Грамотитѣ
Б. Радулъ III (15-17) — Данъ II (18-27) — Владъ II Дракулъ (28-50)
Радулъ III (1425-1427):
15 (№ 776) ― 16 (№ 771) ― 17 (№ 227)
Данъ II (1420–1426 и повторно 1427–1431):
18 (№ 768) ― 19 (№ 1) ― 20 (№ 3) ― 21 (№ 4) ― 22 (№ 5) ― 23 (№ 6) ― 24 (№ 7) ― 25 (№ 10) ― 26 (№ 9) ― 27 (№ 2)
Владъ II. Дракулъ (1430—1439 и повторно 1442—1446):
28 (№ 770) ― 29 (№ 154) ― 30 (№ 164) ― 31 (№ 165) ― 32 (№ 166) ― 33 (№ 167) ― 34 (№ 168) ― 35 (№ 169) ― 36 (№ 170) ― 37 (№ 171) ― 38 (№ 173) ― 39 (№ 176) ― 40 (№ 177) ― 41 (№ 178) ― 42 (№ 179) ― 43 (№ 180) ― 44 (№ 184) ― 45 (№ 186) ― 46 (№ 187) ― 47 (№ 188) ― 48 (№ 192) ― 49 (№ 193) ― 50 (№ 163)
15 (№ 776).
Радулъ III (1425-1427).
† Іѡ Радоулъ воевода и господинь, ѡбѣщават сѧ господство ми ѿ
сего дне, ѡтколѣ си дадохѫ Брашовѣни добитѡк,
іaко да
мир посрѣд нами и да
една землѣ съ землѧ господства ми, да живѫт мирно и единод(ѹ)шно и вес Брашев и
въсѣ землѣ Бръсѣнскаа. И ѡбѣщават сѧ господство ми,
іaко вражмашѹ тѣх да
вражмашъ господствѹ ми, а вражмаш господства ми да
вражмашъ Брашовѣнѡм и въсе земи Бръсѣнскои, и да ми сѫ съ въсѫ правдѫ и
господство ми да им сѫм съ правдѫ, да сѫ въ слободѫ и да сѧ не боѫт ни ѿ единѫ
злобѫ, ни плѣн, ни хѫса, ни изем, ни залог, ниже да им сѧ испакостит нищо ѿ
земли господства ми, нѫ да сѫ едина землѣ съ землѧ господства ми и да кѹпчѹѫт
людї господства ми въ земи вашеи, и да ѡставлѣите въсѣкѫ кѹплѧ да доходит въ
земѧ господства ми, и хлѣб и желѣзо или бѫдї (чьто), и то да ходет слободно и да
живемо мирно и единодѹшно съ правдѡм и истинѡм. А господство ми да им съмъ съ
правдѫ и да им не мислим злȍ. И дават господство ми вѣрѫ и дѹшѫ господства ми и
вѣра и дѹша въсѣх болѣръ господства ми: вѣра жѹпан Радоула, вѣра жѹпан Влъкана,
вѣра жѹпан (На)на, вѣра жѹпан Стана, вѣра жѹпан Влъѯана, вѣра жѹпан Нѣга, вѣра
жѹпана Драгича, вѣра Михаила протовистиіaрѣ,
вѣра Радѹла Сахакова, вѣра Ѡнча Лѹнгашъ. И варе кто сѧ би покѹсил,
іaко да прѣстѫпит сїе клетви, тѡ̀ таковааго да ѹбиет господь богь, зде
же тѣлом, а въ бѫдѫщїи вѣке дѹшеѫ, и да имат ѹчѧстїе съ Іюдѫ и съ Арїем, и да
проклѧт ѿ отца и сина и светаго дѹха и ѿ т҃ и и҃ї св(е)тых
ѡт(е)ць, иже въ Никеи, амин. Исписа сѧ в лѣт ҂ѕ҃ц҃к҃
, ( = 1421),
ендиктїѡн д҃ı., маїа. з҃. д(е)нъ.
(Около хрисовула бѣлѣжка отъ десно): † И да сѧ сѫдет сираци господства ми прѣд господство ми, а сираци ваши прѣд вами, и да им нѣ(ст) криво.
(Бѣлѣжка отъ лѣво): † И да не дръжите злих людї посрѣд вас, що их не любит господство ми, да не прѣбиваѫт посрѣд вас, ни господство ми да не дръжит зли людї.
16 (№ 771).
† Иже въ Христа Бога благовѣрны̀ и христолюбиви и самодрьжавни Іѡанъ Радоѹлъ великы̀и воивода, милостїѫ божїеѫ и божїем дарованїемъ ѡбладаѫщѹ ми и господствѹѫщѹ ми въсеѫ землеѫ оуггровлахыискоѫ. Благопроизволи господство ми своимъ благымъ произволеннїемъ, чистим и свѣтлим ср(ъ)дцемъ, и даровах съи въсеч(ь)стны и благоѡбразны̀ и прѣпочтаны̀, иже над въсѣмы̀ чѧсти и даровъ настоѫи хрисовѹл господства ми. И исплъних прошенїе пръгаремъ Брашевскым, понеже просихѫ господство ми, іaко да имъ поновим и да имъ ѹтвръдим закони, що сѧ имали ѿ прѣрѡдїтели господства ми за кѹмеркы по въсѣхъ тръговѡх, по земли
53
господства ми и на пѫти Брашовском дори до Браилѡв,
іaко да
даваѫтъ ѿ а҃ виларъ и прїѹ фертѹн; ѿ хѹсѹлеви а҃ пер., ѿ колѹни
в҃ı дѹк., ѿ чех. ѕ҃ дѹк., а ѿ нарѣзан виларъ нищо. И
хтȍ носитъ шапкы фрѫшскїѫ и бобовь и желѣзо, нищо, а ѿ возилницѫ мед в҃ı
дѹк., а ѿ возилницѫ вино ѕ҃, а ѿ конѣ, ктȍ кѹпит, ѕ҃ дѹк., а ѿ
мажѫ восѫк в҃ı дѹк., а ѿ пипер и ѿ шафран и ѿ бабакъ и ѿ влънѫ камилевѫ и
ѿ агнѧтини и ѿ кожїе и ѿ кѹпїѫ инїѫ, що доходѧт ѿ морѣ, ѿ р҃ перп. г҃
пер.; брав свини в҃ дѹк., вол г҃ дѹк., крава г҃ дѹк., ѡвѫн
дѹк.; ѡт еленїѫ кожѫ дук.; ако ли бѫдѫт дрѹгїѫ кожѧ с неѫ, нищо; ѿ мѣх сіренїе
а҃ дѹк.; коник, кои минет мимо Тѹрчъ, г҃ бани, а пѣшецъ а҃ бан. И
еще кои поминѹѫтъ с рибѫ, ѿ кола а҃ рибѫ, а що бѫдет връхѹ, нищо да не
. А на Браил ѿ мажѫ
а҃ перпера, а ѿ една кола въ Тръгшоръ а҃ рибѫ; ѹ
Тръговище такождере. Кон товарен, бѫди съ щим либо, г҃ дѹк. И на Дѫбовицѫ, въ
кола колико сѧ коне, толикози и дѹкати, и ѿ кола а҃ рибѫ, а ѿ конъ
товарен г҃ бани, а ѿ иних кѹплѣхъ нищо; и кон слободен а҃ дѹк.; и
пѣшецъ бан. И еще же кон си дават добиток въ длъг, да си ищеть длъжника или
емци, аще имат, а ѿ права чл(овѣ)ка да сѧ варѹѫть. А нихто же права чл(овѣ)ка да
не бантѹватъ. Еще же кто сѧ щет покѹситъ ѿ болѣръ господства ми, вѣлицѣх же и
малих, бѫди да
кѹпенъ тоизи кѹмеркъ, бѫди да
милостъ дадена комѹ либо, та
приложит, а не стоитъ, на що
господство ми ѹтвръдил и ѹзаконил на пръвом
законѣ, тȍ таковии имат прїѫти велико зло и ѡргїѫ ѿ господства ми. И се
, еги
доиде кѫ́ господствѹ ми Рѣвел Ханѫш и Кр(ъ)стѣ ѿ Ражловъ, и се
въ Тръговище.
Свѣдѣтеле же: жѹпан Влъкан, и жѹпан Нанъ, и жѹщан Влъкан, и Агабан, и жѹпан
Радѹлъ Сахаковъ, и Михаилъ вистїаръ и азъ лѡгѳет Гергина, еже исписах въ
Тръговищи м(ѣ)с(е)ца ноеврїа к҃а҃ д(е)нъ, в лѣт ҂ѕ̀҃ц҃а҃ ( =
1422), енд.
ı.
Іѡ Радѹл воевода, милостіѧ божїеѧ господинь.
17 (№ 227).
† Пръгаремъ ѿ Брашов.
† Іѡанъ Радѹлъ воевода и господинъ вьсеи земи ѹггровлахіискои,
пишет господство ми приіaтелем господства ми, пръгарем ѿ Брашов. Тѹзи, защо мѣ
сте просиле за вамѫ ѿ Длъгополе, да не бъдет. А господство ми е оставилъ,
по-мнѡг(о) да не бѫдет. Ѹчинило е господство ми, да бѫдет по законѹ, како
билъ ѹ дни Мирче воеводе. И тази щѫ дръжат, толко вие да дръжите. Сираком
господства ми криво да им не бъдет. Занъ
мило ѿ вас господстствѹ ми. И богъ
ви веселит.
† Іѡ Радѹл воевода, милостиѧ божїѧ господинь.
54
18 (№ 768).
Данъ II (1420–1426 и повторно 1427–1431).
[ Прѣдшествува въ латински прѣводь Мирчовата грамота отъ 1413 г. (вж. по-горѣ № 3) ].
Азъ Іѡ Дан, великьи воевода и господинъ вь всеи земи
оуггровлахїискои и запланинскым странам, Амлашѹ и Фаграшѹ херцег, благопроизволи
господство ми своим благим произволенїемъ, и не посрамих ни попрах, нѫ паче
потвръдих и понових съ̀и хрисовоул прѣродїтелѣ господства ми и с(ве)тоночившааго
Іѡана Мирча воеводѫ, и даровах сѫ́и хрисовоул господства ми пръгарем ѿ Брашева и
въсèи земи Бръсѣньскои.
Іaко да им
старїi закон, како да коупчюѫт въсѣкѫ
кѹпїѫ по въсеи земи и ѡбласти посподства ми слободно без никое позабавленїе, ѿ
желѣзних врат даже до великааго морѣ, нигде коумеркъ да не даваѫтъ, ни на коем
тръѕѣ, ни на коем бродѣ. Тъкмо прѣхѡдещи Брашевци със кѹпїѧ въ земѧ господства
ми да дадѫт на Рѹкер ѿ вилар и прїіa
к҃д доук.; ѿ роутища фроушского такождере, а ѿ хѹселеви и҃ı доук.; ѿ колѹни в҃ı
доук.; чех. ѕ҃ доук.; ѿ роутища резана нищо; ѿ шапках и калцах нищо; ѿ возилницѫ
медовинѫ в҃ı доук.; ѿ возилница вина ѕ҃ доук.; ѿ желѣза и ѿ бобова и ѿ платно и
ѿ лена нищо; и ѿ меча и ѿ лѫка и ѿкордах и ѿ ножевех нищо; ѿ вѫжах и ѿ кожоух и
крезнах нищо; и на Дѫмбовиц(ѫ) ѿ ипрїіa
в҃ı доук.; и ѿ фрушскѡг(о) рѵтища такожде; ѿ хѹселеви
доук.; ѿ колѹнїіa
ѕ҃ дѹк.; ѿ чех г҃ доук. — Поминѫвши же тїѫзи вами и нигде рѹтище кумеркъ да не
имат, тъкмо гдѣ сѧ про,
и вь Браилово, когы натоварит кола с рибѫ, и҃ı доук., а вь Тръг(ъ)шоре а҃ риба
и оу Трьгоищи такождере, и на Дѫмбовиц(ѫ) ѿ хама а҃ доук., и ѿ кола с рибѫ а҃
риба; ѿ товара г҃ бани; ѿ конѣ читова а҃ доук.; ѿ конника а҃ доук.; ѿ пешца а҃
бан. — И на Рѹкер ѿ кола с рибѫ з҃ риб и к҃ перпер’ ѿ маж воска в҃ı доук.; ѿ
вола или ѿ кравѫ г҃ доук.; ѿ ѡвна а҃ доук.; ѿ свини брав в҃
доук.; ѿ печїѫ еленїѧ а҃ доук.; ѿ дрѹгих печїіaх
нищо; ѿ мех сирене а҃ доук.; ѿ товара, бѫдї что
въ нем, г҃ доук.; ѿ конѣ читова г҃ бани; ѿ конника такождере’ ѿ пешца доук. а҃;
ѿ ждера и ѿ лисицах и ѿ дроугїѫ ѕвѣри ѿ р҃ – г҃; ѿ конѣ кѹпена ѕ҃ доук. А елико
нѣс(т) записано здѣ, нощи. И кто
длъжен, или ѿ земи господства ми на Въгрех, или ѿ оугръскѫѧ землѧ
въ земи господства ми, да си ищет длъг, съ законом да сѧ платит. А изем да
нѣс(т), ни чл(овѣ)к или кѹпїіa да сѧ не заложит. И прѣходѧщи Брашовени прѣз
Доунавъ със коупїѧ, или на Дръстер или на Гюргев или на Никопол, да даваѫт ѿ р҃
– г҃. Исписах, егда прїидѣ Хана Хопъндеи съ хрисовѹлѡм Мирчѣ воеводѣ, сътворен
със волѧ господина кралѣ и съ Щибром воеводѫ и съ Михаил Соломонъ Секилскым и съ
великым ѡбещаніем. Тѡг(о) радї, кто сѧ щет покѹсит прѣстѫпити сы̀и хрисовѹл
господства ми ѿ болѣръ господства ми, велицѣх же и малых, то таковы имат прїѧт
велико зло и ѡргїѧ ѿ господства ми, како невѣрник и посрамител сїемѹ ѡбѣщанїю
господства ми. И свѣдетеле: жѹпан
55
Борчѣ, жѹпан Сарандино, жѹпан Коико, лѡгоѳет, жѹпан Воико, жѹпан
Нан Скѹлота, жѹпан Доброта и синъ его Милец, вистїар, жѹпан Нан Паскал, Балѣ
нахарник, Негрил мечоноша, Казанъ столник, Стоика комис и Никѹла, писах въ
настолнем ѡрашѹ Тръговищи. месеца ген. л҃, лѣтѹ же текѫщѹ ҂ѕцл
( = 1431). инді.
.
19 (№ 1).
† Іѡ Дан воевода и господинь въсеи земли уггровлаіискои, пишет
господство ми въсѣмъ пръгарем ѿ Брашова и такози ви ѡрисует господство ми: тѵзи
ви пы̀тат господство ми, сїіaзи
работа със вашим лї
съвѣтом и със вашѫ волѧ, да възимѫт вамѫ ѿ град? Тогѡ радї да знате, ѡти ты̀іaзи
граждѣны̀ сиѧ их щет господство ми; ѿ га вы̀̀ си чаи, щото нѣ
былъ законъ, а тїе го поставлѧт? Тѡг(о) радї тука, кому що
криво, да сѧ сѫдѧт прѣд вас и прѣд болѣры̀ господства ми, по ѡризму господства
ми. А тука що
вама на град, да нѣ
,
ѡти нѣ е была никоги.
Іѡ Дан воевода, милостиѧ божиеѧ господарь.
20 (№ 3).
† Іѡ Дан великыи воевода и господинь самодръжавныи, дават
господство ми сие ѡризмо господства ми ѡрашу господства ми Тръговищѣном. Тузи ви
ѡсвобажда господство ми ѿ въсего, и ѿ кумеркѣ, да не дасте нигде, тъкмо въ
Тръговищи. А ѡно да ходите и по Северину и по въсѣх тръговох. И въ Браилово и по
въсеи земи господства ми, нигде да не дасте. И како сте дале пръво кѵмеркъ,
такози и нинѣ: ѿ мажѫ воскь в҃ї дукат; флориіa да нѣс(т); ѿ пипер, ѿ шафран, ѿ
желѣзо, ѿ бубаки, рекше ѿ въсѧ купиѧ да дасте кѵмеркь долу по-слабо, како сте
дало при дни старих господаре, такози и нинѣ. А хто би развалил ѿ болѧр
господства, макар и само господство ми, да
проклѧт ѿ Христа Бога,
въседръжителѣ, амин.
Іѡ Дан воевода, милостиѧ божиеѧ господинь.
21 (№ 4).
† Іѡ Дан великы̀ воевода и господинъ въсеи земи уггро(влах)искои,
пишет господство ми пръга(рем) Брашева. И тузи да знаете,
іaко ѡни (п)аркалаби ѿ
град Туркшори плѣнѹѫт люди господства ми, и подвигнѫле сѫ вам(и) тежкыѧ и ратѵѫт
сираци и зло им чините, без никоѫ выни. Тѡг(о) радї ви говорим, призовете их къ
себе, та их наѵчите и оуправете их, како би право и марно ходиле, а людї
господства ми да не бантуѫт и вамѫ правѫ да възимаѫт, како
било и ѿ пръва. Не
щете ли их педепсат, да знаете, не щем азъ ѡставит чл(овѣ)ци господства ми въ
пагубѫ, нѫ щем азъ изъмѫститъ моимъ чл(овѣ)ком. Инако не щет бит по ѡризму
господства ми. Пис. ѹ Аргиш.
† Іѡ Дан воевода, милостїѧ божиеѧ господинь.
56
22 (№ 5).
† Іѡанъ Дан воевода и господинъ, пишет господство ми ваме(ше)ем ѿ
Дѫмбоницѫ, и такози ви ѡрисует господство ми.
іaко тѵзи нареколици Брашовѣни
хтѧт поминѫт, по-мнѡг(о) да им не възмете, тъкмо ѿ кола, колико кони, толко
вани, и ѿ една кола а҃ риба, и ѿ а҃ кончи тов. а҃ бан, и ѿ конѣ по-товарена, г҃
вани, а по-мнѡг(о) да сѧ варѵвате, никоѫ вамѫ да не имаѫт. И ви́йе, вамеши ѿ
Рукер: ѿ виларѣ и при(іa) л҃ѕ҃ бановъ; хуселеви к҃д҃ банов; колуни ѕ҃I банов;
чех и҃ банов; а вил. рѣзан нищо; и шапки ѿ постава нищо; и калци кроени нищо; и
возилница меда к҃. банов; и возилница медовинѫ ı҃ банов; возилница вина ı҃
банов; кон, що сѧ продават, и҃ банов; маж воска ѕ҃ı бановъ: ѿ пипер и шафран и
бубакъ, ѿ влънѫ комилевѫ и агнѧтин(и) и ѿ кожїе и куплѣ ѿ морѣ, ѿ. р҃ бани г҃
бани; лежник в҃ ванѣ; гунѣ а҃ банъ; ѿ крезна ѿ бобова, ѿ желѣзо, ѿ лѫкови, ѿ
корди, ѿ вѫжа, ѿ хамови, ѿ платно, ѿ лен и конопѣ, нищо; брав свин. г҃ бан; и
вол ѕ҃ бани; и крава д҃ бани; ѡвен а҃ бан; кожа еленїіa един бан; аще ли
и
другїіa с неж, да не
нищо, мѣх сирен(е) в҃ бана. Инако да не смѣете възети,
понеже имате прїѫт велико зло и ѡргїѫ ѿ господства ми по ѡризмѹ господства ми.
Іѡ Дан воевода, милостиѧ божиеѧ господарь.
23 (№ 6).
† Іѡанъ Дан, велики воивода и господинъ въсеи земли
ѹгровлахиискои, пишет господство ми въсеи земли господства ми, малим же и
вѣликим, и тръговом господства ми въсем и вамамъ Рѹкѫрѣном и Длъгополцем и
Аргишаном и Тръговищѣном и Тръгшорѣном и Сакѹіaаном
и Гергичаном и Браиловѣном и Бузжіaаном
и Флочѣном и градѹ ѿ Длъгополѣ и инѣм въсѣм тръговом и вамам и инѣм, малим же и
великим. И тѹзи да знаете, понеже ѹтъкми господство ми съ Брашовѣни,
іaко да тръгоуѫт чл(овѣ)ци господства ми и да занесет въ Брашев, кто що любит:
или восѫк, или лои, или сребро, или злато, или маргарит, или варе ктото що
любит, а он да
волен да занесет въ Брашев и да тръгѹет, кто що любит, и да се
не боит нищо, понеже ѹтькми господство ми. И паки ѿ Брашова да донесет въ земли
господства ми, кто що любит, и да тръгѹет или поставъ, или сребро, или флорини,
или варе кто що любит, а ѡн да донесет въ земли господства ми. И да тръгѹет и да
, како е било и въ дни родителѣ господства ми Иѡана Мирчѧ воиводѫ. Такози да
нинѣ слободно въсе. И паки говору вамешем въсем, колико вами сѫт и тръгови въ
земли господства ми, а вїе да възимате вамѫ,
іaкоже се е било възимала въ дни
родителѣ господства ми, Мирчѫ воивод., тако и нинѣ да възимате. И паки аще кто
имат нѣщо длъжно въ чл(овѣ)ка ѿ тиѫзи землѫ, а ѡн да си наидет тогози чл(овѣ)ка,
що му е длъжѫн, та да мѹ платит, а ѿ права чл(овѣ)ка да се варует, какото ѿ
ѡгнѣ,
57
понеже кто щет бантѹват права чл(овѣ)ка, то таковаго щѫ съжещи
ѡгнем. А ино не щет бит, нѫ да си наидет своего длъжника и да си просит ѿ него
длъгъ, а ино да
,
тъкмо по ѹризмѹ господства ми.
Іѡ Данъ воевода, милостиѧ божиеѧ господарь. И реч(е) логофет.
24 (№ 7).
† Іѡ Дан воеводаи господинь въсеи земли ѵггровлахіискои, пишет
господство ми вамешом ѿ Прахова и такози ви ѡрисѵет господство ми: тѵзи, що
был закон поставенъ ѿ Мирчѣ воеводѫ, тоизи закон дават и господство ми
Брашовѣном и които ходѧт на кѵплѧ,
іaко да имъ вамѫ възимате, како и на Рѹкел: ѿ
мажѫ крапина, или голѣма риба или мала, в҃ пер(пира) и з҃ рибъ; морѵнїіa мажа
перпир и в҃ ремѫка; и ѿ постава виларъ; и при а҃ фертѵн; и ѿ хрѵсѵлѵви а҃ пер; и
ѿ колѵни в҃ı҃ дѵкати; и чех ѕ҃ дѵкат; и мажа восѫк в҃ı҃ дѵк.; и ѿ говѧда г҃
дѵкаты; и ѿ ѡвна а҃ дѵкато; и ѿ винѧ в҃ дѵкатѣ; мѣх сиренїе а҃ дѵкато; и ѿ
гѵберъ а҃ дѵкато; и печїіa дивіa а҃ дѵкато; и тар г҃ дѵкати; и кон празден г҃
бани; пѣшец а҃ бан; и гадины̀: лисицѣ, ждеръ, вѣверицѣ, рисови, коткы̀ ѿ л҃ —
а҃; и ѿ кѵплѧ, що
ѿ морѣ: или пипер, или шофран, или бѫбак ѿ л҃ — а҃; а ѿ
бобов и ѿ платно и ѿ вѫжа и ѿ лена и ѿ конопѣ и ѿ желѣзо и ѿ корди и ѿ лѫкови
вам(а) да имъ сѧ не възмет. Тѡг(о) радї вїе вамеше, що видите зде писано, на том
да стоите, а по-много вамѫ да имъ не смѣте възѧти, нонеж(е) кои сѧ би покѹсил,
да възмет вамѫ по-вы̀ше, то таковы̀ имат прїѧти велико зло и ѡмргїѧ господства
ми,
іaко невѣрник господства ми. Инако не щет бы̀ти. И варе на коем тръѕѣ
продадет сѧ постав, тѵка да си вамѫ платитъ, а докле не продадет, вамѫ да не
дадет по ѡризмѹ господства ми.
Іѡ Дан воевода, милостиѧ божиеѧ господарь.
25 (№ 10).
Азъ Іѡан Дан, велики воевода и господнь въсеи земли ѹгривлашискои
и запланинским странам, Амлашѹ и Фаграшѹ херцег, благопроизволи господство ми
своимъ благимъ произво(л)ением и не посрамих ни попрах, нѫ паче потвръдих и
понових си хрисовол прѣродителеи господства ми, с(ве)топочившаго Іѡана Мирчѣ
воевод, и дарѹвахъ си хрисовол господства ми пръгарем ѿ Брашова и въсеи земли
Бръсѣнскои,
іaко да имъ
старии закон, како да кѹпѹѧтъ всѣка кѹпиѧ по всеи
земли и власти господства ми слободно безь никое позабавление, ѿ желѣзних вратъ
даже и до великѹго морѣ, нигде кѵмерки да не даваѫт, ни на коемъ тръзѣ, ни на
кое(м) бродѣ, тѫкмо прѣходѧще Брашевци съ кѹпиѧ въ землѧ господства ми да дадѫт
на Рѹкели ѿ виларѣ и приа к҃д҃ дѹк.; ѿ рѹтища фрѫшка такождере; и ѿ хѹсѹлѹви
и҃ı҃ѹї дѹк.; ѿ кѹлѹни в҃ı҃ дѹк; чех. ѕ҃ дѹк.; ѿ рѹтища рѣзана нищо; ѿ шапках и ѿ
калцах нищо; ѿ возилницѫ медовинѫ в҃ı҃ дѹк.; ѿ во(зилницѫ) вина ѕ҃ дѹк.; ѿ
желѣза и ѿ бобова и ѿ платно и ѿ лена нищо;
58
и ѿ мед, ѿ лѫка и ѿ кордах и ѿ ножеве нищо; и ѿ вѫжах и ѿ кожѹси
и крезнах нищо; и ѿ друзѣх кѹпиах, елико не сѧ писанно зде, нищо; и на Дѫбовици
ѿ приі в҃ı҃ дѹк.; и ѿ фрѫшко рѹтища такожде; и ѿ хѹсѹлѹви
дѹк.; и ѿ кѹлѹни ѕ҃ дѹк.; и ѿ чех г҃ дѹк. Поминѫвши же тиіaзи
вами нигде рѹтище кѹмерки да не иматъ, тѫкмо где сѫ ще продастъ. И ѹ Браилов(о),
когы сѧ натоварѧт кола с рибѫ, иı҃ дѹк: а на Тръгшор а҃ рибѫ; на Тръговище
такожде. И на Дѫбовицѫ ѿ а҃ хамъ а҃ дѹк.; и ѿ кола с рибѫ а҃ рибѫ; и ѿ товара г҃
бан.; ѿ конѣ читова а҃ дѹк.; ѿ конка а҃ дѹк.; ѿ пѣшца а҃ бан. И на Рѹкел ѿ кола
рибѫ з҃ риб и в҃ перперѣ; ѿ маж(а) восѫк в҃ı҃; ѿ вѡла или ѿ кравѫ г҃ дѹк.; ѿ
ѡвна а҃ дѹк.; ѿ свини брав в҃ дѹк.; ѿ печиѧ еленѧ а҃ дѹк.; а ѿ дрѹгих печих
нищо; ѿ мѣхь сириние а҃ дѹк.; ѿ товара, бѫдет що въ нем., г҃ дѹк.; ѿ конѣ
читов(а) г҃ бан(а); ѿ коника такождере; ѿ пешца а҃ дѹк; ѿ ждера и ѿ лисицах и ѿ
дрѹгиѫ ѕвѣри ѿ р҃ — г҃; ѿ конѣ купена ѕ҃ дѹк.; а елико нѣ заиисано зде, нищо. И
кто е длъжен, или ѿ земи господства ми на Вѫгрех, или ѿ ѹгѫрскѫѫ землѫ въ земи
господства ми, да си ищет длъгъ, съ закон(о)мъ да сѫ платит. А изем да нѣс(т),
ни чловекъ на и кѹпиа да сѫ не заложит. И прѣходѧщи Брашовѣни прѣз Дѹнав съ
кѹпиѧ, или на Дръсттръ, или па Гѹргев, или на Никопол, да даваѫт ѿ р҃ — г҃; и
повративше сѧ на Рѹкел ѿ р҃ — г҃. Исписах, егда придеха на Хопѫндеи съ
хрисоволом Мирчѣ воиводѫ, сътворенъ съсъ волѧ господства ми кралѣ и съ Щибром
воиводѫ и съ Михал Соломон Секилскимъ и съ великим обѣщаниемъ. Тог(о) ради, хто
сѧ щет покѹситъ прѣстѫпит сие хрисовол господства ми ѿ болѣр господства ми,
велицѣх же и малих, то такови иматъ приѧ велико зло и ѡргиѧ ѿ господства ми,
како невѣрник и посрамител сиемѹ об(ѣщ)анию господства ми.
† И свѣд(ѣ)тел(е): жѹпань Борчѣ, жѹпан Сарандино, логофет Коико,
жѹпан Боико, жѹпан Скѹлота, жѹпан Доброта и синъ сѧ Мил(е)цъ вистіаръ, жѹпан
Нанъ Паскал, Балѣ пахарникъ, Негри спатаръ, Казан столнікъ. Стоика коміс,
Никѹла, писах въ настолнем ѡрашѹ Тръговищи, м(есе)ца ген. л҃, лѣтѹ же текѫщѹ
҂ѕ҃ц҃л҃
(1431), инд.
.
† Іѡ Данъ воевода, милостіѧ божіеѧ господарь.
(Собственорѫчно написано най-подирѣ): Д.
26 (№ 9).
† Іѡ Дан воевода и господинь въсеи земли ѵггровлахїискои, дават
господство ми сіе ѡризмо господства ми Брашовѣном, щото кѵпчюѧтъ въ земли
господства ми,
іaко да имъ
закон, що то имъ
был и въ дни Мирчѣ воеводѫ,
тако да имъ
и нинѣ: вама ѵ Дѫбовици ѿ една кола една риба; и ѿ хам дѵкато; и ѿ таръ г҃ бани;
и ѿ пѣшца един бан. А вїе, вамеше ѿ Дѫбовицѫ, ѿ дрѵгѫ кѵплѧ да сѧ варѵвате, да
им вамѫ не смѣте възѧти, ни ѿ постава, (н)и ѿ желѣзо, ни ѿ въжа, ни ѿ лена, ни ѿ
конопѣ, ни ѿ платно, ни ѿ корды, ниже ни ѿ коѧ кѵплѧ, тѫкмо ѿ свини и ѿ ѡвец и ѿ
кони, щото ѿносѧт на продажбъ. И томзи вам(а) да вї
,
а ѿ
59
инѫ кѵплѧ да сѧ варѵвате. А вїе, вамеше ѿ Рѵкел, имате вамѫ ѿ
мажѫ ѿ рибѫ крапїіa, или голѣма или мала, з҃ риб и в҃ перпирѣ; ѿ морѵнї?іaмажа
перпир и в҃ ремѫка; и ѿ постава вилар; ѿ ипри и фертѵн; и ѿ хрѵсѵлѵви а҃
пер.; и ѿ колѵни в҃ı҃ дѹк.; и ѿ чех. ѕ҃ дѹк.; и ѿ мажѫ восѫк я҃ı҃ дѹк.; и ѿ
возилницѫ вино ѕ҃ дѵкаты̀; и ѿ конѣ, или да сѧ продадет или да кѹпит бѫдї кобила
или кон, в҃ı҃ дѵкат; и ѿ говѧда г҃ дѵкаты̀; и ѿ ѡвна а҃ дѵкато; ѿ едно свинѧ в҃
дѵкаты̀; мѣх сиреніе а҃ дѵкато; и ѿ гѵбер едно дѵкато; и печїіa дївїіa а҃
дѵкато; и а҃ тар г҃ дѵк.; един кон празен г҃ бани; и пѣшец а҃ банъ; и ѿ гадины̀:
или вѣверица, или ждер, или лисица, или котка, или заѧцъ ѿ л҃ дѵкати едно
дѵкато; и ѿ кѵплѧ, що
ѿ морѣ: или пипер, или шофран, или бѫбак ѿ л҃ — а҃
дѵкато; и ѿ бобо(в) и ѿ желѣза и ѿ лѫкови и ѿ корды̀ и ѿ вѡжа и ѿ платно и ѿ
лена и ѿ конопѣ вам(а) да имъ сѧ не възмет. Тѡг(о) радї віе вамеше, що видите
зде писано, на том да стоите, ако ли прѣстѫпите ѡризмо господства ми, то тако
имате прїѧти велико зло и ѡргїѧ господства ми,
іaко невѣрници господства ми и
по-многѡ ѿ брат господства ми не щете видѣ. Инако да не смѣте ѵчинит по ѡризмѵ
господства ми.
† Іѡ Дань воевода, милостиѧ божиеѧ господарь.
27 (№ 2).
† Іѡанъ Дан великыи воивода и господинь, пишет господство ми
прїѧтелем господства ми Брашовѣном въсем, малим же и великым, много здравїе и
херетизмо, какото моим братїам. Того рад(и) тѹка се оухватише ѿ бȁ (?) Ханѫша и
гада (?) Стоикова, како да дадѫт добитѫк и скѹлища Стоикова, и рекоше прѣд
господство ми, како ино да нѣс(т). Того рад(и), ако го дасте, по̀-добрѣ, а вїе
щете ходит слобод и безь грижѹ, и не щет ви бантѹват ни Стоика ни нихто. И пакы̀
ви говорѵ, тѹзи поможе богь и прѣчиста и сътворих миръ. Того рад(и) хто́ любит
да кѹпчѹва, а ѡн да ходи слободно, макар и на само море. А за добитка, колико
знат го Ханѫш свȅколико
Сто́иков, да да го сте дали све. И веселит ви богь.
† Іѡ Дань воевода, милостиѫ божиеѫ господарь.
28 (№ 770).
Владъ II. Дракулъ (1430—1439 и повторно 1442—1446).
† Азь иже въ Христа Бога благоверны и христѡлюбыви и самодръжавны Іѡ Влад великы воивѡда и господинь, ѡбладѹѫщѹ и господствѹѫщѹ вьсеѫ землеѫ ѹггровлахїискоѫ и запланинскым странамь, Амлашѹ и Фаграшѹ херцег, благопроизволи господство ми своимь благымь произволенїемь, чистимь и свѣтли(м) сръдцемь и дарѹвах сь́и высеч(е)стны хрисовѹль господства ми и исплъних прошенїе прьгарем Брашевскымь, понеже ме просихѫ, іaко да поновимь и да оутврьдимь их на законѣ, що сѫт имели ѿ прѣродители господства ми за кѹмеркь по въсех тръговех
60
и вамах вь земли господства ми, пачеже и на пѫти Брашевскѡм и до
Браилѣ.
іaко да даваѫть ѿ а҃ вилар ипрїѫ фертѹн; ѿ хѹсоловы перпер; ѿ колѹнїѫ
в҃ı дѹк.; ѿ чех ѕ҃ дѹк.; а ѿ резань виларь нищо; а хто носит шапкы фрошкыѫ нищо;
ѿ возилницѫ мед в҃ı дѹк.; ѿ возилницѫ вино ѕ҃ дѹк.; ѿ кѹпена конѣ ѕ҃ дѹкате; ѿ
мажѫ воска в҃ı дѹк.; ѿ пиперь и ѿ шофранѫ и ѿ бѹмбак и ѿ вьлнѫ камилевѫ и ѿ
агнетине и ѿ кожїе и ѿ кѹпїѫ нищо. Ѡти доходит ѿ морѣ ѿ р҃ перп. г҃ пер.; бравь
свыни в҃ дѹк; воль г҃ дѹк.; и крава г҃ дѹк; ѿ ѡвна а҃ дѹк.; ѿ еленѫ кожѫ а҃
дѹк.; ако бѫдеть дрѹга кожа сь неѫ, да не дасть нищо; ѿ мех сиренїа а҃ дѹк. И
коник, кои минет, г҃ бани; и пещьц а҃ бан; и ѿ кола рибе а҃ риба, а врьхѹ що
бѫдеть, да не дасть нищо. И на Браил а҃ мажа пѡл флор.; и ѹ Трькшѡр а҃ кола а҃
риба; и ѹ Тръговищи такожде Конь, товарьн бѫди сь що, г҃ дѹк.; и на Дѫбовици,
колико кони ѹ кола, толико дѹкате и а҃ риба; а ѿ кон товарьнь г҃ бани; а ѿ инех
кѹпїахь нищо; и кѡн слободьн а҃ дѹкато. И еще же кои си дават добитѡк ѹ дльгь,
да си ищет дльжника, или емца, аще имат, а ѿ права чл(овѣ)ка да се вароват, да
го не бантоват. Еще же хто се щет покѹсит ѿ болѣрь господства ми, велицех же и
малих, бѫди кѹпиль тои кѹмеркь, бѫ(ди) кому да
дадено ѿ послѹжившых господствѹ ми, та би не стоаль, на що сьмь ѹтръдиль и
назакониль на прьвѡм законѣ, тȍ таковы имат прїѫти велико зло и ѡргїѫ ѿ
господства ми,
іaко
прѣслѹшнык ѡризмѹ господства ми. И сіе
,
еги дойде ѿ господствѹ ми дек(ан) Ханжь и бѹргарь Мехел и Андрѣашь, жѹдец ѿ
Ражновь, ѹ Тръговищи. И семѹ свѣдетелїе: жѹпан Воико дворнык, и жѹпан Тѹдор, и
жупан Нанѹл, и жѹпан Станчѹл, брат Мирчин, и Стефан Логоѳет, и Димитрь спатарь,
и Микле пахарнык, и Семен стѡлник, и Бадѣ комис. И писаѫ (ѕiс) Михаил дїакь ѹ
стѡлнѡм Трьговищи, месеца Априлїа к҃ день, вь лѣто ҂ѕ҃ц҃м҃
(= 1437) енды. к҃.
Іѡ Влад воевода, милостиѧ божиеѧ господинь.
29 (№ 154).
† Брашовѣном въсѣм пръгарѡм и Бръсȅ вьсеи.
† Іѡ Влад воевода и господинь, пишет господство ми прїѧтелем
господства ми, Брашовѣном пръгарѡм вьсѣмъ и въсеи Бръсе, великым же и малим. Ѡ
сем же вїе добрѣ знаете, како ви смь до нинѣ азь защитил ѿ турци, и главѫ си
полагам и добиток давам, рад вам зло да не бѫдет. И юще се пак мѫчим и ѡт сенова
такождере мислим господинѵ ми кралю да смъ прав. А вїе се мѫчите съ злѡм на
мене. Того радї имах едного добра чл(овѣ)ка ѹ Трьговищ. Занвала, а ваши людїе ѿ
града сѫт излезли на пѫти да го сѫт ѹбиле и взеле и добиток мѵ. Азь вашим людем
никое зло не чина, нѫ их ѡставлѣм, да ходѧт слободно, да се хранѧт. Тѣм ради ви
говорим, не щете ли ми дати въ рѫках тогози вражмаша и въсъ добитком, що мѵ сѫт
ѹзели, двѣсто и и҃ флорин и
стотин перпир, и саблѣ мѵ, и рѵтище мѵ ѿ ипрїа, и
нѵгї съ т҃ аспри, и пръстен ѿ малама ѿ ї флорин, и корда и шапка. Не щете
61
ли ми ѹ една неделѧ вражмаша дати и с тоизи добиток, що щѫ ѹчинит н а т о и з и г р а д и н а в а с, този вьсе да ищет богь на ваших дѹшах, понеже ако бих зналь, ѡти щѫ ѹмрѣ юще на моа срамота, не щѫ ѡставит погибѣл моемѵ добрѵ чл(овѣ)кѵ. Нѫ ви щѫ ѡгнем бити длъжен. И скоро ино не щет бити.
Іѡ Влад воевода, милостїѧ божїѧ господинь.
30 (№ 164).
† Моим добрим пріателем, пръгарем Брашевскимъ.
† Іѡан Влад воевѡда и господинь, пишет господство ми моимъ дѡбрим
прїателем, пръгарем Брашевскимъ. И тѹзи вїе дѡбрѣ знаете, ѡти
Алде ѡтишъл ѹ тѹрци, не ѡти за ваше дѡбро, нъ за ваше злȍ, како да доведет
тѹрскѹ воискѹ, да ви плѣнит, како и пръво ви
плѣнил. Тѡг(о) ради ви молим, како мою братию, ѹготовете ми р҃ пѹшке съ въсѡм
направомъ. И лѫкѡве сь стрѣлами и щитове, колико можете наи-мнѡго, на годї ?ми.
Ѡще даите колико можете на пѡмощъ, ѡти хощѹ поити, ега ни богь поможе, да га
прѡженемо ѿ земле, да и ви с мирѡмъ прѣбивате и дрѹзи христїане да почиваютъ. И
тѹзи, що ви изречегъ слѹга господства ми Кръста, да го верѹете, ѡти сътъ мои
истинїе реч(и). И богь ви захрани.
Іѡ Влад воевода и пр.
31 (№ 165).
† Пръгарем Брашевскым, моимъ верним прїателем.
† Іѡ Влад воивѡда и господинь, пишет господство ми моимь добрим прїателем, прьгарем Брашевскыми. Прьво ви сьм писал и сьга ви пишем, како варе хто доидеть ѿ ѡвѫзи землѫ безь книгѫ господства ми, вїе да го ѡпрѣте и да дасте ѹзнати господствѹ ми. Аще бѫджт сь своимь си добиткѡм, да си поидѫт, аще ли бѫдѫт съ кони, (а) ми да им ѹчинимо злȍ, како злем людем. Ѡти да знаете, че нь ѡпѹстихѫ сїѫ землѫ ѿ конь. Аще ли тази не ѹчините, да знаете, ѡти щѫ се размирит сь вами. Ино не щет бити. И богь (ви) веселит.
Іѡ Влад воевода и пр.
32 (№ 166).
† Прїателем господства ми, палгарем ѿ Врашов.
† Іѡ Влад воевода и господинь въсеи земли угровлахіискои, пишет
господство ми пріателем господства ми, пръгарем Брашевским. Сего радї послахмо
верна болѣрина и слѹгѫ господства ми Ивана Поливаръ, да елика изречетъ къ вам,
да верѹете, понеже сѫт истинни, изь устъ речи господства ми. И Богъ ви веселит.
И паки говорѧ вашеи милости, какото моим добрим прїателем, тѹзи
помежду вас Михаил ѿ Фет и Пардои,
62
мои вражмаши. Азъ въсех простих, а тех не пращам, да како их азъ не щѫ да их простим, тако и вие да их ѿпъдите ѿ вас, аще сте пріатели господства ми. И да не бѫджт ва вашеи ѡбласти.
Іѡ Влад воевода и пр.
33 (№ 167).
† Іѡан Влад воевода и господинь, пишет господство ми моимъ дѡбрим
прїателем, пръгарем Брашевскимь, много здравїе и поклоненїе. И на тѡм да ви
у
знанїе, варе ми сте поручали ѿ Грев Петра и ѿ Іакова, ѡ тѡм разѹмех. И на тѡм
моа волѣ, како варе сь ким хокете, ѹмирете се съ шними и тръгѹуите и хранете се,
или сь Молдѡвѣни или съ Власи, нѫ тѡко да не носите тамо ѡвизи зли̏ пенези или
медъ, и къга
іa
ѹсхокѹ, да се съ шними размирите,
іa
ви хощѫ казати прѣжде тѡг(о) на еднѹ неделю, како да ви не бѫдет пагѹба. И
веселит ви богь.
Іѡ Влад воевода и пр.
34 (№ 168).
Пръгарем Брашовъскимъ.
† Іѡ Влад воевода и господинъ, пишет господство ми много здравїе
въсѣм пръгарем Брашовъским. Тѹзи вие сами добрѣ знаете, чѣ
прѣложил господинъ
кесар на мен(е), да чювам сиѫи краинѫ, и безь моѫ волѧ да не имате мир съ Влашкѫ
земѧ. А господство ми за вашѫ волѧ азь ви ѡслободих,
іaко да сѧ храните и да
имате мир. Що
по-горѣ и по планинахъ, и вие нѣ сте никому длъжны да их
пазите. А вие нѣ сте менѣ и моим слугам добромислъци, що си на въсѣк д(е)нъ
проливаѫт кръви за вас за въсѣх. Нѫ защо сте чюле, господство ми чѣ идѫ
господинѹ ми кесарю, а вие сте запрѣтиле вашим злим людемъ, та гонѧт слѹги
господства ми, и взѧле им сѫт кони и въсе, що сѧ ѡбрѣле ѹ них. За този да ви нѣ
жал, чѣ господство ми не щѫ ѡставити меѫ слѹги въ пагобѫ, нѫ за едно имам
взѧти ѿ вас двоинѫ и по-много. И що речет слуга господства ми Володер, да
вѣрѹете, мои сѫт рѣчи. И богъ ви
здравїе.
Іѡ Влад воевода и пр.
35 (№ 169).
† Пръгарем Брашовским.
† Іѡ Влад воевода и господинъ, пишет господство ми много здравие и поклонение въсѣм пръгарем Брашовским. И тѹзи ви дават господство ми ѹ знание. Понеже ветхи дѹкати метнѫхѫ Сибинѣне, того радї и вие по-много с ним(и) да не ходите, чѣ ког(о) наидѫ, чѣ ходит съ ветхи дѹкати, зло мѹ щѫ ѹчинит. И мир съ Власи да не чините, аще ли ѹчините, да знаете, азъ развали ви щѫ мир. И по том ви просѧ,
63
имам кола тѹка, що смъ реклъ да ми ѹчинѧт, подспѣшате ми их и
потрѹдѣте сѧ за мен, та ми их довезѣте до Кохалм, а Кохалмѣне их щѫт довести до
мен. А искѹт щет платит Антон Камараш. Бог ни
здравие.
Іѡан Влад воевода и пр.
36 (№ 170).
† Пръгарем Брашовскимъ.
† Іѡ Влад воевода и господинь, пишет господство ми много здравие
и поклонени(е) сѫдцу ѿ Брашовъ и въсѣм пръгарем Брашовским. Тази да знаете, че
додохѫ людїе ѿ Влашкѫ земѧ, та ми казахѫ, чѣ Алдѣ
умрѣл, ако нѣст умрѣл, еще
сосал злѣ и умрѣ щет. Тог(о) радї ви просѧ, (к)ахто моих братїѫ и добри
приіaтеле, даите ми и вие помощ и подѣте с мене, ѡставит ви щѫ ѹ краи горѣ, азъ
щѫ поти на них съ моѫ г(о)лотѫ. Аще ми бѫдет неволѣ, азъ сѧ щѫ вратит къ вам,
аще ли богь поможет, какото имам надеждѫ, чѣ немат кто да ми стоит на прѣд, а
вие щет(е) доти по готовѹ. И щѫт и Морѣне идѫт с мене.
Іѡ Влад воевода и пр.
37 (№ 171).
† Прїѧтелем моим, пръгаром Брашевѹ.
† Іѡ Влад воевода и господинъ, пишеть господство ми моим
прїѧтелем, пръгаром Брашевскым мнѡго здравїе. И ѡ сем ви молѣ, да ми разумѣете,
како азь си ѡставих дѣца да се заколѧт и заради миръ христїанскы и заради да смъ
и азь и моа земѣ господина ми кралѣ, и прилѣпих се ѡ вас,
іaко да мои сираци
имаѫт мило ѿ вас, и да се хранѧт слободно и ваши и наши и само и тамо. А нинѣ
видим, понеже мои сиромаси не могѫт хранити сѧ слободно ѿ тїези пръкалаби ѿ
тогози града, нѫ̀ их плѣнѹвѫт и дерѫт их безаконо, кажѣте ми, коеа ради вины мои
сиромаси гинѫт. Не смъ ли и азь достоинъ, да бих моглъ ѹчинит право моим
сиромахом? Ѡ том ви молим, кахто прїѧтели, ръцѣтѣ темзи пръкалабом, ако су мои
прїѧтели, да их научит богь да мѣ не разлѫчѧт ѿ господина ми кралѣ и ѿ с(ве)тои
корѹнѣ, понеже мое хотѣнїе не било би, нѫ да имаѫт мои сиромаси мило ѿ ных и да
се вратит, комѹ що
ѹзето, и да ми имаѫт мои сираци правинѫ ѿ ных, понеже не
щем си ѡстаиит въ срамотѣ да им гинет. И тузи ви ѹчиних моленїе, да ѡставих да
ходит слободно восѫк. И що ви речет Ленартъ, да го вѣрѹете. И веселит ви богь.
Іѡ Влад воевода и пр.
38 (№ 173).
† Хѹнѣд Іанѫш, възлюблѣнніи брат господствѹ ми.
† Възможномѹ ижѣ въсакои славе и ч(ь)сти достоиномѹ и моемѹ възлюблѣнномѹ братѹ Арделскомѹ и Сакѹискомѹ воеводѣ и шпанѹ Темиш-
64
варскомѹ, Іанѫш воевода, достоина и ч(ь)стна поклоненіa
приносит въселюбезни брат господства ти, Іѡ Влад воевода и господинь. Сего ради
да
ѹ знанїе господствѹ ти,
іaко въ колико редови посла кѫ господствѹ ми,
іaко сираци
да имаѫт правдѫ и що
правда, поставлена ѿ пръвих господарех, азе ѡставих и
ѡризмо господства ти исплъних, а слѹги господства ти, Ѡбран, да знаш, кончахѫ
сираци. Да молѧ господство ти, да направи господство ти, да
право сирацем. И
богъ да ѵмножи лета господствѹ ти.
Іѡ Влад воевода и пр.
39 (№ 176).
† Пръгарем Брашевскымъ.
† Іѡ Влад воивода и господинь, пишет господство ми пръгарем Брашевскымъ. Тѹзі е бежал ѿ господство ми един слуга Албѹлов, на име Нѣгое, и ѡтнесьл добитьк господства ми, двесте хиліaди аспри, и ѡставили их сѫт ѹ Ражновь, ѹ Кръсте Мѫдрьменѣ и ѹ Миха б л ъ г а р и н а; Того ради си пѹстих спатара господства ми, Драготѫ, да дасте тѫзи добиток въ рѫцѣ его, да донесет кь господствѹ ми. У тѡ ми поне створете, ѡти аще их не дасте, да знаете, ѡти щѡ ѹчинит размирицѫ. Ино нѣсть по ѡризмѹ господства ми. И богь ви веселит.
† Іѡ Влад воевода и пр.
40 (№ 177).
† Моим дѡбрїмъ прїателем, сѫдцѹ и пръгаром Брашевским.
† Іѡанъ Влад воевода и господинь, пишет господство ми моим
дѡбрїмъ прїателѣмь, сѫдцѹ и пръгарѡм Брашевскимъ мнѡго здравїе и поклѡненїе. И
на тѡм да вам
ѹ знанїе, како доиде къ мнѣ мои слѹга Влад и такози ми каза,
како го вїе тѣрате и не давате мѹ да чинит мою слѹжбѹ, що мѹ съмъ
іa ѡставил,
како где нахѡди Молдовене, да их хватат и да их ѡдират и да им ѡзимат, що носет.
Ѡти вїе дѡбрѣ знаете, како
іa пѹстих моего слѹгѹ ѹ Молдовѫ, а Молдовене го
ѹхватишѫ, та го свезаше и ѡтпѹстише го Алде и Албѹлѹ, и що съмъ ималъ моѫ мархѫ
ѹ Молдове, све ми ѹзеше. Съга моего слѹгѹ хѡкѹ откѹпити ѿ Алде и ѿ Албѹла. А ѡни
ми прѡсе за него по-мнѡмго ѿ хїлїадѫ златех флорин. Тѡго ради съмъ
іa ѡставил
моего слѹгѹ Влада, да хвата Молдовени и да им ѹзимат, що носет. За тѡг(о) ради
молимъ вас, ѡставете с мирѡм моего слѹгѹ, нека да чинит мою слѹжбѹ, що мѹ съмъ
іa ѡставил. Ако ли го не ѡставите с мирѡм, то и добрѣ да знате, ѡти ми
велми жал на вас, нъ ми се мнит, ѡти щет и вам жаль бити. И щото е ѹзел мои
слѹга Влад ѿ Сакалѡш Андреіaша,
ѿ тогози нищо да не гȅвасите, нѫ гдето г(о)
ѡставил мои слѹга Влад, тѹи да стѡить, до где се
іa
с вами състанѫ. У тѡм инѡ да несть по ѡризмѹ господства ми.
† Іѡ Влад воевода и пр.
65
41 (№ 178).
ѿ Прѣпочтаним пръгаремь Брашевскымь.
† Іѡ Влад воивѡда и господинь въсеи ѹгровлахїи, пишет господство
ми моимь прїателемъ, пръгаремь Брашевскымь. Тѹа що сте дльжни жѹпанѹ Сарандинѹ
р҃ флорин, за този ви
писал и господинь крал, да мѹ платите. Тѡг(о) ради ви
пишет и господство ми, како да мѹ по-скоро платите. Аще ли мѹ не платите, да
знаете, ѡти го не щѫ ѡставити к пагѹбѫ, нѫ щѫ възет на ваших людех. Ино нѣсть по
ѡризмѹ господства ми. И богь ви веселить.
† Іѡ Влад воевода и пр.
42 (№ 179).
† Гостемъ и приіaтелем господства ми, пръгаремъ ѿ Брашевъ.
† Іѡ Влад воевода и господинь, пишет господство ми гостем и
приіaтелем господства ми, пръгарем Брашевъскимъ. И такози да знаете: писал ви
съмъ и прѣжде за жѹпана Сарандина, ѡти мѹ
длъжен Пата и Іанишъ ч҃д҃ флорини
въгръски, инако нѣстъ, говорѧ ви. Сторѣте, да мѹ платит. Ако ли мѹ не платит,
по-много не щѫ ви просит, нѫ щем ѹзѧти наше, како можем. А вам да нѣстъ жѣлъ на
мнѣ, ѡти не чините, како
по законѹ. И богь ви ѡвеселит.
И да дасте ѹ рѫцѣ Хопѫнтѣ и Ханѣ, да принесет книга.
† Іѡ Влад воивода и пр.
43 (№ 180).
† Пръгарѡмъ Брашевскымъ, мѡим дѡбрїмь прїателем.
† Іѡ Влад воевѡд и господинь, пишет господство ми прѣпочитанним
бѡлѣрѡм и пръгарѡм Брашевским, малим же и великимъ. И такози ви ѡрисѹѫтъ
господство ми, како ни единѡг(о) чловека, да не ѡставите да иде прѣс планинѫ ѹ
влашки землю̀, ни съ тръгѡм, ни съ поклисарствѡм, ни съ еднѡм рабѡтѡм. Ткѡ ли би
хотѣлъ поити, тȍпръво да пита Іѡаньша витеѕа. И кого ѡслободи Іѡанъш, тѣзи да
волън поити. И коего би чл(овѣ)ка хотел Іѡнашъ ѹхватит, кои би нам на зло хѡдил,
тȍ да го
волънъ ѹхватит съ рѫкѹ господства ми и съ вашѡм помощию. У тѡм ино
да н
по ѡризмѹ господства ми. И на тѡм вамъ велми захваламъ, како моимъ дѡбрїмъ
прїателем. Ѡти що прѣд мнѡм прїесте, како Ханьжѹ Лѫкарю хижѹ да вратите. А коги
съмъ азъ ѡтишъль, ви мѹ ю сте пакъ ѹвъзели. За то и мене велми жал
. Що прѣд
мнѡм прїмате, ѹ тѡм не стоите.
† Іѡ Влад воевода и пр.
66
44 (№ 184).
† Моим дѡбрїмъ прїателем, пръгарѣмъ Брашевским.
† Іѡ Влад воивода и господинь, пишетъ господство ми прїателемъ
господства ми, въсемъ пѵръгарѡмь Брашѡвъскимъ, великимъ же и малимъ. И такози вї
ѹрїсѹетъ господство ми,
іaко вие по-добре знаете, како
била работа
Марътинова. И съга доиде къ господствѹ ми и даде си главѹ под ноѕе господства
ми,
іaко да
верни слѹг(а) господства ми. Тѡг(о) ради давамъ вї ѹ знанїе,
іaко
варе ѹ кога мѹ
добитѡк, бѹди колико, да мѹ га повратите, и да мѹ не загинетъ
нї един влас, ѡти
верни слѹга господства ми. Инак да не ѹчинїте. И щȍ мѹ
ѹ
Патї Іаньша, вї знаете, ѿти ми
казалъ слѹг(а) господства ми Марътин. И то
въсе да мѹ се поврати. И що вї речетъ слѹги господства ми, Володеръ и Марътин,
да их верѹете. И богь вї хранитъ.
† Іѡ Влад воивода, милостїѫ бажїѫ господинь.
45 (№ 186).
† Пръгарѡм Брашеву.
† Іѡ Влад воевода и господинъ, пишетъ господство ми гостем и
прїіaтелем господства ми, пръгарѡм Брашовѹ. И тази ви говорим, знаете добре,
како смо утъкмиле, хто побѣгнет тѹзи ѹ васъ съ своим добитком, тогози чл(овѣ)ка
да го не ищем, а хто щет доити сѫс добитком чюждѡм, а тои да се повратит. Того
рад(и) тѹзи
дошел Сурва, да
узел добиток болѣрина ми Станчула и
Костандина. То(го) рад(и) да и нѣсть волен Сурва никамо ити с тоизи добиток, ѡти
го щѫ ѿ вас искат, нѫ да го платит въ скоре чл(овѣ)ку, що щет донести сїе
писанїе. Аще ли се не вратит, по-много щете изгѹбит. Ино нѣс(т). И веселит ви
богь.
† Іѡ Влад воевода и пр.
46 (№ 187).
† Іѡ Влад воевода и господинъ, пишет господство ми Стоику Харсѣну и въсим болѣрѡм Ѡлтѣнъским. И такози ви ѡрисѹват господство ми. Тѹзи, кои прихѡдѧт ѿ въгръскѫ странѫ съсъ добиткѡм, да их не бѫнтувате, и пак ѿ тогози добитка да не ѡставите да сѧ повратит на Ѡлтѣни един влас по ѡризмѹ господства ми.
† Іѡ Влад воевода и пр.
47 (№ 188).
† Сѫдцѹ и въсем пръгарем Брашевским.
† Іѡ Влад воевода и господинь въсеи земи ѹгровлахійской, пишет
господство ми въселюбезнаа поклоненїа гостем и приателѣм господства ми, сѫдцѹ и
въсем пръгарем Брашовским. Сего ради да
ѹ знанíе вашеи милости,
іaко ѡногози
чл(овѣ)ка, що го сте ѹхватили, тои да знаете и
67
да верѹете на дѹшѫ и на верѫ господства ми, да знаете, како не
виноват, нї с кого вадил, нї е кого зло говорил. Да ако го загѹбите, или мѹ
дрѹго зло ѹчините, ви знаете за тем. Нѫ гледаите, да си дѹшѫ не загѹбите. И тѹзи
пѹстих верна и почътана болѣрина господства ми, жѹпана Михаила, да елика ви
речет, да верѹете, понеже сѫт истини речи господства ми. И богь ви веселит.
† Іѡан Влад воевода и пр.
48 (№ 192).
† Іѡан Влад воевода и господинъ, дават господство ми си̏е ѡризмо господства ми болѣромъ и пръгаромъ ѿ Брашова, по них моленїю. Азъ им ѹчиних волѫ, іaко да ходет слободно съ кѹплѫ ѹ за планїнѫ и да носѧт постава и платно са сок. и ѡбѹ́кю и инѫ кѹплѫ въсекѫ, и ѿ онѹда да доносет въсокѹ кѹплѫ, тъкмо дѹкати да не доносѫт лихо ѹ пазѹхе за келчюг. А ѿ сѫде да не износѫт ни сребро, ни̏ мед, ни̏ флорини, ни̏ едно ѿ такових. У кого ли наидѫт слѹги господства ми, и главѹ мѹ хтет възет и добитои. Този ѹт(ък)мих съ пръгарї ѿ Брашова, съ сѫдцем Шонтѹмѹшем и съ Петром Диполем и съ пат. Анешем. И власи да им доходет слободно съ въсѫ кѹплѫ, тъкмо дѹкати да не доносѫт, тъкмо ѹ пасѹхе. И нинѣ, колико дѹкати имаѫт Брашовене, да их иснесѫт слободно, макаръ съ кола, макаръ колико много да имаѫт, нихто да ихь не бантоват, нихтó. Писано іюлїа г҃ д(е)нъ. И ко ми излезет нови дѹка(ти), азъ ви щѫ дат ѹзнат на д҃ї дни напрѣд, да си келотовате дѹкати.
Іѡ Влад воевода и пр.
49 (№ 193).
† Іѡ Влад воевода и господинь въсеи земли ѹгровлахíискои, пишет господство ми добрим прїателем господства ми, паргарем ѿ Брашов и въсем Брьсѣном, по том велицим же и малим вьсеч(ь)стное поклоненїе прїносим, како моим добрим прїателем. Ѡ сем да е вѣдомо господствѹ ни, іaко варе що ми е порѹчил господина ми и старѣиши брат Михаил Силади, на том хочѹ стоіaти, и прїимам на верѹ и на дѹшѹ господства ми, да имам мир добрь съ вами, како да сѹ слободна въсѧ пѹтища, да ходет и ваше люде къ нам кѹповати и продавати слободно, без ни една гриж(ѫ) и без пагѹбѫ, како да би ходили ѹ ваше землѣ. Такожде да ходет и наше людїе къ вам слободни, без ни една пагуба, како ми е порѹчил господинь ми и брат Михаи Силади. Али на том приимам, докле хоче ѡн съ вами дръжати мир, до толѣ и азь. И богь ви ѡвеселит. Ние ѹ Рѹкел, месеца дек. а҃.
Іѡ Влад воевода и пр.
50 (№ 163).
† Іѡ Влад воевода и господинь, пишет господство ми моим братиіaм,
пръгарем Брашовскым. И тѹзои добрѣ знаете, чѣ
рѣч госпо-
68
дина и кесарѣ, да ѹчинѫ азъ харагиѫ. Того радї даите желѣза и що
потрѣба ѹ харагиѫ въ рѫцѣ моим чловѣком, да си ѹчинимо работѫ. Ако бѫдет
нѣкоіa рѣч ѿ господина кесарѣ, или ѿ кръстоши, или бѫдї ѿ кои либо, ево
господство ми, азъ да направѧ вашѫ работѫ ѿ въсѣх стран. А ни еднѫ грижѫ да
немате ни ѡт кого, по ѡрізмоу господства ми. И богъ ви
здравие.
Іѡ Влад воевода и пр.