Грамотитѣ
А. Срацимиръ (1) — Радулъ II (2) — Мирчо Велики (3) — Михаилъ, синъ на Мирча Велики (4-5) — Александъръ, синъ на Мирча Велики (6-14)
Грамота отъ българския царь Срацимиръ:
Радулъ II. (1375-1380):
Мирчо Велики (1386-1418):
Михаилъ, синъ на Мирча Велики (1418-1420):
4 (арх. № 216) ― 5 (арх. № 217)
Александъръ, синъ на Мирча Велики:
6 (арх. № 308) ― 7 (арх. № 304) ― 8 (арх. № 306) ― 9 (№ 305) ― 10 (№ 307) ― 11 (№ 301) ― 12 (№ 302) ― Снимки на грамота № 302 ( http://cautare.arhivamedievala.ro ) ― 13 (№ 303) ― 14 (№ 310)
1 (арх. № 456).
Грамота отъ българския царь Срацимиръ.
† Ѽ господина царѣ Срацимира жѹпанѹ Іаковѹ Херъманѹ фолногю и Петрѹ Фаинъглю и всемъ пргаромъ. Що ми сте писали и порѹчали, да ви люд. ход. свободно, тако ми бога волно и свободно да идѫ господина крала люд ѹ господина крала град и да тръгѹѫ, що имъ е драго. А ѣ давамъ мою верѹ царевѹ и нихъ ѹзимамъ на мою дѹшю, како да сѹ ѿ царства ми съблюдени, да имъ не бѹде пакоста некоіа, ни до еднога влас, како сами да видите. И аще да с(т)ѣ почтанни (и) полюбени ѿ царства ми, кои донесе листь ѿ вас.
† Іѡанъ Срацимиръ, царь блъгаромъ.
47
2 (арх. № 299).
Радулъ II. (1375-1380).
Іѡанъ Rадѹлъ,
великы̀и воивода и самодръжавни господинь въсеи земли оугровлахы̀скои, дават
господство ми сїе ѡризмо господства ми пръгарем Брашевским и Ражновцем и въсеи
земли Бръсѣнскои,
іако
що имъ
сътворило господство ми хрисовѹл
и закони, що сѧ имале ѿ прѣродїтелеи господства ми, такождере да имъ сѧ
ѹзимат
и при господствѣ ми. Тѡго радї, ц а р ю А л е ѯ а н д р е, варе ктȍ ти
вамеш въ Рѹокеръ,
да мѹ
запрѣтиш да
ѹзимат
вамѫ, що
закон. А инако да не смѣетъ
ѹчинит.
И кои либо щет битъ вамеш под Дѫбовнцѫ, и тои та(ко)ждере да имъ
ѹзимат.
Понеже ктȍ сѧ би покѹсил,
да имъ възмет прѣзь закон, и̏мат прїѫти велико зло и ѡргїѫ ѿ господства ми. А
ино нѣст по ѡризмѹ
господства ми.
† Іѡанъ Радѹлъ воевода, милостїѧ божїеѧ господинь.
3 (арх. № 779).
Мирчо Велики (1386-1418).
† Азъ иже въ Христа Бога благовѣрнии и христѡлюбивии и
самодръжавни Іѡ Мирча, великыи воевода и господинь, ѡбладаѫщѹ ми и господствѡщѹ
ми въсеи земи Угровлахіи и запланинскым еще же и кѫ татарскым странам и ѡбапол
по въсемѹ подѹнавиѹ
даже и до великаго морѣ, и милостиѫ божіеѫ и Дръстрѹ градѹ влад(а)лец,
благопроизволи господство ми своим благим произволением, чистим и свѣтлым
сръдцем, и даровах сии хрїсовѹл господства ми и исплъних прошение пръгарем
Брашовскым, понеже просихѫ господство ми,
іако
да поновим и да оутвръдим закони, що сѫ имали ѿ прѣродители господства ми за
кѵрмеркь по тръговох ѹ земи господства ми и на пѫти Брашовском дорі до Браил.
Іако да даваѫт
а҃ вилар ипри фертѹн, ѿ хѵсолови пер., ѿ колѹни к҃ı҃ дѹк., ѿ чех.
р҃ дѹк., а ѿ рѣзан виларъ нищ(о). И хто носит шапкы фрѫшскыѫ, нищо. Ѿ
возилницѫ мед кı҃ дѹк., ѿ вино возилницѫ ѕ҃ дѹ́к., ѿ конѣ, кои
кѹпит, ѕ҃ дѹк., ѿ мажѫ восѫк кı҃ дѹк., ѿ пипер, ѿ шофран, ѿ бабак,
ѿ влънѫ камилевѫ, ѿ агнѧтини, ѿ кожіе и ѿ кѹпиѫ ини, що доходѧт от морѣ, ѿ р҃
пер. г҃ пер. Бравъ свини к҃ дѹк., вол г҃ дѹк., крава г҃
дѹк., ѿ ѡвна дѹк., ѿ елениѫ кожѫ а҃ дѹк.; ако бѫдѫт дрѹгиѫ. кожѫ с неѫ,
да не
нищо. Ѿ мѣх сирение а҃ дѹк.; коник, кои менет мимо Тѹрчъ, г҃
бани; пѣшец бан, и еще кои поминѹѫт с рибѫ, ѿ кола а҃ рїбѫ, а връхѹ що
щет бит, да не
нищо. А на Браил маж. а҃ прѣ (?), а на кола ѹ Тръгшор а҃
рибѫ, ѹ Тръговище такождере. Кѡн товарен, бѫдї съ щим либо, г҃ дѹк. И на
Дѫбовицѫ, ѹ кола колико коне, толикози и дѹк. и а҃ рибѫ, а ѿ кѡн товарен
а҃ бани, а ѿ иних кѹпеи нищо. И кои слободен а҃ дѹк. и пѣшец бан.
И еще же, кои си дават добитѫк ѹ дльгь, да си ищет длъжника или емци, аще
48
имат, а ѿ права чл(овѣ)ка да сѧ варѹѫт. А нихто права чл(овѣ)ка
да не бантѹет. Еще же кто сѧ щет покѹсит ѿ болѣр господства ми, велицѣх же и
малих, бѫди да
кѹпен тоизи кѹмеркь, бѫдї да
комѹ либо милость дадена, та прїложит, а не стоит, на що сѫм оутвръдил и законил
на пръвом законѣ, тѡ такови имат приѫти велико зло и ѡргиѫ ѿ господства ми. И се
,
еги доиде Фелентин и Мартин и Крѹш ѹ Длъгомполи. И се свѣдетеле: Радѹл бан и
жѹпан Андрїаш, жѹпан Радѹл брат, жѹпан Казана, жѹпан Шербан Килчарев, жѹпан
Стоика, жѹпан Бадѣ Вамешов. И азъ лѡгоѳет Балдовин писах м(ѣсе)ца авгѹста ѕ҃
день въ лѣто
҂ѕ҃ц҃к҃а҃ (=1413) енд. ѕ҃.
4 (арх. № 216).
Михаилъ, синъ на Мирча Велики (1418-1420).
† Іѡ Михаил, великїи воевода и господинь, пишеть господство ми слѹгам господства ми ѿ Дѫбовицѫ град, вамешѡм ѿ Рѹкел и ѿ Тѹрчь, и такози ви ѡрисѹеть господство ми, іако да сѧ сте варѹвале ѿ сѣхзи Брашовѣн, не грабѣте их, нѫ̀ им взимаите вамѫ правѫ, пач(е) им оугаждаите. И коматѣ сѹкнѣна, ако възимаѫт рѣзаны калцѣ, либо по г҃-д҃ лакти, не дѣйте их вамѹвати. Нѫ̀ ходѣте право, и живѣте с ними лѣпо и добрѣ, да сȅ не плачѧт ѿ вас по-мнѡг(о) родїтелю господства ми, както до нинѣ, либо господствѹ ми, та да си чѹѫ нѣщ(о) рѣчи ѿ рѡдїтелѣ господства ми възради рѣчи вашѫ, понеже имат господство ми велико зло ѹчинити томѹзи чл(овѣ)кѹ, що им би позабавил по неправдѣ, аще и влас един. Ино не ще бити по ѡризмѹ господства ми.
† Іѡ Михаиль воевода, милостїѧ божїѧ господинъ.
5 (арх. № 217).
† Іѡань Михаиль воевода и господинь, дават господство ми сіѧ ѡризмо господства ми сѣмзи Брашовѣном и Рѫжновѣнѡм, іако варе кои чл(овѣ)кь ѿ земѧ господства ми рѡдїтелѣ и господства ми имат дльгь ѹ Брашовѣнь, а онь да подет тамо, да си ищет дльгь ѡт длъжника; ако мѹ не би платил ѿ волѧ, а тои да го тѧглит прѣд пръгари, да ако щѫт имѣти ѿ кѫдѹ взѧти, а тїе мѹ щѫт платит. Аще ли не би имал длъжникот ѿ кѫдѹ платит, а онь да си бїе ѡчи, що нѣ сї е дал добитьк ѹ добра чл(овѣ)ка. А никто да не смѣеть взѧти зде залѡг ѿ правѣх людї, ѿ Брашовѣн, и нигде се не заложѫт. Ѡти варе кто се би́ покѹсиль да им позабавит, аще и влас един, имат изгинѫт ѿ родїтелѣ господства ми и ѿ господство ми. Нѫ котрижде да си ищет тамо длъг ѿ длъжника, по ѡризмѹ господства ми.
† Іѡ Михаиль воевода, милостїѧ божїѧ господинь.
49
6 (арх. № 308).
Александъръ, синъ на Мирча Велики.
† Брашовѣнѡм въсѣмъ.
† Іѡ Алеѯандръ воевода и господинь въсеи земли Уггровлахіискои,
синъ Мирчѣ великааго воеводѣ, пишет господство ми Брашовѣнѡм въсѣм, великым же и
малим, мнѡг(о) здравіе. Тѡг(о) ради и вїе знаете добре, понеже мѡи господинъ
кралъ та ме не дръжи како
дръжал Дана воеводѫ, нѫ ме
пріѫл въ сина ср(ъ)д(е)чнаго, та сѫм имал надеждѫ да имам помощ и мнѡг(о) добро
ѿ вас. А віе моѫ реч не слѹшате, нѫ где да е татъ и хѫсаръ, ѹ вас прибега, и
храните мои вражмашие, що
іaдѫт
коморѫ бащинѫ ми и вистіаръ влашкои земли. Тѡг(о) ради, или ми даите вражмаша ми
и добитѡк, или да си не жалѹвате на мене, понеже пѹстих ѹ господина кралѣ, да сѧ
плачѧ ѿ вас, да еги ми доидет реч ѿ господина ми кралѣ, та по том да ви не бѫдет
жал. И тѹзи пустих болѣрина господства ми, жѹпана Димитра, да що ви речет, да го
верѹете, понеже сѫт речи господства ми.
† Іѡ Александръ воевода, молистїѧ божїѧ господинь.
7 (арх. № 304).
† Брашевѣнѡм.
† Іѡ Алеѯандръ воевода и господинъ въсеи земи ѹггровлахиискои, пишет господство ми Брашевѣнѡм въсѣм, и такази да знаете, ѡти ево тѹрци где сѧ паднѫли по Дѹнавѹ по вѫсѣхъ бродовох, та идѹ на земѧ да плѣнѧт и да расипѧт, да по-скоро дениѫ и нощиѫ да спѣшите да доидете на помощъ. Ѡти ако нам бѫдет зло, и вам щет бити по-злѣ; да кѡлко можете, спѣшѣте, колко войскѫ можете подвигнѫт на скорѣ, да доидете. А що нѣстъ готово, а вие гонѣте послѣд, да вътасат скоро. Ино да не сторите по рѣчи наши.
† Іѡ Алеѯандрь воевода, милостїѧ божїеѧ господинь.
8 (арх. № 306).
† Брашовѣно(м) и земли Бръси.
Іѡ Алеѯандръ воевода и господинъ, пишетъ господство ми Брашовѣном въсѣм и земли Бръси. И такози ви ѡрисѹет господство ми: аще сте да ми поможете, елате по-скоро, понеже сѧ тѹрци возѫт ѿ сѫботи, та поспешаите на потечѫ, а храна ви щет и напокон доити. Аще ли не щете доити, а вїе ми кажете, да знам, како да ѹчинѫ. И весели ви богъ.
† Іѡ) Алеѯандръ воевода и пр.
50
9 (№ 305).
† Брашовцем въсѣм.
† Іѡань Алеѯандръ воевода и господинъ въсеи земи ѹггровлахіискои, пишет господство (ми) мнѡго здравїе и поклоненїе гостем и прїателем господства ми, Брашовцѣм въсѣм, великым же и малим. И тѹзи да знаете, понеже сѫ нароком господина ми кралѣ іaко сѫ доишли Молдовци д҃ стегови и не теклъ ні един ѿ них, нинѣ идѫ сам на них сѫ молитвѫ господина ми кралѣ. Тѡго радї ви говорѧ и молѧ ви, да мо поможете съ лѫковы, съ стрѣлы̀, съ ѡрѫжїем, съ що можете. И богъ ви веселит.
† Іѡань Алеѯандрь воевода и пр.
10 (№ 307).
† Брашовѣном.
† Іѡ Александрь воевода и господинь, пишет господство ми
Брашовѣном въсѣмъ, великим же и малим, кахто моим братíам. Сего радї такози ви
говорим: нека да доходѧт и ваши люде зде и наши тамо, а никомѹ криво да не
бѫдет. Аще ли бѫдет нѣкоемѹ чл(овѣ)кѹ вашемѹ криво ѿ наших чл(овѣ)къ, а вїе сега
пѹстѣте да доидет, да мѹ чиним право, понеже такози нї
рѣчъ. И господство ми тѹзи пѹщам болѣрина ми Нѣгое. И съ онѣмизи люде, що им
криво ѿ вас и ѿ ваших люд(и), да ви говорѧ, аще любите да сте съ мном мирни,
вратѣте, варе що
ѹ вас, и моим чл(овѣ)ком криво да не бѫдет, понеже не можем ходит с лѫжами,
тъкмо с правом. Да ни не проваждате съ празни рѣчи, кахто до нинѣ. И веселит ви
богь.
† Іѡ Алеѯандръ воевода и пр.
11 (№ 301).
† Пръгарем Брашевъским.
† Іѡ Алеѯандръ воевода и господинъ, пищет господство ми пръгарем ѿ Брашев любезное херетисанїе. И такози ви просим: тѹзи въ кои чѣс доидет болѣрин господства ми Петръ Манъ, да мѹ дасте чл(овѣ)ка добра, да го проводит въ Ѡрадеи, ако сте приіaтели наши. Да ино да не сторите.
† Іѡ Алеѯандръ воевода и пр.
12 (№ 302).
† Сибинцем въсѣм.
† Іѡ Aлеѯандръ воевода и господинь въсеи земли ѹггровлахіискои, пишет господство ми Сибинцем въсѣм, великим же и малим, мнѡг(о) здравіе, какото моим братіамъ. Тѡго радї добрѣ знаете, егда ме пѹсти господинъ ми крал на влашкѫ землѧ, на моѫ ѡчинѫ, и на кѡг(о) ме ѡстави, іaко да ми бѫдет въ неволи помощник. Никто ѿ них съ ѡчима
51
не погледа на моѫ неволѧ, тъкмо наѹчи богъ Брашовѣне, добри люді,
та послѹшахѫ реч господина кралѣ, та доидоше съ своеми главами и и стоахѫ съ
мном въ неволи, понеже аще хтеше погинѫт сіази землѣ, и тіе щехѫ погинѫт, и
землѣ господина ми кралѣ не щеше имети покои. Да защо сме стоіaли
протива погани език, а віе ни подвигате зли речи, како се ѡтметнѫхме ѿ господина
кралѣ и дадохмо се тѹрцем. Тѡг(о) раді ніе слѹжимо господинѹ кралю и светомѹ
венцѹ, и да сподоби богъ, да сѧ приближит господинъ крал, да станемо прѣд ним,
да кто ще слъгати, да мѹ ебе п(ь)сь женѫ и матере мѹ. Азе и поидох ѹ тѹрци,
поидох за моѫ неволѧ, и ѹчиних покои земи, колико
ѡстанѫла, и въсѣм вам, и извадих си г҃ халіади робіе, а віе говорите,
понеже щѫ да плѣнѧ с тѹрци земѧ господина ми кралѣ. Азе да не да богъ да плѣнѧ,
нѫ щѫ слѹжит господинѹ ми кралю и въсѣм христианомъ до моего живота, како се сѫм
ѡбещал. И богь ви веселит.
† Іѡ Алеѯандръ воевода и пр.
Снимки на грамота № 302 ( http://cautare.arhivamedievala.ro ) :
13 (№ 303).
† Брашовѣном вьсѣм.
† Іѡ Алеѯандръ воевода и господинь вьсеи земли оугровлахиискои,
пишет господство ми много здравїе братїіaм
моим, Брашовѣном вьсѣм. И тѹзи ви давам ѹзнати: азы̀ сѧ мѫчѣ,
іaко
да погасѧ ѡгнь ѿ вас, и не бѣше инако, нѫ хто
ѹчиныл, да мѹ плати богъ. Пръво доиде Стан Спатаръ помеждѹ вас. Азь допѹстих моа
рѣч до вас, да ми го дасте, а вїе моа рѣч не послѹшасте; по том добѣже Тодоръ,
ѹкравши кони влашкои земли. Азь допѹстых пак до вас, да ми го дасте, и ѡ том мѧ
не слѹшасте. Азь сѧ мѫчѣ за вас, да имате покои, и ваше робїе, що могох, ѡткѹпих.
И колико робїе сѫт вь Никополи, азы̀ порѹчихъ до Никополѣ, да их не ѡтведѫт
далеко, до хде ихъ искѹпите. Того рад(и) толико добро ви чиним азь и мѫчѣ сѧ, да
погасѧ ѿ вас ѡгнь, а вїе го сами запалѣте на ваших главах. Тѹка
помеждѹ вас Станчѹл и Татѹл и Васил и Улан, да сѫжт взели кóни из моега двора,
да аще любите миръ и покои ваш, допѹстѣте мы ихъ свѧзани. Аще ли ми их не
допѹстите, не имате мира съ мном. Ино не щет быт.
† Іѡ Алеѯандръ воевода и пр.
14 (№ 310).
† Пръгарем ѿ Брашева.
† Іѡ Алеѯандръ воевода и господинь, пишет господство ми гостем и
прїіaтелѣм
господства ми, пръгарем ѿ Брашева. И такози ви ѡрисѵет господство ми:
іaко
тѵзи
болѣрин господства ми жѵпан Антонїе посрѣд вас, тѡго радї го съмъ клел на вѣрѫ и
на дѹшѫ господства ми. Тѡго радї да го ѡтпроводите съ ч(ь)стїѫ ѿ ваших рѫках, да
доидет без никоѫ грижѫ къ господствѹ ми, по ѡризмѹ господства ми.
† Іѡ Алеѯандръ воевода и пр.