Лингвистични студии за Македония

Иван Кочев (съст.)

6. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори

 

Акад. Иван Дуриданов

 

- Крива паланка  (Бащево, Радибуш, Славище)
- Скопие  (Малчища, Никищани, *Патишта, Побоже, Семенище, Смръдещець, Xваште)
- Кратово  (Пещник)
- Кочани  (Видовища, Видостиништа, Драгобраща)
- Радовиш
- Делчево (Царево село)  (Котража)
- Пехчево  (Трабатовище)
- Велес  (Отовища)
- Гевгели  (Гърчища)
- Тиквеш  (Бегнища, Бесвища, Боянчища, Галища, Желишта, Пештера, Пръждево, Рожден, Увеще)
- Прилеп  (Бешишта, Витолища, Гостиражни, Дебреще, Кривогащани, Мажуйчища, Обиждене, Пещани, Пещерица, Саждово, Толище, Чанище)
- Битоля  (Драгош, Маловища, Сръбчища)
- Ресен, Преспа  (Граждино)
- Охрид  (Белчища, Делогожда, Збъждье, Климещани, Любанишча, Мислодежда, Мемлишта, Одунища, Пещани, Тушемища)
- Струга  (Биждово, Велеща, Лабунища, Моровища, Pадoжда, Радолища)
- Долни Полог  (Беловище, Гюргевище, Доброще, Oтушища, Палчища, Янчища)
- Горни Полог  (Беловище, Таймища, Тумчевища, Фалище)
- Кичево  (Бърждани, Иванчища, Лубище, Стрегомища)
- Дебър  (Вичища, Голеища, Граждане, Радовеща)
- Костур  (Вичишча, Добрòлишча, Желегòже, Желища, Жупàнишча, Лѝчишча, Мислегоже, Òлишча, Поздѝвишча, Радигоже, Тиòлишча, Фотѝнишча, Чърнòвишча)
- Анаселица  (Блазомища, Бобущ, Велище, Зиковища, Лапчища, Мàрчишча, Радовища, Тръпотище)
- Кайляри  (Драгодалища, Радунища, Трепища)
- Гребена (Гревена)  (Видище, Радовище, Радунища, Филипща)
- Воден  (Прибъдище)
- Бер  (Братинища, Жидомишта, Янчища)
- Енидже-Вардар  (Въдрища)
- Кукуш  (Добровища)
- Разлог  (Добринища, Драглища)
- Гоце Делчев (Неврокоп)  (Слащен, Туховища, Фотòвища)
- Мелник  (Любовища, Огражден планина)
- Валовища
- Сяр  (Σφέστιανη)
- Драма  (Балчища, Берчища, Кранища, Лачища, Малушища, Правища, Радибош, Ракищен, Руждене)
- Нигрита  (Драгош)

 

Отдавна е минало времето, когато славянските говори в Македония бяха обявени от сръбския славист Александър Белич и неговите ученици за староштокавски. В последния вариант на своята теза, изложен през 1935 г., той все пак внесе някои корекции, като призна, че говорите с фонетичните групи 1. шт и жд (за tj, stj, skj и dj, zdj, zgj) и 2. ш́ч́ и ж́џ́ (за tj, stj, skj и dj, zdj, zgj) са в основата си "старословенски" (по неговата терминология, т. е. старобългарски); тези говори оставили незначителни остатъци в Южна Македония и по-значителни в Югозападна България и отчасти в Гърция. Наред с тях обаче имало и трети говор — с ћ и ђ (всъщност к', г') (за tj и dj) и ш́ч́ и ж́џ́ (за stj, skj и zdj, zgj), който бил сръбско-хърватски, и то от "штокавски тип"; него той нарече "староштокавски" за разлика от средноштокавски и новоштокавски (Белић 1935: 12 и сл.). Третия говор Белич определя като "прави македонски диалект", т. е. като същински македонски, което изпълвал северните краища на Македония до линията, която идва от запад, южно от Тетово, и на изток до северно от Щип и Кочани (пос. съч. 8). Както е известно, тезата на Белич не срещна одобрение в славистиката, тя бе разкритикувана на времето от Стефан Младенов, Николаас ван Вейк, Афанасий М. Селишчев и др. слависти. Отрицателно се изказа за нея и видният балканист Кр. Сандфелд: "Само трябва да се отбележи, че езикът на Македония е български, макар че една голяма част от нея е присъдена на Югославия. Честите твърдения на някои сръбски автори за по-скоро сръбския характер на говорените в Македония диалекти са лишени от основание. Всички автори, които са безпристрастни и които могат да говорят с компетентност, единодушно констатират това" [1] (Sаndfеld 1930: 75). В по-ново време сръбският славист Иван Попович нарече тезата на Белич "несъстоятелна" (Ророvić 1960: 263).

 

 

1. "Seulement il faut faire observer que la langue de la Macédoine est bulgare, bien qn'une grande partie en ait été adjugée à la Yougoslavie. Les affirmations fréquentes de certains auteurs serbes sur le caractère plutôt serbe des dialectes parlés en Macédoine sont dénuées de fondement. Tous les auteurs impartiaux et qui en peuvent parler en connaissance de cause, sont unanimes à le constater."

 

165

 

 

Както е познато, след Втората световна война, със създаването на Република Македония в рамките на федеративна Югославия започна съчиняването на нов книжовен "език" върху основата на български говори — "македонски", като постепенно се фиксираха и неговите норми (вж. подробностите у Кочев — Александров 1993: 25 и сл.), които се въвеждаха при печатането на учебници, публицистична и друга литература. Възниква закономерният въпрос: какви са териториалните граници на новия книжовен "език", или по-точно на неговите диалекти. Обоснован отговор на тоя въпрос от лингвистична гледна точка не намираме в досегашните трудове на скопските филолози, или поне така както го намираме по отношение на българския език у Беньо Цонев [2] и Стефан Младенов [3]. Доколкото можем да съдим от диалектните карти, приложени към трудове на скопски диалектолози (вж. напр. Видоески 1960/61: карти), приема се, че границите на македонските говори съвпадат с тези на географската област Македония. Може да се срещне и такова най-общо определение, че "македонският език" се говори в СР Македония, и извън нейните граници, в онези дялове на Македония, които след балканските войни влезли в състава на Гърция и България (Конески 1965: 7). Измежду чуждестранните слависти единствено полският езиковед Збигнев Голомб поставя в една статия от 1958 г. въпроса за териториалния обсег на македонския "език" в миналото. Като посочва, че две граници са добре познати (?), именно западната до днешната албанска територия благодарение на работите на Селишчев, и южната "на гръцка територия" благодарение на М. Фасмер (Die Slaven in Griechenland), Голомб се изказва съвсем неопределено за източната граница, и то по причини, за които можем да се досетим: "Само определбата на източната граница на днешната българска територия е свързана с напредъка на историческата македонска и българска диалектология, които тепърва могат да ни дадат податки за времето и езиковите пътища на отделянето на македонските говори от българските" (Gоłąb 1958: 14). Ако беше се запознал отблизо с българската диалектология, полският славист щеше да се убеди, че такава граница между български и "македонски" диалекти не съществува, че това е една фикция, която може да има само политически характер. Защото отдавна е известно, че много фонетични и морфологични изоглоси преминават на запад границите на географската област Македония, което може ясно да се види от 25-те карти в обобщаващия гом на "Български диалектен атлас" (1988). Голомб няма ясна представа и за северната граница на македонските говори, твърдейки, че кумановският говор

 

 

2. Вж. глава VI "Граници на българската реч и народност" на неговата "История на българский език" (II издание, 1940: 274 и сл.).

 

3. Вж. § на неговата "История на българския език" (1979: 21 и сл.)

 

166

 

 

показвал "типично смесен македонско-сръбски характер" (пос. съч., с. 15).

 

Когато е въпрос за териториалните граници на славянските езици, било е изтъквано не веднъж от времето на В. Ягич насам, че от първостепенно значение са два фонетични признака, а именно рефлексите на праславянските звукови групи tj, kt’ и dj. С право се смята, че една от най-типичните черти на българския език от IX в. до днес е застъпването на tj, kt’ и dj чрез шт и жд (диалектно и шч и жџ), по които той се отличава от останалите славянски езици: срещу срхр. ћ, ђ, словен, č, j, рус. ч, ж, укр. брус. ч, дж/ж, пол. с, dz, чеш. с, z, словш. с, dz. От българската диалектология се знае, че наречията с шт, жд обхващат всички области на Източна България и цялата северозападна област, с изключение на ч-џ-говори. Що се отнася до говорите в Македония, тук картината в днешно време е малко по-сложна. Според проучванията на видния наш славист проф. Беньо Цонев (1919/ 1940: 336) шт-жд-vовори се простират и по цяла Източна и Южна Македония, като стигат дори до над Дебърско; такива са и говорите в областта на Корча (Албания), Костурско-Леринско и Кайлярско, Воденско-Кукушко, както и говорите по Мегленско, Дойранско, Мелнишко, Малешево, дори до Щипско и Кочанско (без градовете Щип и Кочани), които са в основата си пак шт-жд-говори, "макар и да идва в тях тук-таме по някое к' или г’". Рефлексите к', г' са характерни за северномакедонските говори, проникнали са и в говорите на Средна Македония, в областта между градовете Скопие, Кратово, Кочане, Струмица, Битоля, Кичево, Гостивар и Тетово. В говорите по Gевгелийско, Гюмендженско и Воденско преобладават рефлексите шт-жд за tj, dj; от Воден нататък пак от юг следват костурско-леринските говори, в които шт, жд (шч, жџ) са обикновени, както и в говорите на Преспанско, Ресенско, Охридско, Стружко, Дебърско, дори до под Гостивар (Цонев, пос. съч., с. 342). Пак според наблюденията на Б. Цонев (пос. съч., с. 342) най-много гърлени замени намираме в северните говори на Средна Македония, т. е. в ония говори, които се допират до косовско-моравското к'-наречие и колкото се отива към югоизток, толкова повече намаляват случаите с к', г', докато не се ограничат само с три-четири думи, общи не само за македонските говори, но и за много говори извън Македония. Заместниците к', г' са чужди на солунските говори. Такава постепенност от к', г' към шт, жд се наблюдава и като се върви от север към югозапад.

 

Проблемът за рефлексите на праслав. tj, kt' и dj в македонските говори е разглеждан многократно в трудове на именития руски славист А. М. Селишчев (Селищев 1918: 138 и сл.; 1929: 326 и сл.; 1933а: 91 и сл.; 1933б: 96 и си.). Относно произхода на рефлексите к', г' Селишчев е дал досега най-убедителното обяснение: "Думите с к'-г' са един от резултатите на сръбското въздействие в Македония, произлязло в XIV—XVI в. при условията на

 

167

 

 

обществения, културния и икономическия живот по това време — при обществено-политическото влияние на сръбската власт, сръбската администрация в XIV в. и особено при въздействието на сръбските църковно-книжовни люде в XIV—XVI в." (Селищев 1933б: 98). Че к'-г' са били чужди на говорите в Средна и Южна Македония и че са навлезли в тях под сръбско влияние, съдим и от такива думи като кук'а вм. къща (срхр. кућа), врук'е 'горещо' (сръб. врӯћӣ), чието у от праслав. ǫ е чуждо на тези говори (пра-слав. *kǫtjā, *vьrǫtj). На това обърна внимание още Беньо Цонев (1919/1940: 348), който също смята, че тези думи са дошли и с чуждото за македонските говори у от ѫ. Касае се следователно за субституция на срхр. ћ, ђ чрез к', г', с други думи тези последните не са резултат на пряко развитие от праслав. tj, kt' и dj. Тезата на Н. Н. Дурново, че к'-г'съществували още в старобългарски (1929: 48 и сл.), се оказа мит и не се поддържа дори от онези, които смятат к'-г' за типични признаци на книжовния "македонски" език.

 

Че някога, преди XIV в. и дори понякога до XVIII в. в македонските говори, в които са проникнали повече или по-малко думи с к'-г', редовните заместници на праслав. tj, kt' и dj са били шт-жд (респ. шч, жџ), за това черпим сигурни данни от топонимията. На тези данни се позовава в своите работи не веднъж Селишчев като доказателство за българския характер на македонските говори. Класическа ще остане в славистиката неговата прекрасна студия "Диалектологическое значение македонской топонимии" (1933б). През последните шест десетилетия, след публикуването на тая студия, стана известен на науката нов топонимичен материал от Македония, появиха се и редица монографии, в които се тълкува този материал (Ст. Роспонд, Йордан Заимов, Вл. Пянка, Олга Иванова и др.). Тълкуванията на авторите на тези монографии се нуждаят нерядко от поправки и допълнения (напр. Заимов смесва застъпването на праслав. tj, dj с онова на stj, zdj и др.). Поради всичко това едно ново разглеждане на целия материал с шт-жд, разпределен по области, се оказва напълно необходимо. Тук не са взети под внимание топоними с несигурна етимология, така че това проучване не претендира за пълнота.

 

 

Крива паланка

 

Бащево, с. (К 524). Посочено от Селишчев като пример за шт от tj (Селищев 1933б: 38); производно очевидно от баща, което се среща като първи елемент на ФамИ Бащавелов (Илчев 1969: 67).

 

Радибуш, с. (К 524): 1358 И Радибоуждоу Горню (вин. пад.) (грамота на Стефан Душан; Нов. 485); 1683 въ сєло Радибѹждь (дневник на Арсений III Черноевич; БСМ 149). Първоначална форма Радибоужда, притежат. прил. със суфикс -jā ж. р. (според вьсь ж. 'село') от ЛИ *Радибуд. Заимов излиза от формата Радибѹждь (Заимов 1973: 146).

 

168

 

 

Славище (Славищко поле), покраина с около 30 села по долината на Крива река, между Козяк и Лисец: 1019 τὸν Κοζιάκον καὶ τὴν Σλαβίστην (грамота на византийския император Василий II; БСМ 552); 1321 и по Славиштоу (грамота на крал Милутин; Нов. 635); 1683 въ Славишткωм полю (дневник на Арсений III Черноевич; БСМ 149). Първоначален патроним *Славишти < -itji от ЛИ Слав, съкратено от Славо-мир, Добро-слав и пр. (Rоsроnd 1937: 18; Zaimov 1965: 67). Тъй като патронимичните имена в мн. ч. не са подходящи за местности, може да се предполага, че Славишти "Славовци" е означавало първоначално заселището на род, притежаващ обширни владения, и от тук е преминало върху съответната местност.

 

 

Скопие

 

Малчища, с. (К 509). Първоначален патроним на -ишти < -itji от ЛИ Малко, Малчо, хипокористика от Мал - в композита като бълг. Мало-мир, чеш. Mal-host (вж. и Zaimov 1965: 50 и сл.).

 

Никищани, с. (К 508; ММО 93). Жителско име със суфикс -'ane от *Nikitjane, производно от ЛИ Никита, според Заимов (1967: 154) по оброк на Св. Никита Сярски. Ст. Роспонд (Rоsроnd 1976: 116) предполага първоначален патроним Никиште, Никишта с вторично -ani, -ane, което е малко вероятно.

 

*Патишта, реконструирано от Патишка река, с. (К 509) и река. Първоначален патроним на -ишти < -itji от ЛИ Пато, което е хипокористикон от Павел, Павльо < лат. Paulus.

 

Побоже, с. (К 506), Pobožje (Im. 50), Пoбyжјe (Мак. јазик II, 217) в Скопска Църна гора: 1277 сєло Побѫж^Да (Виргинска грамота на Константин Тих; БСМ 582); около 1300 оу Побоужди (грамота на Стефан Урош II Милутин: Грујић 1936: 13); 1500 сєла Побѹждиıа (род. п.) (надпис над входните врата на църквата Св. Петка в с. Побоже; БСМ 130). Стбълг. Побѫжда, притеж. прил със суфикс -jā ж.р. (т.е. вьсь 'село' ) от ЛИ *Побѫдъ, срв. стпол. ЛИ Pobandze (1419 SŁSNO IV, 294). За основата -бѫдъ срв. понататък Збъжде (Селищев 1933б; Конески 1951: 217 и сл.; Заимов 1973: 141). Селишчев (Селищев 1931/1986: 168) отбелязва с право, че това название е получило нов суфикс, който служи често за образуване на топографични имена: Побуждје > Побужје; а що се отнася до произхода на жд, то представя замяна на dj, на което съответства сръб. СелИ Побуђе в областта Тузла. В Милутиновата грамота от 1308 г. се среща названието сєло Прѣбоуждоу (вин. пад.) наред със сєло Банıанє, което се намира в Скопско (Нов. 477). Може би това е паралелно употребявано име в XIII в. Във всеки случай Прѣбоужда, от стбълг. Прѣбѫжда е също притеж. прил. със суфикс -jā ж. р. от славянско ЛИ *Прѣбѫдъ, засвидетелствано в VII в.

 

169

 

 

като име на славянски вожд в Деянията на Св. Димитрий Солунски: Περβοῦνδος (Извори за бълг. история, VI, 143—146; Георгиев 1964: 90).

 

Семенище, с. (ММО 93), днес към община Гьорче Петров. Първоначален патроним на -ишти < -itji от ЛИ *Sěmenъ, производно от основа Sěm(i)-, което се среща в композита: Sěmi-slavъ (пол., срхр., словен.), пол. Siemi-mysł идр. (Svoboda 1964: 85; вж. и Zaimov 1965: 64).

 

Смръдещець: 1300 нива оу Калинє оу Смрьдѣш’ци, на Прѣгари подь Смрьдєштцѣмь (в грамота на Стефан Урош II Милутин; Нов. 612). Според Селишчев (Селищев 1933б: 38) това име се отнася до село в Скопско, такова обаче не е познато днес. С оглед на значението по-вероятно е, че то означава извор, чиято вода смърди: стбълг. Смрьдѧштьць, производно от основа на сег. деят. прич. смрьдѧшт- (от глаг. смрьдѣти) със суфикс -ьць.

 

Xваште, изчезнало село в Скопско: 1300 сь Свєтьмь Ѳєодоромь ижє ѥсть вь Хваштихь; а мєгє водьньска: та низь Крабоулннь Доль на Хваще (грамота на Стефан Урош II Милутин; Грујић 1936: 12). Името е притеж. прил. стбълг. *Хваштє ср. р. (по сєло) от ЛИ Хватъ, срв. струс. ЛИ Хватъ (Тупиков 1903: 414), съкратено от *Хвати-мир или *Хвати-слав (вж. и Селищев 1931/1986: 168 и 1933б: 214; Заимов 1973: 172). Подобно лично име се среща и до днес в България под формата Вато м., Вата ж. от първоначално Хвато, Хвата.

 

Според изследването на скопските говори от Селишчев (Селищев 1931/1986: 167) заместниците на tj, kt' и dj в Скопие и неговата околност са палаталните к', г' (свек'а, фак'ам, доог'ам), но има и съчетания с шт — жд ( > ж ): ништи = нити, мошно (от моштно), плешка ("от *плештька), виш (вм. виж < виждь). Същевременно Селишчев пръв е обърнал внимание, че топонимични образувания също свидетелстват за шт, жд от tj, kt' и dj в Скопска област, като привежда освен разгледаните по-горе Побоже, Смръдещец и Хваще още Пештèрица — местност в района на с. Матка.

 

 

Кратово

 

Пещник, изчезнало селце или махала в Кратовско: 1341 (надпис на горния праг на църквата в Лесновския манастир; БСМ 157); 1341 и оу Дрѣвѣно м. Свєтэ Єлисєи и засель Пещтица ( грамота на Йован Оливер; Нов. 675); 1347—1350 Сєло Дрѣвѣно со црквию Свєтаго Єлисеıа и сь засєлкомь Пєштнымь (грамота на Стефан Душан; Нов. 677); 1347—1350 и мєгє сєломь тѣмь Свєтаго Арьаггєла: почьнь подь Пєштноѥ низь доль (в същата грамота; Нов. 678); 1381 Сєло Дрѣвѣно и сь засєлкомь Пєштномь (грамота на Костадин Деянович; Нов. 454). Йордан Иванов е установил, че местност със същото име (Пèщник) се намира днес на юг от Лесново и че тук имало малка църквица. О. Иванова (1988: 292) отбелязва, че махалата (заселък) на с. Древено Пещни се е намирала при

 

170

 

 

Лесновски поток. От първоначална форма стбълг. Пєштьникъ, производно от прил.*пєштьнъ, а то от пєшть < праслав. *pektь със суфикс -икъ. Успоредната форма Пєштны, Пєштьноѥ е същото прилагателно стбълг. пєштьнъıи, срв. Пешни дол при с. Брест, Бродско (Иванова, пак там).

 

 

Кочани

 

Видовища, с. (К 526), Видовища (ММО 102), Видовиште (Im. 637). Първоначален патроним на -ишти < -itji от ФамИ Видов (Илчев 1969: 109), от ЛИ Видо, Vidъ. Видовища съответства точно на хърв. и сръб. СелИ Vidovići, чеш. Vidovice (Franck 1932: 190; Rosроnd 1937: 40; Zaimov 1965: 30).

 

Видостиништа, изчезнало село в Кочанско: 1347—1350 оть Видостиништь мєгѣ (грамота на Стефан Душан; Нов. 676). Предположението, че Видостиништа е днешното с. Видовища (Пурковић 1940: 72) не е вероятно поради фонетични мъчнотии. Че Видостиништа е друго село, доводи за това привежда въз основа на контекста и О. Иванова (1988: 257). Първоначален патроним на -ишти < -itji от изчезнало ЛИ *Vidostinъ, разширено от *Vidostь (Rоsроnd 1937: 40; Zаimоv 1965: 30).

 

Драгобраща, с. (К 526; ММО 102). Притеж. прил. със суфикс -jā ж. р. (според вьсь ж. 'село') от *Дpaгoбpaтја, производно от ЛИ Драгобрат, срв. Грозо Драгобратовь сынь (от 1302 г. от Щип), стсрб. ФамИ Драгобратикь от 1330 г. Драгобраща съответства на сръб. СелИ Драгобраћа (Селищев 1933б: 38; Заимов 1973: 101; Иванова 1982: 60-61).

 

 

Радовиш

 

В. Кънчов (К 533) отбелязва името на тоя град и под формата Радовищ. Засвидетелстван е още в грамота на Василий II от 1019 г.: εἰς α’τὴν τὴν Στρουμμίτζαν καὶ τὸν Ραδόβιστον (БСМ 552). Други податки: 1361 писати оу Радовиштихъ (грамота на Стефан Урош; Нов. 437); 1652 (подпис на кюстендилския владика Михаил; БСМ 153); XVI—XVII в. (Зографски поменик; БСМ 505); 1866 (бележка в печатан апостол; БСМ 176). Първоначален патроним стбълг. *Радовишти (мн. ч.) < -itji от ЛИ *Radovitъ (Rоspоnd 1937: 17; Zaimov 1965: 61).

 

 

Делчево (Царево село)

 

В грамота на Стефан Душан от 1347—1350 г. (Нов. 679) е записано с. Котража: И Небрадова Лоука подь Царєвѣмь Сєломь. И сєлиштє Котража. Това село, което се е намирало в областта Пиянец (Иванова 1988: 279), е изчезнало вероятно в началото на турското владичество. Й. Заимов (1973: 116)

 

171

 

 

смята името Котража за притеж. прил. със суфикс -jā от изчезнала дума *котрага, которага, която била увеличително от котора 'кошара', като привежда сръб. СелИ Котража. Като се имат предвид имена като Радигоже от Радигожде, Радибуш = Радибуж от Радибужда (в Кривопаланско), може да се реконструира първоначално *Котражда, притеж. прил. със суфикс -jā ж. р. от ЛИ *Котрад, което се съдържа в СелИ Котрадић в Печка околия (Иванова 1988: 279).

 

 

Пехчево

 

Трабатовище, с. в областта Пиянец (К 528), Тработивище (ММО 106). Името е засвидетелствано в производното прилагателно Трѣботишско в 1347—1350: оу Глоги двѣ нивѣ оть Трѣботишскаго мѣста (грамота на Стефан Душан; Нов. 679). От първоначален патроним стбълг. *Трѣботовишти (*-itji) от ЛИ *Трѣбота, разширено със суфикс -ота от *Трѣбъ, застъпено като първи елемент в пол. ЛИ Trzebie-mir, Trzebo-sław, Trzebie-sław, словен. Trebe-bor, Trebi-brat (Svoboda 1964: 89), сръб. СелИ Треботић; срв. и чеш. СелИ (Třebotovice, което точно съответства на Трѣботовишти (Заимов 1973: 70).

 

 

Велес

 

Отовища, с. (К 456). Първоначален патроним стбълг. *Хотовишти < -itji от ФамИ *Хотов от ЛИ *Хото — основа chot-, застъпена в композита чеш. ЛИ Chotě-bor, Chotě-bud, пол. МИ Chociebądz, полаб. Chotibanz и пр. (Mjklosich 1927: 109; Svobodа 1964: 76; Zaimov 1965: 55).

 

Ако във Велешко срещаме днес СелИ Свекяни (К 458) с -к'- вм. -шт-, то явно се дължи на въздействието на думата свек'а 'свещ', която се е настанила в говора. По-старата форма ще е била *Свещани от стбълг., *Свѣштанє < праслав. *Světjāne, жителско име със суфикс -jāne от МИ *Свѣштa, за което срв. словен. СелИ Sveča; вж. и Заимов 1967: 168.

 

 

Гевгели

 

Гърчища, с. (К 451), Grčište (Im. 228). Към 1900 г. селото е брояло 500 жители, всички българи (К 451). От първоначален патроним стбълг. *Грьчишти < -itji от Грькъ, което ще е било прозвище (Frаnсk 1932: 190; Rоsроnd 1937: 96). Според Й. Заимов (Zaimov 1965: 34) от ЛИ *Гърчо от *Гърдчо, което е малко вероятно.

 

 

Тиквеш

 

Бегнища, с. (К 454), Бѣгнище (ММО 101), Begnište (Im. 54: околия Кавадарци). Първоначален патроним стбълг. *Бѣгоуништи < -itji от ЛИ *Бѣгоун, от което са СелИ Бегуновци (Брезнишко), Бегунце (по Горна Морава). Малко е вероятно от ЛИ Běgno, образувано със суфикс (-ъ)no (Zаimov 1965: 23),

 

172

 

 

което няма успоредици в другите славянски езици. Бегнища се обяснява с редукция и изчезване на неудареното -у-.

 

Бесвища, с. (К 455). Първоначален патроним стбълг. *Бѣсовишти < -itji от ФамИ Бѣсовъ, срв. рус. ФамИ Бѣсовъ и ЛИ Бѣско (Тупиков 1903: 498, 79), чеш. ЛИ Běs (Svоbоdа 1964: 194). Бесвища е следователно от по-старо Бесовища с изчезване на неудареното -о-.

 

Боянчища, с. в областта Мориово (К 456), Bojančište (Im. 71). Първоначален патроним на -ишти < -itji от ЛИ Боянчо, което е хипокористикон от Боян. Тъй като хипокористичните образувания на -чо са нови в български, то и това селищно име не ще е старо.

 

Галища, с. в областта Мориово (К 456), Галище (ММО 101). Първоначален патроним на -ишти < -itji от ЛИ Galъ (Franck 1932: 191; Rоsроnd 1937: 43; Zaimov 1965: 32); срв. стсръб. ЛИ Галь (Даничић I, 1963: 203).

 

Желишта, изчезнало село в Тиквеш: 1378 и єштє приложихъ оу Тиквєшоу... сєло Полошко,... сєло Жєлишта (грамота на Иван Драгаш и брат му Костадин; Нов. 514). Първоначален патроним стбълг. *Жєлишти < -itji от ЛИ Жел(и)-, срв. бълг. Жельо, съкратено от Жели-бор, Жели-мир, Жели-слав (Rоsроnd 1937: 20), срв. и струс. ЛИ Желиславъ (Тупиков 1903: 147); вж. и Zaimov 1965: 40.

 

Пештера: около 1378 И єштє приложихъ оу Тиквєшоу Пештероу сь людми (грамота на Иван Драгаш и брат му Костадин; Нов. 514). Вероятно това е днешното с. Пещерница (К 455). Думата пещера (с -щ- от праслав. -kt’-) е широко разпространена в говорите на Македония, приета е и в новия "македонски" език заедно с редица други думи като горешт, горештина, свештеник, општина и пр. (Конески 1967: 109).

 

Пръждево, с. (ММО 103), Пърждево (К 454), Prždevo (Im. 488): XVI—XVII в. Прьждево (Трескавецки поменик; Сел. Код. 144). Селишчев (Селищев 1933а: 95) свързва това име с Пърдейци (в Гевгелийско), виждайки в него жд от праслав. dj.

 

Рожден, с. (К 455, ММО 101): XVI в. рòжденъ (Слепченски поменик; Сел. Код. 70). От мин. страд. прич. рожденъ (<праслав. *radjenъ) от стбълг. родити; срв. СелИ Пор(о)дим (Плевенско). Малко вероятно от първоначално *Рождане, производно от МИ Рождь = прил. с -јь- суфикс от изчезнало ЛИ Род (Заимов 1967: 167).

 

Увєщє, изчезнало село в Тиквеш: XVI—XVII в. (Трескавецки поменик; Сел. Код. 144). Селишчев (Селищев 1933а: 144) е отбелязал при податката: "нын. Вешье (?)", по това отъждествяване е несигурно. Предложената стимология от И. Заимов (1973: 171) е вероятна: от стбълг. *Оувѣштє, притеж. прил. ср. р. (според село) със суфикс -je от ЛИ *Оувѣтъ, с точна

 

173

 

 

успоредица в сръбски: Uvjeća (в Херцеговина); относно личното име се сравнява укр. СелИ Увѣтичи, а корен vět- със стчеш. ЛИ Přivět, Nepřivět (Svobodа 1964: 91).

 

 

Прилеп

 

Бешишта, с. в обл. Мориово (К 547), Бешище (ММО 3). Първоначален патроним стбълг. (или србълг.) *Бєшишти < -itji от ЛИ Бешо, хипокористикон от съкратеното име Беро в Беривой, Берислав и т. н., наред с Беко, Бечо, Бецо (Илчев 1969: 73), срв. и сръб. ЛИ Беша, Бешо, които са успоредни форми на Беца, Беча (Грковић 1977: 36); вж. и Zaimov 1965: 26. Точно съответствие на Бешишта е сръб. Bešići (в Црна Гора) и хърв. Bešići (в околия Сплит).

 

Витолища, с. в Мориово (К 547), Vitolište (Im. 643): XVI—XVII в. витолища (Трескавецки поменик; Сел. Код. 143). Първоначален патроним на -ишти < -itji от ЛИ Витол, срв. ФамИ Витолов (Илчев 1969: 112); вж. Rospond 1937: 29; Zаimov 1965:31.

 

Гостиражни, с. (К 544, ММО 8): XVII—XVIII в. гостиражда, гостиражни (Трескавецки поменик, Сел. Код. 141). Селишчев (Селищев 1933а: 94) излиза правилно от първоначална форма Гостиражда (с жд от dj), като я сравнява със сръб. СелИ Гостирадићи, пол. Gościradz, Gościradów, чеш. Hostěradice. Следва да се добави, че Гостиражда е притеж. прил. със суфикс -jā ж. р. (според вьсь 'село') от *Gostiradja, производно от лично име Гостирад, срв. чеш. ЛИ Hostirad. Днешната форма Гостиражни е от по-старо *Гостираждьне, нагодено към ср. р. на село (Селищев, пак там; вж. и Заимов 1973: 94).

 

Дебреще, с. (К 545; ММО 97): 1343 И сиѥ златопечат'но слово записа кралєвство ми вь Дьбрѣшти, вь Прилѣпскои странѣ (грамота на Стефан Душан; Нов. 599); XVI в. — дòбре^Щ (Слепченски поменик; Сел. Код 66). От притеж. прил. със суфикс -je в стбълг. *Добрѧштє ср. р. (според село), производно от ЛИ *Доврѧта, срв. сръб. ЛИ Добрета (Грковић 1977: 77), от което е патронимичното СелИ Dobretići в Босна (Rospond 1937:37). Не е от ЛИ *Добрѧ (така у Заимов 1973: 57), което не е засвидетелствано в по-стари паметници. Днешната форма Дебреще се обяснява чрез регресивна вокална асимилация о-е > е-е и вероятно чрез нагаждане на основата към дебър < стбълг. дьбрь.

 

Кривогащани, с. (К 544; ММО 7): 1335 стась вь Кривогаштанехь (грамота на Стефан Душан за манастира Трескавец; Нов. 666); XVI в. кривога^Щни (Слепченски поменик; Сел. Код. 66, 94); XVI—XVII в. кривогащни, кривогащапи (Трескавецки поменик; Сел. Код. 142). Още в своите "Очерки по македонской диалектологии" (1918: 131) Селишчев е отбелязал, че в това

 

174

 

 

име се пази съчетанието št (от праслав. tj), докато в говора вече се е настанила новата форма гак'и (гащи). Кривогащани е първоначално жителско име със суфикс -jane, което има присмехулна отсянка: "жители с криви гащи"; срв. белодрешковци, ед. ч. белодрешко 'жител от западен край в България, дето мъжката носия е от бяло бало' (Младенов I, 1951: 138). И. Заимов (1967: 142) обяснява името от несъществуващо МИ *Криви гат, което е неубедително.

 

Мажуйчища, с. (К 544; ММО 8), Mažučište (Im. 375): XVII-XVIII в. ма^Жови^Ща, мажювичища (Трескавецки поменик; Сел. Код. 142). Първоначално *Мажевичища, очевидно патронимично название на -ишти < -itji, чиято основа не е съвсем ясна (вж. опит за обяснение у Zaimov 1965: 50).

 

Обиждене, изчезнало село в Прилепско: около 1337 вь сєлѣ Обиждѣнєхь поль водѣницоу (грамота на Стефан Душан за манастира Трескавец; Нов. 584). Селишчев (Селищев 1933а: 205) привежда това име заради жд от праслав. dj и го свързва със сръб. МИ Обида, споменато в грамота на Иван Црноевич от 1469 г. (Нов. 684). Несъмнено налице е жителско име със суфикс -jane: *Obidjane, производно от географско име *Обида или подобно, срв. пол. СелИ Obidowa, Obidowice (вж. друго обяснение у Заимов 1967: 155).

 

Пещани, с. в областта Мориово (К 547; ММО 8): XVII—XVIII в. пещани (Трескавецки поменик; Сел. Код. 144, 205). Първоначално жителско име със суфикс -jane от пещ — стбълг. пешть 'пещера, пещ'. Малко вероятно от пясък, стбълг. пэсъкъ с -шт- от -skj-, тъй като форма *Пэштани не е засвидетелствана.

 

Пещерица, с. (К 547; ММО 9): XVII—XVIII в. пещèрица (Трескавецки поменик; Сел. Код. 142, 05). Производно от пещера < праслав. *pektera.

 

Саждово, с. (К 546), Саждево (ММО 97): XVII-XVIII в. саж^Де вω (Трескавецки поменик; Сел. Код. 95 ). Според Селишчев (Селищев 1918: 131): "Саждово ясно свидетельствует о том, что в языке прежних обитателей этого неприглядного по названию села находилось сочетание жд вм. dj." Името е производно от сажди, стбълг. сажда < праслав. *sadjā, срхр. сађа, словен, sáje, чеш. saze, рус. сажа; срв. бълг МИ Саждовица, словен. Sajevec, чеш. Sázava и пр. (Šmilаuer 1970: 158). Според Заимов (1967: 167) в основата на името можело да стои изчезнало съществително, първично прил. с -jь: *сажд; такова прилагателно обаче не е засвидетелствано.

 

Толище, с. (у В. Кънчов липсва). Първоначално патронимично название на -ишти < -itji от ЛИ Толе, Тольо, съкратено от Апос-тол (Zаimov 1965: 70); по-вероятно съкратено от композита като срхр. ЛИ Toli-mir,

 

175

 

 

Toli-slav (Svobodа 1964: 88), срв. и в рус. ФамИ Толи-гнѣвичъ (Тупиков 1903: 784).

 

Чанище, с. (липсва у В. Кънчов). Първоначален патроним на -ишти < -itji от ЛИ Чано, съкратено от композита като чеш. ЛИ Čáslav, Čahost, пол. Czasław (Svоbоdа 1964: 73); срв. и срб. ЛИ Чане, съкратено от Часлав (Грковић 1977: 209). Точно съответствие на бълг. Чанище е сръб. СелИ Čanići (im. 117). Заимов (Zaimov 1965: 75) смята бълг. ЛИ Чано съкратено от Въл-чан, което е също вероятно (вж. и Илчев 1969: 536).

 

 

Битоля

 

Драгош, с. (К 534: ММО 4): XVI—XVII в. дрáгощь (Слепченски поименик; Сел. Код. 63). Селишчев (Селищев 1933а: 94) излиза от формата Драгощ със шт от tj: "Название образовано от личного имени Драгота, образовано посредством обычного в этих случаях суффикса -јь,- суффикса поссессивного значения." (срв. и Селищев 1933б: 37, а така също Заимов 1973: 103). Ще добавим, че към притежателното прилагателно от м. р. Драгощ ще е имало определяемо съществително връх, дол и т. н.

 

Маловища, влашко село (К 539; ММО 4), Malovište (Im. 366): XVI—XVIII в. (Зографски поменик от 1527: 1728 г.; БСМ 507); XVII—XVIII в. маловища (Слепченски поменик; Сел. Код. 62). Първоначално патронимично образувание на -ишти < -itji от ФамИ Малов (Илчев 1969: 317) от ЛИ Маlъ. Точни съответствия на Маловища са МИ стсръб. Malovići (Rоsроnd 1937:45) и чеш. Malovice (Селищев 1933а: 94; вж. и Zaimov 1965: 50).

 

Сръбчища, изчезнало село в Битолско: 1361 сѣло Србчишта сь ижє в нѥмь парики и зємлѥю (грамота на Стефан Душан; Нов. 494). Първоначален патроним на -ишти < -itji от ЛИ Сръбчо, срв. ЛИ Сръпче в Слепченския поменик (XVIII в.: Сел. Код. 238); вж. Rospond (1937: 96); Zaimov (1965: 67). Според Ст. Роспонд (пак там) Сръбчища може да е днешното село Сръбци (у него Srpci) в Битолско.

 

 

Ресен, Преспа

 

Закономерни застъпници на праслав. tj, kt’ в долнопреспанския говор са шт (с изключение на кук'а, керка, ке), в някои села шч, а на праслав. dj — жд (Шклифов 1979: 34). В топонимията на тоя край имаме само едно име със застъпване на dj:

 

Граждино, с. в областта Долна Преспа, което към 1900 г. е брояло 276 жители българи (К 542): XVII в. граж^Дено (Слепченски поменик; Сел. Код. 65). Жителското име гласи гражденец, мп. ч. гражденци (Пјанка 1970: 140). Граждино от първоначално Граждено е минало страд. прич. стбълг. грaждєно ср. р. (според село) от *gardjeno, срхр. грађено. Тълкуването

 

176

 

 

на името от първоначално Граждане (у Заимов 1967: 121 и сл.) не е убедително, защото не се подкрепя от по-старите податки. Локализацията на името към Леринска околия (Заимов, пак там) и Костурска околия (Трайков 1946: 21) не е точна.

 

 

Охрид

 

Познато е, че застъпниците на праслав. tj, kt' и dj в преспанско-охридскиге говори са шт (шч), жд (ж). По наблюденията на проф. Беньо Цонев през 20-те години на XX в. говорите в Ресен, Охрид и Струга принадлежат към общобългарското шт-жд-наречие, "защото в тях правилната замяна е шч-жџ, докато к'—г' се срещат в твърде малко думи" (Цонев 1919/1940: 417). Между тия редки думи днес е и жителското образувание охриг'анец, мн. ч. охриг'ани (Пјанка 1970: 102). През XVI в. обаче то е гласяло охриждани (с жд от dj), както се вижда от една приписка към пролог от 1551 г., направена от йеромонах Висарион: (Сел. Код. 95). Привеждайки тая приписка, Селишчев (Селищев 1933а: 95) изтъква, че жителите на Охрид се наричали тогава охриждане, с жд, не само в района на Охрид, но и в "Дебърските предели", родина на Висарион.

 

В Охридския край откриваме следните топоними с шт, жд (< tj, dj):

 

Белчища, с. (К 553; ММО 54): 1358 Βελτζίσθα (Vasmer 1941: 81). У И. Заимов (Zaimov 1965: 25) повторено погрешно и като Belčište в Битолска околия. Името е първоначален патроним на -ишти < -itji от ЛИ Белчо, хипокористична форма от ЛИ Бело, Бельо, съкратено от Белимир, Бело-слав, както и сръб. ЛИ Бела, Бело (Грковић 1977: 34—35). На Белчища точно съответства сръб. СелИ Beočići (Rospond 1937: 20; Zaimov 1965: 25).

 

Делогожда, с. (К 553), Дълогожда (ММО 56), Делòгожди (Пјанка 1970: 354). Първоначално *Дѣлогожда, притеж. прил. със суфикс -jā ж. р. (т. е. вьсь 'село') от ЛИ стбълг. *Дѣлогодъ; неточно *Delogodъ у Пјанка (1970: 79).

 

Збъждье, с. (К 553), Збѫжди (ММО 56), Збъжди (Пјанка 1970: 368). Първоначална форма стбълг. *Събѫждє, притеж. прил. със суфикс -je ср. р. (според село) от ЛИ *Събѫдъ = стпол. ЛИ Zbąd (Конески 1952: 218; Пјанка 1970: 208; Заимов 1973: 109). Още Селишчев (Селищев 1933б: 37) привежда на времето това име заради жд < dj.

 

Климещани, с. (К 552; ММО 54). Първоначално жителско име със суфикс -janе: *Klimętjane от ЛИ *Klimęt < Климент: не от ЛИ Климент (Заимов 1967: 137), каквото не е засвидетелствано.

 

Любанища, Любанишча, с. (К 552; ММО 54). Първоначален типоним на -ишти < -itji от ЛИ Любан, срв. и сръб. ЛИ Љубан (Frаnсk 1932: 190; Rospond 1937: 31; Zaimov 1965: 49).

 

177

 

 

Мислодежда, c. (K 553; ММО 56). Притеж. прил. със суфикс -jā ж. р. (според вьсь 'село') от ЛИ стбълг. *Мъıсло-дѣдъ (Заимов 1973: 130); неточно у Пјанка (1970: 270) ЛИ *Mislodѣdъ.

 

Мемлишта, с. Осанка 1970: 112), Мамулища (К 587): 1342—1345 Момлишта сєло и сєлиштє Морозвижда (грамота на Стефан Душан; Нов. 673). От първоначално *Момълишти, патроним на -ишти < -itji от ЛИ Момъл(о), срв. в Мòмолов кладенец при Преслав (Zaimov 1965: 53). Формата Мемлишта (с -е-) е възникнала вероятно под влияние на диал. мемла 'ням човек' (за етимологията вж. Бълг. етимологичен речник III, 1986: 731).

 

Одунища, с. (К 587; ММО 55), Удỳништа (Пјанка 1970: 457): 1342—1345 село Ходуништа (грамота на Стефан Душан; Нов. 673). Първоначален патроним *Ходуништи < -itji от ЛИ *Chodunъ (Rospond 1937: 31; Zaimov 1965: 55; Пјанка 1970: 113).

 

Пещани, с. (К 552): XVI в. пє́щани (Слепченски поменик; Сел. Код. 68). Вж. по-горе Пещани (при Прилеп).

 

Тушемища, с. (ММО 55), Тушеница (К 587). От първоначално *Тушимища < *Тушимишти, патроним на -ишти < -itji от ЛИ Тушим от типа на Радим, пол. Chocim (Zаimоv 1965: 72; Rospond 1976: 114). Срв. и СелИ Тушим в Гевгелийско (К 452). Тушемища съответства в такъв случай на чеш. СелИ Tušimice.

 

 

Струга

 

Биждово, с. (К 553), Биджово (ММО 56), Биџево (Пјанка 1970: 80): 1335 оу Прѣспѣ двѣ ловишти, оу Бижданехъ половиноу водѣницє (грамота на Стефан Душан; Нов. 666). Първоначалната форма е Биждани - жителско име със суфикс -jane от *Bydjane, производно от СелИ *Быжда, притеж. прил. със суфикс -jā ж. р. (по вьсь 'село') от ЛИ *Вуdъ (във ФамИ бълг. Бидев; Илчев 1969: 74), съкратено от композитум като пол. Byd-goszcz (Заимов 1967: 107; Rospond 1976: 117).

 

Велеща, албанско село (К 554; ММО 56), Вèлешта (Пјанка 1970: 332). От притеж. прил. със суфикс -jā ж. р. (според вьсь 'село') от ЛИ стбълг. *Велѧтa = стпол. ЛИ Wielęta (Заимов 1973: 81). Не от ЛИ *Veleta (така у Пјанка, пак там), за което няма паралели в славянските езици.

 

Лабунища, с. (К 554; ММО 56): XVI в. Лабѹ́нища (Слепченски поменик, Сел. Код. 68). Първоначален патроним на -ишти < -itji от ЛИ *Лабун от романски произход: *Albōn. Вж. и Zaimov 1965: 45.

 

Моровища, с. (ММО 56), Морòишта (Пјанка 1970: 406): 1342—1345 вь Моровиштєхъ (грамота на Стефан Душан; Нов. 673). От първоначално *Моровишти, патроним на -ишти < -itji от ФамИ Моров (Илчев 1969: 344), срв. ЛИ Моро < Μαῦρος; Моровища съответства на сръб. СелИ

 

178

 

 

Morović (Rospond 1937: 91; Zaimov 1965: 53; Пјанка 1970: 81).

 

Pадoжда, с. (К 554; ММО 57). Според Селишчев (Селищев 1933б: 37) от по-старо *Радохожда, което тълкуване възприема и Й. Заимов (1973: 143). Името е в такъв случай притеж. прил. със суфикс -jā ж. р. (според вьсь 'село') от изчезнало ЛИ *Радоходъ, при което и двата елемента на този композитум Рад- и ход- са познати в славянската антропонимия.

 

Радолища, с. (К 554; ММО 57): 1342—1345 Оу Радов'лиштєхь црьквь Светаа Богородица, (грамота на Стефан Душан; Нов. 673). Първоначален патроним на -ишти < -itji от ЛИ Радол, Радул (Franck 1932: 190; Rospond 1937: 28; Zaimov 1965: 61). Формата Радовлишта се обяснява с вмятане на епентетично л след в под сръбско влияние (писачът е бил явно сърбин). Заимов (посоч. място) отъждествява погрешно Радов'лишта с Радовешта (вж. по-долу, с.183).

 

 

Долни Полог

 

Беловище, с. (К 511), Бѣловища (ММО 99). Първоначален патроним на -ишти: *Бѣловишти < -itji от ФамИ Белов (от ЛИ Бело); съответства на сръб. СелИ Bjelovići (в Босна), чеш. Bělovice, пол. Bielowice (Zaimov 1965: 34).

 

Гюргевище, с. (Im. 235), Гюргьовища (ММО 100), Гюргювище (К 513): 1326 И стась поповска оу Гюр'гѥвиштихь (грамота на Стефан Душан; Нов. 640). Първоначалното патронимично име на -ишти < -itji от ЛИ Гюрге — от Георги (Zаimоv 1965: 34). По фонетичните си особености ЛИ Гюрге е късно, поради което и селищното име не е старо.

 

Доброще, с. (К 511; ММО 99). Името е първоначално притеж. прил. със суфикс -je ср. р. (според село) — *Dobrotje от ЛИ Доброта, от което е МИ Добротино в Тиквеш (Селищев 1933b: 37). Това тълкуване е възприето от Й. Заимов (1973: 100).

 

Oтушища, с. (ММО 100), Отушница (К 510): 1468/69 Отушишта (wакъфски документ; Селищев 1929: 108). От първоначален патроним Отушишти < -itji от ЛИ *Chotuš (Rоspond 1937: 35). Формата Отушница у В. Кънчов, ако е записана точно, е възникнала в ново време под влияние на продуктивния топонимичен тип на -(ъ)ница.

 

Палчища, Долно и Горно, две села (К 512), Горна и Долна Палчища (ММО 99). Първоначален патроним *Палчишти < -itji от ЛИ Палко или Палчо, хипокористика от Пало < Павло, Павел < Paulus. Палчища съответства на чеш. СелИ Palčice (Zaimov 1965: 56). От Палчища е производно вторичното речно име Палчишка река: 1277 На изворъ Пал'чишкѫ рѣкѫ (грамота на Константин Тих; БСМ 583—584); около 1300 прѣко брьда на изворь Пал(ч)ищке рѣкє (Милутинова грамота; Груjић 1936: 15).

 

179

 

 

Янчища, с. (К 511; ММО 100): 1348—1353 Катоунь Доброушин'ць IAнчишта; А сє мєгıа IAнчиштємь (грамота на Стефан Душан; Нов. 693). Първоначален патроним на -ишти < -itji от ЛИ Янко, хипокористикон от Яне от Йоан. Заимов (Zaimov 1965: 77) отнася приведената податка към с. Янчище в Призренско, но там няма подобно село.

 

 

Горни Полог

 

Беловище, с. (Im. 57: към околия Гостивар). Вж. по-горе Беловище (в Долни Полог).

 

Таймища, с. (К 513; ММО 99). Първоначален патроним на -ишти < -itji от изчезнало ЛИ Тайме, засвидетелствано в Кичевско (Мак. јазик IX, 56) (вж. Zaimov 1965: 69), без паралели в другите славянски езици.

 

Тумчевища, с. (Селищев 1929: 107), Тунчевище (К 514), Tumčevište (Im. 617). Според Ст. Роспонд (Rospond 1937: 19) от първоначално *Tomčevišta, патроним; според Заимов (Zaimov 1965: 72) от ЛИ Тумче, Тумчо, умал. от Туме, Тумо от Тума / Тома. Несъмнено налице е първоначален патроним на -ишти < -itji.

 

Фалище, Горно, запустяло село в XIX в. (Кънчов 1900/ 1970: 391). Първоначален патроним на -ишти < -itji: стбълг. *Хвалишти от ЛИ *Хвал-, срв. стсръб. ЛИ Хваль, Хвала (Грковић 1977: 203); стпол. ЛИ Chwal, съкратено от Chwali-bog, -mir (Zaimov 1965: 73).

 

 

Кичево

 

Бърждани, с. в областта Долна Копачка (К 556; ММО 5), Brždani (Im. 95): XVI в. село Брьждани (поменик на манастира Матка в Скопско; Сел. Код. 22). Жителско име със суфикса -jane, производно от бърдо, србълг. бръдо, срхр. бр̋до и пр.; от първоначално *Бръдјани. Селишчев (Селищев 1933б: 37) споменава Бърждани заради жд от dj. Срв. точното съответствие Brđani в Сърбия и Хърватско (Заимов 1967: 111). Според Заимов (пак там) от МИ *Бърдо(то), но селищното име може да бъде производно пряко от нарицателното бърдо.

 

Иванчища, с. в областта Горна Копачка (К 556; ММО 6). Първоначален патроним на -ишти < -itji от ЛИ Иванко или Иванчо (Zaimov 1965: 42), съответства на сръб. и хърв. СелИ Ivančići (Im. 248).

 

Лубище, Лубще, с. в областта Горно Порече (К 558). Първоначален патроним на -ишти < -itji от ЛИ Лубо < Любо (със затвърдяване на л' както в луге от л'уде), съкратено от Любен, Любо-мир, Любо-слав (вж. и Zaimov 1965: 49).

 

Стрегомища, Горна и Долна, две села (К 556), Горно и Долно Стрегомища (ММО 6). Първоначален патроним на -ишти < -itji: стбълг. *Стрѣгомишти, от ЛИ *Стрѣгомъ, срв. чеш. ЛИ Strěhom, пол. Strzegom, съкратено от *Стрѣго-миръ (Zаimov 1965: 68).

 

180

 

 

Дебър

 

Вичища, с. в областта Голо Бърдо (К 562; ММО 54): XVI в. вїчища (Слепченски поменик; Сел. Код. 67); XVII в. в^Чи́ща (Трескавецки поменик; Сел. Код. 146). Първоначален патроним на -ишти < -itji от ЛИ Вичо (Илчев 1969: 112), хипокористикон от композита като Вито-мир (Вайганд 1926: 21); срв. и сръб. ЛИ Вича. Вичища съответства точно на хърв. СелИ Vičići (Im. 636). Роспонд (Rospond 1937: 108) погрешно извежда името от първоначално *Vl̥čišta, което се изменило под албанско влияние, но допуска и тълкуването от ЛИ Вичо, съкратено от Вито-мир.

 

Голеища, с. в областта Голо бърдо (К 562): XVII в. голєвища; Дєбрь. сє^Ло голєвища (Слепченски поменик и поменик на манастира Матка: Сел. Код. 67, 22,). Първоначален патроним на -ишти < -itji от изчезнало ФамИ Голев, срв. стпол. ЛИ Nikolaus Goł, Gołan, Goleń (Zaimov 1965: 33). Роспонд (Rospond 1937: 44) споменава Голеища към сръб. МИ Golenić.

 

Граждане, с. (К 560). Жителско име от град 'крепост, градище' — от *Gardjane (вж. и Селищев 1933б: 37). Според Заимов (1967: 37) от МИ *Град, *Нови, *Стари град, но тази реконструкция не е наложителна, тъй като жителското име може да бъде произведено направо от нарицателното град. Граждане съответства на сръб. СелИ Грађани в Црна гора (Im. 226).

 

Радовеща, с. в областта Голо бърдо (К 562). Притеж. прил. със суфикс -jā — *Radovětja от ЛИ Радовѣтъ (Заимов 1973: 148).

 

 

Костур

 

Застъпници на правосл. tj, dj в костурския говор са шч и ж: свешча, лешча, вежа, межа (Шклифов 1973: 12). Ако в книжовните извори срещаме топоним с шт вм. шч, това се дължи вероятно на влиянието на книжовната норма.

 

Вичишча, с. (Шклифов 1973: 164), Вичища (К 567). Вж. по-горе Вичища.

 

Галишча, с. (Шклифов 1973: 164), Галища (К 566): XVI в. галища (Слепченски поменик; Сел. Код. 68). Вж. по-горе Галища (в Тиквеш).

 

Добрòлишча, с. (Шклифов 1973: 164), Добролища (К 566), Δοβρόλιστα (Vаsmеr 1941: 191). Патронимично име на -ишчи < -itji от ЛИ Доброл, срв. ФамИ Добролов (Илчев 1969: 175); вж. и Zaimov 1965: 35.

 

Желегòже, с. в областта Несрам (К 566; Шклифов 1973: 164). От по-старо *Желегождже, притеж. прил. със суфикс -je (ср. р. според село) от ЛИ Желегодъ (Селищев 1933б: 37; Заимов 1973: 107 и сл.).

 

Желища, изчезнало село в Костурско: XVII—XVIII в. Жє́лища (Слепченски поменик; Сел. Код. 68). Вж. по-горе Желища (в Тиквеш).

 

Жупàнишча, с. (Шклифов 1973: 164), Жупанища (К 565), гр. Ζουπάνιστα (Vаsmеr 1941: 192). Патронимично име на -ишчи < itji от

 

181

 

 

изчезнало ЛИ *Жупан = жупан, стбълг. жоупанъ (Супр.) 'управител на жупа' (ист.); вж. Zaimov 1965: 40.

 

Лѝчишча, с. (Шклифов 1973: 164), Личища (К 656), Λίτσιστα (Vasmer 1941: 193). Патроним на -ишчи < -itji от ЛИ Лико, хипокористикон от Илия, срв. и сръб. ЛИ Лика, Лико (Грковић 1977: 117—118); вж. и Zaimov 1965: 48.

 

Мислегоже, с. (К 568). Притеж. прил. със суфикс -je ср. р. (според село) от по-старо *Мислегождже (Селищев 1933б: 37), а то от ЛИ Мыслегодъ (Заимов 1973: 130).

 

Òлишча, с. (Шклифов 1973: 164), Олища (К 265), Χόλιστα (Vasmer 1941: 197). Патроним на -ишчи < -itji от ЛИ *Холо, *Холе, срв. ФамИ Холев (Илчев 1969: 521), съкратено от Ти-хол; срв. и сръб. ЛИ Олко, хърв. СелИ Holjevci (Zaimov 1965: 55).

 

Поздѝвишча, с. (Шклифов 1973: 164), Поздивища (К 565), Ποδοβίστα (Vasmer 1941: 195). Първоначален патроним на -ишчи < -itji от ФамИ Поздев от ЛИ Поздѣи, срв. струс. ЛИ Поздѣи, ФамИ Поздѣевъ (Тупиков 1903: 310, 699), стчеш. ЛИ Pozden, Pozdě-rad (Svоbоdа 1964: 46, 83); вж. и Zaimov 1965: 56.

 

Радигоже, с. (К 567), Ῥαδιγκόσδη (Vasmer 1941: 195). От първоначално *Радигождже (Селищев 1933б: 37) <*Radigodje, притеж. прил. ср. р. (по село) от ЛИ *Радигодъ. М. Фасмер (пак там) смята, че гръцката форма предполага бълг. Radigoždь.

 

Тиòлишча, с. (Шклифов 1973: 164), Тиолища (К 565). Патроним на -ишчи < -itji от ЛИ Тихол (Zaimov 1965: 69).

 

Фотѝнишча, с. (Шклифов 1973: 164), Фотинища (К 565), Φωτεινίστα (Vasmer 1941: 196). Патроним на -ишчи < -itji от ЛИ Фотин, или по-вероятно от първоначално Хотинишчи от ЛИ *Хотин или *Хотинъ, срв. пол. СелИ Chotynia, Chotyniec, чеш. Chotiná. В такъв случай началното Ф- се дължи на народна етимология с оглед на гр. φῶς, φωτός 'светлина'.

 

Чърнòвишча, с. (Шклифов 1973: 164), Чърновища (К 565). Патроним на -ишчи < -itji от ФамИ Чърнов, ЛИ Чърно, диалектни варианти на общобълг. Черньо и под.

 

 

Анаселица

 

Блазомища, гръцко село (К 573). По всяка вероятност гърцизирано славянско название (з вм. ж), първоначално *Блажимишти или -ишчи, патроним на -ишти (-ишчи) < -itji от ЛИ *Блажим, съкратено от Блажи мир, каквото е запазено в сръбски (Грковић 1977: 37) и чешки — Blažimir (Svоbоdа 1964: 69). Малко вероятно от *Blazom от основа blaz- в стбълг.

 

182

 

 

блазнити (Zaimov 1965: 26), тъй като тая основа не е застъпена в българската (и сръбска) антропонимия.

 

Бобущ, Бобуща, гръцко село (К 572), Μπουμπούστιον (Vasmer 1941: 185). Притеж. прил. със суфикс -jь, -jā от изчезнало ЛИ Бобут-(а), разширено със суфикса -ут(а) от Бобе, Бобо, които са хипокористика от Богдан, Борис и пр. (Илчев 1969: 78); срв. и стпол. ЛИ Bob, Bobek, Bobka (SŁSNO I, 175—176), стчеш. ЛИ Bob, Bobek (Svoboda 1964: 198). За суфикса -ut(a) срв. пол. ЛИ Blizuta, Boguta, Nieguta и др. (Tаszуcki 1926: 58). Според Заимов (1973: 76) —от *Бобошт: бобот 'глух шум (от падане на вода)', но от съществителни с подобно значение не са засвидетелствани притежателни прилагателни.

 

Велище, с. (липсва у В. Кънчов), Βελίστη (Vasmer 1941: 179). М. Фасмер (пак там) отбелязва, че е невъзможно еднозначно тълкуване на това име. Очевидно той има предвид гръцкото написание, което може да предава не само Велище (срв. Велище в околия Кожани), но и Белище (срв. хърв. СелИ Belišće), което без друго не е патронимично, а топографско название.

 

Зиковища, с. (К 568), Ζηκοβίστα (Vasmer 1941: 182). Склонен съм да мисля, че имаме работа с едно гърцизирано славянско име, при което ж е заместено от з. В такъв случай може да се излезе от първоначално патронимично образувание *Жиковишти (или -ишчи) с -ишти < -itji, произведено от ФамИ Жиков, ЛИ Жико, хипокористикон от Живо, а това съкратено от Живо-мир, Живо-дан; срв. и сръб. ЛИ Жика, Жико, обяснявани от Живо-мир, Живо-рад, Живо-слав (Грковић 1977: 93). М. Фасмер (пос. съч. 182) излиза от реконструирана форма Žegovišče, което не е убедително.

 

Лапчища, с. (К 359, 379), Ляпчища (К 374), Летища, Лапсища, Ляпсища (К 572), Λειψίστα (Vasmer 1941: 184). Към 1900 г. тоя градец е броял 2400 жители гърци (християни и мохамедани) и 200 цигани (К 572). Българското му име обаче се е запазило. М. Фасмер (пос. съч.) привежда името като славянско без тълкуване. Различните форми, които се срещат в трудовете на В. Кънчов, затрудняват тълкуването. Заимов (Zаimоv 1965: 46) излиза от формата Лапчища, предавана в гръцки списъци като Λαψίστα, и я обяснява от ЛИ Лапчо, Лапко, първоначално Хлап- = стбълг. хлапъ 'слуга', нбълг. хлапе, като се позовава и на стсръб. МИ Хлапова полıана. Можем да добавим и сръб. ЛИ Хлап, което се тълкува като защитно име, още Хлапен, Хлапоје, Хлапота (Грковић 1977: 203). В такъв случай може да се мисли за патроним на -ишти < -itji.

 

Мàрчишча, с. (Шклифов 1973: 164), Марчища (К 573). Патроним на -ишчи < -itji от ЛИ Марко; съответства на срхр. МИ Marčići (Zаimоv 1965: 51). По фонетични причини (липсата на метатеза на -ар в -ра- в името Марко) Марчища не може да се смята за старо име.

 

183

 

 

Радовища, сега гръцко село (К 572), Ῥαδοβίστι (Vasmer 1941: 186). Патроним на -ишти < -itji от ЛИ *Радовит < *Радовид. Името е възникнало след отпадането на еровете в края на думите, когато фонемата д в краесловна позиция не е имала опора в живата реч, поради което е била заменена с т, така че Радовит е послужило за основа на новото селищно име.

 

Тръпотище, Трапатуш, с. (К 572). Патроним на -ишти < -itji от ЛИ Тръпота, произведено със суфикса -ата от първоначално Тръпо, което е съкратена форма от композита от типа на сръб. ЛИ Трпи-мир, Трпо-мир (Грковић 1977: 197—198). Вж. и Zaimov 1965: 71.

 

 

Кайляри

 

Драгодалища, с. (К 570). Към 1900 г. това селце е било гръцко (К 570), името му обаче говори ясно, че е било основано от българи. Очевидно патронимично образувание на -ишти < -itji от изчезнало ЛИ *Драгодал (Zаimоv 1965: 37), което Ст. Роспонд (Rospond 1976: 111) сравнява с чеш. ЛИ Bohdal и пол. Bogdal.

 

Радунища, с. (К 570), Ῥαδούνιστα (Vasmеr 1941: 187). Патроним на -ишти < -itji от лично име Радун (Илчев 1969: 418), известно и в сръбски (Грковић 1977: 168). Вж. и Zaimov 1965: 61.

 

Трепища, с. (К 570), Τρέπιστα (Vasmer 1941: 189). Според Заимов (Zaimov 1965: 71) от първоначално *Трьпишта от ЛИ *Трьпо от корена на глагола трьпѣти. Но в историята на българския език няма данни за развитието на този глагол в * трепя. Затова по-вероятно е, ако се излезе от ЛИ *Трепо, което е могло да се получи чрез обратно образуване (Rückbildung) от *Трепко, което е произлязло от *Требко < Трѣб(ь)ко, хипокористикон от композита като пол. ЛИ Trzebie-mir, Trzebie-sław, Trzebosław. словен. Trebo-bor, Trebi-brat, Trebe-mer, посочени от Свобода към основа trěb- (Svоbоdа 1964: 89).

 

 

Гребена (Гревена)

 

Видище, с. (К 576). Патроним на -ишти < -itji от ЛИ Видо, Видьо, съкратено от композита като сръб. Видо-мир, Видо-слав, За-вид (Грковић 1977: 53), пол. Za-wid, Sno-wid (Таszусki 1926: 102, 107); вж. и Zaimov 1965: 30.

 

Радовище, сега гръцко село (К 576), Ῥαδοβίστι (Vasmer 1941: 186). Вж. по-горе Радовища (при Анаселица). Името свидетелства, че това селище е било основано от българи.

 

Радунища, сега гръцко село (К 576). И това име е доказателство за българския произход на селището. За тълкуването вж. по-горе Радунища (при Кайляри).

 

Филипща, Филипей, сег а гръцко село (К 576). От първоначална

 

184

 

 

форма Филипишти, патронимично име на -ишти < -itji от ЛИ Филип (от гръцки произход). Името е дадено от българи.

 

 

Воден

 

Прибъдище, Пребъдица, с. в областта Меглен (К 450), Пребъдище (Трайков 1946: 48). Първоначален патроним на -ишти < -itji, стбълг. *Прѣбѫдишти от ЛИ *Прѣбѫдъ, засвидетелствано в гръцки извор от VII в. — Περβοῦνδος (вж. по-горе при Побоже).

 

 

Бер

 

Братинища, с. (К 444), Μπρατίνιστα (Vаsmer 1941: 208). Патроним на -ишти < -itji от ЛИ Братин (Илчев 1969: 88), което се среща и в сръбски (Грковић 1977: 45).

 

Жидомишта, изчезнало село в Верско: 1349 сєло IАн'чишта, сь в'сѣми мєгiами и правинами и засєлци, ѥже соуть по имєни се: засєл'кь Жидомишта (грамота на Стефан Душан; Нов. 506): 1098 ἐνῶ διαχωρίζων(ται) τὰ σύνο(ρα) τοῦ χω(ρίου) Ζηδομίστ(ου) (гръцка грамота, цитирана тук по Zaimov 1965: 40). Първоначален патроним на -ишти < -itji от ЛИ *Жидом, съкратено от композитум *Жидо-мир както Будим от Будимир (Илчев 1969: 91): срв. струс. ФамИ Жидимиричъ (Тупиков 1903: 547), произведено от ЛИ Жидимиръ, друго обяснение вж. у Zaimov 1965: 40.

 

Янчища, с. (К 444), сега Γιάνισα (Трайков 1946: 61): 1349 село IАн'чишта (грамота на Стефан Душан; Нов. 506). Вж. по-горе Янчища (при Долни Полог). Заимов (Zaimov 1965: 77) привежда още една податка из гръцка грамота на Стефан Душан от 1348 г., в която се споменава село Ἀντζίστα (Нов. 504), но това име няма нищо общо с Янчища, то е всъщност с. Анджиста в околия Зъхна (Кънчов 1900/1970: 482).

 

 

Енидже-Вардар

 

В. Кънчов (1900/1970: 446) посочва село Въдрища в Енидже-Вардарска околия, което към 1900 г. е имало 800 жители, всички българи. Това име е засвидетелствано в Слепченския поменик от XVII—XVIII в.: Вадрища (Сел. Код. 69), което Селишчев (1933а: 69) отъждествява с днешното Въдрища. То може да се обясни като първоначален патроним на -ишти < -itji от рядкото ЛИ Въдро, което се е запазило във ФамИ Въдрев от Айтос (Илчев 1969: 118 без обяснение). В старобългарски Въдро ще е гласяло *Ѫдро, което произлиза от съкратена форма на гр. Ἀνδρέας (за протетичното В- пред ѫ в развоя на българския език срв. нбълг. въже от стбълг. ѫжє).

 

 

Кукуш

 

В тая околия се среща единствено селищно име с шт от tj: Добровища, заменено с гръцкото Скафидия (Трайков 1946: 115). Добровища е от първоначален патроним на -ишти < -itji от ФамИ Добров от ЛИ Добро; съответства на чеш. СелИ Dobrovice (Zаimоv 1965: 35).

 

185

 

 

Разлог

 

Добринища, с.; в турски извори: 1605 Добруштене, 1625 Добрунища (Стойков 1961: 398). Първоначален патроним на -ишти < -itji от ЛИ Добрин, познато и в сръбски.

 

Драглища, Горно и Долно — две села, засвидетелствани в турски извори: 1. Горно Драшища: 1576 с. Дираглишта-и баля (Стойков 1961: 392); 2. Долно Драглища: 1576 с. Дираглишта-и зир (Стойков 1961: 401). Драглища е от първоначален патроним на -ишти < -itji от ЛИ Драгол, Драгул с елизия на неудареното -о- или -у-. Роспонд (Rospond 1976: 111) извежда името от ЛИ *Драгъл, което обаче не е засвидетелствано. Заимов (Zaimov 1965: 37) обяснява Драглища от изчезнало ЛИ *Драгло = Драго + ло, но такъв тип имена е чужд на славянската антропонимия.

 

 

Гоце Делчев (Неврокоп)

 

Слащен, с., в турски извор от 1605 г.: Ислаштани (Стойков 1961: 460). Първоначално жителско име със суфикс -jane — *Слаштане < *Saltjane, производно от прил. *слат 'солен' (извор, дол), от което е бълг. диал. слатина 'извор, на който водата не блика толкова силно' (Геров V, 1904: 190), стбълг. слатина 'солена вода', срхр. сла̏тина 'място, където бавно извира солена или кисела вода', словен, slâtina, чеш. slatina 'тресавище', рус. солотъ 'мочурище, блато', сръб. СелИ Слато (Im. 539); вж. и Заимов 1967: 170.

 

Туховища, с. Патроним на -ишти < -itji от ЛИ Тухо = пол. ЛИ Tuch, МИ Tuchów, хърв. СелИ Tuhovec, полаб. МИ Tuchov (Zaimov 1965: 72; Rospond 1976: 114). Точно съответствие на Туховища е рус. СелИ Туховичи.

 

Фотòвища, с., днес Огненово; 1625 Хотовишта (турски извор, Стойков 1961: 439). Първоначален патроним на -ишти < -itji: *Хотовишти от ФамИ Хотов (Илчев 1969: 521) от ЛИ *Хото, съкратено от композита като чеш. Chotě-bud, стпол. Chotemirus = Chociemir (Мiklоsich 1927: 109; Taszуcki 1926: 68; Svoboda 1964: 76; вж. и Zaimov 1965: 73).

 

 

Мелник

 

Любовища, с. Патроним на -ишти < -itji от ФамИ Любов от ЛИ Любо, съкратено от композита като Любо-мир; срв. и сръб. ЛИ Љуба, Љубо, съкратено от Љубислав, Љубомир и пр. (Грковић 1977: 122—123), словен. Lubo-slav, чеш. L'ub(o)host, пол. Lubgost (Svoboda 1964: 77—78); вж. и Zaimov 1965: 50.

 

Западно от Мелник и р. Струма и северно от р. Струмешница се намира Огражден планина. Името е засвидетелствано в две грамоти:

 

186

 

 

1338 И планина Ограждєно (грамота на Стефан Урош III; Нов. 401); около 1332 И планина Ограждєнь (грамота на Стефан Душан; Нов. 403). Името е = огражденъ (или -о) < праслав. *agardjenъ, мин. страд. прич. от глагола стбълг. оградити. Обяснението от прилагателно от ограда (*огражд?), разширено с -ен от -ьнъ (Заимов 1973: 136) е неприемливо (такова прилагателно не е засвидетелствано).

 

 

Валовища

 

Това е българското име на градеца по долното течение на Струма, известен в литературата повече с турското име Демирхисар (днес и с гр. Σιδηρόκαστρον). Към 1900 г. е броял 5840 жители, от които 1200 българи, а останалите турци (най-много), гърци, цигани (К 484). Заимов (Zаimоv 1965: 28) реконструира като изходна форма на името *Bělovišta, което произлязло от ЛИ Belo, при което гръцката форма Βαλαβίστα, спомената най-рано у Ана Комнена от XII в. (Vаsmеr 1941: 22) се обяснява чрез асимилация на Βαλο- в Βαλα-. Наличието обаче на СелИ Valići в Хърватско, Валице, Ваљево, Ваљевац в Сърбия ни насочват към друго тълкуване на името: от първоначално Валовишти, патроним на -ишти < -itji от ФамИ Валов от ЛИ Вало, Вальо, хипокористика от Васил (Вайганд 1926: 20) или съкратено от Валерий (Илчев 1969: 100); срв. и стчеш. ЛИ Valek (Svoboda 1964: 135).

 

 

Сяр

 

В грамота от 1349 е засвидетелствано името Σφέστιανη, което означава село при Сяр (Vasmer 1941: 222). Гръцкото написание предава бълг. Свещане от стбълг. Свѣштане, жителско име на -jane — праслав. *Světjane. Точно съответствие на бълг. Свещане е срхр. Svećane, словен. Svečane (Vasmer, пак там; Заимов 1967: 168; Rospond 1976: 116). Това село е изчезнало вероятно в началото на XV в.

 

 

Драма

 

Балчища, с. (Zаimоv 1965: 23). Патроним на -ишти < -itji от ЛИ Балко, Балчо, хипокористика от Бало, Бальо; срв. и сръб. ЛИ Бало, Бала, съкратени от Балдовин, Балислав, Братислав (Грковић 1977: 32—33); срв. и Zaimov (пос. съч.).

 

Берчища, с. (К 499). Патроним на -ишти < -itji от ЛИ Берко, Берчо, хипокористика от Беро, което е съкратена форма от Беривой, Беримир, Берислав (Илчев 1969: 73); срв. и сръб. ЛИ Бер, Бера, съкратени от Беривој, Берислав и пр. (Грковић 1977: 35; Svoboda 1964: 69).

 

Кранища, с. (Траjйков 1946: 36). Патроним на -ишти < -itji от ЛИ Крано, срв. ФамИ Кранов, сръб. ЛИ Крана, Крано (Грковић, пос. съч. 114). Според Заимов (Zaimov 1965: 44) ЛИ Крано е от Крайно, разширено от Крайо.

 

187

 

 

Лачища, с. (К 499), Λατζίστα (Zaimov 1965: 46). Патроним на -ишти < -itji от ЛИ Лако, Лачо, хипокористика от Лазар. На Лачища съответства СелИ Lačići в Хърватско.

 

Малушища, с. Μαλούσιστα, Малошийца (К 496). Първоначална форма *Малушишти, патроним на -ишти < -itji от ЛИ Милуш, разширено от Мал(о) със суфикс -уш (Илчев 1969: 317); срв. стпол. Małusz / Małusza (SŁSNO III, 386); вж. и Zaimov 1965: 50.

 

Правища, градец (К 500), Правище (Трайков 1946: 48), Πράβιον (Vasmer 1941: 228). Името е засвидетелствано в съчинението на Хаджи Калфа "Румелия и Босна" от средата на XVII в. в турцизираната форма Пирауща (Хаджи Калфа 1938: 49). Правища е от по-старо *Правишти, патроним на -ишти < -itji от ЛИ Прав(о), срв. ФамИ Правов (Илчев 1969: 405); срв.и сръб. ЛИ Правоје от Прав + -oje, също Право-љуб, Право-мир (Грковић 1977: 159).

 

Радибош, с. (К 499). От първоначално *Радибужд(а); вж. по-горе Радибуш (при Крива паланка).

 

Ракищен, с. (К 494), Ракища (Трайков 1946: 48), Ῥακίστα (Vasmеr 1941: 228): 1660 Рак(и)щани (в турски извор; Заимов 1967: 164). От първоначална форма Ракищане (-ани), жителско име със суфикс -jane, производно от МИ Ракита-: *Ракытјане (Заимов 1967: 164; 1976: 116).

 

Руждене, с. (Заимов 1967: 167), тур. Гюреджик, Гиреджик (К 498). Руждене е жителско име със суфикс -jane, производно от МИ *Руда, което засега не е познато в околността на селото (Заимов 1967: 167; Rospond 1976: 118).

 

 

Нигрита

 

Драгош, с. (К 480: към Сярска околия; Трайков 1946:25): 1349 сєло Драгошта и прочаа; 1349 и оштє приложи царство ми баштиноу Мазгида Калоѣнıа Жихънъскаго [= Зъхнєнски] и што є дрьжаль сєло Драгоуштоу (грамоти на Стефан Душан; Нов. 506, 508). Първоначална форма Драгошта, притеж. прил. със суфикс -jā ж. р. (по вьсь 'село') < *Dargotjā от ЛИ Драгота (Илчев 1969: 182); срв. и стсръб. ЛИ Драгота (Грковић 1977: 82); вж. още Заимов 1973: 103.

 

 

* * *

 

Въз основа на събрания и анализиран по-горе топонимичен материал може да се направят някои изводи. Общият брой на разгледаните топоними е 128, от които 108 с шт (шч) и 20 с жд (ж). Макар че тук не се включва микротопонимията, този материал е напълно достатъчен, за да се стигне до извода, че македонските говори са притежавали в миналото, а немалка част

 

188

 

 

притежават и днес най-типичната черта на българския език: звуковите групи шт (шч) и жд (ж) на мястото на праслав. tj, kt' и dj. Наред с други добре познати лингвистични особености топонимията ни предлага изключително ценни свидетелства за неделимостта на македонските говори от останалите български говори — в Тракия и Мизия. Става ясно, че не може да става и дума за някаква граница между уж обособени македонски говори и български говори въпреки усилията на скопските езиковеди. Тъкмо изнесеният по-горе топонимичен материал ни дава възможност да очертаем ареалите дори на старобългарския език, което в общи черти бе сторено в една статия на пишещия тези редове (Дуриданов 1979: 12—22).

 

Тук се поставя и проблемът за произхода на палаталните к' — г' на мястото на шт — жд в македонските говори. Днес този проблем може да се смята за окончателно решен. Никой сериозен филолог не би твърдял днес, че к' — г' са преки продължители на праслав. tj, kt' — dj. Както се изтъкна по-горе, к' — г' се обясняват като резултат на субституция на срхр. ћ — ђ, което се наблюдава по отношение на ћ до най-ново време (напр. срхр. имена на -ић се предават в новата македонска книжнина чрез -ик). Следователно, касае се до проникване на к' — г' на мястото на шт — жд при определени исторически обстоятелства, процес, който е бил продължителен. Тези обстоятелства са били осветлявани от именити руски слависти като П. А. Лавров, П. А. Сырку и особено от А. М. Селишчев. Накратко, касае се до следното. В периода на сръбското владичество в Македония, в края на XIII и през XIV в. сръбското влияние тук става особено интензивно. То излиза главно от сръбската администрация, от сръбските духовни лица и книжовници, появили се в македонските градове и манастири. При такива обстоятелства сред българското население в Македония, предимно в градовете и манастирите, а оттам и в селата започват да се ширят думи на сръбския език като език на господстваща т а среда (Селищев 1933б: 32). Сред думите с к' — г' най-широко разпросгранение добиват: кук'а, врук'е, к'ерка, к'е (к'у) (= ще за бъдеще време). Но това сръбско влияние не е засегнало топонимията, която се е оказала изключително устойчива, особено местните имена със шт (шч) — жд за праслав. *tj, *kt' — *dj. Тъкмо тези имена представляват неопровержимо доказателство за българския характер на македонските говори. Затова тяхната стойност за историята на българския език е изключително висока.

 

 

---

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ И СЪКРАЩЕНИЯ

 

Белић, Ал. 1935. Галички дијалекат. Београд — Срем. Карловци.

 

БСМ — Иванов, Й. 1931. Български старини из Македония. II издание. София.

 

Вайганд, Г. 1926. Българските собствени имена. Произход и значение. София.

 

Веселовский, С. Б. 1974. Ономастикон. Древнерусские имена, прозвища и фамилии. Москва.

 

Видоески, Б. 1960/61. Основни диалектни групи во Македонща. — Македонски јазик. XI—XII, № 1—2, 13—31.

 

Георгиев, Вл. 1964. Вокалната система в развоя на славянските езици. София.

 

Геров, Н. 1904. Речник на блъгарский язик, V. Пловдив

 

Грковић, М. 1977. Речник личних имена код Срба. Београд.

 

Груjић, Е 1936. Три хиландарске повеље. — В: Зборник за историју Јужне Србије и суседних области, I. Скопље, 5—24.

 

Даничић, Ђ. 1863. Рјечник из књижевних старина српских, I. У Биограду.

 

Дуриданов, Ив. 1979. Старобългарският език като книжовен и народен в ареален аспект.

 

— Старобългаристика, III, 2, 12—22.

 

Дурново, Н. Н. 1929. Мысли и предположения о происхождении старославянского языка и славянских алфавитов. — Byzantinoslavica, I, 48 и сл.

 

Заимов, И. 1967. Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия. София.

 

—   1973. Български географски имена с јь. Принос към славянския ономастичен атлас. София.

 

Иванова, Олга. 1982. Месните имења на областа по сливот на Брегалница. Скопје.

 

—   1988. Исчезнатите месни имиња во областа по сливот на Брегалница. Прилеп.

 

Илчев, Ст. 1969. Речник на личните и фамилни имена у българите. София.

 

К — вж. Кънчов, В.

 

Конески, Бл. 1951. Побѫжда — Побоужда. — Македонски јазик, II, 217—221.

—   1965. Историја на македонскиот јазик. Скопје.

—   1967. Граматика на македонскиот литературен јазик. Скопје.

 

Кочев, Ив. (отг. ред.). 1988. Български диалектен атлас. Обобщаващ том. Встъпителна част. София.

 

Кочев, Ив. — Кронщайнер, О. — Александров, Ив. 1993. Съчиняването на т. нар. македонски книжовен език. София.

 

Кънчов, В. 1900. Македония. Етнография и статистика. София. — В: Избрани произведения. Т. II, 1970, София, 285—679.

 

—   1970. Избрани произведения. Т II, София.

 

Младенов, С т. 1951. Български тълковен речник с оглед към народните говори. Т. I. А—К София.

 

—   1979. История на българския език. София.

 

ММО — Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. София, 1917.

 

Новаковић, Ст. 1912. Законски споменици српских држава средњега века. У Београду.

 

Пјанка, Ил. 1970. Топономастиката на Охридско-Преспанскиот базен. Скопје.

 

Пурковић, М. Ал. 1940. Попис села у средновековној Србији. Скопље.

 

Селищев, А. М. 1918. Очерки по македонской диалектологии. Т I. Казань.

—   1929. Полог и его болгарское население. София.

—   1931. Говоры области Скопья. — Македонски преглед, VII, № 1, 33—82. (= Приноси в българската диалектология и етнография. София, 1986, 155—204).

—   1933а. Македонские кодики XVI—XVIII веков. София.

—   1933б. Диалектологическое значение македонской топонимии. — В: Сборник в чест на проф. Л. Милетич за седемдесетгодишнината от рождението му (1863—1933), 29—46.

 

190

 

 

Сел. Код. — вж. Селищев, А. М. Македонские кодики XVI—XVIII веков.

 

Стойков, Р. 1961. Наименования на български селища в турски документи от Ориенталския отдел на Нар. библиотека "В. Коларов" от XV, XVI, XVII и XVIII век. — : Известия за 1959 г. Т I (VII). Нар. библиотека "В. Коларов", Библиотека при Соф. държавен университет, София, 363—490.

 

Трайков, В. 1946. Населените места в Тракия и Македония под гръцка власт. Стари и нови названия. София.

 

Тупиков, Н. М. 1903. Словарь древне-русскихъ личныхъ собственныхъ именъ. С. Петербургъ.

 

Хаджи Калфа — Мустафа бен Абдулах Хаджи Калфа. 1938. Румелия и Босна. Географско описание. — В: Архив за поселищни проучвания — год. I, кн. II—IV София. Отд. отпеч.

 

Цонев, Б. 1919. История на българский език. Том I. София (Второ издание: София, 1940).

 

Шклифов, Бл. 1973. Костурският говор. Принос към проучването на югозападните български говори. София.

 

—   1979. Долно-Преспанският говор. Принос към проучването на югозападните български говори. София.

 

Franck, Otto, 1932. Studien zur serbokroatischen Ortsnamenkunde. Leipzig.

 

Goląb, Zb. 1958. Неколку белешки врз историјата на македонскиот јазик. — Македонски јазик, IX, № 1—2. Скопје, 1—15.

 

Im. — Imenik naseljnih mesta u F. N. R. Jugoslaviji. Beograd, 1951.

 

Miklosich, Fr. 1927. Die Bildimg der slavischen Personen- und Ortsnamen. Heidelberg.

 

Popović, Ivan. 1960. Geschichte der serbokroatischen Sprache. Wiesbaden.

 

Rospond, St. 1937. Południowo-słowjanskie nazwy miejscowe z sufiksem *-itj-. Krakow.

 

—   1976. O zasięgu št žd <— ps. tj dj w nazewnietwie pd. słowiańskim. — Македонски јазик, XXVII, 81—119.

 

Sаndfеld, Kr. 1930. Linguistique balkanique. Problemes et resultats. Paris.

 

SŁSNO — Słownik staropolskich nazw osobowych. Wrocław—Warszawa—Kraków—Gdańsk.

 

Svoboda, Jan. 1964. Staroćeská osobní jména а naše příjmení. Praha.

 

Šmilаuеr, VI. 1970. Přírućka slovanké toponomastiky. Praha.

 

Tаszуcki, W 1926. Najdawnejsze polskie imiona osobowe. W Krakowie.

 

Vasmer, M. 1941. Die Slaven in Griechenland. Berlin.

 

Zаimov, J. 1965. Die bulgarischen Ortsnamen auf -išt- aus -itj- und ihre Bedeutung für die Siedlungeschichte der Bulgaren in den Balkanländern. — Linquistique balkanique, IX/2, 5—80.

[Previous] [Next]

[Back to Index]