7. Съчетанията шт, жд в солунския диалект
Проф. д-р Иван Кочев
Българският диалектен език е своеобразен микрокосмос на славянския свят не само по отношение на рефлексацията на ѣ, ѫ, ѧ, ъ и ь, но и като че ли по застъпниците на tj (ktī, ktj, stj, skj, sk') и dj (zdj, zgj, zg') като шт, шк', шч, к, ч и съответно жд, жг', жц, жж, ж, г' и пр. Това разнообразие в последния случай обаче е само привидно. Макар че на българското езиково землище днес се откриват повечето от континуантите, които характеризират други славянски езици (руски, сърбохърватски, словенски), многобройните застъпници на tj, dj и подобните им групи са нови и появата им се дължи на по-късни фонетични промени, на които са били подложени единствените наследници в старобългарски — силно палаталните бифонемни съчетания ш'т', ж'д'.
След поредицата от статии на акад. Вл. Георгиев, посветени на този въпрос
[1],
вече е съвършено ясно, че в старобългарски други застъпници освен шт, жд
не е имало. В Зографското, Мариинското и Асеманиевото евангелие, Синайския
псалтир и молитвеник, Клоцовия сборник, Рилските глаголически листове,
Григоровичевия лист, Боянския палимпсест, Савината книга, Супрасълския сборник,
Енинския апостол, Македонския кирилски лист. Зографските, Новгородските и
Хилендарските листове, Триодния фрагмент и Листовете на Ундолски няма нито
един-единствен случай на писане на глаголическите
(= шч) или на
кирилско шч, докато обратно, налице са многобройни случаи, при които се
пише 
покрай
, и то в една и съща дума, в един и същи завършек, в една и съща
наставка, в един и същи пасаж и пр. (при това често разположени едно до друго).
[2]
До публикациите на акад. Вл. Георгиев редица слависти приемаха за първични както застъпниците к', г' (Маргулиес, Дурново, Трубецкой, Хоралек),
1. Георгиев, Вл. И. Възникването на палаталните съгласни
к' и г'
от ш'т', ж'д' в югозападните български говори. — Бълг. език. 1982. № 5,
398—404; Езикът на "Български народни песни" от Братя Миладинови. — Бълг. език,
1961, № 5—6, 385—401; Възникване на частица за бъдеще време ке = ще.
— Изв. Инст. бълг. език, 1962, кн. 8, 247—256; Етническата принадлежност на
славянските местни имена от Гърция. — Бълг. ез., 1986, № 4, 5—7; Звуковата
стойност на глаголическата буква
и произходът на стб.
шт, жд. — Бълг.
ез. 1986. № 2, 97—110; Употреба на
=
шт,
=
жд в Асеманиевото
евангелие. — Бълг. ез., 1986, № 3, с. 193—216.
2. Георгиев, Вл. И. Звуковата стойност..., 97—110.
192
така и рефлексите шч, жџ (Ив. Гълъбов, Св. Иванчев).
Днес вече е вън от всякакво съмнение, че тъкмо единството на тези два рефлекса (шт и жд) съставя най-ярката диференциална и специфична черта на старобългарската фонетика, по която българският език от найранно време заема свое самостоятелно място сред останалите славянски езици.
Този очевиден факт не може да бъде отречен дори и от филолозите в Скопие [3], които в други случаи обикновено са склонни да интерпретират материала свободно. И те за периода IX—XIV в. са принудени да посочат облици от типа на свѣшьтьникъ, свѣшта, ноуждьно, ноужда като първични.
Данните от архива за Български диалектен атлас в Института за български език при БАН показват, че даже на територията, върху която най-интензивно са извършени новите промени — югозападните райони — могат в значителна степен да се открият и следи от старото състояние, пазещо застъпниците шт, жд в:
а) отделни говори с варианти шч и шт, ж и жд (Беломорска Македония) — нѝшчо, сèшчам, училѝшче, башчàта, но и фàшта, гàшти, нѝштълки, лèшта, съ̀што, къ̀шта, мàштеа, сѝриште (Кукушко); вèжџа, мèжџа, сажџи и вежда, межда, сажди (Долнопреспанско, Кайлярско);
б) отделни говори с варианти к' и шт, г' и жд (Беломорска Македония) — кèрка, кук'а, но и лèшта, свèшта, снòшти, огнѝште (Леринско, Долнопреспанско, Воденско, Ениджевардарско); мèг'у, ръ̀г'ъ, вèг'ъ, рòг'ъ, но и нỳжда, сàжди (Ениджевардарско);
в) отделни говори с варианти џ, ж и жд (Беломорска Македония) — ъ̀рџа (àрџа), сàџи и вèжа, мèжа, чỳжа, но и нỳжда, мèжду (Костурско, Кайлярско);
г) говори с варианти к', шч, ш(т), и г', ж(д) в централния а-ареал (легнал в основата на писмено-регионалната норма на българския език в PM) — гàк'и, лèк'а, нòк'ева, свèк'а, кèрка, нèйк'ум и горèшчина, мàшчеа, пàшчерка, но и плèшка, свèшник, мòшне, тèелешко, също така вèг'и, мèг'а, прег'а, ъ̀рг'а, сàг'и и крàжба, прèмреже (Прилепско, Велешко).
Пъстрата картина от над десет застъпника на праслав. tj, dj в югозападните диалекти, където все още се пазят и старите континуанти шт, жд, красноречиво свидетелства за фонетичните процеси след XIII—XIV в., които са имали за основа преди всичко силната мекост на целте съчетания (ш'т', ж'д'), т. е. палаталността както шушкавите, така и на денталните съгласни.
3. Вж. напр. Конески, Бл. Историја на македонскиот јазик, Скопје, 1965, с. 69.
193
На българската езикова територия шушкавите съгласни [4] са представени от най-различни (стари меки и нови и твърди) консонанти, всички стоящи вън от корелацията твърдост-мекост, тъй като нямат фонологична релевантност, изградена върху смислови противопоставяния (ш'', ш', ш', ш и пр.).
На свой ред палатизираните и палаталните дентали т' и д' са също едни от най-чувствителните на промени съгласни. По говорите те имат различни рефлекси, които дори е трудно да бъдат прецизно квалифицирани и описани.
В това отношение западните, и по-специално югозападните говори се нареждат на първо място. Важна в този смисъл е характеристиката на Н. С. Трубецкой, който точно отбелязва: "Акустически може да отделим няколко типа палатални: "повече kj-образни"; "повече tj-образни"; палатални, заемащи промеждутъчно положение между създаващите "ki-обрàзния" и "ti-обрàзния" ефект звукове: асибилирани палатални и т. н. Срв. Е. Šrámek, Le parler de Bobošciča en Albanie..." [5]
Към тях биха могли да бъдат прибавени и шушкавите палатални, получени от нови т'' > к'' > ч' (зет'' > зек'' > зеч'), д'' > г'' > 'џ' (д''àвул > г''àвул > џ'àвул) в Разлог и Банско и пр.
От различното взаимодействие между шушкавите и денталните съгласни в групите ш'т' и ж'д' (или ш'т и ж'д или шт' и жд' и пр.) след асимилации, преход на съгласни и изпадания [6] са получени днешните многобройни застъпници на съчетанията.
В Солунско — първоизвора на старобългарския книжовен език — преобладават съчетанията на ш'т, ж'т (с мека шушкава и затвърдяла дентална съгласна, не пред е), поради което разглежданите промени не са настъпили.
Единичните данни, които привежда Б. Цонев за с. Сухо шчо, къшча, очевидно са заблудили множество по-късни автори на хипотези за действителната ситуация в района, поради което се налага тук да бъде изнесен целият материал с тези рефлекси за трите села Сухо, Висока [7] и
4. Иванов, Й. Н. Към въпроса за палаталните съгласни в българските диалекти (мекост на ж, ч, ш и шт, жд). — Български език, 1971, № 235—240.
5. Трубецкой, Н. С. Основы филологии. М., 1960, с. 144.
6. Георгиев, Вл. Възникването на палаталните съгласни..., 399—340; Звуковата стойност..., с. 108.
7. Примерите от селата Сухо и Висока са извлечени от работата на Mieczysław Małecki, Dwie gwary macedońcskie (Susche i Wysoka w Soluńskiem część II: Słownik, Biblioteka ludu słowańskiego, Dział A, N 3, Kraków, 1936. В скоби се дават страниците (всичко 135). Думите се привеждат в кирилска транслитерация. Полуредукцияга не се отбелязва.
194
Зарово [8], станали класически представители на солунския диалект:
А. Случаи със съчетания ш'т, ж'д (от tj, dj и др. групи) от говора на селата Сухо и Висока:
Б. Случаи със съчетание шт от tj (и другите групи) от говора на с. Зарово:
ръштà (67, н’àшту (68), грòбиштата (65), фàшта (69, 74), пỳштам (73), пушàла (74), мòшне (74), мòшна (147, 148), шту (76), зàшту (76), къ̀штиту (150), и единичният случай кèрко (147).
В отпечатаните документи на именити възрожденски дейци от с. Зарово, в които се отразява и диалектът, са налице следните интересни облици със съчетания шт, жд: находящы (43), имеющы (43), пѫнтоващемъ (52), глендащемъ (53, 53), разбиращемъ (53), владищина (53), плàщатъ (53), довѣрещемъ (54), читащемъ (54), мащеха (54), освящаваше (56), освѣщеніе (55), извѣщаваме (55), просвенщеніе-то (56), испраща (56), обще-то (56), а също така и проважда (42), нахожда (51), гражданинъ (55) и рядката форма мегю (52). Един от тези документи (дописка) е препечатан от проф. М. Хатала, в хърватското списание "Književnik" (II, Загреб, 1865) заради споменатите в него думи с разложен назализъм. Тези форми обаче, както видяхме, представляват интерес и по отношение на съчетанията шт, жд.
Диалектният материал от с. Зарово напълно кореспондира с изнесения в книгата на А. Попстоилов, макар и по-беден топонимичен материал, представен само от наставката -иште (-jьsko): Бѝлêво градѝштê, Лòмпарòво градѝштê, Стръпѝштê, Тàрêво градѝште, Чèрквиштê, а също така и с материала от топонимията на селата, разположени на изток от Солунско
8. Примерите от с. Зарово са извлечени от работата на Антон Попстоилов. Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване, С., 1979, с. 152.
195
(срв. Къ̀щица, Къщалъ̀ка, Говèждо пладнище, Междъ̀та, Свèщника). [9]
Солунският говор на селата Сухо, Висока и Зарово е типичен източно български диалект със застъпници ш'т (шт), ж'д (жд), които стоят най-близо както до съвременния книжовен български език, така и до старобългарското езиково състояние.
Комплексното разглеждане на фактите от старобългарските паметници, от съвременните български диалекти и от българската топонимия водят до едно-единствено възможно решение на въпроса за първичността на праславянските рефлекси на tj (ktī, ktj, stj, skj, sk'), dj (zdj, zgj, zg') по българските земи като шт (ш'т, ш'т), жд (ж'д', ж'д).
9. Иванов, Й. Местните имена между Долна Струма и Долна Места (Принос към проучването на българската топонимия в Беломорието). С., 1982, с. 56.