X

        Единъ день на пезула въ нуждника намрихъ единъ стражарски леворверъ съ принадлежностите му, забравенъ тамъ отъ нкой пиянъ стражарь. Предадохъ го веднага на началника. Последниятъ, като вид въ рщет ми револверъ, извика изплашенъ: „Какво е това?"— „Както виждате револверъ"—отговорихъ азъ,—и вмсто да го унищожа или скрия, съ което бихъ ощитилъ притежателя му, давамъ го Вамъ. Изглежда, че нкой вашъ подчиненъ го е забравилъ въ нуждника."
         - Защо го не задържа за себе си?
        - Не само тоя леволверъ, а нколко се него патрони, но дори ако на вски отъ насъ бихте дали по единъ револверъ съ по нколко стотици патрони, пакъ бихме отказали да ги приемемъ, защото макаръ и да сме 495 души на брой, не искаме да загинатъ позорно, безъ да принесемъ нкаква полза на Отечеството ни, което съ право я очаква следъ освобождението ни. Отъ друга страна въ тоя отдалеченъ островъ посрдъ морето, до зби да бхме въоръжени, пакъ нищо не бихме направили. Ние не желаемъ да се самоунищожаваме безславно. Защо е тая строгость и тая стража на вска крачка! Никой отъ насъ нма да пусне острова безъ редовенъ уволнителенъ билетъ въ рка, защото вски знае че веднага ще бде хванатъ отъ населението и следъ като бде най-зле малтретиранъ, ще бде въ безсъзнание предаденъ вамъ. Друго би било, ако бхме въ Македония или Тракия: тамъ всичката ваша охрана би била слаба, защото тамъ има гори и поля, които ни позволяватъ, които биха ни прикрили отъ преследването Ви, та здрави и читави бихме влезли въ Отечеството си. Щомъ, азъ, който така добре владя езика Ви, а освенъ гръцки зная и нколко други езика, които биха улеснили бгството ми, не правя това, то какво остава за другарит ми, чиито облкло и езикъ биха ги на вска крачка издали, че е българи. Следъ това командирътъ стисна силно рката ми и каза: „Г-нъ Чалъковъ, благодаря Ви. Вие сте уменъ човкъ. Ще отслабя охраната. Вие българит здраво разсъждавате." Подиръ тоя разговоръ всички постове бха премахнати, освенъ тоя на главния ходъ, кдето командирътъ остави единъ дневаленъ. Подиръ 2—З деня, когато командиратъ на ротата поручикъ Маврогенаки правеше нощна проврка, попитахъ го, колко българи отсствуватъ въ бягство. Той се засмъ и каза: „Азъ не врвахъ това. Ако вдигнахъ постовет това го сторихъ съ рискъ. Българит сте отлични хора, и ние за Васъ имахме много лошо мнение още отъ началото на срщата ни. Това трбва да се поправи, за да се разберемъ и заживемъ въ миръ. Началствата, политицит и въстникарит ни заблуждаватъ, защото така диктуватъ интереситъ имъ. Когато предъ другарит си започвамъ да говоря за Васъ, винаги бивамъ прекъсванъ съ викове: „Българит е те омагьосали! Не забравяй, че си Елинъ, а още и офицеръ. Това убеждение много мчно ще се поправи, и вярвай, че не мога да Ви защитя, щото ще бда наказанъ."
        Стражарътъ Перикли веднага ми поблагодари съ почерпка „Узо" ракия. Отказахъ, както отъ ракията, така и отъ кафето, подъ предлогъ, че съмъ на диета. Следъ малко ми донесе 150 драма екстра бомбони и 2 оки протокали, съ молба да не отказвамъ тая малка почерпка, отъ която една часть раздадохъ на окржающит ме. Тоя фанатикъ и българомразецъ, като вски критянинъ, стана ми голмъ приятель и ми услужваше нощно време. Разрешено ми бше да спя вънъ отъ помщението подъ стрхата и по мое желание бха настанени вънъ и 3 жени, 4 моми и евреина Йосефъ Меркадо отъ Бургазъ. Когато бше свободень отъ служба, идваше при менъ на разговоръ и ме молеше да му разправямъ за България. Възхитенъ отъ чутото, задаваше ми нкои дребни въпроси, — „Ние знаемъ, че вие българит сте зврове и варвари, а пъкъ между васъ не виждамъ такива. Т, види се, отъ другия край на България трбва да с". Азъ му казахъ: "Ние, останалит подъ ваше владение българи, сме най-простит, а въ България нма като насъ, гдето ни виждашъ тукъ. Тамъ има по-интелегентни даже отъ англичанит и французит, на което ни завиждатъ много европей, Тамъ болшинството е като мене: знаятъ по 3—4 езика и при разговоръ съ чужденцит се чудтъ на интелегентността ни. У нась нма неграмотни хора. Даже за слпит и глухонмит имаме училища, гдето освенъ на четиво, учатъ ги на разни занаятия, четиво и музика. България е сщински рай. У насъ не е, както у вась превъ 1921 год., когато 6хте приготвили английски знамена и очаквахте да дойдать и паднатъ у васъ долари, като викахте: „Като о руфианосъ Константиносъ" (долу руфиана Константиносъ). Въ това време войницит дезертираха отъ частит си, съединяваха се съ бунтувницит, пръскаха се по горит и съ нетърпение чакаха да дойде чужденеца и взематъ пари. Забравиха и потъпкаха свещената войнишка клетва, че ще пазятъ отечеството и Василеата. У насъ такова нщо не може да се случи. Българскиятъ войникъ храбро пада, почита дадената клетва и не позволява на чужденеца да пристпи нито крачка въ земята ни. Нашия царь го почитаме и пазимъ като очит си. Следъ Бога е Царьтъ, защото, споредъ насъ, Отечество и Царь е нщо цло и нераздлно. Сега у васъ е сщото, както презъ 1921 год. Ето, въ съседния воененъ затворъ има повече отъ 300 души войници—дезертиори, даже и офицери, които безъ срамъ гледатъ публиката, и вмсто да ги презирате, вие ги почитате и обслужвате като герои. У насъ такива типове се презиратъ даже и отъ близкит имъ. Така изолирани, безъ честь, ходятъ афоресани сами.

        1. Ив, Василевъ Карапавловъ (Манастирлия), 2. Никола Панайотовъ, 3. Иванъ (Еракли) Димитровъ, 4. Коста Матеевъ, 5. Никола Кервмедчиевъ, б. Кузма Тодоровъ, 7. Ангелъ Найденовъ, 8. Ив. Гаджуровъ, 9. Рафаелъ Петровъ, 10. Курте Николовъ, 11. Коста Найденовъ (отъ Гюмурджина) крупни търговци землевладлци, а особенно Ив. Манастирлията, който подъ турското иго, въпрки спънкит на гърка Янаки Хаджи Зоидисъ, съ помощьта на адвоката Тамфуръ Ефенди, съгради кща, въ която се помщаваше училището и параклиса ни. За тоя му подвигъ българомразецътъ Зоидисъ не му остана длъженъ. Когато дойдоха гърцит той го ограби и съсипа материално, като му взе почти всичкия имотъ: складъ съ тютюнъ, дюкянъ съ колониалъ и пр. И това обаче не сломи духа му: когато бше въ затвора въ гр. Канеа, на островъ Критъ, купи нколко топа американъ (капоть) и го раздаде на интерниранит българи, руси и сърби, които бха затворени съ насъ. Даде имъ по една риза и едни гащи, ушити отъ Мария Александрова, тоже затворница съ насъ. Освенъ това помагаше на беднит съ медикаменти и пари. На тая му благотворителность гърцит му се чудъха и ме питаха, нима и у васъ е възможно да има хора съ такива качества. За тая му добрина повече го измъчваха и презъ день-два го назначаваха на нарядъ, само и само да го скубятъ по 40—50 драхми.

        Преди да го изпратятъ на островъ Критъ, въ Гюмурджина секретарьтъ на управителя Чолака взе отъ него 60 хиляди драхми и го освободи, а следъ 4—5 деня биде наново затворенъ и освободенъ срещу други 40 хиляди драхми откупъ. Следъ това бше трети пть затворенъ и изтезаванъ. — Секретарьтъ Чолака живеше въ кщата на Ив. Стаменовъ Бакжрджиевъ. Седящиятъ на средата Рафаелъ Петровъ, макаръ че бше жененъ за гъркиня, го разкарвали ту въ Aтинa, ту въ Гюмурджина, ту при насъ на вскде е билъ измъчванъ. Срещу 100 хиляди драхми гърцит, посрдствомъ жена му, издействувала му отпускъ, който прекаралъ въ Атина подъ надзоръ. Следъ като изтекълъ отпускътъ му, повторно му го продължили, за да си прегледа и уреди смткит въ Гюмурджина. Щомъ като това става съ българинъ, жената на който е чистокръвна гъркиня и съ влияние и авторитеть, вски лесно ще си представи, какво е ставало съ останалите беззащитни българи. Почти всички българи, женени за гъркини е били най-зверски изтезавани, безъ да се взиматъ подъ внимание ходатайството на тхнитъ сродници, макаръ и влиятелни. И до день днешинъ не можахъ да узная цельта на тая извънредно строга мрка, спрямо българит, женени за гъркини. Въ табията имаше едно развалено срутено помщение отъ две стаи, та срщу откупъ отъ 2000 драхми фелфабелит ни разрешиха да се поправи на негови средства, за да живятъ Та ендека (единадесетьт), така ги зовха и викаха по списъка. По този и другъ начинъ се скубеха хондрокефалит (дебелоглавит) българи отъ нзтънченит елени-гърци.
        Следъ смъртьта на Рафаелъ Петровъ въ Гюмурджина, надъ гроба му се постави великолепенъ паметникъ съ бюста му. Обаче следъ нкой и другъ день паметникътъ б омърсенъ и разрушенъ. Това бше гавра, която въ никой случай варварит не извършватъ, както и ние българит никога не бихме го направили. Това, презъ XX вкъ, го извършиха гърцит, които претендиратъ, че е най-културнит въ свта когато въ сщность е най-голмит варвари.

назад  нагоре  напред