B.
Необходимостта от революционен устав
Трябва да се печата
Нарежданията му до частните комитети
Панайот Хитов против израза „Демократична република”
Кой е авторът на устава
Във Влашко нямали съставен устав
Усилена подготовка за събранието в Букурещ
Ще стане събрание от чистонародни българи
Ангел Кънчев се самоубива
Комисия по устава
Левски се завръща в България
Необходимостта от революционен устав
Необходимостта от революционен устав заставя Левски да се замисли сериозно за неговото написване и съставяне. Той иска да постави всичко в ред, дисциплината да бъде на висотата си, тайната да бъде спазвана в рамките на
137
вътрешното революционно дело, задълженията на всички вътрешни дейци да са ясни, както и отговорностите им пред народа и историята. Това той би могъл да постигне със съставянето на революциония устав, по който да се ръководят и от който не бивало да се отклоняват вътрешните дейци. Това би било едно улеснение за тях, а лично за Левски— едно облекчение, би му спестило много сили и би го запазило от много тревоги. Всеки деец, като има на ръка революционния устав, ще знае как да постъпи и ще знае отговорностите за всяко неизпълнено задължение или лекомислено отнасяне към възложената му революционна и вътрешноорганизационна работа.
Ръководен от тези съображения и от необходимостта да улесни сподвижниците си и да засили още повече организацията, Левски се заема сериозно да състави революционния устав. За съставянето му обаче трябва участието и съгласието на всички дейци — вътрешните и тези във Влашко. Левски не се натрапва, не изнасилва волята на никого и за нищо на света, още по-малко сега ще извърши това, когато се заема да състави общ революционен устав за ръководство и действие. Всяко изнасилване на вътрешните дейци и сподвижниците му е противно на неговата революционно-демократична практика, противно на решенията на висшегласието. Уставът би бил пълен и завършен, ако бъде съставен със съгласието и одобрението на всички по-видни дейци. Така постъпва и Левски.
За тази цел той съставя проекто-устав, който разпраща до Панайот Хитов, Филип Тотю, Любен Каравелов и дейците на всички частни комитети, за да го разгледат предварително, да кажат мнението си и да направят своите бележки и добавки върху него. „Според както виждаш — пише Левски до Дан. Хр. Попов, — е и на Вас, както пишем на Панайота, същото ще пишете от наша страна и на Филип Тотю.
138
Пращаме Ви два закона, единия на Вас и на Ценова в Букурещ. Гледайте хубаво, което не намирате за добро, туряйте бележки, па и още как? (Как трябва да бъде според тях, б. м. Н. К.). С една дума, каквото намерите за добро, да се отури или притури. Бележете накратко и ясно. Като ще побързате, та да ни ги пратите, щото Централният комитет по висшегласието на всички членове, а най-вече ще гледа висшегласието в България и ще го проводи да се напечата. Другия закон ще проводите на Г-на Каравелова. Задължавате се още Вие, като прегледате добре в Т. Магурели, да го проводите и на Лом, пък от Лом да го изпроводят за Пирот и дето познават още. За по-добре ще направите труд същият закон да си остане при Вас, пък да препишете от него друг по същите наши точки и той да се изпрати . . . С закона отвсякъде Вие и Ценов побързайте да ни ги изпратите в Ловеч с всичките им бележки.” [1]
С други думи, Левски изпраща проекто-устава и им дава напътствия как да постъпят с него. Те трябва незабавно да го разгледат, да направят върху него своите бележки, които да бъдат кратки и ясни, особено ако намерят някои противоречия или нещо, с което да не са съгласни, то да го зачеркнат и да покажат как би било по-правилно според тях; ако има празнота — да я попълнят или да покажат как би могла да се попълни; ако има повторение — да го отбележат или да посочат как би могло да се отстрани. Изобщо, за всичко около проектоустава да се изкажат как би могло да се нареди и състави най-правилно, точно и ясно.
Забележително е, че в горното си писмо Левски, след като им казва какво
да правят с проекто-
1. Д.Т.С., стр. 78. Писм. на Левски до Дан. Хр. Попов от 29 септември 1871 г.
139
устава, до къде да го изпратят и пр., казва им, че могат да направят
препис от него, но преписът да бъде „по същите наши точки”, а не такъв
с добавките и бележките, които те биха направили. Само такъв препис, направен
от образеца, който Левски им изпраща, биха могли да изпратят в Лом, Пирот
и др. — па да направят и те на свой ред бележки и добавки по него. Именно
изразът „по същите наши точки” е доказателство, че проекто-уставът е съставен
от вътрешните дейци, преди всичко от Левски, който най-силно чувствува
нуждата от него и за съставянето на който той се ръководи от изискванията
и дейността на Вътрешната революционна организация.
В писмото си до Панайот Хитов той дава същите напътствия и препоръки. „Законът — пише му Левски, — когото Ви пращаме, ще го прегледате и ще дадете бележките си върху него, и ще го върнете в Турну Магурели. Защото ще се прибира вече от всякъде, за да се печата.” [1]
Не е пренебрегнат и Филип Тотю. И той трябва да разбере, че в България
революционните комитети се управляват според закона, който му изпращат
да прегледа и да се произнесе върху него. „Следователно — пише Левски до
Филип Тотю, — и Вие, като българин и прочут войвода, според писмата Ви
разбирам, че желаете да участвувате в народното ни дело, но трябва да се
съобразите с закона, който Ви е изпратен, да дадете и бележките си върху
него и да го върнете в Турну Магурели. Защото се прибира отвред, за да
се печата [2].”
1. Д.Т.С., стр. 89. Писм. на Левски до П. Хитов от януари 1872 г.
2. Там, стр. 90. Писм. на Левски до Филип Тотю от 10 януари 1872 г.
140
Нарежданията му до частните комитети
Почти същите напътствия дава и до частните комитети — те трябва да направят
бележките си върху проектоустава, но им забелязва и каква ще бъде целта
и предназначението му — по него ще се ръководят всички дейци на народното
дело. „Като направите — пише Левски до частния революционен комитет в Карлово
— бележки на закона и го изпратите, придружен с две турски лири, както
се изпратиха от много места, тогава ЦК, по висшегласието на всички частни
комитети, ще го напечата и разпрати навсякъде, за да се води и управлява
по него всеки работник на народното ни дело.” [1]
Панайот Хитов против израза „Демократична република”
Би било интересно да узнаем как и по какъв начин изразяват своето одобрение частните революционни комитети; какви бележки и добавки прави Филип Тотю и какви останалите дейци, но досега са известни само бележките на Панайот Хитов и стилните поправки и някои добавки на Любен Каравелов, които той прави в комисията по устава на общото събрание в Букурещ през април 1872 год.
Панайот Хитов връща проекто-устава на Левски и настоява пред него да
вземе под внимание направените бележки. Той не е съгласен с израза „Демократична
република”. Този израз не бивало да се обявява гласно, още по-малко да
бъде обявен в устава. Всеки трябвало да го носи скрито в сърцето си. Съображенията
му са следните: „Както виждате в закона — пише Хитов до Левски, — дал съм
мнението си, колко съм видял, че е нужно. И тъй: в първия артикъл (член)
направил съм забелязване на израза Ви „Демократична република”. Но не трябва
да мислите или криво да разбирате, че съм
1. Д.Т.С., стр. 92. Писм. на Левски до Карловския комитет от 16 януари 1872 г.
141
противен на това. Не! Защото никой не иде да поддържа тиранството, но за да се спечели и поддържа правата свобода и всякой, като иде против тиранството, трябва да е желател на демокр. република. Но това ние не трябва да го явяваме и печатаме, а да го задържим за нази си. Защото представете си околностите, сетете се за толкова династическите около нас правителства, които, щом чуят речта „Демокр. република”, ще ни очернят пред другите правителства, а още и ще ни спречат в светите предприятия. Най-после, сетете се що става с французкия народ, който е далеч от нас с просвещението си. Ние трябва тайно да утвърдим републиката, а не да ни чуе светът и явно да изповядаме това ... Ние сега засега трябва да се борим за свобода и равноправие и да унищожим тираните. Туй трябва да говорим и за него да работим, пък това като постигнем, да провъзгласим републиката. Това си мнение не налагам, но пак го оставям на Вашата оценка.” [1]
Колкото и несъстоятелно да е това мнение на Панайот Хитов за демократическата
република, колкото и празен и неоснователен да е страхът му от чуждите
династии, все пак, като мнение, тази му бележка заслужава внимание. Разбира
се, със своите мъдрувания около израза „Демократична република” Панайот
Хитов само разкрива колко много държи на чуждите правителства, как робува
на тяхната воля и желание и колко малко вярва в силите на народа ни. Това
е отглас на старите му схващания да се надява на чуждите правителства,
да хлопа на вратите им и да моли за милост. Панайот Хитов показва с мъдруванията
си около израза „Демократична република”, че няма представа за силата на
правилно и навреме издигнатите лозунги и задачи.
1. Д.Т.С., стр. 330—331. Писм. на П. Хитов до Левски от януари 1872 г.
142
за тяхното мобилизиращо, организиращо и обединяващо влияние и въздействие върху хората, за да иска един правилен лозунг да бъде скрит от народа. Той настоява да се крие най-светото убеждение за „Демократична република”, каквото имат и което устояват всички напредничави хора по онова време във всяка почти страна, включително и балканските страни. В името на какво тогава той би водил борбата? Не би било достатъчно само да се каже в името на освобождението — народът иска да знае и трябва да знае, след като бъде постигнато то, какво ще последва, каква форма на управление, кой ще ръководи и направлява съдбините му. Народът трябва да знае това, защото е в духа на времето и в духа на борещия се за свобода български народ.
Левски се заема да покаже сериозността на предприетото от него и вътрешните дейци дело. Той се опитва да направи това не само с Вътрешната революционна организация, но и с целите, които тя преследва. Вместо дуалистичната идея на ТЦБК, той поставя ясната задача за „демократична република”. Не само не се страхува да говори за нея, да я поставя на публично обсъждане, но се гордее с нея и я поставя в основните задачи, за осъществяването на които се бори вътрешното революционно движение. Според него „днешният век е век на свободата и равноправието на всичките народности...” [1]
Целта, която той си поставя, цел и на вътрешното революционно движение,
което той ръководи, е: “С една обща революция да се направи коренно
преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се
замени с демократи-
1. Д.Т.С., стр. 82. Левски до богат българин във Влашко от 10 октомври 1871 г.
143
ческа република (народно управление)”. [1] Така открито и тъй горещо се отзовава Левски за този „век на свободата и равноправието”, в който живее и се бори народът ни, в това царство на тирания и деспотическо управление, където борбата за „Демократична република” е свещена борба, опора и светла надежда на народа ни. Левски държи на израза „Демократична република”, разгласява и настоява за него. Защото Левски е и си остава неопетнен в нищо, убеден демократ и революционер от най-голям стил.
Панайот Хитов обаче прави и други бележки по устава, главно за членовете на тайната полиция, за пазене печата на ЦК и за пазене тайната, като се разшири смъртното наказание и за онези дейци, които, за да издадат тайната, нарочно се напиват. За тайната полиция той пише: „Членовете на градската тайна полиция не трябва да предприемат никакво убийство, догде не се уверят, като видят печата от Централния комитет, по причина на това, че управителят може да има карез или завист на някого гражданина”. [2] Действително една подобна предпазлива внимателност не е излишна, напротив, тя е необходима при провеждане на устава, при изпълнение на осъдено или предстоящо за осъждане на смърт лице.
За запазване печата на ЦК той пише: „Печатът на Централния комитет трябва
да се пази с два ключа. Единият да е в ръцете на председателя, а другият
ключ да е в един от членовете. Само тогава да може да се види, когато присъствуват
всичките членове. Това да не би в случай могло да се злоупотреби”. [3]
Това говори за известна загриженост у Панайот Хитов, той иска да се избягнат
2. Д.Т.С., стр. 330—331. Писм. на П. Хитов до Левски от януари 1872 г.
144
каквито и да било злоупотребления с печата на ЦК. Разбира се, такива злоупотребления са осъдителни,4 особено когато произхождат от отговорно място.
За издаване на тайната в пияно състояние той пише: „Може някой с намерение
да се опие и да изкаже тайните, то не следва ли, че и той трябва при първо
усещане да се накаже със смърт. Трябва и затова още да се предпазват и
други от подобни случаи. Освен това, работниците на Б. Р. Комитет да предпазвате
от пиянство, даже и да има наказание за това.” [1]
Разбира се, че Левски не би оставил ненаказан, ако действително се открие,
че нарочни подбуди за разкриване на революционната тайна са тласнали някои
лица към пиянство. Все пак, тази бележка на Панайот Хитов, от гледището
на практиката, при явяване на такъв случай, е правилна. Нямаме точни данни,
от които да се вижда как Левски се отнася към направените от Панайот Хитов
бележки по проекто-устава, но трябва да се предполага, че се е отнесъл
сериозно, тъй като известно е неговото отношение към мненията на другите
— да разгледа дори и най-неправилното мнение.
Доскоро този въпрос се смяташе за спорен. Нашите историци приемат за
автор на устава Любен Каравелов. Писмата на Левски, както и тези между
неговите сподвйжници говорят друго — Левски съставя проекто-устава. Ако
да би бил Каравелов, то Панайот Хитов не би отправил бележките си по проектоустава
и писмото си във връзка с него до Левски, а би го отправил до Каравелов.
Самият факт, че Левски е този, който разпраща проекто-устава не само до
представителите на революционните комитети, но и до всички дейци вън от
България, както и до Каравелов, следователно и той да направи бележки по
него, и фактът, че Левски дава подробни
1. Д.Т.С., стр. 330—331. Писм. на П. Хитов до Левски от януари 1872 г.
145
указания как да постъпят с устава, за къде да го изпратят, да направят
бележки по него и пр., както и изразът „по нашите точки” да направят препис
от устава, за което поменахме в предшествуващите страници, показва ясно,
че Левски, а не Каравелов дава идеята за проекто-устава и той, а не друг
я осъществява. Защото Левски чувствува остро нуждата от него, вътрешно-организационната
и общо-рволюционна работа му подсказва да има устав и тя го потиква и тласка
към неговото съставяне и написване.
Във Влашко нямали съставен устав
Не са само тези доказателства, които ни убеждават за решението на Левски да състави проекто-устава. Към тях трябва да добавим и неговото ясно изразено твърдение, че във Влашко нямали съставен още устав, по който да наказват престъпника. „Имената им — пише Левски до Дан. Хр. Попов — и мястото им де работят тия няма да обаждате на вашите от Влашко членове, защото мисля да нямате още съставен устав, който да награждава престъпника в същия час със смърт.” [1] Това доказателство, както и горните взети заедно, дори и всяко поотделно, показват кой съставя проекто-устава. Това е Левски. Всяко друго заключение би било погрешно и би ни отдалечило от историческата истина по този въпрос. [2]
Отделните дейци и частните комитети продължават да преглеждат проекто-устава,
да правят бележки по него, а на събранието през 1872 год. в Букурещ дейците,
между които е и Левски, поставят този въпрос в дневния ред и избират специална
комисия по него. В тази комисия е и Каравелов. Той прави своите добавки
по проекто-устава и допринася много за неговото стилно изглаждане и оточняване.
1. Д.Т.С., стр. 74. Левски до Дан. Хр. Попов, писм. от 1871 г.
2. Вж. „Левски. Поуки и изводи” — Н. Кондарев, стр. 33, 59, 60 и 61.
146
Усилена подготовка за събранието в Букурещ
През 1872 год. започва и подготовката за събранието в Букурещ. Тази подготовка върви по вътрешна линия — между дейците от Вътрешната революционна организация; и по външна — между намиращи се българи във Влашко. Вътрешните дейци бързат да изберат и представят своите делегати, които ще ги представляват на събранието в Букурещ. „Подир 30—40 дена — пише Левски до орханийци — ще изпроводим лицето ни Аслан Дервишооглу (Левски, б. м. Н. К.) с още някои други за във Влашко, дето ще стане скупщината от чистонародни българи от разни места...” [1] Градовете и по-големите революционни центрове трябва да бъдат представени поне с един делегат, а околните села могат да упълномощят някои от делегатите, които ще заминат за Букурещ и присъствието на които е необходимо. „Представителят от тези места по един без друго, пък от всичките други места да дадат препоръчителството си тям... На представителите за разноските им трябва да им дадат не по-малко от 10 турски лири и после 15—20 дена ще им известим да тръгват.” [2]
В същото писмо са дадени препоръки и конкретни напътствия и до делегатите.
Те трябва да тръгнат навреме и да носят пълен отчет за състоянието на частните
революционни комитети — с колко юнаци разполагат, колко от тях са способни
за ръководители, каква е боевата им готовност, с какво оръжие разполагат
и пр. „Разписа се за представителите по сички частни комитети... Днес,
после 12 дни, да тръгват за Влашко през де... за полезно, това и вие ще
направите с бележ ... то така: братя представители, упълномощаваме... на
одраното късче книга да гласоподава за нас, и е... с по толкова и толкова
1. Д.Т.С., стр. 107. Писм. на Левски до орханийци от 29 януари 1872 г.
2. Д.Т.С.. стр. 109. Писмо от 28 февруари 1872 г.
147
способни юнаци да носят... които се намират и еди-колко за войводи във всичките... намира се и еди-колко оръжие, колко гладки пушки.” [1] Така пише и напътствува Левски. „В пълномощното на представителя — продължава той — няма да...тому, ни от де иде, а за уверение нему ще носи... книга и аз, като го поискам, той трябва да ми го... с едната, с другата половина да се разбере от де е.” [2] Това са напътствията към вътрешните дейци, които ще избират представители и на които ще трябва да дадат конкретни поръчения, за да могат достойно да ги представляват на събранието в Букурещ. В този дух са и поръченията му до избран представител. .. „Одраното късче книга — пише Левски — вземи и бележките според писмото... се за във Влашко, през дето ти е по-лесно, а трябва да излезеш ... во на х. Петровия хан и нека да ти дадат стая на гор... т отдясно или наляво. От двора прегледай на всич... ай на горния, като отвън на вратите има ли запи... тебишир главната буква Р. Ако няма, то влез в една... а запиши извън на вратата с тебишир главна буква... и като дойде някой от вън и рече: „наши сме”, тогава отвътре... трябва да го накараш да ти разясни буквата Р., която значи революция, и тогава можете да бъдете в една стая, да се раз... ждате и приказвате за всичко, но нито ти, нито другият нямате... во да се питате кой от де е. Буквата Р. ще бъде написана само на една стая чрез ... ще става посрещането.” [3]
Ако подобни указания и напътствия се дават днес на един народен избраник,
особено такъв, който заминава да изпълни специална задача, то какво остава
1. Д.Т.С., стр. 110. Писм. на Левски до неизвестен частен комитет от 24 март 1872 г.
3. Д.ТС, стр. 111. Левски до един представител за общото събрание.
148
за тогава, когато повечето от делегатите за пръв път заминават по народна
работа и извършват първите стъпки, за да устояват революционните интереси
на народа. Тъкмо тогава необходимостта от точни указания как да постъпят,
докъде да се отнесат, място на придвижване, парол, държане и пр. се налагало
повече от всеки друг път. Левски настоява върху сериозността на работа,
която има да вършат — работа на революционера; настоява за личната им и
пряка отговорност, която носят пред народа и историята. За тях, освен организацията
и народното дело, друго не бива да съществува. За народното дело те могат
да говорят и разискват всичко, но не и за лицеприятелство, не и за това
откъде са, от кой край, как се казват и т. н. С една дума, не и да се разконспирирват.
Ще стане събрание от чистонародни българи
Още по-подробно Левски разяснява на търновци и лясковци. Той им пише за реда по който ще стане събранието там, за решенията, които ще се вземат. След всичко това те ще представят на революционните комитети във вътрешността на страната по висшегласие да одобрят и конкретно приложат на дело взетите в Букурещ решения. Това решение те ще вземат, като се съобразят с времето, в което живеят, т. е. с конкретната обстановка, в която е поставен българският народ, доколко той е подготвен и е готов да се вдигне на въоръжена въстаническа борба.
„Ето какво — пише Левски до търновци и лясковци, — от страна на цялото ваше окръжие изберете един свестен представител, който е разбрал в какво положение сме в България и въобще духът на селяните и гражданите ни към целта, и да дойде във Влашко. Там, гдето ще стане скупщината от чистонародни българи от разни места, извън живущи от Българско. Ще дават мнение за работите ни оттук нататък според общото положение в Европа и об-
149
стоятелствата в България. Това тяхно мнение ще се пренесе тук в ЦК и по висшегласието на всички частни комитети ще се реши съдбата на българския народ съобразно с времето. Засега там във Влашко отивам аз от страна на ЦК с горните представители. Ще явим работите ни как вървят в България и върху това ще вземем мнението на нашите братя от там. После това ще дам сметка пред всичките представители от страна на ЦК де и колко пъти са пращани наши хора, какво ги е срещало, отде какво са взели и дали и какво има готово. Сметката, която ще се даде на всеки представител, да я поднесе пред очите на всеки член на народната работа. Следователно, на представителя ви трябва да дадете следващите бележки с пълномощното така: братя предводители, упълномощаваме приносящия на одраното късче книга да гласоподава за нас и едно, две и пр. Сега с по толкова и толкова способни юнаци да носят оръжие, между които се намират и еди-колко способни за войводи. Във всичките тия има толкова шишенета, гладки пушки, револвери и пр. А колко наново повикани? От кога и от кого ви е подадена най-напред работата и вие как сте му приели? И досега какви бележки не добри имате в него? Кога каквото ви е било писано от ЦК, имало ли е нещо не добро по ваше мнение? В пълномощното на представителя няма да пишете ни името му, ни отде иде. И кой е ? Ще носи в себе си одраното късче книга и аз, като му ги поискам, той трябва да ми ги даде и като ги присъединя с другата половина — ще знам.” [1]
Разбира се, снабден с подробни препоръки, народният избраник трябва
да знае кога да тръгне и кога и при кого да се яви във Влашко. „Когото
изберете — продължава Левски — за представител, дайте му запечатаното писмо
с одраното книжле, защото в
1. Д.Т.С., стр. 114. Писм. на Левски до търновци и лясковци от 30 март 1872 г.
150
него е написана неговата сигурност, докато иде и да се върне. За разноски ще го снабдите не по-малко от 10 турски лири. Пътят му за Влашко, през дето види, че му е по-лесно. От днес после 7—8 дни нека тръгва. По реда в писмото му, отдето ще е представителят, от едното или другото място, трябва да вземе отдето няма представител същата препоръка с одраното книжле заедно, което ви пращаме за едното и за другото място. Който ви поднесе писмото, като види как ще направите, тогава ще ви даде одраните книжки с писмото на представителя.” [1]
Тези препоръки на Левски показват с каква загриженост подготвя той изпращането
на делегатите от вътрешността на страната. Революционният му дълг и съзнанието
за важността на събранието и решенията, които ще вземат там, го задължават
да постъпва така.
В разгара на тази голяма подготовка се случва едно печално събитие — Ангел Кънчев се самоубива в гр. Русе. Той трябвало да се прехвърли от България във Влашко. Точно в момента, когато се опитва да стори това, бива забелязан от турските шпиони, заподозрян от тях, които искат да го арестуват. Ангел Кънчев, вместо да падне жив в турски ръце, слага край на живота си. Това говори за неговата преданост към революционното дело и характеризира неговата храброст.
Вътрешните дейци са покрусени от трагичния край на своя храбър другар.
Левски бърза да проучи причините, които принуждават Ангел Кънчев да действува
с последното решително средство за запазване на революционната чест и революционната
дейност. По повод на това Левски пише: „Научили сте се чрез вестника за
Ангел Кънчев, че се е
1. Д.Т.С., стр. 114. Писм. на Левски до търновци и лясковци от 30 март 1872 г.
151
самоубил в Русчук и нищо няма намерено в него. Човек проводихме и разбрахме по-тънко — просто нищо. Страхът му е причинило да не знае какво прави. Остави името си безсмъртно. За честните хора е такава смърт.” [1] Макар Левски да пише, че страхът става причина за самоубийството на Ангел Кънчев, че при повече самообладание и хладнокръвие би могло да не се стига до такъв край, макар той да пише тези редове, след като проучва всичко и намира, че би могло да се избегне самоубийството, и макар да знаем, че страхът е съветник свиреп, както пише поетът Ив. Вазов, и Ангел Кънчев би могъл да остане жив, все пак, трябва да се подчертаят неговите думи „Остави името си безсмъртно. За честните хора е такава смърт”. Левски разбира, че Ангел Кънчев не извършва това от сантиментални, глупаво-упадъчни чувства, а от преданост към революционното дело и вярност към революционната клетва. Голяма народна дейност, преданост, честна смърт — ето величието на този трагичен край. Според Левски, така би трябвало да постъпи всеки честен народен деец, отколкото да се предаде на изтезанията, мъките и варварските изстъпления на врага. Не е такава смъртта на другия сподвижник и помощник на Левски — Д. Общи, за когото ще говорим по-нататък.
След като съобщава за трагичния край на Ангел Кънчев, Левски бърза да
отиде в Ловеч и оттам за Букурещ. „Днес пристигнах благополучно — обажда
се Левски на Филип Тотю — и утре тръгвам. Гледай да дойдеш и ти по-скоро.”
[2] Той бърза да стигне за събранието в Букурещ с
онази бързина, която изисква от всички народни избраници за това събрание,
присъща на дейно и пре-
1. Д.Т.С., стр. 116. Писм. на Левски до сливенци от 4 април 1872 г.
2. Д.Т.С., стр. 121. Писм. на Левски до Ф. Тотю от 13 април 1872 г.
152
дано отдали себе си в служба на народното революционно движение дейци и с онова усещане и съзнание за революционен дълг, което е свойствено на големите революционери-организатори.
Това става в навечерието на българския празник — Великден. Делегатите, тези от вътрешността на страната и от Влашко, започват да пристигат в Букурещ. Срещата им е най-приятелска и сърдечна. [1]
Действително на 29 април 1872 год. се открива събранието в Букурещ. То започва своята отговорно-революционна и историческа работа. В това събрание участвуват 14 редовни делегати от Влашко и 7 от вътрешността на страната. Следователно, събранието се открива в присъствието на 21 народни избраника на българското революционно движение. Седмината делегати от вътрешността на страната носят редовни пълномощия да представляват 32 частни революционни комитети от България. С други думи, вътрешността на страната е представена на събранието в Букурещ с повече решителни гласа, отколкото тези от Влашко. Всеки от седмината делегати се явява с няколко пълномощия и като такъв се явява областен представител на няколко частни революционни комитети.
Събранието заседава при необходимия за тогавашното време ред. Избира
се комисия по проектоустава, държи се протокол за разискванията и решенията,
приема се оставката на ЦК и се избира нов и т. н. Протоколът е запазен.
От него могат да се направят няколко заключения по дейността и решенията
на събранието в Букурещ през 1872 год.
От протокола се вижда дейността на народните избраници — те преглеждат
и установяват окончателна редакция на устава. Това извършва избраната за
1. К. Тулешков, като се спира на този въпрос, пише в спомените си големи нелепости. За тях вж. „Още за идеологията и дейността на Левски” — Н. Кондарев, стр. 21 и следв.
153
тази цел комисия. Въ протокола на първото заседание, това на 29 април, се казва: „Състави се комисия от четири члена: Л. Каравелов, Ячо (Киряк) Цанков, В. Левски и Т. П-в, за да напише програма и да прегледа устава на БРЦК.” [1]
Пак от протокола узнаваме, че на следващото заседание, това на 1 май, събранието одобрява устава. „Май 1. Комисията написа програмата и устава и ги прочете в същия ден пред представителите и членовете от БРЦК, които нарочно за това направиха второ заседание. Май 2. Третото заседание от членовете на комисията и на представителите, които прегледаха устава до IX глава и направиха прилични забележки по висшегласие. На това заседание се реши да се почне напечатването на устава и да се пристъпи до избор на действуващите занапред членове в БРЦК.” [2]
Ясно е, че народните избраници, след като одобряват и приемат в окончателен
вид устава, решават да го отпечатат. Освен това, предстои им и друга по-важна
задача — да изберат ЦК. Събранието най-напред приема оставката на основания
от по-рано, още в 1870 год., БРЦК в Букурещ, който съществува успоредно
и едновременно с основания такъв в България, оглавяван от Левски, па тогава
пристъпва към избор на нов ЦК. Това се вижда най-добре от протокола, който
е запазен до днес. „Май 4. 5-то заседание от членовете на комисията и на
представителите, които вземат оставката на досегашния Централен комитет
и пристъпват до избирането на новия БРЦК. Това променяване се извърши по
общото съгласие на представителите от частните комитети в Българско и Влашко.
Преработиха устава на досегашния БРЦК и така по едино-
1. Вж. „Априлското въстание” от Д. Т. Страшимиров, том I, стр. 124.
154
гласното одобрение на всичките представители от частните комитети в България и Влашко избра се за главно лице в новия БРЦК г-н Любен Каравелов, когото упълномощаваме да избере и другите членове, които са потребни според гл. III, чл. 1-ий на устава.” [1]
Съгласно преработения и одобрен вече устав, председателят на ЦК има право да назначи другите членове — подпредседател, касиер, допълнителни членове и др. С оглед на това, уставът дава правата на председателя, а събранието посочва за такъв Л. Каравелов, който назначава за подпредседател К. Цанков, а за касиер Д. Ценович.
Д. Т. Страшимиров, като се спира на този въ прос, пише: „Забележително, че меродавната роля, която Левски играе в целия сложен механизъм на организацията, е прикрита или смутолевена в устава. Според последния, Апостолът е могъл да остане само член на комитета, защото друго положение не се предвижда за него. В устава обаче има една клауза, която неопитният читател може незабелязано да отмине, но която ясно говори за онова, що може да се подразбира. А то е, че в глава II, чл. 2 се казва, какво, местопребиваването на Централния комитет е неизвестно, т. е. навсякъде и никъде, а затова „Секи член, дето и да бъде, може да представлява всичкия комитет, ако само той има в ръцете си пълномощно писмо.” [2]
„И наистина — продължава по-нататък Д. Т. Страшимиров — Левски носи
пълномощно, което признава действията му в България, в името на Централния
комитет, за неограничени. Той е началник на тайната полиция и висшият съдия
над виновните във вътрешността.” [3]
1. Вж. „Априлското въстание” от Д. Т. Страшимиров, том I, стр. 124.
155
В подкрепа на тези твърдения на Страшимиров е и писмото на Левски, което той пише след състоялото се събрание в Букурещ. „Според думата,която съм дал пред членовете на Ц. Комитет, нямам право нито да вземам, нито да дам извън Българско без знанието на Председателя, както и другите, като членове, със същото пълномощно извън Българско, дето и да се намират нямат право да вземат и да дават из Българско без моето знание.” [1]
По този начин Левски не само подчертава правата, които има по даденото му пълномощно, но посочва и правата, които би могъл да има всеки деец, намиращ се вън от България, снабден с такова пълномощно. А това показва, че Левски е облечен в правата на пълен ръководител във вътрешната революционна дейност, по силата на което нищо не може и не би могло да става без негово знание.
Това трябва да знаят всички и да се спазва от всеки. И Каравелов трябва да го спазва. Левски го предупреждава за това. „ ... Да се предвари всяка поразия, не трябва да давате подпора (подкрепа, б. м. Н. К.) на глупци, а да ме поддържате, като казвате на всекиму: „С Левски ако вие се не разберете, за вас няма работа!” Това така трябва да направите . . .” [2]
Подобно държание и съобразяване с упълномощения за вътрешната дейност
главен ръководител Левски е необходимо да спазват безусловно всички, които
идват отвън и искат да работят във вътрешността на страната. Това го изисква
не само даденото за тази цел на Левски генерално пълномощно, но и дисциплината,
която е толкова ценна в една революционна организация, че без нея не би
могло
1. Д.Т.С., стр. 172. Писм. на Левски до Дан. Хр. Попов от 16 септември 1872 г.
2. Там, стр. 159. Писм. на Левски до Каравелов от 25 август 1872 г.
156
и дума да става за нейния вътрешно-организационен успех, нито пък за успеха на нейната общо-политическа задача — освобождението на българския народ. Това е необходимо да знаят сички, които милеят за освободителното дело и работят за него, па дори и самият Каравелов, който би трябвало да знае това и да съветва другите да се разбират с Левски — иначе няма работа за тях. А ето какво се казва в даденото му генерално пълномощно: „Същото лице представлява БРЦК във всяка една работа и действията му са неограничени разбира се, по пределите на устава . . . Въобще всички българи да му дадат и те пълно доверие, да уважават заповедите му и да се обърнат към него за всяка потребност, която се отнася до народното дело . . . Това лице, като има пълномощно от БРЦК, има пълна власт да проведе в действие всички ония длъжности, които се предвиждат в устава . . .” [1] Пълномощното е достатъчно ясно и категорично. По силата на него само по организационен път може да се узнае тайната и дейността на организацията и само със съгласието и с знанието на Левски.
Ясно е, че даденото на Левски пълномощно го овластява с пълни и неограничени
права във вътрешността на страната; че с него се признава и насърчава дейността,
която той е извършил дотогава и която трябвало да продължи и занапред.
Ако да не беше призната тази дейност и да не е овластен с толкова големи
и неограничени права, Левски не би писал, че без негово знание никой няма
право да взема и да дава във вътрешността на страната, както и той няма
такова право, когато се касае за дейност, извършвана вън от България. Едните
и другите, тези, които са във Влашко, ако искат да се намесят във вътрешната
дейност, както и вътреш-
1. Вж. Д.Т.С. „Априлското въстание”, том I, стр. 136.
157
ните дейци, ако искат да вземат участие във външната, тази във Влашко дейност, не биха могли да сторят това, първите без знанието на Левски, а вторите без знанието на Каравелов. Ако да не беше това така, Левски не би искал от Каравелов да казва и предупреждава всички дейци, които искат да дойдат на работа в България, които искат „да вземат и да дават” в границите, където е упълномощен той, че всички трябва да се разбират с него — Левски. Без подобно разбирателство Левски предвижда поражение на вътрешната дейност.
Друга народна работа, която извършват делегатите, е тази за проекто-устава.
Той търпи някои поправки и особено стилни оглаждания. Някои от отделите
са разместени, други оточнени и добавени. Например, в проектоустава за
целта, която си поставят народните дейци, е казано: “Цел: С една
обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната
държавна деспото-тиранска система и да се замени с демократическа
република (народно управление). На същото това място, което са нашите
прадеди със силата на оръжието и със своята кръв откупили, в което днес
безчеловечно беснеят турски кесаджии и яничери, в което владее правото
на силата, да се подигне храм на истинната, правата свобода и турският
чорбаджилък да бъде . . . (не се чете). Съгласието, братството и сьвършенното
равенство между всички народности: българи, турци, евреи и пр. щат бъдат
равноправни във всяко отношение — било във вяра, било в народност, било
в гражданско отношение, било в каквото било, всички щат спадат под един
общ закон, който по висшегласието от всички народности ще се одобри”. [1]
Тази цел е отмахната в окончателната редакция на устава. Изразът „Демократична
република” е премахнат.
1. Вж. Д.Т.С. „Априлското въстание”, том I, стр. 136.
158
В предшествуващите страници видяхме, че против израза „Демократична република” се обявява П. Хитов. Вероятно Левски е дал своето съгласие за премахването му не поради изтъкваните от П. Хитов съображения, а по съвсем други причини, именно: съдържанието на този израз, неговата широка демократична, народностна и революционна ядка е подчертана до известна степен и отнесена в програмата на БРЦК, с която, както се вижда от процитирания протокол, събранието се занимава също така сериозно, както и с проекто-устава. „Ние, българите — се казва в програмата, — желаем да живеем с всичките наши съседи дружествено, а особено със сърбите и черногорците, които съчувствуват на нашите стремления, и с румъните, с които нашата съдба е тясно свързана, и желаем да съставим с тях федерация из свободни земи. Ние желаем, щото тая земя, която е населена с българи, да се управлява български, т. е. съобразно с нравите, обичаите и характера на българския народ. А ония земи, които са населени с румъни, със сърби, с черногорци и с гърци, да се управляват съобразно с характера на румънския, сръбския, черногогорския и гръцкия народи. [1]
В окончателнатата, готова за печат редакция на устава целта е определена
по следния начин: “Цел: чл. 1. Българският революционен централен
комитет има в ръцете си такава една власт, каквато е всяко привременно
правителство. Той трябва да приготви и да довърши революцията с всички
нравствени и материални средства. Да кажем накратко, той има следните задачи:
а) да разпространява между нашия народ идеи за бунт чрез пропаганда; а
тая пропаганда ще да става чрез печата, т. е. чрез вестници, манифести,
прокламации, брошури и пр.; б) да доставя
1. Вж. „Априлското въстание” от Д. Т. Страшимиров, стр. 118—133.
159
всички нужни потреби за извършването на революцията и да приготовлява бунта материално, т. е. да скрои нужния военен план, да назначи военни водители (войводи), да улесни с всички средства въоръжаването, да дава на народа нужни наставления за бой и пр.” [1]
В това е изразена непосредствената задача за организационно устройство и практическа, подготовка на революционна битка. Не е забравена и общата политико-демократична-революционна задача; тя е подчертана в програмата на БРЦК. [2]
В окончателната, готова за печат редакция на устава ясно са определени задълженията на новите работници и на току-що назначените войводи; ясно и твърдо са посочени длъжностите на ЦК, на частните комитети, на касиера и пр., както и големите отговорности, които лежат върху тях. Предвидени са и тежки наказателни санкции.
Въпреки това, трябва да се признае, че каквито и съображения да са имали
Каравелов и другите дейци за премахване целта, която Левски определя в
проекто-устава, и с които съображения не е известно дали Левски се е съгласил
напълно, все пак, неговото схващане за републиката е най-ясно определено
и изтъкнато както в писмата му до чорбаджиите, тъй и в дейността му. Следователно,
Левски се явява най-убеден и последователен привърженик и защитник на идеята
за народна република. Например в писмото си до чорбаджията Ганчо Милев
от Карлово той пише: „В Българско не ще има цар, а народно управление и
всекиму своето . . . Свобода и чиста република.” [3]
1. Вж. „Априлското въстание” от Д. Т. Страшимиров, стр. 118—133.
2. В края прилагаме програмата на БРЦК от 1870 г.
160
Левски до такава степен е убеден привърженик на идеята за народна република, тъй упорито и горещо се бори за нея, тъй пламенно я популяризира, че препоръчва най-жестоко наказание — смърт за всеки, който се бори против нея и пречи за осъществяването й. „Ако някой презре и отхвърли” — се казва в наказателния закон, изработен от Левски — предначертаната държавна система „Демократическа република” и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна (в смисъл на монархическа, б. м. Н. К-в.) система, то и таквизи ще се считат за неприятели на Отечеството ни, и ще се наказват със смърт.” [1]
Всичко това разкрива дълбочината на един прекрасен демократ-революционер,
горещ защитник и борец за народната република. Левски не само я поставя
в центъра на изработения от него устав-програма, не само е негова и заедно
с това на вътрешната революционна организация основна цел, но и предвижда
сурово наказание за нейното опазване, наказание за тези, които се борят
против нея. Той не прави разлика между неприятелите на народната република
и неприятелите на Отечеството ни. Другояче не може да бъде. Онези, които
са против народната република, те подриват и основите на Отечеството, подриват
и системата, която ще украси и създаде благоденствие в това Отечество.
С една дума, враговете на народната република — са врагове и на Отечеството.
След закриване на събранието Левски снабден с генерално пълномощно се
завръща във вътрешността на страната. Следователно правата и дейността
на БРЦК в Ловеч не само не са забравени и пренебрегнати, но са подчертани
и правилно преценени. Даденото му пълномощно, както
161
видяхме, а тъй също и бързото му завръщане в България говорят за това.
Снабден с генерално пълномощно, Левски се заема да снабди с нарочно пълномощно всеки един от по-видните вътрешни дейци. След малко ще видим, че той порицава Д. Общи, загдето не отива да си вземе новото пълномощно.
Христо Иванов Книговезецът се явява и получава от Левски пълномощното си. Той бива упълномощен да контролира дейността на няколко частни комитети и на организаторите им. Неговата задача е: да съобщава редовно в ЦК за всичко, което се случва в повереното му окръжие, за всички положителни и отрицателни проявления. Да съобщава, както се изразява Левски, „За всички добри и недобри работи.” [1]
Пълномощно се дава и на Митю Цветков. Той има за задача да контролира и да се грижи за народната работа в Лом и Оряхово. [2]
С нарочно пълномощно Левски изпраща едно лице при Данаил Хр. Попов в Турну-Магурели, за да поговори с него за дейност, която се отнася до Л. Каравелов. „Приносящият Ви е упълномощен да Ви говори за неща, които са за Каравелов и ти, по думите на упълномощения брат, ще пишеш и да разправиш ясно на Каравелов за приказанията Ви (за това, което Ви е разказано, б. на Д.Т.С.). Пиши и нему, че има да му съобщим нещо.” [3]
Изобщо Левски се завръща от събранието в Букурещ с още по-голямо въодушевление,
изпълнен с радостни надежди за постигнатото общо единство, за проявената
там обща воля за борба про-
1. Пълномощно с по-широки права. Д.Т.С., стр. 256.
2. Дадено пълномощно. Д.Т.С., стр. 261.
162
тив вековните тирани. Той знае цената на дадените му пълномощия, знае задълженията и отговорностите си. Предано и вярно изпълнява дадените му права, грижи се за дейността на всички. Самоинициативен до най-висока степен, той настоява за засилване самоинициативните действия на всички негови сподвижници и помощници. Всяко негово решение е последвано от дейност за изпълнението му. Тъкмо при Левски единството на мисълта и делото празнуват своя триумф. Зад всяко негово решение се открива възможността за изпълнението му. Никаква цепнатина между решенията и дейността му.
Той обаче е смутен от стихийно-бунтарските проявления на Д. Общи. Това проличава ясно след завръщането на Левски от Влашко, след като е трябвало да снабди всички свои сътрудници и помощници с нови пълномощия. Всеки се явява, за да получи от Левски пълномощно, само Д. Общи не се явява.