ЧАСТ ВТОРА
§ V
Какво съм работил в първото 3-годишно течение на учителствуванието ми в Шумен. Първий знак за гонението на гръцкий владика Венеамина се даде по този начин. На 1860, като щеше да се освещава долнемахленската нова църква, един ученик (Никола Стойчев), поддуман от нас, открадна от олтаря на владиката гръцката книга (евхологон) [114], с която той щеше да я освещава, за да не може да я освети по гръцки язик. Това направихме по тази причина: ние съветовахме епитропите да не бързат да я освещават, ами да почакат, защото ще изпъдим гръцхий владика и като дойде наш българин, тогава той да я освети по български, а те не послушаха. Затова, като скрихме книгата и нема’ с какво да чете по гръцки, той (владиката) накара поп Костадина, котленский иконом, та чете молитвите за освящението по български. За тази случка стана голямо смущение между гражданите. Но после, като се премина смущението, с нея книга заедно изгорихме и всичките църковни гръцки книги, които имаше в църквата, и се отърва Шумен конечно от гърчещината. Подир тази случка на 8-й майя с една проповед, която изрекох в църковата, принудих свещеника поп Георги (Герчо), който служеше, та изхвърли и не спомена името на гръцкий владика, ами спомена името на султана Абдул Меджида, за което се и телеграфира в Цариград от Шуменската община до вестника „България" [115], за да обнародва следующата телеграма:
Господине Цанков! Днес на литургията се спомена славното име на негово височество Абдул Меджида, нашия император. Народът припознава и иска с възхищение своята народна йерархия и отхвърля веднъж за всякога гръцката. Българска община."
Гореказаното обаче аз дръзнах да направя по основанието на една притурка на в. „България", която приехме с вестника заедно от 4-й априлия 1860 г. и която гласеше така, както го тука и излагам: „Чрез следующия ни брой нашите българи повън ще приемат подробности на две големи приключения, които се случиха в нашата църква на Фенер на първия ден на Великден — първо посред нощ и после до пладне. Посред нощ, когато негово преосвещенство Иларион щеше по обичаю да помене името на гръцкия патрик, една обща протестация се изрече от всичките уста и го възбрани. Отвсякъде викаха занапред да не споменуват името на патрика и наместо него да се молят за негово височество султана. Негово преподобие Иларион трябваше да се съобрази с искането на народа. Следователно името на гръцкий патрик не се спомена никак и молиха се за негово височество султана. По пладне, на второ възкресение, Евангелието се чете на старо- и новобългарски, влашки, турски, арнаутски и на латински..., на гръцки никак. Всякой хортува за тия две важни приключения и проч..."
След тия приключения, станали в Цариград и повън, като мина през Шумен великият везир Кяброзля Мехмед паша, владиката Венеамин се оплака на него. Той се помъчи да накара със сила гражданите да го приемат пак да служи в църквата, но нашите свещеници не щяха веке да му се подчинят. И тъй като видя, че не ще може веке да направи нищо, отиде на селото Върбица [117] и седя там при някой си турски султан (спахия) през цялото лято и на 10-й октомврия (1860) си отиде съвсем в Цариград и се отърва народът от него: Бележка: По него време ми се доби петото чедо Кръстника [118], на 14 септемврия 1860, като живяхме в дома на Неня хаджи Дойчина.
В това време, види се, черковний наш въпрос е взел веке живо и деятелно движение, защото подир четири месеца (27 февруарий 1861) от Цариград с окръжно писмо се поиска както от всичките епархии, и от Преславската един представител за нарежданието и решението му. Това писмо ето какво гласи:
„Почитаема българска община в Шумен! Фанариотските нечестиви владици имаха на 24-й на тоя месец събор в Патрикханата [119], в който събор изхвърлиха от свещений чин нашите свещеноначалници. Фенерските кръвопийци на наший народ мислиха, види се, да уплашат българите с мнимата важност на събора си, но никой от тукашните наши съотечественици не се смути от тази мръсна постъпка на отчаяната гръцка патриаршия.
Народните наши свещеноначалници са също спокойни и един от тях служи вчера в народната ни българска църква. На службата присъствуваше едно извънредно множество наши съотечественици, които бяха се събрали от всичките краища на великия тоя столичен град, като че искаха с това да покажат на фенерските мръсници, че тяхното фенерско сборище напразно си губи времето да прави събори противу българите и противу техните свещеноначалници, защото няма кой да слуша нечестивите им решения. Во времето на службата се изрече едно слово, в което се представи ничтожността на отчаяната постъпка на фанариотските владици, като се напомни, че тай сами са изключени не само от духовний чин, но и от християнската църква със силата на святото писание и съборните определения.
Народът тука е много разпален и реши да стане в четвъртък народен празник, в който при служението на двоицата ни свещеноначалници ще се произнесе всенародно отлъчението на фанариотските владици от обществото на християнската църква. Извържението, което е направил гръцкий патрик противу нашите владици, ще се негли изгори публично и тържествено на тоя празник. Не се съмняваме, че всякой истинен българин и повън ще се възпали с огъня на една благочестива ревност и патриотически пориви и ще действува съобразно с тях. Фанариотските владици за скоро щат изчезнат от благословените български страни за слава божия и слава на милостивейшия ни цар султан Абдул Меджид.
Отлъчението на фанариотските владици, което ще направим до неделя, ще ви съобщим, както и по всички други места, за да се извърши напълно. Цариград, 27-й февруария 1861. П. 3. Гръцката Патрикхана няма вече да се слуша и за да се нареди народният ни въпрос, и от вашия град чака се един представител: снабдете го с пълномощно писмо само от града ви за народната йерархия и с пръв параход през Варна за насам да дойде. А от Джумая [120], Пазарджик, Котел и Осман Пазар [121] един поп за петата цел и с едно пълномощно. Подписи: Христо и Никола Тъпчилещови [122], Хаджи Николи [123] и Гешолу [124] и проч. Бележка: Датата на писмото, т. е. денят 27-й, е бил понеделник, а четвъртък, когато е бил народний празник, който се споменува в писмото, е бил на 2-й марта, а отлъчението на гръцките владици в неделя, на 5-й марта 1861.
След прочитанието на това писмо гражданите се заеха да си съставят и
наредят в града църковно-гражданската община, която да възприеме грижата
да избере и проводи искания от Цариград представител. Тази община се нареди
през месец марта и с нейното съгласие аз на 16-й ден априлия, в неделя
(на Връбница), с една проповед в църквата тържествено проклех и изхвърлих
името на гръцкий патрик и владиците му и провъзгласих българска народна
йерархия (това го имам написано в проповедите си, том вторий, лист 60).
В първото си заседание още в метоха общината по обще вишегласие избра за
епархиалний представител шуменский гражданин доктор Вичя Панов [125],
който на 25-й априлия (1861) със следующето пълномощно писмо отиде за Цариград.
Долуподписаните християне българи, жители в Преславската епархия, като се събрахме и размислихме зряло, направихме решение, та избрахме и поставихме господина доктора Вичя Панова за наш пълномощен представител да отиде в Цариград за възобновлението на нашата българска народна независима йерархия. Пълномощието, което даваме на вишепоменатия наш представител за истия подлог, състои се в следующите точки:
1. Поставляваме този наш представител да действува в Цариград заедно
с почитаемите представители от другите български епархии за възобновлението
на независимата наша народна българска йерархия.
2. Поставляваме горепоменатия наш представител да представи и обясни,
комуто принадлежи, че ние българите имаме пълно право според вероизповеданието
си да имаме една независима народна йерархия и искаме да се наслаждаваме
с тържествено обнародваните уже царски предписания (в Хатихумаюна) а отношение
на веротърпимостта в нашето отечество и
3. Като протестираме епархиално, в истото време постановляваме:
упоменатий наш представител да протестира в името на епархията ни против
15-тях обманчиви [126] и мними отстъпки на патрика
[127] на урумите [128], който иска
чрез тях не да задоволи нашите религиозни нужди и просвещение, но с лукавство
да граби повече отпреди в тиранските си нокти и верноподанкий внсокославному
султанскому праеителству българский наш народ.
4. Заради това даваме на истий наш представител настоящето пълномощно
писмо, потвърдено и с особна мазба от местний царский меджилис, за да действува
според общето желание на цялата епархия. За уверение следват подписите.
Шумен, 20-й априлия 1861. Н. Ив. Бацаров („Копие", стр. 45.) [129]
Същевременно при избиранието на представителя се избра и постави за църковний надзирател и управител на свещениците икономът поп Васил, който за събирание помощ за поддържанието представителя издаде следующето окръжно писмо до епархиалните свещеници:
Благоговейни свещеници, що свещенодействувате в нашата Преславска епархия! След като ви братски о Христо целуваме, идем с настоящето си да ви известим какво като е нужно за пари да се посрещнат разноските, които следват за представителя ни, когото, както знаете, сме изпроводили в Цариград за свещения наш въпрос. Нашите граждане в едно обще събрание намериха за благословно и решиха, щото да даде всякой свещеник, който принадлежи в съсловието на Преславската епархия, по сто (100) гроша, които пари ще се прихватят на емватика [130] му священически за текущата 1861 година. Тъй прочие, ние тука всички братя свещеници, като платихме, задължиха ни гражданите да ви пишем и изпроводим настоящето си, с което да ви кажем да дадете и вие всякой по същето количество за своята длъжна част.
Затова изпровождаме нарочно тоя человек, що ви носи писмото ни, и същевременно ви казваме, като го прочетете, дайте всякой на приносящия казаните по 100 гроша пари. А за доказателство, че сме платили речения священ данък, ние имаме на ръцете си уверително писмо, което ни дадоха гражданите, подписано от тях, затова бъдете спокойни. При това още да знаете, че ако би някой от тях да се възпротиви и не даде парите, както казахме, той е принуден да дойде лично в града и даде отговор за това свое противление. Ако ли не ще и да дойде, да знае, че е празен от свещенослужението и ще се замести с друг свещеник. Ако ли някой се покаже непокорен на тази наша заповед, тогава със силата на църковните свещени правила и чрез гражданите виновният ще бъде принужден да плати двойно наказанието си. Това вам накъсо доказваме и оставяме всякого на съвестта му сам да разсъди как подобава да следва. Здравейте. 28-й септемврия 1861. Иконом поп Васил (писал Бацаров).
През месец октомврия 23 същата година общината прие от Цариград едно писмо с осемтех точки, които бяха подали представителите на Високата порта и с които мислеха да се удовлетвори българский народ. (Копие", стр. 205). На това писмо общината, като нямаше още определен постоянен председател, не можа да отговори наскоро, но остави отговора за по-сетне, до 15-й януария 1862 г., и тогава отговорихме на тези 8 точки и дадохме мнението си, което имаме написано (С подпис: Жеку Х[аджи]василев [131], „Копие", стр. 62-78.)
На 28-й ноемврия (1861) си даде оставката от кметството Хаджи Димитраки
Х[аджи]панев [132], който дотогаз беше представител
(чорбаджии) на българите в гр. Шумен и окръга, пред правителството и със
съгласието на вейте жители от града и окръга се избра и постави за кмет
и водител на новата община Жеко Хадживасилев (Чолако) със следующето съгласително
писмо.
Понеже знаем, че е неизбежна нужда да имаме в града си един общий главен представител (чорбаджии), който да се грижи за всяка обща и частна работа, която се отнася до честното правителство. Пък ако и да имахме досега за такъв господин хаджи Димитракия, той обаче като от нас с нищо незадължен, а от друга страна, от старост уморен, даде си самоволно оставката, че не ще и не може веке да изпълнява тази длъжност.
Затова ние, като зряло размислихме, съгласно решихме да си поставим един способен человек, който да се грижи и изпълнява в пълно и точно гореказаната обща нужда. И защото той не ще има друго занятие, а всичката му грижа ще бъде това, да извършва всякоя нужна обща и частна работа както на гражданите, тъй и отвън на селяните, с едно слово, в който час го потърсят, да бъде готов, та да не остават работите ни назад, в което положение са достигнали днес. Затова му определяваме една годишна плата, съразмерно с достойнството му..., която плата според правителствените, трябва да се събира и плаща общо от всинца ни граждани и селяни, които принадлежат на Шуменский окръг, съразмерно според населението на всяко село. И за да не следват помежду недоверия, раздори и несъгласия, затова назначаваме отде по колко ще се плаща в годината по следующия разпис. Следва разположението кое село колко ще плаща. Селата са на брой 17, има ги именно в „Копието", стр. 115.
За тази гореказаната сума както в града, тъй и във всяко село почитаемите първи старци ще имат грижата да събират това количество както им дойде по-лесно в обстоятелствата. В уверение на това наше обще съгласие и за здравото изпълнение потвърдяваме настоящето със собственоръчните наши подписи от града, а от селските първи старости с прилаганието на селските мухтарски [133] печати. Шумен, 28-й/10-й ноемврий 1861 г. (следват подписите и печатите), написал Н. Ив. Бацаров.
Подир три месеца (на февруария 17-и 1862) за спомен на освобождението ни от гръцките владици поправи се и прочисти митрополията и се премести писалището на кмета от метоха в нея, дето да заседават кметът с еснафските членове и иконома и управляват гражданските и църковни дела. Като се свърши поправката, направи се освящение, на което в присъствието на кмета, членовете и по-първите граждани аз казах следующата реч:
Почитаеми граждане, братя българе! Дето е началото добро, бива и конецът добър, казва народната пословица. Вие днес според нужното си съгласно предуготовление струвате началото и назначавате това общо здание, щото то отсега за в бъдеще време да бъде място за събирание, разгледвание и размишлявание за общополезни народни дела. Но защото такова едно предприятие трябва да си има своя предназначен път, по който, като върви и се развива, постепенно да може с добър успех да достигне благополучно своето намерение, затова ние днес, като счетохме за длъжност да ви изложим накратко хода, по който трябва да върви това предназначено възприятие, и като член от това също общество ще ви помоля да се трудите с гореща ревност и съдействувате делом и словом, за да може то да достигне своята цел, за която се е завзело.
Както е известно, всякой народ при възраждението си посреща големи препятствия от своите неприятели, то и наший народ, който в днешний 19-й век приема своето възраждение и изход от тъмнотата, в която го бяха затласкали неговите вечни неприятели лукавите фанариоти, както е посрещал досега и има да посреща още много препятствия, тъй също и вие ще има да посрещате мъчнотии в това ваше свято намерение. Затова, думам, в такъв случай за вас най-нужно е да бъдете съгласни, единомислени и свързани с братска любов, да се трудите задружно за отблъсванието на всяка подобна противност. А за да съедините вашите мисли, както го изисква нуждата, трябваше да се възприеме и начертае това поприще, което вие, слава богу, с божията воля направихте със съставянието на тази църковно-гражданска ваша община.
Това общо събрание, което ще заседава от днес занапред редовно в тоя дом от избраните еснафски членове под председателството на главния градски представител при царското правителство, ще се занимава със следующите главни общи потреби: Първо — да осигури всичките общи имоти и приходи и да се не изгубва или похарчва нито една пара напразно, но всичко да се употребява за общата полза на всичките градски жители, която полза се касае и до най-последний сиромах, защото общите приходи са душата на всяко общество.
Второ — да обезпечи жителите от всяка съмнителна мисъл за разпорежданието
и събиранието на всякой данък, който се събира чрез това общество по царска
заповед, щото частно лице, което принадлежи на обществото и плаща данък,
да принася и плаща с благодарение и спокойствие своята част и
Трето — да се труди за най-нужното и потребното за наший народ дело,
т. е. да се съгласим народно и общо да възродим и съживим угасналата в
нашите сърца искра на народността си, да се защищаваме и пазим един други
взаимно както в общо, тъй и в частно нападение и онеправдание от която
и да бъде противна страна, както правят всичките народи по света. С една
реч, съединени с братска народна любов, всякой според силата си съгласно
да се трудим и грижим за общето наше народно добро. Да няма между нас горен
и долен, но всякой според степента на състоянието и поведението си да има
своята чест. И ако би, не дай боже, да се случи някоя погрешка между членовете
на това обществено заседание, не да ги осъждаме с укорителни и поругателни
слова задочно на всяко място, кой дето си ще, както е ставало досега между
нас българите навсякъде, но свободно и открито да им се доказва и поправлява
погрешката благоразумно, без никаква съблазън между народа, защото с първий
начин в нищо не ще да може да успее народното наше обществено добро.
Аз, братя, не съм достоен да ви ставам съветник и не ви казвам това, за да ви давам ум, но като ваш единородец българин, който днес живее между вас, като гледам вашето усърдие и народно чувство и вашите неуморими трудове, които полагате за усъвършенствуванието в добрия порядък на града и на общите ваши учебни заведения, както и за всичките ваши граждански и църковни дела, разпален от огъня на народната своя любов, дерзая и ви казвам, че тъй е прилично и тъй трябва да постъпите и се съобразявате с течението на сегашний 19-й век, който за нас се счита най-благоприятен, и с отворени гърди да защитавате всякой обществен интерес.
Наконец трябва да знаем и това, че ние днес с общите наши и чрез молитвите на свещениците, като освящаваме и очищяваме това наше народно архиерейско свято жилище, което досега беше осквернено с нечистите дела на досегашните чужденародни за нас гръцки владици, длъжни сме да се помолим на всевишнего бога да благоволи, щото с неговата свята воля и нашето усърдно съдействие да бъде отсега това място непристъпно на чуждеродци сквернители и подпиратели на божията светиня. Но всевишний да ни помогне, като достигнем нашето народно желание, да се видим щастливи с нашите народни пастири и с нужните украшения [134], които са потребни за всякой особен народ на света. [...]
Написах в Шумен на 17-й февруария 1862.
След тази реч каза и икономът поп Васил накратко няколко думи. Те са написани в книгата ми „Копие", страница 199.
В същата година през лятото турците захватиха да правят много и големи злодейства както по селата в окръжието, тъй също и в града. Това ставаше, едно, от политиката на правителството, а, друго, и повече от немарливостта на управителя, който беше поместен жител Юсмен паша. В това време станаха в града и убийства, както следва: някои от шуменските жители пияници турци дойдоха във Взаимното ни училище, което управлявах аз, и като гръмнаха отвън с пищов, убиха един ученик на име Герчо Добрев, който гледал от прозореца на джама, като те се боричкали отвън училището. А други някои, пак такива краевци, убиха учителя хаджи Анастасия Блюдарова накрай града в Странджанската махала. Затова гражданите, стреснати от тия опасни постъпки на турците, в едно общо събрание на общината решиха и дадоха пълномощие писмено на председателя общинский Жека Хадживасилев (Чолако), който, след като телеграфира на Вали паша в Русчук и не се взе във внимание, на 15-й октомврий отиде в Цариград, отдето издействува да се промени управителят Юсмен паша и се замени с други, на име Аптараман паша, който, като дойде, озапти и усмири краевците и въдвори тишината в града (пълномощното писмо го има в „Копие", стр. 200).
Това общинско управление, наредено по този начин, вървя със съгласието на еснафите много добре до 1864 година. В това четиригодишно време еснафите куюмджийски, кожухарски, терзийски и дикиджийски, като издържаха представителя в Цариград една и половина година с по 10 лири турски в месец, поддържаха и училищата свободно и плащаха на учителите редовно на всякой месец. [135]
[Previous] [Next]
[Back to Index]
114. Евхологон (гр.) — църковен требник; съдържа молитви, изпълнявани при църковни служби от частен характер.
115. В. „България" (1859—1863) — обществено-политически вестник, пропагандиращ унията с католическата църква. Проводник на френско влияние. Излизал в Цариград. Редактор Драган Цанков.
116. Драган Цанков Киряков (1828—1911) — български обществен и политически деец, роден в Свищов. Първоначално учи при Хр. Павлович и Ем. Васкидович, а по-късно — в Одеса, Киев и Виена. От 1857 до 1863 г. е учител във френско католическо училище, печатар и журналист в Цариград. През 1860—1861 г. стои начело на униатското движение и редактира в. „България". През август 1876 г. — януари 1877 г. заедно с М. Балабанов предприема дипломатическа обиколка по европейските столици. През 1877 г. е вицегубернатор в Търново. След Освобождението взема активно участие в политическия живот на страната като водач на Либералната партия. Бил е министър-председател.
118. Кръстина Бацарова — дъщеря на Никола Бацаров. Родена в Шумен. Учителка в България преди и след Освобождението. Завършила Фундуклеевската гимназия в Киев.
119. Употребено в смисъл на Патриаршията.
120. Джумая (Ески Джумая), дн. Търговище.
121. Осман Пазар — дн. Омуртаг.
122. Христо и Никола Тъпчилещови (1808—1875), (1817—1893) — български обществени дейци, преселници в Цариград. Основатели на търговска къща Хр. П. Тъпчилещов в Цариград (след 1847 г. братя Тъпчилещови се разграничават в дейността си). Участвуват дейно в обществено-политическия живот на българската емиграция, главно в черковно-националната борба.
123. Хаджи Никола (Николи) Хаджидимов Минчоглу (1826—1892) — търновски първенец, активен участник в църковното движение и представител на Търновска епархия в Цариград (1856—1872); притежател на търговска къща в Цариград до 1871 г.
124. Д. И. Гешов (около 1815, Карлово — 1887, София) — търговец и общественик, представител на първото поколение на рода Гешови. През 1852—1877 г. управлява търговска кантора в Цариград. Владее турски, гръцки и италиански език. Взема дейно участие в черковно-националната борба. Член е на Българската община в Цариград. Съдействува за изграждане на черквата „Св. Стефан". Един от организаторите и деен член на Българското читалище в Цариград. Подпомага издаването и разпространението на български книги и вестници. Участвува в изработването на Екзархийския устав от Черковно-народния събор (1871).
125. Д-р. Вичо Панов (1827—1916). Роден в Шумен. Учи в родния си град и в Цариградската гръцка гимназия в Куручешме. С подкрепата на Ст. Богороди следва във Франция, където завършва медицина през 1853. От 1854 г. е на държавна служба в разни градове на Османската империя (Габрово, Шумен, Кюстендил). Известно време е емигрант в Румъния. Професор е по хирургия в Букурещкия институт. След завръщането си е избран през 1861 г. от Шуменската община за народен представител в Цариград от името на Преславска епархия. От 1864 до 1878 г. е на руска държавна служба в Александрия. Включва се като лекар в щаба на Опълчението. След Освобождението е околийски лекар в града (1881—1892).
126. Обманчивый (рус.) — измамлив, лъжовен.
129. Бацаров оставял за себе си копия от всички писма и по-важни документи, които е писал или издавал от името на общината в Шумен. Копията се съхраняват в БИА, ф. 328, а. е. 6, л. 1—135.
130. Емватик — данък, плащан от свещениците на владиката.
131. Жеко Хадживасилев (Жеко Чолака) (1818—1883) — пръв градоначалник на Шумен; член в съдебния мезлиш. Някои автори свързват името на Жеко Чолака с Жеко Хараланов Чолаков (1813—1889), родом от Шумен; Жеко Хадживасилев е търговец, който бързо забогатява през Кримската война като доставчик на турски гарнизон и закупува обширни недвижими имоти в околностите на града. От 1862 до 1878 г. почти непрекъснато е член на черковно-гражданската община, градоначалник и член на турския административен съвет.
132. Димитраки Хаджипанев — богат шуменец и градоначалник на българската община; собственик на абаджийски работилници.
133. Мухтарски печати— кметски печати.
134. В оригинала следва бележка под линия със следното съдържание: „Тука е казано изуст (?) и друго нещо, което се крие под думата „украшение", ама не може да се напише, защото написаната реч я (в)земаха и други да я четат."
135. В оригинала следва текст под линия със следното съдържание: „Всичко което се съдържава в петий параграф, го имам написано в особна книга, наречена „Копие", в която ще видите още и други подобни писма, съгласителни, подбудителни и проч. Но понеже всичко това съм работил вън от учителското си занятие, пък и повече нощем, зато(ва) го прилагам тука при животоописанието си да видите, чада, колко труд съм полагал, за да вдъхна и възбудя народността в сърцата на нашите стари и млади българи по онова време."