Диарбекирски дневник и спомени
Тоне Крайчов
 
10. ЗАПИРАНИЕТО НИ В ТЪМНИЦАТА [СЛЕД РАЗПИТА]
 

Като се свърши изпитът ни, веднага ни грабнаха няколко заптиета и ни затвориха в тъмницата. Като влязохме, що да видим — хора много, пълна затворницата и няма къде да седнем, въздухът много развален, с дим размешан и от миризма не се търпи. В това време съгледах Общий, предателят, че седеше на едно място в долния етаж и като ни видя, почна да говори на други двама, които седяха при него: „Така нашите хора правят, по цяла нощ въртят меджлисът, че не знаят нещо, па най-сетне кажат. Това трябва да кажат, щом ги попитат.” И бъбреше още нещо, но не дочух, понеже се покачихме на 2-[ия] етаж. Свихме се в едно кюшенце по коленете си на горния етаж, до вратата. (Горния етаж беше подобно какво правят сегашните магазин, само около стените направено за седене [на] хора, а средата — празна). //

с. 77
Това беше през нощта около 2 часът по европейски. Догдето да се съмне, нощта ни се стори като цяла година. Като се развидели добре, съзряхме по дрехите си изобилно от много-краките животинки. Пустнаха ни вън по нужда, пъл[е]н дворът с българи, непознати нам. На едни от тях — железа (пранги) на нозете им, а други — без железа. Като ни видоха, почнаха да ни запитват защо сме затворени; ния им отговаряхме, че и ния не знаем защо. Попитахме ги ния: „А вия защо сте затворени?”. Отговориха: „Ния сме затворени, че сме участвували в Централния революционен български комитет. Затова, ако бъдете и вия по него, не се бойте, но казвайте [в]сичко какво сме вършили и какво искаме”. „Изискахме го и свършихме го” отговорих и влезнахме в каушът. Затворените българи бяха разделени в други кауши, а в този, дето бяхме ний (4-и кауш) спрян [?] беше предателят Общий и 4—5 души от другите българи (комитет). Останалите още около 20 души бяха турци и черкези, затворени по кражби и убийство.

През този ден българите [от] комитетът в кауша заедно с Общи, като разговаряха помежду

57
 

си, дочухме, че един от тях, на име Анастас п. Христов [83] от Плевен, говореше: „Бре, момчета, сега ще въпрос да се реши, казвайте [в]сичко да казваме, защото сега му е времето.” //

с. 78
Други малко по-настрана си говорят: „А бе, ама какво да изказваме, като е всичко изля[з]ло на яве, нали знаеш кога ни караха от Орхание за София там при Искърът на ханът какво си приказваха едни: Не чу ли когато Д. Общий питаше х. Станю Тетевенеца [84] и Анастас Плевнялията [85]. Питаше ги така: „Е-е, бай Хаджи, бай Анастасе, какво ще правим ний сега, като влязохме в клопката”, а тия му рекоха: „Брате Общий, множество хора ще казваш където си минал и на кои си проповядвал комитета, тогава като се съберат [в]сичките, ще се отвори въпрос, че само ние не сме, а е цяла България, та давно и за нас има спасение. Ако ли не е тъй, бесилката за нас е неизбежна”. Както се види, Д. Общий може да се е съгласил на това тяхно мнение. И наистина, както назе предаде, не остави човек в България да го не издаде, на когото беше явил комитета. И тъй сега решават въпрос. През 3—4 дена научихме се, че е тук затворен и Христо Ковачов (учителят), но макар и да беше ни изказал Общи, че сме имали сношение по комитета с него, не ни събираха наедно да ни питат. Д. Ножаров от София и той вътре. //

с. 79
Общи всяка вечер викаха пред меджлисът (понеже през този месец беше рамазан на турците, та изпитите ставаха през нощта) и то не един път, а по 3—4 пъти през 1 нощ. Види се, че който е отказвал участието си в комитета. Общи да го докаже и да го засвидетелствува. Това става до 20—25 дена подир нашето затваряние, да докарват [в]секи ден по няколко души; па сетне се научихме, че Общи колкото и да показва человеци, които са работили по комитета, Мазхар паша престанал да ги повиква, защото щяла да дойде комисия из Цариград и тя да прегледа тая работа. Мазхар паша наистина като разбрал от Общовите показания, че ще се съберат множество человеци от комитета, а пък няма за [в]сичките помещение да ги затвори, той питал в Цариград какво да пра-

58
 

ви, тия му отговорили да не повиква вече нити един человек, догдето пристигне комисията от Цариград. Тъй и стана. През това време, додекато да пристигне комисията от Цариград, ний се запознахме с [в]сичките затворени //

с. 80
[от] български [я] комитет. Разбира се, че освен тях, с никого отвън невъзможно беше да се понаучим нещо и как се говори за нас. Вътре в кауша и в дворът като се събирахме, наговорихме се [в]сички, че ако ни повикат на изпит пред комисията, която щяла да до[й]де от Цариград, да казваме, че сме [в]земали участие и ннй в комитета и сме искали да ни се дадат правдините и пр., които ни е подарил нашия цар султан Абдул Азис; наговорихме се тъй и уверихме се, че [в]секи един от назе ще казва това, понеже мислехме, че няма да ни оставят вече живи, та да им кажем на турците да знаят барем, що сме искали. Така и стана, без изключение на няколко души от назе. През тия 45 дена, додекато да пристигне комисията, аз всеки ден погледвах из едничкото тясно прозорче къмто улицата, и по някой път съгледвах, че бедната ми стара майка обикаляше конашките дувари да ме види отнегде, но невозможно й беше отнигде. Един ден през тия дни станах болен. След три дена проводиха ме в болницата, не че дотам не можех да стоя в затвора, но от друга страна, нарочно гледах да отида в болницата, давно се науча от някого що годе нещо, //

с. 81
що се говори повън за нас; но без полза и това биде`. Стоях 5—6 дена в болницата, двама заптиета ме вардят, само един път се решил един евреин приятел, на име Моше, та дойде при мене да види какво правя, пуснаха го заптиетата, чинихме живо-здраво и извади, та ми даде 4 ябълки и аз ги скрих. Таман ми подаде още 2, съгледа го едно заптие и прилетя, та му удари една плесница и изпъди го навън. Можеше нещичко да се науча от евреина, но нищо не може като го изпъдиха. Видох, че не мога да сполуча намерението си, поисках и откараха ме пак в затвора. След 2—3 дена пристигна и цариградската комисия, която се състояла от Али Саиб паша, още двама турци и един българин на име Иванчо ефенди Русчуклия. [86]


[Previous] [Next]
[Back to Index]


83. Анастас Попхристов Попхинов (Попов).

84. Хаджи Станьо Станев Врабевски—Тетевенеца.

85. Анастас Попхинов—Плевналията.

86. Масовите арести във връзка с процеса по обира на турската поща при Арабаконак и големите разкрития на задържаните са смутили турската власт от политически усложнения. В Цариград

160
 

е решено да се назначи специален извънреден съд от военни и граждански лица, който незабавно да отиде в София и накаже виновниците. За членове на извънредния съд са назначени: Али Саиб паша — председател на Държавния съвет, майор Шакир бей от Генералния щаб и българинът х. Иванчо Величков Пенчович.