На връхъ Тодоровъ-день съпругата ми се освободи отъ бременность и провидението ни надари съ отроче, което нарекохме Тодорчо, но гьрцит не ме оставиха да му се порадвамъ. Споредъ гръцкит схващания, ний варварит не бивало да се радваме, и тамъ, гдето забележатъ радость или веселба, веднага ще пречинятъ нкакво нещастие, както стана и съ мене. Още на другия день, рано сутриньта, недленъ день, бхъ хванатъ на двора, облченъ въ работнит си дрехи, и безъ да ме оставятъ да се обадя поне на жена си, която, като лехуса, лежеше самичка на леглото си съ три малолтни дца: Николай, на 6 години, Корнелия — на 5 години и новороденото. Веднага ме затвориха заедно съ още 11 души българи, първенци отъ българската махала на града. Въ затвора останахъ цли 12 дни, безъ да бда разпитанъ поне про форма. Вски день се молхъ да ми позволятъ съ стража да отида до писалището си, за да си прибера нкои ценни книжа, но не ми позволиха. Не позволиха да стори това и жена ми, следъ като се привдигна отъ леглото си.
        Ние въ отечеството си позволяваме на разни чужденци-нахалници да се ширятъ повече отъ дома си, а следъ време започватъ дори да ни се налагатъ. Време е вече, щото всички съзнателни българи, по национални съображения, да . отпочнемъ повсмстенъ бойкотъ на тия чужденци — нахалници, както правятъ евреит и арменцит у насъ и да вземемъ примеръ отъ съседитъ ни — ромни, сърби, гърци, и турци. Нали и ние сме балканска държава? Защо да правимъ изключение? Каква полза, че въ много други отношения стоимъ по-високо отъ нкои наши съседи, и че великит сили понякога ни възхвалявали, както хвалили децата, когато искатъ да ги използватъ въ нщо. Като признаватъ тия ни предимства, защо ни толкова унижиха и продължаватъ да ни унижаватъ при вски удобенъ случай. За да бдемъ уважавани, трбва да не купуваме нищо отъ чуждснецъ, ако сщия предметъ го има у нашъ сънародникъ търговецъ. По такъвъ начинъ такива чужденци—нахалници ще престанатъ да се ширятъ и гоятъ на нашъ гърбъ, а ще си отидагъ, отъ кдето е дошли Само по тоя благороденъ начинъ ще се освободимъ отъ тия пиявици.
      Нашит ергени да не се лакомятъ за гръцки прикри, та да се женятъ за моми или вдовици гъркини, макаръ и българо-поданици. Сщо и нашит хубави и пълни съ национално съзнание моми въ никой случай да се не омжватъ за гръкъ, макаръ пркорътъ му да окончава о-въ; защото живущит въ Гърция тхни сродници неусетно ще ги подведатъ да станатъ отъ патриотки — гробокопателки на отечеството си България. Дългъ се налага на всички ни да не купуваме отъ гъркъ нищо, макаръ и за стотинка. Проврете всички гърци, дошли въ България като последни голтаци, и нма да намрит между тхъ нито единъ беднякъ, а всички е отъ насъ по добре наситени и облчени, носятъ се къмъ насъ предизвикателно, ние за тхна смтка оголваме. Въ Гърция съ ушит си чухъ да говорятъ: „Хайде да отидемъ въ България: тамъ има много работа и много пари печелятъ. За Сърбия и Ромния и дума не става, гаче ли не сществуватъ. Други пъкъ казаха: „Зашо не отидешъ въ България да се оженишъ и да вземешъ много левове." на което нщо подсещаниятъ отговаряше: „Ако има тамъ гъркини, ще отида." Въ Хану трима войника чакаха да бдатъ уволнени, та да дойдатъ въ България, За гърцит България е цла Калифорния. Вски се стреми да дойде у насъ, лесно и бърже да забогатее, та следъ това повече да ни ругае. Повече доказателства е излишни.

---