ЖИВОТООПИСАНИЕТО МИ, Никола Бацаров

ЧАСТ ВТОРА
§ VI

Бележка на една важна случка, която се случи в първото ми тригодишно учителствувание след дохожданието ми в Шумен.

Когато дойдох в Шумен, заварих, че в града имаше двама протестантски мисионери, именно Бретман [136] и Лонг [137]. До това време, като не бях виждал подобни мисионери, проповедници на Христовото евангелие, това за мене беше ново нещо. Но понеже те, ако и да страняха от църквата ни по причина негодуванието на гръцкия владика, дохождаха често в училището и се разговаряхме с тях като с учени хора европейци за различни учебни предмети, от които ние българите, като нововъзраждаеми, имахме голяма нужда, та бяхме се сприятелили с тях всичкото учителско тяло. Тий бяха взели под наем една особна къща, която имаха наместо църква, в която си правеха богослужението, дето понякога и ние за любопитство ходехме всички учители на богомоление. Службата им се свършваше с няколко песни и словословия църковни и с проповедание на евангелието Христово.

Други църковни обряди нямаха никакви в църквата си. Това се продължи до две години време. Аз катоне бях виждал, даже и не чувал за такива нови християнски проповедници на Христовата вяра, поисках да се науча за техните догми (вероизповедни правила, знакове). Според това мое любопитство се съдружих много тясно с едногото от тях на име Бретман, щото захватихме да си ходим един на други фамилиарно на гости и се разговаряхме на пространно по вероизповедните си убеждения. И тъй, щото в две години време аз можах да изуча добре всичките техни догми и всичката тяхна мисия защо е била и защо те ходят из България между българите, то било за това. Понеже в него време се водеше църковний наш въпрос против гръцката патриаршия, те се готвели, щото ако би тя (Патриархията) да не даде на българите правото за свое народно духовенство, а те българите не щат да се подчинят на нея, тий да ги накарат българите да протестират против патриарха, както те протестирали едно време против папата и се отделили от него, тъй и българите да направят по техний пример и ги последват. А те (протестантите) ще да защитават българите пред турското правителство и ще си добием свое духовенство. От всичкото това аз, като познавах по-добре народния дух на нашите българи, познах, че те ходят боси из лука и няма да сполучат нищо. Ама се наблюдавах постъпките им и давах голямо внимание да узная какво се ражда и какво може да се породи от тяхното проповедание между нашия прост селский народ, помежду когото те често ходеха и сновяха по селата под вид на .доктори, защото имаха и това изкуство, т. е. действително бяха и доктори. Току-речи, че ако те бяха протестантски лропагандисти, аз бях пък българский. По едно време аз узнах и се уверих наздраве, дето те чрез религията и по черковний наш въпрос не щат да могат да направят нищо, защото и аз от друга страна всякоя неделя и празник проповядвах в църквата, пък и когато намирах време, ходех и по селата и разказвах на селяните тяхното вредително намерение за нас българите. Само се боях от това и наблюдавах да не би да отворят тяхно особено частно училище, защото познавах дето с това ще сполучат да направят голямо смешение между наший народ, който тогава се намираше в религиозно анархическо положение.

След две години обаче и те, види се, познали това, дето като нямат църковните наши обреди, само с евангелската проповед не ще могат да вкарат старите българи в кошарата на тяхната секта, намислили да посеят своята пропаганда в младото българско юношество. Като намислили, това, поискали от първогражданите воля, която им се дала, да отворят едно частно училище, в което да събират малки и възрастни сиромашки деца и от еснафите калфи и чираци да ги учат вечер (когато тий имат време да ходят) безплатно и с това уж щели да направят едно благодеяние на жителите. И за да възбудят ревност и убедят жителите върху това свое добро намерение, тий на 1862 г., марта 2-й вечерта, призоваха с билети всичките по-влиятелни граждани и нас учителите в дома, когото бяха приготвили за училище, дето държаха проповед (сказка) [138] върху тяхното посланичество (мисия) като проповедници на Христовото евангелие. [...] Като свършиха проповедта си, която имаха написана, те прибавиха още устно, че България, за да се просвети и освободи, имала голяма нужда от училища, учители, учение и проч. От тази тяхна проповед се веке узна, че те турили това намерение, с което може би и щяха да сполучат. Тогава, за да изстудя и отвърна нашите братя българи да не отиват в тяхното училище и да пресека съвсем пропагандата им, аз съчиних една проповед против тяхната, в която изложих всичкото тяхно намерение, с което те са преплували страшний и пространний океан и дошли чак от другий свят и се въртят около нас българите не за друго, а само да ни смущават религиозно. И като я проповядах и в двете (горна и долна) махленски църкви, доказах на народа тяхното гибелно за нас, православните българи, учение и народът като по божие манование се оттегли съвсем от тях (тази моя проповед, която имам написана във втората книга на проповедите си, е казана в третата кръстопоклонна неделя на великите пости, марта 12-й). След това, съгласно с другите учители, отворихме вечерно училище да преподаваме наред на ония, които от еснафските момчета пожелаят да се учат, и тъй вместо при мисионерите, да дохождат в народното училище да се учат. С този начин сполучих да спра отварянието на тяхното училище и тяхната в Шумен пропаганда, защото народът захвати да се пази от тях като от холера. И тий, като усетиха каква е работата, след два-три месеца се утребиха съвсем от Шумен и до днес. Но при всичкото това мое строго наблюдавание и отстранявание гражданите от тях пак не можа да се опази без народен пастир стадото Христово чисто от тяхната зараза [139], защото и днес се съзира, че някои в тайно от тях посети семена проникват и се появяват между православното население в Шумен.

[Previous] [Next]
[Back to Index]


136. Става дума за Уесли Претиман — американец, мисионер от дружеството на методистката протестантска църква. За дейността му в Шумен по-подробно вж. М. Стоянов, цит. в литературата съч.

137. Алберт Лонг (1832—1901) — американски протестански мисионер в нашите земи от 1857 г. През 1863 г. се установява в Цариград, където по-късно .издава българския, вестник „Зорница" и участвува в превода на Библията на български език. От 1872 г. до края на живота си е преподавател в Робърт колеж. Почетен член е на БКД.

138. Следва приписка под линия със следното съдържание:
„Ръкописът от тази проповед, аз като бях с Бретмана, който я проповядва, тясно приятел, както горе казах, поисках я от него и той ми я даде и я имам и пазя за антика." (Вж. БИА, ф. 328, а. е. 6, л. 488, 499.)

139. В оригинала под линия следва следният текст: „Тука аз съм си предполагал, че ако имахме духовен пастир владика, протестантите са щели да се изтребят от помежду ни по-скоро, но съм бил излъган в това. Защото и днес гледам дето нито един от нашите български свещеноначалннци не си отваря устата да каже дума против тях, а пропагандата се умножава повседневно, додето някой ден ще ни превъзмогне и погъ(л)не."