5. Григор Пърличев и българската лексикална система през 60-те - 80-те години на XIX век (с оглед произхода на думите)
Доц. д-р Д. Иванова
А. Домашна лексика
I. Общобългарска лексика
II. Диалектна лексика
1. Фонетични диалектизми — 2. Граматични диалектизми — 3. Словообразувателни диалектизми — 4. Номинативии диалектизми — 5. Семантични диалектизми
Б. Чужди заемки
I. Заемки от сродни езици
I.1. Руски заемки
1. Фонетични русизми — 2. Морфологични русизми — 3. Словообразувателни русизми — 4. Русизми, разпространени в тогавашната книжнина
I.2. Сръбски заемки
II. Заемки от несродни езици
1. Турски заемки
В. Лексика от класическите езици
1. Гръцки заемки — 2. Заемки от латински — 3. Заемки от западноевропейските езици
Съкращения на ексцерпираните източници
В динамичната и сложна културно-историческа обстановка през третата четвърт на XIX в. българският книжовен език изживява ускорено развитие, натоварен с отговорни и многостранни функции. През този период особено интензивно протичат процесите, свързани с формирането и стабилизирането на книжовната лексикална система, с обогатяването ѝ с различни по произход градивни елементи, освобождаването ѝ от някои ненужни теснодиалектни и чужди думи, утвърждаването на основните ѝ словообразувателни типове.
На тези общи закономерности е подчинена и книжовната практика на Григор Пърличев. Предмет на това изследване е лексикалната система на Пърличевия книжовен език с оглед произхода на думите — домашен и чужд. [1]
А. Домашна лексика
Книжовният език на Гр. Пърличев има подчертано народна основа — това се отнася както за граматичния му строеж, така и за лексиката, която се характеризира с особена изразителност и колоритност. Авторът употребява, а с това и затвърждава в книжовната лексика такива хубави народни думи като: мор (И, 387), лек (И, 376), хвалба (М, 7), глъч (М, 9), хула (Д), напредък (М, 8), светило (ЛЛ), правдина (Бл), татковина, злина (Чс), мъчнотия (А, 347), невеста (А, 370) и мн. др.
1. Досега пълно представяне на лексиката на Пърличевия език не е правено. Анализирана е лексиката на отделни произведения: вж. Василев, В. Към въпроса за езика на Гр. С. Пърличев (Лексика на "Автобиографията") — Изв. на Инст. за бълг. език, т. XIX, 613—619; Иванова, Д. Характерът на лексиката в първия превод на "Илиада" от Григор Пърличев. — Език и литература, 1983, № 1, 66—76. Обект на изследване е била и диалектната лексика, без да е представена всеобхватно. (Иванова, Д. Диалектната лексика в езика на Гр. Пърличев. — Език литература, 1986, № 4, 61—68), архаичната лексика (Иванова, Д. Старинни думи от народните говори в езика на Гр. Пърличев — Македонски преглед, 1991, № 4, 85—92) и френските заемки. Иванова, Д. Френските заемки в книжовния език на Григор Пърличев — Научни трудове на ПУ "Паисий Хилендарски", кп. I, т. 26, 1988, 209—217.
134
I. Най-многобройна е общобългарската лексика, с която предимно се означават понятия, свързани с човека, с неговата дейност и бит, обекти на природата, представители на растителния и животинския свят, природни явления, просветния и обществения живот и т. н. [2]
Човек и човешко тяло: човѣкъ (Чс, А, 384), коси (А, 363), лице (А, 363), тѣло (А, 359), рѫка (Чс), костъ (А, 360), сьрдце (А, 366), носа (А, 388).
Роднински отношения: братътъ (А, 397), сестра (А, 397), дѣдо (А, 379), бракътъ, дѣтето (Зв), майка (Зв, Чс), сынъ (А, 376), стрийко (А, 372), сродницитѣ (А, 355), деверъ, снаха, ятърва (А, 371), внукъ (А, 383).
Живот, здраве, болести: живота (А, 392), здравіе (А, 403), лѣкъ (Чс), треска (А, 371), отокъ (А, 358), гной (А, 371), боленъ (А, 399), заразата (А, 390).
Предмети от домашния бит: лавицы, дрешницы, ковчезы (А, 374), постеля (Зв), хурка (И, 388), мотика (А, 348), игла (Зв), свѣщъ (ЛЛ).
Храна и облекло: храна (А, 390), хлѣбове (А, 388), яйцата (А, 356), вода (А, 356), вино (А, 377), млѣко (И, 491), ракія, месо (А, 377), кожухъ (А, 388), облѣкло (А, 355), дрѣха (А, 370), кърпа (А, 383).
Природа, растителен и животински свят: природата (3в), ръка (А, 356), долина (А, 359), нива (И, 488), стръмнина (А, 351), небо и земя (Плкр), море (Плкр, Зв), езеро (А, 351), вѣтрове (А, 359), пустиня (Зв), облаци (А, 355), лень, конопъ (Чс), конопища (А, 364), конъ (Зв), оса (А, 363), овци-тѣ, (Чс), орелътъ (Чс, А, 368), гарванъ (М, 8), соколъ, говедо, рыба (Чс).
Образование, просвета и обществен живот: ученици (А, 401), училище (28V), книгы (Рс, Д), учебници, уроци (А, Ш), рѫкописитѣ (А, 397), буква (А, 359), азбука (А, 371), свѣтъ, данъкъ, околія (А, 385), общината (Пш, Пр), гражданинъ (Д), отечество (3в, О), тьмницы (И,340), народы (Чс, Кр, 109), заповѣдъ (И, 377), законы (28V, Чс), вѣстниците (Рс, ПШ).
II. Диалектна лексика. На фона на общобългарската, наддиалектна лексика в езика на Пърличев се откроява един значителен пласт думи, характерни за югозападните български говори. Това е естествено, като се има предвид, че през третата четвърт на XIX в. нормоформиращиге процеси все още не са приключили и в лексикалната система продължават да проникват думи от местните говори. Характерен момент при избора на лексиката е диференцираният подход на автора в зависимост от жанра и т ематиката на произведенията, как то и от концептуалните му съображения относно езиковата им страна. Така например в ранните си книжовни
2. Тук ще бъдат посочени съвсем малък брой примери, представящи общобългарската лексика, без да се прави подробна предметно-тематична класификация. По-интересна от гледище на историята на новобългарския книжовен език е диалектната лексика, представяща югозападните български говори, която авторът въвежда в книжовна употреба.
135
изяви (слова, изнесени на живо) диалектната лексика присъства като основно средство в езика на автора, тъй като стремежът му е да бъде разбран от местната слушателска аудитория. В по-късните творби на автора тя е само допълнителен пласт, който служи за правдиво представяне на местните реалии и за по-ярка характеристика на персонажа в диалогичната реч.
За отбелязване е, че една голяма част от диалектните думи в езика на Пърличев принадлежат към формалната диалектна лексика — различават се от употребяваната днес книжовна лексика само по външната си звукова форма и морфологичните си показатели.
В зависимост от формалните и семантичните признаци диалектната лексика в езика на Пърличев може да бъде представена в няколко групи: [3]
1. Фонетични диалектизми. Те представляват значителна част от общия брой диалектни думи; могат да бъдат обособени в три основни групи:
1.1. Думи, в които е налице някакво различие по отношение на общобългарските застъпници на стб. ѫ, ъ — рефлекси о, у от стб. ъ, ѫ, степенуване на коренните гласни, вмъкване, изпадане или замяна на гласни и др.: солзи (28V), дожливо (Чц), тамо (Пд), како (Кр, 110, А, 347), сон (28V), токмо (Чс), таков (28V), судъ (А, 391), недугавчината (28 V), глубокъ (Чс), заборави (А, 389, М, 8, Пр), дохажда, дохажвахме си (Брб, А, 356), дно (Чс), ткаятъ (Жп), денесъ (И, 344), еденъ (Чс) и др.
1.2. Думи с отразени редувания (асимилационни и дисимилационни промени), елизия или епентеза на съгласни и др.: кивна (М, 9), отдамна (А, 348), мнукои (28 V), фатила (О, 355), мегю (Кр, 119), нокя (Чс), пойке, таткойна (Чс), друзи (Нр, 125), страшливый (Нр, 130), чоекъ (А, 370), гоедата (Рс), праетъ (Ч), овена (М, 8), стребро, стряда (Рс), стред (28 Y), разтоари, градои (Чс), грошои, дарои (Рс), зидои (Кл, 119).
1.3. Метатеза: свекъде, всекърва (А, 370), двигне (Нр, 125), свички (28V), и др.
2. Граматични диалектизми. Към тях спадат:
2.1. Съществителни, които образуват форми за мн. ч. с диалектни окончания (различни от общобългарските): дѣчиня (Чс, Рс, Брб), момчина, девойчина, кучина (Чс, Рс).
2.2. Глаголни форми, в които са отразени характерните за охридския, а и за другите югозападни говори окончания: ке умрамъ (А, 389), ке ядъмъ, ке піѫмъ, ке спіямъ (А, 355); повелителни форми на -ите: заклените се (Бл), наострите (И, 490), погребите (А, 351).
3. Словообразувателни диалектизми. Това са диалектни думи с общобългарски
3. Използвана е класификацията на Ст. Стойков — Българска диалектология. С., 1968; Радева, В. Лексикалното богатство на българските говори. С., 1982.
136
произвеждащи основи, но с диалектни словообразувателни форманти (в езика на Пърличев това различие се състои главно във формата, а не в значението и употребата):
3.1. Дистрибутивни диалектизми (съдържащи общобългарски суфикси, които се отличават с особености в дистрибуцията): мъчач (28V), селячани (А, 353), ябълшници (А, 364), пламень (ЛЛ, А, 370), ремень (И, 490), каменъ (Нр, 126, А, 356, Уд), камены (Кл, 118), пазуха (Чс), борско масло (28 V) и др.
3.2. С допълнителни или разширени суфикси: лошава, най-лошавото (А, 382, 393), променяваха, лукавнина (28V).
3.3. Префиксни диалектизми: изново (М, 8), 'отново', погина (Уд), 'загина', обѣлѣлъ (М, 8), 'побелял', помьрзнали (А, 384), 'замръзнали', промѣна (И, 485), 'премяна', да се промѣниме (28V), поплакватъ, поплачи, поплачит (Зв, Чс, 28V), 'плача', подсмивка (А, 356), 'усмивка', насмѣяна (Нр, 132), 'засмяна', уриватъ (Чс), 'сриват'.
4. Номинативии диалектизми. Този вид диалектни думи са непознати на книжовния език само със своята форма. Означават предмети и явления, за чиято номинация в лексикалната система на книжовния език се употребяват други названия, но широко са отразени в "Речник на българския език" на Н. Геров.
4.1. Съществителни имена:
бачило — мандра: плениха от бачилата еден рекаліа (Рс)
брига — грижа: Нѣмай бригѫ (А, 382, 391); бригѫ нѣмайте (А, 383)
видѣло — светлина: денеска Царь ни изваде на бѣло видѣло (Бл)
ветерница — вятърничава жена: мома ветерница (ЛЛ)
желка — костенурка: На сънъ ке те вяхне желкѫ (А, 347)
заходь — залез: Зане весь денъ до захода слънца (И, 490)
капа — шапка: Българскій народе извадите капы (Бл)
кошуля — риза: На ти еднѫ кошулѭ (А, 391); съблекохъ си дрѣхитѣ и си облекохъ пранѫтѫ кошулѭ (А, 391)
кутри — нещастни: Кутра Неда (ЛЛ); Кутріотъ не го боли (Д)
лузна — белег: Една лузна синя // До смърт ѝ останѫ (ЛЛ)
муренка — черница: Муренката наша стига до облаци (А, 355)
мъхорници — тръпки: И днесь, когато си напомнѭ това пріключеніе, трескави мъхорницы усѣщамъ по плещитѣ си (А, 357)
мьска — катър: Лѫкъ Сребрений страшенъ звукъ отдава // Умори ми първо псы и мьскы (И, 342)
нана — майка: Како е нана? (А, 391)
нипье — невръстно дете: А что се мѫчишь съ ово нипье? (А, 347)
нога — крак: кръвь бѣше облила ногѫтѫ ми (А, 360), болната ми нога
137
образъ — лице: образы кривѭтъ (ЗВ)
оклетиіе — от заклевам: Оклетиіе ви оставамь да ме погребите съ единъ само попъ (А, 350)
опинци — цървули: да живеете како ашкетіи съ едно расо, съ една патерица от древо, съ опинци (Рс)
очув — повторен баща: да не думаме, че царътъ ни е очувъ (Чс) (У Н. Геров думата е с форма отчюв)
перница — възглавница: Много нощи без сънъ надъ перницѫтѫ ми си прѣкарала (А, 350)
пещникъ — пита хляб: даде и единъ огроменъ пещникъ (А, 352)
плесна — стъпало: Нерѣдко 20 дренови стапа се крѫшехѫ о плеснитѣ на униженнаго Българина (А, 353)
похта — готовност, желание: хлѣбътъ безъ похта го ядешъ (Чс)
подлѣскъ — теменуга: скромный, синій подлѣскъ (А, 364)
ризикъ — чест, щастие, късмет: О, какъвъ ризикъ (М, 9)
руби — дрехи: Виноватъ е пастирътъ, що съ потъ сиромашкій иматъ руби (дрехи) отъ 3000 гр. (Чс)
сведок — гарант: една искрица ни остаи, сокровище голѣмо, сведок голем, що можиме да го наричаме по Османски "теватур-шаип" сиреч кодикот (28V)
седело — гнездо: съ каква радость си го познатъ сѣдѣлото каде що са родени (Чс)
стапъ — тояга: Стапъ! Стапъ! на завеяныты глави (А, 377)
страчка — сврака: пиле, кога да видитъ страчка, бегатъ (Чс)
свита — тънко сукно: Видишь ли тоа конь?... Той е натоваренъ съ свитье (сукна) и разни други дарове (А, 382)
трага — следа: и не остави слѣдъ себѣ нито трагѫ, нито память (Нр, 123)
трешница — плесница: ката денъ ядиме трешници (28V)
трошок — разноски, разходи: и кадѣ да чуетъ нѣкое дѣте остроумно и сиромашко го зематъ, го учитъ со трошокъ неговъ (Чс)
търгане — изскубване, дърпане: съгласенъ ли е Богъ на ова търгайне (Чс)
ягула — пъстърва: ловехме малки ягулчета (А, 356)
як — охкане: А ные и на якъ-тъ неговъ се смѣиме (Чс)
4.2. Глаголи:
барамъ — търся: барайте и ке найте (28V); Господь ке ни побаратъ есапъ (Рс)
велям — говоря, казвам: добро утро да не имъ велите, въ куките нихни да не ги прибирате (Чс)
138
гибам — закачам, задирям: Османліята никой пѫт не ны гибна ни на язикат ни на верата (Рс)
зайда — залязвам: Зайде слънце и нощъ многозвѣздна (И, 485)
занишам — заклатя: и от гласот мой да се занишеет темелите от цѫрквата (Рс)
зборвам — говоря: за него болеет и за него зборветъ (28V)
истерам — да изгоня: Тые люге що му ги опредѣлявате на митропол ѭ не ви ги истера безъ честь (Чс)
истресам — падам: И когато цутъ-тъ нейзинъ се истреситъ (Нр, 131)
истургам — да избутам, да изтласкам: и обколисаа кавази патрички и истургаа и мостот въ една геміа (28V)
каснам — да ухапя: и топлишъ въ пазухт зміѭ що ке те каснитъ (Чс)
клиткам — чукам: клиткайте да ви отворам (28V)
кревам — вдигам: ги креватъ очи-те и пулитъ насъ столисани (Чс)
лявкам — бръщолевя: лявкаше по цѣлы нощи (А, 394)
мълзя — доя: стрижатъ и мълзятъ стадото до кръви (А, 377)
найдам — намирам: загубеното се найде (Бл), ще те найде моята сѫдба (А, 377)
нахождам — намирам: вистина е щото мѫдростьта божія ся нахождатъ въ священно-то писаніе (Чс); тамо азъ сум и се нахажвам въ стред собраніето нихнино (28V)
обколисвам — заобикалям: та си го обколисватъ милы чада (Бл)
озябна — да намръзна, да настина: Озябнѫхъ от студь (А, 383); озябнѫлъ отъ студь (А, 356)
отепам — да убия: Отепахъ десеть владици. (А, 388)
откинам — да откъсна: за да откынитъ отъ яремъ Ісраилтяните (Бл)
пахам (павам) — лъхам, полъхвам, вея, ветрея: сѣдвит край него и го пахат и муйте му ги терат (28V); братіята наши седнале край нас и го пает лицето негоо (28V)
пойдам — да тръгна: Сетне пойля цар да іе опитат охріанцытъ (28V)
померя се — да полудея: Ето се помѣри (полудѣ) сиромахъ (А, 382)
погодя — да намеря, да попадна: Кога да погодишь нечистъ въ рѫцѣ (Чс)
поплатя — да се спусна, да падна: Вчасъ свѣтлината липса: и мракътъ пакъ поплати и се воцари (Кл, 120)
потрепам — да потупам, да побутна: Кога колко ласкаво ме потрѣпа ти по плещите и ми каза (М, 7)
139
прежевам — да сдъвча: Късъ по късъ прѣжева и погълнѫ нѣколко писма что имаше съ себе (А, 390)
препичам, препна — препъвам: Но, спорѣдъ Омира, други духъ ме препна (М, 7)
пройдам — да премина: Тръпкы пройдахѫ тѣлото ми (А, 383); Нека пройдатъ (Нр, 131)
прусам — ходя ситно-ситно, снова насам-натам: Между тѫѭж навалица забѣлѣжихъ лицето на Хрістодула Владыковъ... който прусаше по кѫщѫтѫ съ необыкновенѫ бързинѫ (А, 374)
пулям — гледам: Кога го пулишь врѣме-то студено (Чс); да не пулитъ съ едно око нам, смисли и друго-то да го извадит (28V)
разпарчкам — да разхвърля, да разпръсна: И кубето да се разделит, за да се разпарчкат гласот и да се чуіат свекаде (Рс)
ручам — ям: руча ли сынко (А, 352); ...прѣди да ручаме помолитви (А, 375)
сакам — искам: Ако сакашъ да быдишъ благополученъ, чувай ся (Чс); Сакашъ ли хлѣбъ (А, 351)
слеквам — събличам: а ные Богу не ся кланяме а на калугеринътъ, що ни слѣквитъ (Чс)
да спружа — да простра: спружихъ подъ нозѣтѣ си (М, 9)
смисля, смислям — глаголът е отбелязан в речника на А. Дювернуа (т. II, с. 2202) с 4 значения: 1. спомня; 2. опомня; 3. съобразя, размисля; 4. решавам. Тук е употребен с четвъртото значение: смисли и другото око да ни извади (28V)
ставям — слагам софра, нареждам на нея ястия: Трапезата бѣше ставена (А, 397); Зарче заповѣда да ставѭтъ трапезѫ (А, 358)
отеквам — добия, спечеля: и си чеда стекълъ (Чс), що стекле чест и прет людіе и прет Бога (Рс)
сумясам се, сумя — досещам се, усещам: да н'те суми Ира (И, 391)
честя — дарявам: да те честѭ со прѣлѣпы дары (И, 388); от еднѫ страна го хулишь от друга го честишь (Чк)
частя — черпя: Днесь имамъ да те частѭ (А, 366)
тепам — бия, убивам: Той що тепатъ и него ке го отепаетъ (Чс)
терам — гоня: и го пахат и муйте му тератъ (28V)
тражам — търся: И ке ти се чинитъ, що сички-ты народы тебе ти тражитъ (Чс)
тратя — тръшна, напусна: сейте я тратія чаршіята и се затворіа по куките (28V), Я елате да тратиме простотата и да се чуваме (Чс)
търгам — дърпам, тегля: а ты отъ мотыкѫ-тѫ рѫкѫ ни тѫргашъ (Чс)
140
урвам, урна — събарям, съборя: Когато цариградскый Патрикъ Самуилъ съ страшнѫ измама урнѫ Охридскѫтѫ Архіепископиѭ... (Бл)
5. Семантични диалектизми. Разграничаването на този вид диалектни думи се основава на различието в значението им при пълно съвпадане на формалната им страна със съответната книжовна дума. В сравнение с номинативните диалектизми, тази група е по-малка. В количествено отношение преобладават глаголите, а след тях следват съществителните имена:
бера — да събера, да взема: Защо Христосъ не береше стока, а владика беритъ (Чс); се бериме вес град въ патричката църква Светаго Климента (28V)
беся — беснея: Зане бѣсѣшь и те Богъ полудилъ (И, 376)
газя — ходя, влизам: ... въ куките нихни да не газите (Чс)
думам — мисля: Лицемѣрецътъ обаче иматъ сърце-то лѫжно друго не дума освѣнъ какъ да измамитъ (Нр, 136); пакъ се думатъ за себе що му е полѣзно и що не му е полѣзно (Чс)
ископам — да извадя: исто како да си го ископа човѣкъ едното око (Зв)
кладам — слагам: Заедно с овай законъ кладохъ въ сърце-то твое и съвѣсть (Чс); ... да ги кладешь на занаетъ (А, 350); Не клаждайте въ пъкълъ душы наши и свои (Плкр)
милвам — обичам: Единъ човѣкъ що не си я милвитъ таткойната пойке отъ татка и майка и пойке отъ себе си, той е многу по бетеръ отъ говеда-та (Чс)
мърся — не спазвам постенето: ... но всички му се сьрдехѫ дѣто мърсеше (А, 358)
обеля — да измия, да изчистя, да направя бял: ты ми лице обѣли (А, 355)
опера — да убия: Защо си ги опралъ чада-та твои (Чс); Законо требува да те оперитъ (Чс)
печелям — старая се, трудя се, грижа се, залягам на нещо, стремя се: Не хули Бога, печяли да имашь (Чс); Печяли ты Глигоръ (А, 355)
разсипя — да унищожа, да разруша: Ако ты го разсипитъ лозе-то слана (Чс)
служа — черпя, гощавам; наливам в чашите: Самъ онъ служеше Дебрско вино (А, 396)
точа — пилея, разточителствам: Како всѣкий юноша, како всѣки новообогателъ човѣкъ не отдавахъ никаквѫ цѣнѫ на паритѣ, и гы точехъ безсмысленно; но съвременно и казвахъ си: Пърличевъ! Не точи така! Да не те посѣти блѣдноликата! (А, 369)
141
чувам — пазя: Ехъ, учи, да знайшъ да ся чувашь (Чс); молѭ ти се да ми ги чувашь како окото (А, 382)
шетам — ходя: и 40 години шета съ нимъ по пустините (Бл)
Съществителни:
брак — сватба: и не ке му останитъ ничто за бракъ-тъ (Чс)
век — свят: Господь ѥ цар на свіот век (Рс); Богъ сакатъ да е украсенъ вѣкотъ съ сѣкакви твари (Чс)
сбор — дума: и можиме съ единъ сборъ да му поможиме (Чс)
летница — пъстърва на точно определена възраст, когато е най-вкусна за ядене: Тамъ принесохѫ еднѫ Охридскѫ лѣтницѫ Г-ну Симовичу (А, 364); За то донесохъ множество лѣтницы достойны да красятъ Крассовѫтѫ трапезѫ (А, 387)
поклон — дар, подарък: Защо мене владика ми подалъ поклон от петъ пари (Чс)
реч — дума: Защото лѣсно е отъ една речъ да извадитъ човѣкъ многу рѣчове (Чс)
Както се вижда от посочения материал, при част от думите, в сравнение със съвременните им книжовни съответници, различието обхваща главно формалната им страна — граматична форма, фонетичен облик или словообразувателна структура. Номинативните и семантичните диалектизми са характерни преди всичко за охридския говор и в по-късното му творчество изпълняват стилистични функции.
При разглежданата лексика заслужава да се изтъкне присъствието на един старинен пласт думи, към който Пърличев проявява особено предпочитание и употребява под влияние на родния си говор. [4] Благодарение на автори като Гр. Пърличев, Братя Миладинови, Р. Жинзифов, К. Шапкарев, И. Ковачев, Й. Джинот и др., представители на югозападните български говори, във възрожденския книжовен език попадат изконни български думи — жива връзка между най-стария и новия период на езика ни.
И въпреки че думи като: гредам 'идвам', гърст 'шепа','стиска', дрехла 'унила', заматорел 'остарял', седина 'посивели коси' и мн. др. не се утвърждават по-нататък в активната лексика, показателно е чувството за историзъм у Пърличев, желанието му да приобщи към книжовния език думи, звучали още в Кирило-Методиевата епоха.
Б. Чужди заемки
I. Заемки от сродни езици
I.1. Руски заемки
4. Вж. Иванова, Д. Старинни думи от народните говори и езика на Григор Пърличев. — Македонски преглед, № 4, 85—92.
142
Освен чрез думи от общобългарския лексикален фонд обогатяването на новобългарския книжовен език се извършва и чрез заемки от чужди езици. Известно е благотворното влияние на руския език през епохата на Възраждането, особено в областта на лексиката. При разглеждане на въпроса за руското езиково влияние при формирането на българския книжовен език [5] се отбелязват някои специфични моменти. Единият от тях засяга трудностите при точното разграничаване на някои черковнославянски и руски заемки, поради еднаквия им фонетичен облик, както и определяне на пътищата на проникването им в българския книжовен език. Вторият момент се отнася до възможността да се изследва онова старобългарско лексикално наследство, преминало чрез черковнославянския език в руски и оттам отново възвърнало се в новобългарския книжовен език. В езиковедската литература неведнъж е обръщано внимание на факта за външната, а в някои случаи и за семантичната съотнесеност на думи, съществували както в руския книжовен език или руските народни говори, така и в българските диалекти. [6]
В процеса на заемането на лексикални елементи от друг език е прието да се говори за заемки и чуждици, като тези названия насочват доколко думата е асимилирана, възприета в новата книжовноезикова система или обратно, счита се за чужд елемент. В случая можем да говорим за руски заемки и за русизми, като към последните ще причислим онази част от руските думи, които остават по някои формални белези — фонетични, морфологични или словообразувателни — неприобщени към българския езиков строй. Разбира се, за такива думи можем да говорим само от съвременно гледище, докато през епохата на Възраждането употребата им с тази им форма е била нещо обикновено. За историята на новобългарския книжовен език са ценни преди всичко изследванията, свързани с по-ясною очертаване на книжовноезиковата ситуация в различните периоди на изграждането му, затова тук ще обърнем внимание на анализа на тази лексика,
5. Вж. Изследванията на Андрейчин, Л. Из историята на нашето езиково строителство. С., 1977, 127—133; Бонев, М. Влияние русского языка на язык и стиль болгарских писагелей и публицистов в конце XIX и в начале XX века. — В: Славистични изследвания, кн. 3, С., 1979; Бонев, М. Формиране и стабилизиране на обществено-политическата пексика в българския език под влияние на руски език. — Трудове на ВИИ "К. Маркс", т. II, С. 1972, 309—355; Георгиева, Ел. Българско-руските езикови взаимоотношения като проблем ни историята на руския и българския книжовен език. — В: Славянска филология, 17, 1973; Дилевски, Н. Основни особености на речниковия състав на съвременния бълг. книжовен език (съпоставително с руския). — В: Помагало по българска лексиколгия. С. 1979, 176—190; П авлова, Р. Болгарско-русские и русско-болгарские языковые связи. С., 1979; Филкова, П. Из историята на руско-българските езикови връзки. С., 1963 и други.
6. Особено ценни в това отношение са изследванията на Цонев, Б. Цит. съч., а в по-ново време на Павлова, Р., Филкова, П. Цит. съч и др.
143
като я представим с кои единици се включва в бъдещата нормативна лексикална система и кои от тях отпадат от употреба. Може да се отбележи, че една част от думите, които определяме като руски заемки, авторът предава с побългарена фонетична форма и ги подчинява на българската морфологична система, а други са предадени неадаптирани, носещи белезите на руското произношение или писмена норма, т. н. фонетични русизми.
1. Фонетични русизми. Те могат да се разпределят в няколко групи:
1.1. Думи, съдържащи звук о в представката или корена: волненіе (А, 365), воспитаніе (Чс), воздухъ-тъ (Чс,), возвисихъ (А, 395), звонъ, звонятъ (А, 385), плотъ, плотните редове (М, 9), содьржаніето (28V), сотрудници (КМ, 118), соборъ (28V). Те представляват съвсем малка част в сравнение с адаптираните към българското произношение думи, съдържащи представките съ-, въ-, въз-.
1.2. Думи, съдържащи у в корена на думите: окружаваха (А, 383), преступишь (Чс1).
1.3. Протетичен звук в: впаднѫли, впаднѫ (А, 387), встанѫ (А, 376, 377, 384), встанѫхъ (А, 391, 392, 375), встани (А, 377, 384).
1.4. Думи с епентетично l: въодушевленіе (А, 361), землята (Чс,), земледѣлческы (А, 351), земледѣлецъ (А, 346), изумленіе (А, 391), исправленіе (М, 8), наскърблява (Зв), просвѣтлятъ (Брб), употрѣбляваме (Рс).
1.5. Думи с ч, сч, вм. ш, щ: чтомъ (А, 349, 359, 399), что (А, 360), нѣчто (А, 360), несчастіе (А, 399), несчастіето (А, 359, 395), несчастія (А, 357), злосчастія (Чс1, 394), зачтото (ПШ), ничтожна (Брб).
1.6. Запазване на руския звуков облик при думи, съдържащи в корена си о, 'а, е: прѣвождахь, прѣвождамъ (А, 399, 400), произвожда (А, 385), напряженіе (А, 367), тяжестьта (А, 359), спрягнѫ, проспрягнѫхъ (А, 355), левово. Пърличев редовно употребява и думата пароход. [7]
1.7. Редуване на съгласни: подвиги (М, 8), но и подвизи (А, 386), поражень (А, 400), раздраженіе (А, 353), просвѣщенъ (А, 376), пренебрежимъ (Зв), раздражаваше (А, 393), раздражителенъ (А, 386), дозволеніе (Плкр), дозволихме (Кр, 110), прѣсыщенъ (А, 356), просвѣщенъ (М, 7), осѫжденъ (А, 392).
1.8. Думи със съчетание гк: мягка (Зв), легко (А, 378), легкоумни (Зв).
1.9. Думи без вмъкнат еров вокал или е между шумова + сонорна съгласна: блѣскъ (М, 8), песнь (А, 399), добръ (Зв), мокръ (А, 351).
7. Във възрожденската книжнина тази дума се употребява по два начина: със запазване на руското акане — параход и със запазена правописна форма в руски език — пароход (с последната форма употребяват тази дума и П.Р. Славейков, Г. Йошев и др.) Вж. Балтова, Ю. За думата параходи нейните лексикални варианти през Възраждането. — Бълг. език. 1972, № 1—2, с. 89
144
2. Морфологични русизми:
2.1. Причастия на -ущ, -ющ, -вш: поющите (Бл), пребывающій (Пр), слѣдующето (Бл), везущъ (И, 490), послѣдовавшите (Зв).
3. Словообразувателни русизми:
3.1. Глаголи на -овам: присѫствоваше (А, 392, 394, 401), съответствоваше (А, 399), истълковахъ (А, 376), въстържествова (А, 398), пожъртвовашь (М, 8).
3.2. Съществителни, прилагателни и глаголи, съдържащи руски словообразувателен формант (неадаптирани към българската словообразувателна система): недостаткы (А, 365), отставката (А, 402), испытанія (А, 358) 'изпит', запеченіе (А, 354) 'запек', израженіе (Зв) 'израз' (доста често се среща във възрожденската книжовна практика — вж. Възрожд. лекс. архив: Хр. Данов — Числителница, 1868; Д. Попов, 1860; Сб. "Сокол", 1875; сп. "Читалище", прѣводчик (Кр, 108), виноват (Чс), по-занятъ (М, 8), заняти (А, 361), признанъ (А, 365), обогатителитѣ (А, 386), отписвамъ, отписъ (А, 356) (също често срещани думи — в. "Дун. зора", 1867; в. "Гайда", "Цариград, вестн.", Н. Геров),'преписвам', 'препис', уклонявамъ (А, 386), 'отклонявам', исправила 'поправила' (ПШ).
4. В езика на Гр. Пърличев се срещат значително количество русизми, разпространени в тогавашната книжнина, които по-късно отпадат от речниковия състав на българския книжовен език.
4.1. Съществителни: всадници (А, 384), 'конници' (във Възрожд. архив е засвидетелствана десетки пъти — у П. Р. Славейков, Ил. Блъсков, З. Стоянов, С. Бобчев, Н. Михайловски, Г. С. Раковски, сп. "Читалище", Т. Шишков и др.), извѣтъ (А, 387) 'измислена причина, предлог за обвинение' (у П. Р. Славейков, Й. Груев, Св. Миларов, К. Шапкарев и др.), навыты (А, 373), 'клевети' (Ф. Велев, Неофит Рилски, Г. Кръстевич, Л. Каравелов, П. Р. Славейков, в. "Дун. зора" и др.), настѫпи (А, 346) 'нападение', 'обиск', обрѫчници (А, 398), 'женихи' (Т Шишков, 1873), отривъкъ (М, 8) 'откъс', 'част' (думата не е зафиксирана във Възр. архив), пытка (А, 377) 'разпит с измъчване' (също не е отбелязана), слогъ (А, 346), счетъ — на свой счетъ (А, 400), да се учишь на общій счетъ (А, 367) 'сметка' (в. "Дун. зора", 1868); в. "Стара планина", 1876, в. "Гайда", 1869; сп. "Читалище", 1870; П. Р. Славейков и др.), товаръ (А, 353) 'стока', притворство (А, 386) 'преструване, лицемерие' (във Възр. архив: П. Кисимов, 1876, Ил. Блъсков, 1860, сп. "Читалище", 1875, Хр. Данов, 1858, Др. Цанков, 1874, "Периодическо списание", 1876, сп. "Училище", 1870).
4.2. Прилагателни: безконечны (А, 394), безконечна (И, 487) (ВА: Некопит, I 850; Архив на Н. Геров; Д. Писарев, 1889; в. "Нова България", 1877), безответенъ (А, 369. 376), безчеловѣчно (Зв) (ВА: в. Стара планина", 1876; Н. Геров), выше ученіе (О), дырави дрехи (А, 380), думенъ (А, 353), 'замислен',
145
по-знакомъ (А, 400), крупни капки (А, 352), мнимъ (А, 395), нахмуренъ (А, 353) 'намръщен', необвезани (А, 362), незнакомъ (А, 374, М, 7, 8), неовядаемъ (М, 8), 'неувяхващ', непонятны (А, 349, 374), (ВА: в. "Нова България", 1876; "Цариград, вестн.", 1859; Н. Михайловски, 1873, сп. "Читалище", 1870; в. "Знаме", Сб. "Сокол", 1875; Н. Миларов, 1881), несчетни съкровища (А, 386), непреложно рѣшеніе (М. 8) 'неотменимо' (ВА: сп. "Читалище", сп. "Знание", Г. Кръстевич, П. Р. Славейков, М. Дринов), нескончаеми (А, 390), несносенъ (А, 367, 400, М, 8), опално-раздражителенъ (А, 388) (в речника на Вл. Дал, т. III, с. 675 е даден глаголът опалничатъ 'внезапно, силно избухване на гняв', което отговаря на значението на употребената от Пърличев дума), порядоченъ бой (А, 354) 'приличен, доста голям', прямо (А, 368) 'пряко, явно, открито', рачително (А, 353) 'усърдно, грижливо' (ВА: Й. Стоянович, 1854), скокотны обещанія (А, 399) от скокот 'ласкаене, гъделичкане', худъ (О) 'слаб' (ВА: сп. "Читалище", 1875; П. Кисимов, 1875; Хр. Павлович, 1833 и др.), чрѣзмѣрна радостъ (А, 365) (ВА: в. "Пряпорец", 1903; П. Кисимов, 1875; "Периодическо списание", 1873).
4.3. Глаголи: всунѫхъ се (А, 374) 'нахълтвам, нахлувам' от всунуть, въдвори (А, 357) 'настани се' (в руски този глагол е възприет от черковнославянски, където пък е преминал от старобългарски). Същият глагол авторът употребява и в друго значение: въведа, въвеждам: Слѣд 4 вѣка на варваризъмъ да въдворя изново звучния славянизмъ (М, 8), извъргнѫхме Еллинския языкъ (А, 397) 'изхвърлихме, изгонихме' (ВА: Г. С. Раковски, 1865; Й. Груев, 1858; С.Миларов), изгнахме Мелетія (А, 398) 'изгонвам, изпъждам', накликнѫ на главѫтѫ ми (А, 348) от накликнуть 'докара ми на главата' (ВА: П. Р. Славейков, Т Икономов, 1882), обема (Зв) 'съдържа' (ДА: Ив. Богоров, 1852, сп. "Читалище", 1875, в. "Дунавска зора", 1868, в. "Ст. планина", 1876; Хр. Арнаудов, Т. Икономов, П. P. Славейков, Н. Геров), обдумвамъ (А, 362) 'обмислям' (ВА: П. Р. Славейков, 1852, сп. "Читалище", 1871, в. "Свобода"), обличавахме (А, 401, Нр, 131, 137) 'изобличавахме' (ВА: Е Блъсков, Н. Михайловски, З. Стоянов, в. "Свобода"), ожидава (А, 384), (ВА: Н. Михайловски, 1869; Ив. Момчилов, 1865), ще се окончатъ (А, 359) 'ще се свършат' (ВА: А. Гранитски, Държавни закони на Османската империя, 1871; Хр. Данов, 1868; Н. Геров), останови (А, 395) 'настани ме' (ВА: "Бълг. книжници", 1859; "Бълг. дневница", 1857; З. Стоянов, Ив. Докторов, 1891; в. "Нова България" и др.), отвеща (И, 344, 387) 'отговори' (ВА: Е Попович, 1837; Ив. Момчилов, 1847; Е. Мутева, 1852; "Цариград, вестн.", 1856; В. Друмев, 1873; Д. Войников, П. Р. Славейков), познакоми (А, 367) 'запозна' (ВА: в. "Свобода"), попросихъ (А, 387) 'помолих' (ВА: 3. Княжевски, в. "Дунав", Ил. Блъсков, Д. Душанов и др.), посадихѫ (А, 364, 388) 'хвърлиха в тъмница' (ВА: Ил.Блъсков, 1879; 1888; сп. "Момина сълза", 1883; Р. Блъсков, 1901 и др.),
146
искахъ да прѣвѣжѫ (А, 361) 'да превържа', прещавашъ (И, 375) 'забраняваш' (Неофит Рилски, Ф. Велиев), приключихъ (А, 363) — Писмото си приключихъ въ Робевскытѣ — от приключить 'присъединявам, включвам' (ВА: П. Р. Славейков, сп. "Читалище", сп. "Знание", Н. Геров), пристанѫхме — Пристанѫхме въ пространенъ зимникъ (А, 384) 'пътувайки, спирам временно някъде', простѫпихъ — Простѫпихъ ли нѣкако? (А, 379) 'сгреших' (ВА: — отбелязани са множество примери на производни от този глагол: простѫпване — И. Богоров, 1875; простѫпка — Временни правила, 1878; проступокъ — П. Р. Славейков и др.), разрѣшихѫ (А, 386) — Зачто тѣ ... разрѣшиѫа буквално Дебрското прошеніе... и отъ пѫтестроеніето разрѣшихѫ цѣлѫ Дебрскѫ околіѭ — от старинното руско разрешать/разрешить 'освобождавам от задължение' (във ВА примерите са от по-ранен период: К. Огнянович, 1833, "Бълг. дневница", 1857, 3. Петров и Наумов, 1872), се растанѫхме (А, 391) 'разделихме се' (ВА: Н. Михайловски, П. Р. Славейков, Т. Икономов и др.), расхохота се (А, 355) 'разсмя се', сбивать се (А, 367) — 'провалят се' — въ испыта най-добры ученици се сбиватъ, зачтото се намиратъ въ страдателно положеніе. (В речника на Дал е даден пример, аналогичен по значение на горния: сбить ученика — провалям ученика на изпит), слышалъ (Зв) (ВА: Й. Груев, П. Берон, А. Гранитски), споболѣвате (А, 386, 388) 'съчувствувате', не хмури се (М, 8), 'не се мръщи'.
4.4. Причастия: запретено 'забранено' — Ако и да ми е запрѣтено кахвето, го пріехъ (А, 393) (ВА: Ив. Докторов, в. "Стара планина", изнуренъ (А, 361, М, 7) (ВА: С. Радулов, 1857; П. Кисимов, 1876; П. Р. Славейков), назначенытѣ 'определените, отредените, предназначените' — Възсѣднѫхме назначенытѣ намъ мьршавы товарны коньи (А, 379) (ВА: Д. Писарев, в. "Нова България", Н. Геров), обезпеченъ (М, 8) (ВА: сп. "Читалище, в. "Знаме", в. "Свобода"), призванъ, призвана (А, 354, 360, 371) 'извикан, призован' (ВА: С. Бобчев, 1883, 1871; З. Стоянов, 1884; "Период, списание", Цариград. вестн.", 1857; Г. С. Раковски, Р. Каролев), обстѫпили (Брб) 'окръжили' (DA: Н. Михайловски, Ив. Момчилов, 1865, Е. Мутева, 1852).
4.5. Отглаголни съществителни: журченіе (А, 389) 'шуртене', заживаніе (А, 361) 'заздравяване', отчисленіе (А, 386) — Наказахѫ съ отчисленіе Кадри пашѫ — 'уволнение', послабленіе (А, 394) 'отслабване, отпускане, изнемощаване', прѣнія (М, 7) (ВА: С. Бобчев, Н. Михайловски, З. Стоянов, сп. "Читалище" и др.), прѣрѣканія (М, 8) (ВА: П. Р. Славейков), призываніе (А, 191) — У Османліитѣ ужасно нѣчто е да отхвърлишь каквото и да е призываніе или поднесено нѣчто (в речника на Дал, т. IV, с. 415 думата е дадена със значение: назначение, предопределение, което съответства на значението тук) (ВА: сп. "Читалище", Хр. Данов).
147
4.6. Наречия, частици и други части на речта: вкратцѣ (А, 386), 'накратко, накъсо', незаметно (А, 351) 'незабелязано', ну (А, 368) (ВА: "Период, списание", 1882; Цариград, вестн.), осторожно (А, 358, 359) (ВА: в. "Свобода", 1872; "Знание", в. "Нова България", 1876; в. "Дун. зора", 1868; Г. Кръстевич, Т. Коджов, 1882), прѣжде (О, А, 397), потом (28V), при томъ А, 390), (ВА: Г. Кръстевич, 1873; Й. Стоянович), продьрзливо — говорехъ открито и продързливо (А, 383) — от продерзнуть 'говоря отрицателно за нещо, критикувам', продерзливий 'дързък, нахален' (ВА: Г. Кръстевич, 1871, П. Р. Славейков, 1875, Р. Попович), развѣ (Чс) 'нима', такожде, такоже (Пр, А, 379), тоже (А, 366) (ВА: Г. С. Раковски, сп. "Читалище" и др.), уже (О), хуже (А, 390), чрѣзмѣрно (А, 356), ради (М, 8), съвременно (А, 398) 'едновременно' (ВА: К. Величков, сп. "Летоструй").
Наред с посочените думи, неуспели да се утвърдят въпреки широката си употреба във възрожденския книжовен език, Гр. Пърличев използва и редица руски заемки, които по-късно се приобщават към основния лексикален фонд. Това са например съществителни като: беди (И, 342), дълг (М, 7), ужас (А, 382), обида (И, 344, А, 397), скука (А, 353), мечти (Зв), исполин (А, 377), въсторг (М, 9), взор (М, 7), опълчение (А, 376), очарование (А, 356), отвращение (А, 403), обстоятелство (О), ласкателство (А, 386), притворство (А, 386), строгостъ (Зв), опасност (Брб), жители (Рс), зрители (Кр, 116), основатели (А, 368) и др.; прилагателни: безобразен (О), телесни (А, 384), нагла (А, 397), снизходителна (Зв), огромна (А, 369), всесилен (Зв), знаменити (М, 7), младши, старши (А, 379, 393); глаголи: връчи (М, 8), дързнаха (А, 397), осквърнявати (А, 392), съобрази (А, 354), въскликна (А, 383), облада (И, 377), въодушеви (М, 8), считам (М, 8) и др.
Наред с интереса към руския език и книжнина (свободно чете и превежда от руски) Гр. Пърличев отделя специално внимание на по-старата писмена традиция (черковнославянски и старобългарски). С цел по-обстойно да се занимае със старата славянска писменост той предприема пътуване до Цариград, където в продължение на 6 месеца взема уроци при Ив. Найденов. Така че познанията върху черковнославянски съвсем естествено преливат и в интерес към руския език. Поради тази и други причини, които се коренят във възрожденската книжовноезикова ситуация, трудно биха могли да се отдиференцират елементите, дошли в Пърличевия език под черковнославянско или руско влияние.
Известно е, че границата на прякото черковнославянско влияние върху новобългарския книжовен език се определя до към средата на миналия
148
век [8], след което прелива в руско, но така или иначе черковнославянската писмена традиция (считана от първите ни възрожденци за старобългарска) оставя дълбок отпечатък особено в лексиката. Под влияние на черковнославянската и дамаскинската книжнина [9], както и на приемниците и — първите възрожденски книжовници, в лексикалния състав на новобългарския книжовен език се внедрява един традиционен пласт, който издига стилистично езика и способства за неговата интелектуализация.
През третата четвърт на XIX в. тази книжна лексика е почти напълно утвърдена — стабилна е нейната употреба и в езика на Пърличев, където изпълнява изключително стилизираща функция. Черковнославянски елементи се срещат по-често в съчиненията му с нравствено-поучителен характер, какъвто е например преводът "Нравоучения", за стилизация на изразните средства в ораторските му слова (посветени на св.св. Кирил и Методий, на св. Кл. Охридски, при обявяването на независимата българска църква) в превода на "Илиада" и "Сердарят". Част от тази лексика е била позната и на народната реч от богослужението: чада, черева, спасение, разпятие и др. Друга, каквито са например сложните думи, има предимно книжовен характер: благоуханіе (М, 9), благодѣтель, благочестиви (А, 353), дълговеченъ, благополученъ (И, 388), великолѣпенъ (Плкр) и мн. др.
Гр. Пърличев познава и използва в творчеството си черковнославянски фразеологизми и библейски цитати: Жаждии да гредетъ ко мнѣ и да піет (Рс), ...ни они входятъ въ царство небесно и иныя възбраняютъ; Земля еси и въ землю пойдеши (Рс), отрѣсох прахътъ отъ краката си (А).
Голяма част от руските заемки, които Пърличев използва, при по-нататъшното развитие на книжовния език отпадат от употреба, но както се вижда от справката с възрожденския лексикален архив, тогава те са били масово използвани и от други книжовници. В практиката си обаче авторът използва, популяризира и утвърждава редица руски заемки, които по-късно трайно навлизат в основния речников фонд. Това е предимно обществено-политическа, културна и терминологична лексика, която обогатява речниковия ни състав. За широкото използване на руските заемки от значение е горещото славянофилство на Гр. Пърличев, убеждението му, че руският език като родствен не накърнява чистотата и самобитността на българския книжовен език, а го обогатява, връщайки в него онова словно богатство, принадлежало му в по-старите етапи от неговия развой.
8. Вж. Цонев, В. История на българския език (фототип. изд.), с. 308; Георгиева, Е. Цойнска, Р. Славянски и неславянски езикови влияния в периода на оформяне и стабилизиране на съвременния български книжовен език (с оглед предимно на лексиката). — В: Славянска филология, т. 15, С., 1978, с. 107.
9. Андрейчин, Л. Из нашето езиково строителство. С. 1977; Бабов, К. Езикът на дамаскините и въпроси за черковнославянското и руското влияние върху българския книжовен език. — В: Славистични изследвания, С., 1968, 167—186.
149
I.2. Сръбски заемки
Въпреки споделяната идея за общ славянски книжовен език [10] в книжовния език на Гр. Пърличев освен от руски, почти не се срещат заемки от други славянски езици (а той не ги е и познавал). Изключение правят няколко заемки от сръбски, които се отличават от българските си съответствия предимно по фонетичния си облик. Не случайно те са употребени в превода на "Илиада", в езика на който преводачът търси славянския колорит: девет дана (И, 342), разгнѣвани (И, 340), разгнѣванъ (И, 342), почто (И, 342), домовина (И, 488, С) 'родина'.
II. Заемки от несродни езици
1. Турски заемки
Турските заемки [11] съставляват доста голяма част от заетата лексика в езика на Гр. Пърличев — над 200 словни единици, но това е нещо обичайно за епохата — за разлика от граматичната система, която показва голяма устойчивост спрямо влиянието от турския език, лексикалната система приема много заемки, [12] като пътят на проникване е най-вече чрез разговорната реч. Най-голям е делът на съществителните имена — 162, докато при другите части на речта техният брой е по-малък: прилагателни — 17, наречия — 12, глаголи — 5, частици — 6, междуметия — 2 и един съюз.
От съществителните 112 са с конкретно значение, а 48 — с абстрактно. Наличието на значителен брой думи за отвлечени понятия е отбелязано и за други възрожденски автори от западните краища, но от по-ранен период на формиране на книжовния език. [13] Трябва обаче веднага да се подчертае, че общата закономерност за целенасочено отстраняване на ориентализмите от книжовна употреба през втората половина на XIX век, особено на абстрактните съществителни [14], намира пълно отражение и в езика на Гр. Пърличев.
10. Иванова, Д. Езиковокнижовните възгледи на Григор Пърличев. — В: Втори международен конгрес по българистика. Сборник доклади. История на българския език, т. 2, С., 320—324.
11. Тук те ще бъдат представени общо, без да се държи сметка за етимологичния им произход: османо-турски, турско-арабски или турско-персийски.
12. Мирчев, К. Историческа граматика на българския език. С., 1963, с. 75; Мирчев, К. Съпротивата на българския език срещу насилствената турска асимилация. — Български език, 1953, № 3, 209—215.
13. Вж. изследванията на: Първев, Xр. Турцизмите в "Огледало" (1816) на Кирил Пейчинович. — Изв. на Инст. за бълг. език, кн. XVI, 1968, с. 526; Цойнска, Р. Към характеристиката на лексиката и устойчивите съчетания на съвременния български книжовен език от началото на XIX в. (върху материал от съчиненията на И. Кърчовски). — Изв. на Инст. за бълг. език, кн. XXIV, 1980, с. 58.
14. Stachowski St. Studia nad chronologią turcyzmow w języku bulgarskim. Kraków, 1971.
150
Както бе посочено, заемките от турски няма да бъдат анализирани от етимологична гледна точка, но би могло да се отбележи, че почти половината от разглежданата лексика представлява заемки от други езици в турския (арабски: аман, аманет, амир, арзохал, вакуф, гайле, джеб, късмет, мушами, севда, хава, шатър; персийски: барем, гяур, зандани, зере, зян, мювур, сеймени; гръцки: лиман, темел, леген; италиански: манджа, пранги, порта, лира и др.
Наблюденията над лексикалния състав показват, че употребата на турски заемки е неравномерна в различните по жанр творби. Така например в първите слова, където авторът се опира изключително върху разговорната реч, количеството им е значително — 92, докато в публицистичните материали от 70-те години те са само 7. В "Автобиографията" турцизмите също не са малко, но тяхната употреба е мотивирана от тематиката и съдържанието на творбата. Зафиксирани са 117 турски заемки, като само 12 от предходно употребените се повтарят. Разбира се, най-широко място им е отделено в диалогичната реч — 97 думи, от които 85 са употребени по веднъж, 6 — по два пъти и други — по 3 и повече пъти. В авторската реч също се среща голямо количество заемки — 108, като 88 от тях са употребени по веднъж, а 20 думи — по два и повече пъти. По-често срещани думи са например хан — 4 пъти, чаршия — 7 пъти, фес — 5, каймаканин — 5, къшла — 4, мютесарифин — 6 и др. Както се вижда от примерите, с тези заемки се назовават понятия, свързани с административно-управленческите функции и производствения живот, и битуват буквално във всекидневната реч. [15] С друга част от заемките се назовават предмети от бита и различни други реалии, които са намерили място и в книжовната реч. [16] Така че неизбежно е мястото им в книжовния език на Пърличев, който всъщност отразява живата езикова действителност по онова време. [17]
По-голяма част от тези заемки са предадени според тяхната морфологична адаптация в българския език. [18] Например съществителни от м. р., които в турски завършват на -и, -ъ, -у, в български удължават завършека си — преминава в -ия: кадия (kadi), терзия (terzi), кафеджия (kahveci), кираджия
15. Рачева, М. Ориенталски заемки в българския език. — Бълг. език, 1971, № 5, с. 461.
16. Лакова, М. Турцизмите в Речник на съвременния български книжовен език от стилистична гледна точка. — Бълг. език, 1972, № 1—2, 61—72 (посочени са 1863 заемки, от тях 1060 носят стилистична бележка).
17. Георгиев, В. Езикът на Български народни песни от Братя Миладинови. — Бълг. език. 1961, № 5—6, с. 397; Наzаj, G. Remarques sur les rapports des langues slaves des Balkans avec le turc-osmanli. — Studia slavica, 1961, № 1—3,97—117; Рачева, M. Oморфологические адаптации османотурецких лексических заимствований в балканских языках. — Linguistique balkanique, 1977, № 1—12, р. 97; Хавранек, Б. К проблематике смешения языков. — В: Новое в лингвистике, Вып. IV, 1972, 94—111.
18. Кювлиева, В. Морфологична адаптация и асимилация на турските заемки — съществителни и прилагателни в българския език. — Изв. на Инст. за бълг.ез., кн. XXIV, 1980, 78—136. Вж. и дадената там литература на проучванията на турските заемки.
151
(kiraci), ясакчия (jasakçi), ахчия (ahci). Друга част са адаптирани към категорията род, като приемат българския суфикс -ин: хамалин (hamal), гяурин (gâvur), хекимин (hekim). Огромната част от заемките се характеризират с българско словоизменение — съдържат членни морфеми, български афикси и окончания, например: салтанатотъ (Чс) — saltanat, хукюматътъ (А, 373) — hükümet, худжетъ тъ (А, 350) — hüccet, хекимъ тъ (А, 350) — hekim, лиманотъ (28V) — liman, китапъ тъ (А, 383) — kitap, хана (А, 385) — han, халотъ (Чс) — hal, хакъ тъ (Чс) — hak.
Някои думи съдържат суфикси или окончания за женски род: хизмекярка (А, 350) — от hizmetkâr, гемія (28V) от gemi, шамлія (А, 383) — от собств. Şam, чаршія (А, 358), будалщына (Чс) от budala.
Глаголните форми също са адаптирани към българската морфологична система: сюрдисаа (28V) — от sürmek, бастисаха (А, 382) — basti, куртулисатъ (А, 382) — kurtul.
Често от турските заемки се образуват производни думи с български словообразувателни форманти: кумурджиска (28V), махаленскый (Брб), катилска (А, 393), истинтачный (А, 392), рахатенъ (28V) — съответно от kömürci, mahalle, katil, istintak, rahat.
Съвсем малка част от заемките са предадени непроменени, неадаптирани към българската морфологична и фонетична система. Тези думи са използвани изключително в диалогичната реч: Ай, завалли (А, 396) (zavalli), Аз ставам кефилъ за ового (О, 383), kefil, копилъ (А, 381) — kopil, кямилъ, катилъ (Чс) — kjamil, katil, душманъ (28V) — duşmañ, кахве (А, 393) — kahve. Вижда се, че чрез нея авторът иска да придаде по-голяма живост и правдоподобност на диалога. Често пъти в скоби дава съответствието ѝ — българска или чужда дума, придобила достатъчно известност: Нѣма монета севдѫ (ученолюбіе) (А, 381); то не ести за зіянъ (тщета) (А, 382); таете ли есапъ (сметанье) (А, 381 ), Вый въ Дебръ сте наклеветени какъ хасіи (бунтовници) (А, 383); низами (солдати) (А, 388), кѫшла (казарма) (А, 386), шамлія (кърпа), хисе (дѣлъ) (А, 383), локуми (ромбовидни млинчета) (А, 347), Страх ми е да не ести копилъ (незаконенъ) (А, 381).
Че действително Пърличев употребява турските заемки от стилистични подбуди се вижда от случаите, когато в диалога е употребена турска дума, а авторската реч — българското ѝ съответствие: пенджери (А, 402) — прозорци (О, 380), шамлія (А, 383) — кърпа (А, 367), гайле (А, 351) — грижа, хекимъ (А, 350) — лѣкарь (А, 391, Чс), изинъ (А, 383) — позволеніе (А, 383), билбил (А, 375) — славей (А, 383), шубе ми е (Чс) — страх ми е (А, 387), кабаатъ (А, 347) — вина (А, 379).
В употребените гурцизми проличава вложената пейоративна отсянка: И единъ кѫптіѫ иска да пуши тютюнъ (А, 400) — обикновено авторът
152
използва думата циганин; По си кенефъ (А, 393); Те ме считатъ за хамалинъ (А, 367) — със значение на груб, от долно потекло човек.
Турските заемки могат да се представят най-общо в следните предметно-тематични групи:
1. Названия на предмети, свързани с човешката дейност и бит: аманетъ (А, 361) — emanet 'пратка, писмо', басма (А, 355) — basma, баклавы (А, 389), гемія (28V) — gemi, дизгинитѣ (Чс) — dizgin, дирекъ (Кл, 119) — direk, дукянъ (Чс, А, 371) — dükkân, душемето (А, 348) — döşeme, зайре (Чс) — zahire, кахве (А, 388) — kahve, каукъ (А, 373) — kavuk, 'островърха шапка', кіошкотъ (28V) — köşk, кубе (Рс) — kubbe, кумаши (Чс) — kumaş, 'плат, сукно', кюпа (А, 389) — küp, лиманот (28V) — liman, мангали (А, 388) — mangal, мехлемъ (А, 358) — мушамы (А, 360), нещер (А, 358) — neşter 'хирургическо ножче', салтаръ (А, 347) 'съд от бронзова сплав', сахани (Чс), блюдо, меден съд, сахатъ (28V) — saat, темелитѣ (Рс) — temel, тютюнъ (А, 377), фесъ (А, 353), фитилъ (А, 360).
2. Многобройна е лексиката, означаваща названия на понятия от обществено-политическия и икономическия живот: аазы (А, 389) 'високопоставени личности, членове на съвет', амиръ (А, 383), 'мохамедански княз', арзохалъ (28V, Рс) 'писмена молба', байрамъ (А, 393), бинбашіята (А, 384), дауджіи (А, 374) 'обвинители', Девлета (А, 384) 'държавата', джелатъ (Чс), ефендія (А, 394), зандани (Плкр), заптіе (А, 401), зулумкяр (28V) 'пакостник, грабител', имамъ (А, 381) 'духовно лице у мохамеданите', интифа (А, 380) 'настолна книга', истинтакъ (А, 393) 'разпит', кавази (А, 28V) 'телохранители', каймаканинъ тъ (А, 373), конака (А, 373), корана (А, 381), коуша (А, 388), кяфиръ (А, 391) 'кретвопрестъпник', мааза (Чс) 'магазин, пивница', махзаръ (А, 373) 'молба, изложение, петиция', межлисъ (А, 397) 'съвет, събрание', музевиръ (Чс) 'клеветник', муртатъ (А, 385) 'вероотстъпник', мухтаръ (А, 374, Брб) 'кмет', мюхюръ (Брб) 'печат', низами (А, 388) 'войници', риджаджіи (А, 378), 'молители, застъпници', тарав (Рс) 'партия', саипъ (Чс) 'покровител', 'застъпник', салоари (28V) 'царски пратеници', сатразамъ (А, 381) 'военен министър, сеймени (Чс), сеизи (Чс) 'коняри', суварія (А, 391) 'въоръжен конник', урнекъ (Чс) 'образец, модел', фалака (А, 348) 'уред за мъчения', харачъ (Чс) български 'данък, плащан от мъжете', юзбаши (А, 393) 'стотник', ябанджія (28V) 'чужденец', ясакчіи (Чс) 'телохранители'.
3. Названия на растения и животни: билбил (А, 375), менекше (А, 364) 'теменуга', хатови (Чс) 'жребци'.
4. Названия, означаващи отвлечени понятия [19]: ваизлъка (А, 373) 'знанието',
19. Почти всички посочени заемки се срещат в езика на българските народни песни. — Вж. Вранска, Цв. Турските наименования на отвлечени понятия в езика на българския фолклор — Изв. на Инст. за бълг. език, кн. I,. 1952, 220—222.
153
гарази (карази) (28V) 'омраза, злоба', давиія (А, 382, 28V) 'дело, разпра', гайле (А, 351, 28V), джуапъ (28V) 'отговор', емниетъ (А, 374) 'доверие', есапъ (Рс, А, 381), еснафъ (28V) 'съдружие', зулуми (28V) 'пакости', изинъ (А, 383) 'позволение', кабаетъ, кабахатъ (28V, А, 350) 'вина', кайметот (28V) 'стойност, цена', курбанъ (А, 381), кьотекъ (А, 374) 'бой', мертебе (Чс) достойнство, ред, чин', мухабетъ (А, 384), ніетъ (28V) 'намерение', рахатъ (Плкр), резилокъ (Чс) 'срам', фудолокъ (Чс) салтанатъ (Чс) 'разкош', севда (Рс, А, 381), таватур (28Y) 'глъчка, шум, мълва', таксиратъ (Чс, А, 382) 'беда, нещастие, загуба', хабер (Рс), хаиръ (Чс) 'добрина', халот (28V), шубе (Чс).
В сравнение със съществителните групата на прилагателните е значително по-малка: бетеръ (Чс) 'по-лош', девлетія (Мс), завалія (Чс) 'жалък, нещастен', зянлія (Чс) 'неполезен, вреден', безинсафлія (28V) 'безсрамен', ихтибарлія (Чс) 'с добро име, с репутация', кабил (Чс) 'склонен', кямил (Чс) 'образован, просветен'. По-голяма част от прилагателните са с български суфикси: катилска (А, 393), рахатен (28V), мухтарски (Брб), хапсани (Кл, 120) и др.
Наречия: баре (Рс), 'поне', безбелли (А, 350) 'види се, от ясно поясно', билемъ (А, 357) 'дори', боллукъ (А, 350) 'изобилно', зере (Чс) 'нима', кефаетъ (А, 382) 'достатъчно', пекы (А, 381) 'много добре', мутлакъ (А, 382) 'непременно', харамъ (А, 379) 'да не ти е простено', хичъ (А, 382) 'никак', чунки (28V), гьоа (Рс) 'уж, като че ли',
Частици, междуметия, съюзи: аферимъ (А, 370) 'браво', аманъ (Чс, А, 385), ишала (А, 393) 'дано, с божия помощ', еветъ (А, 374) 'да, така', илякимъ 'обаче': Илякимъ така ми е повелено (А, 374).
Глаголите също са малко на брой (поначало в сравнение с масово нахлулите в българския език съществителни имена), броя г на заетите от турски глаголи и прилагателни е по-малък. [20] От структурно гледище представляват транспонирани глаголни основи — заети готови глаголи от турски, като към конкретната турска основа се прибавят българските глаголооформящи елементи или на българска почва се образуват от други турски думи със съответни словообразувателни средства [21], например: от басмак — бастисахѫ (А, 382), 'нападнаха ненадейно', сащисамъ (28У) 'смайвам', сюрдисать (28V) 'заточавам' и др.
Някои турски съставни глаголи се срещат предадени на български чрез съответни калкирани словосъчетания: Нѣмай гайле (А, 351), Хаберь нѣмаме (Чс).
20. Мирчев, К. За съдбата на турцизмите в български език — Изв. на Инст. за бълг. ез., кн. 2, 1952, с. 120.
21. Лакова, М. Структура и значение на глаголите от турски произход — Бълг. език, 1970, № 5, с. 441.
154
За по-голяма изразителност и колоритност на диалогичната реч авторът използва цели турски изрази, като ги превежда едновременно: Ако ти побѣгнѫтъ, вай халана (горко тебе) (А, 383); Стай фурула (Боже пази) (А, 383); Шухара имишъ: т. е. Стихотворецъ былъ (А, 383); Сены омбаши япаджаамъ (А, 383) — Ще те произведа десетник. Срещат се понякога и непреведени изрази в диалогичната реч: Аферим бе Якымъ: оджакъ гене оджактиръ (А, 373) — Браво бе Якиме, огнището (отечеството) и пак огнището; Не бу сиздень бе катилееръ катилерь (А, 390) — Какво вършите, убийци с убийци (преводът е на П. Орешков — Автобиография. С., 1928, с. 85, 119).
Гр. Пърличев употребява и някои фразеологични заемки: Имаме изинъ — 'позволено ни е' (А, 383), Чакай да посакаме изинъ (А, 383), Хаиръ никога да нѣматъ (Жп), Сефа чинитъ (Чс) 'прави си удоволствие, весели се'. За тяхната жива употреба в народната реч говори фактът, че са отбелязани в издадените през втората половина на XIX в. турско-български речници [22].
От гледна точка на историята на новобългарския книжовен език е важно да се направи съпоставка в каква степен турските заемки се съотнасят с тези в творчеството на негови съвременници и как се вписват в общата лексикална ситуация [23] от третата четвърт на XIX век. При направената справка се оказва, че 171 турски заемки, употребени от Гр. Пърличев, са регистрирани в речника на Н. Геров, т. е. 83% от тях са били във всеобща употреба в народната реч. 87 от общия брой заемки са описани в цитирания по-горе речник на П. Радов, но както сочи заглавието, речникът не е пълен — съдържа само най-употребяваните в разговорната реч думи. От тях 69 думи се покриват със засвидетелстваните в българските дамаскини от XVI—XVIII в. турцизми [24], а 98 са употребени в творчеството на най-видните възрожденски и следосвобожденски писатели (Л. Каравелов, П. Р. Славейков, Ив. Вазов, П. П. Славейков, А. Константинов). [25] Общите за всички посочени автори турски заемки са следните: будала, будалщина, бюлбюл, гемия, джелат, джеб, душман, дюкян, еничер, ефендим, занаят, зян, зере, кабил, кадия, кираджия, кубе, кумаши, курбан, късмет, къшла, кьошк, мангал, махала, мегдан, мехлем, моабет, мухтар, мушама, мюдюр, низам, оджак, олан, османлия, пазар,
22. Вж. напр. Радов, П. Краткій турско-болгарскій рѣчник и разговорникъ. Белград, 1851.
23. Вж. този термин у Хр. Първев. Проблеми на българската книжовноезикова лексика през третата четвърт на XIX век — Език литература, 1986, № 1, 1—12.
24. Stachowski. St. Studia nad chronologią turcizmow w jęnzyku bulgarskiem. Kraków, 1971, CCLIII (253).
25. Granes, Alf. Etude sur les turzismes en bulgare. Oslo, 970.
155
пара, паша, пенджер, рахат, резил, резилик, саде, салтанат, сахан, сахат, севда, сеиз, сеир, сеймен, симид, султан, таватур, темел, терзия, тефтер, тютюн, файда, ферман, фес, фитил, фудулок, хабер, хак, хан, хеким, харзухал, хатър, хич, чаршия, чорбаджия, юзбашия.
Наблюденията над турските заемки в езика на Гр. Пърличев в сравнение с общото състояние на лексиката през този период позволяват да се направи изводът, че тя е употребена умерено и в повечето случаи е стилистически мотивирана (около 1/5 от тях днес са неутрални думи в книжовния език). Количествените данни за наличието на турски заемки в творчеството и на други възрожденски автори показват, че у Пърличев те са в допустими граници — така напр. в творчеството на Й. Кърчовски те са 261 [26], в цялостната продукция на Ив. Вазов са около 700, а само в романа "Под игото” — 380 [27]. Поначало, като съставка на живата народна реч, турските заемки намират съвсем естествено отражение и в езика на най-видните писатели от втората половина на XIX и началото на XX век. [28] Този извод важи и за съвременната художествена литература, потвърден от количествените данни на някои изследвания. [29]
В. Лексика от класическите езици
1. Гръцки заемки
По брой на употреби гръцките заемки заемат второ място езика на Пърличев след турските. Авторът си служи с около 120 думи от гръцки произход, една част от които са били във всеобща употреба в народната реч, а други — по-многобройната част — са проникнали по книжен път. За широката употреба на гръцките заемки не без значение е обстоятелството, че Гр. Пърличев познава до тънкости гръцкия език и литература.
Част от думите, разглеждани като гръцки, са заети в гръцкия от други езици [30] — главно понятия, свързан с религията, например еврейски: аминъ, геена, Месия (А. 402), сатана (Д), арамейски: Мамонъ (А, 381), египетски: Оазисъ (А, 385). В българския те са преминали чрез посредничеството на гръцкия — повечето са доста стари, заети още през старобългарския период и се срещат в старите писмени паметници.
Както се отбеляза вече, в езика на Гр. Пърличев се срещат и книжовни и
26. Цойнска, Р. Към характеристиката с. 59.
27. Гранес, Алф. Отношение Ивана Вазова к турцизмам в болгарском языке.
28. Gutschmidt, K. Anfange einer Normalisierung des Wortschätzen der bulgarischen Schriftsprache — Zeitschrift für Slavistik. 1968, № 13, 236.
29. Дакoва, M. Турцизмите в "Речник на съвременния български книжовен език" от стилистична гледна точка — Бълг. език, 1972, № 1—2, с. 70.
30. Вж. Български етимологичен речник. Т I—III; Филипова-Байрова, М. Гръцки заемки в съвременния български език. С., 1969.
156
народни по произход гръцки заемки. [*] Книжовният пласт обаче преобладава, което показва, че той е резултат на културното гръцко влияние. Въпреки съвършеното познаване на старогръцкия и катаревуса, както и на разговорния новогръцки, следва да се отбележи внимателният подбор и умерената употреба на гръцките заемки от автора.
Преобладават съществителните имена — около 100, а от тях, с помощта на български словообразувателни форманти се образуват техни производни — главно прилагателни: адови (И, 342), аггелскы (А, 370), апокрифный (А, 349), евангелската (А, 381), хондрокефалска (А, 353).
Най-често срещаната лексика е свързана с образователното дело, науката, културата и литературата: Анатоміята (А, 362), Аритметиката (А, 401), Ботаника (А, 361), Географія (А, 381), Граматика (А, 350), віографіята (А, 347), вита алфа, вита епсилонъ (А, 346), Гимназіархъ (А, 367), Епопея (Кр, 110), каталогъ (Кр, 113), катыгыти (Брб) 'професори', критика (А, 400), Лексикона (А, 358), метафори (Кр, 113), метода (А, 346), музика (А, 383), Музо (И, 340), поетъ (А, 369), Поезіята (О, Кр, 113), Педагогіята (А, 371), пергаменъ (А, 350), Ѱихологъ (А, 353), Риториката (Кл, 118), синоними (А, 388), таленты (Кр, 114), 'таланти', тема (А, 367), тиранъ (М, 8), физика (А, 361), филологія (А, 365), философи, философія (Плкр, Зв), томъ (А, 360), хартія (А, 348), химія (А, 365), утопія (А, 371)
Доста широко е използвана и лексиката, означаваща названия на предмети и понятия, свързани с християнската религия, църковните ритуали, духовната йерархия и т. н., дълбоко вкоренена и в народната реч: аггелъ (Зв), амвона (Рс), апостоли (Чс), библія (Кр, 110), геена (КМ, 119), епархіи (Брб), Ефимерій (А, 349), 'свещеник, на когото е ред да служи', канонътъ (Плкр), кодицъ (28V), калугерици (А, 346), Литургія (КМ, 116), манастирот (Рс), Митрополитъ, Митрополія (А, 370, 373), Мітра (А, 388), Октоихъ (А, 349), панегирикъ (КМ, 118), 'похвално слово', патрикъ (28V), Ѱомы ( А, 349),'голямо парче нафора', псалтики (А, 349), 'църковно песнопение', Ѱалми (А, 348), Ѱалтира (А, 348), расо (Чс), темянъ (Нр, 135).
Сравнително малко на брой са названията, свързани с медицината: апатія (А, 368), меланхолія (А, 353), носталгія (А, 360), подагра (А, 372), періпневмонія (А, 355), тифуса (А, 397), балсамъ (А, 389), симптомы (А, 391), спецаръ (Чс) 'аптекар', хирургъ тъ (А, 371).
Друга тематична група представляват думите, означаващи названия от природата, растителния и животинския свят: ароматы (Нр, 135), зефіръ (И, 488), етеръ (И, 490) 'ведро небе, въздух, горният пласт на въздуха, който
*. Разграничението на класически старогръцки и на новогръцки (разговорни) заемки се прави в хода на изложението.
157
е по-нежен', според представите на древните гърци [31], нектаръ (А, 396), ихневмона (Зв) 'хищен бозайник', камилата (Нр, 127), крокодила (Зв), струтокамила (Нр, 130) 'камилска птица', скорпіи (Г, 121), крыноветѣ (Нр 130).
Една малка част от заемките са преминали по устен път и са били употребявани в разговорната реч: даскалъ (А, 370, 380), драхми (А, 363), катадневни (А, 353), схолла (Рс) 'училища', ризикъ (М, 8) 'късмет, съдба', корем (А, 355), стомахъ (А, 389), колиба (Зв), трапеза (Бл, А, 387), рофія (Чс) [32], клистиръ (А, 354) 'клизма'.
Глаголите са представени от малка група и всички те са адаптирани към българската морфологична структура — най-често завършват на -ис(ва)м, -ес(ва)м, -е(пс)а/м [33]: алакса (А, 348) — αλλάσσω 'предавам нов урок', афоросатъ, афороса (Плкр), молепцавте (Рс), прокопсатъ (Чс), такса (А, 355) — от таксам — τασσω тук в преносен смисъл 'обещавам, задължавам се'. От глагола околисвам 'въртя се, лепна около някого' [34] е образувано причастието обколисани (Чс), характерно за охридския говор.
Пърличев не е устоял на изкушението и на много места в произведенията си цитира в оригинал древногръцки сентенции, афоризми, крилати фрази, но почти винаги ги превежда: срв. Ни викаха χονδροκέφαλοί "дебелоглави" (Кл, 118), ти г-не имашъ αἵστήσιν добръ вкусъ (А, 368). Тука не ме излъга Омиръ, който казва: Θαρσαλέοζ γάρ ἀνῂρ ἐν πᾶσιν ἀμείνων, т. е. дръзновенъ мѫжь въ все е по добръ (А, 391).
Понякога, за да е по-точен и ясен, след българския текст в скоби дава съответната гръцка дума или израз: син незаконен (νὸἰὸν ἰιθν ἐόντα) (Крпр, 109); страшен призрак (φάσμα) (Плкр), с душевна тѫга (ταραχῄν νοος) (Плкр).
Случва се понякога гръцкият текст да остане непреведен: Постоянно заучило в ушитѣ ми изречешето: Ελεύθερος ὁ θάνατον καταφρονῶν. [35]
Като цяло, гръцката лексика, която Гр. Пърличев употребява, е напълно асимилирана от българския звуков и морфологичен строй. Изключение правят само няколко думи със старогръцки произход с начална гласна и
31. Милев, А. Гръцките съществителни имена в български език — Бълг. език, 1955, № 4, с. 137.
32. В повечето източници думата се тълкува като гръцка по произход (метонимия от гр. ροφαια) — Вж. Мирчев, К. Нещо за гръцките заемки в българския език — Език и литература, 1947, № 2, с. 24. Има и други мнения — че е наследена от тракийския субстрат или е заета от албански — Георгиев, Вл. Въпроси на българската етимология. С., 1958, с. 37.
33. Филипова-Байрова, М. Глаголи от гръцки произход в български език — В: Славистичен сборник, 1963, 281—283.
34. Скорчев, Д. Гръцкият глагол в нашия народен език — Език и литература, 1947, № 2, с. 20.
35. "Свободен е онзи, кой го презира смъртта."
158
тежко придихание (spiritus asper), при които придиханието не е отразено: армония, ирои, ипотенуза и др., което се допуска и от друга възрожденски автори. Към по-особените случаи може да се добави и синонимното име на Зевс — Діа, което Пърличев използва в превода на "Илиада" в тон с класическата традиция (позната и на други възрожденски книжовници) [36].
2. Заемки от латински
За разлика от гръцките заемки, които, в резултат на вековните връзки между двата народа, по-широко са проникнали в разговорната реч, лексиката от латински в основната си част е книжовна [37] — принадлежи и към международната културна лексика. В българския книжовен език тя прониква главно чрез руски или чрез съвременните западноевропейски езици — най-често от френския.
Думите с латински произход — предимно съществителни — в езика на Пърличев се отнасят към следните тематични области:
Обществени отношения,военно дело: документи (Пр, А, 368), дисциплина (А, 372), капиталъ (А, 379), принципъ (Зв), пропаганди (Брб), публика (ПШ), фанатици (А, 378), партія (А, 381), планъ (Плкр), центуріона (А, 374), 'стотник', опозиція (А, 352).
Институции и длъжности: директоръ (А, 368), императори (А, 363), имперія (Плкр), профессоръ (А, 365), Ректора (А, 367), Редактор (Рс, ПШ), Секретаринъ тъ (А, 402), степендіантъ (А, 361), студентъ (М, 7, А, 361), университета (А, 361), кардиналитѣ (А, 374).
Банково дело и парични отношения: пенсія (А, 368, Пр), стипендіи (А, 361), сумма (А, 350), конкуренція (А, 362).
Научни понятия и термини: елементи (Зв), матеріал (М, 8), форма (А, 359), докторъ (А, 379), инстинктъ (Зв), Медицина (А, 361), холера (Чс).
Други: авторъ (А, 401), геній (М, 8), даты (А, 346), монументъ (М, 8), статуя (А, 369), фамилія (Пр), лавра (А, 367), валъ (И, 489).
Освен съществителни, срещат се и редица прилагателни от латински корени и български словообразувателни форманти: публични (А, 368), университетски (А, 367), литераторски (А, 402) и др., както и глаголите: рецитираше (А, 347), тріумфирамъ (А, 363), фигурира, функціонираше (А, 364).
36. Ничев, Ал. Към речника на Софрониевия превод на Езоповите басни — Бълг. език, 1961, № 6, с. 493.
37. От най-старите заемки, проникнали от балканския латински език в народните говори Пърличев употребява: флоринь (Чс) и кошуля (А, 391) — Вж. и др. примери у Б. Цонев. История на българския език.
159
3. Заемки от западноевропейските езици
Наблюденията върху заемките от западноевропейските езици в книжовноезиковата практика на Гр. Пърличев позволяват да се потвърдят онези тенденции, закономерности и особености, отбелязани в научната ни литература във връзка с приспособяването и утвърждаването на тази лексика в българския книжовен език в епохата около Освобождението и десетилетието след него, когато процесъг на обогатяване на езика ни с общокултурна, научна и терминологична лексика е твърде активен и динамичен.
Особено актуален е въпросът за възприемането на тези думи в българския книжовен език и адаптирането им както в семантично отношение, така и към фонетичната и морфологичната му система съобразно действащите езикови закони. Формата, с която попада заетата дума във възрожденския книжовен език, до голяма степен зависи от пътищата на проникването ѝ (пряко — направо от езика източник или косвено — чрез езика посредник) или от начините на заемане (по устен или писмен път).
Огледът на заемките от западноевропейските езици в авторовия език, сравнени със същите лексеми в Лексикалния възрожденски архив на Института за български език — БАН, позволява да се отделят в три категории: 1. Напълно фонетично и морфологично асимилирани на българска почва (най-често съществителни и глаголи, както и техните производни). Тази група е най-многобройната. 2. Заемки, променени съобразно фонетико-морфологичните закономерности или правописа на езика посредник. 3. Най-малобройна е групата на заемките, които в общи линии пазят своя автентичен облик в езика източник. [38]
В тази насока в книжовната практика на Гр. Пърличев, съпоставена с проявите на книжовниците от същата епоха (60—80-те години на XIX век), могат да се отбележат редица общи особености, свързани с приспособяването на чуждите заемки към българската книжовноезикова система (от правописен, фонетичен, морфологичен и словообразувателен характер). Известно е, че книжовният език по това време не е напълно устроен в нормативно отношение и като резултат от това съществува вариантносг, която се отнася и за чуждите заемки. Отделните автори проявяват предпочитание към един или друг вариант според разбиранията си за процесите на заимстване, степента на подготовка, възприета правописна концепция и т. н. Но въпреки разнообразието, съществуват и общи закономерност и, които обединяват тогавашната практика. Още повече, че през третата четвърт
38. Тук посочената закономерност се отличава от положението в съвременния български език, където процесът на асимилирано на чуждите заемки се проявява в много по-висока стенен. Вж. по въпроса Патев, П. Фонетична адаптация на френските думи в български език. — Год. Соф. унив. Фак. Западни фил., т. 61, 2, 1967, 268—315; Патев, П. Лексикални заемки от френски език — В: Помагало по българска лексикология, С., 1979, 206—215.
160
на XIX век се правят и първите опити за кодификация на употребяваните по това време чужди думи [39], което налага известно единство в практиката.
Такива общи за тогавашната книжовноезикова действителност особености, важещи и за практиката на Пърличев, са например употребата на двойни съгласни при писане на думи от романски произход (правило, повлияно от руския правопис — корреспонденція, коммисія); поддържане имена на -изм — без епентично ъ, под влияние на френски, регламентиран и в руската фонетико-правописна практика; липса на фонетично адаптиране на съществителни като театр, министр (без вмъкнат еров вокал между шумова и сонорна съгласна); колебания при граматическия род на съществителни като флот (м. р.) и флота (ж. р.) (фр. flotte, нем. Flotte); предпочитание към по-стар словообразувателен тип при имена на лица деятели (офицерин), които от днешно гледище се възприемат като остарели или с принизена стилистическа характеристика, но през Възраждането са в редовна употреба. [40]
Френските заемки имат силно присъствие в практиката на Пърличев. Авторът сравнително добре знае френски — чете в оригинал и прави преводи. Употребяваната лексика пред всичко е свързана с общественополитическите и културните сфери: адрес (28V) — adress, артисти (О) — artiste, жандармерия (А, 380), gendarmerie, конвой (А, 386) — konvoi, депеши (А, 400) — depeche, кабинетъ (А, 402), стажъ (А, 384) — etage и мн. др. [41]
Може да се отбележи, че само няколко думи, които Пърличев употребява, отпадат от книжовна употреба, а иначе, благодарение на чувството за реализъм и филологическия му усет, основната част френски заемки в езика му по-късно се утвърждават в лексикалната ни система. В българския книжовен език през Възраждането италианските заемки
39. По това време излизат няколко речника: Речник на чуждите думи от Т. Хрулев, 1863; Френско-български и Българско-френски речник. Виена (съответно 1869 и 1871) на Ив. Богоров; Речник на чуждите думи от Т. Коджов, 1890 (I ч.), 1882 (II ч.).
40. За тези въпроси вж. по-подробно Ванков, Л. Ранните заемки от френски език в български. Исторически увод 1800—1870. — Год. Соф. унив. Фак. Западни фил., т. IX, 1965, 167—206; Ранните заемки от френския език в български. Анализ на лексиката 1857—1870. — Год. Соф. унив. Фак. Западни фил., т. XI. 1967, 279—353; Патев, П. Цит. статия; Божилова, М. Речникът на Тодор Коджов и някои особености на заемането на чуждите думи в епохата на формирането на българския книжовен език, отразени в него — В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. С., 1986, 198—210.
41. Подробно този въпрос е разгледан в статията на авторката — Френските заемки в книжовния език на Григор Пърличев — Научни трудове на ПУ "Паисий Хилендарски", т. 26, кн. 1 за 1988, 209—217.
161
проникват по-рядко пряко и по-често — чрез посредничеството на други книжовни езици: руски, гръцки, турски, по-рядко румънски и сърбохърватски. [42] В езика на Пърличев те заемат ограничено място: буфонеріи (А, 347) — от ит. bouffonata 'смешно представление, фарс', браво (А, 360) — bravo, каналя (А, 363) — canaglia 'мерзавец', кура (А, 371) 'лекарски преглед', луканта (А, 368) — от ит. lokanta през турски, папагалъ (А, 355) — pappagallo, прангитѣ (А, 383) — pranga 'окови' — през турски, корделлы (А, 367) — kordella, чрез новогръцки, солдати (А, 352, 385) — от ит. soldato през руски.
Немските заемки в Пърличевия език също имат ограничена употреба: аптекарь (А, 386) — нем. Apoteker, Вандалски (Д) — от нем. Wandalen, квадратъ (А, 401) — от нем. Quadrat през руски, ордены (А, 371) — Orden, оффициръ (А, 374) — Offizier — възможно да е с посредничеството на сърбохърватски, рицарский (Пр) — от нем. Ritter, през руски, сàлата (А, 401) — Saal, вероятно през новогръцки, танци (28V) — Tanz, таллира (А, 363) — Taler през гръцки.
* * *
Анализът на лексикалната система на Пърличевия книжовен език показва редица общи моменти с насоките на развитие на българския лексикален състав от 60—80-те години на миналия век — с все по-ясно изразени лексико-семантични и стилистични норми.
Езикът на Гр. Пърличев както цялостно, така и по отношение на лексиката, претърпява развитие, което се изразява в обогатяването на лексикалния състав и приобщаване на лексикални единици от народната реч и от книжовни източници. Интересно е да се отбележи преходът от засилена употреба на тясно диалектна лексика (главно от охридския говор) към разширяване на словния инвентар. Общобългарската наддиалектна лексика е основа на авторовия език след 70-те години, а местните диалектни думи са използвани като допълнителен пласт, необходим за реалистичното изображение и стиловата определеност на речта.
Средствата от основния речников състав на авторовия език (родни и чуждоезикови) до голяма степен са присъщи и на съвременната му лексикална система. Проектирани към съвременното състояние, те ни позволяват да определим Гр. Пърличев като един от заслужилите участници в градивните книжовноезикови процеси. Това значение на книжовника се изразява в следните моменти: 1. В поддържането и затвърдяването на такива лексикални средства — домашни и чужди, които се оказват перспективни за
42. Петканов, Ив. Италиански лексикални елементи в български език — В: Помагало по българска лексикология, С., 1979, с. 239.
162
по-нататъшното развитие на книжовния език; 2. В поддържането на онези закономерности и насоки, които неговите бележити съвременници Хр. Ботев, JT. Каравелов, П. Р. Славейков, Д. Войников и др. очертаха със своите художествено-езикови постижения. Следването на тези художествени и езикови образци кара автора да се съобразява със създадената книжовноезикова обстановка и да следва очертаните пътища — на първо място: разширяване на диалектния обхват на лексиката и последователно използване на общобългарски лексикални средства; на второ място — освобождаване от множеството теснодиалектни думи, с които са наситени първите книжовни изяви на автора и заместването им с наложени вече в практиката техни книжовни съответствия; трето — отхвърляне или изтласкване в периферията на лексикалната система редица турски заемки и замяната.им с домашни или чужди думи (най-често руски); четвърто — обогатяване на авторовата лексика с думи от по-развити книжовни езици.
Особено ярко е очертана тенденцията за засилване славянския облик на речниковия състав чрез привличане на голямо количество руски заемки. В противоположен план се извършва изтласкването на част от турцизмите към периферния пласт лексика, където започват да функционират като единици със снижена стилистична стойност. Турцизмите и локалните диалектни думи от своя страна доста умело се използват от автора за речева типизация.
Въпреки че на места се чувства засиленото влияние на руски (най-вече в "Автобиографията"), Пърличев използва руските заемки с ясното съзнание за положителната им роля във формиращите книжовноезикови процеси: обогатяват лексиката, разширяват изразните и стилистични възможности на езика.
Чуждите заемки са използвани с мярка и усет. За това естествено помага и добрата филологическа подготовка на автора. Фактът, че съвсем минимална част от употребените чужди думи днес се възприемат като остарели, е показателен за вещината и верния езиков усет на Пърличев.
С цялостното си книжовно дело Григор Пърличев оставя трайна следа в развитието на българския книжовен език, внася своя дял за унифициране и единство при формирането на лексикалните норми, за стилистичното диференциране на речта, допринася за обогатяването на лексикална га ни система с редица думи както от югозападните български говори, така от някои чужди езици.
163
Съкращения на ексцерпираните източници
Чс — Чувай ся себе си, слово, в. Време, год. II, бр. 1, 2, 3 от 6, 20, 27 авг. 1866.
28V — Слово, произнесено в Охрид на 28 май 1867. в. Македония, год. I, бр. 34 от 22 юли 1867.
Бл — Слово, произнесено в Охрид на 3 март 1870, в. Право. год. V, бр. 21 от 20 юли 1870.
Д — Дописка в защита на К. Шапкарев, в. Право, год. V, бр. 50 от 8 февр. 1871.
ПШ — Писмо до К. Шапкарев, в. Право. год. VI, бр. 10 от 3 май 1871.
О — Обявление по повод подготвяната за печат книжка "Дванадесет нравствени песни", в. Право, год. VII, бр. 31 от 9 октомври 1872.
Зв — За възпитанието на децата, в. Право, год. V бр. 21 от 20 юли 1870.
Плкр — Плач крокодилски, в. Македония, редакционна притурка към бр. 13 от 27 юни 1872.
Жп — Жалосна песна за български народ в Охрид и Струга и за секой българин. Белград, 1875. За оригинала съобщава Л. Милетич. Македонски преглед, год. VIII, кн. 2, 1932, с. 168—172.
ПИ — Писмо до К. Иречек от 5 октомври 1879. Из архива на К. Иречек. БАН, 1953, с. 184.
Кр — Критик и преводчик, Македонски преглед, год. IV. кн. 2, 1928, с. 106—115.
КМ — Слово за Кирил и Методий, вж. горе, с. 116—118.
Кл — Слово за Климента, вж. по-горе. с. 118—121.
Г — Слово, произнесено пред учители и ученици в Габровската гимназия, пак там, с. 121—122.
Рс — Русална сряда, слово, в. Македония, год. I, бр. 33 от 5 юли, 1867.
Брб — Дописка, в. Право, год. VIII, бр. 40 от 14 декември 1873.
Нр — Нравоучения ( превод) Македонски преглед, 1928, кн. 2, с. 124—137.
И — Илиада, превод. Читалище, 1871. кн. XI, с. 340, 344, кн. XII, с. 374—377, кн. XIII. с. 387—390. кн. XVI, с. 485—492.
М — Мечта на един старец, в. Балкан, бр. 15 от 28 април 1883, с. 7—9.
А — Автобиография, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, т. XI, 1894. с. 346—403.
Уд, ЛЛ, Прд — три стихотворения: Удавените деца, Луничева Лена, Преядено дете. сп. Градинка, год. II. 1895/96, кн. IV, с. 79, кн. V, с. 110, кн. VI, с. 193.
Пр — Прошения, I — от 3 февр. 1889, II — от 24 септ. 1889. сп. Просвета, год. VI, 1940-1941. с. 627.