Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II

Л. Милетичъ

 

Грамотитѣ

 

А. Срацимиръ (1) — Радулъ II (2) — Мирчо Велики (3) — Михаилъ, синъ на Мирча Велики (4-5) — Александъръ, синъ на Мирча Велики (6-14)

Грамота отъ българския царь Срацимиръ:

    1 (арх. № 456)

 

Радулъ II. (1375-1380):

    2 (арх. № 299)

 

Мирчо Велики (1386-1418):

    3 (арх. № 779)

 

Михаилъ, синъ на Мирча Велики (1418-1420):

    4 (арх. № 216)  ―  5 (арх. № 217)

 

Александъръ, синъ на Мирча Велики:

    6 (арх. № 308)  ―  7 (арх. № 304)  ―  8 (арх. № 306)  ―  9 (№ 305)  ―  10 (№ 307)  ―  11 (№ 301)  ―  12 (№ 302)  ―  13 (№ 303)  ―  14 (№ 310)

 

1 (арх. № 456).

 

Грамота отъ българския царь Срацимиръ.

 

 † Ѽ господина царѣ Срацимира жѹпанѹ Іаковѹ Херъманѹ фолногю и Петрѹ Фаинъглю и всемъ пргаромъ. Що ми сте писали и порѹчали, да ви люд. ход. свободно, тако ми бога волно и свободно да идѫ господина крала люд ѹ господина крала град и да тръгѹѫ, що имъ е драго. А ѣ давамъ мою верѹ царевѹ и нихъ ѹзимамъ на мою дѹшю, како да сѹ ѿ царства ми съблюдени, да имъ не бѹде пакоста некоіа, ни до еднога влас, како сами да видите. И аще да с(т)ѣ почтанни (и) полюбени ѿ царства ми, кои донесе листь ѿ вас.

 

† Іѡанъ Срацимиръ, царь блъгаромъ.

 

 

47

 

2 (арх. № 299).

 

Радулъ II. (1375-1380).

 

Іѡанъ Rадѹлъ, великы̀и воивода и самодръжавни господинь въсеи земли оугровлахы̀скои, дават господство ми сїе ѡризмо господства ми пръгарем Брашевским и Ражновцем и въсеи земли Бръсѣнскои, іако що имъ сътворило господство ми хрисовѹл и закони, що сѧ имале ѿ прѣродїтелеи господства ми, такождере да имъ сѧ ѹзимат и при господствѣ ми. Тѡго радї,  ц а р ю  А л е ѯ а н д р е,  варе ктȍ ти вамеш въ Рѹокеръ, да мѹ запрѣтиш да ѹзимат вамѫ, що закон. А инако да не смѣетъ ѹчинит. И кои либо щет битъ вамеш под Дѫбовнцѫ, и тои та(ко)ждере да имъ ѹзимат. Понеже ктȍ сѧ би покѹсил, да имъ възмет прѣзь закон, и̏мат прїѫти велико зло и ѡргїѫ ѿ господства ми. А ино нѣст по ѡризмѹ господства ми.

 

† Іѡанъ Радѹлъ воевода, милостїѧ божїеѧ господинь.

 

 


 

3 (арх. № 779).

 

Мирчо Велики (1386-1418).

 

† Азъ иже въ Христа Бога благовѣрнии и христѡлюбивии и самодръжавни Іѡ Мирча, великыи воевода и господинь, ѡбладаѫщѹ ми и господствѡщѹ ми въсеи земи Угровлахіи и запланинскым еще же и кѫ татарскым странам и ѡбапол по въсемѹ подѹнавиѹ даже и до великаго морѣ, и милостиѫ божіеѫ и Дръстрѹ градѹ влад(а)лец, благопроизволи господство ми своим благим произволением, чистим и свѣтлым сръдцем, и даровах сии хрїсовѹл господства ми и исплъних прошение пръгарем Брашовскым, понеже просихѫ господство ми, іако да поновим и да оутвръдим закони, що сѫ имали ѿ прѣродители господства ми за кѵрмеркь по тръговох ѹ земи господства ми и на пѫти Брашовском дорі до Браил. Іако да даваѫт а҃ вилар ипри фертѹн, ѿ хѵсолови пер., ѿ колѹни к҃ı҃ дѹк., ѿ чех. р҃ дѹк., а ѿ рѣзан виларъ нищ(о). И хто носит шапкы фрѫшскыѫ, нищо. Ѿ возилницѫ мед кı҃ дѹк., ѿ вино возилницѫ ѕ҃ дѹ́к., ѿ конѣ, кои кѹпит, ѕ҃ дѹк., ѿ мажѫ восѫк кı҃ дѹк., ѿ пипер, ѿ шофран, ѿ бабак, ѿ влънѫ камилевѫ, ѿ агнѧтини, ѿ кожіе и ѿ кѹпиѫ ини, що доходѧт от морѣ, ѿ р҃ пер. г҃ пер. Бравъ свини к҃ дѹк., вол г҃ дѹк., крава г҃ дѹк., ѿ ѡвна дѹк., ѿ елениѫ кожѫ а҃ дѹк.; ако бѫдѫт дрѹгиѫ. кожѫ с неѫ, да не нищо. Ѿ мѣх сирение а҃ дѹк.; коник, кои менет мимо Тѹрчъ, г҃ бани; пѣшец бан, и еще кои поминѹѫт с рибѫ, ѿ кола а҃ рїбѫ, а връхѹ що щет бит, да не нищо. А на Браил маж. а҃ прѣ (?), а на кола ѹ Тръгшор а҃ рибѫ, ѹ Тръговище такождере. Кѡн товарен, бѫдї съ щим либо, г҃ дѹк. И на Дѫбовицѫ, ѹ кола колико коне, толикози и дѹк. и а҃ рибѫ, а ѿ кѡн товарен а҃ бани, а ѿ иних кѹпеи нищо. И кои слободен а҃ дѹк. и пѣшец бан. И еще же, кои си дават добитѫк ѹ дльгь, да си ищет длъжника или емци, аще

 

 

48

 

имат, а ѿ права чл(овѣ)ка да сѧ варѹѫт. А нихто права чл(овѣ)ка да не бантѹет. Еще же кто сѧ щет покѹсит ѿ болѣр господства ми, велицѣх же и малих, бѫди да кѹпен тоизи кѹмеркь, бѫдї да комѹ либо милость дадена, та прїложит, а не стоит, на що сѫм оутвръдил и законил на пръвом законѣ, тѡ такови имат приѫти велико зло и ѡргиѫ ѿ господства ми. И се , еги доиде Фелентин и Мартин и Крѹш ѹ Длъгомполи. И се свѣдетеле: Радѹл бан и жѹпан Андрїаш, жѹпан Радѹл брат, жѹпан Казана, жѹпан Шербан Килчарев, жѹпан Стоика, жѹпан Бадѣ Вамешов. И азъ лѡгоѳет Балдовин писах м(ѣсе)ца авгѹста ѕ҃ день въ лѣто ҂ѕ҃ц҃к҃а҃ (=1413) енд. ѕ҃.

 

 


 

4 (арх. № 216).

 

Михаилъ, синъ на Мирча Велики (1418-1420).

 

† Іѡ Михаил, великїи воевода и господинь, пишеть господство ми слѹгам господства ми ѿ Дѫбовицѫ град, вамешѡм ѿ Рѹкел и ѿ Тѹрчь, и такози ви ѡрисѹеть господство ми, іако да сѧ сте варѹвале ѿ сѣхзи Брашовѣн, не грабѣте их, нѫ̀ им взимаите вамѫ правѫ, пач(е) им оугаждаите. И коматѣ сѹкнѣна, ако възимаѫт рѣзаны калцѣ, либо по г҃-д҃ лакти, не дѣйте их вамѹвати. Нѫ̀ ходѣте право, и живѣте с ними лѣпо и добрѣ, да сȅ не плачѧт ѿ вас по-мнѡг(о) родїтелю господства ми, както до нинѣ, либо господствѹ ми, та да си чѹѫ нѣщ(о) рѣчи ѿ рѡдїтелѣ господства ми възради рѣчи вашѫ, понеже имат господство ми велико зло ѹчинити томѹзи чл(овѣ)кѹ, що им би позабавил по неправдѣ, аще и влас един. Ино не ще бити по ѡризмѹ господства ми.

 

† Іѡ Михаиль воевода, милостїѧ божїѧ господинъ.

 

 


 

5 (арх. № 217).

 

† Іѡань Михаиль воевода и господинь, дават господство ми сіѧ ѡризмо господства ми сѣмзи Брашовѣном и Рѫжновѣнѡм, іако варе кои чл(овѣ)кь ѿ земѧ господства ми рѡдїтелѣ и господства ми имат дльгь ѹ Брашовѣнь, а онь да подет тамо, да си ищет дльгь ѡт длъжника; ако мѹ не би платил ѿ волѧ, а тои да го тѧглит прѣд пръгари, да ако щѫт имѣти ѿ кѫдѹ взѧти, а тїе мѹ щѫт платит. Аще ли не би имал длъжникот ѿ кѫдѹ платит, а онь да си бїе ѡчи, що нѣ сї е дал добитьк ѹ добра чл(овѣ)ка. А никто да не смѣеть взѧти зде залѡг ѿ правѣх людї, ѿ Брашовѣн, и нигде се не заложѫт. Ѡти варе кто се би́ покѹсиль да им позабавит, аще и влас един, имат изгинѫт ѿ родїтелѣ господства ми и ѿ господство ми. Нѫ котрижде да си ищет тамо длъг ѿ длъжника, по ѡризмѹ господства ми.

 

† Іѡ Михаиль воевода, милостїѧ божїѧ господинь.

 

 

49

 

6 (арх. № 308).

 

Александъръ, синъ на Мирча Велики.

 

† Брашовѣнѡм въсѣмъ.

 

† Іѡ Алеѯандръ воевода и господинь въсеи земли Уггровлахіискои, синъ Мирчѣ великааго воеводѣ, пишет господство ми Брашовѣнѡм въсѣм, великым же и малим, мнѡг(о) здравіе. Тѡг(о) ради и вїе знаете добре, понеже мѡи господинъ кралъ та ме не дръжи како дръжал Дана воеводѫ, нѫ ме пріѫл въ сина ср(ъ)д(е)чнаго, та сѫм имал надеждѫ да имам помощ и мнѡг(о) добро ѿ вас. А віе моѫ реч не слѹшате, нѫ где да е татъ и хѫсаръ, ѹ вас прибега, и храните мои вражмашие, що іaдѫт коморѫ бащинѫ ми и вистіаръ влашкои земли. Тѡг(о) ради, или ми даите вражмаша ми и добитѡк, или да си не жалѹвате на мене, понеже пѹстих ѹ господина кралѣ, да сѧ плачѧ ѿ вас, да еги ми доидет реч ѿ господина ми кралѣ, та по том да ви не бѫдет жал. И тѹзи пустих болѣрина господства ми, жѹпана Димитра, да що ви речет, да го верѹете, понеже сѫт речи господства ми.

 

† Іѡ Александръ воевода, молистїѧ божїѧ господинь.

 

 


 

7 (арх. № 304).

 

† Брашевѣнѡм.

 

† Іѡ Алеѯандръ воевода и господинъ въсеи земи ѹггровлахиискои, пишет господство ми Брашевѣнѡм въсѣм, и такази да знаете, ѡти ево тѹрци где сѧ паднѫли по Дѹнавѹ по вѫсѣхъ бродовох, та идѹ на земѧ да плѣнѧт и да расипѧт, да по-скоро дениѫ и нощиѫ да спѣшите да доидете на помощъ. Ѡти ако нам бѫдет зло, и вам щет бити по-злѣ; да кѡлко можете, спѣшѣте, колко войскѫ можете подвигнѫт на скорѣ, да доидете. А що нѣстъ готово, а вие гонѣте послѣд, да вътасат скоро. Ино да не сторите по рѣчи наши.

 

† Іѡ Алеѯандрь воевода, милостїѧ божїеѧ господинь.

 

 


 

8 (арх. № 306).

 

† Брашовѣно(м) и земли Бръси.

 

Іѡ Алеѯандръ воевода и господинъ, пишетъ господство ми Брашовѣном въсѣм и земли Бръси. И такози ви ѡрисѹет господство ми: аще сте да ми поможете, елате по-скоро, понеже сѧ тѹрци возѫт ѿ сѫботи, та поспешаите на потечѫ, а храна ви щет и напокон доити. Аще ли не щете доити, а вїе ми кажете, да знам, како да ѹчинѫ. И весели ви богъ.

 

† Іѡ) Алеѯандръ воевода и пр.

 

 

50

 

9 (№ 305).

 

† Брашовцем въсѣм.

 

† Іѡань Алеѯандръ воевода и господинъ въсеи земи ѹггровлахіискои, пишет господство (ми) мнѡго здравїе и поклоненїе гостем и прїателем господства ми, Брашовцѣм въсѣм, великым же и малим. И тѹзи да знаете, понеже сѫ нароком господина ми кралѣ іaко сѫ доишли Молдовци д҃ стегови и не теклъ ні един ѿ них, нинѣ идѫ сам на них сѫ молитвѫ господина ми кралѣ. Тѡго радї ви говорѧ и молѧ ви, да мо поможете съ лѫковы, съ стрѣлы̀, съ ѡрѫжїем, съ що можете. И богъ ви веселит.

 

† Іѡань Алеѯандрь воевода и пр.

 

 


 

10 (№ 307).

 

† Брашовѣном.

 

† Іѡ Александрь воевода и господинь, пишет господство ми Брашовѣном въсѣмъ, великим же и малим, кахто моим братíам. Сего радї такози ви говорим: нека да доходѧт и ваши люде зде и наши тамо, а никомѹ криво да не бѫдет. Аще ли бѫдет нѣкоемѹ чл(овѣ)кѹ вашемѹ криво ѿ наших чл(овѣ)къ, а вїе сега пѹстѣте да доидет, да мѹ чиним право, понеже такози нї рѣчъ. И господство ми тѹзи пѹщам болѣрина ми Нѣгое. И съ онѣмизи люде, що им криво ѿ вас и ѿ ваших люд(и), да ви говорѧ, аще любите да сте съ мном мирни, вратѣте, варе що ѹ вас, и моим чл(овѣ)ком криво да не бѫдет, понеже не можем ходит с лѫжами, тъкмо с правом. Да ни не проваждате съ празни рѣчи, кахто до нинѣ. И веселит ви богь.

 

† Іѡ Алеѯандръ воевода и пр.

 

 


 

11 (№ 301).

 

† Пръгарем Брашевъским.

 

† Іѡ Алеѯандръ воевода и господинъ, пищет господство ми пръгарем ѿ Брашев любезное херетисанїе. И такози ви просим: тѹзи въ кои чѣс доидет болѣрин господства ми Петръ Манъ, да мѹ дасте чл(овѣ)ка добра, да го проводит въ Ѡрадеи, ако сте приіaтели наши. Да ино да не сторите.

 

† Іѡ Алеѯандръ воевода и пр.

 

 


 

12 (№ 302).

 

† Сибинцем въсѣм.

 

† Іѡ Aлеѯандръ воевода и господинь въсеи земли ѹггровлахіискои, пишет господство ми Сибинцем въсѣм, великим же и малим, мнѡг(о) здравіе, какото моим братіамъ. Тѡго радї добрѣ знаете, егда ме пѹсти господинъ ми крал на влашкѫ землѧ, на моѫ ѡчинѫ, и на кѡг(о) ме ѡстави, іaко да ми бѫдет въ неволи помощник. Никто ѿ них съ ѡчима

 

 

51

 

не погледа на моѫ неволѧ, тъкмо наѹчи богъ Брашовѣне, добри люді, та послѹшахѫ реч господина кралѣ, та доидоше съ своеми главами и и стоахѫ съ мном въ неволи, понеже аще хтеше погинѫт сіази землѣ, и тіе щехѫ погинѫт, и землѣ господина ми кралѣ не щеше имети покои. Да защо сме стоіaли протива погани език, а віе ни подвигате зли речи, како се ѡтметнѫхме ѿ господина кралѣ и дадохмо се тѹрцем. Тѡг(о) раді ніе слѹжимо господинѹ кралю и светомѹ венцѹ, и да сподоби богъ, да сѧ приближит господинъ крал, да станемо прѣд ним, да кто ще слъгати, да мѹ ебе п(ь)сь женѫ и матере мѹ. Азе и поидох ѹ тѹрци, поидох за моѫ неволѧ, и ѹчиних покои земи, колико ѡстанѫла, и въсѣм вам, и извадих си г҃ халіади робіе, а віе говорите, понеже щѫ да плѣнѧ с тѹрци земѧ господина ми кралѣ. Азе да не да богъ да плѣнѧ, нѫ щѫ слѹжит господинѹ ми кралю и въсѣм христианомъ до моего живота, како се сѫм ѡбещал. И богь ви веселит.

 

† Іѡ Алеѯандръ воевода и пр.

 

 


13 (№ 303).

 

† Брашовѣном вьсѣм.

 

† Іѡ Алеѯандръ воевода и господинь вьсеи земли оугровлахиискои, пишет господство ми много здравїе братїіaм моим, Брашовѣном вьсѣм. И тѹзи ви давам ѹзнати: азы̀ сѧ мѫчѣ, іaко да погасѧ ѡгнь ѿ вас, и не бѣше инако, нѫ хто ѹчиныл, да мѹ плати богъ. Пръво доиде Стан Спатаръ помеждѹ вас. Азь допѹстих моа рѣч до вас, да ми го дасте, а вїе моа рѣч не послѹшасте; по том добѣже Тодоръ, ѹкравши кони влашкои земли. Азь допѹстых пак до вас, да ми го дасте, и ѡ том мѧ не слѹшасте. Азь сѧ мѫчѣ за вас, да имате покои, и ваше робїе, що могох, ѡткѹпих. И колико робїе сѫт вь Никополи, азы̀ порѹчихъ до Никополѣ, да их не ѡтведѫт далеко, до хде ихъ искѹпите. Того рад(и) толико добро ви чиним азь и мѫчѣ сѧ, да погасѧ ѿ вас ѡгнь, а вїе го сами запалѣте на ваших главах. Тѹка помеждѹ вас Станчѹл и Татѹл и Васил и Улан, да сѫжт взели кóни из моега двора, да аще любите миръ и покои ваш, допѹстѣте мы ихъ свѧзани. Аще ли ми их не допѹстите, не имате мира съ мном. Ино не щет быт.

 

† Іѡ Алеѯандръ воевода и пр.

 

 


14 (№ 310).

 

† Пръгарем ѿ Брашева.

 

† Іѡ Алеѯандръ воевода и господинь, пишет господство ми гостем и прїіaтелѣм господства ми, пръгарем ѿ Брашева. И такози ви ѡрисѵет господство ми: іaко  тѵзи болѣрин господства ми жѵпан Антонїе посрѣд вас, тѡго радї го съмъ клел на вѣрѫ и на дѹшѫ господства ми. Тѡго радї да го ѡтпроводите съ ч(ь)стїѫ ѿ ваших рѫках, да доидет без никоѫ грижѫ къ господствѹ ми, по ѡризмѹ господства ми.

 

† Іѡ Алеѯандръ воевода и пр.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]