Кметътъ на с. Дервентъ, каваклиецътъ Никола Дисаридисъ, български поданикъ и фелдфебелъ отъ отъ нашата армия, б дошълъ въ Деде-агачъ безъ счупена пара, а днесъ е човкъ съ повече отъ 800 хиляди драхми. Почтени граждани отъ Деде-агачъ ме уверваха, че билъ изпратилъ за Солунъ два вагона, напълнени съ прежда, вълна, черги, аби, разни домашни вещи и много бакръ, всичко взето отъ изоставенит кжщи на интерниранит въ островъ Критъ селяни. Съ интернирането на българит гърцит постигаха едновременно две цели: 1) огрaбваха имъ покщнината и 2) настаняваха своит бежанци въ кщитъ имъ. Когато дойде въ Деде-агачъ, кирията му до селото заплати Aнгелъ Мариновъ, търговецъ, който, както и азъ, на два пти е билъ интернирванъ на островъ „Милосъ". Той и Станко с оглождани до кокалъ. Това богато. Цлото село Дервентъ е обърнато на мушия отъ тоя каваклиецъ, който се показвалъ ужъ благодтель, та се застпвалъ за интернираните да бдатъ освобождавани, но за освобождаването имъ вземаль вълчия дль. За своя лична облага съсипа богатата държавна гора да прави дървени вглища и варь. За Ксанти и Гюмурджина, чрезъ разни търговци е изпратилъ повече отъ 100 вагона. Доставялъ отъ България брашно и зърнени храни. На първо време бше използвелъ и дохода отъ безстопанственит имоти на избгалитъ въ България българи. Въ село Домусъ-дере учительтъ-гръкъ Гeoргиосъ Харакусосъ въ пристствието на попъ Георги, кавказки бжанецъ, билъ най-немилостиво децата на ония българи, които по едни или други причини не могли да посещаватъ гръцкото училище. Побоятъ надъ малкит българчета, ученици, билъ нанесенъ съ нарочно приготвено дебело дърво и билъ толкова безчовченъ, че много отъ битит деца останали съ счупени ребра и рце. Оплаквания отъ родителитъ на такива пребити деца има повече отъ 10, както до гръцкит сдебни и военни власти, така и до генералъ-губернатора, но всичкит останали подъ миндера. Багажътъ на тоя своего рода учитель билъ пренесенъ отъ Деде-агачъ до селото съ повече отъ 60 добитъка по ангариенъ начинъ. Бирникътъ на с. Дуганъ-хисаръ, сщо каваклиецъ, е събиралъ всички данъци въ двоенъ размръ, като въ кочана отбелязвалъ сщинската сума, споредъ закона, а въ квитанцията, давана на данъкоплатеца, пишелъ сумата въ двоенъ размръ. Всичко твва се констатира, но с мълкомъ отмина. Както въ другит български села, така и тукъ не остана лице, което да не е малтретирано и ограбвано. Не пощадиха даже женит и момит. Ежедневно това село е давaло безплатно по 180—230 хлба, както и много други продукти и дърва. Вски воененъ имали право да влиза свободно, въ която кща поиска и да взема всичко, каквото му е било нуждно, макаръ че домакинътъ да е отсствалъ. Имало заповдь, щото кщит и всички покрити стезания да не се затварятъ (мрки за преследване на комити), и тежко и горко на тая сграда, която по невнимание е била заключена. Веднага се открива огънь и се унищожава, а домакинътъ се наказва като такъвъ, който е укрилъ комити. По такьвъ поводъ е умирали отъ побой съ дестки българи, труповет на които отъ после били намирани разложени въ буклуцит край селото.
       Дедеагачкия гражданинъ гръкъ, Разгели, съ разни заплашвания принуди македонеца Връбчевъ, наематель на минералната баня въ Лджи-кьой, да го приеме за съдружникъ. Договорътъ б направенъ отъ мене, но само следъ десеть дни отъ сключването му Разгели започналъ да тормози и заплашва Връбчева, до като най-после тлото на тоя нещастенъ българинъ се намери зъ една нива, пронизано отъ крушуми. По тоя начинъ Разгели остана самъ господарь на банята задно съ хотела при нея. Всички сочеха Разгели, като убиецъ на българина, но по липса на доказателства длото се прекрати, и Разгели биде освободенъ.
           Секретарь-бирникътъ на с. Ени-кьой, пакъ каваклиецъ не пада по-долу отъ горепоменатия, съ тая само разлика, че винаги действува отъ името на кмета. Единъ отъ тия кметове полудя, понеже секретарь-бирникътъ бше го опропастилъ. Учители, свещеници, кметове, писари и всевъзможни продящи гости се хранятъ даромъ отъ селото, и тежко и горко на тоя, който би се осмлилъ да каже, че нма отъ това което кехаята иска. Свещеникътъ на с. Домузъ-дере, попъ Георги, кавказецъ, за гдето жена ми бше му поискала да извърша водосвета но славянски, допринесе много за интерниранието ми. Тукъ не могатъ да се изброятъ всичкит онзи произволи и жестокости, които гърцит извършиха надъ мирното българско население въ тоя край. Ще помена само и една гавра съ умироющъ български свещеникъ. Поиъ Георги Поичевъ отъ с. Ени-кьой, когато да го интерниратъ билъ на смъртно легло, въ агония. Вьпрки това, на всички молби да се не интернира властит отговориха: „Вмсто на земята, нека умре въ морето." И наистина, щомъ го сложили на парахода „Арисъ," свещенникътъ издъхна, а тлото му, вмсто Деде-Агачъ, било погребано въ Кавала. Гръцка жестока упоритость! (инатъ). Параходътъ „Арисъ" бше специално реквизиранъ за пренасяне по островит на интерниранит българи и турци. Екипажътъ му б вербуванъ отъ най-фанатизирани гърци, които изъ птя се отнасяха спрямо интернираните българи като сщински зврове: мчеха ги; вода за пиене имъ отпущаха въ 24 часа по единъ пть и то въ недостатъчно количество, като се оправдаваха съ това, че въ резервуара нямало вода дори и за машинит. Чаятъ се приготовляваше съ боя и се продаваше по 5 драхми чашата. Нкои семейства вземаха вска сутринь по 5—б чаши, но, освенъ че не имъ се правше никаква отстпка, но имъ го даваха съ псувни и то само отъ б—7 часа сутриньта. Нощно време постоянно посгаха върху честьта на спящит моми и жени или на тзи, които по естествена нужда бха принудени да излизатъ отъ хамбарит, кдето бха натъпкани като сардели. Тия посегателства ставаха причина да се вдига тревага почти вска нощь, но въ края на краищата пакъ българит излизаха виновни, защото нарушавали нощната тишина. Такива жени и моми изпращаха за обяснение при параходния командантъ, кждето гърцит задоволяваха скотскит си страсти, макаръ и следъ безчовечни побоища и заплашвания, че ще бждатъ хвърлени въ морето. Една такава нещастница отъ страхъ падна въ несвесть и веднага издъхна. Тлото й, споредъ параходната традиция, хвърлиха вь морето.

---