Славе Гоцев - Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860-1912

Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912
Славе Гоцев

ПРЕДГОВОР

Пред българската историческа наука все още стоят редица въпроси от героичното историческо минало на българското население в Македония и Одринска Тракия, които чакат своето научно изследване и изяснение. Един от тях е и въпросът за националноосвободителните борби на българското население в Малешевско-Пиянечкия край — Македония, в периода 1860—1912 г.

Научната актуалност и значение на проблема се определя преди всичко от обстоятелството, че Малешевско-Пиянечкият край е с богата история на революционни и социални борби. През вековете на робството в този край, който е бил част от Югозападна България, българското национално съзнание никога не е било помрачавано. Малешевци и пиянечани никога не са падали духом и винаги са били в първите редици на общобългарските, народни борби за духовна и политическа свобода.

През 60-те и 70-те години на XIX век огромната част от населението на Македония, в това число и в Малешево и Пиянец в своята общност се бе оформило като неразделна част от българската нация. [1] Своята българска националност това население изявява и в борбите за народна просвета, в движението за роден език и самостоятелна българска църква. Българската си принадлежност то изявява категорично и в революционните борби през 60-те и 70-те години на миналия век, с цел политическо освобождение — най-висшия етап на Българското възраждане и на националното движение. [2]

Националноосвободителните стремежи на българското население в Малешевско-Пиянечкия край намират

1. Паскалева, В. За началния етап в образуването на българската нация. — Истор. преглед, 1962, № 6; За някои особености и фактори в образуването на българската нация през първата половина на XIX в. ИИИ, т. 16—17; Христов, Хр. Освобождението на България и политиката на западните държави. 1876—1878., С., БАН, 1968, с. 64—78.

2. Дойнов, Д. Национално-революционните борби в Югозападна България през 60-те и 70-те години на XIX в., С., БАН, 1976, с. 94.

5
------------------------------------/\

пълен израз и по време на Освободителната Руско-турска война от 1877—1878 г. Участието на българи от този край в опълчението и четите, молбите и изложенията до руското командуване за освобождението и на този край от турско иго и до софийския губернатор за присъединяването му към свободните предели на България, разкриват убедително общността на съдбата, целите и задачите на борбите на българското население от Малешево и Паянец със сънародниците им от всички останали български земи.

Традициите, опитът и постиженията на национално-революционното движение в този край до 1878 г. намират развитие и след Берлинския договор от лятото на с. г. малешевци и пиянечани участвуват и в Кресненско-Разложкото въстание от есента на 1878 г. — първият въоръжен протест срещу робските клаузи на Берлинския конгрес. Доброволци от Малешево и Пиянец, обединени в четата на Димитър Попгеоргиев и дядо Ильо Малешевски вземат живо участие и в Сръбско-българската война от 1885 г. в защита на справедливото дело на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Българското население от Малешевско и Пиянечко участвува активно и в организираното и ръководено от ВМОРО националноосвободително движение в Македония и Одринско в периода 1893—1912 г. Основателите и дейците на ВМОРО в този край са пламенни български патриоти, уважавани от цялото население заради идейната си последователност и нравствена чистота. Те повеждат обезправените и изнемогващи селяни да ги превърнат в сила, способна да разбие робските окови на вековния потисник. Сред тези самоотвержени дейци се открояват светлите образи на Никола Рисински, Димитър Зелников, Иван Ингилизов, Никола Малешевски, Христо Кутруля и др. революционни дейци, пожертвували младия си живот за победата на освободителното дело и в този борчески край.

Трябва да се посочи, че научната актуалност на проблема се определя и от още едно немаловажно обстоятелство, свързано с опитите на някои югославски, предимно скопски историци да оспорят и отрекат българския национален характер на националноосвободителното движение в Македония, в това число и в Мале-

шево и Пиянец. [3] Зад тяхната антинаучна теза се прокарват определени политически и държавно-шовинистически цели.

За революционните борби в Малешевско-Пиянечкия край са правени редица изследвания [4] (особено за тези

3. По-важни съчинения написани в този дух са: Павлович, Йеремия. Малешево и малешевци. Белград, 1928. (В тази книга революционните борби на българското население в Малешевския край се разглеждат от позициите на великосръбския национализъм и шовинизъм.); Лале, Любен. Разловечкото востание во 1876 г. Годишен сборник на филозовскиот факултет во Скопие, кн. 3/1950, № 4, 1951. Същият, — Разловечкото востание от 1876 г., и личността на неговиот организатор Димитър Попгеоргиев Беровски. Ск. 1976; Рецензия от Катарджиев, Иван. Разловечкото востание во 1876 от Лапе, Л. — Просветно дело, VIII, 1952, № 3—4, с. 77—85; Същият — Серскиот округ от Кресненското востание до Младотурската революция, Ск. 1968; Поп-Лазаров, Ристо. Айдутскиот войвода — Ильо Марков Малешевски. Живот и дейност. Ск., 1978; Миновски, М. Новооткрити документи за револуционерната дейност на Д. п. Георгиев Беровски. — ГИНИ, Ск., 1972, № 3; Матковски, А. Турски документи за айдутството и арамиството во Македония. Т. 1—2, Ск. 1961; Панов, В. Църковно-просветните борби во Струмичко во 19 век. — ГИНИ, Ск., 3, 1959, № 2; Пандевски, М. Учеството на македонците во вооружените ослободителни борби на бугарскиот народ во 60-те и 70-те години на XIX век — ГИНИ, Ск., 15, 1971, № 1; Зогравски, Д. Развитокот на капиталистичките елементи во Македония за време на Турското владеене. Ск., 1967; История на македонскнот народ. Кн. 2, Ск., 1969; Димевски, Сл. Македонското национално-ослободително движение и Екзархията (1893—1912 г.). Ск., 1963; Полянски, А. Хр. Гоце Делчев — идеолог и организатор на македонското национално-освободително движение. Ск., 1968; Същият, — Македонското национално-ослободително движение до Илинденското востание. — В: Сб. Югословенски народи пред Първи светски рат. Белград, 1967 и др.

4. В това отношение особено се открояват изследванията на Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика. С., 1900; Същият, — Пътуването по долината на Струма, Места и Брегалница. В: Сб. НУНК, 10—13, 1893—1897; Косев, Д. За капиталистическото развитие на българските земи през 60-те и 70-те година на XIX в. С., 1968; Райкова, А. Документи за националноосвободителното движение в Македония през 60-те години на XIX в. — Истор. преглед, 1968, № 1; Христов, Хр. Аграрните отношения в Македония през XIX в. и началото на XX в. С., БАН, 1964; Караманов, А. В. Пиянец, двумесечно царство през 1878 — Родина, I, 1939, № 4; Същият, — Няколко доброволчески чети с войводи и първоначален кадър от доброволци от Македония през Освободителната война на 1877—1878 г. — „Илюстрация „Илинден”, 12, 1940, № 5/115; Същият, — Първото освобождение на гр. Горна Джумая през 1878 г. — „Илюстрация „Илинден”, 1939, № 3/103; Попстоянов, К. Тридесет години назад. Исторически записки по първото македонско въстание. Кю-

през 60-те и 70-те години на XIX в.), но всички те имат фрагментарен характер и не изясняват националното движение от неговото появяване до разпокъсването на Македония през 1912—1913 г. Трябва да се констатира, че проблемът за национално-революционните борби в Малешево и Пиянец в научно исторически аспект досега не е бил предмет на едно обстойно и задълбочено проучване.

Авторът няма претенции, че настоящият труд изчерпва всички въпроси, свързани с разглежданата тема.

За написването на настоящия труд, авторът е използувал фактическия материал, съдържащ се в историческата литература, посветена на разглеждания въпрос. Широко са използувани и публикуваните документи и спомени на революционни дейци от Малешевско-Пиянечкия край, привлечени са и някои допълнителни архивни материали.

На всички, които по един или друг начин оказаха помощ при издирването на документи и материали и при написването и публикуването на труда, авторът изказва своята най-сърдечна благодарност.

стендил, 1903; Белдедов, Е. Разловското въстание в Македония. Отец Паисий, 1942, № 2—3; Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1970 (фототипно издание); Киселички, Хр. Спомени. Кюстендил, 1935, № 27—28; Силянов, Хр. Освободителните борби на Македония. Т. I, С., 1933 и т. II, С., 1943 (фототипно издание); Дойнов, Д. Национално-революционните борби в Югозападна България през 60-те и 70-те години на XIX в., С., БАН, 1976; Същият, — Знаме на въстаниците от с. Разловци, Пиянечко, 1876 г. — Музеи и паметници на културата, 1964, № 2; Беровски, Д. Димитър Попгеоргиев Беровски, живот и дело. С., Оф, 1986 и др.

[Next]
[Back to Index]