II. За обединена и независима Македония във федерацията на работническо-селските републики на Балканите (1924–1934)

3. Единният македонски революционен фронт и ЮКП
 

Подписването на Майския манифест през 1924 г. е сериозен успех по пътя на изграждането на единния македонски революционен фронт. Прекратява се, макар и за кратко време, самоизтреблението между македонските дейци от различните течения и се приема обща платформа за разрешаване на македонския въпрос.

По-нататъшния развой на събитията кара реакционното ръководство на ВМРО да се откаже от Манифеста. Но с това не се слага край на усилията за създаване на единен македонски революционен фронт. Директивите на Коминтерна, на Балканската комунистическа федерация и на балканските комунистически партии са насочени към изолиране на ръководството на ВМРО и спечелване на членската маса.

С подписването на Манифеста се слага успешно начало за. изграждане на единна македонска организация. Централният комитет на БКП предприема подготвителни мерки за създаване на такава организация в Пиринския край и във вътрешността на България. По настояване на Балканския революционен център във Виена, който се ръководи от Г. Димитров, Тодор Паница заминава за Солун и Атина с инструкции за разгръщане на по-

191

добна дейност от гръцките комунисти в Егейска Македония. Във Вардарска Македония подготвителният период за създаване на обединена македонска организация е свързан с името на един от старите дейци на ВМРО, привърженикът на серчани, Ризо Ризов от гр. Велес.

Балканският революционен център по това време започва да издава в. „La federation Balkanique”, около който се групират привържениците на единния балкански революционен фронт, а също така и поборниците за нова македонска организация.

Поради слабостта на ЮКП и ГКП и фракционните борби в тях тежестта по изграждане на новата македонска организация пада изключително върху БКП, която движи не само въпросите около яейното създаване в България, но и по цялостното й комплектуване с ръководни кадри.

Началният тласък за изграждане на нова македонска революционна организация във Вардарска Македония се дава през лятото на 1924 г. след срещата на завръщащия се от Солун Т. Паница с Р. Ризов [237]. Съгласно инструкциите, получени чрез Т. Паница, Р. Ризов иска помощта и съдействието на комунистическата организация във Велес. Велешките комунисти начело с П. Брашнаров прегръщат идеята за обединена македонска организация и създават Временен инициативен комитет [*] за нейното изграждане. Няколко дни след това Инициативният комитет се свързва с българските емигранти в Ниш и чрез тях получава в. „Балканска федерация”, в който е публикуван Майският манифест. По същия канал се получават и указания във връзка с конкретната дейност по създаването на общата македонска организация. До края на 1924 г. Инициативният комитет установява контакти с Щип, Прилеп, Скопие и други градове във Вардарска Македония и извършва значителна пропаганда и подготвителна работа.

Още в началната си дейност Инициативният комитет се сблъсква с несъгласието на ЮКП за изграждането на организация, която да обединява македонските революционни сили. Сектантското отношение на ЮКП по македонския въпрос поражда сериозни противоречия между македонските революционери и югославските комунисти. От друга страна, Инициативният комитет проявява известна прибързаност в действията. Вместо да започне с целенасочена пропаганда, той незабавно се ориентира
 

235. Вж.  З о г р а ф с к и, Т. и Д.  З о г р а ф с к и. КПЈ и ВМРО (обединената) во Вардарска Македонија во периодот 1920–1930. Скопје, 1974.

*. В него влизат Р. Ризов, П. Брашнаров, Д. Мирчевски, Т. Зографски и Йовчо Джипунов (Пак там, с. 136).

192

към създаване на нова македонска организация, която да е тъждествена на „националболшевишка партия”. Областният секретариат на ЮКП в Скопие се обръща към Г. Димитров като секретар на БКФ и ръководител на Балканския революционен център за по-точни инструкции. В отговора си Димитров пише, че БКФ не е давала директива на Р. Ризов й Панко Браишаров да образуват нова македонска организация и „националболшевишка партия в Македония” [238]. В същия дух е и писмото на Г. Димитров до ЦК на ЮКП. Той обяснява, че Ризов и Брашнаров „погрешно са разбрали” това, което им е казано.

На тях е поръчано да водят пропаганда сред македонското население в духа на Манифеста от 6 май и да се свържат с П. Чаулев, а „не да създават нова македонска организация или националболшевишка партия в Македония” [239]. Това е напълно понятно, като се вземе предвид, че до края на 1924 г. и началото на 1925 г. все още не е уточнен планът за изграждане на новата македонска организация: част от комунистите в България предлагат да се започне с непризнаване на ВМРО, но доколкото тя съществува, в нея да се изградят комунистически фракции; Централният комитет на БКП пък предвижда новата организация да започне да действува като част от ВМРО [240]. Планът на ЦК на БКП съдържа следните моменти: 1) най-напред да се формира нов ЦК; 2) в. „Балканска федерация” да стане негов орган; 3) обединената организация да има отделно ръководство от това на БКП и другите комунистически партии [241].

Противно на това някои дейци на Коминтерна, които отблизо следят обстановката на Балканите, настояват ВМРО да бъде ликвидирана напълно и изграждането на новата македонска организация да започне съвсем отначало [242].

От това следва, че част от недоразуменията във Вардарска Македония могат да се оправдаят с „обективни причини”, с неяснотата и непрециозността на директивите на БКФ и КИ в началните месеци от изграждането на новата македонска организация. Но другите недоразумения, проявили се и засилили се впоследствие, когато въпросът за начина на създаване на обединена македонска организация е изяснен, се крият в слабостите на тогавашното ръководство на ЮКП.
 

238. ЦПА, ф. 146, оп. 6, а. е. 413 (писмо на Виктор до Областния секретариат).

239. Пак там, а. е. 434, л. 5. Писмото е от 6. XI. 1924 г. (Виена).

240. Пак там, ф. 3, оп. 1, а. е. 36, л. 19.

241. Пак там.

242. Пак там, ф. 146, оп. 6, а. е. 141.

193

При проучването на подробностите прави впечатление, че въпросът за отношенията между ВМРО (об.) и ЮКП на територията на Вардарска Македония занимава живо ЦК на ЮКП и Областния секретариат в Скопие. Забелязващият се паралелизъм в действията на двете организации при подчертаната слабост на комунистическото движение в Югославия и специално във Вардарска Македония плаши ЦК на ЮКП, защото новата македонска организация ще стане притегателен център за населението. По тази причина мнозина от тях се отнасят не само резервирано, но даже и враждебно към опитите за изграждане на такава организация.

Но въпреки всичко в началото на 1925 г. Областният секретариат на ЮКП в Скопие изпраща във Велес Т. Шоптраянов, за да разговаря с местния комитет на комунистическата партия по въпроса за създаването на Вътрешна македонска революционна организация (обединена). На проведеното съвещание присъствува и безпартийният Р. Ризов. Т. Шоптраянов съобщава становището на Областния комитет, според което ЮКП може да подпомага националнореволюционната организация, доколкото тя съществува, но не и да я създава, защото ако ръководните органи на партията станат същевременно и ръководни органи на ВМРО (об.), партията ще изгуби своята ръководна роля над работническата класа и ще работи едностранчиво само по националния въпрос [243]. С други думи, ако комунистите се ангажират със създаването на ВМРО (об.), щяла да пострада класовата дейност на ЮКП. На въпроса на П. Брашнаров: „Ако не се подчиним на това становище, какво ще стане?”, Шоптраянов категорично и ясно отговаря: „Партията ще ви изключи” [244]. След дълги дебати съвещанието решава да се поискат отново инструкции от БКФ и от ЦК на ЮКП, а докато те пристигнат, да се замрази работата по създаването на обединена македонска организация в пределите на Вардарска Македония.

В началото на март 1925 г., след излизането от затвора на арестуваните през есента на 1924 г. областен секретар на ЮКП за Македония Стефан Попиванов и на секретаря на партийния комитет в Скопие Антоние Грубишич, се свиква конференция, посветена на спорния въпрос — трябва ли комунистическата партия да пристъпи към създаване на организации на ВМРО (об.) във Вардарска Македония? [*]
 

243. Вж.  З о г р а ф с к и, Т. и Д.  З о г р а ф с к и. Цит. съч., 138—139.

244. Пак там, с. 139.

*. Конференцията е проведена в Скопие.

194

На конференцията П. Брашнаров, Тодор Зографски и Димче Зографски се обявяват за участие на ЮКП в изграждането на обединената ВМРО, без оглед на това, дали местните комитети на партията ще приемат ръководенето на македонската организация или само отделни комунисти ще правят това. А. Грубишич се изказва против изграждането на ВМРО (об.) от комунистическата партия и препоръчва комунистите по места да влизат в съществуващите автономистки организации и да работят за тяхното откъсване от Александър Протогеров и Иван Михайлов. Секретарят на Областния комитет взема компромисно становище — комунистите са длъжни да участвуват в изграждането на ВМРО (об.), тъй като във Вардарска Македония няма друга сила, която да я създаде, но с това да се ангажират само отделни членове на партията, а не изцяло областната организация [245].

На конференцията не се постига единство, поради което отново се решава да се иска мнението на ЦК на ЮКП и да се изчака отговорът на БКФ от Виена.

Скоро след приключване на конференцията отговорите на двете ръководни инстанции пристигат, но си противоречат един на друг. Балканската комунистическа федерация препоръчва на комунистическите партии на Югославия, България и Гърция да подпомагат създаването на ВМРО (об.). И не само това. В своите организационни територии те трябва да работят за създаването на местни организации, в които да членуват и ръководни комунисти.

Друга позиция заема ЦК на ЮКП в писмото си до Областния секретариат в Скопие. „За движението за създаване на национална] б[ългарска] [*] организация в Македония — се казва в него — получихме устно известие, както и вашето писмо”. Следват решенията на ЦК, от които се вижда погрешната позиция на ЮКП по отношение на ВМРО (об.) „ЦК на партията — четем в писмото — остава и занапред на своите решения, които се базират на директивите на БКФ, че партията не може да създава в Македония никаква нац[ионална] партия.” Своята „ясно изработена политика по македонския въпрос” ЮКП трябва да провежда с помощта на собствените си организации и чрез своите фракции в съществуващите революционни македонски автономистки и федералистични организации. Партията е длъжна да подпомага
 

245. Вж.  З о г р а ф с к и, Т. и Д.  З о г р а ф с к и. Цит. съч., с. 142.

*. Съкращението някои автори разчитат като „буржоазна”, което не може да се приеме за правилно, тъй като в други материали се говори за “национална българска организация” и за “национална болшевишка” (Вж.  L u k а с, D. Цит. съч., с. 230).

195

„националистичните македонски организации, които се борят за единна и независима македонска държава”. Това подпомагане да е такова, че „във всички национал]револ[юционни] организации тя да има морална, политическа, водеща роля” [248].

По-нататък се констатира, че „някои членове на партията сега работят противно на това; те са взели инициатива за създаване на нац[ионална] б[ългарска] федер[ална] организация”, провели са и конференция, която е избрала комитет за ръководене движението по създаване на тази организация и пр. „Постъпвайки така — заявява в писмото си ЦК на ЮКП, — тези членове на партията работят против нейната политика и тактика. Те създават федерал[на] организация и в това създаване представляват главната сила, с което всъщност работят за ликвидирането на партията”, защото „с това искат да кажат, че партията не е в състояние успешно да работи за освобождението на Македония и да спечели масите за своята политика” [247]. Комунистите от Македония, ангажирали се със създаването на ВМРО (об.), са обвинени в дребнобуржоазни предразсъдъци, в бягство от „широката програма”, в приемане на „тясна програма” и др.

Централният комитет на ЮКП призовава комунистите да се обявят енергично „против тези заблуди”, защото „програмата, политиката и тактиката на партията” не са пречка за една добра и интензивна работа в Македония и когато става дума за нейното освобождение, ЦК смята, че „добре комунистически възпитаните и организирани работници в Македония трябва да бъдат основа за дейността на партията”, и за „решаване на нац[ионалния] проблем (респективно) свободна и независима Македония”. Трябва да се работи така, отбелязва ЦК, че партията да застане начело на масите.

Освен това ЦК на ЮКП „призовава всички членове на партията, които са се ангажирали в каквато и да е форма със създаването на федерал[ната] орг[анизация], да напуснат всяка понататъшна дейност в тази насока и да останат верни на партията”. В противен случай те „веднага ще бъдат изключени” от нея [248]. В това отношение са похвалени комунистите от Скопската, Кумановската и Прилепската организация, които не са взели участие в подготовката за изграждането на нова македонска организация.

Писмото на ЦК на ЮКП от 8 март 1925 г. е показателно и в друго отношение. В него ясно се виждат сектантските грешки на
 

246. АРПЈ, ф. КИ, 1925/7. Писмото носи дата 8. III. 1925.

247. Пак там.

248. Пак там.

196

ЮКП не само по македонския, но и по националния въпрос изобщо. Централният комитет препоръчва и дори призовава комунистите „чрез национа[лно]-революц[ионните] организации да провеждат комунистическа политика”. От това добре личи напълно погрешната тактика на ЦК на ЮКП по въпроеа за единния фронт. Той се стреми да наложи комунистическа политика и идеология на националнореволюционните организации, за което няма условия. Подобна грешка ще допусне малко по-късно и БКФ, и комунистическото ядро в ръководството на ВМРО (об.), с искането националнореволюционните групи на обединената ВМРО да се подчинят изцяло на комунистическите групи.

Междувременно надделява планът за изграждане на ЦК, а след това на областни и на други поделения на новата организация. За целта през октомври 1925 г. се свиква учредителна конференция във Виена, на която представител на Вардарска Македония е Р. Ризов.

Новата организация приема името ВМРО (обединена). Тя включва левицата ет ВМРО, част от федералистите, представители на Илинденската организация, бивши серчани и други прогресивни дейци. Целта на ВМРО (об.) е „извоюването на свободна и независима Македония в рамките на нейните географски и икономически граници и обособяването й в самостоятелна политическа единица, влизаща като равноправен член на бъдещата Балканска федерация” [249]. Според устава свободна и независима Македония се „изгражда върху базата на пълното национално, политическо, гражданско и културно равноправие на всички населяващи я народности”.

За осъществяването на тази цел ВМРО (об.) си поставя като главна задача „изграждането на масова революционна организация, която да обхване народните маси в трите части на Македония, разделена между Сърбия, Гърция и България, а така също и цялата македонска емиграция, намираща се вън от пределите на Македония, като ги организира, възпитава и подготвя за едно масово народно въстание” [250]. Наред с това тя поема задължението да влезе в тесни връзки с всички националреволюционни и социалреволюционни организации и партии на Балканите, които поддържат принципа за самоопределение на народите и са готови да съдействуват за създаването от Македония на независима политическа единица.
 

249. Устав на ВМРО (обединена). — В: Идейните основи на ВМРО (обединена). [Б. м.], 1927, с. 13.

250. Пак там, 13—14.

197

По своя характер организацията е революционна. Тя действува конспиративно, но „не изключва и легалната борба”; приема въоръженото въстание, но изоставя четничеството като форма на нелегална дейност, която е отживяла времето си. В учредителните документи се казва, че ВМРО (об.) ратува за „масово народно въстание”.

Според приетия устав „член на ВМРО (обединена) е всеки македонец, навършил 18 години, без разлика на народност, вяра и пол, който възприема нейните принципи и методи и се подчинява на нейните нареждания” [251]. Организацията е устроена на централистичен принцип върху основата на наложилите се вече териториални подразделения. Начело стои Централен комитет от 5 члена, който се избира на всеки две години от конгрес на организацията. Избират се и 4 допълнителни члена. В първоизбрания ЦК влизат Д. Влахов, П Брашнаров, Хр. Янков, Г. Занков, а по-късно и Д. Арнаудов [252], а за кандидат-членове на ЦК са избрани Вл. Поптомов, П. Шатев и Р. Ризов. „Седалището си ЦК определя сам според условията и момента на борбата.” Всяка от трите части на Македония съставлява организационна област с Областен комитет, който се състои от 3 члена, избрани от областните организации. Македонската емиграция в България, Сърбия и Гърция се формира в отделни организации и групи, подчинени на областния комитет на съответната част от Македония.

Вътрешната македонска революционна организация (об.) стои на български национални позиции. Тя разглежда македонския въпрос като политически и протестира енергично срещу денационализацията на българите в Егейска и Вардарска Македония. Същевременно още на учредителната си конференция тя констатира, че, макар и българско, населението на Петрички окръг е „лишено от каквито и да е конституционни свободи. . ., че то пъшка под най-страшен терор, който упражняват агентите на Цанков и главорезите на кървавия върховизъм на Ал. Протогеров и Ив. Михайлов, че правителството на Цанков и неговите македонски агенти гледат на Петричкия край като на окупирана земя. . ., че те си служат по отношение на населението с всички безчовечни средства, с които си служат завоевателите”. В резултат на това икономическото положение на населението там е най-тежко в сравнение с другите краища на страната. Производителите на тютюн са принудени от организацията на Ив. Михай-
 

251. Пак там, с. 16.

252. След вливането на Македонската федеративна организация във ВМРО (об.) неин представител в ЦК става Йордан Анастасов (вж. ЦПА, Мф. 55).

198

лов да продават тютюна си на фирми и лица, които им се посочат, цените на тютюна са много ниски и пр. По тази причина населението в Петрички окръг също е готово да вземе активно участие в борбата за независима Македония.

Учредителната конференция смята, че Пиринска Македония трябва да се превърне в значителна база на организацията, още повече, че от балканските комунистически партии само БКП безрезервно приема решението на БКФ за изграждане и за подпомагане дейността на ВМРО (об.).

Веднага след създаването си ВМРО (об.) се разграничава от онези „федералисти”, които са минали в служба на сръбската буржоазия и издават в. „Македонско съзнание” (К. Риндов, д-р Ф. Атанасов, К. Терзиев, Сл. Иванов и др.). Тя ги таксува като „чужди агенти”. Освен това организацията заявява на всеуслишание, че ще разобличава всички лица, които „минават за съидейници на серската революционна група, а всъщност помагат на тайфата около „Македонско съзнание”, „Удружението” на Каламатиев, Циклев и Co, и Пашич” [253].

В основата на характера и дейността на ВМРО (об.) залягат идеите на Майския манифест. Тя внася нови моменти в идеологията на македонското революционноосвободително движение. По отношение на неговата цел ВМРО (об.) стига до по-голяма яснота и категоричност. Лозунгът за автономия на Македония под протектората на Великите сили е заменен с идеята за независима Македония като равноправен член на федерацията на свободните народни републики на Балканите. Промени настъпват и в тактиката на движението — вместо терористични акции и четнически набези се приема масовата революционна борба.

Тези промени идват заедно с отпадането на буржоазията като хегемон в македонското освободително движение и заменянето й от пролетариата и неговата партия. Затова с появата на ВМРО (об.) македонското революционно движение се насочва смело към единен фронт с балканските комунистически партии. Но това не означава, че платформата на ВМРО (об.) е комунистическа. Тя е общодемократична, републиканска и интернационалистична. И затова в организацията имат право да членуват не само комунисти. В Централния й комитет наред с комунистите са избрани и националреволюционери, между които и някои бивши сподвижници на дясно настроените водачи на националистичната ВМРО.

Още от началото обаче комунистическото ядро във ВМРО (об.) се проявява с амбиция организацията непременно да бъде
 

253. Македонско дело, бр. 3—4, 25. X. 1925 г.

199

свързана с КИ и БКФ, а някои дори желаят да я направят тяхна секция. До голяма степен тези настроения идват и от КИ и БКФ. Те са погрешни, защото съществува нужда от лява македонска организация, без тя да е комунистическа. Грешката с комунистическия съюз „Освобождение” в България, който откъсва комунистите-емигранти и ги изолира от масите, не е трябвало да се повтаря. Но точно това става.

Организацията се създава в резултат на механично сливане на лица и групи с твърде противоположни класово-политически идеи. Наред с комунистите в нея членуват анархисти, федералисти и др. Това се отразява и на цялостната дейност на ВМРО (об.). Формираните групи в Петрички окръг и в другите краища на страната още в самото начало започват да се делят на комунистически и на националреволюционни. Делението обхваща и най-висшите органи на ВМРО (об.). То се пренася и в другите области, а по-късно споровете около характера на организацията стигат и до Коминтерна.

В края на октомври 1925 г. под председателството на П. Брашнаров във Велес се свиква и учредителната конференция на ВМРО (об.) за Вардарска Македония. С оглед на нестабилното положение в Скопие, където се предвижда да бъде седалището на Областния комитет, конференцията не избира такъв комитет. Решава се Инициативният комитет е местопребиваване във Велес да върши задачите на Областен комитет за цяла Вардарска Македония [254].

След известно време от името на Областния комитет на ЮКП  за Вардарска Македония във Велес пристига А. Грубишич със задача да се изяснят отношенията между ВМРО (об.) и Комунистическата партия. Започва дълга дискусия, резултат от която е приетото решение да няма отделни местни ръководства за партията и обединената ВМРО, защото би се явил ненужен паралелизъм, но областните комитети въпреки тясното сътрудничество в работата им трябва да са разделени, защото контактуват с отделни централни комитети.

Около месец и половина преди свикването на учредителната конференция започва да излиза и органът на ВМРО (об.) в. „Македонско дело”. Първият му брой се появява на 10 септември 1925 г. Готви се и брошурата „Изменниците на македонското дело”, която е отпечатана на български език през 1926 г. в Прага. Те изиграват важна роля за идейното избистряне на програмата
 

254. Вж. Зографски, Т. и Д. Зографски. Цит. съч., 148— 149.

200

на ВМРО (об) и за насочване на борбата пряко против реакционните елементи в ръководните сфери на ВМРО.

Независимо от това ЦК на ЮКП продължава не само да не дооценява значението на ВМРО (об.), но дори и да пречи на нейното разрастване във Вардарска Македония [255]. По тази причина продължава потокът от оплаквания на македонските комунисти до БКФ и ИККИ.

В отговор на това БКФ още веднъж се намесва във взаимоотношенията между ЮКП и ВМРО (об.). На 23 ноември 1925 г. Г. Димитров отправя писмо до ЦК на ЮКП, в което съобщава, че Балканската комунистическа федерация, Изпълнителният комитет на Комунистическия интернационал и другите компетентни инстанции продължават да получават оплаквания, че „ЦК на ЮКП не само не оказва необходимото съдействие за възстановяване на македонската революционна организация, но даже задържа членовете на партията в Македония да стават членове на тази организация и да вземат участие в македонското движение.” [256] По поръчение на тези инстанции, продължава Г. Димитров, „най-строго обръщам вниманието ви върху недопустимостта на подобно поведение и ви моля да разясните незабавно на партийните другари в Македония, че те са длъжни всячески да поддържат усилията на Централния комитет на ВМРО (обединена) в работата по възстановяване и засилване на организацията, а самата партия — да поддържа на практика, според степента на своите сили и възможности македонското движение, което сега се организира на началата на манифеста от май 1924 г.” [257]

В същото време БКФ настоява ЦК на ЮКП да установи постоянен контакт с ЦК на ВМРО (об.) по отношение на работата в Македония и да уведоми БКФ и ИККИ за направеното в тази насока.

Но и това предупреждение не поправя нещата. Затова изпратеният в края на 1925 г. да проучи перспективите за развитие на ВМРО (об.) в Югославия Вл. Поптомов констатира старите слабости на ЮКП. „От срещата, която можах да направя със Зографски, виден деец на македонското движение в Щипско — пише той в отчета си до Задграничното представителство на ЦК на БКП, — можах да се информирам върху следното: манифестът от миналата година се е посрещнал с голямо задоволство от по-събудената част на македонското население в Сръбска Маке-
 

255. ЦПА, Мф. 55 (цит. доклад на П. Брашнаров за дейността на ВМРО (об.) във Вардарска Македония).

256. ЦПА, ф. 146, оп. 6, а. е. 505, л. 1.

257. Пак там.

201

дония. В резултат на него последвало едно въодушевление в средите на македонското население и желание за организиране в националреволюционни групи върху базата на идеите и ориентацията на манифеста. . . Този подем обаче на организация и пропаганда е бил спънат, а по-късно и съвършено спрян, вследствие на появилите се спорове и разногласия в Югославската КП по отношение на македонското националреволюционно движение.” [258] След привършване на споровете се стига до „едно видимо съгласие” да бъде подпомагано националреволюционното движение от партията, „обаче на практика досега това чувствително не се проявило” [259].

В момента на пребиваването на Вл. Поптомов във Вардарска Македония има няколко групи на ВМРО (об.), съвсем изолирани една от друга, без ръководен център, без ръководна линия, оставени сами на себе си, „със съвършено слаба или почти никаква организационна и политическа дейност”.

Констатациите на Вл. Поптомов се потвърждават и от дейността на Областната конференция на ЮКП, проведена в началото на 1926 г. в Скопие. На нея изобщо не се поставя на разискване въпросът, дали комунистите трябва да членуват във ВМРО (об.) и да я ръководят. Представителят на ЦК Дж. Цвиич също старателно отбягва разглеждането на подобен въпрос. При това ЦК на ЮКП знае, че отношението на Александър Петровски (избран на Конференцията за областен секретар) към ВМРО(об.) е отрицателно. Следователно мълчаливо ЦК на ЮКП се солидаризира с една такава тактика, която, както видяхме, е в противоречие с линията на БКФ и КИ. Конференцията избира А. .Петровски и П. Брашнаров за делегати на III конгрес на ЮКП.

На III конгрес на ЮКП е констатирана твърде слаба дейност :на партията по използуването на нерешения национален и аграрен въпрос в Македония, слаба връзка на ЮКП с масите и пр. Конгресът прави извода, че ръководството на ВМРО „се намира в служба на анексионистичната политика на българската буржоазия”, а в последно време „се опитва да се приближи и до сръбската буржоазия”. Общо взето, във върховете на ВМРО се засилва течението, което пледира за политика на дребни концесии в насока на приобщаване към господствуващата буржоазия, затова ЮКП трябва „активно да подпомага обновяването на на-ционалреволюционните организации в Македония на базата на Майския манифест (1924 г.)” [260]. Но нищо не се споменава за
 

258. ЦПА, ф. 3, оп. 4, а. е. 115, л. 1.

259. Пак там.

260. Историјски архив КПJ. Т. 2, с. 109.

202

ВМРО (об.), за нейните идеи и принципи. Конгресът поставя като задача на ЮКП в Македония „засилването на работата в националнореволюционните организации, изграждането на партийни фракции в тях и воденето на кампания и акция по повод на всеки конкретен случай на грубо насилие на великосръбския режим” [261]. Остава неясно дали такава фракция трябва да се образува и в обединената ВМРО.

Както се вижда, ЮКП не се ангажира с нищо повече по отношение на ВМРО (об.) и на своя III конгрес. Критиката и указанията на ИККИ и БКФ като че минават незабелязани.

След завършване на III конгрес на ЮКП във Виена на 26 май 1926 г. П. Брашнаров прави писмен доклад пред ЦК на ВМРО (об.) за обстановката във Вардарска Македония. В него се казва, че „ЮКП, несхващайки правилно националния въпрос, просто саботира работата на ВМРО (об.)”. „Спорът в ЮКП по националния въпрос — заявява П. Брашнаров — дезорганизира цялата ни работа, защото се забраняваше на комунистите да вземат живо участие в националните движения, и то след категоричните наредби на КИ и БКФ.” [262]

Панко Брашнаров информира ЦК на ВМРО (об.), че през март с. г. се е провела Областна конференция на ВМРО (об.) във Велес, в която са участвували представители на организациите в Радовиш, Щип, Велес и Прилеп и пълномощници от Битоля, Струмица, Кавадарци и Крушево. На Конференцията се изтъкват грешките на ЮКП по македонския въпрос и по-специално към ВМРО (об.). Решава се да се отворят вратите на националните дейци, които не са опетнени пред масите, макар и да са с по-десни разбирания. Подчертава се, че комунистите не искат да монополизират организацията, но няма да допуснат да търгуват с нея „някои мошеници”.

Конференцията във Велес застава на базата на единния фронт не само спрямо ЮКП, но и спрямо ВМРО и всички други революционни организации, които действуват във Вардарска Македония. ВМРО (об.) „взема за основа българския елемент” в Македония; другите приети, отбелязва П. Брашнаров, „са само на книга”. „След като бъл[гарската] македонска секция на ВМРО (об.) закрепне, отдолу ще се постараем да извършим обединение на фракциите в бъл[гарската] секция и после на всички революционни сили в Македония.” [263] Предвижда се създаване на фрак-
 

261. Пак там, с. 98.

262. ЦПА, Мф 55.

263. Пак там.

203

ции на ВМРО (об.) в Радикалната и Демократическата партия и пр.

През цялата 1926 г., а даже и през 1927 г. се водят дискусии по обхвата на ВМРО (об.). Едни смятат, че тя трябва да бъде комунистическа (поделение на БКФ и КИ), а други — общодемократична организация, която да включва не само комунисти, а да се насочи към обединяване на всички прогресивни сили, та дори и на ренегатите от рода на „федералистите”, минаващи все по-открито в служба на сръбския хегемонистичен режим. В тези дискусии вземат участие и балканските комунистически партии, всяка от които допуска едни или други увлечения и грешки.

В България се стига до влошаване на отношенията между националреволюционните и комунистическите групи на ВМРО (об.). Националреволюционните кадри и групи не се признават в голяма степен не само от местните комунистически ръководители, но и от ЦК на ВМРО (об.). Окуражени от забежките на партията, комунистическите групи заявяват, че „вън от тях няма ВМРО (об.),” с което те искат да подчинят безусловно националреволюционерите.

Това неправилно становище намира подкрепа сред ръководителите на ВМРО (об.). От името на ЦК на Обединената ВМРО Вл. Поптомов изпраща писмо до националреволюционните групи в България, в което заявява: „ЦК не счита вашите групи за единствени групи, монополизирали правото да представляват Обединената в България. Коя група е към организацията и коя не, това преценява само ЦК, а не самите групи. Предлага ви се в десетдневен срок от получаване на настоящото да направите обединението с групите на БКП върху базата: създава се до конгреса Временен комитет от 5 души в състав — 2 от вашите групи (от тях един федералист), 2 от групите на БКП и 1 назначен от ЦК. Ако вие откажете да се подчините на горните решения и не изпълните дадените нареждания, то заявява ви се най-категорично, че ЦК на Обединената ще скъса окончателно с вас, като ви отнеме качеството на групи на Обединената. Строежът на организацията в България ще почне на нова основа и с други хора.” [264]

Националреволюционното ръководство в България не се подчинява и делението на групите продължава. Това е деление на класовополитическа основа и затова не е могло да се премахне лесно, както се надяват някои среди във ВМРО (об.). Неколкократните опити за помирение завършват без успех.

По същото време някои от по-неукрепналите националреволюционери, в т. ч. и членът на ЦК на Обединената Г. Занков,
 

264. ЦПА, ф. 204, оп. 1, а. е. 19, л. 31.

204

се опитват да образуват нова македонска организация, която да има за програма постигането на южнославянска федерация, т. е. старото знаме на К. Тодоров и К. Риндов. За тази цел Г. Занков влиза във връзка с югославски военни и дипломатически представители в Тирана и Виена. Щом узнава това, ЦК на организацията на 27 декември 1927 г. взема решение да отстрани Занков от своите редове [265]. След завръщането си в България той продължава своята фракционна дейност, като влиза в полемика с другите членове на ЦК на ВМРО (об.) и с представителите на БКП, БКФ и СССР. Същевременно Занков и другите националреволюционери полагат максимални усилия да укрепят организацията в България (III революционна област) и да я противопоставят на ЦК.

Противоречиво е и отношението на балканските комунисти към ВМРО. Югославската комунистическа партия заема позиция, че тя печели значителни успехи в Македония и че в нея „расте тенденцията да се освободи от наредбите на центъра в чужбина и да работи заедно с КП” [266].

Българската комунистическа партия е на мнение, че ВМРО е националистическа организация, която се фашизира, и с нея не може да има сътрудничество. Затова тя трябва да се изключи от възможните течения, които биха се влели във ВМРО (об.). От нея трябва да се изтръгнат само все още намиращите се честни емигранти и бежанци и да се привлекат на страната на Обединената. Спорове има и около групата „Македонско съзнание”, около серчани, част от които поддържат връзка с „Македонско съзнание”, около Занков като бивш участник във ВМРО и в Илинденската организация и др.

Понеже в ръководството на ВМРО (об.), а и в балканските комунистически партии преобладават сектантските разбирания, отново се намесва БКФ- Г. Димитров предупреждава балканските комунисти да не решават преждевременно с кои революционни организации и групи на Балканите ВМРО (об.) ще трябва да влезе в непосредствени връзки. Нужно е предварително проучване на хърватските, албанските, добуруджанските, тракийските и другите организации. „Нужно е също по моему — пише Димитров — да се подложи на преоценка линията на ВМРО (об.) към старата ВМРО и към „федерализма”. Тая линия не би трябвало да бъде една линия на безогледна враждебност. Трябва да се държи сметка за факта, че в самата ВМРО (старата) се извършва един процес на вътрешна диференциация и че там има
 

265. Вж Македонско дело, бр. 98, 25. IX. 1929; бр. 99, 10. X. 1929.

266. АРПЈ, ф. КИ, 1926/33 (Zapisnik sednice od 28. VI. 1924).

205

все още елементи, които могат да се спечелят за македонското революционно движение.” [267] Такива има и сред федералистите, макар и по-малко. Г. Димитров сочи, че „тактиката на единния фронт трябва умело да бъде приложена от ВМРО (об.) и към двете организации, като едновременно с това енергично се популяризира обединителната платформа на македонското революционно движение”.

До своя IV конгрес ЮКП не схваща продажната роля на групата около „Македонско съзнание”, поради което не се бори против нея. Тази група прави опит да създаде нова македонска организация с лозунг за югославска федерация, в която да влезе и обединена Македония. Затова и вестникът се издържа от безотчетните фондове на югославското правителство. По това време ЮКП не издига лозунга за югославска федерация, дори го смята за реакционен, а не се обявява против посочената група. Поради липса на материали засега не може да се отговори на какво се дължи това поведение на югославските комунисти.

В Коминтерна и БКФ също има настроения в полза на „федералистите”. По едно време дори се решава да се търси връзка с Риндов и Терзиев, за да се поканят и те да влязат във ВМРО (об.). Срещу това решение ЦК на ВМРО (об.) сочи, че „Македонско съзнание” е и против СССР, че от групата около този вестник са недоволни трудовите маси в Македония, поради което приемането й във ВМРО (об.) ще отчае населението и ще сложи кръст на постигнатото за тези две години. Хр. Янков, Вл. Поптомов, Д. Влахов и други дори заявяват, че ако това стане, ако то бъде наложено отгоре, те няма да се подчинят на такова решение [268].

И през 1926 г. отношенията между ВМРО (об.) и ЮКП не са урегулирани. Затова след арестуването на П. Брашнаров [*] през октомври 1926 г. Инициативният комитет [**] за Вардарска Македония решава да изпрати Д. Зографски във Виена, за да разговаря с ЦК на ВМРО (об.) по бъдещата-дейност във Вардарска Македония. В Белград към него се присъединява и Ст. Попиванов. Пристигнали във Виена, те докладват за слабостта на ВМРО (об.) във Вардарска Македония и особено в нейната западна част (Битолско, Охридско, Дебърско и др.), където все още няма местни организации. Това положение обясняват в зна-
 

267. ЦПА, ф. 146, оп. 6, а. е. 518, л. 9—10.

268. Пак там, ф. 4, а. е. 138, л. 243 (писмо от Боян до Виктор).

*. Той е арестуван през лятото на 1926 г.

**. На същото събрание той се преобразува в Областен комитет със седалище Скопие.

206

чителна степен със „слабостта и отсъствието” на местни комунистически организации в Западна Македония и „слабата поддръжка на ВМРО (об.) от страна на областното ръководство на КП за Македония” [269].

Срещата с ЦК на ВМРО (об.) завършва с решение да се ускори разпространението и масовизирането на ВМРО (об.) във Вардарска Македония, като за целта ЦК на Обединената поема ангажимент чрез Бюрото на БКФ да въздействува върху ЦК на ЮКП по-конкретно да се заеме с дейността на ВМРО (об.).

След завръщането на Д. Зографски Областният комитет се събира на съвещание, за да се запознае с водените във Виена разговори. На него става и конструиране на комитета. Отново се обсъжда въпросът за отношението на партията към ВМРО (об.). Областният секретар на ЮКП А. Петровски заема позицията, изложена от Т. Шоптраянов във Велес, а именно, че комунистическата партия може да помага на ВМРО (об.) като националнореволюционна организация, но не и да се ангажира с нейното създаване. И сега той повтаря опасенията си от „претопяване на КП във ВМРО (об.)”, като посочва, че това даже вече става с велешката и щипската организация [270]. А. Грубишич заявява, че ВМРО (об.) е необходима в Македония, че тя ще парира шовинистичните кръгове, затова комунистите трябва да участвуват в нея като ръководна сила, но всеки комунист да прави това по своя собствена воля и инициатива, а не да се уеднаквяват организационно ВМРО (об.) и комунистическата партия. „В неговите схващания — пише един от участниците — имаше също така страх за чистотата на партията и затова той остана да чака други да масовизират ВМРО (об.) и след това да се появят комунистите да я ръководят.” [271]

На съвещанието се обсъжда и въпросът за набирането на некомунисти за членове на ВМРО (об.), тъй като техният брой е съвсем незначителен.

В първите години от създаването на ВМРО (об.) на най-високите форуми няма яснота за нейния характер и за формите на борба. Има лутания и колебания, които довеждат до появата на идеята за създаване на селски партии в трите части на Македония. Като разглежда Устава на ВМРО (об.), революционната и легалната борба, на 10 май 1926 г. Вл. Поптомов пише в „Македонско дело”: „Като пръв лозунг на това движение, който трябваше да се издигне отдавна, но за който и днес не е късно,
 

269. З о г р а ф с к и, Т. и Д.  З о г р а ф с к и, Цит. съч., с. 165.

270. Пак там, с. 172.

271. Пак там, 172—173.

207

е създаването на независими македонски селски партии за трите части на поробена Македония” [272], защото по-голямата част от населението е селско. На тези партии предварително се възлага надежда да издигнат искане за политическо, езиково и културно равноправие на македонските българи и другите националности в Македония.

Дейността на ВМРО (об.) във Вардарска Македония през 1927 г. се чувствува по-осезателно от местното население. Централният комитет и Областният комитет разпространяват апели, позиви и др. Подготвя се участие на организацията в парламентарните избори. Вземат се мерки за опазването на българите от денационализация.

Освен това Централният комитет на ВМРО (об.), Комитетът за освобождение на Косово, Комитетът на албанската организация за национално освобождение, ЦК на Добруджанската революционна организация и други правят всичко възможно да занимават европейските политически и други форуми с проблема за малцинствата. С такава цел те изпращат и обширен мемоар върху положението на потиснатите народи на Балканите до заседаващия в Женева (22—24 юли 1927 г.) конгрес на националните малцинства. В него споменатите организации заявяват, че говорят от името на „македонския народ, т. е. всички националности, които живееха и живеят там” (в Македония — б. м., К. П.), и ги изброяват поименно: българи, албанци, турци, евреи, румъни, гърци, цигани [273]. В мемоара се сочат тежкото положение особено на българите във Вардарска Македония, гнетът, на който са подложени, денационализацията, отнемането на културно-просветната и езиковата автономия, която те са имали по време на турското робство.

Решителна крачка в оформянето и опитите за масовизиране на ВМРО (об.) е решението й да участвува в парламентарните избори през 1927 г. под формата на „група независими македонски граждани”. За да бъде одвбрена листата, Областният комитет решава да се свърже с някоя от опозиционните партии в страната. Като най-подходяща се очертава Хърватската републиканска селска партия на Ст. Радич, но тя отказва да сътрудничи с ВМРО (об.). Затова в последния момент Областният комитет се ориентира неправилно към бойкот на изборите. По същото време, като съдим от отчета на Областния секретариат, в цяла Македо-
 

272. Г р [ о м о в], В. Най-близките задачи на македонското движение. — Македонско дело, бр. 17, 10. V. 1926.

273. Вж. Балканска федерация, №74/75, 1. IX. 1927; Македонско дело, бр. 49 от 1927 г.

208

ния под сръбска власт има само една партийна организация, която се намира в Куманово. Отделните комунисти, повечето от които се намират в Скопие, Щип и Велес, са „активни изключително във ВМРО (об.)”. Областният секретар (Митре) сочи имената на 50 комунисти, мнозинството от които работят само в Обединената. Той се хвали пред ЦК на ЮКП, че е провел срещи с тези хора, че е „откъснал членовете на партията от ВМРО” и са формирани ядки в местните комитети [274]. Вътрешната македонска революционна организация (об.) тогава наброява 170 члена. Комунистите не са готови за акция от името на ЮКП и са по-активни във ВМРО (об.). „Съществува опасност — продължава отчета си областният секретар, — ако скоро партията не се засили, да изгубим всяко ръководство в тази нац[ионал]рево[люционна] орг[анизация].” Областният секретар съобщава, че е присъствувал на две конференции (срещи) на Обединената през август и септември 1927 г. в Скопие и Велес, „и двата пъти заради разчистване отношенията между партията и ВМРО”. Засега, отбелязва той, всички членове на партията са приели резолюция, в която се казва: „1. Да се отделят партийните членове и формират партийни организации; 2. Да се организират фракции за работа във ВМРО и те във всичко да се подчиняват на партийните форуми и да работят по тяхна директива; 3. Само онези членове на партията трябва да бъдат и членове на ВМРО, които имат някакви функции там; 4. За всички останали членове абсолютно няма нужда да бъдат и членове на партията, и членове на ВМРО; 5. Всички членове трябва активно да работят за разширяване на ВМРО, но само между онези елементи, които в никакъв случай не могат да се спечелят за партията или за нашия младежки съюз.” [275]

В духа на последната точка по това време се работи и в III революционна област на ВМРО (об.). „В тоя момент на борба за окончателно преодоляване на старата фашистка авт[ономистка] организация — четем в едно писмо на български комунисти — е абсолютно необходимо обхващането от ВМРО (об.) и на македонските националелементи от калибъра на Занков, намиращи се в опозиция, и борба срещу фашист[ката] авт[ономистка] организация.” [276] Такава линия се препоръчва и в другите части на Македония и сред македонската емиграция в Цариград.
 

274. АРПЈ, ф. КИ, 1927/19. Авторът навсякъде употребява името ВМРО, но се разбира, че става дума за ВМРО (об.).

275. Пак там.

276. ЦПА, ф. 3, оп. 4, а. е. 156, л. 58—61. БКП смята ВМРО за фашистка организация. Този въпрос се нуждае от специално проучване.

209

Много скоро обаче животът опровергава надеждите за привличане във ВМРО (об.) а на лица от по-висшите буржоазни слоеве. Някои кръгове в Македония в края на 20-те и началото на 30-те години показват, че се приспособяват към белградския режим и в голяма степен стават противници на отделянето на Македония от Югославия. Под влияние на новите условия (Италия засяда на Адриатическия бряг, югославската буржоазия се насочва още по-решително към Егейско море и по-здраво държи Македония) във Вардарска Македония започва „процес на класово прегрупиране, който не може да не се отрази и върху характера и насоките на борбата в нея”. Все повече и повече там се формира тънък слой от едра буржоазия, която „намира благоприятни условия за развитие в голяма Югославия, която се свързва органически с икономиката на последната, с нейната политическа и държавна организация и която поради това не само престава да се съпротивлява на денационализаторската политика на сръбската буржоазия, а става неин проводник и агент” [277]. Същите буржоазни слоеве, които в миналото се борят за Велика България, сега се отказват от предишната си българска ориентация, обявяват се за сърби и дават сигнал за посърбяването на Македония.

Средната буржоазия все още се опитва да се съпротивлява на асимилацията, но „националните български аспирации на излизащата от нейните среди интелигенция, която някога ревниво пази българщината в Македония, сега стигат до искането за административна автономия на Македония в пределите на Югославия.

Сръбската политика не успява да подействува единствено на селската и градската беднота, която запазва непокътнато своето българско национално съзнание. Но катастрофалните поражения на България и нейната изолираност в международните отношения след Първата световна война налагат известна пасивност в поставянето на националния въпрос, което влияе върху самочувствието и борбите и на тези слоеве. В резултат на това в края на 20-те и началото на 30-те години намалява влиянието на ВМРО във Вардарска Македония. Тактиката на тероризъм отдръпва от организацията оная част от интелигенцията, която в миналото е „ярка представителка и защитница на македонското — българско течение”. Тази част от интелигенцията не одобрява свързването на ВМРО с фашистка Италия, която претендира за част от Македония.
 

277. ЦПА, ф. 3, оп. 4, а. е. 181, л. 144—153.

210

Опитът на ВМРО да възвърне предишния си престиж чрез серия от нови атентати в Македония се оказва безуспешен. Организацията бавно, но невъзвратимо губи позиции и ръководната си роля в македонското освободително движение. Създава се възможност то да се превърне изключително в движение на трудещите се, на бедните селски и градски слоеве. Назряват условия за масово движение. При такава обективна обстановка се появява ВМРО (об.), но новата националреволюционна организация също не успява да изпълни своята историческа задача във Вардарска Македония. Причините за това трябва да се търсят главно в отношението на ЮКП към въпроса за единния македонски революционен фронт. Все по това време по поръчение на ИККИ В. Коларов разработва въпроса за перспективите на борбата против фашизма в България и на Балканите. Той публикува специална статия, в която разглежда прегрупирането на силите в националнореволюционните движения на Балканите и най-вече в македонското освободително движение. „Особена важност има македонският въпрос — пише той, — в който има нов момент, а именно измяната на македонската буржоазия, все по-пълното й сливане с буржоазиите на балканските страни и бягството й от националреволюционното движение.” [278]

Същевременно пролетариатът още не е готов да поеме ръководството на освободителните борби в Македония. Не става дума само за липса на осъзнат компактен пролетариат във Вардарска Македония. Съществува дезинтересиране на цялата ЮКП към македонското освободително движение. Още през 1927–1928 г. Областният комитет на партията в Скопие в отчета си до ЦК обвинява ЮКП, че забравя Македония. „В резолюцията на последния пленум (ноември 1927 г. — б. м., К. П.) Македония [и] положението в нея не са дори споменати. Даже нея (Македония — б. м., К. П.) тогава никой не я представляваше. Ние разбираме всички трудности и лошото положение в партията — четем в oтчета, — но това идва просто от безгрижието спрямо тази област.” [279]

През 1928 г. ИККИ и БКФ вече по-сериозно се занимават с македонското движение. По тяхно внушение се изработва и проектодиректива за работата на комунистите в македонското движение [280]. В нея, елед като се констатира, че буржоазната ВМРО се е отчуждила не само от небългарските народности, но и от българите в Македония, се казва, че националният момент в борбата на македонските маси играе още голяма роля.
 

278. Коммунистический интернационал, 1928, № 16 (142) с. 16.

279. АРПJ, ф. КИ, 1928/17.

280. ЦПА, ф. 10, вп. 1, а. е. 36, л. 1—5.

211

Затова те могат да бъдат всестранно обхванати преди всичко с лозунга за национално освобождение, където се крие и историческото оправдание за съществуването на ВМРО (об.).

Условията за работа са извънредно тежки. Македония е разпокъсана, в нея цари терор. Заинтересованите държавни фактори насъскват една срещу друга националностите. Оттук произтича необходимостта балканските комунистически партии енергично да подпомагат ВМРО (об.). Препоръчват се като общи лозунги: а) възстановяване на националните, културните и политическите права на македонското население; б) заклеймяване на денационализацията; в) искане за безвъзмездно даване земята на местното население; г) амнистия за политическите затворници; д) независима Македония и балканска федерация; е) използване влиянието на комунистите над колонизираното население, за да се предотврати и премахне тяхното противопоставяне на местните жители и ж) участие на членовете на комунистическите партии във ВМРО (об.) и в другите организации, като се създават комунистически фракции [281].

Предвиждат се и конкретни задачи за комунистическите партии. БКП да засили влиянието на ВМРО (об ) и да подкопае основите на националистическата ВМРО. Комунистическите фракции да се противопоставят на т. нар. „неутралитет” и невмешателство в разприте между двата лагера във ВМРО, но да не се проявява никакво предпочитание към едно от двете течения, защото между тях няма съществена разлика. Гръцката комунистическа партия „енергично да се противопостави” на насилственото изселване „на македонското население от български, турски, еврейски и аромънски произход. . .”, да разбива насажданото заблуждение, че борбата за независима Македония е чужда (т. е. българска) пропаганда за завладяване на Егейска Македония. Гръцките преселници [*] трябва да бъдат спечелени за македонското освободително движение с лозунга за независима Македония. Нужно е също така да се разобличи твърдението, че със заселването на гръцки колонисти в Македония е решен македонският въпрос.

За ЮКП целите и задачите са насочени към борбата против терора, против режима на убийства и денационализация (особено на българите), против разграбването на земята и за нейното безплатно раздаване на местните селяни, против контрачетническия институт, против провокационните акции на ВМРО,
 

281. ЦПА, ф. 10, оп. 1, а. е. 36, л. 3—4.

*. Става дума за заселените в Егейска Македония гърци след гръцко-турската война от 1922 г.

212

за амнистия на политическите затворници, участие на комунистите във ВМРО (об.), за съгласувани действия и общи акции на македонското, хърватското, черногорското, косовското и другите национални революционни движения [282].

Тази по-обща програма за действие на балканските комунистически партии намира отражение и в материалите на VIII конференция на БКФ от август 1928 г.

В доклада си В. Коларов подчертава нуждата от „обща гледна точка по македонския въпрос” на ЮКП и БКП. Посочва и необходимостта от сътрудничество по националния въпрос между всички балкански компартии, а също така и между балканските комунистически партии, взети като цяло, и националнореволюционните движения [283].

Югославският представител Горкич изказва несъгласие с някои от схващанията на Коларов и цитира обширни пасажи от речите му в КИ през 1927 г., където той освен за балканска федерация на работническо-селските републики издигал и втори лозунг, отнасящ се специално до Македония. По отношение на Македония Коларов през 1927 г. настоявал да се приеме такъв лозунг, който да не възпрепятствува засилването на влиянието на ГКП върху трудещите се маси в Гърция. Според Горкич този момент сега бил изпуснат.

В резолюцията по политическото положение на VIII конференция на БКФ остава като стратегически лозунгът за федерация на работническо-селските републики на Балканите. Но балканските комунистически партии издигат лозунга за федерация едновременно с лозунга за право на самоопределение до отделяне и с това изпадат в противоречие. По отношение на Македония, Тракия и Добруджа те запазват лозунгите за независима и обединена Македония, независима и обединена Тракия и независима и обединена Добруджа. Отбелязва се и това, че тези лозунги биха останали празни думи, ако комунистическите партии на дело не окажат поддръжка на угнетените нации, ако комунистите не работят в националнореволюционните организации.

Конференцията се противопоставя на идеята на сръбската буржоазия за създаване на южнославянска федерация с включването и на България в рамките на югославската държава [284].

На IV конгрес на ЮКП се прави още по-задълбочен анализ на положението в Македония и на македонското освободително дви-
 

282. ЦПА, ф. 10, оп. 1. а. е. 36, л. 4—5.

283. Пак там, ф. 146, оп. 6, а. е. 1828, л. 28.

284. ЦПА, ф. 10, оп. 1, а. е. 26; ф. 146, оп. 6, а. е. 1829, л. 3—10; Македонско дело, бр. 91 от 1928 г.

213

жение. Голяма част от оценките на конгреса са заимствувани от материалите на БКФ, КИ и БКП, но това не намалява тяхната югославска стойност, особено като се има предвид координационната роля на БКФ.

Югославската комунистическа партия застава открито против денационализаторската политика на великосръбската буржоазия в Македония, която тя върши „по-малко с колонизация”, а „повече с асимилация, т. е. посьрбяване на македонския народ” [285]. Що се отнася до ВМРО, поради превръщането й в сляпо оръдие на българската контрареволюционна буржоазия против българските работници и селяни тя е „изгубила и онова влияние между македонския народ в „югославска” Македония, което по-рано поддържаше със своите четнически и терористични акции”. Но с това далеч не е ликвидирано македонското освободително движение, което навлиза в нова фаза, характеризираща се с отпадане на буржоазията като негов хегемон и с превръщането му в движение на трудовия народ. Споменава се, че появяването на ВМРО (об.) е резултат на тези обективни условия. Отбелязва се и съглашателската роля на буржоазията в Македония, която вече „не се противопоставя на денационализаторската политика на великосръбската буржоазия, а става наин проводник” [286].

На този конгрес, както посочихме, ЮКП приема лозунга за независими републики от съставните части на Югославия. За Македония остава по-рано приетият лозунг за обединена и независима Македония. Партията декларира своята солидарност с „македонското националнореволюционно движение, възродено в лицето на ВМРО (об.), и призовава работническата класа всячески да подпомага борбата за независима и обединена Македония” [287]. Може да се каже, че с това помощта на ЮКП се изчерпва. Тя е само на думи, предишната практика не се коригира.

Прави впечатление, че се споменава „македонски народ”, без да се пояснява какво съдържание се влага в него. Но от това не може да се заключи, че ЮКП на своя IV конгрес приема становището за съществуване на македонска нация. Напротив, сборният характер на понятието „македонски народ” се чувствува в текста на резолюциите, но не се споменават ясно и категорично и „македонските българи”. Това обаче не бива да ни учудва и заблуждава. Още от 1923 г. насам и особено през 1926 г. и 1927 г. гръцката и югославската комунистическа партия се оплакват пред ИККИ и БКФ, че с признаването, че има българи в Егейска
 

285. Историјски архив КПЈ. Т. 2, с. 153.

286. Пак там, с. 155.

287. Пак там, с. 163.

214

и Вардарска Македония фактически комунистите наливали вода във воденицата на великобългарските аспирации. Затова започва период на отбягване на думата „българи”, който трае до края на 1933 г. и началото на 1934 г., макар левите сектанти в много от партиите да приемат и преди това, че съществуват тракийска, добруджанска и македонска нация.

По време на подготовката и провеждането на VI конгрес на КИ, на VIII конференция на БКФ и на IV конгрес на ЮКП борбата в централното ръководство на ВМРО (об.) все повече се изостря. Избухва остра полемика между някои членове на ЦК и националреволюционното ръководство на Трета революционна област. След получаване на вече цитираното писмо на ЦК, подписано от Вл. Поптомов, набързо се свиква конференция (по-скоро съвещание) на 7 септември 1928 г. на националреволюцион-ните групи в България и се избира областен комитет. В отговор на писмото на Поптомов комитетът заявява, че той „е редовно избран от конференцията на областта, а не самозван и ще продължава да функционира като такъв, независимо дали го признават, или не” и че засега „не е в интереса на движението да има. . . непосредствен контакт с комунистическата партия в България”, защото вследствие на постоянните разкрития, които прави властта, ще се „нанесе удар и на нашата млада организация” [288].

Оформят се две противоположни концепции и за тактиката на освободителната борба, които отчетливо се поляризират след убийството на Ал. Протогеров поради стремежа на неговите последователи да влязат в разбирателство с ВМРО (об.) за борба срещу михайловистите. Това улеснява борбата и на двете организации, но те не съумяват да се възползуват от благоприятните условия.

П. Шанданов като водач на протогеровистите се свързва с националреволюционните групи в България. След това започва разговори с ЦК на ВМРО (об.) и лично с Г. Димитров като ръководител на Балканския революционен център във Виена.

Благоприятната обстановка не е използувана от комунистическото и антифашистко движение. Централният комитет на Обединената и ЦК на БКП допускат редица грешки, които до голяма степен са повторение на грешката на БКП към левите македонски организации в началото на 20-те години. Идеята за единен фронт, чиято рожба е и ВМРО (об.), изисква гъвкава тактика за обединение на македонските прогресивни сили, каквато не всякога прилага нейното ръководно тяло. Проявява се
 

288. ЦПА, ф. 204, оп. 1, а. е. 4, л. 9.

215

на дело и стремежът на балканското комунистическо движение да погълне ВМРО (об.), което не само че не е нужно, но дори се оказва вредно с оглед на нейните специфични единофронтовски задачи.

Тези пропуски и грешки предизвикват реакция у национал-революционерите в III революционна област. „За неизлишно считам да добавя — четем в писмото на Г. Занков до ЦК, — че тактиката и политиката на ВМРО (об.) ще трябва да се обуславя от предпоставката, че ние сме съюзници, но не и подразделение на СССР, БКП и БКФ. Моето схващане е, че комунистическото движение не би могло нищо да спечели от едно поглъщане на нашето дело от широкото море на социалните движения.” [289]

Разложението в михайловистката ВМРО подтиква водачите на Солунския революционен окръг да потърсят допирни точки с Обединената. През 1929 г. Мишо Шкартов е привлечен на нейна страна от С. Кавракиров. Това създава още по-голяма възможност за изграждане на единен македонски фронт, способен да измести напълно михайловистката организация от Пиринския край и другите части на Македония. Но отново се проявяват различията вътре във ВМРО (об.). Тази организация, която е призвана да играе ролята на обединител на силите на македонското освободително движение, в най-решителния момент се разяжда от вътрешни противоречия.

И вместо да се изгради единство в нейните редове, на първата обща редовна конференция, свикана през есента на 1929 г. в Берлин, става официално разцепление между комунисти и национални революционери.

Берлинската конференция изключва Г. Занков от организацията и одобрява мотивите и решението на ЦК за недопускането му да участвува в работата й. Наред с това се изменят и някои положения в устава. Той вече не определя броя на членовете на ЦК. Съставът на ЦК „се определя и избира всеки две години от конгреса на организацията”. Занапред „седалището на ЦК е в Македония”. Премахва се организационният институт Областен комитет и всички свързани с него положения.

Трябва да посочим, че на практика тези изменения не са приложени. До края на съществуването на ВМРО (об.) нейният Централен комитет си остава вън от Македония. Що се отнася до областните комитети, и тук случаят е аналогичен. В някои области се заговорва за създаване на самостоятелни централни комитети, които да работят в тясна връзка със съответните комунистически партии, но и това не се осъществява.
 

289. ЦПА, ф. 204, оп. 1, а. е. 4, л. 11.

216

Веднага след Берлинската конференция противниците на нейните решения свикват в Цариград своя конференция. На нея присъствуват М. Герджиков, П. Шатев, Г. Занков, д-р Ф. Атанасов. Н. Терзиянов, Л. Поповски, Хр. Ампов и др. Желание за участие изказва и ренегатът Сл. Иванов, но той не е допуснат.

Цариградската конференция на 17 ноември 1929 г. избира Временното ръководно тяло на ВМРО (об.) в състав М. Герджиков, П. Шатев, д-р Ф. Атанасов, Г. Занков, М. Недялков, Принц Хамлет [*] и М. Чакмаков. Първите трима образуват външен център, а останалите четирима — вътрешен. Конференцията дава на Временното ръководно тяло правата и задълженията на ЦК, предвидени в чл. 14—18 от първоначалния устав на ВМРО (об.) [290]. Така се оформя още едно централно ръководство. Националре-волюционерите не пристъпват обаче към създаване на отделна организация, а започват преговори с ЦК в Берлин.

На 19 април 1930 г. се подписва Протокол [291] между ЦК на ВМРО (об.) и представители на Цариградския център. Съгласно с нега „представляваното от М[ихаил] Г[ерджиков] течение приема изцяло и напълно програмата, тактиката и статутите на ВМРО (об.)”. След обединението се предвижда в ЦК на ВМРО (об.) да бъдат кооптирани трима члена от течението на М. Герджиков (по всяка, вероятност М. Герджиков и М. Шкартов, а третата кандидатура е желателно да е от Македония под сръбска власт) [**]. Отново е издигнат и подчертан лозунгът за независима Македония и балканска федерация.

В основата на постигането на това предварително съгласие за обединение стои БКФ. Като съобщава на ЦК на БКП за подписания протокол, Г. Димитров пояснява, че тази крачка на ВМРО (об.) има за цел да улесни преминаването в нейните редове на ония македонски елементи в България, които, разочаровани от организациите на Михайлов и Протогеров, тръгват към ВМРО (об.) [292].

През септември 1930 г. по настояване на Г. Димитров за Цариград заминават Вл. Поптомов и Й. Анастасов да довършат започналото обединение с националреволюционерите. На 14 септември се подписва нов протокол между пълномощниците на Бал-
 

*. Недешифриран псевдоним.

290. ЦПА, ф. 204, оп. 1, а. е. 5. л. 1.

291. Пак там, л. 14. Ог името на Цариградския център протоколът е подписан от М. Герджиков.

**. По тези пунктове М. Герджиков подписва с особено мнение. Той иска Централният комитет да се състави на паритетна основа от тогавашния ЦК на Обединената и ЦК, избран на Цариградската конференция.

 292. ЦПА, ф. 146, оп. 6, а. е. 271, л. 2.

217

канския революционен център и на Обединената (Поптомов и Анастасов) заедно с Р. Ризов и Д. Арнаудов, резервни членове на ЦК, от една страна, и представителите на националреволюционните групи, от друга. С този протокол се постига и разбирателство за обединение върху следните начала: 1. Признаване на платформата и статутите на ВМРО (об.); 2. Признаване на необходимостта от единен революционен фронт на национално потиснатите народи с революционното работничество и селячество; 3. Необходимост от съвместна работа на ВМРО (об.) с всички националреволю-ционни движения на Балканите; 4. Наложителност от координиране на дейността на ВМРО (об.) и на комунистическите партии в Югославия, Гърция и България и поддържане на ясна ориентация към СССР и международното пролетарско движение; 5. Никакво съглашение и сътрудничество с фашистките и буржоазните партии в балканските държави, както и „с македонските фашисти от двата лагера — михайловистите и протогеровистите. . .”. Никакви връзки и с лицата, изключени от ВМРО (об.), като Г. Занков и др.; 6. След подписване на настоящия протокол веднага по места се сливат групите на Обединената и на течението Герджиков — Шкартов; 7. Към ЦК на ВМРО (об.) влизат Лясов {Михаил Герджиков) и Ив. Илков (вероятно псевдоним на Мишо Шкартов) и пр. [*]

Берлинската конференция решително се обявява против денационализацията на българския елемент във Вардарска и Егейска Македония [293].

Макар в документите на ВМРО (об.), а и на БКФ и на КИ Обединената да фигурира и в трите части на Македония, всъщност тя прекратява дейността си във Вардарска Македония след арестите на най-активните й водачи — Т. Зографски, П. Брашнаров, Л. Плавев и др. Срещу тях е инсцениран голям процес в 1927 и 1930 г. Балканската комунистическа федерация прави опити да съживи организацията на ВМРО (об.) във Вардарска Македония, но не успява. През 1934 г. ЮКП решава официално да обяви за разтурена ВМРО (об.).

Вътрешната македонска революционна организация (об.) във Вардарска Македония съществува следователно само в градивния период от цялостното развитие на организацията. Общата конференция в Берлин слага край на учредителния етап на Обединената и тя навлиза във втория си етап, когато възнамерява от организа-
 

*. Оригиналът на протокола се пази в архива на Тракийския научен институт. Основните пунктове на обединителния протокол сочи и Г. Димитров в писмо ло ЦК на БКП от 25. IX. 1930 г. (ЦПА, ф. 146, оп. 6, а. е. 273).

293. Вж. Македонско дело, бр. 99, 10. X. 1929.

218

ция на групи за агитация и пропаганда да прерасне в организация за непосредствено революционно действие и борба. Резултат на това е и решението за преместване на Централния комитет вътре в Македония.

Вътрешната македонска революционна организация (об.) се противопоставя на лозунга за южнославянска федерация, издигнат от сръбските хегемонисти и техните агенти сред несръбските народности. Този лозунг е окачествен като контрареволюционен, защото зад него крият своето предателство К. Тодоров и Обов, ренегатите Циклев, Каламатиев и др., а той се възприема вече и от някои среди във ВМРО [294]. Вътрешната македонска революционна организация (об.) заявява, че южнославянската федерация няма да разреши македонския въпрос; тя ще създаде на Балканите два блока — славянски и неславянски, и ще положи началото на нови завоевателни войни. Вътрешната македонска революционна организация (об.) е и против лозунгите за културна автономия, за покровителство на малцинствата и др., които обслужват поробителите. Тя е за независима Македония, защото „населението в Македония е разнородно по национален състав”, при това то е преплетено: на едно и също място, в една и съща околия даже живеят по няколко народности. При това положение присъединяването на известна част от Македония към една или друга от държавите, между които тя е поделена, не ще доведе до национално освобождение на всички народности. Присъединяването на „цяла Македония [или] на част от нея например към България — четем в резолюцията по международното и вътрешното положение на Македония — означава национално робство за македонците не-българи; същото важи и за Сърбия и Гърция” [*].

Заедно с другите партии от БКФ и Югославската комунистическа партия осъжда сключеното на 20 април 1929 г. споразумение между хърватските усташи на А. Павелич и михайловистка-та организация [295]. Освен в декларацията на БКФ по този повод ЦК на ЮКП се връща към това споразумение и на своя VI пленум през 1929 г. В неговата резолюция се констатира „слаба дейност на партията в националнореволюционните движения”. От тази слабост се е възползувал А. Павелич, който със сключеното споразумение с Ив. Михайлов насочва националните движения по пътя на осъществяване на империалистическите цели. Затова
 

294. La federation Balkanique, No 140, 20. VIII. 1930.

*. Резолюция rio международното и вътрешното положение на Македония и предстоящите задачи на ВМРО (обединена), взета на първата обща редовна конференция. [Б. м.], 1929, с. 29.

295. Klasna borba, br. 15, 1929, 37—38; Proleter, br. 4, 1929, 6—9.

219

ЮКП поема задължението „безпощадно да разобличава фашисткия характер на това споразумение. . .” [296] и да продължава да призовава трудовите маси в Македония да влязат във ВМРО (об.).

В началото на 30-те години се появява раздвоение сред югославските комунисти по въпроса за съдбата на Версайска Югославия. Това е време, когато либерални буржоазни кръгове и опозиционни партии в Югославия започват да искат като единствено средство за нейното опазване федеративното преустройство на страната. Тогава със своята федеративна програма се появява и бившият шеф на Самостоятелната демократическа партия Св. Прибичевич. Програмата предвижда включване и на България в бъдещата югославска федерация. По такъв начин тези кръгове смятат да еложат и край на българо-югославския конфликт за Македония. Към тази програма се присъединяват и някои среди от македонското освободително движение. Нейни привърженици стават и протогеровистите начело с П. Шанданов.

Вътрешната македонска революционна организация (об.) отхвърля решително и новия вариант на лозунга за южнославянска федерация. Тя остава на старата си позиция за независима Македония и за балканска федерация. Според нея искането за южнославянска федерация означава противопоставяне на правото на нациите за самоопределение до отделяне. Така замислената федерация представлява маска на „националното единство”, тъй като привържениците на интегрална Югославия не признават националната индивидуалност на хървати, словенци и др. и искат федерацията да се уреди не на национална, а на областна основа.

От документацията, която имаме на разположение, може да се направи извод, че по това време югославските комунисти за разлика от ВМРО (об.) не критикуват лозунга за югославска федерация, нито се обявяват против течението на Шанданов. Това вече подсказва, че ЮКП се готви да смени лозунга за ревизия на Версайската система и разпадане на Югославия с лозунга за федерация.

В началото на 30-те години буржоазнолибералните кръгове в Югославия се обръщат с лице и към теорията на Й. Цвиич за националната неопределеност, неоформеност на македонското славянско население. Те налагат дори в европейския печат появата на статии, в които се казва, че македонците в своята национална аморфност се ориентират към създаване на самостоятелна, отделна от българи и сърби нация. Макс Фишер също въз-
 

296. Klasna borba, br. 15, 1929, 37—38.

220

приема това схващане и на 11 януари 1930 г. публикува статия в „Дойче алгемайне цайтунг”, в която твърди, че „македонците не са нито българи, нито сърби. Те представляват едно особено племе от югославянската националност” [*].

В отговор на това ВМРО (об.) съобщава на Фишер, че той не „казва нищо ново”, защото това е „официалната теза на великосръбската наука (Цвиич)”. . . „В Македония отделна македонска народност не е имало и няма, както не е имало и няма например швейцарска народност — заявява ВМРО (об.). — Имало е и има отделни народности, които кои повече, кои по-малко населяват Македония, както има френска, немска, италианска и романска народности, населяващи Швейцария. И както тези четири главни народности, обособени в една географска, политическа и икономическа единица, носят общото название швейцарски народ, така и българите, гърците, турците, власите, албанците и сърбите, доколкото ги има, родени и живущи в Македония, образуват разнородностната мозайка, която носи общото название македонски народ” [297].

Схващането за отделна македонска нация вече се поддържа и от някои югославски комунисти, в т. ч. и от представителя на ЮКП на XI пленум на ИККИ през 1931 г. Ф. Филипович (Бошкович). На едно от заседанията на XI пленум той заявява: „В състава на населението на Югославия влизат 11 различни националности: сърби, хървати, словенци, македонци, българи, черногорци, албанци, турци, немци, унгарци и румънци.” [298]

Междувременно се подготвя почвата за смяна на лозунга за балканска федерация. През юни 1931 г. Ото Куусинен в доклада си по националния въпрос пред ИККИ сочи като главна слабост на секциите на Коминтерна недооценката на националния въпрос. Той отбелязва, че повечето от комунистическите партии се ограничават главно с общи указания, как ще бъде разрешен националният въпрос след социалистическата революция, което на практика представлява прикритие на политическата пасивност по този въпрос. Като ярък пример на такава грешка Куусинен изтъква заменянето на лозунга за право на самоопределение до отделяне с чисто пропагандисткия лозунг за балканска федерация на работническо-селските републики, независима работническо-селска (съветска) Елзас — Лотарингия, присъедине-
 

*. Фишер смесва категориите племе, народност и нация. Той проявява пълно неразбиране, за да не кажем невежество, по този въпрос.

297. С у м о р о в. Македонският „сфинкс” (по повод една статия на Макс Фишер). — Балканска федерация, бр. 131, 20. III. 1930, 2869—2870.

298. Стенографический отчет XI пленума ИККИ. Вып. 2. М.—Л., 1931, с. 88.

221

ние на Западна Украйна към Съветска Украйна и пр. [299] С това се отвлича вниманието на комунистическите партии от актуалните борби против конкретните форми на национален гнет, за свобода на отделяне. Куусинен призовава съответните компартии да обсъдят отново националния въпрос с цел „изработването на нова национална програма” [300] за всяка от тях.

Под знака на подготвяне на „нова национална програма” се преразглежда и ориентацията на ЮКП по националния въпрос. Югославските емигранти в Москва в това отношение са водещи. Комунистите вътре в страната и във Виена много не се занимавате този въпрос. Всп. „Коммунистический интернационал” зачестяват статии за Югославия, които разглеждат различни страни на националните и аграрните отношения, но все още никъде не се говори за отделна македонска нация, не се правят и опити за разработване на такъв проблем. Навсякъде обаче вече се говори просто за македонци, без да се уточнява обхватът на това понятие.

Междувременно до балканските комунистически партии пристига директива за постепенно изоставяне на лозунга за балканска федерация. [*] На преден план се изтъква правото на нациите на самоопределение до отделяне. И понеже ВМРО на Ив. Михайлов също поддържа лозунга за свободна и независима Македония, като че ли настъпва негласно съревнование между балканските комунистически партии да се разграничат колкото могат повече от този лозунг, който преди е бил техен. Същевременно балканските партии продължават да смятат за реакционни и лозунгите за културно-национална автономия и за южнославянска федерация.

След XIII пленум на ИККИ начело на Балканския лендер-секретариат (БЛС) застава Бохумил Шмерал, известен със своите десни настроения в Чехословашката комунистическа партия. Новият секретариат решава да постави за разглеждане на едно от заседанията на ИККИ македонския въпрос. Предварително в сградата на Комунистическия интернационал се провежда събрание на балканските комунисти, намиращи се в Москва. „На
 

299. К у у с и н е н, О. О национальном вопросе в капиталистической Европе. —Коммунистический интернационал, 1931, № 23, с. 10.

300. К у у с и н е н, О. Слабият участък от фронта на Коминтерна. — Комунистическо знаме, VIII. 1931, № 9, с. 19.

*. В резолюцията на IV пленум на ЦК на БКП от 1933 г. се казва: „Партията трябва окончателно да ликвидира лозунга за „Балканска федерация”, като се разяснява неговата неправилност като лозунг, които замъглява и отрича лозунга за национално самоопределение.” (ЦПА, ф. 3, оп. 4, а. е. 388, л. 46).

222

това събрание присъствуваше доста свят — пише Д. Влахов, — но за отбелязване е, че между този свят не се намираха нито Коларов, нито Антон Иванов, нито Станке Димитров, нито Вълка Червенков. Тук, на събранието, се говореше за македонския проблем и специално за съществуването или несъществуването на македонска нация. Отсъствието на тези лица, за които говоря по-горе, ме навеждаше още тогава на мисълта, че тия хора не признават, че съществува македонска нация и че са противници на нейното оформяне и развитие.” [301]

Коминтернът решава да повери подготвянето на резолюцията по македонския въпрос на поляка Валецки, който още продължава да ръководи БЛС. Велецки от своя страна натоварва свой приятел, също поляк, който „няма и понятие от македонския проблем, да изработи съответна резолюция” [302]. Д. Влахов го запознава по-отблизо с този въпрос и му помага в написването на резолюцията [303]. Това е резолюцията на БЛС от февруари 1934 г., в която се дава постановка за съществуването на македонска нация и македонски език.

От Коминтерна решението за македонска нация се пренася върху ВМРО (об.) и през април 1934 г. „Македонско дело” публикува дословния текст на резолюцията [304].

В основата на новото схващане стои становището, че „Македония се явява едно от огнищата на бъдещата империалистическа война”, поради което се търси начин за притъпяване на противоречията между държавите, които я владеят. Очевидно този модус Коминтернът се мъчи да намери в т. нар. „македонска нация”. Според него той ще се противопостави на завоевателните апетити на балканската буржоазия и ще открие път за цялостно решаване на македонския въпрос. В резолюцията се казва, че „буржоазията на господствуващите нации в трите империалистически държави, между които е поделена Македония, се опитва да прикрие националното потисничество, отричайки националните особености на македонския народ и съществуванетв на македонска нация” [305]. Гръцките шовинисти твърдят, че македонците са славянизирани гърци, великосръбските шовинисти провъзгласяват това население за едно от „племената” на югославската нация и го подлагат на насилствено посърбяване, а българските шовинисти, „експлоатирайки сродството на македонския
 

301. Мемоари на Димитър Влахов. Скопје, 1970, с: 356.

302. Пак там.

303. Пак там, с. 357.

304. Македонско дело, бр. 185, IV. 1934.

305. Пак там.

223

език с българския, заявяват, че македонците са българи, и по този начин искат да оправдаят завладяването на Петричко и анексионистичната си политика по отношение на цяла Maкeдqния” [306].

Обективно обаче Коминтернът поощрява завоевателните стремежи на Югославия и Гърция. От това се възползува ЮКП, която възприема решението на КИ за „македонска нация” като отворена врата за влизане на цяла Македония в бъдеща социалистическа федеративна Югославия. Така обективно се дава подкрепа на великосръбския шовинизъм.

След решението на Коминтерна ВМРО (об.) издига като свой лозунг „правото на македонския народ на самоопределение до отделяне от държавите-поробителки и образуване на обединена и независима република на македонските трудещи се маси”. Вече никъде тя не споменава за балканска федерация.

С посочената резолюция югославските и гръцките комунисти окончателно възприемат тезата, че съществува отделна македонска нация. Приемането на това схващане по време съвпада с промяната на лозунгите на Коминтерна, наложени от настъплението на фашизма.

Макар мнозинството от българските комунисти в Москва да не са съгласни с коминтерновското решение, те се подчиняват на новата политическа линия. Задграничното бюро на БКП даже се опитва да накара учени-слависти от Москва и Киев да разработят план за създаване на македонски литературен език [307]. Отделни дейци дори предлагат издаваните на книжовен български език вестници на ВМРО (об.) да бъдат преустроени постепенно на „популярно македонско наречие” [308].

Новото решение и новите лозунги не се възприемат от всички. Във ВМРО (об.) настъпва разцепление. Като отстоява българската принадлежност на македонските славяни, мнозинството остава за лозунга за независима и обединена Македония в рамките на балканската федерация. Но линията на Коминтерна се подхваща от ЮКП и ГКП, които от средата на 30-те години започват усилено да работят за формиране на ново национално съзнание сред българите в Македония. Особено ревностна в тази насока е ЮКП след възглавяването й през 1937 г. от Й. Б. Тито.

Лозунгите за балканска федерация, за автономия на Македония и за независима Македония сега се характеризират като немобилизиращи и притъпяващи острието на борбата. В същото време ВМРО (на Иван Михайлов) и част от българската буржоа-
 

306. Пак там.

307. ЦПА, ф. 3, оп. 4, а. е. 445.

308. ЦПА, ф. 10, оп. 1, а. е. 75.

224

зия окончателно приемат лозунга за независима Македония, като го включват в общия лозунг за ревизия на мирните договори.

Коминтернът разпространява новите лозунги между балканските комунистически партии. Чрез ЮКП и чрез ЦК на ВМРО (об.) прави усилия да води разяснителна работа и сред българите във Вардарска Македония.

Решението за македонска нация се взема, когато национално-революционният фактор във Вардарска Македония е почти сломен. Съществуващото преди течение на българи-интелектуалци, намиращо се под влияние на ВМРО, почти изчезва. Една част от него поради терора се отдръпва от политическа дейност, а друга се влива в политическия режим. За това спомага и държавният преврат в България на 19 май 1934 г., който разтуря ВМРО и повежда по отношение на Югославия съвсем безперспективна за македонското освободително движение политика.

Комунистическото движение в Югославия и особено в Македония тогава е крайно слабо. Във Вардарска Македония има не повече от 150—170 комунисти, без редовна връзка с ЦК на ЮКП и без ясна директива за работа по националния въпрос. Вътрешната македонска революционна организация (об.), която в България разгръща дискусия по решението на Коминтерна и се разцепва на две, във Вардарска Македония е преустановила своята дейност. Югославската комунистическа партия не проявява желание да работи за възобновяване на ВМРО (об.), тъй като тази организация тя смята за свой конкурент. При това положение решението за „македонска нация” не стига до масите, те не са засегнати от него и продължават да водят борбата си в името на запазването си като българи.

Същевременно сръбската власт се убеждава в трудностите на своята денационализаторска и асимилаторска политика. Затова нейните либерални кръгове от интелигенцията започват също да насърчават „македонизирането” на славянското население в Македония. „По-добре македонци, отколкото българи” е техният негласен девиз.

Комунистите във Вардарска Македония виждат в „македонската нация” удобно прикритие на своята борба и възможност да избягнат сърбизирането си. „По-добре македонци, отколкото сърби” — ето лозунгът, който те по необходимост приемат. Като се наричат македонци, борците за национално освобождение и комунистите в известна степен смекчават натиска и терора от страна на сръбската власт, тъй като отпада обвинението в сепа-

225

ратизъм и в стремеж за присъединяване на Македония към България [309].

Тенденцията към „македонизиране” на населението във Вардарска Македония не расте със забележима сила до 1945 г. Както посочихме, тази тенденция обхваща само част от комунистите и от върха на създаващата се в сръбските университети интелигенция. Народните маси остават незасегнати. Доказателство за това е проявилото се противоречие по време на Втората световна война между „македонизирането” и запазването на българското национално съзнание, което намира израз и в острите спорове между ЮКП и БРП(к).
 

309. ЦПА, ф. 214, оп. I, а. е. 68, л. 4.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]