1. Географско положение, народностен състав и стопански
живот в Малешево и Пиянец през периода 1860—1878 година
Географските области Малешево [1] и Пиянец [2]
са части от Североизточна Македония. [3] Те включват
в границите си селищата, разположени по горното течение на река Брегалница.
В забележителния си труд „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница”,
българският учен и изследовател на Македония Васил Кънчов [5]
дава следното описание за географското место-
1. Иванов, Йордан. Българите в Македония. С., 1917, с. 62. Изтъкнатият наш учен подчертава, че името Малешево има трако-илирийски произход и съответствува на албанското Малесия, което ще рече планински край, и пък е във връзка с думата „малози (??малези)”, което значи черна гора или черна планина.
2. Пак според Йордан Иванов (в посоч. съч.) името Пиянец е ославянена форма на старото име Пеония. Така се наричала географската област между Струма и Вардар в древността, където живеело древното племе пеони. Между градовете на древна Пеония по-видни били: Пауталия (Кюстендил), Билазора (Велес), Астибо (Щип) и др. Славяните, които се заселили в тези краища, запазили старото название на областта само за северните й местности — Пиянец.
3. Белдедов, Ефрем. — „Отец Паисий”, XV, 1942, № 2 и 3, с. 68.
4. Иванов, Йордан. Цит. съч., с. 344.
5. Васил Кънчов заема едно от първите места измежду изследователите на Македония. В продължение на едно десетилетие той обхожда цяла Македония, посещава стотици села и градове и проучва непосредствено географията, историята, етнографията, стопанския живот, просветното и културното дело и борбите на населенисто за духовно и политическо освобождение. Плод на неговите проучвания е и публикацията му „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница”. По своя характер, богато съдържание и обем този пътепис е цялостно краеведческо изследване. В него се съдържат много важни сведения за Малешевско, Пиянечко, Кочанско и Щипско.
9
положение на тези две области: „Между Влахина от изток, Голак от запад и Осоговската планина от север стои една хубава котловина, дълга около 8 часа път от юг към север и широка от един до два, най-много 2 1/2 часа път. Къде средата тя е стеснена и се обръща на проход. Надлъж през нея тече р. Брегалница, която получава много притоци от двете си страни и като опре на север до Осоговската планина, принуждава се да свие пътя сн към запад между Голак и Осогово, за да излезе на богатата Кочанска долина. Южната част на котловината се именува Малешево, северната Пиянец, а планинската страна около Осоговската клисура се казва Осоговия.” [6]
Природата е дарила този край не само с неповторима красота, но е вдъхнала и свободолюбив борчески дух на неговите поселници. Малешево и Пиянец през турското робство са откърмили здрави, будни, горди, с висок български национален дух планинци. [7] Никога през вековете на турското робство малешевските планини не са били без харамии, четници-закрилници на робите. [8]
Възникването на селищата в Малешевско-Пиянечкия край се губи в мрака на отминалите столетия.
Кацнали в планинските дебри, сравнително по-далеч от надзора и гнета на османските властници, окрилени от хайдутството, жителите от този край според запазени предания и до днес, се откроявали твърде рано със своята будност и предприемчивост. Повечето от жителите на тези селища (особено малешевските б. а.) са били изкусни и търсени навред дюлгери и неуморни кираджии, кръстосващи друмове и селища от Берово до Дупница, Самоков и Солун. А през 70-те години на миналия век те вече заменят търговските товари с оръжие за борба с вековния турски поробител. [9]
В споменатия пътепис Васил Кънчов описва по следния начин географското разположение на Малешевския край:
„Малешевският край и Малешевията се състои от едно малко поленце по
двете страни на р. Брегални-
6. Кънчов, Васил. Цит. съч., с. 345.
7. Белдедов, Ефрем. Цит. съч., с. 68.
10
ца и хълмистата местност в полите на околните планини. То представлява долина дълга 4 часа път от юг към север и широка около 2 часа. Полето е напоено с много притоци на Брегалница и е добре обработено. Селата са наредени повече в полите на планините. Около реките се намират гиздави ливади, а по хълмовете са разработени ръжни и ечемнчни ниви. Малешево е много висока местност. Полето стои на височина повече от 700 м надморско равнище, заради това зимата е продължителна и люта, а лятото късо и прохладно. Тук грозде не става, даже и пшеница не може да узрее на много места. Затова сеят обикновено ръж, ечемен и царевица. От плодовете най-много се раждат сливи, които населението суши и продава в Солун.” [10]
През разглеждания период към Малешево се числели 15 селища. Това са селата:
1. Берово с 410 къщи християнски (български), 50 къщи турски, 1 черква — женски манастир с 50 икони девици, 1 ново взаимнобългарско училище.
2. Пехчево, место мюдурско с 500 къщи турски и 100 — български.
3. Смоймирово със 70 къщи български и 1 българска черква.
4. Пехчовските чифлици — Спиково и Колибите с по 40 къщи български.
5. Негрево с 300 къщи български.
6. Умлена с 62 къщи български.
7. Робово с 90 къщи български.
8. Мачево с 40 къщи български.
9. Будинарци с 90 къщи български.
10. Митрашинци със 110 къщи български.
11. Владимирово с 230 къщи български, 1 черква и едно взаимно българско училище.
12. Русиново със 149 къщи български и една черква.
13. Ратево със 100 къщи български. [11]
Берово е най-голямо селище в Малешево [12], затова
то е трябвало да бъде център на каймакамлъка, но по-
10. Кънчов, Васил. Цит. съч., с. 350.
12. Статистическите данни за селищата в Малешево през 60-те г. на XIX в. са дадени в едно описание от Ташо Мицов от Струмица, изпратено до Ст. Веркович, с дата 8 май 1864 г. Вж. Документи за Българското възраждане от Архива на Ст. Веркович, С., 1969, с. 108.
11
неже в него е живяло чисто християнско (българско) население, турското правителство е предпочело с. Пехчево.
Пехчево се намира в полите на пл. Влахина [13], на един малък приток, наречен Кадънка. Къщите му са сгъстени една до друга, има 3 джамии, 1 църква и няколко дюкяна и ханове. В него става пазар, гдето търгуват главно с местни произведения. Търговци дохождат от Джумая и по-рядко от Струмица. [14]
Трето по големина и по значение село в Малешево е било Владимирово (Ладимирово), е около 200 български къщи. Селогго е правило добро впечатление със своите здрави къщи и хубавото училищно заведение. [15]
В споменатия си пътепис Васил Кънчов описва, че Пиянец или Пиянечката област има изглед на една особена котловина, рязко отделена от Малешево; тя е дълга от север към юг 4 часа, прорязана е от р. Брегалница и от много нейни притоци, които слизат от околните планини, накичено е с хубави селца, а пиянечко поле е заградено от гористи планини, покрито с гиздави ливади, ниви, овощни градини и прилича на една чудесна грамадна градина, през цялото лято зелена и весела и най-грижливо обработена. При все що е много високо (628 м над морското равнище при Царево село), тук стават и лозя, защото е хубаво защитено откъм северните ветрове. [16]
Към Пиянец се числят 12 села, именно: Царево село, Турско Габрово, Клисура,
Лешница, Звегор, Град, Вирче, Тработивище, Истевник, Панчарево, Цървник
и Разловци. От всичките тия само Лешница с около 40 къщи и Клисура с около
60 и Панчарево и Разловци с около 150 къщи са български, а останалите с
изключение на една част от Царево село (около 100 къщи) и
13. Влахина планина е дълга около 14—15 ч. път. Средната й височина е около 1200 м, а най-високите й върхове към 1400 м. Северната и южната част на планината са тесни и стръмни, средната — по-широка и разклонена. Планината е покрита изцяло с добри гори. На запад от Влахина пл., успоредно с нея се протяга една по-ниска верига, която се казва Голак планина. Полите на Влахина нл. са покрити с много села, изключително български. Вж. В. Кънчов, Цит. съч., с. 349—350.
14. Кънчов, В. Цит. съч., с. 352—353.
12
10 къщи в село Град, които вероятно по-сетне са се заселили, всички са българомохамедански. Обаче селата Лешница и Клисура принадлежат топографически на Джумалийската котловина, а не на Пиянец, [17] а за големината на селата в Пиянечката област няма точни сведения. Васил Кънчов в споменатия негов пътепис предполага, че е имало към 1200 българомохамедански къщи с 5500 жители и около 200 къщи българи християни с 1400 жители. [18]
Следователно цялата Пехчовска кааза (в нея влизали селищата от Малешево и Пиянец б. м.) имала 27 села. От тях 9 са били българомохамедански, три смесени, а останалите българохристиянски. Или по числото на жителите е имало:
българохристияни в Малешево — 14140
— „ —
в Пиянец — 1400
Всичко: 15540
българомохамедани в Малешево — 3300
— „ —
в Пиянец — 6000
Всичко: 9300
Всичко в каазата: 24840
А според официалния календар на Косовския вилает [19] от 1894 г. в тая кааза (там забележена Малешевска) имало:
мюсюлмани (българомохамедани б. м.) 8860
българи 15192
Всичко: 24052
17. Селата Лешница и Клисура сега са част от Софийска област, НРБ. Към Северен Пиянец се числят селата: Тишаново, Ваксево, Раково, Страдалово и Гращица — Кюстендилско, НРБ.
18. Кънчов, В. Цит. съч., с. 355.
19. Гл. Статистика на населението в Косовския вилает. — Книжици за прочит, 1894, № 4 и 5, с. 71, 72.
13
Главно место в Пиянечко е било Царево село. То е наброявало към 200 българомохамедански и 100 българохристиянски къщи. [20] Имало е една черква и едно българско училище. Според едно народно предание селото, когато не е било още потурчено, се казвало Василево. Веднъж в селото дошъл султан Махмуд, който ходил по околните планини на лов, и оттогава селото се именувало Царево село (дн. Делчево б. а.). Според същото предание тоя султан потурчил селото. [21]
Потурчването на пиянечкото население става през втората половина на XVII век. Помохамеданчвания на българското население в Малешево и Пиянец стават н след Освободителната Руско-турска война от 1877— 1978 г. Така напр. през 1889 г. в с. Русиново, Малешевско била грабната от турци една мома Елена, която насилствено е омъжена за турчин, била принудена да приема исляма. През 1902 г. турци от с. Вирче, Пиянечко също отвличат една мома, за да я потурчат. През 1909 г. била потурчена Аника Траянова от Пехчево. През 1911 г. била помохамеданчена Йорданка Тасева, също от Пехчево. През 1912 г. преди започване на войната била помохамеданчена Елена Стоилова от с. Цера, Царевоселско. [21a]
По народонаселение тия две области нямали такава пъстрота, като останалите области на Македония. Така например от едно донесение на австрийския консул от 1879 г. при тогавашното преброяване нахията Малеш имала 4599 християни спрямо 1157 мюсюлмани (българомохамедани, само мъже [22]).
Чисто турският елемент в Малешево и Пиянец бил незначителен (това са
били разни органи на властта, притежатели на чифлици и др.), а в болшинството
си нехристиянският елемент били българомохамедани. В Малешевско те са съсредоточени
главно в Пехчево и отчасти в Берово и Ратево, а в Пиянец — в Царево село,
Звегор, Турско Габрово, Църквеник и Град. [23] В двете
20. Кънчов, В. Цит. съч., с. 356.
21a. Петров, Петър. Съдбоносни векове за българската народност. С., 1975, с. 234—236; ЦДИА, ф. 246, оп. I., а. е. 450, л. 250.
22. Томовски, Т. Документи от Виенската архива за Македония от 1878—1903 г. Ск., 1955, с. 18.
23. Кънчов, В. Цит. съч., с. 44, 228—229.
14
области населението било предимно селско. По данни за последната четвърт на XIX в. в Пехчевска кааза от 27 селища на нахиите Малешево и Пиянец само две са чифлишки, т. е. 7,4%, а останалите — раетски. Тези чифлишки селища били до Пехчево и общо броели 40 домове, или по-малко от 2% от общия брой на домовете в двете нахии. [24]
Елементи на градско стопанство по това време се зараждали в планинските селища Пехчево, Берово и Царево село. Главни градски търговски центрове за района били Кюстендил и Струмица. [25]
Основният поминък на населението в Малешево и Пиянец е скотовъдството, облагоприятствувано от добрите пасища по планините Огражден, Влахина, Убешник, Чаирлия, Узобна. „Малешевските планини са пространни и всякога пълни с различен добитък, като говеда, овце, свини, коне и др. Тук цяло Малешево, Кочанско, Щипско, Радовишко, Струмишко, Мелнишко, Джумайско гледат своята стока като я отглеждат и хранят самите стопани с челядта си и с нарочни момци — пише един съвременник. [26] Благодарение на печалбата, която реализирали от продажбата на добитък, някои от тях постепенно се превръщали в селски първенци — чорбаджии. Типичен пример в това отношение бил чорбаджи Мицо от с. Робово — Малешевско. [27]
С издигането на отделни заможни селяни и разширяването на тяхното стопанство постепенно започнало прилагането на ратайски и пастирски наемен труд в скотовъдството. С това се създали условия за още по-значителни натрупвания и материалното издигане на отделни селски първенци чорбаджии.
Развитието на скотовъдството водело и до създаване на свързаната с него помощна дейност и занаяти: млекопреработване, месарство и кожарство. [28]
Земеделието е било слабо развито, понеже земя за работа имало малко.
[29] То се развивало главно в равнинните местности по
долината на р. Брегалница, около
24. Дойнов, Д. Национално-революционните борби..., с. 91.
26. Попстоянов, К. Цит. съч., с. 34—35.
27. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 91.
29. Кънчов, В. Цит. съч., с. 352.
15
Царево село и Пехчевско. Но именно тук по тези местности се намирали чифлишките села, а в други случаи земята била собственост на мюсюлманското население или пък притежание на едри собственици — мюсюлмани и българи от по-големите селища Пехчево, Царево село и Берово. [30]
В Малешево и Пиянец се практикувало и градинарството. От градинарските произведения най-много се произвеждало боб, от който много се изнасяло и на пазара в Солун, а най-доходни били овощни градини, именно сливовите. Тук се приготвяли много хубави сушени сливи, които намирали пазар и в други области на страната. В някои села се обработвал и добър лен. Развито било в някои селища и занаятчийството. На първо място стояли дърводелството и зидарството. [31] Експлоатирани били горите за изработване на дъски, греди и друг строителен материал. [32] В някои планински села се изработвали лопати, вили, шиници и други подобни дървени изделия, които стигали дори и до Серския пазар. [33] В Пехчево имало много грънчари. [34] От тия места всяка година излизали много дюлгери за работа по Джумайско, Петричко, Мелнишко и пр. [35] Ташо Мицев характеризира стопанството на Малешевско по следния начин: „От Малешево излиза жито, лен, фасул или бял боб, говеда, овци, свине, гарци и щици (даски), които сега се смалиха, понеже гората заеха да я требват за ниви и ливади.” [36] Относително по-малък дял в поминъка заемало производството на грозде и вино, на копринена буба и на тютюн. [37]
Издигането на едри собственици — притежатели на земя и добитък, които
обсебвали в свои ръце дребните стопанства, както и недостигът на земя били
причина за постоянен отлив на работна ръка от тези райони. [38]
Голяма част от мъжете отивали да работят на други
30. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 92.
31. Кънчов, В. Цит. съч., с. 351—352.
32. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 92.
33. Кънчов, В. Цит. съч., с. 352.
36. Документи за Българското възраждане от Архива на Ст. Веркович. С., БАН, 1969, с. 108.
37. Зогравски, Д. Цит. съч., с. 143 и 169.
38. Попстоянов, К. Цит. съч., с. 3—4.
16
места като кираджии или зидари. [39] Други като общи работници се отправяли към Струмица, Кюстендил, Света гора, а и по-далеч в София, Цариград и другаде. [40] Жените ходили най-вече на сезонна работа — жътва в Струмишко и Кюстендилско. Те работели по турските чифлици, където били изложени на безчестия от страна на бейовете, пъдарите и др. турски органи. [41]
Социално-икономическото положение на населението в този край през 60-те и 70-те години на XIX вех било особено тежко. Далеч от големите административни центрове, то било подхвърлено на пълен произвол и своеволията на местни мюсюлмански първенци и на фанатизма на мохамеданите. Характерно в това отношение е свидетелството на Димитър Бисеров, учител в Дупница, който обикалял по тези места и поддържал връзки с хора от Малешевско. В писмо от 1867 г. той пише: „По Малешевските стране владее голямо тиранство и злоупотребление. Християните са стигнали до отчаяние. Някои даже постоянстват да ме молят да им покажа способ за преселение. Тук фанатизмът на турците е в пълно развитие. Горко за бедните християни. Ето ви един важен аналог, достоен да се запише с големи букви. Като в недоумението си рекли християните на мюдюра и на другите членове на меджилиса: „Ефендам, нас не остая сега друго, освен да помолим милостивият ни цар да ни покаже место, гдето да се преселим.” „Ба”, отговорили те, „аслъ много жъдней за вас царя.” [42]
През 70-те години на миналия век положението на чифлишките и раетските
селяни в Македония, в това число и в Малешевско-Пиянечкия край, много се
влошило, вследствие на засилването на феодалната експлоатация на държавата
и на чифликчиите. Под предлог, че ще разширят владетелските права на селяните
върху мирийските земи през 1867 г. бил увеличен със закон размерът на десятъка
от 10 на 12,5%. Това засягало не само интересите на раетските, но и на
чифлишките селяни, тъй като те произвеждали продукти.
39. Лапе, Л. Разловечкото востание во 1878 г. и личността на неговиот организатор..., с. 27.
40. Попстоянов, К. Цит. съч., с. 4.
41. Лапе, Л. Цит. съч., с. 22.
42. Документи за Българското възраждане от Архива на Ст. Веркович, с. 108.
17
от които по-голямата част се изземвала за изплащане на увеличената феодална рента. [43]
Най-много селяните в Малешево и Пиянец страдали от данъчните несправедливости и опитите, на прекупчиците на данъците, за да изтръгнат по-големи суми от тях. Събирането на данъците и тук се извършвало чрез страшни насилия, които често пъти прераствали и в убийства. Този факт се потвърждава и от едно съобщение на битолския руски консул В. Максимов от 29. IX. 1875 г., в което се цитират 21 убийства с иментата на хората и местата, където са извършени само за време от два месеца. На края консулът отбелязва, че „с наведените случаи не се изчерпват всички убийства, които са станали (в Македония, б. а.) в течение на 8 месеца”. [44]
За тежкото социално-икономическо положение и за нечуваните насилия и
неправди, на които било подложено българското население в Малешево и Пиянец,
както и други райони на Македония, съобщава и Стефан Веркович в писмо,
изпратено от Сяр до сръбското правителство с дата 29 август 1872 г. Ще
цитираме част от писмото, в което той между другото пише: „Тези дни ме
посетиха мои доверени приятели от Демирхисарските, Мелнишките и Малешевските
села, с които обширно разговарях за сегашното жалко положение на народа
в тези краища. Те ми привеждаха голям брой случаи, които се отнасят за
нечуваните насилия и неправди от всякакъв род, извършвани всеки божи ден
над селското население както от отоманските чиновници, така и от многобройните
други големи и малки аги и агички... Самите животни получават повече признания
и съжаление у фанатизираните мохамедани, отколкото нещастните християни.
Особено страшно се оплакват поради неописуемите неправди на събирачите
на десятъка от нещастните бедняци, защото вместо десетата част, почти винаги
им ограбват половината. Ако някой некога се осмели да каже една дума срещу
този открит грабеж, тогава заповядат на своите гладни слуги да го вържат
за дирек и да го бият с тояги дотогава, докато не посинее. Само по себе
си се разбира,
43. Турски извори за българската история. Т. I, С., 1959, с. 113.
44. Селищев, М. А. Славянское население в Албании. С., 1931, с. 25.
18
че след подобно зверско измъчване нещастната жертва половин година не може да стане от легло, а твърде често се случва подобен нещастник да не стане изобщо, и с големи душевни мъки да се раздели със своята изтерзана душа. Не мислете, че това, което казвам, е пресилено и преувеличено; това е една от най-бледите картини на онова, което всъщност става...” [45]
С увеличаването на данъците и особено грубия начин на събирането им от страна на прекупчиците, дали своето отражение за възникване на незадоволство и негодувание в много области на Македония [46]. В Малешевско-Пиянечкия край още през 1874—1875 г. се създава масово незадоволство и роптание срещу това. Един от бъдещите ръководители в Разловското въстание а този край поп Стоян Разловски станал инициатор за подаване жалба през 1874 г., подписана от жителите на с. Разловци против данъчните несправедливости и чести изнасилвания на моми и жени от мюсюлмани. [47] Той водел открита борба срещу прекупчиците на данъци и богатите земевладелци, които вършили злоупотреби а експлоатирали неимоверно бедното население. [48]
Природните и икономическите бедствия, които сполетели стопанството и на българското население в Малеш и Пиянец през 70-те години на миналия век, го довели до голяма нищета и оскъдица. Това е отбелязано и в многобройните писма, които кюстендилският митрополит е изпращал по това време до Екзархията. Той нееднократно й известявал, че не е в състояние да събере дори част от владичината. Селяните му заявявали; „Ние нямаме хляб, казват те, а владиката ни иска пари.” [49]
За отбелязване е също и фактът, че през тези години българското население
в Малешево било сполетяно и от друга беда — тук били преселени от Прищина
26 черкезки фамилии. В разстояние на 3 години населението е задължено да
събере средства за закупуването на ниви, добитък, селскостопански инвентар
и
45. Райкова, Ана. Стефан Веркович и българите. С., БАН, 1978.,. с. 209—210.
46. Селищев М. А. Цит. съч., с. 25—26.
47. Попстоянов, К. Цит. съч., с. 3—5.
48. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 92.
49. БИА—НБКМ, II А 7798; Априлското въстание. Т. IX. С., 1955, с. 84, 106.
19
да изгради къщи от камък. Но след тези 3 години черкезите пожелали да се преселят в Струмишко окръжие и струмишките бегове и чорбаджии заставили населението на Малешево солидарно да заплати за закупуването на ниви в новите поселища на черкезите. [50]
През 1870 г. както и в другите краища на Югозападна България, така и в Малешевско-Пиянечкия край било увеличено таксуването на всякакъв вид документи; през 1872 г. се удвоил данъкът на виното; през 1873 г. бил въведен данъкът „теметю”, с който са облагани търговците, занаятчиите и надничарите; през същата година бил въведен монопол върху тютюна и солта и същевременно е увеличена и цената на всички ежедневни стоки. [51]
По същото време турското правителство провъзгласило всички тапии за недвижимите имоти за невалидни и наложило издаването на нови такива, за да се добере до нови приходи чрез новите такси. [52]
Христо Ботев чрез статиите на своите вестници, излизащи в Букурещ, дава по това време отзвук на всички неволи на населението в Македония, в т. ч. и за Малешевско-Пиянечкия край. В една дописка под заглавие „Турските зверства в Македония” той пише дословно следното: „За жалене е положението на нашите братя в Македония; те там страдат и от турци, и от гръци, и от цигани, и от евреи. Наистина всеки натиск от страна на нашите тирани е в полза за нашето осъзнаване; но когато си гонен и потискан отвсякъде, когато на всяка крачка всички, които те заобикалят и са иасъскани като псета, гледат да те спъват, върви тогава та работи и за турчина, и за себе си, и за народът. Чудно е наистина, че нашите братя македонци все още не са изпаднали в апатично положение при един такъв мизерен живот, току все пак работят и открито, и тайно за освобождението от турско иго.” [53]
В друга статия, поместена във в. „Знаме” от м. януари 1875 г., след
като говори за отчаянието на малешев-ските българи от нерешения тук все
още църковен въп-
50. Източно време, № 41, 22 ноември 1875.
51. Лапе, Любен. Цит. съч., с. 13—14.
53. Ботев, Хр. Съчинения. Т. 3. Под ред. на М. Димитров. С., 1940, с. 408.
20
рос и за това, че те са готови да прегърнат унията, пише: „Българското население по тия места е заприличало на дойна крава, която дои секи, който завърне. Освен това тази крава е гладна, жадна и убиена до такава степен, щото твърде скоро може да издъхне.” [54]
При такава тежка социално-икономическа обстановка и обществено безправие при нарастващото национално съзнание, изразено в масовите прояви по време на борбите за независима българска църква, българското население в Малешево и Пиянец стигнало до извода за вдигане на въстание в този край. Решението на българския национален въпрос то виждало вече не чрез мирни средства, а на бойното поле в Малешевските планцни, което трябвало да бъде и решение на всички назрели национални, социални и политически въпроси. [55]
В обществено-политическо и народностно отношение населението на Малешевско и Пиянечко в 70-те години направило значителен напредък. От Берово бил известният войвода Ильо Марков Малешевски, който действувал със своята чета из този край. Неговата дейност, както и тази на Румяна войвода, Стоимен, Цеко и други хайдути укрепили народното съзнание и създали борчески традиции у тукашното население. [56]
* * *
Голямо отражение за политическото израстване на населението в Малешево
и Пиянец изиграват и църковно-националните борби. Малешевско взема дейно
участие още в началния етап на борбата за църковно-националната независимост
— тези първи прояви датират от 1868 г. [57], когато
Щипската община влиза в споразу-
54. Знаме, № 7, 26 януари 1875.
55. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 93.
57. Кирил, патриарх Български. Принос към Българския църковен въпрос. С., 1961 г., с. 19. Християнската религиозна просвета в Малешево и Пиянец проникнала още през VII столетие. Ето какво пише във връзка с това Йордан Иванов в неговия труд „Епископиите Брегалнишка и Велбуждска през средните векове”: „В историята на християнството, разпространено между северно-македонските славяни, Брегалнишкият край заема първо място. Благодарение на покърщението на славяните в Брегалница два века още преди Кирила и Методия, около 680 г., на новия господата на тази област Борис оставало само да закрепи тази вяра всред завареното славянско население, както н да издигне нови по-великолепни храмове.”
Малешево и Пиянец през вековете на робството са били осеяни с много църкви. Мнозинството от калугерите в Зографския, Хилендарския и Рилския манастир са били из Малешевско. Вж. Белдедов, Е. Цит. съч., с. 69.
21
мение с кюстендилци за общи акции и приканва за това кратовчани, пиянчени и др. [58] В навечерието на решението на църковния въпрос отново Щипско-Новоселската българска община се обърнала с молба до кюстендилската българска община „да вземе под свое покровителство Пиянеца, за да го избавят от владиката гръкоманин Игнатий.” [59]
Пиянец като част от Кюстендилска кааза при създаването на Българската екзархия влезнал в района на Кюстендилската епархия, която останала в подчинение на Екзархията Малешевско обаче, въпреки желанието на населението, било оставено извън Кюстендилската епархия и присъединено към Струмичката, начело на която стоял известният със своята корупция и безнравственост гръцки владика Йеротей. Беровската и други български общини потърсили съдействието на кюстендилската община пред Екзархията за включването им в Кюстендилската епархия. [60] В писмо от 1 юни 1871 г. българската църковна община в Берово се обърнала към кюстендилската община с молба: „Нам се показва удобно време в този случай да можем да постигнем одавна желаемото ни присоединение с вашата Кюстендилска епархия.” [61]
Големите усилия на беровчани не се увенчали с успех и затова Малешевско
продължавало с още по-голяма сила борбата срещу властта на гръцкия владика.
58. БИА— НБКМ — II А 656. Цит. по Дойнов, Д., пос. съч., с. 93.
60. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 93. Малешевци и пиянечани се обръщали до кюстендилската община с подобни молби за изграждане на собствени църкви, училища и др.
61. БИА—НКБМ — II А570. Цит. по Дойнов, Д., пос. съч., с. 94.
22
срещу злоупотребите му и за присъединяване към Българската екзархия. [62]
След разтурянето на първата българска легия в Велград, през 1863 г. Димитър Беровски се завръща и се заема да учителствува в родния си край. Тук той застава здраво начело на българското просветно дело в целия Малешевски край. През 1873 година народът го избира за ръководител на училищните и черковните работи. [63]
През 1873 г. поради стълкновение със струмишкия гръцки владика Йеротей, струмишкият хюмат затваря десетина беровци и други малешевци като изтъкнати екзархисти. [64] Беровци и останалите малешевци се обръщат с молба към Велешкия Дамаскин да ги приеме под своята духовна власт, като го поканват да ги иесети и да им отслужи „света служба”. [65] Властта обаче, забранява на Дамаскина да излиза извън епархията си. [66] След като опитът да се присъединят към духовната власт на Дамаскина Велешки пропада, беровци започват открита борба за прогонването на Йеротей. Начело на борбата застанал Димитър Попгеоргиев. [67] В късо време той успява да подготви не само Берово, но и целия Малешевски край за борба срещу струмишкия гръцки владика Йеротей Камбаянис, в чиято епархия спадала и Малешевията. В тия борби по негово свидетелствуване, той вложил не само сила и време, но и изнури „всички си материални сили”. [68]
Отношенията му с гръцките духовни власти дотолкова се изострили, а той изпъкнал до такава степен като първостепенен ръководител на народната българска партия в този край, че в началото на 1872 г. бил подкупен един турчин на име Серекбасан, който трябвало да го убие. [69]
Недоволството на малешевци от Йеротей е било тъй силно, че през 1874
г. и тяхната община се присъедини-
62. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 94.
63. Църнушанов, К. Цит. съч., с. 67.
64. Кирил, патриарх Български. Цит. съч., с. 20.
67. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 94.
68. Документи за Българското възраждане от Архива на Ст. Веркович, с. 444.
23
ла към някои други български общини в Македония, които се обърнали към униатския епископ Рафаил Попов в Одрин да бъдат приети в униата. [70] Това е била протест срещу църковната, но и срещу турската политическа власт, тъй като тя пречела на населението да се присъедини към Екзархията. Народът се тъжел и срещу солунския валия Омер Февзи паша, който през лятото на 1874 г. придружил струмишкия владика Йеротей в с. Малешево (с. Берово, Малешевско, б. а), Струмишка кааза, за да принуди населението да се откаже от намерението си за униатството. Понеже оказват съпротива, селските първенци били арестувани. [71]
Всъщност малешевци съвсем не са смятали да стават униати. Затова въпросът
за униатството скоро заглъхнал. [72] За отбелязване
е фактът, че униатските мисионери и в Малешевския край, както и в други
райони на Македония са си служили с обещания за политическо и социално-икономическо
покровителство над българското население, ако те се присъединят към униата.
Това е било една от причините, която е довела до опитите за уния в Малешево
през 1874 г. Във връзка с този случай — както вече споменахме, — Христо
Ботев в статия, поместена във в. „Знаме” от м. януари 1875 г. пише: „Не
само отчаянието на малешевските българи от решението на църковния въпрос
е причината те да прегръщат униата, но и тежкото икономическо и политическо
положение на това население. Българското население по тия места е заприличало
на дойна крава, която дои секи, който завърне. Освен това тази крава е
гладна, жадна и убиена до такава степен, щото твърде скоро може да издъхне.”
[73]
70. Кирил, патриарх Български. Цит. съч., с. 20—21.
71. В. „Независимост”, № 38, 6 юли 1874.
72. Кирил, патриарх Български. Цит. съч, с. 20.
73. „Знаме”, № 7, 26 януари 1875.
Лишено е от всякакво основание твърдението на Иван Катарджиев в книгата му „Серската област” — 1780—1879 г., Ск., 1961 г., където на стр. 186 пише, че униатското движение в Македония през 1873—74 г. давало възможност на населението, от една страна, да отхвърли чуждите пропаганди и аспирации, а от друга — за по-цялостно утвърждаване независимост на „Македонската национална кауза”, и че уж „Борбата на Екзархията против униатското движение била борба против националното движение на „Македонския народ за самостойност”.
Всъщност населението в Македония е било против патриаршията и настоявало за прилагане на чл. 10 от фермана за произвеждане на истилями с цел да се присъединят към Екзархията. Целта е била чрез уннатските тенденции да се упражни натиск върху патриаршията, за да отстъпи (Вж. Кирил, патриарх Български. Цит. съч., с. 32).
24
В края на 1873 г. Омер Февзи паша, който съдействувал във всичко на Йеротей, наредил българската църковна община в Малешево да бъде ликвидирана. Петима от най-влиятелните българи били арестувани и отведени в затворите на Струмица и Солун. Между тях е и братът на Димитър Попгеоргиев — Костадин Попгеоргиев, който заедно с Иван Стоилов лежал няколко месеца в Солунския затвор. [74]
Борбата в Малешевския край от църковно-религиозна, насочена срещу Цариградската
патриаршия, прераства постепенно в политическа борба, поради съюза между
гръцкото духовенство и турските власти. Тази особеност подчертава и австрийският
консул в Солун Фон Каири в доклад от 2 декември 1875 г., когато описва
събитията в Струмица. [75] Но най-добре за това свидетелствува
Димитър Попгеоргиев в една от неговите автобиографични бележки: „През 1874
г. подир позорното изгонване на струмишкия владика Йеротей Камбаянис от
с. Берово църковният въпрос в малешевското окръжие забележително измени
характера си и отношенията с правителствените турски власти станаха тъй
обтегнати, чтото не беше вече възможно да се разубедат, че около 10—15
хиляди души народ, който се беше стекъл в с. Берово на сборния ден в петък
подир воскресение на празника св. „Богородица Балаклия”, за да изкопча
владиката от ръцете на властта, не пощади ни мундир, нито заптиета, за
да ги принуди с обезоружавание и с бой, за да удовлетворат волята му. Властта
се обезсили и неволно удовлетвори народната воля с условие само личността
на владиката да не пострада. Тук народната воля беше непреклонна до отчаяние
да се удовлетвори.” [76]
74. Източно време, № 31 и 32, 20 ноември 1874.
75. Кирил, патриарх Български. Принос към българския..., с. 142, 144.
76. Автобиографични бележки на Димитър Попгеоргиев. — Вж. Дойнов, Д. Знаме на въстаниците от с. Разловци, Пиянечко, 1876. — Музеи и паметници на културата, № 2, 3964, с. 3, 15; Миновски, М. Новооткриени документи за револуционерната дейност на Д. п. Георгиев-Беровски. — ГИНИ, Ск.,. 1972, XVI, № 3, с. 143—146.
25
По такъв начин църковно-националната борба тук показва най-ярко преливане на формите и прерастването й в политическо движение. Същевременно тя била етап от подготовката на народните маси в Малешево за най-висшия стадий на националноосвободителната борба — революционното надигане, въоръжената борба. В църковната борба народните маси укрепили своето национално съзнание и борчески традиции и започват да излизат открито и срещу турската власт. [77]
Голяма заслуга за добиване на знания, смелост и увереност за своето избавление от вековното турско робство и в Малешевско-Пиянечкия край населението вижда несъмнено в просветата, в отварянето на свои църкви и родни български училища.
Виждайки, че както се пише в едно писмо от Малешево „Църква без училище е мрътва”, българският свещеник и учител в Малешево и Пиянец си дават братска ръка и мъжки повеждат народа в борба за културен подем и просветна независимост, за българска църква и българско училище. [78]
„Борбата, която българското население в Малешевско-Пиянечкия край, както и в другите райони на Македония, трябваше да води за българска просвета — пише Илия Бобчев, — от 30-те години на XIX в. беше културна борба с гръцкото духовенство, което след падането на българските земи под турско робство постепенно завзело всички черкви и училища по градовете и селата и изтикало българското духовенство, което едва намирало убежище в манастирите.” [79]
Хатнхумаюнът, който султанът издава подир Кримската война в 1856 г.,
обещава нови граждански правдини на българите. Той идва на помощ на българското
население, в т. ч. и в Малешево и Пиянец в тяхната борба за народни права
с Портата и Патриаршията. Оттогава движението на цялото българско население
в Македония за откриване на свои църкви и училища още повече се засилва.
[80]
77. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 94.
78. Бобчев, С. И. Македонските българи и българската народна просвета. С., 1922, с. 9.
80. Иванов, Йордан. Северна Македония. С., 1915, с. 395, 360.
26
През вековете на робството в Малешево и Пиянец родният език е бил пазен и националното съзнание не е било помрачавано. Турците тук също са говорили български и никой малешевец през турско време не е носел фес. [81]
„Че този славянски народ и до днес не е изчезнал и не се претопил в друга народност — пише Стефан Веркович, — може да се обясни единствено с това, че българинът е дълбоко предан на своя език и на своите народни обичаи.” [82]
През годините 1874—1876 г. българското население в Малешево макар и с големи трудности и теглила успява да се отърве от яростта на гръцкия струмишки владика и започва да си урежда църкви и училища ио своему. [83] В някои от по-големите селища в Малешево и Пиянец е имало български килийни училища още през 30-те години на миналия век. В село Берово например било открито българско килийно училище през 1830 г., където учителствувал Петър Клисаров от Щип. [84] По-късно това училище прераснало в новобългарско, като при това старата Ланкастерска и др. методи на преподаване са заместени с нови, по-модерни. [85]
В дописки, изпращани през 70-те години на миналия век до разните цариградски български вестници, се дават кратки сведения и за новооткритите български училища в Малешево и Пиянец след излизането на фермана за учредяване на Екзархията. Според тези сведения новобългарски училища били открити през 1869 г. в Пехчево, дето е бил учител Арсений Костенцев от Щип [86], в с. Робово [87], Панчарево, Русиново, Владимирово, Негрево и Умлена през 1876 година [88] и пр.
В Пиянечкия край (Царевоселска нахия) през 70-те години на XIX век били
открити новобългарски училища в: Царево село — основно българско училище
с 57 ученици и едно класно с един клас и 14 ученици; В
81. Белдедов, Ефрем. Цит. съч., с. 69.
82. Веркович, Стефан. Народни песни на македонските българи. С., 1966, с. 68.
83. Бобчев, Илия. Цит. съч., с. 29.
84. „Македония”, № 745, 5 април 1929.
85. Иванов, Йордан. Цит. съч., с. 295, 360.
86. „Македония”, № 51, 1 март 1869.
87. „Македония”, № 752, 13 април 1929.
88. ЦДИА, ф. 176, оп. 2, а. е. 199, л. 9, 10.
27
селата Вирче, Драмче, Илиово, Тработивище, Истевник и с. Църквинец, в които преподавали 10 учители и 2 учителки, били издържани смесено от Екзархията и българската община. [88a]
И тук в българското училище постепенно се замества килийната метода с взаимоучителната и звучната. [89]
Отварянето на новобългарските училища в Малешево и Пиянец е ставало с големи усилия и борби. Нужно е било да се сломи съпротивата на гръцкото духовенство, като се осигурят и средства за поддържка на училището и учителя. [90]
В повечето от селата свещениците са били първите учители на населението.
Малешевпи и пиянечанн са били винаги отзивчиви към всяка добра инициатива
по уредбата и поддръжката на църквите и училищата. Училищата се издържат
от Екзархията и българската община. Учителите, които живеят в селата, са
неразривно свързани с населението и оглавяват всичките му народополезни
начинания. Назначавани са от Екзархията. В училищното дело те се стремели
да въведат съвременни педагогически методи и преди всичко да разпространяват
български учебници. [91] Така например един сръбски
автор, М. В. Веселинович в статия, озаглавена „Школе и цръкве у Берову”
пише, че „през 1872 г. за учител в Берово е назначен от страна на Българската
екзархия някои си учител Димитър (Димитър Поп-георгиев, б. а.), който донесъл
пръв в Берово български учебници и изхвърлил от беровското училище сръбските
книги...” [92]
88a. ЦДИА, ф. 176, оп. 2, а. е. 199, л. 9, 10.
89. „Илюстрация „Илинден”, 1940, № 7, с. 12.
91. Бобчев, С. Илия. Цит. съч., с. 9.
92. Братство, 1906, № 21, с. 261—262. За отбелязване е фактът, че като израз на съчувствено отношение към национално-духовните стремежи на българите и по-специално към усилията им за изграждане на светска просвета в българските земи учителствувалите до 70-те години неколцина сръбски учители в Малешевско-Пнянечкия край се приобщават към идеите на Българското възраждане.
От края на 60-те години обаче във външнополитическата концепция на Сръбското княжество постепенно настъпва промяна, която се изразява в открит агресивен стремеж към българските земи, към денационализация на българското културно-национално движение и използуване на освободителните борби на българския народ за реализация на сръбските великодържавни егоистични цели.
Частичният успех на сръбската културно-политическа пропаганда през 70-те години на миналия век не изиграва съществена роля в национално-духовния живот на българите в Македония. За реализацията на своите планове тя е можела да разчита само на платени мисионери, които, след като отказват да преподават на български език и не се съобразяват с установения характер на образователното дело, са прогонвани от църковно-училищните общини, а книгите им били изхвърляни от българските училища, какъвто е бил и споменатият случай в Берово.
28
И в Малешевско-Пиянечкия край, наред с чисто функционалното си предназначение — да ограмоти и издигне културното равнище на населението, движението за национална просвета играе ролята на първостепенен фактор в утвърждаването на новобългарския език и в процеса на националната консолидация на българите в този край.
Същевременно училищата в Малешево и Пиянец, както и в цяла Македония са центрове, където се възпитава нова генерация възрожденски дейци, които по-късно действуват по революционен начин за решаването на българския национален въпрос, за освобождение на българските земи от чуждото духовно и политическо робство.