1. Национално-революционните борби в Малешево и Пиянец
след Берлинския конгрес (1878 г.) до създаването на ВМРО през 1893 година
В резултат на несправедливия Берлински договор от 1878 година — „Тоя източник на безкрайни злини, който оттогава насам, се изсипаха върху главите на балканските народи” [423] — Македония и Одринска Тракия отново попаднали под ярема на османския феодализъм.
Попадналото отново под турско робство българско население в Македония и Одринско е подложено на вземащ все по-големи размери политически, социален и икономически гнет. [424] Турската феодална класа продължава с нарастваща сила да тероризира и потиска българския елемент. Всички фермани и разпоредби на Високата порта, които привидно давали известни права на българското население в Турция и гарантирали неговата сигурност, имали чисто формален характер и останали мъртва буква. [425]
Разбира се, тежкото национално потисничество и непоносимост, предизвикали силна съпротива от страна на поробеното българско население и създали обективно условия за развитие на масово революционно движение. [426]
Но в сравнение с борбата от преходния период националноосвободителното
движение в Македония и Одринско след Берлинския конгрес се развива при
значително променени условия. Освен борба за премахване на турското феодално
иго през новия период
423. Коларов, В. Избрани произведения. Т. III, С., Партиздат, 1955, с. 395.
424. История на България. Т. II, С., БАН, 1962, с. 165.
425. Благоев, Д. Принос към историята на социализма в България, С., БКП, 1952, с. 44—45.
426. “Военноисторически сборник”, № 6, 1968, с. 1.
119
тя се води и в името на обединението на българския народ, изкуствено разпокъсан на Берлинския конгрес.
При така създалото се ново робско положение съществували всички икономически, политически и идеологически предпоставки за продължение и развитие на революционното дело в Македония, в т. ч. и в Малешевско-Пиянечкия край.
След 1878 г. на много места и в различни райони на Македония, включително и в Малешево и Пиянец се появили и действували въоръжени чети. Една част от тях продължили националноосвободителната борба, започната в предшествуващите години, дори възникнали стихийно, без ясно изразен политически характер и продължили старата хайдушка традиция. Но всички те играели голяма роля за предпазване населението от местни насилници, от башибозушки и арнаутски разбойнически нападения. [427]
В Малешевско-Пиянечкия край по това време вече е бродила четата на Димитър Попгеоргиев, която не била свалила знамето, издигнато още през 1876 г. По време на Руско-турската война тя значително нараснала. В нея влизали предимно селяни от малешевските и пиянечките села. Четата респектирала турските власти и местните развилнели се първенци в целия Малешевско-Пиянечки район. [428]
Разрастването на националноосвободителното движение в Малешево и Пиянец,
както и в други райони на Македония след края на Руско-турската война се
дължало на крайно влошилото се социално-икономическо положение на населението,
на издевателствата, насилията и разбойничеството, на порасналото национално
съзнание и готовността да се борят за осъществяването на националното единство.
[429] Върху плещите на селското българско население
и в Малешевско-Пиянечкия край легнали големи тежести след Берлинския конгрес.
Турската власт, изпитвайки финансови затруднения, увеличава данъците и
по количество, и по вид, а данъчните чиновници пристъпили дори към събирането
им за три години напред.
427. Дойнов, Д. Кресненско-Разложкото въстание през 1878. С., БАН, 1970, с. 40.
428. Караманов, А. В. Цит. съч. — „Родина”, 1, 1939, № 4,
429. Дойнов, Д. Кресненско-Разложкото въстание..., с. 43.
120
Националноосвободителното движение в Македония и Одринска Тракия след Берлинския конгрес от 1878 г. е продължение на българската национална революция, останала незавършена поради намесата на западноевропейските капиталистически държави и разпокъсването на българския народ. Пред движението стояла задача да ликвидира турската феодално-бюрократична система и да разчисти пътя за свободното капиталистическо развитие по подобие на освободените вече български земи. [430]
Българското население в Малешево и Пиянец, което било взело такова живо и активно участие в борбата за независима българска черква, за ново българско училище и в национално-революционното движение през 60-те и 70-те години на миналия век, с болка и възмущение посрещнало неправдата, извършена на Берлинския конгрес. На този конгрес сякаш за утешение на останалите под робство бил включен чл. 23, с който се предвиждало някакви реформи в Македония и Одринско. Прословутият чл. 23 гласи:
„Високата порта се задължава да приложи добросъвестно органическия устав за остров Крит от 1868.” [431]
Назначената от портата комисия изработила наистина проект за реформи,
оформени като „Нов закон за вилаетите в Европейска Турция”. Този закон
провъзгласявал равенство за всички граждани без разлика на вяра и народност,
неприкосновеност на личността, свобода на съвестта, национална просветна
организация за всяка националност, реформиране на администрацията, модерно
правосъдие, областни съвети с участие на изборни лица и т. н. [432]
Но този закон „както се изтъква в Мемоара на ВМОРО от 1904 г. — просто
бил захвърлен в дълбоките торби на турската архива, откъдето се излиза
само във вид на мухъл и прах”. [433] „Данъците, глобите
и налозите, се казва в една дописка от лятото на 1878 г. от Македония,
които се увеличиха и умножиха в последно време, съсипаха финансово
430. Пандев, К. Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878—1903. С., НИ, 1969, с. 306.
431. Органическият устав за остров Крит бил изработен през 1868 г. от европейска комисия след въстанието в Крит в 1866 г.
432. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония. Т. I, С., 1933, с. 12.
433. Мемоар на Вътрешната организация, 1904 г., с. 10.
121
жителите и ги доведоха до такава бедност, щото навред бидоха затворени мъже и жени и бидоха немилостиво биени за недоизплащане на даждието.” [434]
При такова тежко икономическо положение, при липсата на най-елементарни човешки права и сигурност за живот и след като Берлинският конгрес унищожил и последните надежди за присъединяване към България, македонските българи, в т. ч. и българите от Малешевско-Пиянечкия край достигат до единствения извод да се поведе борба за премахване на турското робство и присъединяването към освободените вече български земи.
Положението на населението в Малешево и Пиянец от есента на 1878 г. започнало все повече да се влошава и поради противодействието на турците срещу четническо-въстаническото движение в този край. Турските власти гледали на тукашното българско население със злоба и ненавист, като на опасни комитаджии и душмани на султана и империята. Турците засилили репресивните мерки особено в Пиянечко, което се намира в близост с българската граница. [435] „Разбойниците в Пиянечкия край карат селяните да им оставят всичко, от каквото имат нужда: храна, дрехи, оръжие и муниция. Тежко и горко на онези, които се противопоставяли на разбойниците (турските власти). Къщите им биват ограбени, опожарени, а жените им обезчестени. Областта Пиянец била толкова често нападана, че половината от селата са разрушени или изоставени. Пет села и повече от 1600 къщи са изчезнали, напълно са били затрити” — пише белгийският учен Емил дьо Лавеле в неговия труд „Балканския полуостров”. [436]
Напрежението в Малешевско-Пиянечкия край, както и в други райони на
Македония нараствало с всеки ден, за да достигне своята кулминация в началото
на октомври 1878 г. с избухването на Кресненско-Разложкото въстание. [437]
Това въстание се явява ката
434. “Марица”, № 6, 15 август 1878.
435. Пак там, № 68, 23 март 1879.
436. Вж. Българската история в трудовете на европейски учени. С., БАН, 1970, с. 191.
437. Подробности за Кресненско-Разложкото въстание вж. в автобиографията на охридски и пловдивски митрополит Натанаил — един от главните ръководители на въстанието — „Жизнеописание митрополита Охридо-Пловдивского Натанаила. — Сб. НУТК, кн. XXV, С., 1909; Спомени на Никола Обретенов. Под ред. на М. Арнаудов. С., 1942, В ч. IV — за въстанието 27 страници. Ръкописът се пази в БАН; Кресненско-Разложкото въстание — 1878 г. С., БАН, 1970; Дойнов. Д. Кресненско-Разложкото въстание 1878—1879 г. С., БАН, 1979; Документи по Кресненското въстание от 1878 г. под редакцията на Кацаров. Г. и Кепов. Ив. — Сб БАН, кн. XXXVI, 1942.
122
кулминационна точка на борбите и протеста на българите в Македония срещу решенията на Берлинския конгрес. Макар че то обхванало само част от Македония, то отговаряло по цел и задачи на интересите и въжделенията на всички българи от областта, тъй като преследвало националното им освобождение и осъществяването на националното единство на българския народ. [438]
С организирането на въстанието се заел Натанаил Охридски. В Джумая на 30 октомври 1878 г. се състояло съвещание на войводите с ръководителите на въстанието. Един от основните въпроси, който е обсъден на това съвещание, е бил кой да бъде пунктът, откъдето да започнат въстаническите нападения. Обсъден е въпросът за откриване въстанически действия към Царево село (Пиянечко) и Малешевско като най-удобен за целта участък, но било възприето мнението, ударът да се насочи към Кресна по течението на р. Струма. Четите приели общото ръководство на известния от преди войвода Стоян Карастоилов. [439]
Въстанието освен в Джумайско, Мелнишко, Демирхисарско и Серско се разпространило
също така и в Малешевско-Пиянечкия край. [440] Въстаниците
издали апел (10 ноември 1878 г.), подписан от „Привременно българско управление
в Македония”, с който населението било подканвано да се присъедини към
въстанието. [441] Четите действували по двата бряга
на р. Струма и имали доста кървави схватки с редовните турски войски, башибозука
и въоръженото местно турско население. Местното българско население посреща
въстаниците и им съдействува във всичко каквото му е било възможно. В продължение
на повече от един месец
438. Дойнов, Д. Кресненско-Разложкото въстание..., с. 80.
439. Кирил патриарх Български. Цит. съч., с. 433.
123
четите се чувствуват господари на цялата Кресненска долина с повече от 20 села. [442]
Българското население в Малешевско-Пиянечкия край следило с голям интерес развоя на въстаническите действия. Димитър Попгеоргиев, който бил за решителни и бързи въоръжени действия и в този край, се оказал един от участниците на срещата в Рилския манастир на 8 септември 1878 г., на който били уговорени някои въпроси около подготовката на въстанието в Джумайско и Кюстендилско, както и в съседните погранични райони включително и Малешевско-Пиянечкия край. [443] Веднага след това той започнал активна работа по създаването на местни стражи и отделни чети. [444] При избухването на въстанието и историческия бой при с. Кресна Д. Попгеоргиев играе ръководна роля. В създаденото въстаннческо ръководства тсй е избран за началник-щаб на въстанието. С неговото име и дейност са свързани редица въстанически прояви и главно опитите за въвеждане организация и ред във въстаническите сили. Голяма част от кадровите въстанически сили били бивши хайдути и харамии, които трудно можели да скъсат със старата си хайдушка практика и да не навредят на въстаническото дело. В тази насока щабът взел строги, дори драстични мерки, за да прекъсне своеволията. [445]
По време на въстанието се проявяват най-ярко революционно-демократичните
и организационно-тактическите схващания на Димитър Попгеоргиев. Той вярвал
дълбоко в силите и възможностите на народните маси, а в ръководството на
въстаническите действия разчитал преди всичко на местните, изтъкнати в
предишните революционни борби войводи и ръководители. Той бил един от най-изтъкнатите
противници на външното вмешателство в ръководството на въстанието, против
допускането на чужденци, в повечето случаи авантюристи, на ръководни длъжности.
Поради това той е арестуван и отстранен временно от въстаническото ръководство
след убийството на Стоян войвода. [446]
442. „Илюстрация — Илинден”, 1939, № 5, с. 8.
443. Кирил патриарх Български. Съпротивата... с. 27.
444. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 185.
445. Кацаров, Г. и Ив. Кепов. Цит. съч., с. 36—37.
446. Дойнов, Д. Националнореволюционните борби..., с. 103.
124
(Впоследствие обаче същият отново се включва в борбата, б. а.). Отстраняването на Д. Попгеоргиев и последвалото убийство на Стоян войвода и неговите другари, започнало първоначално като лична борба за място, роля и надмощие във въстаническото ръководство, впоследствие прераснало и фактичеки се изразило в дълбоки принципни различия, които оказват влияние върху хода на събитието. [447]
Тези разногласия се използуват днес от скопския историк Михаило Миновски, за да представи истината в невярна светлина. Според него комитетите „Единство” били „външни сили”, а ръководството на въстанието „вътрешни сили”. Първите били представители на българската държава и били преследвали шовинистични цели, а вторите били представители на „новата македонска държава”, която се сформирала „под носа на българската държава”. Това твърдение на Миновски е абсурд от гледна точка на историческата достоверност.
Част от публикуваните документи съхранявани в неговия личен архив [448] хвърлят светлина и ни дават възможност да направим по-пълен преглед и характеристика за идейното развитие и неговите социално-революционни схващания. От документ № 2 например се вижда, че още през септември 1878 г. Д. Попгеоргиев е натоварен от най-изтъкнатите общественици на Джумая (днешен Благоевград) със задача да организира местни стражи и с цел да „заварди както народните, тъй и частните интереси на Окръжието” от ежедневните башибозушки нападения. По такъв начин местните стражи както се вижда от документите № 36 са организирани и поставени на определени стратегически места и се явили една своеобразна форма на народно опълчение и дали по-късно кадрите и за въстаническите сили.
Разбирайки ясно, че наред с националните задачи въстанието следва да
се превърне в аграрна революция с цел да се ликвидират феодалните остатъци
в
447. Кирил патриарх Български. Съпротивата..., с. 92—93.
448. Личният архив на Попгеоргиев се съхранява във Военноисторнческия музей в София под вх. № 30/1959 фонд на Д. Попгеоргиев. Документите от фонда са публикувани в Известия на военно историческия музей. Т. I. 1973, с. 184—200.
125
земевладението, той поставя като задача на въстаническата полиция „да разполагат с превземените от въстаниците имения, да ги отнемат и предават на селяните, които ги обработват”. С това той целял по-масово въвличане на селските маси във въстанието. Друга част от документите (№ 3, 4, 5, 6, 10, 12) дават конкретни данни за развоя на въстанието, грижата на набавянето на оръжие и снаряжение на четниците и въстаналите селяни. [449]
Част от документите разкриват, че в хода на въстанието той се проявява като вещ строител на въстаническата организация — устройва местни старейшински съвети по всички села, въстанически станове, отделни чети, въвежда строга дисциплина и пр. Д. Попгеоргиев смятал, че въстанието трябва да се организира планомерно, да се отвоюват отделни райони, в които да се организира въстаническата територия и постепенно да се обхващат по-вътрешните области на Македония. Това било едно реалистично, макар и ограничено по цели, обхват и крайни резултати схващане. [450] Той бил против преждевременното разширяване на въстанието в Разложко и Пиянечко. „Совестно размислете с каква сила искате да се отвори толков круг” — писал той до Горноджумайския комитет. [451]
Кресненско-Разложкото въстание се разпространило и оказало непосредствено революционно въздействие в много широк район — освен в Джумайско, Разложко, Кършияка, Петричко, Мелнишко, Серско и Демирхисарско и в Малешевско, т. е. цяла Североизточна Македония. „Цялата тази местност — пише М. Хитрово в един доклад за руското правителство — е населена преимуществено с българи, тежко изпитващи на себе си крушението на всички хубави надежди, възбудени в тях от Санстефанския договор.” [452]
В Малешевско с пушка в ръка участвува във въстанието цялото мъжко население
от селата Берово, Русиново, Владимирово, Ратево, Смоймирово и др. от района
на Малешевията. [453] Въстаниците в Малешев-
449. Дойнов, Д. Известия на ВИМ. Т. I, 1973, док. № 8.
450. Дойнов, Д. Кресненско-Разложкото въстание..., с. 278.
451. Кацаров, Г., Кепов. Ив. Цит. съч., № 75, с. 49.
452. АВПР. п., 1880, д. 2276, л. 68. (Цит. по Дойнов. Д. Кресненско..., с. 78.)
453. Зелников, Д. Спомени, личен архив, с. 4.
126
ския край водили тежки боеве в продължение на два дни над Берово по реката Абланица. [454] В това сражение турците отстъпили, като дали 4 души убити от редовната войска и двама от башибозука, от беззащитните жители били убити 8 души. [455] Въстанието стресва турското правителство и турските власти вземат наред с военните и полицейски мерки за спиране на разпространението му във вътрешността на Македония. Особено жестока разпра не само с преките участници във въстанието, но и с цялото мирно българско население било извършено в Малешевско. Десетки българи от този край са хвърлени в затворите, жестоко малтретирани, избивани или изпращани на заточение из далечна Мала Азия. [456] Жителите на с. Берово се разбягали, а около 200 семейства се озовали при въстаниците в Мелнишко. [457] Цели 12 години вилнее турската власт в Малешевията, а също и в Пиринския и Рилския край. Политиката за пълно ликвидиране на българското население в тези краища, главен виновник за досегашните събития и опасност за нови бунтове е провеждана по най-жесток начин. [458]
При потушаването на въстанието и въстаническите брожения в Македония турските власти донякъде повтарят Баташките събития от 1876 г. Особено типичен бил случаят с Малешевско и Мелнишко. [459] В. „Московски ведомости” в дописка от България писал, че се повтарят събитията от 1876 г. но вместо Пловдив, сега имаме Мелник, вместо Перущица и Батак — Берово (Малешевско) и Черешница (Мелнишко). [460]
Във всички райони на Македония българското население се оплаквало от
различни злодейства и неправди. Особено тежко било положението в Малешевския
район, а също и във Велешко, Охридско и Дебърско от насилията на агите
и бейовете, които изпращали срещу българското население специални разбойниче-
454. Кацаров, Г., Кепов. Ив. Цит. съч., док. № 57. с. 39.
455. сб. БАН, кн. XXXI. С., 1940, с. 51.
456. Зелников, Д. Цит. спомени, с. 4.
457. Кацаров Г., Кепов. Ив. Цит. съч., д. № 77, с. 51.
458. Зелников. Д. Цит. спомени.
459. Дойнов, Д. Кресненско... , с. 92.
460. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877—1878. Т. I, кн. I. (1877— 1885). С., Синод, изд., 1969—1970, с. 444.
127
ски банди. [461] Причината за тези гонения на малешевското българско население било главно поради това, че по малешевските села и след въстанието се разхождали отново комити. По разказа на очевидци турците най-напред с ножове и пушки изгонвали семействата вън от къщите, после пред техните очи разграбвали имота им, а подире изгаряли къщите им. А тях голи и боси закарвали като стадо в Скопие, Велес и Солун. [462] Поради всичко това през есента на 1878 и пролетта на 1879 г. за българското население в Малешевско-Пиянечкия край, както и цяла Македония настанали едни от най-тежките времена. Вследствие на създадената обстановка започва и масово бежанско движение в България на компактни маси българи от Македония. [463] Броят на тези бежанци бил много голям и те не могли да се настанят само в Г. Джумая и Кюстендил. Ето защо била образувана специална комисия в София и местни комитети в Горна Джумая, Дупница, Самоков и Кюстендил, със задача да отправят правилно бежанците и да им се раздава равномерна помощ през настъпилата лоша зима. [464] Бежанците от Пиянечко и Малешевско се прехвърлят главно в Кюстендил и селата от окръга му, понеже там се били настанили дядо Ильо войвода и повече от четниците му, мнозина от конто са били от същите места. [465]
Сведения за Кресненско-Разложкото въстание проникнали наскоро в някои
европейски вестници. Така например в кореспонденция на австрийския вестник
„Политише кореспонденц” от 20 октомври 1878 г. се посочват границите на
въстаническата територия: Пиянечко с целия окръг (Малешевско-Пиянечкия
край, б. а.:) каймакамлъка Якчелеби, Паланка, Щипски, Серски, Мелнишки
окръг и п. Съобщава се също и за разпространението и на въстанието в Битолски
санджак, и за появата на чети по Палестрина и Петрина
461. Целокуппа България, № 38, 20 ноември 1879.
462. ЦДИА, ф. 176, оп. 1. а. с. 50, С., 9 март 1881 г. (Цит. по Божинов, В. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия, 1878—1913. С., 1982, с. 26.)
463. Дойнов, Д. Кресненско-Разложкото въстание... , с. 84.
464. “Илюстрация — Илинден”, 1939, № 5, с. 8.
128
планини. [466] А френският военен аташе в Цариград, по сведения почерпани от гръцки среди, твърди, че освен движението в Джумайско и Кюстендилско, в Македония имало движение още на следните точки.
1. Малеш — Мелник
2. На север — Козяк планина, между Враня, Скопие и Кюстендил
3. На запад — към Карадаг, Битоля, Корча, Костур и Лерин. [467]
В. „Политише кореспонденц” в друга своя дописка от Солун съобщава, че нередовни турски войски завзели селата Берово (Малешевско), Резово, Мораска, Палат, Ощава махала и Сливница ги опожарили. Опожарени били 14 села и цялото население било изклано от башибозуците и черкезите. Секретарят на руския консул Улянов щял да замине за пострадалите места. [468]
Мерките на турското правителство след потушаването на Кресненско-Разложкото въстание, които целели не само да ликвидират огнището на въстанието — Кресненско, Разложко, Мелнишко, Малешевско и пр., но и да предотвратят едно общо българско въстание в цяла Македония, до известна степен достигнали целта си: — въпреки проявеното съчувствие и известно раздвижване, излизане на чети и присъединяването им към въстаниците в Кресна, до общо повсеместно движение не се стигнало. Но всичко това не означавало, че националноосвободителното движение сред македонските българи, в т. ч. и в Малешево и Пиянец било напълно ликвидирано, а революционният подем във вътрешността на Македония спаднал. Напротив, общо убеждение сред турските среди било, че при създадената обстановка българите в Македония ще направят опит за ново, още по-голямо, и при това всеобщо въстание. [469]
Началото на 1879 г. отбелязало нов, важен момент в политическата активност
и в националноосвободи-
466. „Новое время”, № 943, 20 и 25 октомври 1878 г. (Цит. по Дойнов, Д. Кресненско..., с. 77.)
467. Француски документи за историята на македонскиот народ. Серия, VI, Т. I (1878—1879), Ск., 1969, с. 68—70.
468. „Марица”, I, № 39, 8 декември 1878.
469. Дойнов, Д. Кресненско..., с. 94.
129
телните стремежи на македонските българи. Една от причините за това била подготовката на въстаническите действия през пролетта на 1879 г., осъществявана от групата на Натанаил Охридски. [470] През март 1879 г. Централният българо-македонски комитет бил вече оформил една сборна чета от 300 души, която тайно напуснала Кюстендил и през Малешевския край се насочила към сърцето на Македония, за да осъществи пренасянето на борбата в Западна Македония, за да разгърне партизански въстанически действия и да постави началото на едно вътрешно въстание. [471] В Окръжно на ЦК до четите в страната се изтъква задачата на тази чета. „Като се убедихме — пишат Натанаил Охридски, Ст. Стамболов и Н. Обретенов, — че не е възможно да се води въстанието само от границата, то решихме да направим вътрешно въстание и с това намерение организирахме няколко чети, които да водят партизанска борба с турците. Първа чета, която изпратихме вътре в Македония, за да вдигне въстание около Битоля, беше четата под предводителството на храбрите македонски войводи: Караискаки, Стефа, Павле и Каракоста. Тая чета се състоеше от 300 юнаци. [472] Четата се стремяла да мине незабелязано през Източна Македония и да се озове от другата страна на Вардара, където трябвало да се вдигне населението на въстание. От тия 300 души, 250 успели да минат Вардара, 50 — в тъмна нощ объркали пътя и се отзовали в Малешевско. Те попаднали на големи турски стражи, водели с тях сражение и дали убити 20 души, а останалите успели да се измъкнат и да се върнат назад, някои ранени, други измръзнали поради падналия сняг.” [473]
В Македония се били явили и други чети под водителството на местни войводи.
В Костурско била излязла чета от 350 души, водена от Митре войвода. Друга
чета от 200 души била водена по същите планини от Васил войвода. Въстаници
се явили и между Прилепско и Велешко. А въстаническите сили в Струмската
долина били следните: 400 души в с. Падеж и
471. Църнушанов. К. Цит. съч., с. 111.
472. Кирил патриарх Български. Съпротивата..., д. № 112. с. 231—233.
130
Сушица; 180 души в Кресна; 250 души в Предел. [474] Изпращайки чети в Македония Централният българо-македонски комитет издал едно възвание към населението в Македония да се вдигне на общо въстание, целта на което е: правдата на Санстефанският договор. [475]
В списъка на доброволците, събрани в с. Падеж на 20 март 1879 г., от които били образувани 11 доброволчески чети, в чета 8-ма под командуването на войводата Георги Око — Малешевската чета, са зачислени 41 души — доброволци. Георги Око — войвода; четници: Коте Кръчо, Георгий Шишко, Атанас Спартан, Песо Цангала, Георгий Цангала, Гаврил Кръчио, Георгий Биляр, Никола Катернели, Янко Катернели, Косма Арнаутин, Никола Въчков, Траян Гангин, Лесо Кузманов, Мано Туманов, Мите Кацаров, Велко Курцан, Траян Курцан, Мите Симеонов, Георги Гунес, Спасе Карев, Траян Съзо, Христо Полко, Петър Полко, Георги Аврамов, Никола Ратвали, Стоил Асмен, Иове Митрешенски, Георги Голчо, Георгий Чауш, Митре Пеце, Мите Нокаен, Георгий Хежбе, Никола Носандили, Тимьо Пицев, Цеко Пецели и Митре Чутра. [476]
На 8 май 1879 г. тръгнала чета от 28 души малешевци за турско (Малешевско-Пиянечкия край, б. а.) под командуването на малешевеца Георги Ратевалията. След нея и други чети потеглили за Македония. Така из цяла Македония се явили чети, които държали турците в напрежение, но по-голяма дейност не отбелязали, нито били усвоили идеята за революцион-но-организационна работа сред населението по подобие на комитетската организация в България преди Априлското въстание. [477]
Съпротивата на четите обаче не могла дълго да продължи. Така например
на 6 май 1879 г. било нападнато с. Панчарево — Пиянечко от 100 души башибозук
под командата на някои си юзбашия Жавера Мели Мехмед, наричан „Светецът”.
На позицията имало само шестима доброволци, но заедно с притеклите
131
се на помощ селяни отблъснали неприятеля. На 12 май с. г. турците с редовна войска и башибозук нападнали стражата в с. Габрово, която след бой отстъпила. Не могли да се задържат и стражите на Дебочица и Тросково. Турците вече напредвали и в полите на Пастуша. А в това време руските войски вече са се били оттеглили от Джумая. [478]
В автобиографията си (с. 75) Натанаил накратко споменава, че на 25 май отишъл в с. Падеж и разпуснал въстаниците.
И след потушаването на Кресненско-Разложкото въстание българските революционни сили в Македония включително и в Малешево и Пиянец не се помирили. Революционното движение сега се разразило на запад към Охридско-Прилепско и Дебърско, където през 1881 година отново се надигнала народната вълна, за да се разбие също както предишните, предавайки животворната си сила на следващото поколение. [479]
Тези спонтанни и откъслечни действия обаче били малки ручеи, които трябвало да се обединят, да се слеят в един поток, за да се събере и организира цялата народна енергия, която да разкъса веригите на робството. Това било и една от основните задачи на създадената през есента на 1893 г. в Солун ВМОРО. [480]
В сравнение с борбата от предходния период националноосвободителното
движение в Малешевско-Пиянечкия край, както и в други райони на Македония
след Кресненско-Разложкото въстание се развивала при значително променени
условия. Още след Руско-турската освободителна война и създаването на Княжество
България и Източна Румелия отношението на турските власти към българското
население в Македония включително и в Малешево и Пиянец, било подчертано
враждебно. Българската народност не се зачитала, отнемат й се всички придобивки,
с които тя се ползувала преди войната — не се издават берати за владици
за епархиите с преобладаващо българско население, не се признават екзархийските
наместници, не се разрешава изграждането на нови българс-
479. Георгиев, Г. и Й. Шопов. Илинденското въстание. С., ДВИ, 1968, с. 62.
480. Георгиев, Г., Шопов, Й. Цит. съч., с. 65.
132
ки църкви, закриват се българските училища в някои селища, създават се трудности за откриването на нови и пр. [481]
Българските училища били закривани особено в размирните окръжия, каквито са били Разложко, Неврокопско, Малешевско-Пиянечкия край и Мелнишко, гдето населението било останало без къщи и храна. [482] Струмишкият митрополит лично бил обходил малешевските села — Берово, Пехчево, Владимирово и Смоймирово и събрал българските църковни книги, за да не се извършва по тях богослужение. Той забранил също така в тези села да се преподава на родния български език, т. е. българските училища били закрити. [483]
Особено бил тежък ударът, нанесен с решението на турското правителство, български учители в Македония да не учителствуват без разрешение на гръцките митрополити. По силата на това решение, взето през 1881 г. повече от 50 български училища в Македония останали без учители и били затворени. [484]
След Кресненско-Разлажкото въстание турското правителство насърчавало
и улеснявало дейността на чуждите национални и религиозни пропаганди в
Македония (в т. ч. и Малешевско-Пиянечкия край) — сръбска, гръцка и влашка,
за да спъват развитието на българското учебно дело. Тежкото национално
и социално положение на българското население в Малешево и Пиянец след
Берлинския конгрес представлявало благоприятни условия за действията на
католическата пропаганда в този край. Една разновидност на тази пропаганда
е било униатството, което означавало запазване на православното богослужение
и на православната религиозна традиция при условие, че ще бъде признато
главенството на папата. Но винаги успехът на тази пропаганда имал временна
трайност, защото приелото унията по принуда българско население както в
Малешевско-Пиянечкия край, така и в другите райони на Македония, при пръв
благоприятен случай се връщало отново към Екзархията.
481. Пандев, К. Цит. съч., с. 7.
482. ЦДИА, ф. 246, оп. !, арх. ед. 154, л. 131.
483. ЦДИА. ф. 246, оп. I, арх. едн. 154, л. 124 и 131.
484. “Албум — Алманах „Македония”, С., 1931. с. 88.
133
Малешевци заявили, че ако не им се разреши отварянето на българските училища, ще потърсят съдействието на католическата пропаганда. [485] Беровската община подобно на Струмишката по въпроса за училищата била изпратила прошения и телеграми до солунските вилаетски власти. Но училищата останали затворени и през учебната 1883/84 и няколко години след нея. Турският каймакамин в Пехчево зле се отнасял към българските учители в Малешевията и действувал за тяхното прогонване. Обвиненията се обосновавали с появата на комитски чети в Малешево и Пиянец, а учителите били третирани като размирни елементи. [486]
Изобщо периодът 1878—1890 г. може да се смята като черно премеждие за просветата на българското население в Малешевията и Пиянец. [487]
През 1894 г. правата на Екзархията относно училищата вече били изравнени с ония на Патриаршията, вследствие на което броят на новооткритите училища значително се увеличил в този край. [488]
За засилването на патриотичния подем и стремежа към свобода на населението в Малешевско-Пиянечкия край през 80-те години на миналия век съдействувало и съседството на този край със свободната българска държава, която служи като пример и опора в тяхната борба за национално и социално освобождение от турско иго. Ето защо вестта за съединението на Княжество България с Източна Румелия и Сръбско-българската война през 1885 г. предизвикала масово патриотично движение и в Малешевията, и Пиянец, и сред бежанците от този край, които се намирали в Кюстендилско, и които в този акт виждат стъпка към осъществяването на тяхната заветна цел — освобождението на техния роден край, както и на цяла поробена Македония от турско робство и съединението й със свободна България.
Начело на комисията за записване на доброволци и за събиране на материални
помощи в защита на
485. Кирил патриарх Български, Принос... , с. 20.
486. „Марица”, V, № 536, 28 октомври 1883, с. 5.
487. „Албум-Алманах „Македония”. С., 1931, с. 88.
134
Съединението застават двамата братя — малешевци — Димитър и Констандий Попгеоргиеви. [489]
В Кюстендил — съобщава в. „Търновска конституция” от 2 ноември 1885 г. — се организирал отряд от 300 доброволци (болшинството от тях били от Малешевско-Пиянечкия край, б. а.) под началството на дядо Ильо и братята Попгеоргиеви. Четата била оставена първоначално в Кюстендил с цел, ако се обяви война с Турция, да премине в Македония, да действува в тила на турската армия и да вдигне населението на въстание. „Част от четата с около 120 човека начело с брата на Димитър Попгеоргиев — Констандий Попгеоргиев участвувала заедно с Изворския отряд в боевете при Брезник. [490] След заминаването на споменатата чета Д. Попгеоргиев, поддържан от дядо Ильо, се заема с още по-голяма ревност да събира доброволци, като успява да организира от тях нова чета от около 250 души, да ги въоръжи отчасти с „бердани” и подготви за поход срещу крал Миланова Сърбия, която междувременно мимо волята на сръбския народ обявява война на България. [491] Четата потеглила на 6 ноември 1885 г. за Радомир. Тя пристигнала на 7 вечерта в този град и се явявала като едничка въоръжена българска сила в този район и поради това поела властта в свои ръце. [492] Тук към четата се присъединили и четниците на Констандий Попгеоргиев и Радомирската конна чета, които след сражението при Брезник се изтеглили назад. [493]
Обединената обща чета в състав от 370 човека под командуването на Димитър
Попгеоргиев и придружена от дядо Ильо Марков, взела участие и в разбиването
и изгонването на противниковите части, проникнали в българска територия
в Босилеградско. В рапорт на кюстендилския окръжен управител от 10 ноември
1885 г. до военния министър се казва: „Извест-
489. Венедиков, Й. Цит. съч., с. 37.
490. Пак там, с. 37, 93. (Според същия автор начело на четата застанал Констандий Попгеоргиев, поради заболяване на дядо Ильо, с. 63.)
493. Пак там, с. 112 и 131. Общо взето броят на доброволците по време на Съединението на българския народ и Сръбско-българската война надвишава 10 000 души.
135
но Ви е, мисля, господин министре, че на 12. XI. 1885 г. беше навлязъл в окръга ми и към Изворската околия един отряд сръбска милиция на брой около 2000 души и на 20 км в наша територия беше завладяла 8 села. За изгонването му командировахме находящите се в града ми опълченски дружини, а именно: Каменичката дружина, съставяща се от 300 човека, под командата на пор. Андреева, Граничната дружина, състояща се от 200 човека, под командата на порт. юнкера Пчеларова, който заедно с доброволческия отряд на войводите: Димитър Попгеоргиев, Констандий Попгеоргиев и дядо Ильо Марков посрещнаха неприятеля на 15-то число при село Долна Любата и след едно ожесточено сражение, което трая от 10 часа сутринта до 5 часа след пладне, нашите, особено доброволците, със своята си храброст и решителност успяха да разбият неприятеля и да го обърнат в бягство, като го принудиха да напусне, нашата територия и остави на бойното поле много убити и ранени и 21 човека пленени.” [494]
В този район четата на Димитър Попгеоргиев останала до декември 1885 г. На 1. XII. същата година с приказ № 36 до Кюстендилския отряд Д. Попгеоргиев се разделил с доброволците. „Ползувам се от случая — мили мои другари — обръща се той към доброволците, — да ви благодаря за добрата дружба, безусловна послушност и готовността ви с най-голяма саможертвеност на бойното поле заедно с мене да умрете или възтържествувате с победа над неприятеля, на това съм свидетел и се гордея с вашата примерна храброст, която показахте в сраженията...” [495]
И след завършването на Сръбско-българската война Димитър Попгеоргиев
не забравил своя обществен и граждански дълг на патриот и родолюбец и вземал
дейно участие в нациопалноосвободителното движение за освобождението на
Македония и Одринска Тракия. Той, както свидетелствува Гьорче Петров в
спомените си, е бил един от най-близките и доверени хора на Гоце Делчев
в Кюстендил. [496]
494. ВИА, II—71 б. VI. 88 (Цит. по Дойнов, Д. Музеи и паметници на културата. 1964, № 2, с. 14, 15.).
495. ЦМНА, вх. № 3070 (59), (Цит. по Дойнов, Д. Кресненско..., с. 15.).
496. Петров, Гьорче. Спомени. Ск., 1950., с. 46—47; вж. Беровски, Димитър. Цит. съч., с. 119—128.