Грамотитѣ
* * *
Всичкитѣ грамоти, които публикувамъ по-долу, сега за първъ пѫть
се явяватъ печатно, освѣнъ грам. № 1. отъ българския царъ Срацимиръ и грам. № 35
и № 56, които азъ въ минѫлия августъ мѣс. прѣдварително публикувахъ въ Бълг.
Прѣгледъ г. II. кн. IX–X стр. 304—310. Почти сѫщеврѣменно се яви грамотата на
царя Срацимира и въ Archiv für slavische Philologie Bd. XVII. 3 и 4. Heft
(544—547), съобщена отъ проф. Богданъ отъ Брашовъ. [1]
Датата на Срацимировата грамота не може засега точно да се опрѣдѣли; само това е
донѣгдѣ сигурно, че е писана слѣдъ 1369 год., понеже слѣдъ тая дата Срацимиръ се
е намиралъ въ извѣстни васални отношения спрѣмо маджарския краль, когото
Срацимиръ тукъ нарича „господинъ краль.” Срацимиръ е билъ близъкъ роднина съ
влашкия войвода Александъръ (1330—1365), понеже е водилъ за жена неговата
дъщеря. Сетнѣ влашката княжеска фамилия е подпомагала Срацимира въ разпритѣ му
съ брата му, царя Шишмана, поради което подирниятъ отворилъ война противъ Иоана
Дана I, синъ на Радула II, отъ когото съобщавамъ по-долу грамотата № 2. Иоанъ
Данъ въ тая война загинѫлъ. Сега вече не се съмнявамъ, че българската коледна
пѣсень, която съобщихъ въ Мсб. II. (крит. отд. 207—208) и въ която се споменува
„Данъ войвода,” какъ билъ калесанъ да кърсти „царь Шишману мѫжка рожба,” се
отнася именно къмъ Дана I, братъ на Мирча Велики. Ето така нѣкогашнитѣ близки
свръзки между Шишмановцитѣ и първитѣ влашки воиводи, възпѣни дори и въ народната
ни поезия, сега случайно пакъ се прѣдставятъ въ туй издание отъ влахобългарски
грамоти, на чело съ една грамота отъ царя Срацимира! Умѣстно е да обърнемъ тукъ
внимание и върху едно мѣсто въ казаната грамота № 2 отъ Радула II (1375—1380),
гдѣто подирниятъ се обръща къмъ „царя Александра” съ молба, да заповѣда на своя
митничаръ въ Рукеръ, да не взема мито противъ закона: „Того радї, ц а р ю А л
е ѯ а н д р е, варе ктȍ ти
вамеш въ Рукеръ, да мѹ запрѣтиш, да ѹзимат вамѫ що
закон.” Азъ не могѫ да се досетѭ, къмъ кой другъ „царь” може да се отнася това
обръщанье, освѣнъ къмъ българския царь Шишманъ Търновски. Не ясно е само, защо
го нарича Александъръ, тъй като това име не може да се отнася къмъ баща му,
който се е билъ вече поминѫлъ тогава. Интересно е това мѣсто и заради
споменѫтото тукъ вземанье мито отъ чиновникъ на „царя Алаксандра” въ влашкия
Рукеръ!
Особно внимание заслужва грамотата № 12 отъ Мирчовия синь Александъръ, понеже тя е единствена въ това издание, адресувана до градъ Сибинъ, както се види и отъ адреса: „Сибинцемъ въсѣм.” Казахъ по-горѣ, че всичкитѣ писма отъ влашкитѣ войводи до градъ Сибинъ, които се запазватъ сега въ саксонската архива въ този градъ, сѫ пи-
1. Споменѫтитѣ вече нѣколко грамоти, писани отъ влашки войводи до града Брашовъ, които публикува Стурджа въ Analele akad. rom. т. VIII, сѫ намѣрени въ Wiesbaden. Не се съмнявамъ, че тѣ сѫ били нѣкога въ Брашовската архива.
46
сани на латински. Само тая грамота на Александра прави изключение, но и тя се пази въ Брашовъ, а не въ Сибинъ. Оть това заключавамъ, че оригиналъть на тая грамота, който споредъ адреса трѣба да е билъ първомъ изпроводенъ въ Сибинъ, ще да е билъ сетнѣ официално проводенъ въ Брашовъ, може би да се прѣведе на нѣмски или латински, а може би и за свѣдѣние на брашовцитѣ.
Най-сетнѣ ще споменѫ и за хронологичното несъгласие, което произлиза отъ датитѣ на грамотитѣ № № 15 и 16 (1421 и 1422 г.) и врѣмето, когато Радулъ III е владѣлъ (1425—1427). Въ 1421 и 1422 г. е владѣлъ Данъ II., а Радулъ III, види се, е издалъ тия грамоти като претендентъ на прѣстола, но това не се вижда отъ титлитѣ, които си дава въ тия грамоти, нито отъ съдьржанието. Сѫщо такъвъ въпросъ задава и грам. № 18 отъ Данъ II, която е датирана отъ 1431 г., докато той е владѣлъ повторно до 1430 г., когато билъ и убитъ отъ Влада II, Мирчовия синъ. Тѣзи, както и другитѣ исторични въпроси, които се засѣгатъ въ тия наши грамоти и които азъ нѣма да изреждамъ тукъ, ще се разяснѭтъ отъ компетентнитѣ историци.
Слѣдъ текста на грамотитѣ азъ ще разгледамъ, както вече казахъ,
тѣхниятъ езикъ. Почти на всички грамоти сѫ запазени восъчни печати, но азъ тѣхъ
не взехъ въ внимание. Адреситѣ сѫ писани на гърба на всѣка грамота, както е била
сгънѫта въ видь на писмо. Всички съкращения, освѣнъ глагол.
,
и
,
прѣдавамъ разрѣшени по сѫщия начинъ, както и въ грамотитѣ, печатани въ Мин.
Сборн. т. IX. Въ тѣзи грамоти сега прѣдавамъ и думата „господство” несъкратена.
Поправихъ и прѣпинателнитѣ знакове, а освѣнъ това прѣдавамъ собственитѣ имена съ
голѣми букви, за по-голѣма ясность, както постѫпихъ и въ изданието на прѣдишнитѣ
грамоти. Номерътъ прѣдъ всѣка грамота, който е въ скоби, означава номерътъ на
грамотата, както е забѣлѣжена въ градската архива въ Брашовъ. Грамотитѣ
разпоредихъ въ хронологиченъ редъ споредъ врѣмето на владѣтелитѣ и частнитѣ
лица, които сѫ ги писали. За врѣмето на подирнитѣ заключвахъ повече по езика и
писмото.