Лингвистични студии за Македония

Иван Кочев (съст.)

3. Неофит Рилски — основоположник на българската лексикография  [*]

 

Проф. д-р Веса Кювлиева-Мишайкова

 

1. ("Словар еллиногреческого и славяноболгарского языка")
2. (Тълковно-преводен българско-гръцки (части от ръкописи))
3. "Лексикон славянското язика" (Λεξικὸν ιης σλαβονικῆ χοη Χρηστομάτειας)

 

Пиринска Македония, и по-точно Банско — селище с буден стопански и културен живот, дават на България един от най-заслужилите просветни и книжовни дейци от епохата на Българското възраждане — Неофит Рилски. Сред неговата богата и разностранна дейност на духовник, педагог, филолог, преводач, фолклорист и музиколог важно място заемат усилията му да събере и опише за първи път словното богатство на родния език от целокупната българска територия — Мизия, Тракия и Македония.

 

Интересът към езика от епохата на Възраждането, към неговото проучване и книжовно устройство е напълно естествен и закономерен, тъй като чрез него се осъществява цялата духовна култура на народа, реализират се всички форми на общественото съзнание. Ето защо унифицирането на националния език, преодоляването на диалектната му пъстрота в книжнината и просветното дело се оказва насъщна задача за българската интелигенция през втората и третата четвърт на XIX век, без разрешаването на която било невъзможно централизирането на духовния живот. Главен път за разрешаването на тази задача книжовните дейци виждат в съставянето на граматика и речник на българския език.

 

Идеята да се състави речник (словар, лексикон) на българския език е израз и на високото национално съзнание на българските книжовници от Възраждането, на тяхното дълбоко родолюбие. По този повод проф. Ив. Шишманов отбелязва: "Идеята за създаване на речник до такава степен е владеела ума на интелигенцията, че в него... може да се каже, е изразен висшият идеал на образованите българи от Възраждането". [1]

 

По думите на Неофит Рилски речникът на българския език се свързва и с националния престиж на българите, с тяхното "припознаване за народ" от другите народи.

 

 

*. Студията е част от по-голямо проучване, посветено на българското речниково дела през Възраждането.

 

1. Шишманов, Ив. Д. Константин Г. Фотинов. Неговият живот и неговата дейност. — В: СБНУ, кн. XI, 1894, с. 694.

 

76

 

 

Първите опити да се съставят речници у нас през първата половина на XIX век са свързани със силното гръцко културно влияние. Гърция, в която ренесансовите процеси настъпват по-рано отколкото в България, има важно значение за разпространяването на идеите на европейското Просвещение в нашите земи. [2] В широкото движение за просвета на народните маси в началото на века важна роля играят гръцките училища, които осигуряват ново по дух — светско, модерно образование, за разлика от българските килийни училища, в които обучението се водело все още по богослужебните книги. Ето защо гръцките училища (до откриването на български светски училища през 30-те години на миналия век) са били притегателен център за голяма част от българските младежи. Този факт определя високия престиж на гръцкия език през онази епоха и необходимостта той да бъде изучаван от българите.

 

Ясна представа за ролята на гръцкия език в просветното движение у нас през Възраждането дава Кузман Шапкарев: "Всякой знаеше и признаваше си, че е българин, но се учеше на гръцки език, не за да стане грък, а просто да се изучи и просвети, както някога европейците учили са се на латински не защото били латини или за да станат такива, а просто защото нямали още свой литературен и обработен писмен язик. Според мене нашите македонски българи, като нямали българский свой язик обработан, нито учебници за него... не направили зле, дето са се учили на гръцкий язик. Защото на кои български учебници щяха да се учат, на псалтир и на паустница ли, на които се учеха българите в Дебър, Кичава, Прилеп и Скопие." [3]

 

Изтъкването на ползата от изучаването на гръцки език от наши изтъкнати просветители и книжовници като Р. Попович, Хр. Павлович, Неофит Рилски, К. Фотинов и др. не трябва да се схваща като отстъпление от позициите на българщината. Тяхното елинофилство не трябва да се тълкува като гръкомания. По този повод Ив. Шишманов основателно изтъква: "Препоръчвайки на своите ученици гръцката образованост, нашите хуманисти естествено и не мислеха, че помагат на денационализирането на своя народ. Те знаеха, че учениците им тъкмо в гръцките училища ще видят най-добре какво значи да обичаш своя народ и език. И Фотинов, и Райно Попович, и Христаки Павлович, и Неофит Рилски бяха въпреки своето елинофилство големи патриоти. Такива станаха и техните ученици." [4]

 

 

2. Вж. Пенев, В. Гръцко влияние през първата половина на XIX век. — В: История на новата българска литература, т. II, 1977, 60—101;  Димчева, Р. Из историята на Просвещението в България и Гърция през XVIII—XIX век. С., 1985, 5—7;  Генчев, Н. Българската култура XV XIX в. С., 1988, с. 269.

 

3. Шапкарев, К. За възраждането на българщината в Македония. С., 1984, с. 9.

 

4. Шишманов, Ив. Д. Цит. съч., с. 647.

 

77

 

 

Откриването на елиногречески училища у нас, които постепенно преминават в елинобългарски, славянобългарски и български, безспорно е допринесло за по-широкото изучаване на гръцки език и за появата на частичен българско-гръцки билингвизъм в градовете. Този факт някои изследователи разглеждат като част от европеизирането на европейския Югоизток. [5] В този смисъл е направено заключението на Ив. Шишманов: "Тия просветни умове не можеха да останат слепи пред факта, че нашето Възраждане се дължи преди всичко на гръцките училища, в които те... бяха дошли да съзнаят и да обикнат страстно своята народност. Те не можеха прочее да преследват едничкото средство, което тогава ни даваше възможност да прогледнем и да се опознаем — гръцкото образование и гръцкия език." [6] Разбира се, изтъкнатото благотворно влияние е до определен момент и ако той трябва да се конкретизира, това е втората четвърт на XIX век, когато започва борбата за църковна независимост и гръцкият език започва постепенно да губи своя обществен престиж. За този и следващия период се отнасят думите на проф. Йордан Иванов: "...гърците започнаха да съжаляват защо не са залегнали по-рано да претопят българите, както турците сега се каят, задето не са обърнали в мохамеданство балканските народи при завоюването им". [7]

 

Бегло очертаният обществен и културен контекст на епохата обосновава появата на първите опити за съставяне на речници у нас — гръцко-български и българско-гръцки, обикн. като приложения към учебници или разговорници за изучаване на гръцки език. Такъв характер имат речниковите приложения към "Разговорник грекоболгарский..." (В Белграде... 1835) от Христаки Павлович Дупничанина, към "Гръцко-Българский разговорник" (Земун, 1862) от Дмитрий Василев (= Драган Манчов) и в ръкописни учебници за изучаване на гръцки език. [8] Те представят началните етапи в развитието на българското речниково дело през Възраждането — неговия донаучен период и т. н. практическа лексикография.

 

Създател на българската научна лексикография е Неофит Рилски, който в продължение на повече от петдесет години работи над три големи речника — гръцко-български, тълковно-преводен българско-гръцки (части от ръкописи) и черковнославянско-гръцки речник, отпечатан като приложение

 

 

5. Вж. Конев, Ил. Европеизирането като проблем на сравнителното литературознание и обществознание. — Литературна мисъл, 1986, № 6, 8—27.

 

6. Шишманов, Ив. Д. Цит. съч., с. 647.

 

7. Иванов, И. Гръцко-българските отношения през църковната борба. С., 1911, с. 14

 

8. Вж. Кювлиева-Мишайкова, В. Българското речниково дело през Възраждането. Автореферат на дисертация да присъждане на научната стенен "доктор на филологическите науки". С., 1993, 6—13, 66—68.

 

78

 

 

към "Христоматия славянското языка" (Константинопол, 1852).

 

Към речникова работа големият възрожденски просветител пристъпва не като доморасъл самоук, а като добре подготвен (за нашите условия) филолог (с "отлична филологическа школовка" [9]), изучил до тънкости черковнославянския, новогръцкия и "елинския" език. Към тях трябва да се добави доброто владеене на руски [10], сръбски, турски, френски език, познаването на румънски и латински. За широката лексикографска осведоменост на Неофит говорят многобройните речници в богатата му лична библиотека, запазена в по-голямата си част и до днес в Рилския манастир. Между тях заслужават да се отбележат Словарь церковнославянского и русского язьша, составленныйш вторым отделением Императорской академии наук Москва, т. I—IV, 1847 (т. н. академический словаръ), Лексикон (славянский) (1627) от П. Бериндо, Церковный словарь (1773) от П. Алексеев, Лексикон трехязычный (1704) от Теодор Поликарпов, Сръбски речник с немски и латински тълкувания (1818) от Вук Караджич, Lexicon paleoslovenico-graeco-latinum, 1—6 (1862—1865) от Франц Миклошич, няколко известни през миналия век речници на гръцки език от Скарлатос Византиос, Антимос Газис, Н. Дукас, както и преводни речници (цитирани според каталога на Неофит Рилски) като греко-французски словар (1804) от Георгиус Вендотис, Лексикон русско-немецкий и обратна от Шмидт, Лексикон карманный русско-французский и Французско-русский, Лексикон Французско-гречещши румунещ и др., няколко специални речника ("географически", митологически, енциклопедически), речниците на д-р Ив. Богоров и др. Към речниците трябва да се добавят и различните граматики — черковнославянски, руски [11], гръцки, сръбски, които подсказват трайния интерес на Неофит към езика.

 

Многобройните приписки, направени по полетата на речниците [12], говорят не само за старателното им проучване от Неофит, но и за неговите лексикографски възгледи, прецизност и критичност по отношение на подбора, подреждането, тълкуването на думите, тяхната граматическа характеристика, произход и др. Ето защо ми се струва прекалено строга и несъобразена

 

 

9. Първев, Хр. Неофит Рилски (1793—1881). — Съпоставително езикознание, 1981, № 35, с. 298.

 

10. По сведение на В. Григорович, който посещава Неофит в Рилския манастир, той се изразявал по руски със "забележителна лекота". Вж. Шишманов, Ив. Д. Избрани съчинения. Т. I, С., 1965, с. 389.

 

11. Вж. Дилевски, Н. М. Неофит и руската книга. — Български език, 1961, № 1, 62—63.

 

12. Вж. за тях у Архим. Клименр Рилец. Критически бележки на Неофит Рилски върху българско френския речник от д-р Ив. Богоров. Български език. 1955, № 4, 381—384;  Неофит Рилски. Приписки в библиотеката му. Подбрали и подготовили за печат Д. Леков и А. Алексиева. С., 1976.

 

79

 

 

с българската действителност преценката на Боян Пенев за подготовката на Неофит Рилски: "Изобщо филологическата наблюдателност и опитност на Неофита са били твърде слаби, а филологическото му образование доста повърхностно. Своите филологически познания той е добил главно като самоук и не е имал възможност да получи едно по-системно и филологическо образование." [13] Лексикографските трудове на рилския йеромонах опровергават в голяма степен тази констатация на Б. Пенев.

 

 

    1. ("Словар еллиногреческого и славяноболгарского языка")

 

Първият речник, със съставянето на който се заема Неофит, е "Словар еллиногреческого и славяноболгарского языка". Идеята за него се заражда още по време на учението му (от 1821 г.) в известното по онова време гръцко училище в Мелник, където Неофит престоява шест години. Именно тук, в усърдието си да усъвършенства познанията си по старогръцки и новогръцки [14], той осъзнава потребността от гръцко-български речник за всички български младежи, които изучават гръцки език. В своята кратка "Автобиография" (написана в 3 лице), Неофит специално отбелязва този факт: [*] "... до гдето бил в Мелнишкото училище в шестгодишно продолжение с матимите си заедно старался прилежно и да собира материал на Греческий язик, за да може да состави един грекоболгарский словар... за улеснение на българските ученици, които ще отиват да ся учат в грецките училища". [15]

 

В тази идея на Неофит намира отражение една назряла духовна потребност на епохата, нуждата от приобщаване към по-висока образованост и култура, каквато българското училище в оня момент не било в състояние да осигури. Неофит изтъква, че вместо латински, немски или френски е по-добре у нас да се "внедрява греческият", който е като "някий източник и путеводител" не само на нашия словенски, но и на всичките европейски езици "якоже някий богатый заимодавец". [16]

 

С дълбок пиетет към гръцкия език, в продължение на почти двадесет години, Неофит събира градиво за своя гръцко-български речник, работи над систематизирането му и над превода. В предговора на своя учебник по гръцки език "Краткое и ясное изложение..." (1835) той уведомява българските читатели, че има намерение да издаде "на свят полният лексикон

 

 

13. Вж. Пенев, Б. Цит. съч., с. 385.

 

14. Неофит е изучавал в оригинал гръцките класици, конспектирал е съдържанието на Омирови творби, за което свидетелстват няколко тетрадки, запазени в личния му архив. Вж. Радкова, Р. Неофит Рилски и новобългарската култура. С., 1983, с. 25.

 

*. Графиката във възрожденските текстове е осъвременена. Пунктуацията се предава така, както е в оригиналните текстове. Ударението върху заглавни думи в речниците се отбелязва, ако е означено от автора.

 

15. Шишманов, Ив. Д. Нови студии из областта на Българското възраждане. В. Е. Априлов, Неофит Рилски, Неофит Бозвели. — Сборник на БАН, кн. XXI, 1926, с. 80.

 

16. Предговор към учебник по гръцки език от Неофит Рилски. Краткое и ясное изложение... Белиград, 1835, с. V—VI.

 

80

 

 

на Греческият и Болгарският язик", като допълва, че той няма да прилича на тия "лексикончета", в които "се содержат токмо неколко потребни речи и то не по алфавиту, като да може секой да намери която му реч потребува, но спорет потребите сочинени, но ще буде чинен, богат и полн с различни изражения, Грамматически, Географически, Аритмитически, Физически, Астрономически понятия, пословици, странни и неудобообретаеми в други лекики речи". [17] Неофит има самочувствие за стойността на своя труд и това му дава основание да го препоръча по следния йачин: "Единим словом таков полн и богат лексикон не е видело виделото на простогреческиат язик, който е собран и дополнен от различни що са до сега издадени на свят лексика, а най-много от различни Гречески списатели и от прословутият на Антима Γαξη лексикон". [18] Неофит поставя своя лексикон по пълнота на включеното в него "вещество" над издадените дотогава в Гърция речници на гръцки език, от които е черпил материал, допълнен богато с думи от творби на гръцки писатели от тая епоха.

 

Неоспоримо доказателство за словното богатство на Неофитовия "Словар еллиногреческого и славяноболгарского язика" е единственият оцелял ръкописен том от него от 645 листа (изписани от двете страни), който съдържа думи само от буква а. Томът се съхранява в библиотеката на Рилския манастир. [19] Както отбелязва Ив. Шишманов, ако се съди по тоя том, речникът е трябвало да бъде един колосален труд най-малко от 20—30 ръкописни тома [20], които за съжаление не са достигнали до нас. Според Ив. Шишманов Неофит вероятно е унищожил останалите томове, когато е решил по-късно да "обърне" речника си в българско-гръцки. [21]

 

"Словар еллиногреческого и славяноболгарского язика" съдържа думи от старогръцки и от новогръцки. Те са подредени по азбучен ред, като "еллинските" думи са отбелязани със звездичка — знак, че думата не се употребява в новогръцки. Гръцките думи са преведени на черковнославянски и български. Впрочем, съдържанието на речника характеризира и самият Неофит в съставеното от него "Обявление" [22] (запазена е чернова в два варианта — единият предназначен за гърци, а другият — за българи) с цел да се намерят повече спомоществователи за отпечатването му. В гръцкия

 

 

17. Пак там, с. VI.

 

18. Пак там, с. VI—VII.

 

19. Вж. Спространов, Е. Опис на ръкописите в библиотеката при Рилския манастир. С., 1902 — № 4139.

 

20. Шишманов, Ив. Д. Нови студии..., с. 452.

 

21. Пак там.

 

22. Първоначално Неофит се обръща с молба към своя близък приятел Райно Попович да състави проект за обявление за гръцко-българския словар, но, очевидно, неудовлетворен от съдържанието му, сам се заема с неговото написване. Вж. Радкова, Р. Цит. съч.

 

81

 

 

вариант на обявлението Неофит пише: "... с честолюбие, с труд и с пот аз преведох и поставих заради желающите да се ползуват от гръцкия език едно съчинение от най-мъчните за изработване. То е един Греко-Български словар, съставен твърде богато. Той обема всички простогръцки думи, обяснявани с еллински, с простобългарски и, най-сетне, със словенски.. При това той е обогатен не само с разни фрази и перифрази на простоговоримото българско наречие, но още и с пословични изречения и с разни мнения, които малко или много се срещат и са известни в това говоримо наречие." [23] Богатството на речниковия материал не е конкретизирано, а е отбелязано символично с няколко нули - 0000 000.

 

Неофит уведомява читателите, че "родолюбивейший господин Геро Вълко чорбаджи Теодоров Чаликоглу, живущий в Филипополи", го насърчава с 30 000 гроша, но той пак "не дерзнува" да се заеме с отпечатването на словара, за което според него ще са нужни най-малко 60 000 гроша, без да има предвид вложения личен труд: "Какъв труд съм положил и колко съм се потил по това трудно и мъчно дело, с повреда на самото ми здраве, и то единствено за обща полза на нашът народ, оставам вещите людие да съдят за това." [24] Неофит се обръща към "единородците си и ученолюбиви Българи" и към гърците, потомци на славните стари елини, особено от градовете Филипополи, Одрин и др. с думите: "Спомогнете за това полезно и свето дело."

 

Обявлението за гръцко-българския словар е свидетелство за трудното начало на българското речниково дело, лишено от необходимата материална подкрепа в условията на турското робство.

 

Събирането и обработката на речниковия материал за гръцко-българския речник Неофит продължава до 1838 г., когато авторът преценява, че вече може да пристъпи към неговото преписване и подготовка за отпечатване.

 

Той уведомява за това своя близък приятел Райно Попович [25] и разчита на компетентната му преценка: "... след неколко време ще да ви пратим неколко тетради да ги прегледате, да видите да ли върви добре, и ако усмотрите некой недостатък в него да ми помогнете с вашето наставление

 

 

23. Текстът се цитира по Димитриев [М. Балабанов]. Две обявления за един словар. — Периодическо списание. 1889, № 31, с. 138.

 

24. Пак там, с. 138—139.

 

25. Кореспонденцията на възрожденските книжовници е важен източник на сведения за историята на българското речниково дело, поради което тук често се позовавам на данни от нея. Голяма е заслугата на изследователи като Ив. Шишманов, Ив. Снегаров, Т Панчев и др., които издирват, превеждат и обнародват писма на изтъкнати възрожденски книжовници и подпомагат проучването на различни страни от културната ни история.

 

82

 

 

и мнение, за да приеме приличното и достатъчното направление". [26]

 

В преписването на речника вземат участие и някои от бившите ученици на Неофит (например Калист Луков), за да се ускори подготовката му за публикуване.

 

Едва преодолял големите трудности при съставянето на първия голям български двуезичен речник, Неофит е трябвало да се сблъска с нови съмнения и тревоги, които понякога го довеждат до отчаяние. В това отношение много показателно е писмото на В. Априлов и Н. Палаузов (от 30 юни 1838 г.) в отговор на молбата му да споделят своето мнение за вече изготвения словар. Като изтъкват радостта си от завършването на словара, "одесеяните" бързат да предупредят Неофит, че гръцкият език "не е още уреден" (има се предвид, че все още не е решен спорът за преимуществата на говоримия език пред старогръцкия) и че използваните от него гръцки речници (на Вайгели и Кума) не са съвършени. Още по-съществено значение имат следните обстоятелства, които авторите на писмото посочват: "Българите нямат още добре организиран език, не приемат общи граматични правила и не са уредили още своя език, като изказват различни мнения. Едни пишат с Ѣ, други пишат Я и т. н. Най-напред трябва да се уреди езикът, т. е. всички изобщо да имат предвид да пишат както старата им майка пише думите, а не като простият народ. Която страна на България изговаря по близу до стария език, това произношение трябва да следват и учените. Да се изчисти езикът от всички чужди думи. Да се внесат от стария език и да се приемат само такива чужди думи, които липсват в стария език. Не вреди, че простият народ ще ги употреби и ще ги изопачава. Това става във всичките езици на цивилизованите народи. За да се изпълни тая цел, необходимо е да се състави най-напред един речник само на български език (разр. моя — В. К.), както е оня на руската академия. Един такъв речник ще бъде основа на езика. Българинът трябва да изучава първен своя език, та после други (разр. моя — В. К.). При всичко туй понеже Вашият речник е вече готов, добре би било да се напечата, което би било най-лесно, ако бихме имали своя печатница, за което още не сме получили отговор от господаря Богориди." [27]

 

Проблемите, които поставят в писмото си В. Априлов и Н. Палаузов за неустроения характер на българския език и произтичащата от това трудност при лексикографското му описание, не са нови за Неофит. Няколко години преди това, в известното и обширно "Филологическо предуведомление"

 

 

26. Цит. по Радкова, Р. Цит. съч., с. 123.

 

27. Вж. Д-р Шишманов, Ив. Д. Две неизвестни гръцки писма на Априлова и Палаузова до Неофита Рилски. — Училищен преглед, 1903, № 10, с. 434.

 

83

 

 

към своята "Болгарска граматика" (1835) той се спира обстойно върху диалектните различия не само в областта на граматиката, но и в лексиката, като привежда богат материал: "... едни ако викат кнѝга, други викат кинѝга, едни тресèм, други тъ̀рсим, едни трàсим, други трàжим, други тъ̀рса, едни блàжим, други мъ̀рсим, едни дойдè, други додè, едни ще дòди (вместо ще дòйде), едни додè (то ест до где), а други дордè, други, доклè, други докàд. Едни кàмен, други кàмък, други кàмик. Едни петòк, други пèток, други пèтак. Едни песòк, други пя̀сак. Едни хля̀б, други лèп, други ля̀п и други такива много, които да не изчисляваме наред, защо не ще да ни постигне време." [28] В това разнообразие на формите и изговора на голям брой думи в различните български диалекти, които очевидно Неофит е познавал добре [29], той вижда "развращение" на езика, поради което възкликва: "О, язиче, развращений и невоздержаний! Да ли ще има и в други некой язик толко развращение и несогласие!" [30]

 

От приведените цитати е очевидно, че посоченият от В. Априлов и Н. Палаузов аргумент за ненормативния характер на българския книжовен език през онази епоха не е нещо ново за Неофит. Напротив, той е запознат много добре с езиковата практика у нас и макар да не може да я осмисли правилно (не разбира същността на диалектите), търси път към книжовното устройство на езика ни, като приема за коректив на диалектните различия "славянския", т. е. черковнославянския. [31]

 

Следователно, неустроеността на българския език като неудобство при създаването на речник не е могла да изненада Неофит. Струва ми се обаче, че разсъжденията на В. Априлов и Н. Палаузов от рода на " необходимо е да се състави най-напред един речник само на българския език", който да "бъде основа на езика" и "Българинът трябва да изучава първен своя език, та после други" ще да са внесли дълбок смут в душата на родолюбивия Неофит. Неговото съмнение и колебание в потребността от съставения гръцко-български речник вероятно са е засилило и от друго писмо (от 27 ноември 1837) на одеските "месии" [32]. В него те недвусмислено насочват вниманието на Неофит Рилски към руската лексикография и руския език, които могат да бъдат от най-голяма полза за българския език.

 

 

28. Неофит Рилски. Болгарска граматика, 1835, 9—10.

 

29. Вж. по този въпрос у Стойков, Ст. Българска диалектология. С., 1962, 239—240;  Младенов, М. Сл. Из историята на българската диалектология. Неофит Рилски — родоначалник на българската диалектология. — Български език, 1975, № 5, 526—532.

 

30. Неофит Рилски. Цит. съч., с. 10.

 

31. Вж. Мурдаров, Вл. Диалектната основа на езика на Неофит Рилски, отразен в "Болгарска граматика" (1835). — Български език, 1972, № 1, с. 14.

 

32. Д-р Ив. Селимински в писмо до В. Априлов и Н. Палаузов ги нарича "месии и крепка надежда на нашия народ", което свидетелства за високия им авторитет сред българската интелигенция, вж. Шишманов, Ив. Д. Цит. съч., с. 634

 

84

 

 

В. Априлов и Н. Палаузов препоръчват "да се съчини или преведе речникът на руската академия на български. Тоя речник може най-добре да служи за основа на езика и да се напишат нови речници". [33] Те се обръщат с предложение към Неофит: "Кажете ни, ако обичате, можете ли да вземете на себе си труда да съчините или да преведете един или два тома, другите ще вземат други и така скоро ще се свърши." [34]

 

Самото поставяне на въпроса за превод на руски речник или за съставяне на български речник, като се има за образец руски, говори за нова насока в културното влияние у нас, поддържана активно от кръга на българската интелигенция в Одеса. А това само по себе си очертава едно ново отношение към многолетния труд на Неофит.

 

 

    2. (Тълковно-преводен българско-гръцки (части от ръкописи))

 

Междувременно, след близо две десетилетия работа върху гръцко-българския речник, настъпват важни промени и в национално-политическия живот у нас — започва борбата срещу гръцкото духовенство [35], която е борба за самостоятелна българска църква и за национално обособяване. Тя неминуемо дава отражение и върху социалния престиж на гръцки език сред българите. Отрицателното отношение към фанариотите се пренася и върху техния език. Всичко това разколебава Неофит в необходимостта от гръцкобългарски речник за "единородните". Постепенно той стига до идеята да "обърне" словара си в българско-гръцки. Необходимо е било много мъжество и себеотрицание, остро чувство за съвременност, за нуждите на епохата, за да реши Неофит да изостави гръцко-българския словар, за който е пролял "кровави потове" и здравето си е "изнурил и повредил". Години по-късно, в писмо до Драган Цанков (от 5 април 1858 г.), като се спира накратко върху драматичната история на този речник, той споделя, че макар и с "ненадеждна надежда" е започнал "да обръща" речника още през 1838 г. като учител в Копривщица, да го разполага по азбуки ред и да го допълва с всичките известни му "речи", съдържащ почти "всичкият български язик" [36]. Макар Неофит да нарича съставянето на българско-гръцкия речник "обръщане" на вече изработения от него гръцко-български речник, за всеки, който има представа от лексикографска работа, е очевидно, че всъщност се касае за изработването на съвършено нов речник, с нов материал и подредба.

 

 

33. Д-р Шишманов, Ив. Д. Пак там, с. 436.

 

34. Пак там.

 

35. В края на 30-те години на XIX век борбата за църковна независимост навлиза в своята първа организирана фаза.

 

36. Вж. Шишманов, Ив. Д. Нови студии..., 323—324;  Доросиев, Л. Ив. Неофит Рилски патриарх на българските книжовници и педагози (по случай 50-та година от смъртта му). С., 1931, с. 142.

 

85

 

 

Липсата на речник на българския език все по-остро се осъзнава от българската интелигенция, поради което и други книжовници се обръщат към Неофит Рилски (а това говори за признанието, което е имал като вещ познавач на българския език) с предложения как по-бързо да се запълни тази празнота.

 

Един от тях е Александър Екзарх (Александър Стоилов Боев — Бейоглу) (ок. 1810—1891) [37], известен обществен деец, журналист и преводач, получил солидно образование в Букурещ, Будапеща и Париж. В писмо до Неофит Рилски той пише: "Имам намерение да предложа на някого от нашите учители да сочинат или да преведат от Рускиат язик с иждивение мое, един лексикон на говоримието наше просто наречие за да се печата после за народна обща полза." [38] В друго писмо (от 12 януари 1848 г.) до Неофит Александър Екзарх очертава по-широк план за речникова дейност — към речника на българския език да се приложат руски, гръцки, турски и влашки съответствия. Виждайки в лицето на Неофит главната фигура, която би могла да организира и осъществи едно такова дело, той дори предлага конкретен план за работа. Препоръките на Ал. Екзарх са обобщени в следните точки: "1) Да се сбира всякое поместно болгарско наречие. 2) Всички тия различни наречиа да се натакмят с азбучний чин според редат на всякоя реч. 3) Да ся сбират вси идиотизми и свойства язика и по възможност ясно да се определи значението нихно и всякого слова. 4) Всеки от сочинителите, на който ще се даде по една или две букви, ще имат еднообразно правило: российският академически словар. 5) Всяка българска реч ще се слага след или пред руската реч и всите речи без никое изключение ще се приводят и изяснят на просто български, гречески, турски и влашки и с едно слово, както е веки възможно. 6) Като се свърши тази работа, за да стане делото по-совершенно може да се свикат на едно и тойже място четири или пет учени (между които истино да кажем, ви сте первио) да согласно прегледат, испроводят и определят правописанието и значението на сяка реч так что, от сега и напреш учителите (коиго пишат сега кой как завърни) да следуват по това правило и така язико да ся ограничи и малко по малко засади." [39]

 

Не е трудно тук да се открие идеята, че на проектирания речник, прегледан и уеднаквен от няколко учени мъже, се е възлагала така желаната от нашите възрожденски книжовници нормализаторска функция, за да се

 

 

37. Вж. за него Боршуков, Г. История на българската журналистика, С., 1965, 63—68. Речник на българската литература, Т. II, С., 1977, 12—13.

 

38. Доросиев, Л. Ив. Цит. съч., с. 171.

 

39. Шишманов, Ив. Д. Цит. съч., с. 287.

 

86

 

 

преодолее диалектната пъстрота в езика, използван в обучението и книжнината. Като подчертава, че Неофит е първият сред учените мъже (подразбира се по знанията си за езика), Александър Екзарх отново изтъква голямото значение на речника на националния език: "Первата книга одного народа, каже учений някой, е словаро своего язика. Тако мисля, че ако това предложение се исполни, ще придобием един общи словар, който ще ни ползува едноравно на руско-словено-болгарският язици." [40]

 

От приведените препоръки към Неофит за съставяне на речник на българския език могат да се направят два съществени извода: осъзнаването сред българската интелигенция на острата нужда от български речник като израз на националния дух и признаването на компетентността на Неофит Рилски да се заеме с организирането и изпълнението на това дело.

 

Усилията на Неофит Рилски да състави голям речник на общонародния български език с превод на гръцки неизбежно са го поставяли пред големи затруднения като при всяко пионерско дело. Мъчнотиите са били свързани не само с "черната работа" по събирането на речниковия материал, но и с неговото обработване и превод. Неофит е чувствал нужда от съвет по конкретни езикови и лексикографски проблеми. Изолацията си в Рилския манастир от градските културни центрове у нас и в чужбина той е преодолявал с помощта на активна кореспонденция. Едно от писмата му до неговия бивш ученик от копривщенското училище — Найден Геров, проявил се вече като автор на български тълковен речник [41], красноречиво говори за това. В писмо (от 13 декември 1864 г.) Неофит уведомява Н. Геров, който по това време е руски вицеконсул в Пловдив, че е подал оставката си като игумен на манастира и че отново има възможност да се заеме със своя словар. Той пише: "Ако и да предвиждам много неудобности в делото неотчайвамся... най-големите ми затруднения са в това дело, защото немам от Близу таков един Советник като що можете бити Сами ви[е], за да ми помогне со совети си и с наставленията си кой постоянен способ и ряд да держа в сочинението на словаря и да ся не волнувам всегда, защото аз не съм предположил еще на една твърда и постоянна Система за неговото изложение, но пиша всегда както ся случи и се оставим за после да ся определи, но не от мене самаго да ся определи, а от могущих... Глаголите в Словарът ми ще окончават на ам, ем и им, а защо; защото са тъй написани от время, но сега не съм и сам на тая мисл, ами мисля както светът мисли и общо мислят, затова и имам голяма потреба

 

 

40. Пак там.

 

41. През 1856 г. Н. Геров публикува в Петербург първа свезка от своя Български речник (А—влека), но преустановява печатането, за да го обогати с повече материал.

 

87

 

 

от совет, ... и да изработя нещо да не отиде всуе трудът ми и да не се преправя многократно, зато моля ваше високоблагородие да ми подадете совет и да мя ободрите няколко за да ся необладавам често от отчаяние, и ако имате готово веке веществото от вашият Словар, можете да ми сторите една велика ръкопомощ за мойат, както и действително ся ползувах премного от до нине издадената му част." [42]

 

Не може да не направи впечатление, че Неофит Рилски, който по това време вече е завоювал висок престиж, напълно елиминира дистанцията между учител и ученик и говори като равен с равен, споделяйки своите затруднения в работата по "словара". Това безспорно се дължи на голямата отговорност, с която Неофит се отнася към речника на българския език. Само една високо образована и духовно свободна личност с нов, ренесансов морал, освободена от предразсъдъците за фалшиво достойнство и авторитет, би могла така естествено и просто да сподели нуждата от съвет, от помощ на компетентния, пък бил той дори и негов ученик. Нито следа от лично тщеславие пред значимостта на едно голямо национално дело, каквото е било в оня момент съставянето на речник на българския език.

 

Не е безинтересно да се приведе и част от отговора на Н. Геров (от 16 декември 1864 г.) до Неофит Рилски, който дава представа за техническия начин на лексикографска работа, използван през онази епоха у нас: "Простете ми да Ви кажя един начин, с който обикновено пишат словари, и който Ваше Високопреподобие може би и да знаете. Наместо да ся пише на тетради, обикновено пишят всякоя реч на особено парче книга и после наряждат книгите според както идът речите. Той начин е по-лесен зачтото в тетрадити мъчно може да ся уварди азбучний ряд, и после трябва да ся преписва, а когато е писана всяка реч на особена книга, твърде лесно е да ся наредят речите." [43] По повод на Неофитовото запитване за глаголните окончания Н. Геров е затруднен да посочи конкретен отговор и като най-важен критерий посочва най-разпространената езикова практика: "За окончанието на глаголите аз мисля, че бива, какво да е, зачтото то нито сваля, нито качва на достойнство на словаря, нъ все ще е по-добре онова, което уобще употребяват сега, и което види ся, ще остане за всякога." [44]

 

Непознавайки работата с фишове, Неофит нееднократно е преписвал

 

 

42. Из архива на Найден Геров, кн. I, 1911, с. 122.

 

43. Пак там, с. 123.

 

44. Пак там.

 

88

 

 

речниковите материали от "Словар бълтарско-греческий". В своята кратка "Автобиография" [45] той споделя: "...да ся нареди изново един словар от един язик, който никога не е бил нареден по азбучен ред, колко е било трудно нещо, това нещо, само който го е работил, той го знае, защото за онова време не е имало никакъв болгарский словар по азбучен ред (но и сега колко ли и какви ли има!), за да е можало да ся спомогне нещо от них колко годе, а еще да ся вмести в тоя словар и всичкий черковний язик, и турските употребляеми речи, така и европейски употребяеми на сегашното време, колко е трудно, то не може да се опише и разумява се от само себе, защо за да ся нареди по азбучний ред всичкий той материал, то не е възможно за пръв път да ся изложи на чисто, като да може да ся предаде на печатание, и ето ти нови мъчнотии, нови трудове, требе да ся преписува из ново! а само просто ли требе да ся преписва, или требва различни словари да ся сравняват, да ся назначават различни значения и проч. и проч. и проч.!!! а тия трудности изискува ся да ги победи само една ръка и едно перо! и пак ще повтори той, да каже, защо само който е работил такова нещо, той знае колко е трудно!" [46]

 

Големите мъчнотии по съставянето на речника и положените усилия за неговото преписване, съпроводено с неизбежното поправяне и добавяне, дават основание на Неофит да нарече делото "исполинско, което превосходи силите и на мнозина работници". [47]

 

Запознат с най-добрите речникови образци на своето време от гръцката, руската, сръбската и румънската лексикография, Неофит проявява висока самокритичност в оценката на своя труд, която не скрива от евентуалните издатели на речника. Споделяйки големите трудности, с които "се бори деня и нощя", като преодолява "многи... припятствия" [48] и "телесни болезни", той заявява: "за това и не може да се изискува голямо някое совершенство в такова едно първо и небивало дело (разр. моя — В. К.), но толко само колкото е постижно за пръв път." [49]

 

Че българско-гръцкият речник е бил най-голямото и съкровено дело на Неофит Рилски, над което не престава да работи дори когато "вече го оставят силите телесни, и зове го Харон, за да го проводи при по мнозината",

 

 

45. Неофитовата "Автобиография" е публикувана от Ив. Шишмановв "Нови студии..." (80—82). За този ценен документ изследователят отбелязва, че вероятно е бил предназначен за Цариградската българска книжовна община, на която Неофит е предложил речника си за отпечатване и във връзка с това е трябвало да даде някои сведения, вж. цит. съч., с. 80.

 

46. Шишманов, Ив. Д. Цит. съч., с. 81.

 

47. Пак там.

 

48. Сред тези "препятствия" Неофит посочва и задълженията си на игумен на Рилския манастир, за какъвто бил избран в 1860 и които изпълнявал до 1865 г.

 

49. Пак там, с. 81.

 

89

 

 

личи от заключителните думи в автобиографията му: "Но той [Неофит] казва, че и до най-последната си възможност ще следува делото си, та колкото свърши, то ще да е, а що не ся свърши, ще му опростят единородните братия българе за неволний недостаток, защото според пословицата, и кон може, и юнак може, ако му Господ поможе." [50]

 

В многогодишната си работа над речника Неофит непрекъснато се измъчва от въпроса откъде ще намери средства за отпечатването му. Тази угнетяваща го мисъл откриваме в многобройните му писма до приятели, до видни български книжовници и общественици. В писмо до своя бивш ученик от копривщенското училище Цвятко Недев Самарджиев (по-късно един от първите и изявени учители у нас но взаимноучителната метода в Габрово) Неофит пише: "Гордиевио възел остава всегда неразрешим според иждивението за изданието му [на речника], и за него се стараю да предупредим и обясним на некои особи възможни на то, или много мощни, за да им видим мнението и произволението какво е и да си земем мерки до кой степен ще да имам надежди за издаването му... Ако остане той много временний мой труд неиздан и за мене ще бъде много язък, но и народа ни ще загуби много (разр. моя — В. К.) и ще се лиши от безмездний мой труд, за когото не е заплатил ни една пара, както другите народи заплащат и откупуват человеци за такива общополезни и народопотребни дела" (27 октомври 1857). [51]

 

Интерес към издаването на речника на Неофит проявяват представители на българската интелигенция в Цариград като П. Р. Славейков и Драган Цанков. Константин Рилец, ученик и послушник на Неофит Рилски, му пише от Цариград за готовността на П. Р. Славейков да осигури спомоществователи за речника: "Аз, каже, мога да събера на учителя Неофита спомоществуватели от всичка България: а ти му пиши (аз сир. [еч]) нека поназначи 5—6 речи по любопитни от Словарят сос толкованието им и да ги испрати, та ще ги публикуваме в периодическото списание (на българската книжнина), та по-после аз ще му пиша пространно как да правиме." [52] Неофит е изпълнил поръчката на Славейков, в отговор на което получава неговото одобрение с малки "забелезвания" за по-кратко изложение. В същото време П. Р. Славейков уведомява Неофит, че е предложил извлеченията от речника на Книжовната община в Цариград "на разсмотрение" за неговото издаване и му обещава своето съдействие.

 

Издаването на Неофитовия речник е тема и в кореспонденцията между

 

 

50. Пак там.

 

51. Пак там, 320—321;  Доросиев, Ив. Цит. съч., с. 144.

 

52. Шишманов, Ив. Д. Цит. съч., с. 321.

 

90

 

 

Неофита и

изтъкнат представител на българската интелигенция в Цариград — Драган Цанков, съавтор на първия българско-немски речник (вж. за него по-нататък). Той уведомява Неофит (с писмо от 7 март 1858 г.), че е имал възможност да се запознае с образци от речника му и след като се е убедил във "важността" му, предложил го на Книжовната община, която на свой ред го прегледала и одобрила. Тя предлага да го купи и отпечата на своя сметка, след като се притури "францушкият". [53] Неофит трябва да заяви какви са неговите условия.

 

Неофит несъмнено е бил поласкан от вниманието и готовността на Българската книжовна община в Цариград да откупи и отпечата неговия многогодишен труд. В обширно писмо (от 5 април 1858 г.) до Драган Цанков той не само отговаря на поставените запитвания, но отново подробно разказва драматичната история на речника: от идеята да се състави "грекобългарски пълн словар" до промяната в намерението му (по споменатите вече причини). Заслужава внимание по-нататъшното изложение в писмото, защото то съдържа информация за обема на българската част на речника, поради което се е забавила работата върху него: "И с ненадеждна надежда... начнах от 1838 лето, когато бех еще в село Копривщица, да обръщам тойзи истиат словар на нашиат матерний язик и да го располагам в азбучний ред и да го дополнявам со сичките Болгарски знаеми мне речи, и така като го продължавах цели 20 години даже до днес, гледам го веке като совершенно пълно, и содержащ сичкиот почти Български язик, по крайней мере, толко, колкото аз мога да зная (или съм и назначил от други) български. Това вещество е обаче така туку речи натрупано, щото друг никой от мене не може да го извади на чисто, ако го не препиша аз сам, защото за да се нареди един цял язик в азбучний ред перви път, друг не може да му познае мъчността, освен който се е трудил в това нещо толкова години. А защо е останал така до днес непреписан на по-чисто, причините са две, следующите: Первата и главната е, понеже немаме еще един язик с общи граматически правила, по който да последувам и списанията си и словарят да излагам, за то и не се реших до днеска да го преписувам на чисто без общи правила, и как да го изложа бояшися да ми не бъдат суетни трудовете. А втората: отчаятелното ми мнение за изданието му, както предварително изявих." [54] В тези думи се съдържа основателната преценка на Неофит, че съставянето на голям речник на националния език е в тясна връзка с книжовното му устройство, което гарантира системността в представянето на лексиката.

 

Неофит уведомява Др. Цанков, че за преписването на речника ще е

 

 

53. Пак там, с. 322.

 

54. Пак там, с. 324.

 

91

 

 

нужен "двегодишний непресечний труд" и посочва при какви условия би предостъпил речника на общината, като изрично отбелязва: "Аз заради да го [речника] видя да излезе на свят, сичко бих пожертвувал и нищо не бих претендирал за народа нашето, и предал би го така совсем безмездно, но... аз немам от никъде една скършена пара приход. ...и аз съм маломощен веке и скоро си чакам конецат, и не требе время да се отлага." [55]

 

Вероятно поради факта, че речникът на Неофит не е бил готов за отпечатване до конкретно договаряне с Българската книжовна община в Цариград не се е стигнало. Навярно за това е допринесло и изискването на общината да се "притури" в речника и "францушкият", което фактически означава изработването на нов, триезичен речник. [56]

 

В края на 50-те години въпросът за българско-гръцкия речник излиза от обсега на кореспонденцията между Неофит и представители на нашата интелигенция и става достояние на по-широк кръг българи. През 1859 г. Василий Чолаков публикува в списание "Български книжици", бр. 22 (издавано от Общината на българската книжнина в Цариград) "Писмо за българският словар на О. Неофита Рилскаго", в което към приложените "речи" от речника се дава и "обяснение за чинът и образът на словарът". От "Писмото" на В. Чолаков научаваме, че неговите бележки са извлечени от "предисловието" на словара. Важно място в него е отделено на словника на речника: "Словарът ще съдържа не само Българските речи, които простонародието знае и употреблява, но и сичките речи, които съставляват цял книжен язик за да бъде съвършен Словар." [57] Все пак В. Чолаков уточнява, че словарът ще е относително "съвършен", доколкото е възможно "съчинителят" му да събере "речите" на езика: "Защото не е възможно да знае [той] всичките Български речи, що се говорят по места различно; но и колкото събрал до сега и колкото още може да придобие, то йе доволно и преизобилно богатство за нашийт език и ако би ся издал на свят праведно ще можеме да ся похвалиме пред другите народи, защо имаме и ние пълн Словар на езикът си." [58] В. Чолаков специално изтъква солидната подготовка на Неофит по гръцки език както и използването на най-новите гръцки лексикографски източници в работата му над словара: "А колкото за Греческият язик съчинителят от время е събрал различни Гречески и Елински словаре (които не е нужда да напоменуваме тука), от които ся руководствува в преводът на всяка реч Българска; за основание впрочем има Скарлатовите Словаре Еллинскийт

 

 

55. Пак там.

 

56. Пак там, с. 322.

 

57. Чолаков, В. Писмо за българският словар О. Неофита Рилскаго — Български книжици, 1859, год. II, бр. 22, с. 737.

 

58. Пак там.

 

92

 

 

и простогреческийт му и французско-греческий Рангави, които в сегашно време ся почитът за най-добри словаре, при това и своята си многовременна опитност, щото има в греческийт язик, в който ся упражнява и обучава от детинство и до самата си старост сегашна, а и много время от животът си е провел между греческийт народ и изучил е този язик от жив глас основателно и правилно." [59] С тези констатации, с обясненията за начина на представяне на думите в речника (напр. глаголите) и със самите образци на подбрани речникови единици от буквите А, Б, В [60], Г и Д [61] В. Чолаков е имал за цел да "рекомендува Словаря" с цел да се наберат спомоществователи за евентуалното му издаване.

 

Така в началото на 1860 г. въпросът за осигуряване на средства за отпечатването на Неофитовия словар отново се актуализира. Усилия в тази насока полага Сава Филаретов, завърнал се в България след завършването на Историко-Филологическия факултет в Москва. В писмо до Неофит Рилски (от 29 март 1860) той дава висока оценка на неговия речник: определя го като "фундаментален труд", като "краеуголен камен за зданието на нашата словесност", който всеки ще посрещне "с... радост като свое славно и безценно народно достояние". [62] В духа на възрожденската риторика възпитаникът на Московския университет дава израз на своите разсъждения: "Колкото и да е Ваша собственост тоя Словар, който великолепно ще грее, като венец, над всички Ваши заслуги болгарскому народу, нъ от друга страна, кога са помисли, ... тая книга ще бъде съкровищницата на неоткритите още богатства на нашия несобран още жив язик". [63] С. Филаретов уведомява Неофит за разговорите си с В. Чолаков, който трябвало да ходатайства в Цариград "между нашите доброжелатели" за отпечатването на речника.

 

Кореспонденцията на Неофит откроява посредничеството и на друг родолюбив българин със заслуги за нашето образователно дело — Авксентий Велешки, за публикуването на "многовожеланний" словар [64] (срещу откупване от 200 жълтици от "родолюбци приятели"). Отговорът на рилския йеромонах от 8 август 1860 до Авксентий съдържа важни сведения за състоянието на речника в началото на 60-те години и за предстоящите етапи на работата: "Лексиконо, каквото и вам е... известно, понеже не е още преписан на чисто и нареден на изискуемий азбучний чин, защото веществото му е убо собрано, но оно е нахвърлено така, каквото ние кога

 

 

59. Пак там, с. 734.

 

60. Вж. Български книжици, 1860, год. III, бр. 1, 25—32.

 

61. Пак там, 1860, год. III, бр. 2, 67—73.

 

62. Шишманов, Ив. Д. Цит. съч., с. 333.

 

63. Пак там.

 

64. Вж. писмото му от 11 юни 1860 г., пак там, с. 335.

 

93

 

 

берем дърва и трупаме ги без редено едно вроз друго, каквото се случи, така и това вещество е натрупано накуп с ред убо но почти без ред, и понеже сега е сичката мука, докле се извади на чисто и нареди всяка реч на приличното ѝ место, а то е толко мучно, щото никой не може да познае тая мучност, освен който я работи, и понеже купно с мъчността и делото е велико и исполинско, но което мучно може да преодолее само една рука и за малко време, а изискува се пособие и от други раце и от много време, затова аз бих им предложил такова едно условие, защо да се трудим три години в него да го извадим еднаш за чисто, и наредим както що треба, а после да откупим некого да го препише втори пут, сиреч современно с мене да го преписува, щото за три години да се приготви за тип, защото от едно преписуване не е возможно да е готов за печатане..." [65]

 

В тия редове прозира убеждението на автора, че след първото преписване на речника обязателно се налага втори препис при подготовката му за печат поради неизбежните поправки и допълнения, т. е. има се предвид задължителната редакция: "... речите се сравняват една с друга, и нужда е да се повръщат назад и напред да гледаш, где що е назначено, що е истолковано, що е сравнено едно с друго, за да не липсва нищо от реда си, като например реч язовец, затова когато напишеш борсук требува да погледаш и пак да ли е написана и оная борсук, която е равна с нея, и каквото е преведена или едната или другата на гречески." [66]

 

Обширното писмо на Неофит до Авксентий Велешки може да се определи като изповед на лексикографа. Тук са намерили израз професионалните мъки в речникарството, утежнени от непознаването на по-нови методи на работа в него: "...дело, което не е бивало до сега на тоя наш язик, не може да му се опише мучността каква е! колко ми е мучно, когато като пишем пишем и искарам колкото една страница, а друг пут и по цели листове, па видим после защо останали речи ис помежду не наредени гдето им било редо, по нужда замръчкам всичкото това написано, по цели сахати работено, а некогаш и по цел ден, и принуждавам се да захванем пак из ново, от гдето е погрешното! и не е само тая мучност, но и понеже е на два язици, требе за всяка реч и наша и греческа да се истражуват точните им значения и да се гледат различни лексикони, где какво стоят тия речи и какво ca истолкувани и колко и какви значения имат, щото всяка една реч изискува много време и много разсмотрение, а некои и по цели сахати требуева да се маем, до где да напишем една реч неудобопонятна, а при тия мучности, има и такива речи в нашио язик, които нито се знаят по гречески, нито можат да се преведат по реч, но с многословие, и негли ги и нема хич по гречески." [67]

 

 

65. Пак там, с. 336.

 

66. Пак там, с. 338.

 

67. Пак там, 336—337.

 

94

 

 

Тук Неофит разкрива някои страни от спецификата на речниковата работа, малко позната сред българската интелигенция от онова време, като внушава сложността при изработването на голям речник.

 

До споразумение между Неофит и неназованите "родолюбци" от Цариград не се стигнало. Авксентий уведомява Неофит, че след като в Цариград разбрали, че материалите не са готови за печат, приятелите останали "хладни". [68]

 

Тук не е възможно да се изчерпят всички сведения (по данни от кореспонденцията на Неофит Рилски) за търсенето на "иждивения" за отпечатването на речника. [69] Те свидетелстват за големия интерес на възрожденската интелигенция към Неофитовия словар, в който тя е виждала инструмент за устройството на българския книжовен език и за консолидацията на нацията. Колко голям е бил авторитетът на Неофит като познавач на езика и с възможности за въздействие върху съвременниците му, личи от писмо (от 28 юли 1858 г.) на Александър Екзарх до него: "Никой от Ваше преподобие не знае язика [по-добре], никой от Вас повече не е прочел и не е писал, Вий сте отец на язикат ни и Вашите мисли ще се чуят со всяко почитание. Каквото сме ся заловили мисля, ще направим з олков крив и такъв неблагозвучен язик, щото от колкото сме уединени, още толко уединени ще останем." [70] Под "уединение" Ал. Екзарх очевидно разбира диалектното обособяване в езиковата практика, което се е отразявало неблагоприятно в обществения и културния живот на българите.

 

Неофит Рилски в усилията си да разсече "гордиевио възел" прави опит за осигуряване на средства за отпечатването на речника и извън пределите на България. От писмо на Н. Палаузов (от 15 октомври 1860 г.) се вижда, че Неофит Рилски чрез посредничеството на посетилия България "колежкий Ассесор Г. Шишкин" е предложил речника си за публикуване от Руската академия на науките. Н. Палаузов уведомява Неофит, че Академията е отказала, тъй като тя издава речника на Н. Геров. Г. Шишкин е предложил речникът да бъде издаден от българското настоятелство в Одеса, но Н. Палаузов отговаря: "В настоящето време ний нямаме никоя возможност да изпълниме това. Но като размислихме добре, решихме да ся напечата тойзи речник чрез спомоществователи и да се напечата в Одеса или в Цариград, гдето е по-удобно." [71]

 

Междувременно през 1863 и 1864 г. от речника на своя бивш учител се

 

 

68. Пак там, с. 338.

 

69. Вж. писмото на Янко Л. Кочев от 6 август 1860 г. до Неофит, пак там, с. 335.

 

70. Пак там, с. 326.

 

71. Пак там, с. 339.

 

95

 

 

заинтересува Н. Геров. С ходатайството на руския славист А. Ф. Гилфердинг, член-кореспондент на Петербургската академия на науките, Руският свети синод решил да напечата на свои средства Българско-гръцкия словар на Неофит, като за възмездие за труда му преотстъпи "прилично количество книги". По този повод Н. Геров, тогава вицеконсул в Пловдив, пише на Неофит: "Това решение от Св. Синод е едно от големите благодеяния за народа ни, зачтото в нинешното наше съостояние, едва ли ще се намери друго средство, за да ся издаде на свят толко годишний Ваш и така полезен за всите българи труд." [72]

 

И тази възможност да се осигури отпечатването на първия голям български речник остава нереализирана, тъй като Руският синод имал изискване ръкописът да бъде представен в завършен вид, а Неофит можел да изпрати подготвена за печат само частта от буква А до З и част от И. [73] Предложението на Неофит Рилски речникът да бъде отпечатан на части не било прието от Руския синод.

 

След неуспешните опити да намери средства за публикуването на речника си Неофит, вече на преклонна възраст, стига до решението да започне отпечатването на речника в Цариград на свои разноски, разчитайки на спомоществователи. [74] С писмо от Цариград от 10 февруари 1874 г. архимандрит Йосиф, бъдещият български екзарх, уведомява автора на речника, че той ще бъде печатан от печатаря Карапетров, а "коректируванието" ще се извършва от г. Михайловски. [75] През същата година се появява и първият отзив за предстоящия за отпечатване речник на Неофит в подлистник на вестник "Век" (30 март 1874 г., бр. 12), подписан със съкращението Е-ев. Публикацията "Речникът на отца Неофита" има характер на предварителна рецензия за Неофитовия труд, определен като "списателский подвиг". Неизвестният автор съобщава: "През тия дни ний бяхме честити да видим няколко ръкописни тетради от значителна важност за нашътъ по-нова книжнина. През ръцете ни минаха, за да ся пратят на печят първите десет тетради на Българския Речник върху който, както е известно, Рилецът отец Неофит от няколко години работи." Изтъква се, че прегледаните материали само от буква А до Блогополучно съдържат около 3200 думи, което дава представа

 

 

72. Пак там, с. 352.

 

73. Вж. писмото на Неофит до Н. Геров от 20 октомври 1863, цит. съч., 352—353.

 

74. Вж. Шишманов, Ив. Д. Цит. съч., с. 404.

 

75. Вероятно въз основа на това писмо М. Стоянов стига до извода, че печатането на речника било за сметка на Българската книжовна община в Цариград, за което помогнал архимандрит Йосиф, но не се привеждат доказателства (Вж. Стоянов, М. Гръцко-български речници и учебници. — В: Studia balcanica II. Проучвания по случай Втория международен конгрес по балканистика, С., 1970, с. 216.)

 

96

 

 

за пълнотата на речника. Независимо от преклонението пред "пчелоподобния труд" на "речникописеца", в статията се правят и критични бележки с цел да се "подобри речника". Най-съществените от тях се отнасят до включването на някои чужди думи в речника: "...отец Неофит в речника си е турил и някои такива чужди речи каквито никакво адвокатство не ще може да им даде право гражданства в езика ни. Да ся пущат речи като аба и абаджия, бакал и бакалин мисля, че никой не ще го намери за криво, нъ да ся прибират вътре и думи като турските алем, аллах, бир (един) и като русските бабочка, ... бакун (вид тютюн), батюшка и пр. е мисля голяма снисходителност от страна на добросърдечния старец." Критика се отправя и към езика на някои дефиниции, в които се чувства силно влияние на руски език. Въпреки че статията е написана, за да се уведомят читателите за предстоящо публикуване на обявление за речника и за набиране на спомоществователи, тя прави впечатление с мотивираните критични забележки, от които Неофит би могъл да се възползва.

 

Статията във в. "Век" от 1874 г. е една от първите прояви на професионална лексикографска критика у нас.

 

През есента на 1875 г. в Цариград са отпечатани първите 64 страници от "Словар българско-гръцкий в старите и новите наречия от Неофита Йеромонаха Рилскаго". Избухването на Априлското въстание през следващата година и последвалата го Руско-турско освободителна война прекъсват печатането на речника. Такава е неговата мъчителна история, в която ни удивлява предаността на Неофит, въпреки колебанията и съмненията, към едно голямо национално дело. Ив. Шишманов, проникновен изследовател на живота и книжовните трудове на Неофит, отбелязва: "Прегледаме ли писмата [от и до Неофит], ние сме поразени до каква степен те са пълни с известия, съвети, похвали или укори, засягащи всички страни на речника на Неофит. Като че ли цяла България известно време е съсредоточила вниманието си върху килията на неуморния монах, който дни и нощи преписва и не може да допише своя лексикон. В пълно съзнание за титаничността на делото, което е предприел, той се бои да го издаде недовършено." [76]

 

Отпечатаните 64 страници от "Словар българско-гръцкий в старите и нови наречия" (от А до Благоисправляю) се съхраняват в архива на Неофит Рилски в Научния архив на Българската академия на науките — фонд 12 к, а. е. № 8. [77] Те дават представа как би изглеждал този забележителен труд,

 

 

76. Шишманов, Ив. Д. Цит. съч., с. 404.

 

77. М. Стоянов не е успял да открие свезката от Неофитовия речник, поради което съобщава, че екземпляр от нея не се намира в обществените библиотеки в България. Вж. Цит. съч., с. 217.

 

97

 

 

който слага началото на научната българска възрожденска лексикография — страниците са голям формат (27 x 21 см), думите са дадени в две колонки, като заглавките са изписани с главна буква в получерен шрифт и релефно се открояват сред речниковия текст. Останалият речников материал се пази в два преписа в НБКМ — а. е. № 791 и 792. А. е. № 791 съдържа два вида тетрадки голям формат (25 x 20 см), съшити от по 8 листа плътна зеленикавосинкава хартия: от тетрадка № 11 (от думата благолепота) до тетрадка № 27 (до думата всеобразний) или всичко 17 тетрадки. В тях думите са представени в 2 колонки. Към тях са прибавени още 58 тетрадки (до думата овчà - 'млада овца, звизе, шиле'). Тук думите са изписани в една колонка. При архивната обработка на ръкописа са отбелязани 542 листа (1084 страници). Общият брой на българските речникови единици в този ръкопис е над 30 000 думи. [78] Тук са нанасяни поправки, личи допълнително прибавяне на пропуснати думи на съответното азбучно място, но независимо от това ръкописът е ясен, почеркът четлив.

 

Като самостоятелна архивна единица — № 792 е обособен последният препис от началните букви на българско-гръцкия речник на Неофит — от началото на азбуката до думата истребление. Тук тетрадките са с друг размер — дълги, тесни (31 x 12 см), от които първите 27 (до думата всеòбщий) не са налице, тъй като са били изпратени в Цариград за отпечатване. В папката на а. е. № 792 се намират тетрадките от № 28 (от думата всеобщий) до тетрадка № 80 (до думата истребление). Материалът е представен в една колонка. Тези 53 тетрадки обхващат около 20 000 заглавни речникови единици. [79]

 

Тук възниква въпросът, защо Неофит е направил втори препис на част от своя ръкопис вместо да продължава преписването му от буква О нататък? Отговор на този въпрос намираме в писмо до Цвятко Недев: "Собраното и нареденото в най-първите години не е усовершенствувано добре нито в нарежданието, нито в приятото сегашне правописание, нито в граматическите форми, нито в чистописанието, за това беше нужда да ся преработи изново по всичките тия части и тъй да се даде на печат." [80] В тези думи респектира взискателността на Неофит към речника и стремежът му да го усъвършенства и съобрази със съвременното състояние на езика. С чувство за отговорност той пише: "Аз оставам задължен да следвам преработваиието и на следующите еще неколко букви, които са написани по предиизложенийт начин и имат потреба от преработвание, а следующите, които са

 

 

78. Стоянов, М. Цит. съч., с. 217.

 

79. Пак там.

 

80. Пак там, с. 364.

 

98

 

 

именно от [буква] З они могат да свършът работа и без преработвание, ако и да не са они толко на чисто написани,... защото всекой може да ги разбере и да ги преработи, както требе и след моето отшествие ко иному миру." [81]

 

Останалите речникови материали от Неофитовия словар (от овчà до края) са разпръснати в работни тетрадки, тефтерчета, листове [82], които изискват специално изследване и обработване. По думите на К. Иречек, който е имал възможност да се запознае с ръкописите на речника, за това било нужна работа "за още един живот". [83] Възможно е някои от тях и да са се изгубили след смъртта на Неофит. На тази мисъл навежда писмо на Ив. Шишманов (от 20 април 1893 г.) до К. Иречек: "Миналата година [има се предвид 1892 г.] сполучих да прибера всички пръснати из разни ръце тетрадки [на Неофитовия словар] — у стария Славейков имаше няколко, които той не ранеше да повърни, докато не се намери целият речник." [84] Същият автор след повече от две десетилетия (1926 г.) в проучването си за Неофит Рилски отбелязва: "Една част от материалите [на речника], които Иречек видя в 1880 г. са, неизвестно по чия вина, изчезнали." [85]

 

Кои са най-съществените характеристики на Неофитовия "Словар българско-гръцкий"?

 

С оглед на българистичния характер на изследването от съществено значение е информацията за най-универсалната страна на всеки речник — неговата лява част или неговия словник. Той представя инвентара на лексикалните единици, включени в речника, и определя обема му.

 

Неофит е имал ясно съзнание за функционално-стилистичната диференциация на лексиката на българския език от онази епоха. То ясно проличава в цитираното вече писмо до Авксентий Велешки: "Приложете при тия неудобства и нашио язик, който е още не образуван добре, и който в разни места разно се и произноси, и понеже лексикон не требе да содержава речи, само които са употребителни в едно място, но требе да е общи за всякого едноплеменнаго, принуждаваме се да пишем една и таяжде реч с три четири различни произношения, и от това безконечно се увеличава и числото на речите, а при том требе да се вместат в него и всичките книжни речи от всичкио язик и така ще се увеличи двойно и тройно веществото му, защото ако например ще содержава само сокачкио (раз. м. — В. К.), той ще е малко приятен на сегашното ни состояние народно, което не е веке такова,

 

 

81. Пак там, с. 365.

 

82. Вж. в Научния архив на БАН, ф. 12 к., а. е. № 9, 10, 15;  Научния архив на НМРМ, а. е. HP № 477 и др.

 

83. Миятев, П. Из архивата на Константин Иречек. Т. II, 1959. С., с. 293.

 

84. Вж. Иречек, К. Рилский монастир. — Периодическо списание, 1885, № 18, с. 908.

 

85. Шишманов, Ив. Д. Нови студии..., с. 452.

 

99

 

 

както що беше преди тридесят години." [86]

 

В тези думи на Неофит ясно проличава разбирането му за динамичния развой на езика и за необходимостта речникът вярно да отразява езиковата действителност. Затова той не се ограничава само със "сокачкио" език, т. е. с битовата разговорна реч в диалектните ѝ модификации, но включва в словара си и т. нар. книжна лексика.

 

"Сокачкио язик" в Неофитовия словар се представя не само от думи от общонародната лексика като азбука, баба, баща, бащица, бера, бия, бивол, биволар, бог, вода, дъжд, гарван и под., но и от диалектни думи или фонетични и словообразователни варианти на общонародни думи, при някои от които авторът е поставял в скоби бележките — поместно (т. е. диалектно), просто или е използвал препращането от една дума към друга, за да покаже коя е по-употребима от тях. Този начин на представяне на лексикалните единици говори за нормативната насоченост на речника, срв.: аз, менè, церк. (и просто) я... Аз по просту в различни места различно го произнасят. Некои говорят чисто аз, а други азе, други азека, други азка, а други азекана, и с други още притурки. Това истото злоупотребление бива и во второто лице, ти, тизе, тизека и проч. Но не е излишно да назначим, защо това истото нещо ся согледва и в греческ. язик при това местоим. и може бити да е от него влязло во употребление между народът и зри назначен при реч (частица) ка; Балгỳр (нек. говор. вм. ) = болгур; Бѝба — мисирка; Голòпар, с. м. (помести.) гол без облекло; Гледèщец, с. м. черното колелце в окото (= зеница); Гàщник, с. м. — учкур; Гъ̀жба поместно = гъжева; Гостакѝня с. ж. (поместно) = гостенка; Дигèн (поместно) = дякюн; Вàркам = бързам; Млèко с. ср. (просто) зри млекò; Бàрла с. ж. виж. джука, употребително в множ. число, барли = джуки = устни; Бегỳнка, с. ж. болезн., срв. дришня; Мàчка, с. ж. зри котка; Мръшля̀к = мърша; Зайдè (дъжд или сняг) = завали (начина да вали) и др.

 

От диалектизмите са локализирани обикновено думи от македонските говори (с бележка макед. или макд.). Това е обяснимо, тъй като авторът познава добре тези говори — самият той е носител на един от тях (говора в Банско), а и по-голямата част от живота му протича в Югозападна България (Рилския манастир). Като диалектно македонски са отбелязани фонетични варианти на отделни думи (с препратки към по-широко употребими форми по преценката на Неофит) или отделни значения на речникови единици, характерни за македонските говори, например: Бàз (макед.) вж. бъз; Вàн и Банка (макд.) = вън и вънка; Дщèрка, с. ж. макед. щерка вж. дъщеря и дщер; Кажỳвам, ваш, макед. зри казувам; Истòкмувам, ваш,... макед. вижд.

 

 

86. Пак там, с. 337.

 

100

 

 

истъкмявам; Мàка, макд. зри мъка и проч.; Гергèвден, макед. = Гергйовден; Малèчкий — чок, чка, о, прил. умал. макед. мàлечко (маленко) дете; Лѝда, с. ж. макед. вм. лигда, виж маса; Къ̀лцам, цаш... 2) и вм. ухапвам ...македонците викат кълцнала го змия вм. ухапала го, а други изоставят и буквата Л, та говорят къцам, къцнах, къцнала го змия; Вèза, зеш, гл. ... возя 2) макед. шия на гергеф, шаря нещо с коприна, с клабодан и др.

 

Воден от стремежа да представи колкото се може в по-голяма пълнота словното богатство на езика "по сичката Болгария разпръснат" [87], Неофит попълва словника на речника си с думи и от малкото издадени по негово време български речници (или части от тях), като добросъвестно посочва източника, от който е заимствал — от публикуваната от Н. Геров през 1856 г. в Петербург част от Български речник (свезка I, А—влека) и от речниците на д-р Ив. Богоров [88], например: Биволщинà, с. ж. (от Найд.) ходене като бивол нечисто, немарливо, нехър ... 2) = будалщина, ахмаклък; Бàгняся (от Найд. не право) и проч. вж. ягняся и проч.; Бабускèрник (от г. Найд.) виж бабускер; Бабускèр (от Найд.) виж бабишкер; Гвàчка (Богор.) = дъвка; Гостѝлница. с. ж. (Богор.) = Гостинница; Гъ̀лаби с. множ. (Богор.) = мамули; Гъсеник (Богор.) = гъсеница; Гиргèв, с. м. (Богор.) вж. гергев, и др. В ръкописа са правени добавки на думи или съчетания от посочените речници, напр. при Гàщи е допълнено встрани: бели гащи (някакво цвете от г. Богор. словар, което той нарича напръстличе).

 

Сред лексиката от живата народна реч в Неофитовия словар се откроява значителният брой на турцизмите, отбелязани със звездичка над началната буква на думите. Макар че Неофит желае изчистването на езика от "чуждоезичните речи" — турски и гръцки, "които са се вкрали в него неощутително за ради спребиваванието и смешението с тия два народа" [89], в речника той остава верен на езиковата действителност и включва широко заемките от турски език [*], възприети в народната реч. Отговорността за автентичност на езиковия материал в речника надделява над емоционалните пристрастия на Неофит. В това отношение твърде показателни са думите на В. Чолаков в цитираното "Писмо за българският словар О. Неофита Рилскаго" (почерпани от неотпечатания предговор към "Словара"): "Болгарете като са смешени с турецкият народ, ако и да не са навикнули делом их, язикът им обаче много навикнуват и употребляват до толко, щого някоя реч и да се намерува по болгарски в равно знаменование с турската, някои

 

 

87. Вж. Неофит Рилски. Болгарска граматика. 1835, с. 5.

 

88. Богоров, Ив. Българско-френски речник. Виена, 1871;  Български речник с тълкувания и примери. Пръв листак А—вдлъбнат. Виена, 1871.

 

89. Неофит Рилски, Цит. съч., с. 5.

 

*. В речника турцизмите са означени със знак звездичка (*).

 

101

 

 

си по много благодарение имът да употребят турската, а не своята, и с такова едно навикнувание по некои си места по половината почти от язикат употреблява се с турски речи (това по много бива по градищата)." [90] Ето защо Неофит, който чрез речника си е искал да остави и документ за езика на своето време, не е пренебрегнал турцизмите. Чрез начина, обаче, по който ги представя, той иска да внуши, че по-голямата част от тях имат български съответствия, напр.: *Аждèр, с. м. голяма змия, зри хала, змей, ламя; *Àв, с. м. зри лов; *Авджѝя с. м. ловец; *Ашламà, с.ж. присадено нещо, виж присад; *Арабаджилъ̀к, с. м. коларство, занаятът на арабаджият; Бахчà, с. ж. виж градина, *Баѝр, с. м. извишено място, бърдо, могила; Байкỳш, с. м. виж кукумявка; *Башкà нареч. отделено, настрана... 2) прл. неизм. друг, друга тюрлия; *Бичàк, с. м. = нож; *Балдъ̀р, с. м. дебелината на ногата от задната страна от коляното до шлепците (което някои викат прасе, от подобието му); *Гайлè.. = грижа*; Масрàф, с. м. зри харч; *Мурдарлъ̀к, с. м. зри нечистота; *Лъ̀джа, с. ж... теплици, бани от само себе топли; *Мусафѝрин и = фир, с. м. зри гост и др . С този начин на представяне на голяма част от tурцизмите Неофит несъмнено е имал за цел да преодолее "незнанието или нечестолюбието" на някои от своите "едноплеменни" в полза на думите от домашен произход, макар че самият той при обясненията на български думи често прибягва до помощта на турските заемки, например: Вар, с. м. киреч... вж. и ѝзвест; Двèрник, а, с. м. церк. капиджия, портар; Баня̀р, с. м. баняджия, хамамджия; Дволѝчний, ая, ое,.. 2) лицемерний.. (или юзлия).

 

Освен речниковото богатство на говоримия народен език в диалектното му многообразие Неофит представя и лексиката на "писмения български език". За него те съществуват в неделимо единство и в това отношение трябва да се признае превъзходството му пред неговия бивш ученик Геров, който си поставя за задача да отрази в своя речник само словния имот на народната реч, записана "от устата на народа". Целокупното отразяване на речниковото богатство, използвано в различни социални сфери, в устната и писмената реч, разкрива по-широк, по-реалистичен и по-професионален поглед към описанието на лексиката в един твърде динамичен период от нейното развитие. Преодолял пуристичните си увлечения, отразени в речниковото приложение към "Болгарска граматика" (вж. за него по-нататък), авторът на първия голям речник на българския език се стреми да представи в широта културните заемки, така потребни за новите и много по-сложни функции на книжовния език. Заемките от гръцки език са отбелязани с кръстче, а от останалите езици — с точка. Наред с основните заемки в речника са представени и техните производни. В това отношение Неофит е

 

 

90. Български книжици, 1859, год. 11, бр. 22, с. 735.

 

102

 

 

педантичен — изчерпва цялото словообразувателно гнездо, напр. +Академѝк, +Академѝст, +Академѝков, +Академѝчески (нареч), +Академѝческий, +Акадèмия; +Библиотèка, +Библиотèкарев, +Библиотèкарский, +Библиотèкар, +Библиотèчний и др. под. За чуждите думи, специализирали се като термини, Неофит използва специални бележки, които конкретизират сферата им на употреба, напр. анат. (анатомическа реч), астрон. (астрономическа), ботан. (ботаническа), химич. (химическа), мат. (математическа), философ. (философска), музик. (музика), воен. (военна), грамат. (граматическа) и др., напр.: Авàрия, ии, с. ж. Гемиджиска и търговска реч; Азòт, а с. м. химич.; Азимỳт, а, с. м. астрон.; Адàжио с .несклон. музик.; Аналòгия, ии, с. ж. философ.; Абракадàбра с. ж. реч магическая; Бинòм, а, с. м. математ.; Десàнт, а, с. м. воен. реч.; Дискàнт, а, с. м. муз., Казàрма, я, с. ж. воен., и др. Този принцип, използван и днес в речниковата практика, подсказва, че Неофит е познавал добре лексикографската традиция от миналия век, главно руската, гръцката, френската и сръбската. Останалите думи от книжния пласт на лексиката нямат специални означения (освен знаците за чуждия им произход), напр.: •Àкция, •Акционèр, •Афѝша, •Архивàриус, •Бѝра, •Гвàрда, •Грѝпп, •Гримàсса, •Гèний, •Генералѝссимус, •Диктỳвам, •Депèша, •Инкòгнито, •Кавалèрия, •Кавалèрство, +Лаконѝзм, +Лунатѝзм, +Музèй, •Макиавелѝст и др.

 

Книжната лексика в Неофитовия словар не се изчерпва само с културните заемки от класическите и от западноевропейските езици. Тя включва в широк обхват и черковнославянска лексика [91], която определя един от основните аспекти на разглеждания речник — историческия.

 

Как може да се обясни широкото присъствие на черковнославянизми в речника на Неофит?

 

Отговорът на този въпрос трябва да се търси във възгледите на автора, създател и водач на Славянобългарската школа в периода на острите филологически борби и спорове през втората четвърт на миналия век за модела на българския книжовен език. [92] Подобно на други свои съвременници, Неофит е възприемал черковнославянския (или както той го нарича "славянския")

 

 

91. Вж. Пенкова, П. Към спецификата на черковнославянското влияние у Неофит Рилски. — В: Изследвания из историята на българския книжовен език от миналия век (Сборник, посветен на 100-годишнината от Априлското въстание), С., 1979, 117—122.

 

92. Жерев, Ст. Книжовно-езикови школи в България през XIX в. — Български език 1987, № 1—2, 51—55;  Неофит Рилски — теоретик на българския книжовен език. — Сп. на БАН, 1981, № 2, 52—61;  Проблемы болгарской языковой ситуации и литературной нормы во время возрождения. — Linguistique balkanique, 1983, kn. 2, 30—32.

 

103

 

 

за старобългарски [93], поради което българите имат пълно основание да заимстват от стария свещен език, за да обогатят и устроят съвременния език. [94] В това заимстване главният акцент е поставен върху ролята на старобългарския език като "съветник" при разрешаването на спорни въпроси в устройството на съвременния книжовен език на народна основа. По този повод Ал. Теодоров-Балан отбелязва: "Неофит Рилски си остая винаги върху почвата на един български граматик, който ходи за съвети при черковнославянския език само за разрешение на своите недоумения относително книжовното право на някои явления от българската реч, а не и за покана да вземе тоя черковнославянски език в ръцете си безгранична власт, за да обуздае непостоянното си и палово чедо... Неофит стои на една точка на прехода от славянската школа към чистата българска и на това място се явява като светилник, що предпазва писателите да се повеждат по изключителните възгледи на словенската школа." [95]

 

Несъмнено е, че тези схващания са дали отражение при определяне характера на словника на "Словар българско-гръцкий". От друга страна, не е без значение и съществуването на речници, съчетаващи в себе си речник на съвременния език с исторически речник, какъвто е академическият руски "Словарь церковнославянского и русского язмка" (т. I—1V, 1847), който Неофит е познавал много добре и е използвал в своята работа. [96]

 

Въпреки убедеността си, че "словенският" (черковнославянският) език трябва да бъде онова езиково съкровище, от което може да се черпи за обогатяването и книжовното устройство на езика ни, Неофит е изпитвал колебания относно представянето на черковнославянизмите в своя речник.

 

 

93. В. Априлов още през 1841 г. отправя критични забележки към Неофит Рилски: "Той... прие за старославянски езика на новите църковни книги, които са отпечатани в Русия и се употребяват сега в България, но това не е съвсем обосновано. Изправлението на църковните книги и Русия е било направено по отношение верността на превода; но при това изправление българската основа на езика на първоначалния превод също така била изменена. Преработвайки превода, русите писали думите според свойственото за тях произношение... По такъв начин е отбелязано судите вместо съдите; муж вместо мъж; путь вместо път и др.... Следователно отец Неофит неправилно е отстъпил от сегашното общо произношение на своите съотечественици. Колкото и да уважавам тоя духовник, който направи и ще направи много нещо за своите съотечественици, като имам предвид общото благо, аз трябва да изнеса това и да го предупредя по повод на речника, който той издава." (Съчинения, 1968, 45—46).

 

94. Вж. История на новобългарския книжовен език, С., 1989, 120—130.

 

95. Теодоров-Балан, А. Към историята на българския език. — Периодическо списание. 1890. № 32 и 33, с. 266.

 

96. В една от работните тетрадки на "Словар българско-гръцкий", съхранявана в Архива на Рилския манастир (№ 477), на гърба на лист 312 Неофит е отбелязал някои "погрешности" от "Академическото словаря церковно-славянското и русского язика", напр. Лепотà вм. Лèпота, рогòз вм. рòгоз, кошнѝца вм. кòшница, чресла с. м. вм. с. ср., и др.

 

104

 

 

Има данни, че той се е подчинил на нечие решение (засега неустановено от кого) черковнославянският да бъде включен в словара. В писмо (от 27 октомври 1868 г.) до Цвятко Недев той пише: "Колкото мога трудя се в знаемото дело словаря и съм го докарал до половината, а забавата му е, защото, като ся реши да ся помести и церковнийт язик совершен в него, точно като що е в академический русский словар, даде ни оубо затруднение." [97] Дали поради увеличения обем на работата над речника или поради други съображения, след пет години Неофит уведомява Цвятко Недев, че е изоставил включването на църковния език в словаря си: "Върнах се от край да го пречистя [от църковнославянизмите], колкото мога да успея за да се даде веке да се печати, дано видя барем една част и аз от него, докле съм жив, излязла на свят, и приготвени съ вече трите перви букви а. б. в. исправени и преписани на чисто от самото мене." [98]

 

Въпреки колебанията на Неофит черковнославянизмите остават в неговия словар, като увеличават в значителна степен обема му и по този начин осуетяват завършването му. Те са представени със специална бележка церк., като се документира употребата им (със съкращения) в евангелски и други богослужебни текстове, напр.: Агня̀, няте, с. ср. церк. (= ягне) , азъ же яко ягне незлобивое. Йерем. 11.19; Аллилỳйа, и с. ж. церк. реч еврейска и значи хвалите Господа; Багрянѝца, м с. ж. церк. червленица. одежда червленая, одежда царская...; Бичỳю, еши гл. д. церк. н. в. бичевах. бия с камшик...; Вàръ, а с. м. церк. горещина, зной... Понесшымъ тяго ту дне и варъ...; Бездòбь, нарч. церк. безвременно (доба по български = време, всус .. бездобь молишися. прол. март. 28; Безсèрдый, ая, ое прл. церк. = безсердечный..; Внушàю, еши, гл. д. церк. н. вр. внуших, буд. внушу, шиши. слушам добре, урям си в ушите слушаното. ..Глаголи моя внуши господи Псал, 5.2 и др.

 

Съвместявайки в един труд исторически речник на черковнославянския език (като вариант на старобългарския) и речник на живия народен език, Неофит не ги свързва механично, а посочва приемствеността в развитието на лексиката, общото ядро в езика на старата книжовна традиция и в съвременния език. [99] Този подход съответства и на теоретичните възгледи на ав тора за изграждането на общонационалния ни език чрез градивото и регулиращата функция на "старославянския". Генетическата връзка между старото и съвременното състояние на нашия език Неофит разкрива чрез съчетаването на бележките церк. и просто (по просто) или новослов. (за означаване на нови значения в семантичния развой на отделни речникови единици),

 

 

97. Шишманов, Ив. Цит. съч., 361—362.

 

98. Пак там, с. 363.

 

99. Вж. Бабов, К. Езикът на дамаскините и въпросът за черковнославянското и руското влияние върху българския книжовен език. — В: Славистични изследвания, С., 1968, 121—126.

 

105

 

 

напр. Двòръ, à с. м. церк. и просто, место пред къщата оградено и празно, хавлия; Главня̀, ѝ. с. ж. церк. и просто, недогорело дърво на огньт; Змия̀, ий с. ж. церк. и просто, змий; Мàсло, а, с. ср. церк. и просто. Перво значи, което ся избива от млякото от животните като от овци, крави и проч. и по места го викат блажно масло в различие от постното (сир. от дървеното масло)..; Мрàк, а, с. м. церк. и просто, темнота; Благоволю̀, лѝши, гл. ср. церк. изволявам, согласувам.. 2) новослов. имам добро разположение към некого, доброхотство, доброжелателство; Внушàю, еши, гл. д. церк... 2) новослов. давам некому поставление да разумее нещо, и др. В отделни случаи, когато съвпадат формите на две думи, които имат различни значения в черковнославянския и в говоримия език, авторът ги представя като самостоятелни заглавки (т. е. като омоними), напр. Ведрò, а, с. ср. сосуд дървен за водъ и за други водни вещи, кофа. ..; Ведрò, à, с. ср. церк. ясно време, ведрина; Вàр, а, с.м. церк. горещина, зной; Вàр, с. м. киреч.

 

По същия начин се представят и заглавки, които се различават по ударение и значение в говоримия език и черковнославянския, напр. Госпòжа, и, с. ж. по просту = госпожà. 2) началница на девически мънастир = игумения; Госпожà, ѝ, с.ж. церк. говорися на всяка благородна жена.. Господà и госпожѝ.

 

Освен черковнославянизми в словника на Неофитовия словар се срещат и думи от руски език. Този факт трябва да се обясни с наличието на русизми в черковнославянските текстове и с активното лексикално заимствате от руски в езика на нашата възрожденска книжнина. [100] Възможно е Неофит да е черпил някои русизми и от руските речници, с които е разполагал, разчитайки, че "словарът" му може да бъде използван и в Русия. Такава идея му внушава и В. Априлов още през 1839 г.: "Ако решите да обхванете и руски [думи], пишете ни да Ви питам тия [речници] на Олдекоп [101], Френско-руски, на Рейф [102] и др., гдето се намира руската дума, за да я поставите [в своя речник]. Мнението ни е да стане [речникът Ви] полезен и за русите, и за гърците и да се похарчат достатъчно от тях и в Русия и в Гърция." [103]

 

Неофит Рилски не приема идеята на всяка българска дума (освен гръцко съответствие) да се посочва и руско — това твърде много би утежнило

 

 

100. Вж. Георгиева, Е. Руско-българските езикови контакти и въпросъt за типологията на русизмиtе в българския език. — В: Славянска филология, т. 15. Езикознание. С., 1978, 121—126.

 

101. Речникът на Олдекоп е в 2 тома: руско-английски и френско-руски. Вж. Априлов, В. Цит. съч., с. 301.

 

102. Има се предвид Словопроизводный словарь русского языка (1835) от Ф. Рейф.

 

103. Априлов, В. Цит. съч., 297—298.

 

106

 

 

работата му и би променило характера на речника от двуезичен в триезичен. Въпреки това в словника остават известен брой русизми, при които е дадена бележка (рус.), независимо дали са изконно руски или заемки в руски, например *Айвà [104], н, с. ж. (рус.) = дуня; *Арбỳз, а с. м. (рус.) = карпуз; Барàн, а, с. м. (рус.) и проч. от него [105] вж. овен и проч.; Барабàн, а, с. м. (рус.) и проч. от него [106] = тъпан и проч.; Бàтюшка, и, с. м. (рус.) почтително название на баща и на священик, като ние що говорим, татко, баба, бащице и др. так и гледай тия имена; Дворянѝн, а, с.м. (рус.) Чиновник, който слугува в гдарский двор (сарай).. 2) благородний, патрикий..; Дèньги, нег, с. ж. множ. (рус.). Пари всекакви, които вървят в алъш-веръж; Нèга, и, с. ж. рус. Зри галене, глезене; Нèжний, ая, ое, жен, жна, о, прл. (рус.) деликатний, назлия, назик, и др. За руско влияние говорят и заглавки с руски фонетичен облик, например: Алкогòль, *Гарèм, •Горизòнт, •Горизонтàльный, +Геморòй (маясъл), *Гѝдра, *Гидрàвлика, +Гемороидалѝст, +Гидролòгия, Гипотèза, *Гипèрбола, +Гиèна и др.

 

Без да се изчерпват всички страни на словника, нужно е да се добави големият брой на сложните думи (напр. с първа съставна част Благо-, Дву-, Добро-, Доста-, Много-, Мало- и др.), наличието на съчетания като самостоятелни заглавки (например Агнови ветви, Александрийски лист, Ланкастерская метода, Алъ̀ш-веръш, Андара-мàндара 'речи които нищо не значът, но говорятся на присмех некому, когато хоратува празни блядословия без никакво значения', Бъдни вечер и др.) и собствени лични и географски имена като Аполлон, Аглика, Белчо, Гана, Желязко, Лулчо, Есоп, Муса [Кесиджия], Арабистан, Аравия, Азия, Арнаутлук, с. м. Албания, Беч, с. м. столица Австрийская, Египет.

 

Като самостоятелни заглавки са дадени и отделните букви с техните съвременни названия, с названията им "в славянската азбука" и с числената им стойност, напр. Д (добро) буква согласная, пятая в азбуката... В числении (церк.) под титлою д̃ значи четире (= 4), а со знаком _#д̃. четиретисящи (=400). По новътъ взаимноучителнъ методъ пишется и произносися Де.

 

В Неофитовия речник са представени всички части на речта (включително и страдателните причастия) с кратки граматически характеристики, които експлицират схващанията на автора на първата българска възрожденска граматика. Така напр. при съществителните имена в българския език Неофит посочва, макар и не съвсем последователно, "родителна

 

 

104. При думи, в които е пропуснато ударението в отпечатаната част на речника, то не се посочва и тук.

 

105. Така в речника се означават производните от заглавната дума или от думата, с която тя се обяснява.

 

107

 

 

падежна форма" (всъщност членуваната форма) при имената от м. р., завършващи на съгласна, например: •Авторитèт, а, с.м.; •Àвтор, а, с.м.; •Банкèр, а, с. м.; Вèтр, а, с. м.; Внỳк, а, с м.; Грàд, а, с. м.; Грàдусник, а, с.м. = термометр; По-рядко те се отбелязват при имена от ж. и ср. р., напр. Бàба, и, с.ж; Астронòмия, и, с. ж.; Атмосфèра, и, с. ж.; Аудиèнция, и, с. ж.; Афѝша, и, с. ж.; Лàмпа, и, с. ж.; Водà, , с. ж.; Гнездò, а, с. р.; Лèто, а, с. ср.; (за разлика от посочените форми в граматиката мута ито).

 

Наред със съществителните с отбелязан "родителен падеж" се срещат и имена, дадени само в "именителен падеж", напр. Бащà, Бръ̀мбар, Баничàр, Въжàр, Гивèч, Дюлгèрин и дюлгер, Зàходня (нуждник), Малинàш, Мàца, Голя̀к и др., което подсказва, че Неофит с верния си усет към езика все пак е разбрал, че живо падежно окончание в народната реч не съществува. [106] Последователно родително окончание е отбелязвано при черковнославянизмите. При отделни думи е отбелязана и формата за звателен падеж, напр. Мàца = мачка. Употребит. звателн. падеж мàцо; Мале зват. падж. = майко, мамо; Дедà, с. м. (= дед) звагл. падеж дедо. При някои черковнославянизми е отбелязана и дателната форма, напр. Дèнь, дне, датл. падеж дню̀ и днèви, (вероятно, за да се обясни производното прилагателно дневний, дневен). Заслужава да се посочи и специалното отбелязване на увеличителните и умалителните съществителни, на събирателните съществителни и на имената, които се употребяват само в мн. ч.; напр. Бàбица, с. ж. умалт.; Бàничка, с. ж. умалт.; Внỳче, чета, с. ср. умалт. малък внук или внучка; Главѝще, с. ср. увелч. голема глава; Дворѝще, а, с. ср. голям двор или гдето е било некога двор; Гвòздие, ия, с. ср. собирг. цер. (пироне, ексере); Лю̀д, а, с. м. церк. (собирателно). Народ, людие (назначи, защо люд, рeдко е употребително в единствен, число, а в место него употреблявася множ. людие); Макарòни с. ж. множ.; Дечурлѝга и дечурлѝя с. множ. деца измешани мъжки и женски, и др. Съществителни, които имат двуродова характеристика, напр. Вар, Ботỳш и Ботỳша са дадени като отделни заглавки. Вещината на Неофит "за частите на словото" личи и в самостоятелното представяне на субстантивирани форми на прилагателните, напр. Глáвно, във вид съществ. ср. капитал, сермия.

 

Представянето на прилагателните в речника съответства на казаното за тях в "Болгарска граматика" (с. 102—105). Те се представят с техните "славянски" форми "на ый и ий с различни предидущи букви, и со усечением на ъ" (т. е. на съгласна), напр. Àлчний, ая, ое,чен, чна, о, прл. церк. гладен; Бездомный, ая, ое, -мен, мна, о, прл. който си няма дом; Безпечальный, ая, ое, леи, льна, о, прл. церк. не имеющий печали, безгрижен; Всеоружний, ая,

 

 

106. Вж. Първев, Xр. Цит. съч., с. 81.

 

108

 

 

ое, жен, жна, о, прл. церк. совершенно вооружен.

 

Прилагателните-заемки от турски, които не се изменят по род, са определени с бележката неизменяеми (неизм.), каквато е практиката и в съвременните български речници, напр. *Акъллѝа, прл. неизм.; Берекетлѝя, прл. неизм.; Борчлѝя, прл. неизм.; *Гевшèк, прл. неизм.; *Гедиклѝя прл. неизм.; *Кашмèр прл. неизм.; *Кърмазлѝя прл. неизм.; Диѝч, прл. неизм. (говори се за кон) кръвен, силен, и др.

 

Нямам възможност да се спирам върху граматическата характеристика на речниковите единици от всички части на речта, но заслужава внимание представянето на глаголите, които Неофит за първи път в нашата граматическа литература класифицира в четири спрежения според окончанието в 1 л.: "на ам, ем, им, ям, н. п. давам, бием, ходим, баням." [107] (четвъртото спрежение той дори смята за излишно, тъй като е близко до първото спрежение, ако "променуваш токмо а-то на я" [108]. В граматиката си Неофит изтъква, че по отношение на глаголите (както и на члена) съществува "несогласие между Болгарете" и добавя, че "спорет поместните произношения на глаголите требуваше да се положат и още две или три сопрежения на -а, -я, и -е" (напр. пиша, чета, ходя, нося, шия, лея) [109], но той преценява това като излишно усложнение: "Но аз бих рекл, защо каква би била потреба да имаме толкова стропотства (неправилности) в граматиката си, когато можеше да имаме сичките глаголи правилни и да ги начертаваме весма лесно." [110] И в подкрепа на разсъждението си привежда гръцката пословица — "Която работа може да се соверши с малък труд, всуе се върши с мног." Тези свои схващания за спрежението на българските глаголи Неофит пренася и в речника, но конкретният материал го заставя да коригира възгледите си и наред със западнобългарските глаголни окончания да отрази и източнобългарските, напр. Въртѝм, -я, -тиш, гл. д.; Бъ̀ршем (-шъ), шеш, гл. д.; Гасим (-ся), сиш, гл. д., Бàя, -еш, гл. д., и др. Стремежът към обективно представяне на говоримия език в речника отстъпва пред субективните възгледи на автора, което трябва да се оцени като проява на демократизъм в лексикографската дейност на Неофит.

 

След представянето на глаголите в 1 л. ед. ч. с посочване на окончанието за 2 л. във "время настоящее" и отбелязване на залога действителен или среден (използват се съкращенията гл. д. и гл. ср.) в речниковата статия се привеждат формите за т. н. от Неофит "непределни" минали времена, при

 

 

107. Вж. Неофит Рилски, Болгарская граматика, 124—125.

 

108. Пак там, примичание 44, с. 202.

 

109. Пак там, примечание 28, с. 184.

 

110. Пак там.

 

109

 

 

които разграничава "учащателное" и "еднократное" [111]. Тук проличава, че Неофит смесва категориите вид и време. Често префигирани форми на глаголите или техния свършен вид в минало свършено време се представят като минало свършено време на изходния глагол от несвършен вид, напр. Въртѝм (я), .. гл. д. н. провъртех; Бъ̀ршем (-шъ) .. гл. д. н. обърсах; Забѝвам, ваш (-бия) гл. д. н. в. забих, и др. под. Във връзка с разсъжденията в граматиката си "че от сичките почти глаголи, излизат други нови глаголи или сложени с предлог [т. е. представка — б. м.] или прости, които са в равно употребление с другите и представляват едно велико богатство в простият език" [112], Неофит посочва в скоби при някои глаголи представките и наставките, с които образуват производни глаголи или словообразувателни варианти, напр.: Гася̀, сѝш (из -у) гл. д. н. в. изгасих и угасих [липсва форма гасих], Грьча, чиш (по), гл. д. н. в. погръчих; Бàням, няш (о) гл. д. н. вр. 1. банях, 2. обанях; Закàпвам и -пу-вам, ваш (-пя) гл. ср. н. в. закапах. Затрудненията на Неофит да диференцира ясно семантиката на категориите вид и време са довели до непоследователност в представянето на парадигмата на някои глаголи в речника. От друга страна, без да се губи историческият подход към разгледания труд, трябва да се признае и сполуката на Неофит в лексикографското описание на българския глагол. Така например правилно са обяснени като безлични глаголите Вàли и валѝ. Варнѝ = върне, иде дъжд, Грьмѝ, Зазоря̀ва се и др.; отбелязват се взаимни и възвратни форми на глагола — Гоня, -ся, Гоя, -ся, Забивам, -ся; обяснява се съкратена глаголна форма, напр. Дà, гл. сокращ. вм. = дати [по-точно от дам] не могът съ дà,.. сир. не могът да ся дадът, и др. Глаголите от черковнославянски се характеризират не само с бел. церк., но и чрез различната си парадигма в 1 л. и 2 л. сегашно време се разграничават от съответните глаголи в съвременния български език, например: Благоговèю, еши, гл. ср. церк.; Благоговèя, еши, гл. ср.; Бию̀, èш гл. д. церк.; Бѝя, бѝеш, гл. д.

 

В този смисъл констатацията, отнасяща се за "Филологическото предуведомление", че Неофит "е изправен пред невъзможността да различи изконните български думи от черковнославянските" [113], не се потвърждава от представянето на речниковия материал в неговия "Словар". От друга страна, прави впечатление, че авторът не представя черковнославянските глаголи в инфинитив, а предпочита формата за 1 л. ед. ч., сегашно време, т. е. личи стремеж представителните черковнославянски форми да се подведат

 

 

111. Пак там, с. 127.

 

112. Пак там, с. 188.

 

113. Вж. Ненкова, П. Цит. съч., с. 121.

 

110

 

 

към новобългарската система. [114]

 

Важна особеност на разглеждания лексикографски труд е неговата т. н. дясна страна. За разлика от традиционния тип двуезични речници тя се отличава с "двойно" обяснение на по-голямата част от думите, с тълкуване на значението на български език и с превод на гръцки. Тази особеност обуславя спецификата на речника, който може да се определи като тълковно-преводен.

 

Във връзка с българистичния характер на изследването тук ще се анализира само тълкуването на речниковите единици със средствата на българския език. Неофит използва установени типове дефиниции за отделните части на речта и класове думи, при което тълкуването съответства на лексикално-граматического значение на заглавната дума, напр. Въжàр, с. м., който прави и продава въжета; Гайтанджѝя, с. м., който плете и продава гайтани; *Дюлгèрин и дюлгèр, с. м., който гради къщи и други всякакви здания (бини); Бездèтница, с. ж. жена, която не е раждала и няма деца, безчадна; Биволàрник, с. м., място гдето стоят биволити; яхър; Доскàчам и -чям, гл. .. стигнувам негде скачишком; Досоля̀вам, ваш (-ля) гл. д. .. свършвам соленето или притурям сол на не досолено нещо; Истрàювам, ваш (-трàя) гл. ср. .. трая до край, истърпявам; Забѝвам, ваш (-бия) гл. д. .. Зачуквам, набивам с чукане. .. 2) начинам да бия; Вѝкан, а, о, прич.стр. (когото са викали); Глàденний, -н, а, о, прич. стр. когото са гладили, мазнили; Жèниний, -н, а, о прит. принадлèжащий на жената; Всеохòтно, нареч. со всичка охота (ищах).

 

При служебните думи се разкрива тяхната обобщена семантика и функция, напр.: *Айде [неправилно определена като наречие вместо като частица] нареч. повелително и подканително; Во и в предл. и значи вътре в нещо .. и когато значи движение, сочинявася с винител. падеж (по церк.).. а когато значи стояние, с предложен падеж; Дè частица, която сe употребява при повелителните глаголи .. заплашително .. и подканително на нещо; А, мсждомет. когато ся чюди некой за нещо.

 

Неофит е имал съзнание за динамиката в речниковото богатство на езика, за остаряването на едни думи и за появата на други, както и за промените в значението на една и съща дума, затова в словара си е направил опит да съчетае тълкуването със сведение (чрез бележката стара или нова реч) за употребата на думата, изхождайки от съвременното (по отношение на автора)

 

 

114. Вж. по този въпрос Босилков, К. Народноразговорни и книжовни варианти в езика на възрожденската литература. — В: Изследвания из историята на българския книжовен език от миналия век. (Сборник, посветен на 100-годишнината от Априлското въстание), С., 1979, 41—47.

 

111

 

 

състояние на езика, напр. Баàлник .. стар. който бае виж. вражалец, Баàлница, .. стар. която бае виж. вражалица; Безлèпие .. стар. некрасота, грозота .. 2) неприличие, непристойност, (едепсизлик), Лю̀тий .. в виде с. м. старо название месяца февруария; Желèзница .. (нов. реч. Българ.) железен път; *Кадраджѝя .. който прави, изображава кадра; живописец .. а на сегашното време и фотограф; Внушàю еши, гл. д. церк. слушам добре, турям си в ушите слушаното. .. 2) новослав. давам некому наставление да разумее нещо добре.

 

Към дефинициите Неофит често добавя допълнителни обяснения от различен характер, с които обогатява информацията за думите, напр. Мръснѝк, с. м. който яде всичко нещо чисто и нечисто, като кучето и свинята; Внỳк, а, с. м. синов или дщерин син .. доста забележително е защо Балканските Българе (старопланинците) говорят внука и унука вм. = внук (мъж. род.); Двамѝна (=двама=двоица) .. такива числителни имена като двама, двамина, двоица, трима, тримина, троица и други подобни, употребляватся само в мъж. род и за человека токмо, а не и за животни и за други вещи. Защото никогаш не ся говори двама, двамйна, двоица коне или жени или камене проч., а говорися само двама, двамйна, двоица, трима, троица, петина, шестина човеци, мъже, юнаци и проч. Това свойство нема в греч. язик" [115]; Мàсло, а, с. ср. церк. и просто. Перво значи, което ся избива от млякото от животните като от овци, крави и проч. и по места го викат блажно масло в различие от постното (сир. от дървеното масло) .. второ значи и всякое масло, което ся изважда от различни семена и трави и проч., но тогава ся отличава с некое прилагателно име, древянное масло наричет се което ся изважда от маслините и знаемо е у нас с турското име зейтин .., а церковно елей. .. Всичките почти видове на маслата по турски ги употребяваме в разговорът си и затова са написани всекое на мястото му в словарът и истолкувани по возможности с български имена.

 

В отделни дефиниции личи стремеж да се разкрие вътрешната форма, смисловата структура на думата, напр. Дъ̀дръ, дреш, гл. ср. бъбръ, правя дър, дър, меля като празна воденица; Бръ̀мбар с. м. (муха, голема като пчелъ, която бръмчи когато лети) и др.

 

В други случаи дефинициите са ориентирани словообразувателно — авторът насочва вниманието към логиката на словообразуването при някои производни и техни съчетания. В подкрепа на тази констатация могат да се приведат обясненията към Госпожѝн ден: (шопете наричът големътъ с. богородицъ, сир. праздник успения пресвят. богородица авг. 15). .. Виждате прочее колко е изредно и прилично това (шопско) наименование на

 

 

115. Към тази дума в полето на ръкописа е добавена бележката: "Такива са и мнозина, малцина, неколцина и пр."

 

112

 

 

тойзи Праздник, защото с. Богородица е господствено госпожа на ангелите и на человеците и на всичко сознание. Нека намери сега некой маханъ на шопскийт язик! шопете еще думат пò право от нас и Пейчин (Петкин) ден (като от Петка (=Параскева), а ми петков ден (като че е от Петко!); Блàго с. ср. сладко, варено от всекакви плодове с мед или со шекер за закуенувание по еднъ лъжичкъ. .. Гръците наричят такива направени сладка от имената на плодовете, от които съ направени на пр. ако е направено сладкото от дуни, они го наричят, κυδωνὰτον,.. ако е от лимони, λεμωνὰτον, ако е от малини, μαλινὰτον (ние българете можем така да го наречем, защото малините не са гръцка реч, така и другите).

 

Авторът на речника не е само регистратор на думи, на техни значения и преводни еквиваленти. Неговата позиция е активна, свързана с оценки на отделни езикови факти и с препоръки за езиково строителство.

 

Неофит не се чувства задължен да вмести тълкуването на дадена дума или допълнителните обяснения към нея в рамките на едно изречение — изискване, което днес догматично се спазва в лексикографската практика на редица тълковни речници. Той е освободен от сковаващата сила на стандарта и в речниковите статии на голям брой думи добавя по своя преценка информация, която би била полезна за читателите. Въпреки неизбежните елементи на известен енциклопедизъм в дефинициите, не може да не се изтъкне умението на Неофит да изгражда тълкуването чрез съотнасяне към родово понятие, конкретизирано чрез видова характеристика, напр. Дикàня, с. ж. макед. орудие землед., с което вършат житата. То е една дъска широка, в която съ набити остри каменчета от долнътъ ѝ страна и влачят я по харманът върху житото.

 

Не са редки случаите, когато обясненията на отделни думи дават възможност на Неофит да излезе от филологическите рамки на речника и да го използва, макар и дискретно, като средство за гражданско или нравствено въздействие. Това е напълно в духа на Възраждането, когато усилията на патриотичната българска интелигенция са насочени към укрепване на националното самосъзнание и самочувствие. Достатъчно е тук да споменем тълкуването на съществителното Гèрб 'знакът (нишанът на некое царство)', при което наред с австрийския и руския "двоеглавен орел" е посочен като пример и "българский лев", т. е. България, макар и под робство, се посочва наред с големи и силни държави като Русия и Австрия. При Гавàнка, множ. гаванки, Неофит съобщава, че заради тях гърците наричали българите "ксилопинаки", т. е. дървена паница. На това присмехулно високомерие е противопоставено сдържаното достойнство на автора като представител на българите: "но от тоя укор са не причинява нам никаков вред (срам), защото при разумните человеци може да ни се вмени за похвала, а

 

113

 

 

не за укор, като познават добре естествената економия." Така Неофит внушава, че пестеливостта и скромността са добродетели на народа ни, а не негов недостатък и по този начин омаловажава иронията на гърците. В други дефиниции прозира подходът на учителя и наставника Неофит. При заглавката Дедà, е отбелязана форма за звателен падеж дедо, и е посочена и употребата на думата: "отдава се това име като почетно и на всекой стар человек, .. еще и на священи лица, като дедо попе, дедо духовниче и проч. .. а в простонародието даже и на самого бога ся отдава това име Дедо Господ, и от това ся познава колко съ имали некогаш Българете почет към старите хора, които сега младите не почитат твърде." Тънка ирония към лековерието на жените се чувства и в обяснението към думата Биля̀рин: "употребява се за лажлив хекимин, царлатан [шарлатан] или друго яче торбаджия защото тии биляре като ходят по сокаците носят си и лековете (билките) в торба и викат биляри, биляри, а жените като ги чуят, излизат на сокака и земат си лекове от них на която каквато билка требува, а после им гледат и за щастието и предсказуват им що ще да им се случи, и така като ги поистрият с некоя пара, заминуват си по работата. Такива биляре (торбаджии) сичките са гърци Загорити... но в настоящий век и они се загубиха веке или и да има още некои негде, сичките ще изчезнат, защото истинните лекари (хекими) замениха им местата секаде."

 

Оценките и разсъжденията на автора по повод тълкуването на отделни думи се движи в различен диапазон — от кратката бележка до пространното изложение. Така например характер на пространно описание има представянето на предлога За (разгледан едновременно и като представка). Тук граматикът Неофит надделява над лексикографа и се впуща в подробни обяснения за значението и ролята на "предлога" за при образуването на производни глаголи чрез "наращение", т. е. чрез префигиране: "А в сложението с глаголите неговото употребление е почти безконечно защото нема почти глагол, който да не може да се сложи с тойзи предлог за и да означава, освен и собственото свое значение [има предвид резултативното, без да го назовава] и друго едно извънредно, което изявлява начало на действието на глаголът (каквото напротив, предлог до изявлява окончание на действието на глаголът), сир. едно свойство, което се види, че го няма в никой друг язик, нито и от най-богагите и обработените." Тук Неофит има предвид гръцки език, който не притежава това богатство на глаголите и специално го отбелязва: "Тия извънредни значения .. не можат да се превождат на гречески с по един глагол като българските, но требе с пò много речи да се превождат за да им се разумява това особито .. и извънредно значене, което го нема греческ. язик." Като прави аналогия с други представки ("предлози"), образуващи нови глаголи, Неофит изтъква, че "от това свойство, що го

 

114

 

 

има Българский язик .. умножават му се глаголите с невероятно умножение и богатство." Целта на автора е да подскаже, че в това отношение българският език ("Българското наречие"), както и "всичките нему сродни наречия, сир. които произхождат от славянският език", превъзхождат гръцкия. За да не звучи голословно тая възхвала на българския език, Неофит посочва, че "тая истина ще се докаже на приличното ѝ място с достатъчно изяснение", т.е. чрез конкретното представяне, тълкуване и превод в речника на глаголите с "предлози". Така "ще познае всяк това чудесно свойство, което има той язик [българският]." Приведените разсъждения на Неофит вероятно са едни от първите характеристики на словообразувателните възможности на българския език в областта на глагола в съпоставка с гръцки и този факт сам по себе си ги прави интересни и значими. [116]

 

Приведените примери от съвременно гледище представляват недопустими отклонения в строгата организация на речниковия материал. Но за своето време те са обясними. Речникът на Неофит надхвърля своята жанрова специфика и се превръща в книга за българския език и за българския народ — за неговото познание за света, бит, природа, вярвания, взаимоотношения с други народи и пр.

 

Представата за Неофитовия словар не би била пълна, ако не се посочат и други негови важни страни като разкриване на сложната семантична структура на многозначните думи (отделните значения, освен първото, се отбелязват с арабски цифри), посочване на преносни значения, някои с бележка метафорично (метфр.), използване на синоними към дефинициите или самостоятелно — вместо дефиниция, привеждане на съчетания, фразеологизми и пословици, в които заглавната дума присъства като съставен елемент. Казаното може да се илюстрира с няколко примера: Бàба, и, с. ж. майка бащина или майчина. .. 2) която бабува при раждането. .. 3) = тьща... 4! стара жена .. § послов. много баби килаво дете; Гивèч, с. м. ссъд кален в който пекът ястие .. 2) и ястието, което се пече в него; Бич, а, с. м. церк. камшик. .. 2. Метфр. рани, наказание, казни, беди; Гòркий .. прл. горчив ... Употребява ся само метафорически, когато ожалваме някого. Горкия!.. Горкото!.., *Ищàх, с. м. щение, пощенка, поревки. апетит, охота.

 

Достойнство на речника е разкриването не само на значението на думите, но и тяхното функциониране в речта чрез привеждане на типични съчетания, всяко от което се превежда на гръцки език, напр. при водà са посочени

 

 

116. Елементи на съпоставително разглеждане на българския език с други славянски и балкански езици се откриват и в Неофитовите "Болгарска граматика" и "Краткое и ясное изложение. " (гръцка граматика). Вж. за тях у — Цойнска, Р. Съпоставително разглеждане на някои езици в граматичните трудове на Неофит Рилски. — В: Славистичен сборник, С., 1988, 74—84.

115

 

 

съчетанията: светена вода, дъждовна вода, кладенчева вода, морска вода, бунарска вода, сура (малко мътна) вода, хладка вода, врела вода, студена вода, гореща (топла, жежка) вода, мътна вода, варовита вода [в съчетанията заглавната дума вода не е изписана, а е означена с чертичка]. От тези свободни съчетания е разграничено устойчивото съчетание минерални води (отбелязано след специален знак §), очевидно схващано като термин (същото съчетание е дадено и при прилагателното минерàлний).При някои съчетания се привежда и техният еднословен еквивалент, напр.: Америкàнский — американско платно = американ; Вèра — § хващам или не хващам вера = вервам или невервам; Дèн — § делничен ден = делник, праздничен ден = празник, и др. При отделни съчетания е посочена и емоционалноекспресивната им оцветеност, напр. бела рада (в речниковата статия на Бèлий): така наричът некои ракията, на джумбуш.

 

За подготовката на Неофит като школуван лексикограф говори и диференцираният подход към фразеологизмите и пословиците, представени в речника. Обикновено те са дадени след знак § с бележка Фрази или фр. и Посл. (пословица) в края на речниковите статии, практика, която се използва и до днес в тълковните и преводните речници. Стремежът на Неофит да обособи фразеологизмите като особен вид езикови единици от пословиците като фолклорен жанр е безспорно достижение за зараждащата се българска лексикография през миналия век. При това фразеологизмите, пословиците [117], клетвите, благопожеланията и др. не само са регистрирани, но при значителен брой от тях са дадени и обяснения за значението им, понякога с личната преценка на автора, например към Гàрван е дадена пословицата Гарван гарвану очи не вади. (Злодей на злодея не прави препятствие в злодеянието); към Бѝвол — § посл. влачи (или мъкне) като бивол (сир. търпи). Въртѝм — § върти си опашката (сир. като що прави кучето около господарът си = ливри се (= ласкае се); към *Достлỳк — § Достлукът му е на коляното, и значи защо е дип малък; към *Кашмèр — § станах кашмер на светът., (станах маскара, присмех на светът); към Гъз — § фр. Не държи му гъзът (= не смее); към Ветр — § фр. пада у ветр (или у ветрища), значи заноси се — захашова се — мудрува нещо, към Въ̀шка — § посл. гладна въшка (говори се за голяк човек, който гледа да стане кмет, сир. чорбаджия селски, за да се наяде от сиромасите; към Магàре — § старо магаре. Говори се на омразни старци. § магаре неоседлано. Говорися ругателно некому; към Бàя — § псл. бай бабо да ме не срещне, а разумо [т. е. смисълът на пословицата] е таков: некоя баба рекла некому, ела синко да ти побая, да те не изеде мечка кога те срещне, той е рекл, бай бабо да ме не срещне;

 

 

117. Неофит не употребява определението поговорка. Поговорките и пословиците са означени само с бележките послов., посл. или псл.

 

116

 

 

към Вèчний — § Вечна му памят... вечна му пропаст (говори се за нечестивите и за злите человеци по смертта им, каквото за добрити вечна му памят; към Мàйнин, вм. = майчин от него происходи и срамната фраза, Майнината му.., и др.

 

При някои изрази, фразеологизми и пословици са дадени допълнителни указания за тяхната употреба, социална конотация, териториално разпространение," произход, заимстване и др., напр. към: Лỳдий — § лудо младо, употребит. в песните българ. § посл. макед. Не траси лудо с борина, то се само обажда; Внỳче — § Посл. Греч. Попско синче, дяволско внуче; Дъ̀вка — § Посл. не съм ти дъвка. Греч. неупотребителна; *Ахмàк — § тур. послов. узун ахмак и значи, защо високите човеци во обще съ ахмаци, не е вероятно обаче че истинствува тая послов.; *Барабàр — § посл. тур. барабар манджа, барабар канджа. и значи метафр. равно ядене, равно работене; § фраз. бас барабар, или бес барабар = со веем равен, единакъв с другиго; *Захмèт — § тур. посл. захмет, рахмет. Труд ест покой, и др. под. Включването в речника на турски пословици и фразеологизми в оригинална форма с обяснения на български несъмнено показва, че те са битували в речта на българите (или на част от тях). Неофит, воден от стремежа за автентичност на езиковия материал, им е отделил място в своя труд, посочвайки чуждия им произход.

 

Освен пословиците и фразеологизмите от народната реч (които заслужават специално изследване, тъй като отразяват етап в развоя на българската фразеология през епохата на Възраждането), в речника на Неофит се срещат и фразеологизми от книжния пласт на езика, свързани по произход главно с библейските текстове, напр. аз есм алфата и омегата, т. е. начало и конец, агнец божий ся нарича и Иисус Христос в писанието, огнь и жупел и др.

 

Направеното тук представяне на Неофитовия словар има най-общ характер и далеч не изчерпва всички проблеми, заслужаващи специално внимание, като например широкото отразяване на явлението вариантност фонетична, словообразувателна, акцентна и дори графична, характерно за езиковата ситуация през Възраждането, разграничаването на омоними (бейче, баба, ведро и др.) и субстантиви, посочването на противоположни по значение думи като спомагателно средство за тяхното обяснение (например Деня̀ нареч. противп. на нощя), спорадичното прибавяне на чуждоезикови еквиваленти — турски, руски и "французски" към българските определения (например *Бакшѝш .. франц pourboire, Лѝляк .. (негли от французеки lilac .. рус. сирень), •Àмбра .. фр. ambre gris и др.), етимологичната информации в речника, документираното позоваване при тълкуването на български и чужди речници, особено на гръцкия речник на Скарлагос Византиос от 1835 г.,

 

117

 

 

езиковите особености на авторовия текст в речника (Неофит предпочита своя западнобългарски диалект, без да се ограничава в него) и др. Всички посочени проблеми биха получили своето пълно изясняване при самостоятелното проучване на този пионерски труд в нашето речниково дело. Приведените по-обширни материали от речника дават възможност на читателите да получат относително по-ясна представа за него и за Неофит като наш "пръв лексикограф", както го нарича Ив. Шишманов. [118]

 

Каква е по-нататъшната съдба на ръкописа на речника след смъртта на Неофит Рилски? Отговор на този въпрос намираме главно в статията на изтъкнатия изследовател на българската история К. Иречек "Словарът на отца Неофита Рилского" [119], отпечатана през 1882 г., една година след смъртта на рилския йеромонах (4 януари 1881 г.). Чешкият учен сам е изпитвал по време на престоя си в България (1879—1884), а и по-късно, острата нужда от речник на българския език: "Необходимостта от български речник от ден на ден се чувства по-силно.., но и досега напразно се надяваме да протегнем ръка към някаква прегледна сбирка на богатото съкровище на живия говорим български език и неговите богати наречия." [120] Ето защо той проявява подчертан интерес към лексикографския труд на Неофит, с когото е имал възможност да се запознае при първото си посещение в Рилския манастир: "След смъртта на отец Неофит съдбата на неговия речник много занимаваше нашият скромен софийски литературен кръг и когато снеговете се стопиха и настъпи пролетта, подготвих се пак за пътуване до Рила, за да видя ръкописите, останали след смъртта на българския лексикограф." [121] В качеството си на главен научен секретар на Министерството на народното просвещение К. Иречек изготвя служебен рапорт за тетрадките с ръкописите на речника и дава своята преценка за труда на Неофит. [122] Като отбелязва, че речникът е работен "с най-голямо внимание, даже с педантична точност", К. Иречек прави своето категорично предложение: "Да се напечата един час по-скоро (разр. моя — В. К.) готовата част на словаря на държавни разноски от Министерството на народното просвещение. Големият труд на Отец Неофит да стане всенародно имущество." [123]

 

 

118. Шишманов, Ив. Нови студии..., с. 451.

 

119. Вж. Периодическо списание, № 2, 1882, с. 132.

 

120. Ireček, К. Rylský klašter. - В: Osvéta, 1883, с. 908.

 

121. Иречек, К. Словарът на отца Неофита..., с. 133.

 

122. Вж. по-подробно по този въпрос Кювлиева, В., Константин Иречек за началото на българската лексикография (приносъt на Неофит Рилски). — Български език, 1986, № 2, 131—137.

 

123. Иречек, К. Пак там, с. 135.

 

118

 

 

За останалата част от ръкописите (от овчà до края) К. Иречек предлага да се подготвят за печат по материалите на автора, като се допълнят и от други източници за по-голяма пълнота. Той препоръчва думите от незавършената част от речника да се препишат на листчета, които да се подредят по азбучен ред и след окончателното им попълване да се препишат на чисто. В своя рапорт К. Иречек изказва пожелание към гръцкия превод на българските думи в речника да се прибави и "французско" или руско съответствие, като едновременно с това признава, че подобно допълнение изисква много труд и вероятно ще забави изданието пак на дълги времена. Не е трудно да отгатнем с каква цел К. Иречек прави това предложение. То е продиктувано от искреното му желание да повиши практическата стойност на Неофитовия речник с оглед на нарасналата роля на руския и на френския език в нашия културен живот след Освобождението. Големият учен и приятел на нашата страна е бил толкова убеден, че "българският речник" на Неофит Рилски ще бъде издаден в новоосвободена България и че така ще се запълни една голяма празнота в националната ни култура, като се отдаде и дължимото пред паметта на големия книжовник и родолюбец, че дава дори практически съвети по отпечатването на словара — за неговия формат (Lexico-Oktav), за прегледа на коректурите от подготвени лица, които владеят добре и гръцки език, за предговора, към който да се добави подробна библиография на трудовете на автора, неговият лик, за "литографски снимък" (факсимиле) на оригиналния ръкопис, който го е респектирал със своята изисканост, и др. Почти уверен, че неговото предложение ще бъде изпълнено, защото "той [словарят] не ще си губи цената и когато не е довършен докрай" и ще служи за основа на бъдещи "подобни предприятия", К. Иречек препоръчва да се направи още едно копие на речниковите ръкописни материали, за да не се похаби в печатницата Неофитовият ръкопис, защото жалко би било "да се развали и пропадне автографът на покойния наш лексикограф, който той пазеше тъй старателно като най-голямо свое съкровище."

 

Чужденецът и историкът Иречек оценява голямото значение на Неофитовия речник не само за нашата култура и филологическа наука, но и за славистиката. Той изтъква: "Словарът на Неофита с нетърпение се очакваше не само от всички български патриоти, но и от всички словенски филологи вън от България". [124] Вероятно под влияние на Иречековия рапорт през 1883 г. Третото народно събрание гласува в бюджета си солидната за

 

 

124. Пак там, с. 324.

 

119

 

 

онова време сума от 3000 франка за публикуването му. [125] Този факт сам по себе си е знаменателен и говори за признание на националното значене на Неофитовия словар.

 

Въпреки осигурените средства обаче пак не се пристъпва към отпечатването на речника. Главната причина за това очевидно е широкото застъпване на черковнославянската лексика, която, макар и генетично свързана със съвременния език, е внасяла излишна архаизация в речника, отдалечавала го е от живия език. Наличието на "речник в речник" се оказало неприемливо за българските филолози след Освобождението. Намаляването на интереса към гръцкия език и смяната на посоката на културното влияние у нас — от юг към север и запад, ще да е била другата причина, която е възпрепятствала отпечатването на речника. На тези мисли навежда статията на Л. Милетич "Отец Неофит Рилски като филолог" (по повод 25 години от смъртта му). [126] Тук, наред с високата оценка на "класикът" Неофит, "най-начетенияг тогавашен наш книжовник" (по отношение на дамаскинската книжнина), граматик с демократични възгледи за "уработен" книжовен език и пр., намираме резервираното заключение на университетския професор за "Българско-гръцкия словар" на Неофит. Неговото неотпечатване той обяснява по следния начин: "Главната причина е тази, че когато по-отблизо бе разгледан словарът откъм съдържание, намери се, че Неофит в старанието си да даде пълен словар на писмения български език и главно пояснен чрез гръцки е приел в словаря си и черковнославянски примеси в такива размери (разр. моя — В. К.), че с това се затъмнява твърде много чисто народният елемент на словаря. Освен това Неофит не се е погрижил да указва източниците на своя материал, така че научната му стойност и откъм тая страна се понижава. Най-вероятно е, че словарят на Неофита ще послужи само в ръкопис, за да се извадят от него като материал по-интересните примери от народния език." [127] Това мнение Л. Милетич изразява вероятно като член на специална комисия в Министерството на народното просвещение по издаването на речника. [128]

 

Така един изключителен по своя замисъл и обхват паметник на българското речниково богатство постепенно потъва в осъдителна забрава. Повод да се заговори отново за него и за обнародването му обикновено става отбелязването на кръгли годишнини от смъртта на Неофит. Така например

 

 

125. Вж. Стенографски дневници на Третото обикновено народно събрание (втора сесия) от 17.XII.1883, с. 57.

 

126. Вж. Училищен преглед, 1906, кн. 1, 77—129.

 

127. Милетич, Л. Цит.съч., с.126.

 

128. Вж. Доросиев, Л. Ив. Цит. съч., с. 160.

 

120

 

 

през 1926 г. Ив. Шишманов остро поставя въпроса за необходимостта да бъде издаден българския речник на Неофит по повод приближаващата петдесетгодишнина от смъртта на Неофит. Убеден, че неговият речник не е загубил "своята цена" като лексикален материал за всебългарски речник, който се готвел в Българската академия на науките [129], Ив. Шишманов смята, че именно Академията трябва да се заеме с издаването на Неофитовия речник: "Дълг на Академията на науките е ... да издаде тоя най-голям литературен и научен паметник на нашето Възраждане (разр. м. — В. К.), който, ако да беше напечатан навреме, щеше да постави Неофита, макар и в известно разстояние, в реда на Юнгмана и Линде, Караджича и Даля." [130] Основателното поставяне на Неофит Рилски в редицата на най-големите славянски лексикографи от миналия век е израз на признание на заслугите му към българския език и към българското речниково дело. Като припомня всички препоръки на К. Иречек от 1882 г. за отпечатването на речника, големият учен не подминава и най-важния и труден въпрос — за средствата, необходими за издаването му: "Липсват само средствата. Държавата е длъжна обаче да ги намери. Това е най-хубавият паметник, който народът ще издигне Неофиту. Само трябва да се побърза, защото една част от материалите, които Иречек видя в 1880 г., са, неизвестно по чия вина, изчезнали." [131]

 

И тоя призив на авторитетния учен и изследовател на Българското възраждане остава без реален резултат в нашата "корава действителност", както ще се изрази по-късно Ст. Младенов по отношение на своя тълковен речник. [132] Наличието на петтомния "Речник на българский язик (1895—1904) от Н. Геров и готвеният в Българската академия на науките Български тълковен речник са направили съвсем проблематично издаването на Неофитовия словар. Минало е времето, когато, по думите на Ив. Шишманов, "цялата наша интелигенция само за тоя лексикон бълнуваше и го очакваше като манна небесна" [133].

 

Проследяването на мъчителната история на Неофитовия речник дава представа за трудното начало на българското речниково дело през Възраждането. То е изисквало не само специално подготвени за тази дейност лица, тяхната воля и себеотрицание, но и материалната подкрепа на обществото, което в условията на робството не е било лесно постижимо.

 

Днес дистанцията на времето ни позволява да преценим, че с неотпечатването

 

 

129. Вж.по този въпрос Младенов, Ст. Български тълковен речник. Т. I, А— К, 1951. Предговор, с. 5.

 

130. Шишманов, Ив. Цит. съч., с. 451.

 

131. Пак там, с. 452.

 

132. Младенов, Ст. Ци т. съч., с. 3.

 

133. Шишманов, Ив. Д. Константин Г. Фотинов..., с. 694.

 

121

 

 

на "Словар българско-гръцкий в старите и нови наречия" филологическата ни наука, а и цялата ни национална култура е лишена от един изключителен паметник на българския език от епохата на книжовното му изграждане. Ето защо въпросът за неговото публикуване продължава да бъде актуален.

 

 

    3. "Лексикон славянското язика" (Λεξικὸν ιης σλαβονικῆ χοη Χρηστομάτειας)

 

Третият речник, над който работи Неофит Рилски и който има щастието да види отпечатан, е "Лексикон славянското язика" (Λεξικὸν ιης σλαβονικῆ χοη Χρηστομάτειας), приложен към "Христоматия славянското язика", отпечатана през 1852 г. в Константинопол. Този труд Неофит съставя за нуждите на гръцкото висше богословско училище на остров Халки (един от Принцовите острови до Цариград). През 1848 г. добилият популярност и признание за ерудицията си рилски йеромонах бил поканен от Цариградския синод да преподава черковнославянски език в халкианското богословско училище. Оказаното внимание към Неофит Р. Радкова коментира по следния начин: "През втората половина на 40-те години на XIX в. в гръцките духовни, пък и светски среди започва да се появява интерес към черковнославянския език. Редица политически и стопански условия и фактори налагат на гръцкото духовенство да се съобразява със славянското население на Балканите... Докато до това време процесът е едностранен и главно българите проявяват интерес към гръцкия език, изучават го и превеждат от него, сега се проявява и обратна тенденция." [134] Главната причина за това е било засилването на недоволството в епархиите с българско население и искането им богослужението да се извършва на славянски език, а митрополитите да бъдат българи. Гъвкавата политика на Цариградската патриаршия предпочела вместо задоволяването на тези искания да подготви в известна степен бъдещите гръцки свещеници по "славянски" (черковнославянски), за да могат да го използват в църковната практика и така да подтисне разрастващото се църковно-национално движение сред българите. Независимо от вътрешните подбуди на патриаршията за въвеждането на "славянския" език в богословското училище на остров Халки, пребиваването на Неофит в него се преценява като успех [135], допринесъл за популяризирането на черковнославянския, а чрез него и на българския език сред гръцкото духовенство. За удостояването на рилския йеромонах за преподавател в Халки несъмнено е имало значение както задълбочените му познания по черковнославянски, така и солидната му подготовка по "елински" и новогръцки.

 

За нуждите на новосъздадения учебен предмет били нужни учебници и

 

 

134. Радкова, Р. Цит. съч., с. 188.

 

135. Пак там, с. 183, 188.

 

122

 

 

помагала. Най-напред е била съставена граматика на черковнославянски език, написана на гръцки от Йоан Димитриевич (Димитриев), с монашеско име Йоникий, отпечатана в Константинопол през 1850 г. Авторът ѝ, българин от Охрид, е преподавал черковнославянски в богословското училище на остров Халки преди идването на Неофит. Тези сведения са дадени в предговора към Христоматията, написан на гръцки и черковнославянски, където Неофит дискретно премълчава своето активно участие в съставянето и на черковнославянската граматика на Й. Димитриев. Но в писмо до Цвятко Недев от 1857 г. той пише: "Приносим ви дар от една от Еллинославенските грамматики, която издадохме в Цариград и в която (макар и да е писан друг сочинительо ѝ) пò много аз съм се трудил." [136]

 

Ректорът на училището митрополит Константин Типалд "подбудил" Неофит да "събере" Христоматия и да "съчини присовокупляемаго к ней Словаря", необходими за обучението на бъдещите гръцки духовници по черковнославянски.

 

Тъй като "веществото" на речника е тясно свързано с характера на текстовете, включени в Христоматията, не е излишно да се посочи преценката на самия автор за тях. Според него те са от "три възрасти" от развоя на славянския език : от древна възраст — текстове на преводи от елински от светото писание и от списанията на богоносните църковни отци, направени през IX век; текстовете от средната възраст са съчинения на писатели, писали също на славянското древно наречие, "примесивше обаче в нем и некая поместна язична свойства". Тези "поместни" примеси Неофит преценява като "растление" на правилния, класическия славянски език; третата възраст се представя от съчинения, писани на отделни наречия на славянските племена, "ветви от древния език, от неговия велик ствол".

 

Опитите на Неофит да свърже текстовете в Христоматията с развоя на старобългарския език подсказва още веднъж, че той възприема черковнославянските текстове като образци от старобългарски. Във връзка с това Л. Милетич отбелязва, че понятията на Неофит "за отношенията на сетнешните редакции спрямо езика на първоучителите все са си били още I върде смътни" [137], че той не е успял да преодолее заблуждението си, че езикът, който е изучавал по прочутата през XVII в. граматика на Милетий Смотрицки, не е старобългарски. Със съзнанието, че включва в Христоматията текстове от всички възрасти на "славянския език", Неофит подбира откъси от Стария и Новия завет, "словеса различни" и жизнеописания от сборници с религиозни текстове от съчиненията на църковни автори като Дмитрий Ростовский, дори и "некии стихотворни отривки разних стихотворцев",

 

 

136. Шишманов, Ив. Нови студии..., с. 321.

 

137. Милетич, Д. Цит. съч., с. 127.

 

123

 

 

част от сръбската "Трагедия сиреч печалная повест о смерти Уроша V" в преработка на И. Раич и др. Подборът на текстовете с религиозно и светско съдържание несъмнено е целял да отрази и да подскаже широките функции на черковнославянския език включително и в художествената литература (руска и сръбска).

 

Спирам се на съдържането на Христоматията дотолкова, доколкото тя определя състава на оригиналната част на този труд — "славянския" лексикон с превод на гръцки, който представлява първият исторически преводен речник в нашето речниково дело. Той съдържа всички "речи", които се срещат в текстовете в Христоматията. Неофит заявява, че се е стремял нито дума, нито частица някоя да не остане невключена в речника. При това той е сравнявал всяка дума с "първообраза", т. е. с изходния текст, а след това е правел проверки за всяка една от тях в речниците, с които е разполагал. Уточненията характеризират субекта на лексикографския труд — речникаря, неговия стремеж към проверка и документираност на езиковите факти, точност и прецизност — качества, които Неофит е изграждал у себе си през дългите години на речникова работа. За "Лексикона" той споделя: "... подаваше несказанное велико неудобство труда изискуваше велика, и времене долгаш." Въпреки това той е работил "со многим усердием и ревностия братолюбную и боголюбною". И действително само за четири години напрегната работа Неофит успява да състави "славянския лексикон", който обхваща 357 страници и съдържа около 15 000 думи. По преценката на Неофит включеният речников материал представлява две трети от "веществото на древний ни язик". В предговора се уточняват използваните речници [138], както и предпочетеният метод на работа — не по славянските словари, а по "лексикона на Г. Скарлата Д. Византиеца": "от тех всех составих мои (Лексикон) гоня везде ясност, точност, краткост и благохудожност". С тези думи за първи път във възрожденската ни лексикографска практика се формулират качества, които и до днес се възприемат като достойнство на филологическите речници и особено на тези, които се създават за нуждите на обучението. При това те не са само декларирани, но са и защитени от конкретната разработка на думите в "Лексикона".

 

За улеснение на читателите към речника е приложено указание на гръцки език с обяснение за начина на представяне на думите от различните лексикално-

 

 

138. Неофит е посочил следните шест речника: Поликарова лексикон треязичний, Москва, 1704; Церковный словар П. Алексеева, издание четвертое, Санктпетербург, 1834; Российская императорская академии Словарь церковнославяиского и русского язика, Санктпетербург 1847 (у автора погрешно е отбелязана годината 1874);  Икономов, Опыт о ближайшем сродстве языка славяно-руссийского с эллинским, Санктпетербург, 1828; Славяно-эллинско-латинский словарь от Ф. Миклошика, 1850.

 

124

 

 

граматически категории, както и списък на използваните съкращения, също на гръцки. В общи линии използваната тук речникова "метода" е близка до тая на "Словар българско-гръцкий", но много "по-икономична", като авторовото присъствие като субективна оценка на езиковите факти и възможните асоциации с тях са сведени до нула. Строгото придържане към възприетите правила на представяне на черковнославянизмите и на техния гръцки превод експлицират представата за обмислена концепция на речника, за спазването на определен стандарт в него. Така например съществителните имена са придружени с граматическа бележка за род; глаголите са дадени не в инфинитивната форма, а в 1 л. ед. ч. сегашно време, като се привеждат и окончанията за 2 л. ед. ч. и формите за минало свършено или несвършено и бъдеще време. Посочената практика показва творческото начало в лексикографската дейност на Неофит, който не копира руските черковнославянски речници (в които глаголите например се представят в инфинитив), а изхожда от новобългарската система. Тук отново проличава смесването на категориите вид и време, например: Гоню̀, ниши, παρτ. [139] гнàх και [или] гонех, ὰορ потнàх; Закривàю, еши, μ [140] крѝю, еше; Закалàю, еши ὰορ. — заклах, μ заколю, еши; Снабдевàю, еше, ὰορ. снабдех. μ снабдю, иши, и др. При отделни глаголи са представени и някои техни "неправилпости", напр. Могỳ, жèши, παρτ. могòх (κὰι можàх).. мозѝ, да мòжат; Идỳ, идèши, παρτ. идех (κὰι ходих..) .. идох, шел, шла, шло еси, и др.

 

И останалите думи са придружени от бележки, които ги характеризират като единици от определена част на речта, напр. Душеспасителний, ая, ое. επιτ. [141]; ψυχοφορος; Òн,.. онà.., онò.. ἀντων [142] ... αὺτοσ.. Безбòжне ὲπιρ. [143] ὰθὲωσ, Обàче σὺνδ [144], μέντοι, ὰλλὰ и др.

 

В речника е отразена, макар и по-ограничено, многозначността и съчетаемостта на черковнославянизмите. Характерна особеност на разглеждания труд е привеждането на синоними към заглавните думи и особено при превода им на гръцки, както и словообразувателни варианти, напр.: Молбà... молèне = молитва; Женѝтба... = брак; Пѝво... = питие; Слàбий, ая, ое .. немощний = некрепкий; Жѝд... = жидòвин и мн. жѝди, жидове; Пèш... (пеши), и др. Не са редки случаите, когато в лявата страна на речника се привеждат по 3, 4, 5, дори и по 8, 10 гръцки съответствия на превежданата черковнославянска дума (вж. Исхождỳ, Мèдлю, Òбраз, Собòр, Смешèние и

 

 

139. Бележката παρτ. (παρτατικὸσ) означава минало несвършено време.

 

140. Бележката μ. (μελλων) означава бъдеще време.

 

141. ὲπιθ. (ὲπιθετον) == прилагателно име.

 

142. ἀντων. (ἀντωνυμια)  местоимение.

 

143. ὲπιρ. (ὲπιρρημα) = наречие.

 

144. σὺνδ = съюз.

 

125

 

 

др.), което показва както високата степен на познаване на гръцки език от Неофит, така и стремежа към изчерпателност.

 

При конкретната работа с лексикалния материал от текстовете на Христоматията Неофит установява наличието на думи, които преценява като чужди на древния "славянски" език, резултат на "местно свойство". Ето защо тези думи той помества в отделен списък, озаглавен "Глосарий", даден в края на речника (с. 344—357). Тук откриваме главно русизми като Встрèча = сретение, Вòр = тат, Глàз, à = око, Гòлод, Деревя̀ный = древянний, Лèс = дубрава, Лю̀дский = человеческий, Порòг, Сквòзь = сквозе, Ремеслò, Тèнь = сень, Тепèрь, Однàко = обаче, Опя̀ть, Осторòжно и др.; сърбизми като Благотà, Страхотà, Тỳжний, Спавàю, Любèц и др.; заемки от други езици като Асистèнция, Тèкст (от латински), Гвàрдия (от италиански), Тàкта, Концèрт (от френски) и др. Отделянето на глосария от основния "Лексикон" дава основание за извода, че лексикографската работа с конкретността на многобройните езикови факти е подпомагала процеса на развитие или избистряне на теоретичните схващания на нашия пръв филолог Неофит Рилски.

 

Неофит е разбирал, че речникът може да бъде полезен не само за гръцките възпитаници на училището в Халки, но и за българските младежи поради "печалната скудост" на пълен славяноелински лексикон у нас. Тази възможност той отбелязва специално в предговора към Христоматията: "Присовокупляемий же Лексикон, издаемий оубо ради Еллинского наипаче юношества, не безполезен же имущий бити и любоучителним от иже в Болгарии учащихся единоплеменних, поради всеконечнаго у нас оскудения."

 

От трите големи речника, върху които работи Неофит, само "Лексикон славянскаго язика" вижда бял свят. Той бил разпространяван у нас и като самостоятелно книжно тяло. Такива екземпляри се пазят в музея на Неофит Рилски в гр. Банско и свидетелстват за интереса към речника през миналия век. По думите на Л. Милетич този оригинален Неофитов труд има "историческо-литературна цена" и в славянската филология. [145] Без съмнение той представлява интерес и за изследователите на историята на българския език днес.

 

*  *  *

 

В заключение трябва да се изтъкне отново, че най-значителният лексикографски труд на Неофит Рилски е неговият ръкописен тълковно-преводен "Словар българско-гръцкий", в който лексиката на българския език за

 

 

145. Милетич, Л. Цит. съч., с. 126.

 

126

 

 

първи път се разкрива чрез комуникативните сфери на употребата ѝ — в битовото общуване, в науката, изкуството, деловия живот, църквата и др. Описанието на речниковите единици е свързано с регламентиране на употребата им, т. е. със стремеж за нормативно устройство на лексиката. От друга страна, "Словарът" на Неофит е неопровержимо свидетелство за единството на българския език от Мизия, Тракия и Македония, тъй като обхваща речниково градиво от цялата територия на езика ни, като най-широко е локализирана лексиката от македонските говори (с бележките макед., макд), тъй като авторът сам е носител на един от тях.

 

Независимо че "Словар българско-гръцкий" е останал незавършен — в ръкопис, и не е могъл да окаже влияние върху езиковата практика, той с основание се оценява като начало на българската научна лексикография. Огромният, "кровавий труд", който е вложен в него, разкрива родолюбието, търпението, изключителната дисциплина на волята на най-големия български възрожденски "речникописец" — Неофит Рилски, чието дело заслужава нашето дълбоко признание.

[Previous] [Next]

[Back to Index]