Константин Костенечки. Съчинения

Житие на Стефан Лазаревич

 

 

Част:

  __1_  —    __2_  —    __3_  —    __4_  —    __5_  —    __6_  —    __7_  —    __8_  —    __9_  —  __10_

__11_  —  __12_  —  __13_  —  __14_  —  __15_  —  __16_  —  __17_  —  __18_  —  __19_  —  __20_

__21_  —  __22_  —  __23_  —  __24_  —  __25_  —  __26_  —  __27_  —  __28_  —  __29_  —  __30_

__31_  —  __32_  —  __33_  —  __34_  —  __35_  —  __36_  —  __37_  —  __38_  —  __39_  —  __40_

__41_  —  __42_  —  __43_  —  __44_  —  __45_  —  __46_  —  __47_  —  __48_  —  __49_  —  __50_

__51_  —  __52_  —  __53_  —  __54_  —  __55_  —  __56_  —  __57_  —  __58_  —  __59_  —  __60_

__61_  —  __62_  —  __63_  —  __64_  —  __65_  —  __66_  —  __67_  —  __68_  —  __69_  —  __70_

__71_  —  __72_  —  __73_  —  __74_  —  __75_  —  __76_  —  __77_  —  __78_  —  __79_  —  __80_

__81_  —  __82_  —  __83_  —  __84_  —  __85_  —  __86_  —  __87_  —  __88_  —  __89_  —  __90_

__91_  —  __92_  —  __93_  —  __94_

- Стран’но странствовавь стран’ствїе плачю

- Бележки

 

Житие и живот на приснопаметни, прославен и благочестив господар Стефан. Написано по повел и желанието на пресвети патриарх на тази сръбска зем кир Никон и на дворцовите началници, та с помощта на троичната светлина да се прослави тезоименити [1]. Владико, благослови!

 

136

 

 

Аз съм (по Изх. 3:14) - рече, този до къпината, който те прави вожд на моите хора, защото поради моята същност не ми подобава да ти назова имената си. Но както ти ме усещаш с прозорливите си очи, ще се приближа към тебе и към подобните на тебе, служителю мой, защото ми угодихте. Защото всеки, който се възнася към мене, е като укрепен отвсякъде чист ковчег на плътта, неприкосновен за прииждащите воли на неверието, и аз ще се намеря насреща му, изливайки върху него водите на духа ми и въздигайки го към висините. И сега, като отидеш при тези, които са ти говорили: "Кой те постави за съдия или надзирател над нас?” (по Изх. 2:14), говори не за фараоновите уши, както Иосиф говори на първенците му за умрелия червей и за Иаков, ами право в лицето пред всички силни по оръжие и пред целия Египет, вещаейки от моите уста на целия Израил за въздигането на моя първороден възлюбен син. И иска, както заради Иаков, да не останат в Египет животните с останалите имоти (по Бит. 50:4, 5-8), но до сляпа овчица и куцо козле и всички красиви египетски вещи да изнесеш (по Изх. 12:31). Ако не те послушат, да ги уязвиш с рани всички, дори първородните (по Изх. 12:29). И в мястото на почитта към Иосиф дори преди връщането му в Хананейската земя [2] ще бъде самият фараон с цялото си войнство, чакайки те в Червено море, не до моята поява в образа на къпината и пришествието чрез девицата в света, но до Второто и страшното пришествие, което е заедно с ангелските войнства и силите небесни, за отмъщение на тези, които открай време са се съпротивлявали на моите повели, както седмият Енох е пророчествувал (по Иуда 1:14).

 

2. На глас пред всички ще говоря с тебе на тази планина, така че да познаят лицето на моя избраник, обърнато към земята, чрез явеното на слуха и да възприемат десетичния закон чрез твоята ръка (по Изх. 19:19; 34:28). А ти ще ми направиш скиния по небесния образец (по Изх. 36-39:32; Деян. 7:44)

 

3. А за това боговидците казват: че понеже бил спасен от водата, вода се е нарекъл, и е станал образец на всички, които се спасяват чрез духовната вода. И пак за това боголюбците

 

137

 

 

казват: че дори до четирийсетгодишно владетелство бил допуснат да се приближи, както и онзи наистина равноангелен. Защото "четирийсет години Мойсей прави знамения и чудеса в египетската земя и в пустинята” (Деян. 7:36) в образа на създателя и като негов роб (по Втор. 34:5), чийто път е един и същ открай време.

 

4. А деспотът и той, възсиял в нашите редове, не само беше допуснат да се приближи до четирийсетгодишно владетелство, но бидейки велик, като печат на тези, които са христоименити, дори и при кончината му добави още кръгове този, който храни всички (по Ис. 38:1-3). Така че докара кончината му в такова време, за което е казано: "тук има страх и голяма тъга по вселената, свършиха се и изчезнаха всички неща", та числящите се изначално тринайсет кръга, без оставащите осемдесет и четири, които са години на скръб, и тринайсетата обиколка свърши след петстотин и трийсет и втората година в деветнайсетата година на неговото владетелство.

 

 5. И с това, наистина, се свършиха и обедняха, и ние осиротяхме в трийсет и осмата година на владичеството му. И ако Господ не беше ни оставил семе заради голямата му доброта, щяхме да сме като Содом и щяхме да заприличаме на Гомор. Защото тогава имаше често градушки и трусове, и смъртоносни бедствия, нашествия на неверниците по море и по суша и внезапни войни, и във вселената нямаше място, където твоят страх да не достигне, Владико, в тази същата 1427 година. А когато сториш всеславни неща, "планините ще потреперят" (по Иезек. 38:20) и ще се стопят, както восък се топи от огъня" (по Пс. 96:5), и делата ти ще станат явни пред противниците ти и ставаш дивен в паметта на твоите светци. Обаче и днес си показал сред хората си твоята сила, като не си дал своето достояние за разруха на неверниците, и днес остави непреклонилите колене пред Ваала, пред похотта и слабостта на естеството, ами превъзмогнали немощта, крепки в битките, вярващи на оня, който съкрушава войската с простряна мишца (по Пс. 135:12), предпочели да страдат заедно с божиите люде, вместо да имат временната сладост на греха (по Евр. 11:25), сред разпъналите се за христоименитото стадо.

 

6. Защото някои наистина много са пострадали заедно с него заради благочестието, колкото и някои от древните, така че останалите да се държат непоколебими.

 

7. Нека ваше Боголюбие ми прости заради тия оплаквания, защото споменах вечните години не само заради духа, но и заради земните неща. И в памет на благочестивия бих искал

 

138

 

 

да привела всичките му храбрования в името на Господа, ако мога, макар и да не съм достоен, защото невежите не могат да преплуват бодната.

 

8. И да възприемат добрия и безподобен обичай на неговите оплаквани, чрез които ще се излеят неудържими потоци от сълзи. Пък аз, открил именития като някакъв кораб, плавайки с него, възхождам към подобните му. На този, който подражаваше на мъжеството и вярата на Иисус Навин, за да бъде удостоен да раздели земята и да издигне нова скиния на новия Израил в Галгала, и да ни освободи по различно време от околните врагове чрез премъдрост и сила. И когато, издебнал сгодно време, супостатът се опълчва срещу нас, да прецени нещата от всички страни, защото силният Самсон беше победен от жена, а пък на този в целия му живот това не му попречи.

 

9. Не говоря за тесвитеца Илия [3], ами за Илий свещеника и съдията Израилев [4], който никога не се поддаде на слабостта и отчаянието (по I Цар. 2:29), имайки в ума си крепкия Самуил, който е господствувал, поставял царе и разобричавал царе, комуто Господ говореше в облачен стълб, дивен сред пророците.

 

10. Давид Иесеев му е свидетелство божие, защото рече: намерих Давид, че ми е по сърце (по Пс. 88:21; Деян. 13:22). И наистина намерих приснопаметния, който се гнуси от високото и узаконяващо мерзостта, и чрез смирението си наистина се възнася, доколкото някой може да го вмести.

 

11. И Соломон, рече, седна на престола на своя баща (III Цар. 2:12) и смири асирийците и египтяните на север и юг, така че и етиопската царица да дойде с дарове, защото името му беше наречено Соломон, т.е. смирение, от Бога и от самите му дела. А пък този покори през своите дни най-силните отряди на източните и на западните, и както царуващите в различните времена, устрои стичащите се към него от всички страни да се удостояват с жребиите на неговата страна. Пък и западните да го наричат господар и учител на цялото си царство, наистина. И когато се наложи, да праща своите избраници с останалата войска, първенците си и юнаците от цялата си земя, и никой от тях не си отиде никога вкъщи, от най-великите до най-малките, макар да не им обещаваше преголеми и достохвални дарове. А за този приснохвален, дар бяха лютите битки и мъжеството от детска възраст, премъдростта, сътворена открай време - за което и беше наречен славен деспот във всички страни. И спечели за малката сръбска войска по-голяма слава

 

139

 

 

и име във вселената, отколкото самодържавните и славни сред народите и високомерни спрямо другите хора народи.

 

12. И макар да живееше към западните страни близо до Хелеспонт, по целия Египет и Етиопия и оттам към по-високите страни, като ги събера, ще кажа по-простичко, по цяла Елада, че и в Индия и при амазонките стигна неговото име, така че тези, които го чуваха, искаха да се присъединят към този мъж, дори и като слуги, само и само да се настанят при него. И да казват както Дарий казвал за Александър: "да му даде Господ да седне на Кировия престол", и като е изящна утвар, дадена от небето, се красяха с него не само верните, но и неверните владетели на царства. Освен това се виждаше, че има Данииловата слава и дръзновените му думи и на тримата отроци, защото премина през огън и вода, воювайки заедно с източните царе, както словото ще покаже по-нататък, и с неговите обети и мъжество се величаеха, както асирийците с мъжа на желанието и Фараонът с Мойсей, и чрез него този, който бе наречен Светкавица, като е някоя мълнийна стрела се противопоставяше на по-източните, додето Господ не стори избавлението. Защото изучи живота на мнозина държавни мъже, покорили в древността вселената, и чрез някои от тях придоби отчасти добродетелите, които те имаха в делата си, а от останалите - нищо.

 

13. Събрал богоугодните неща от божествените писания, по милостиня и по вяра той беше като никой друг, а и отдавна не беше имало такъв божествен и изряден сред царете. Съжителствувайки с източните и западните, беше избрал всички изрядни обичаи чак до самите одежди и до нещата, които са от полза и които украсяват, и до оръжията, до ястията, до полагането в чин. И съблюдаваше всички изрядни правила за божествената служба, четенията и молитвите, лова и съветите, излизанията и влизанията, на всичко винаги украсяващ чина, както подобава, така че с южната царица [5] да кажем: "Блажени са живеещите в твоя дом, нови Соломоне!" (по Пс. 83:5) И Тит говореше: "Днес не царувахме, понеже не дарувахме", а той се изпълваше премного с вяра, и тоя, който получаваше, никога не се радваше колкото даващия, защото когато отваряше по-широко десницата си, тогава се излъчваше със съвършена радост. Но вече е време да сложа началото, откъде покълна и как живя, и каква е страната, която го отхрани. Защото макар и в много варварски страни да разцъфтяха избрани съсъди, в тях Господ заедно с Отеца сътвори обител (по Иоан. 14:23), но не блестяха така в човешките неща, че да надминат древните елини. Подвизите им,

 

140

 

 

въпросите и отговорите и прочее бяха наречени на тяхно име и пророчествуваха преди пророците, защото се стремяха да открият човешките меша, че и въздушните и по-възвишените, и затова Бог им позволяваше отчасти да се докоснат до истината. Защото Тукидид [6] рече: "Едно е три и триединно, безплътно образното е троица." А пък Аристотел [7] - че естеството на божието битие е безсмъртно, че няма начало, а от него произтича всесилното слово. Хермес Тривелики [8] казва: „Заклинам те, небе, дело на великия Бог, заклинам те с гласа на Отеца, които предрече преди да е утвърдил целия свят, заклинам те в единородното му слово и дух.” А стоикът извика: да почетем Мария, че добре е запазила тайнството, защото от нея ще се роди Христос. Тулидос [9] пък рече: най-напред Бог, след това Слово и Духът с него. А Платон и Орфей, и той с останалите, но на нас приказката ни е за земята.

 

 

1. И тъй, той възсия от страните Далмация и Дакия, наричани днес сръбски, където в последно време разцъфтяха мнозина, както словото ще покаже по-нататък в родословието му. И тая земя не само излива мед и мляко като обетованата земя (по Втор. 8:8-9), ами събрала в себе си връзката на четирите времена и на въздуха, изпраща и на останалите от себе си, защото не може цялата вселена да се сдобие с всички блага и да ги има събрани накуп и по цялата страна, ами само някои отчасти и в някои места на изток и на запад, на север и на юг. Както и земеописателите казваха: и видяхме - тази е изпълнена с всякакви блага. Както е според писанията по землемерие, тя изпраща въздух на запад и на Хелеспонт, защото тук и часовете се изпълват, приела е петнайсетото число, и оттук се издига на север, разпростира се на изток и юг, където денят намалява, като някакъв предел и корен на благата, въжлелян и различен. Защото са различни от тази страна както южните страни, където по жътва четиридесет дни и нощи е тъмно, така и северните, където съответно четиридесет дни и нощи е светло, или пък снежните страни, или пък безводните, или пък ненаселените според Иов (по Иоил. 2:20), и без съмнение тя има добър въздух и добро съотношение между отделните елементи.

 

И понеже дървото се познава ПО плода (Мат. 12:33), и човекът ПО делата, ще я покажем според плода и според делата, за да стане известно най-важното. Има злато, а също и сребро, и залежите са богати и доходоносни, и нарастват така, сякаш са неизчерпаеми, както изворите, от които се черпи, стават

 

141

 

 

по-сладки. И къде на изток и на Запад ще намериш такава и толкова голяма родитба? Наистина, никъде. И за да не досаждаме, продължавайки словото, достатъчно е само да покажем каква е причината.

 

2. Има също така засети лозя, каквито няма нийде, и то без много пролята пот, а и изобилие от семена и градини и плодове, но и от речни извори и кладенци, и планини, които са в съгласие и хармония помежду си, и едните превъзхождат другите по красота и плодородие, защото са защитени от зимния студ, а като се приближи лятото пък има благотворен и хубав въздух, така че всеки ще го потвърди, след като е видял премного такива неща, нито пък ще може да намери другаде толкова честити хора.

 

3. Трябва да се каже и за птиците и за всички останали, които Господ е дал за храна на човеците, като зелениката и като злаковете, и които изобилствуват навсякъде, както нийде другаде. Защото зеленеят красиво не само затънтените места на тази страна, ами има и множество плодородни ниви, а и риба, и всякакво изобилие от храни, които Господ е дал на хората, за да се наслаждават. И всичко, което Творецът е покорил под нозете им.

 

4. А ако някой си помисли за твърдините на тази страна, то с нейните превисоки планини и толкова големи градове може да се сравни само малка част от това, което го има в много страни, защото са изключително високи и укрепени по всякакъв начин, и с вода, което означава веселие за градове.

 

5. Не бива да се подминава превеликото и многославно дело Божие, както великият Мойсей в книгата си за сътворението на света не подмина една от четирите райски реки (по Бит. 2:1-14) Фисон, както казват землемерските книги, която се нарича Истър и Газ, и Истър и Дунав от траките, и тя, излизайки от рая и влизайки в подземните дълбини, на запад излиза при Пеонската планина [10], която почва от Сицилийското море, до Германия към северния океан. И оттам тръгва на изток и се излива в Евксинската бездна [11] през пет устиета. И при чехите идва от северозапад и отива на изток, и разделя Угрия, и напоява изрядната сръбска земя, и после минава през България и Влахия, и отива в бездната на морето, наричано Черно.

 

6. Трябва да се помисли нещо и по това, защото Бог чрез своя съд изпрати във вселената от рая четири реки и трябваше и западните страни да не бъдат лишени от едната от тях. Защото Гион беше в Египет, едни извор отива в Либия, два - в горна Етиопия, които се и съединяват, а водата се множи и

 

142

 

 

напоява Египет през месец август, а египтяните я наричат Истапия, което значи вода от тъмнината.

 

7. С Тигър и Ефрат пък, които са родени от райската градина, става така, че като минат под земята, се появяват пак в планината Тавор [12] и Ефрат тече бистър, слизайки от северните страни към южните, като разрежда Персийския океан, прави тиня и езера с тръстика и изчезва там безследно. А Тигър излиза незабележимо от едно източно езеро и тече към южните страни. И пресича Триконската планина [13] при масагeтите [14], съединява се с Ефрат и разделя Вавилон. И слизайки, приближава Перидон и влиза в недрата на Персия, преди да се съвокупи с Ефрат, като текат разделени един от друг и правят Междуречието 428 стадия. И Фисои го има в книгата Битие, той обикаля Евилатската земя [15] и така излиза към нас. Там има злато, рече, и златото на.тази земя е добро (по Бит. 2:11- 12). И затова подобаващо от запад да се пролее една река, която тук услажда участта ни.

 

8. И от трийсет и шестте известни реки тъй наречената Сава е като някакво забрало тук от двете страни и се влива в прекрасно място във Фисои [16], разделяйки се на три, и има два острова, където беше съграден светлият Белград, както словото ще покаже по-нататък.

 

9. Виж и хората, които са последното и най-почетно божие творение, та да не би някой да ме сметне за бездушен и безчувствен човек, задето възхвалявам така, но добрата земя наистина отглежда добър пшеничен клас, който ще ни въздаде 30 и 60, и 100 пъти. Защото са мъжествени, сякаш не се чува друг глас във вселената, освен на този, от когото според Соломон няма по-почитан сред човеците. А и са благопослушни, и умерени в потребностите си, така че нямат подобни във вселената, а където е нужно, са бързи в послушанието и бавни в говоренето (по Иак. 1:19). И където има враг, са бързи в отговора си на всеки, който си го проси, въоръжени с оръжие и в десниците си, и в левиците си, а и с телесната си чистота също превъзхождат другите народи, и с леката си и светла кръв. Освен това са милостиви и дружелюбни. И ако някой от тях изпадне в нужда, останалите му дават всичко, и не само нему, но винаги и всекиму. И не само като подаяние, ами като двойна милостиня, защото, както казва Соломон, който почита сиромаха, прави милостиня (по Притч. 14:31). А животът е като Божия църква в цялата страна. Защото в другите народи скотски и противоестествено всеки се нарича честен, а тук са подредени според закона всички, от малкия до големия, и нещо повече –

 

143

 

 

два пъти дневно, любочестно, дори и синът да е в свой дом, се храни заедно с родителите си и стои пред тях като слуга, и не само сред богатите можеше да се види това, но и сред най- простите и последните бедняци, където нито един не дръзваше да обиди баща си или майка си, наистина по никакъв начин. Но като изпълняваха закона на Христа, се правеха един друг по- големи заради честта, като се обръщаха едни към друг с "господине" и с непокрита глава, както едно време и сега в южните страни, т.е. "събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света” (Изх. 3:5), сиреч почети мястото чрез обичаите на земята. И Павел заповяда на мъжете да се молят гологлави. Защото, рече, мъжът срами главата си, ако се моли, когато е покрита, или пък има коса на темето си (по I Кор. 11:4-14), защото да не би да е срамно да се открие глава пред оня, който познава съкровеното. А колко повече пред хората? И затова наистина обичаите им са изрядни в това отношение, а и останалите са според Павел колкото почетни, толкова и благоговейни, и толкова отбрани. И всички са насочени към съзидание, пък и към любов, която е главата на всяка добродетел.

 

10. Ще кажа прочее и за едно дело от по-висока степен - на тези, които подражават на ангелското житие, които са сметнали за свой дълг да умеят всичко прекрасно, красейки се само с едничкия прекрасен Христос, в красивите затънтени места и обители, така че да подбудят дори и ленивите да идват при тях, и колкото добродетели пазят, показват много и избрани сред тези обители. А още повече отшелнически килии по образеца на великия Ефрем [17] има и иноците в тях са много, и говорят с шума на листата и с птиците, и с водата, и непрестанно на дело славят и възпяват Бога, който е в Троицата, и когато ангелите славят непрестанно на глас. Нека възпеем след тях: хълмовете се препасаха с радост и пустините разцъфтяха в красиви цветове (По Пс. 64:13).

 

11. Щом като тези обители родиха прочутите Симеон и Сава [18], великото и честно послушание и изповедание, които превъзмогнаха цялото човешко естество, и чрез тях го презряха, и чрез тях тук се подвизаваше всяко удивление в името на Бога, мъжката природа и доблест, които най-напред венчаваха самите тях - с много подвизи и достойни похвали. Защото изоставиха не просто нивите си и домовете си. малко потребни, ами и голямата власт, предводителството на войската и съкровищата, и висотата на престола, и други някои санове и власти, и взеха кръста на плещите си, и се радваха, че ги води

 

144

 

 

в едно друго царство, по-добро от тукашното, и доведоха много свои меда при Бога, но да изброиш добродетелите им е все едно да изброиш и морските песъчинки.

 

12. Трябва вече да се потърси коренът на виновника за казаното дотук, та да научим кой е, и откъде е, и от кои корени е издънка, и как, разцъфтял в нашите родове, владичествува, и кой от споменатите по-горе след равноапостолния Сава, изправител и просветител, беше тезоименит и на тезоименитите още по-тезоименит, защото сега трябва да премина към третата степен. От земята - към тези, които я обработват, и от тези, които я обработват - към владичествуващите достойно. Защото това слагаме за основа, т.е. от робите към наемниците и от наемниците към синовете.

 

13. И тъй сега моля всички тук да приклонят слуха си и да ме слушат не защото говоря, а защото правя неща, които никой не може да прави, и съставям нещо, което няма образец, понеже не ние украсихме тази земя и жителите ѝ със слова, защото проляхме капка от бездната във въздуха, ами Бог, който прави и украсява открай време, и затова, когато се докосваме до тази бездна, за да открием причината за премъдрите и многословни неща, трябва да се знае, че тази земя се украсява чрез всички други и превъзхожда другите, защото живелите ѝ са събрали чрез делата си евангелските и ангелските думи, а още по-високо и по-изрядно и някакъв божествен промисъл за този божествен мъж отвека. И той съхраняваше от род в род обетите си, защото се бояха от името му, и както обеща на Авраама, почака 430 години, а и още 40, докато името му наследи обетованата земя. И както казва словото: Бог вложи страх и трепет пред Адама у всички земни зверове, но лъвовете, като усетиха Адамовото непослушание, започнаха да изяждат човеците. А като познаха, че Давид е послушен на Адам, от него възприеха страха пред Адама, повече отколкото от Адам. Защото семето на послушанието на също така благочестивия цар Константин, родственик на равноапостолния, и плод на неговия родител, пак се съхрани в края на краищата, за да се изпълни царското и апостолското дело и да се извършат най-избрани дела сред избраниците, и това стадо да познае и възжелае достолепен господар.

 

14. Но думата ни е за родословието. Константин Велики, наречен Зелени [19], баща на великия Константин, беше мъж кротък във всичко и обичаш благочестието. Затова и приемаше християните, докато управляваше царството в Британия в онези години, когато Диоклециан [20] и Максимиан Херкулий [21], след

 

145

 

 

като избиха десетки хиляди християни, оставиха царството и заживяха като обикновени хора. А Максимиан се задържа на изток, при този мъчител Константин Велики беше заложник, а Максентий [22] царуваше в самия велик Рим.

 

15. Великият Константин роди трима сина - Константин и Коистанций, и Констанс [23] и една дъщеря Констанция [24], която Константин Велики даде за жена на Лициний [25], комуто отдели и гръцката част от царството, защото се вслушваше и способствуваше за мъченическата разруха на християните. А този Лициний беше далматински господар, сърбин по рождение. И роди от Констанция един син - Бела Урош [26]. Урош пък роди Техомил, а Техомил роди Свети Симеон [27]. А Свети Симеон роди със съпругата си трима сина - крал Стефан Първовенчани [28], великия княз Вълкан [29] и Растко, наречен после Сава, първия сръбски архиепископ [30]. И той венча брат си Стефан за кралството. А крал Стефан роди четирима сина - Радослав, Владислав, Стефан и Предислав. И Стефан бе наречен Урош [31] на прадядо си, и той е сипаничавият крал. Той роди двама сина - Стефан и Милутин [32], банския крал. Милутин роди Стефан Дечански [33], пък Дечански роди двама сина - Душман и Душан [34]. Този Душан престъпи границите на своите предци и самоволно се обяви за цар. И роди син Урош [35], а Урош нямаше деца и тази лоза остана без потомство.

 

16. Втората глава на родословието. Вълкан, вторият син на Свети Симеон, брат на Свети Сава и велик княз, роди син - жупан Димитър, а в свети иночески образ - Давид. Този Давид роди княз Вратислав, а княз Братислав роди княз Вратко, пък княз Вратко роди дъщеря Милица. Тя става жена на великия княз Лазар [36] и роди трима сина - имам предвид този великоименит деспот Стефан и Вълко, и Добровой, и тази лоза разцъфтя много било заради Констанция, било заради Лициний - не е за чудене. Защото е казано: Исак роди Рагуил, а Рагуил роди Сара, а Сара роди праведния Иов. И виж тук колко цвят даде Бог на Авраам и Исак.

 

17. Тук е добре да се започне сладкият и обичан от всички разказ, тук и тази страна си е отгледала достоен плод, чрез който много време ликува, не само господар, но и любочестен баща и приятел, защото беше храбър, мъдър и кротък във всичко. Понеже беше пуста и сякаш изсъхнала, чакаше да я напоят водите и беше променена поради многото прегрешения, и се удостоява с най-голямо достойнство. Това е онзи велик и преславен Лазар, чисто име е като на сина му, защото той не че в едно беше за похвала, а друго му липсваше, не че на едни

 

146

 

 

се опираше, а от други беше побеждаван, но беше дивен във всичко дотолкова, та да оставя настрана всичко останало, защото беше по-велик от показаното пред всички, което е важното.

 

18. А що се отнася до различието между църквите, то май не е от него, а смятам, че така се е случило по-рано в дните на цар Стефан, наречен Душан. И сръбската църква се отцепи от съборната, и затъваше по-зле, както много пъти от малки искри се разгаря голям огън. А и друго - измаилтянският род, който се изливаше върху нас като ято скакалци, подминавайки един, а други поробвайки, трети плячкосвайки, а четвърти колейки, като огън, който унищожава и помита каквото намери, и винаги се премества, и върви по-нататък, за да погълне и погуби безмилостно и това, което е останало. И безнадеждният вид на тази промяна подтиква нас грешниците към онзи, който единствен променя всичко.

 

И това беше първото му упражнение, сякаш точно от небето, за църковния мир и за църковното устройство. Защото видя вече разорението и безизходицата, но понеже беше великомъдър, за да проникне в същността на нещата, и което е неоспорим подвиг, намести се и сам сред тях, и каквато нужда имаше да се преосмисли, не пренебрегна нито една, и тутакси устрои двете сестри да бъдат приятели помежду си, след като вече дълго време бяха оплаквали разлъката си една от друга. И какво по-велико от това или по-богоугодио може да стори един земен владетел?

 

19. И след като го утвърди достатъчно, преминава, към второто, защото вижда градовете и страните на всички родове, и обителите и църквите на благочестивите, едни поглъщани от огъня, други погазвани, и много убийства, и реки от кръв, и колко други такива случаи, тъй като гръцкия скиптър отдавна се е смирил, а измаилтяните се множат и се разливат, та достигат чак и на запад, след като са завладели вече и Персия.

 

И нека го кажем по-ясно. Преди да бъде издигнат Цариград и преди проповядването на измаилтянската вяра имаше един владетел на име Хиридан [37], който управляваше страните между Персия и Армения, наричани днес Ачамие. И когато беше издигнат Цариград, и след като мина доста време и гръцките царе бяха разбити, вождът на гореспоменатата страна се озова в Цариград, където властвуваше, възцарил се над гръцките войски от името на този народ, понеже беше благороден и от царски корен, пък брат му се възцари в отечеството си, а и той беше персийски християнин. Но някои подтикнаха гръцкия цар

 

147

 

 

да тръгне срещу брат си и отечеството си. И той се запъти с всички гръцки отряди, и из пътя се ужасяваше, защото се боеше от брат си. И когато той стигна до тази страна, ачамийският цар чу за това и прие иночески образ, и излезе пеша да посрещне царя на подобаващо място. И царят, като разбра кой е, и той слиза от коня, и като отправи любезен поздрав към брат си, го питаше каква е причината за това. А той му отговори: "Каква полза и печалба бих имал, ако стана виновник за такова кръвопролитие? Нашият баща умря след като наследи дедите ни и всичките ни прародители; знам, че каквото и да правя, и аз ще умра. И единственият ми син, и той от малък нехае за царството, но поради младостта си не може да стане инок. Има наши манастири, които отците ни са изградили за нашия народ, чай му от тях и от това, което им е приписано като имот, за да се изхранва, и ако искаш още нещо да подариш на църквата, а останалото дай на когото искаш."

 

И царят се умили, и стори всичко според волята му. И оттогава чедата на сина му владееха своите земи, като служеха на гръцкия скиптър. Но когато измаилтяните започнаха да вземат надмощие и отнеха източните земи, те привлякоха и тази страна, пък и управниците ѝ. към тяхното вероизповедание, така че те всички станаха отстъпници. Уви! И след това синовете на Орхан [38], най-големият от които беше Сюлейман [39], правнук на ачамийския вожд - онзи инок, като пое отрядите му, ги поведе на запад и докато беше жив Орхан, обеща на Сеидия [40] от негово име: "Ще ти дам десет града от тези, които превземем." И този Сюлейман пръв премина морето при Калиполи [41], и отвори път за останалите заедно със Сеидия при цар Андроник [42], който се сражаваше с брат си. Умря Сюлейман и Сеидия, умря и Орхан, и на престола се възкачва най-малкият син на Орхан, наричан Мурад [43]. И покори още повече земи на запад. А се въоръжава прочее и срещу благочестивия княз Лазар. И той не изтърпя да чака още и да нехае за членовете на своето тяло, пък и на Христовото, разсичани и отрязвани, ами за да измие срама от всички или сам да умре, пък и сам да не остане безучастен за мъченията, и обзет от такива мисли, се надигна и поведе войската срещу измаилтяните. И сражението стана в местността, наречена Косово [44]. И се случи следното: докато ратниците се сражаваха, пред отрядите имаше един мъж, много предан на своя господар, когото завистниците му бяха оклеветили и го смятаха за неверен предател, и той, за да покаже верността, мъжеството си, улучи сгодно време и се устреми право към великия военачалник, като че ли бяга при него.

 

148

 

 

И като му сториха път, когато вече беше наблизо, изведнъж се втурна и заби меча си в същия този горд и страшен самодържец. Тук и сам е повален от тях и отначало надделяват тези, които са около Лазар, и печелят победа, но не беше вече време за избавление, и затова синът на този цар пак надвива и надделява в тази люта битка, защото Бог така отреди, че и този велик човек да се увенчае с венеца на мъченичеството, а и които бяха с него. И какво след това? Постигна го блажения край - да бъде обезглавен, след като неговите приятели го изпревариха с много умилителни молитви, за да приемат смъртта си преди него, та да не видят кончината му.

 

А този бран беше през 6897 година през месец юни, на 15-и. И тъй той прие мъченическа смърт, и сега изглежда като жив във великата обител, съградена от него и наречена Раваница [45], защото явно бе възнаграден от тези, с които ликува в небесата. А тогава - тогава нямаше място в цялата страна, където да не се чуваха жални ридания и вопли безподобни, така че изпълваха въздуха, сякаш Рахил беше в тези предели и плачеше, и не искаше да се утеши не само заради челата си, но заради богоизбрания господар, защото го няма и ги няма (по Иерем 31:15; Мат. 2:18).

 

20. И тъй той стигна в благосъстоятелните и вечни места, но иска оставим църковните неща и любочестните здания на обителите, и освобождаването на пленниците, и милостите му, проливани като извор, и всички видове добрини, и спазването на закона.

 

21. През своя живот той изградил укрепени градове, изгради и така наречения Крушевац [46], в който съгради прекрасна църква на великия първомъченик и архидякон Стефан по молба на приснопаметният си син, но стига за това.

 

22. А онзи, наречен лъв и Светкавица според своя език, защото ѝ беше съименик, спешно се връща на изток, за да седне на бащиния престол и да укрепи царството от всички страни. И ако някой ме ругае за тези неща - защо е необходимо да ги помествам тук, нека хората като него да отидат и да разберат от царските книги летописи, че царувалите по-рано било то в Иерусалим едно време, или пък в Цариград, описват и живота на околните страни още по-подробно и по-пространно, каквото точно житие ще направим и на благочестивите и свети наши господари, и затова е достатъчно да опишем тези неща.

 

23. А останалите осиротели се ужасяваха от грабежите, защото не ги грозеше беда само от измаилтяните, ами и западните съседи се приготвиха за бран, а освен това имаше и междуособици

 

149

 

 

сред подвластните им, а другите сякаш са парчета от тялото му, така че както Мардохей в гаданията си, пък и в новите си пророчества да каже: ето глас и вопъл, мълнии, гръмотевици и трусове, и размирици на темата. И ето не два змея, ами много, с влечугите, които дойдоха да се бият, и се чу глас, и всички се смутиха от гласа и от техните вопли, и за всички хора настанаха тъмнина и мрак през деня, и размирици и битки, и всеки народ се приготви за бой. И извикаха към Господа от гласа на своя вопъл, и от малкия извор дойде много вола - голяма река, слънцето проля светлина и реките се надигнаха, и погълнаха славните. И докато това ставаше, се изпращат пратеници от великия султан. И той рече като Навуходоносор: ”В ума си обхвана вселената като яйце с ръката си.” И пратениците се уговориха с благочестивата му госпожа за по-малката ѝ дъщеря Оливера [47], и със съвета на патриарха и на всички свещеници на събора и на целия синклит, я даде за жена на Мурад Велики, за да бъде спасено христоименитото стадо от вълците, които го погубваха. И тогава отива и приснопаметният ѝ брат със сестра си при самодържеца, и оттогава сръбската страна беше поробена, та сам Стефан заедно с брат си Вълко и със своите благородници, и с останалите всяка година да ходят на служба при него. Обаче оттогава онзи велик цар не беше като Максимиан, ами се украсяваше с любочестие, не измамно, както спрямо Константин Велики, за да го погуби, ами се грижеше за него с истинска и искрена обич като за възлюбен син, както ще намериш и в главата за това, и той блестеше с това пред всички източни господари като някое слънце или пресветла деница.

 

24. А достославиата и велемъдра майка превъзхождаше майките на мнозина избраници, останала, както Соломон би казал, мъжествена жена, тъй като и тя не изостави нито едни добродетел, понеже околните села познават милостите, почерпени от нейните ръце, които надяващият се и получи, но тя управляваше и много мирски неща, за които не ми стига умът, и беше изрядна - не само жена, ами изкусен в съветите Одисей. А кой ще изброи божествените и свещени украси, благочестивите подаяния за църкви и обители, кой няма да се удиви, като види, че макар и толкова заета, гледаше единствено към Бог и в делата си да следва заповедите му, и се стремеше да прави и повече.

 

25. А какво да кажа за тези, които възсияха от тях? Защото той показа в себе си повече от тях, и то превъзходно. И сам победи всички пришълци, защото подобаваше по всякакъв начин

 

150

 

 

да бъде дивен и да е плод от дърветата, насадени при водните извори.

 

26. И докосвайки се до това, смятам да се хвърля в океанските течения, непреплаваеми и неизкусими, но макар и да ме надвиват житейските вълни, се отдадохме на плаване не само за да вземем някоя част наблизо, ами защото макар от дете да сме дошли да му служим, не сме събрали всичко, за да се докоснем до него, понеже тези неща са се случили по-рано.

 

27. И тъй той беше изряден във всичко, и още като млад се ръководеше от благочестивите неща, и ден след ден се показваше достоен във всичко за това, което му предстои, и според него говореше, и според него действуваше, и от него беше подтикван, защото както казват за Александър Филипов, че когато баща му се биел някъде, казвал наскърбен на връстниците си: "Баща ми ще извърши всички подвизи, а за мен няма да остане нищо", така и той, още момче, гледайки църквата, казваше: "Аз ще издигна по-здрава и по красива основа.” И за битките по същия начин, а и други, подобни на пророчество думи. И се ориентираше лесно в премъдрите неща, били те божествени, или пък човешки, до каквото и да се докоснеше, скоро се показваше по-добър от наставниците си, или пък в бранните и покорителни неща и изкуства, които за мнозина са неприятни, към всичко това се придържаше, сякаш той сам го е започнал, и после го показваше на останалите. И с всичко това беше ненадминат, а пък и по красота и сила на тялото беше като слънце сред звездите - своите връстници. А и с изключителните си успехи в лова, случили се по-рано, или както казва Соломон: повече от всички, които бяха преди мене в Иерусалим (Екл. 1:16), и с всякакви обичаи и думи, с които се печелят много неща и се поробват мнозина, но без кръв. Защото много войнства са се опитвали многократно и с оръжието на много кораби, и не са успели. А той успява само с добри съвети. А има навсякъде много примери за това - превземането на големите и предивни градове Вавилон и Троя; Кир, когато бързо нападна асирийците и елините; когато елините разориха Троя заради жената на Менелай; и Темистокъл побеждаваше персите по море, и накара Ксеркс да избяга - комарът - онзи жесток лъв, и още много такива примери могат да се намерят. И понеже чистотата очиства душата и доблестта най-лесно става поука, и веднъж усвоена, остава непоклатима и винаги способствува за израстването, и естеството става, така да се каже, като това, което е влязло в него, като пречистване

 

151

 

 

и съчетаване на добродетелите. И това е само първият стадий на възпитанието.

 

28. И като достигна пълнолетие, и покривалата от очите му сякаш преминаха в забвение, той прибавя към великите неща още по-велики, в които друг едва ли би получил някаква печалба, защото великият би мъдрувал, понеже е подвластен на човешките страсти, а този не само че не пострада, ами и с голямото си величие на началствуващ не остави нищо от полезните неща, като пребиваваше непоколебим и отбягваше това, на което Бог се противопоставя, което е толкова трудно за началствуващите, така че ангелите се дивяха и никой не го отклони от правия и царски път.

 

29. За да началствува над нещата, се облича с майчините молитви и наследява бащиното достойнство, и се показва пресветъл самодържец за всички, но още не всичко се беше случило, защото дяволът, който сее плевели открай време, раздухва голяма битка с някакви велможи, които баща му беше покорил под нозете си по-рано, а те се стремяха да постигнат равенство и да се изплъзнат от ръцете му. И измисляха много тежки обвинения срещу него, и ги носеха пред Мурад, като едните клеветяха, че подтиквал угрите срещу него, а другите казваха: "Сами сме си началници и искаме да служим на твоето царство.” И затова се изпращаха и пратеници, и един от тях на име Михаил беше благороден и верен на приснопаметния, и той се срещна очи в очи с тези, които го клеветяха и плетяха козни. А това бяха Никола Зоик и Новак Белоцърковник [48] с неколцина други. И Новак се отзовава на поканата, без да знае изобщо, че делата му бяха излезли наяве, и го предават на смърт, както му се пада, а Никола избягва в крепостта на града, наречен Островица. И като видя, че не ще може да избяга от ръката на своите господари, подстригва си косата и приема иночески образ заедно със съпругата си и с челата си - четири свои дъщери. И така благочестивият и майка му се смилиха над тях, и ги оставиха с всяческа радост.

 

30. И самата благоверна господарка отиде при Баязид [49] заради тези неща. И беше взела със себе си една своя сродница, бившата съпруга на деспот Углеша, кесарска дъщеря [50]. А тя беше много мъдра в говоренето и в много други неща. И приснопаметната я смяташе за своя опора и помощ, още повече когато се е случило такова нещо. И когато ги повикаха при царя, онази изпадна в ужас, че ще го види, и тя и рече: "Отхвърли всеки страх, щом като ни удостоиха да го видим.”

 

152

 

 

И тогава те разумно изложиха всичко, което беше нужно, с помощта на Божията майка, на която се уповаваха.

 

31. След това за същото отиде и благочестивият и приснопаметен княз Стефан и още се страхуваше, понеже е някакви съвети беше склонил угрите да им бъде приятел, но после, като види, не начинанието му е невъзможно и се посъветва е благочестивата си майка, и отиде при източния господар. Тук, както казва Соломон, сърцето на царя е в Божиите ръце, заради милостта ти, владико (по Притч. 21:1). Защото чрез делото, от което трепереше и се ужасяваше, чрез него всичко му се връчи и обърна неукротимия гняв в милост и любов, та да го напътствуват и учат като най-мил син с любезни слова. Защото като отиде при Баязид и както има обичай събралите се, след като опитат от храните, всеки да си отиде, той не пожела да излезе, ами стоеше прав. И когато царят го попита за причината, той отговори:

 

„Владико, вместо да ме клеветят пред твоята власт, аз сам ще оповестя моето прегрешение пред царство ти, някои са ме изпреварили и са измислили, че искам да отстъпя от твоето царство и да се сприятеля с угрите. И пак обмислих това неуместно нещо, и си спомних подкрепата на твоята държава и клетвите, и дойдох. Ето, животът ми пред Бога е в твоята ръка. Направи каквото искаш.”

 

А той като помълча малко, сякаш се дивеше, отвърна с благи думи:

 

"О, възлюбени, какво щеше да постигнеш с угрите? Защото аз щях да взема земята им като своя. А ти какво ще правиш там? Кой от властниците, преклонил глава пред угрите, е постигнал своето господство?"

 

И като си спомни по име българските царе и другите, рече:

 

"Ти си със мене, и ако аз не отида някъде, наистина ще се притесняваш. Ако обаче си с мене, където съм и аз, не бива да се притесняваш, защото ние сме владетели. И ако ние не тръгнем срещу другите, и другите няма да тръгнат срещу нас. Защото най-силните царства се крепят на войската и стават по-големи. А тебе отсега те смятам за най-голям и любим син и те поставям пред всички мои източни велможи, защото кой е честен с мене като тебе? А аз вече наближавам старостта, затова ще умрем или в битка, или от болест. А ти, живял така с мене, ще се възползуваш от този момент, защото моите синове са много и ще въстанат брат срещу брата, и всеки един от тях ще започне да ти изпраща молители, за да получи помощ за себе си или само любов и приятелство. И като улучиш това време, ще опазиш не само своите земи, но и други предели около цялата ти земя и ще се наречеш велик и преславен държавник. А и сега ще задържиш земята си под своя власт, но

 

153

 

 

послушай ме и аз ще ти обясня какво трябва да направиш. Докато аз съм жив, постарай се и съкруши твоите най-силни боляри и ги подмини на волята си, понеже тогава ще поискаш и няма да успееш. А освен това, въздигни било благородници, било бедняци от твоите храненици и ги направи славни, за да владеят заедно с тебе, а клеветниците - всичките и подобните им свали.”

 

И с много такива думи царят го поучи и тезоименитият си отиде. И о, чудо! Кой и кога, и къде е чул или видял такова нещо, виновният да отива на смърт и да получи власт, както се полага на син, и такива съвети, и то не от единоверци? Кой ли е чул някога такова пророчество от езичник, защото всичко това се сбъдна своевременно в наши дни, така че да видят всички по всички страни, защото не беше скрито, нито пък сторено в ъгъла, ами се извърши пред лицето на вселената. И нека никой не смята за странно да се уподобяват думите на един мъж - измаилтянин - на пророческите. Нека такъв човек да погледне пророчеството на Каиафа: "По-добре е един да умре заради всички хора." (по Иоан 18:14) А Върховният казва: "Всяко слово на Писанието не идва по собствено разяснение, защото човек никога не е пророчествувал по своя воля." (по II Петр. 1:20-21)

 

32. И княз Стефан се запъти пак към отечеството си и се връща в къщи украсен с всякакви почести не само от него, ами и от най-могъщите му велможи, и през цялото царство, и през всички народи, които измаилтяните покориха под краката си, дивен и любопочитан от всички тях, защото всички християни отправяха молитви от дълбините на сърцето си: "Възвиси, Господи, рога на своя избраник!"

 

33. И след това той, гордият и величавият, замисля бран срещу угровласите. И като се надигна с всичките свои сили, отиде и премина Дунав през 6903 (1395) година. И събраха войските си с великия и самодържавен Иоан Мирча [51], където неизречено множество проля кръвта си. Тогава загиват Крали Марко [52] и Константин. Тук в тази бран заедно с тези господари се озова и Стефан, за когото е нашето слово, защото всички бяха заедно с измаилтяните, макар и не по своя воля, а по принуда, както се казва за блажения Марко, който казал на Константин: "Казвам и моля Бога да бъде помощник на християните, а аз нека пръв да умра в тази битка." А царят като се върна вкъщи, сключи примирие с тях.

 

34. И след като минаха две години, царят пак изпраща неизброимо множество войски заедно със синовете си. с които тръгна и христолюбивият княз Стефан. Тогава паднал толкова

 

154

 

 

много сняг, та както един от древните старци ни каза, секли дърва и палели огън в градините. И щом огънят се разгарял, слизал толкова надълбоко, че хората около него едва усещали топлината. Но не смеели да го достигнат. И заради тази тежка зима малцина от воините и пленниците се върнали в своите страни. И пак христолюбивият бива несправедливо обвинен, че е виновен за гибелта им, но неговите клеветници не можаха да постигнат нищо, защото Бог му помагаше.

 

35. И след като царят завоюва много страни, тръгна прочее и срещу богопазения град, имам предвид Констаитинопол, където се опитва с много хитрости и труд, но нищо не можа да постигне; намисли после да го заобиколи от другата страна на пролива и да откъсне Галата, но и там, като се помъчи по същия начин, отново нищо не постигна.

 

36. А като чу това западният цар, наричан крал, с цялото си войнство преминава Дунава и напада Никопол. А той бързо изостави оная част от Цариград, наречена Галата [53], и отива насреща им като разгорял се огън. А този крал има под себе си угри, но първо се нарича немски, сарматски, германски и угърски. И събрал и останалите на помощ, беше дошъл с грамадно и неизброимо множество. И като стана сражението, най-напред западните притиснаха доста силно царската войска и така онзи, когото наричаха Светкавицата, премина напред по всички отряди и ги върна повече с молба и наставление, като им казваше:

 

„И къде ще избягаме от техните ръце, ако днес ни победят окончателно, защото ще бъдем пред тях на острието на меча им, както те преди малко време пред нас. А чедата ви и жените ви в техните ръце, както техните във вашите ръце. И не е ли по-добре за нас веднъж днес или да умрем, или да удържим победа над тях. Защото ако днес победим, аз ще ви наситя с много и неизречени блага от тяхната земя."

 

И така отново се възмогнаха, и като се върнаха, победиха. И едни посичаха, а други заедно с конете им издавиха в Дунава. А някои избягаха с кораби заедно със своя крал в Цариград. И оттам с кораби по островите се спасиха на свой ред. А измаилтяните взеха там голямо и неизброимо богатство.

 

37. И той пак се надигна с цялото си войнство, и тръгна срещу угрите, и плени неизброимо множество. Тогава пресели и Димитровица [54], и град Земен [55] разби, и оплячкоса и други краища, и понеже измаилтяните им причиниха тези неща, че и още по-лоши, угрите обявиха война на сърбите, и тъй като тезоименитият го нямаше, превзеха град Борач [56] и плячкосаха много земи. А той пък - немалка част от угърската земя.

 

155

 

 

И кой ще опише станалите тогава между тези две войски малки и големи сражения? А царят, наречен Светкавица, превзе и Солун, който владя чак до разрушаването му и изгради навръх града кула, която цар кир Мануил [57] после разруши, когато отиваше в Ахая [58], след което Екзомилиос построи в Аморея [59] друга, за да не би измаилтяните да имат претенции, понеже сградата е тяхна. А Баязид покори и много други народи на изток и на запад, но повече воюваше на изток, поради което персите освирепяха и тръгнаха срещу него заедно с татарите.

 

38. Трябва и за това да се каже по-подробно, защото и тук тезоименитият показа изключително мъжество и доблест и оттук се освобождава и от васалството с помощта на вишния промисъл, както пише сам в градския завет, който създава:

 

„След Косово бях подчинен на измаилтянския народ, докато не дойде царят на персите и татарите и не ги разгроми. И Бог ме освободи от ръцете им поради своята милост. И като се върнах оттам, намерих прекрасния град, открай време велика крепост, Белград, разрушен от случилото се и запустял, изградих го и построих храм на пресветата Богородица, и дадох други свободи на жителите му.”

 

39. А колкото до разказа за голямата битка, има една страна някъде към Индия, която е разположена по на север и на изток от нея, и тя се нарича Отрар [60]. И тази страна е междуречие на два извора, които я ограждат, и там живееше един мъж, син на един градски старейшина. И беше свиреп и твърде стръвен, на име Тимур [61]. И тръгна като разбойник, и намери някакви пастири, и ги уби, и взе овцете им, но беше прострелян в крака и от това накуцваше. И така като се впусна, събра имане, събра и хиляди мъже под свое предводителство. И заедно с тях с измама се опълчи срещу един от началниците на страната, чисто име беше Камарадин [62], и понеже се опълчи с десетте хиляди срещу самия предводител на персите. И като влезе по същия начин с измама в самата Персида [63], където персийският предводител се беше качил на една кула, хвана го и отведнъж владееше всички перси. А всичките му войници станаха 108 хиляди. А след това покори и всички останали страни. И оттук се замогна с много имане, та надмина и Дарий, и владеейки всичко наоколо. разлива сякаш пълноводна река, която погубва всичко, което намери, защото по-късно за малко не обиколи цяла Елада, като Александър, а и на запада се заканваше, както ще кажем по-подробно по-нататък в четиридесета глава.

 

156

 

 

И укрепил се по този начин, и взел надмощие, изпраща посланици при царя, когото наричаха Светкавица, като изисква дан и послушание от него, който поглъща изтока и запада и ги изтощава, и се заканва, че скоро ще заграби Цариград. И той като чу тези неща, побесня и се стремеше към бран, и се готвеше да даде отпор, и злословеше и пращаше страшни писма: "Само посмей да не дойдеш на бой!" - рече, защото Бог ожесточи сърцето му, както и на оня египетски фараон, и не послуша своите съветници, тъй като с право един избран от тях молеше: "Послушай ме, господарю мой, и му дай каквото иска, защото той скоро ще дойде и ще тръгне в друга посока, и тогава, както казваш, вселената е в твоята ръка." А царят тайно му отвръщаше: "Само ако победя този с Божия помощ, всички ще бъдат в ръцете ми, и източните, и западните." И при думите на Али паша отвърна: "Не е ли по-достойно, о, възлюбени, да бъда възвеличен от всички след като погубя този. Или пък, победен, да приема края си мъжествено, вместо да се унизя да го слушам и да му служа." И пак му възрази: Дали някое от тези неща е добро, виж дали и двете не са погрешни по някакъв начин?" И после там, когато охраняваха царя, той влезе при него и рече: "Виж, господарю мой, думите ми. Не сбърка ли в двете неща, казани от тебе?" И двамата заплакаха горко.

 

Обаче персийският вожд побесня от злословията. Яростта му кипеше и заливаше планините и полята с войска. А Баязид събра цялата си войска и от източните, и от западните краища. И изпраща и при приснопаметния княз Стефан да дойде колкото е възможно по-бързо с отбраната си войска, защото Тимур вече беше влязъл в земите му и ги плячкосваше. А той, преследвайки го, без да знае, го подмина, и като го намери в Анкира, се опълчи срещу него. И се разрази сражение, и се тъпчеха един друг. И колко отбрана персийска войска се насочи срещу приснопаметния, както и преди васалството му беше насочена срещу него. И като нададоха вик, се спуснаха и тутакси бяха победени и погълнати от острието на меча и копията на сръбския отряд. И виждайки, че десетки хиляди, неизброимо множество са обградили царя, и искайки да го избави, за трети път влиза в боя, посягайки и побеждавайки. Докато видя и своите войници оредели и се връща, защото какво щеше да направи сред толкова хиляди и хиляди без божието подаяние. А за многото негови победи тогава много се разказва и много се слуша от всички, и той се връща, а варварите се бяха разпръснали и разпилели навсякъде, и отново побеждаваше гонителите,

 

157

 

 

и десницата му бе окървавена. И кой ще опише какво се случи тогава и колко са пътищата на онова ужасно и дълго преследване, защото когато искаше да премине морето, което изтича от северното и хелеспонтското и влиза в морето, което се простира чак до Камария, и това също се оказа невъзможно, понеже бяха градове и пристанища на измаилтянската страна. И затова се насочва към Цариград, а неколцина от войската му, като се отделиха, отидоха и преминаха морето, и малко след като подминаха Адрианопол, бяха посечени от някой си Саралжа, за когото казват, че от самото начало хванал местния страдалец. И понеже ненавиждал и сина му, цялото това войнство беше посечено в Черноменския лъг.

 

40. Но както казахме и прели, какви източни земи превзеха тогава внезапно, защото гореспоменатият Тимур за малко щеше да завладее заедно със страните, които са на юг и към Египет, цяла Елада, ако не му бяха говорили за Иерусалим. Но от него се уплаши и се връща. Защото казват, че като стигнал и разрушил стените на Дамаск, искал да продължи нагоре към Иерусалим. И му казали, че открай време никой от тези, които са замисляли зло срещу Иерусалим, не е останал без да получи отмъщение от Бога. "А ти не можеш да отминеш, без да сториш зло на този град. А освен това, пътят към египетските земи с такива сили е по вода, а ти нямаш такова снаряжение, нито пък кораби." И затова изоставя похода към Иерусалим, но преминал по изтока, и където минали, кой ще опише колко злини са изпатили от него жителите на тези страни, как непокорните градове били засипвани в рововете заедно с жените и децата или хвърляни на зверовете и много други безмилостни екзекуции и изтребления. Защото казват и това, че неговите велможи го завели да види много изоставени деца, които плачели, та дано склони на милост. А той като видял, че са много, заповядал да препуснат конете и да тъпчат децата с копита. И тогава рекъл: "Освободих ги от злото и мъките на този свят." И стори и много други подобни на това, а освен това и измами и козни на царствата, защото разказват и това за него. Дошли пратеници на едно царство край морето, а там имало превисоки планини и не можело да се мине освен по една пътека, на която имало изградена яка кула, която да я пази. И Тимур пил доста кръв, и заповядал да доведат пратениците, уж да разбере за какво са дошли. И се престорил, че е смъртно болен, и се съгласявал с исканията им, и като започнали да се уговарят, започнал да повръща оная кръв, все едно че умира. И тъй като им било заповядано, хванали пратениците

 

158

 

 

навън и като почакали малко, ги пускали. А те отишли при своя господар и му известили голямата радост, че Тимур е умрял. А той се устремил през нощта и като намерил кулата неукрепена, превзел я и призори стигнал и хванал началника на тази страна и разорил страната. И вършейки такива неща, обиколи навсякъде, сякаш беше крилат. И където самият той не отидеше, минаваше войската му, както и при Анкира, когато направи голямото сражение. И отведнъж войската му погълна всичко чак до двете морета.

 

И като се връща, си отива вкъщи, взел много и неизброими богатства от всички тези царства. И никъде не остави управници, защото само разрушаваше и изтощаваше всичко, както и казваше, за да се похвали, че и Александър Македонски не е превзел земи и страни, ами е обиколил земята, за да му се подиграват. Защото където и да отидел, му давали сякаш за подигравка дребни дарове и почести, а всичко друго държали в ръцете си, пък той им давал по-големи дарове. А тия думи ги каза на пратеника на име Аидин [70], когото приснопаметният беше пратил при него за някакво споразумение, но най-вече за да потърси сестра му, която бяха взели като пленница заедно с всички Баязидови роднини. И с големия си ум оттук прави извод, защото тогава казваше и следното: „Когато дойда на запад при вас, няма да мина през източните страни, ами ще обградя запада по суша откъм северните страни.” Защото си отиваше, за да обмисля още по-отбрани битки, да завоюва Индия и запада, Амазония и всички краища, без да знае, че духът му ще излезе и ще се върне в своята земя, и този ден ще изчезнат всички негови помисли (по Пс. 145:4).

 

Когато беше близо до Цариград, изпрати пратеници да го огледат и да му кажат. Защото от това, което бе чул, го смяташе за най-голямото и здраво нещо на света. И по съвет, даден от Бога, като видяха пратениците да си отиват вече, казаха им: "Не може да се мине по суша, ами вървете с кораб към иверската страна заедно с нашите при еди-кой си велможа.” И като почакаха малко, изпратиха хора, които ги хвърлиха в морето, и се върнаха. И така не се разбра какво е станало там, защото казаха, че корабът е потънал. А Тимур се върна в Персида, после се опълчи и тръгна към Китай, и оттам към пустините на страната, наречена Домусхан [71]. И пося просо в тази земя за шест месеца, та да има храна за войските, за да могат с тази храна да прекосят пустините, понеже войската му беше безбройна, чак до най-предните краища на света. И като свърши това, се върна в отечеството си, наречено Отрар. И после пак

 

159

 

 

се надигна с цялата си войска, и отиде в Китай. И в тамошните предели го настигна зимата. И заради големия студ много воини измряха. И когато му съобщиха, че 105 шатри са останали празни, защото тези, които са били в тях, са умрели от студ, той се облече с двайсет кожуха и отиде сам да види какво е станало, и не можа да разгледа всичко заради сковалия мраз, и се върна в стана си. И понеже студът беше проникнал в утробата му, събра много най-изкусни лекари. А те, като се суетяха неуместно, му дадоха да пие сварена шира. И като я изпи, тя разяде утробата му. И като пролежа шест дни, след шестте дни кръв тръгна от устата му и от ануса му. И изкара още три дни, и умря. А войската му се разотиде, всеки в своята страна, а синът му задържа Персия. А внукът на този Тимур на име Шарух [72] днес е владетел в Персия.

 

41. А ние да се върнем към това, което е пред нас. Като стигна Цариград заедно със своя брат Вълко, благочестивият княз Стефан чуваше отвсякъде приветствени гласове, сякаш мислеха, че виждат някакво слънце. Тогава получава и деспотски сан от благочестивия цар Иоан [73]. Защото цар кир Мануил беше оставил този свой племенник вместо себе си, притесняван от гореспоменатия Баязид, и беше отишъл в стария Рим, за да обедини църквите и да ги подтиква към бран за отмъщение и избавление. Защото много люти злини бяха се струпали на Цариград, който затворен гинеше от глад. А някои бягаха нощем, а на останалите бедняци заповядваха да го напуснат.

 

42. И този благочестив Иоан, като го докара с помощта на галатяните и като го видя в Цариград, се изпълни с голяма и неописуема радост, като ликуваше заедно с него за царските отличия, и му даде сановен венец, който той сам си беше изплел със своята храброст и добрострадални подвизи. И цар Иоан го изпраща при своя тъст на остров Митилин [74], за да стигне дотам с кораби и да го проводят по-нататък в Арбанашката земя [75].

 

Защото той се стремеше да отиде там. А онзи не се полени, защото беше сполучил да види светла деница в своя град. И в този избран и прекрасен град Митилин нямаше място, което да не го чествува. А Кателоуз [76] го водеше на разходка и на гости из своите дворове и градини, сред възгласи „многая лета, влалико”, както е обичайно за царския чин. И тогава този превисокият, за когото е и нашето слово, видя дъщерята на управника, която по-късно взе за жена. Защото по майка и тя беше племенница на кир Мануил, от който и господарите, и родът се наричат Палеолози. И тогава Катеолуз му рече:

 

160

 

 

"Вземи за жена, която искаш от дъщерите ми." И това стана със съвета и съдействието на Иоановата царица, нейната сестра.

 

И докато тезоименитият деспот чакаше да подготвят корабите на острова заедно е брат си Вълко, гръцкият цар Мануил се върна от западните страни в Калиполи и там от изток дойде след битката при Анкира най-големият син на онзи, когото наричаха Светкавицата, имам предвид Баязид, и там - единият в морето, а другият на суша, сключиха приятелски съюз като баща и син.

 

Тогава и Солун се връща в ръцете на гърците. А всички дела на този цар Сюлейман [77] бяха добри и благоразумни. Само по-често от другите царе беше побеждаван от виното. И никога не се отказваше от виното, така че после заради виното се лиши и от царството си.

 

43. И тъй с гръцкия цар останаха много доволни един от друг. А гръцкият цар се връща в Цариград. И Иоан му се подчинява като на баща, и се оттегля в Солун. Защото тогава му го беше дал във владение. А тогава разшири и Цариград чак до Виза [78] и нагоре по Черно море и около град Силиврия [79] и прочее. А още и архаитската земя със солунската и Света гора Атонска. Казват и че тогава Иоан можел да удържи царството в Цариград. Говорят също, и че големците казвали на Кантакузин [80]: „Стани и вземи своето царство като най-благороден и пресветъл, и от най-стария род на гръцки царе.” Защото царят го бил оставил тогава заедно с Иоан вместо възлюбения си брат. Но и той не пожела да вдигне ръка срещу блажения Мануил. И този избран цар сяда на своя престол, благодарейки за всичко случило се на Бога, който води през огън и вода към покой. А голямата битка в Амкира беше през 6911 (1403) година и Баязидовите чеда се задържаха - на изток султан Мохамед [81] в горната земя, който в края царува по-добре и по-справедливо от братята си. Муса [82] избяга при татарите, а пък Асе [83] бег в Анадола, докато Сюлейман беше убит, а Мустафа [84] умря.

 

44. А Сюлейман, които се укрепи в западните краища, разбра какво се е случило с деспот Стефан. И като знаеше, че ще излезе някъде в западните краища, сам се насочва на запад със всички свои хора. А тогава със Сюлейман бяха и синовете на по-голямата сестра на деспота Мара, които макар и неохотно помагаха на турците, защото другояче не бе възможно. И затова царят ги изпрати, и им заповяда да завардят пътищата и да пазят по тази земя, защото благочестивият не можеше да мине от друго място.

 

161

 

 

45. А Бог замисляше най-доброто за него, за да се прослави с още по-голяма слава. Защото след като деспотът напусна гореспоменатия остров и пътуваше с корабите, тъкмо да пристане в Арбанашката земя, господарят на тези земи го посрещна с голяма почит. А му беше и зет този Арбанашки господар на име Гюрг [85], защото беше взел за жена сестра му Елена, от която роди син Балша, който също стана господар на тази земя и сияеше с всякакви добри дела. А деспотът прати да уведомят благочестивата господарка - неговата майка. А гореспоменатият му зет даде войска, колкото бе възможно, за да го изпроводят. И той вървеше, и се приближаваше към сръбските предели, където е първата сръбска архиепископия. И какво трябваше да стори след това, като толкова много сили бяха завардили пътищата и разпитваха по всякакъв начин за него? И бяха твърде многобройни, както Омир рече за битката на елините при Троя, и макар че бяха двама, нямаха Херакъл, а той беше сам срещу толкова много. И сякаш мълния изпуска огън срещу войските и ги разпръсква, и побеждава. Защото като стигна на Косово поле, където беше и баща му, и като видя, че са много, разделя войниците, които са с него, на два полка, както някога Иаков. Та ако единият бъде посечен, другият да се спаси. А ако единият брат падне, другият да остане пастир на благочестивото стадо. А и от майка му беше дошла най-бърза войска, намерена набързо от майчината грижа, но най-вече защото той се бавеше и силите му намаляваха. И той дава повече войници на своя брат Вълко, а сам взел малка част със себе си, тръгва на бой, докато измаилтянската войска беше още далече. А и те се бяха разделили на два полка, а той самият се изкачва на един висок планински гребен, наричан Грачанически, където и го намира заедно със застъпилите преди него. И така мъжествено се втурна срещу тях, та щом го видяха, завикаха един на друг: „Вижте, вижте, Лазаровия син!" И още докато казваха това, удариха на бяг, а той окървавяваше десницата си в лепкавата кръв на своите врагове. И тогава можеше да се изрече онова пророчество: "Господната десница сътвори силата и Господната десница се прослави с крепост, и с голямата си сила си изтрил супостатите." (по Пс. 117:15-16)

 

И така един подгонваше хиляда, а двама подкарваха десетки хиляди. И оттогава ги обзе голям страх и трепет пред него. А по-малкият му брат се спусна срещу своя племенник, но като разбиха християнския му отряд, го подгониха. А племенникът му Гюрг [86], който по-късно стана деспот на цялата сръбска земя, имаше и един знатен измаилтянски воевода, за да го

 

162

 

 

надзирава дали е верен на царя. А и кесар Углеша [87] беше тогава с измаилтяните. И той послужи много на благочестивия, като му изпращаше сведения от тях и му обаждаше за съветите и плановете му, и малко по малко сам прибягна под крилото на деспот Стефан, и превзе своята земя Враня и Иногощ, и Прешево [88], и я удържа, и стана закрилник на християните.

 

46. И след голямата битка при Грачаница двамата братя идват в своя град Ново бърдо, наистина град сребърен и златен. Той с победа, а другият като победен. И понеже благочестивият искаше да го научи на бранно изкуство, пък и беше опечален заради загиналите воини, упрекна го с няколко думи. А той като изчака малко, и улучи сгодно време, и избяга при Сюлейман. И затова богоизбраната им майка, като го гони чак в измаилтянските предели и не го настигна на удобно място, не можа да го върне от измаилтянската страна. Затова отива чак при Сюлейман, и като го укроти, се завръща с благочестивия си син.

 

47. Кой ще разкаже за неописуемата радост тогава. Когато земята наистина беше запустяла, а получи отново такъв пастир. Защото се върна в отечеството си, а от кои дълбоки планински клисури беше излязъл? Ужасно идва огънят, който си почива, и всява ужас наблизо и далеч, и така излязъл и обиколил, сияеше, гърмейки като мълния, и смущаваше непокорните със смут, по-висок от делата. И всяко безчестие беше потъпкано и се изплаши; ръцете на тези, които творяха неправда, или пък се протягаха, за да вършат зло, бяха отсечени. И правдата разцъфтя и даде плод - бързият ме прогонваше бавния, нито богатият - бедния. Нито по-силният взимаше пределите на своите ближни, нито пък се вадеше мечът на силните, нито се проливаше кръвта на праведните; нито пък имаше злословия и измами, нито пък клевети на началствуващите, нито пренебрежение към преславните по чин и др. подобни. И колцина тогава укроти с царски съвет? Иди пък ако някой заради неверието си или защото нямаше служба, или пък по някакъв друг начин беше останал беден, тях уреждаше според първото км достойнство и почиташе, дори да бяха съвсем изпаднали, та да не се лишат от бащиното или дяловото, или прадядовото място по никакъв начин. За съгрешилите казваше, че според Божия съд няма да има две наказания. А несъгрешилия почиташе като райска храна и го обсипваше с милости. И беше издигнал своята прекрасна градина от самото начало, така да се каже. Едните - началници над материалните неща, а другите - пазачи на тялото му. Това беше най-вътрешният чин. Имаше и друг

 

163

 

 

пък втори чин и трети - външен, така че третият се приобщаваше към втория, и вторият към първия. Така да се каже, беше по ангелския чии, можеше да се види Ареопагитовото подобие [89]. Защото и Бог връчи властта на царствата на хората по свой образец. А колкото до делата на царския лом, имаше много служители от всеки един чин, така че по всяко време да са достатъчни и дори да има излишни. И всички изглеждаха като ангели в очите на гостите, и се чудеха на тяхното благоговение, защото всички се отнасяха един към друг с благочестие и скромност, най-вече вътрешните, които и най-много бяха надзиравани и напътствувани, и осиявани от тази зарница. Вик или ритник, или смях, или размъкнати дрехи, дори не се чуваше за такива неща. А всички бяха с хубави дрехи, раздавани от него самия, и сияеха по царски на всяка царска церемония, защото всички го гледаха със страх. Трябва да се знае и това, че никой, дори и най-знатните, не можа да види очите му. И не само ние го казваме, ами същото свидетелствуват всички, подложени на това изпитание. Защото колкото и да са се заричали да ги видят, никой не могъл да се с подов и с това. А пък това е по-чудно от първото. Защото при такава власт кой е избягнал женската любов и радостта от музиката. А той възненавидя и двете, и дори ги отхвърли: "Музиката - рече - трябва да е само в битките."

 

48. И като обхождаше отечеството си, помири се и с околните земи и ги направи свои приятели. И тези, които открай време се бяха нарекли сръбски, по някое време и тях привлече към себе си. А някои покори. И като чу това, западният цар [90] изпраща пратеници, ужким за приятелство. И той намерил сгодно време, за да му бъде приятел. И прие пратеника с почести, и го настани в охолство, както му беше обичаят, и сключи договор за приятелство с изпратилия го. И после, докато, както казваше, обхождаше и оглеждаше земята си, намира мястото на гореспоменатия Белград. И го измоли от угрите, защото макар да лежи в сръбските прелели, сякаш е на сърцето и плещите на угърската земя. И затова сключва с тях споразумение, и пристъпва към делото. Укрепява, докато ги обхожда, и останалите градове, и превзе тези, които бяха се отрекли по-рано от измаилтяните по своя воля, а съдиите, поставени от тях, сами бяха избягали по-рано.

 

49. Но и Сюлейман се надига от изток, за да потърси бащинията си. И като чу за тези неща, изпраща посланик при приснопаметния, за да се споразумеят за мир. И благочестивият го

 

164

 

 

прие с големи помести, и сключва мир. И така той се връща при своя господар.

 

50. И след като той си отиде, цар Сюлейман започва война на изток, и като тръгна и подгони от град в град брат си Асе бег, го убива. И другите страни, едни покори, е други се помири, а с трети се сражаваше.

 

51. А той не си почива дори за миг, както много пъти правят героите, ами се захваща с гореспоменатия град, който беше от големите, древни и красиви градове, доколкото ги има във вселената, както сме казвали много пъти, най-вече с прекрасния изглед към царския дворец, като крила на кораб, и с укрепеността си от всички страни, и с лесното снабдяване с всякаква храна. И никъде, дори мислено, не можехме да си представим нито такова убежище, нито толкова лесен достъп по вода и суша. И каквото и хилядно множество да би настъпило, ще може да дойде помощ, и готова за бран, ще излезе внезапно отвътре. И ако някой някъде опише такъв град! И деспотът като видя и осмисли това, и по-бързо от равноапостолния, макар казаното да е дръзко, спешно устройва всичко, към което се стреми, и кой ще може да опише местоположението и гледките и красотите? И колко кули иззида, и многото хора, които живееха във и извън града, и хълмовете, та да кажеш като Соломон за Иерусалим - около зданието имаше сянка, или високата яка вавилонска порта, и градината, висяща на стените, в която онзи, гордият, се изкачваше и казваше: "Не създадох ли аз всичко това с крепка ръка и простряна мишца?" (по Пс. 135:12) И наистина тези от царските постройки имат най-добър вид. Но деспотът винаги четеше и тълкуваше евангелското слово със смирени слова пред своите избраници, и ги поучаваше като техен учител. А беше украсил и царския дворец с много пъстри постройки. А около града имаше дълбоки ровове извън двойните стени. И той беше наистина седмовръх, тъй като беше много голям и красив, и по замисъл беше подобен на Сион [91] откъм вишния Иерусалим, за който и пророкът вика там: „Радвай се, дъще Сионска, проповядвай, дъще Иерусалимска, защото си във висините и си видяла царското пришествие.” (по Зах. 9:9) А вторият, който е при реката, е по-нисък от този. В него са пристанищата за корабите от северната страна на големия град, който е подобен на нижния Иерусалим. Искаше да го разшири и на изток, като казваше: "В цялата вселена не съм видял друг град така да прилича на Иерусалим." И който говори друго, не казва нищо вярно. Без Елеон [92]. Но този, вместо Елеон, има райска река, която изтича на изток. И в този

 

165

 

 

втори град всичко с подобно на Сион, където е живоносният гроб. А третият е, където е пристанището на царските кораби, и той е много укрепен. Четвъртата е голямата кула, подобна на самия дом Давилов и по своя ров, и по градежа, и по разположението. А петият е, като минеш тоя, и в него са всички царски съкровища. Шестият е, чиято кула на изток разделя двете кули, така че наистина да кажеш след Соломон "кулата Давилова, на която висят хиляди щитове - все щитове на юнаци" (по Песен на песн. 4:4). И той се вижда като някакво изключително чуло от всички далечни предели, укрепен с кулите. Седмият е на запад с издигнатия втори царски лом. И през него благочестивият минаваше към корабите като по таен път. А големият горен град има четири врати - на изток и запад, и север, и юг. А петата въвежда във вътрешния град. Най-големи са тези на изток и на юг с високи кули и мостове, вдигани с вериги. Малката врата на запад, и тя има мост. А малката на север, и тя въвежда в долния град към двете реки. Пък вратата към кулата, и тя също има мост на верига през рова. Имаше достъп само от юг, а от изток, запад и север беше силно укрепен най-вече от реките. Имаше голяма църква в източната част на града, която прилича на Гетсиман [93], като се слиза от потока с кедрите, митрополия Успение на Света Богородица. И към кея имаше монашеско общежитие, и беше украсена с всякакви градини и различни насаждения, с много имот, власт и обители, тъй като тук беше престолът на белградския митрополит и екзарх на всички сръбски земи. И тази църква беше по-богата от другите в дните на благочестивия. А той построи църква (?) на трима велики светители от основите до градината около нея, за да бъдат погребвани църковните архиереи. Изгради и странноприемница за болни и в нея църква на името на Светия чудотворец Никола [94], при една много вкусна вода, и насади градини с всякакви отбрани плодове, и ѝ подари села и много имоти. И хранеше в нея болни и странници, и им даваше изцеление. И събра най-богатите хора от всичките си земи, и ги засели в тоя град. И удостои като равноапостолни дванадесетима в своя град. А на града даде свободи от разни повинности. Даде им и завет с всякакви уверения, който да не бъде нарушаван. В него беше Божията благодат и бяха записани дадените от него свободи от различни повинности, и подари на града златен печат с образ, та ако някой иска да прави каквато и да е търговия в страната, да вземе грамота с печат, че е жител на този град, и да не плаща никъде за царщината или за преминаване. И измоли, и утвърди от съседните му господари,

 

166

 

 

а и от самия крал, такова облекчение за търговците. И от съседните страни прочее започнаха да идват неспирно ден след ден. И за кратко време градът беше гъсто заселен. И колкото по-голям ставаше, толкова по-трудно се засищаше от този дългоръкия. И затова, като прехвърли още хора от своите земи и ги събра, засели и тях, както някога Неемия [95] в Иерусалим. И още повече хранеше и красеше тоя град с всички потребни неща, като царски дом. И така през всичките дни на неговия живот този град се разхубавяваше и разрастваше, така че за него да възкликнем като за Иерусалим и да речем: "Повдигни очите си наоколо и виж събраните ти чела." (по Ис. 49:18) Но толкова за тези неща.

 

52. И пак ни се налага да си спомним този град, който има пътека към вишния Иерусалим и е негово подобие. Обичаше и пустинниците. И копнееше да разговаря и да живее с тях. Защото каквото и да влезе някога в някои хора от това божествено желание, скоро ги издига и ги окриля, и ги поставя горе. И той се радваше на тия неща, и ги приемаше благосклонно. Не като онзи Крез със скъпоценното си съкровище, взел златни керемиди и делви, ами гледаше винаги да ги има при себе си. Понеже знаеше, че мълчанието е за предпочитане, тъй като приобщава към великото съпричастие да се вижда и съзерцава, той обикаляше планини, поля и пустинни местности, като търсеше къде може да издигне желаната обител, селение на мълчанието. И като намери най-подходящото и най-доброто място, където трябваше да е домът, той заповяда да отслужат молебен и пристъпи към делото, и издига основата в името на Троицата, божеството на цялата държава. И навсякъде и с всякакво старание, и с най-добри и многоценни материали, и с най-изкусни работници, и още по-изкусни живописци, откъдето и да са те, и с много злато и многоцветни багри, защото изпращаше дори и по островите и навсякъде, и по такъв начин с огромно и неописуемо старание беше завършен и украсен този дом и крепостта около него за общежитие на едно изключително селение. И събра отвсякъде досточудните иноци, които беше намислил по-рано, и ги засели тук. И даде и подари ниви и лозя, пък и из цялата страна им приписа имоти. И влагаше тук съкровища ден след ден. Направи и гробница за себе си там, където и беше положен малко по-късно. Даде и скъпоценни икони, украсени с бисер и злато, напълни го с всякакви служебни книги, служебни одежди и достатъчно църковна утвар, украсени с едри бисери и злато. Толкова много, колкото да надмине и великите лаври на Света гора, защото

 

167

 

 

той беше го украсил повече от тях е всичко. А многосветлите светилници, сияещи в злато, как да ги опиша, и за кое по-напред да кажа от това, което донесе тук и украси. И подобен на Серафим стори така, че тук да се служи богоизбран чии на Господната вечерня.

 

И кани и патриарха, тогава беше Кирил, с целия събор на сръбските първосвещениии и игумените, и останалите забележителните мъже, а и всички благородници, на обновлението на храма в дните на Светата Петдесетница, когато Светият Дух като огнени езици слезе върху светите ученици на учителя и Бога. А идват и много нищи, за да получат по равно милостинята, която той винаги им даваше, без да се сгъни. И трябваше да се види любочестният празник на тържествуващите, за да кажем, че като Соломон, когато обнови дома, и хората се развеселиха не само защото изядоха там много животни, а защото се сподобиха с много дарове (по III Цар. 8:61-66).

 

И започна да зида тази обител през 6915 (1407) година, а предната година се престави благочестивата госпожа Евгения, майката на тезоименития, защото беше приела такова име в иноческия си образ, и беше положена в своя манастир "Успение на пречистата Богородица", наричан Любостин.

 

Тези два градежа - на царския град, за който споменахме малко по-рано, и храмът на Ресава [96], не се умори никога през всичките дни на своя живот да ги доукрепява с всякакви най-добри портици и надзираване. Защото не бяха създадени за кратко време, за колкото се пише повест за битките, ами за много години.

 

53. И тогава, след като си отиде пратеникът, за когото споменахме по-горе, имаше мир и строителство. Но не бе време за почивка, защото онзи, който подтикна Каин срещу брат му, който с нищо не беше го онеправдал, подтиква и тук гореспоменатия Вълко. И моли от царя много войници, или по-точно, всички негови сили. А тогава цар Сюлейман беше превзел източните страни, така че като стигна при него, рече: "Ще се опълча срещу брат си, та или да ми даде половината от бащината земя и градовете, с които ще служа на царството ти, или ще плячкосам земята и ще я затрия." И бързо му изпълнява молбата, и изначалният проливател на християнска кръв, равен по сила на тезоименития сред измаилтяните, който е виновник за кръвопролитието по време на жестоката битка при реката, наречена Марица, изпраща с него и други воеводи. И идват. А понеже деспот Стефан не искаше отново да бъде в робство и разорение благочестивото стадо, което беше освободил

 

168

 

 

от робията, какао направиха тези - плъзнаха по цялата земя като диви зверове, плячкосвайки и колейки, сеейки запустение. И някои градове бяха изпепелени. И което беше най-лошото - не беше бран с варварите, ами борба с едноплеменници. И макар да беше придошло голямо множество, това много повече съкрушаваше сърцата. И какво да прибавят още? Боеше се да не пострада като Давид, който проклинаше Гелвуйските предели [97] да не падне ни дъжд, ни роса върху тях, понеже в тях изтече кръвта на Ионатан и Авесалом (по II Царств. 1:21). И като го побеждаваше, не опъваше много юздите, за да не бъде виновен за братовата си кръв.

 

54. А той пък дойде за втори път с още по-многобройна войска. И можеше да се каже: "Боже, езичници дойдоха в Твоето наследие, оскверниха светия Твой храм...” (Пс. 78:1) И тогава благочестивият деспот Стефан се уплаши от клеветите и не излезе насреща му, защото бяха останали малко от избраниците неподмамени, които му показваха писмата, изпращани от Вълко, в които или се обещаваха подаръци и дарения, или пък имаше заплаха. И той, държейки писмата на Вълко, плачеше, и като падна на колене пред образа на Спасителя, казваше: "Виж, Христосе мой, защото ти знаеш, че неправедно ги подучват срещу мене. И моите слуги ме предадоха, както някога твоят ученик Иуда. Запази обаче до края онези малцината, които си оставил с мен." И други подобни на тия жални думи, и молитви от дълбините на сърцето. А това се случи във великия град, имам предвид Белград, във вътрешния му дом. А онези пък нахлуха из още повече краища, та стигнаха и близо до Белград и плениха твърде много хора, и опустошиха цялата земя. И той, като видя, че злото не отминава, се споразумява с брат си и разделя земята си. И оттогава брат му Вълко с отделната си страна и с благородниците, които бяха с него, служеше на Сюлейман заедно с племенниците си. И докато те владееха така бащината земя, деспотът заселваше отделената му част.

 

55. Имаше един мъж с двойствена природа и той от древно пресветло коляно, подчинено преди на тезоименития. И той с разбойничествата си разтресе сърцата на страните в измаилтянската част, та царят им да го поиска, за да го погуби. Отговорът беше, че този разбойник обитава в планината. И още български градове бяха отстъпили заради синовете на българските царе, и цар Сюлейман най-напред се надигна, и като стигна до Темско [98], превзе го с бой. И изпрати пратеници до благочестивия деспот: "Искам само да мина през твоите земи

 

169

 

 

рече, - без да ти причинявам безпокойство." Защото земята още не беше разорена. И когато минаваше през Топлица [99] към Овче поле [100], гореспоменатият мъж, а името на мъжа беше Каралюк [101], превзе няколко от царските станове и отнесе плячката на деспота, а пък той я върна.

 

56. Обаче откакто земята беше разделена, като че ли настъпи затишие за кръвопролитията. И нещата малко поутихнаха, и цар Сюлейман воюваше на изток, а гореспоменатият му брат, наречен Муса, беше на североизток. И като чу за него, угровишкият владетел изпрати при него пратеници и го кани при себе си, за да отмъсти на брат му, който го притесняваше. И той, понеже беше бърз в решенията си, като улучи сгодно време, скочи като че ли станал от сън, така че могат да се приведат думите на пророка: "От север ще се подпалят всички злини (по Иер. 1:14), защото от север иде дим" (Ис. 14:31), налита на всички благочестиви като градоносен облак. И кой ще изплаче сполетялото след това нашите хора, ако Господ не беше отмъстил, като стана и без да се крие, постави с гръм и трясък на мястото му този злобен човек и всичките му наследници. Защото открай време би трябвало да бъдат храна на псетата и на лешоядите, след като тръгна да се бори с брат си и искаха да се заситят с братска кръв като змийски изчадия и порождения, разцепващи майчината утроба преди да са се родили. Обаче, когато излезе за пръв път, той се показваше кротък пред околните, милостив, с образа на благочестието като помирител, което после излезе по-горчиво и от жлъчка и за тези, които му послужиха.

 

57. И при първото си връщане от Влашко разбра, че един от големите измаилтянски велможи, наречен Сараджа паша, се намира в град Дубулин [102], и го плени с измама. И като го взе със себе си, отиде в Адрианопол, където му казаха да отиде в Калиполи. И там уби този Сараджа. И след като при него се събраха още повече воини, предимно разбойници, изпраща по всички западни и измаилтянски земи различни клетви и обещания. А те всички се събират при него, защото той държеше тези неща като примамка. И много скоро отне всички западни земи от брат си. Изпраща и при деспот Стефан големи думи и обещания, та да дойде и да му помогне като брат, пък и за да си отмъсти за това, което Сюлейман му е сторил. "Аз - рече - ще ти отделя и лоста голяма част от земята като на истински брат." Изпраща и при брат му Вълко и на него подобни големи обещания: „Ще сторя така, че да живеете в мир и доволство." Изпраща и при племенниците им с подобни уверения, та да

 

170

 

 

подмами при себе си и някои други съседи, обидени по-рано от нещо. "Аз на всеки ще сторя добро” - рече, обещавайки го клетвено.

 

58. И в отговор на това деспот Стефан изпрати воеводата Витко, благоразумен и с остър ум за всичко, когото царят искаше да измами, та да не се кълне пред очите му. Но като видя, че е невъзможно, повиква воеводата при себе си. И когато воеводата го попита дали книгата, в която трябва да се закълне, е истинска, или се опитва да го излъже, защото имаше със себе си човек, който знаеше измаилтянското писмо, той се развика като че ли го обиждаха. Обаче се закле. И тогава идва и тезоименитият деспот със своята войска. Идват и другите. И всичко това се случи според както Бог беше отсъдил, та после превзе и Калилоли. И затова Сюлейман се споразумява с гръцкия цар и тръгва от източните краища там, в Халкидон [103]. А Муса, чул това, се насочва с всичките си войски към Цариград. С тях беше и приснопаметният господар на Сърбия - деспотът. И понеже тогава между гърците и фрузите [104] и източния цар имаше приятелство, те го откараха в Цариград и му оставиха на помощ корабите си наблизо. А Муса и тезоименитият, като преминаха през Галата, разрушиха корабите. И Муса, като разбра, че Вълко щял да бяга, го поиска от Сюлейман, за да го заколи. И в яла си казва на тезоименития: "Върни се и вземи всичките си братови владения, понеже той изневери на договора ни и ще умре." А деспотът му отвърна: "Колкото аз, толкова и той." И така става поръчител за брат си. А и кой друг да стане, ако не той? След това Вълко бяга същата нощ от този цар. И след като се връщат при Цариград за решителната битка и всички войници на източния цар се изсипват от града, тогава и Муса тръгва със своите на бой.

 

59. И въоръжил се с щита на вярата, благочестивият и подпомаган от Бога деспот Стефан, защото както беше наредено, идва полк след полк, идва и той срещу самия военачалник на изтока, където цялото оръжие беше крепко. И както винаги го съкрушава като мълния тутакси. И много кърви се проляха, и съкрушава и останалите му войници. И Муса и тезоименитият се върнаха в своите станове. И когато Сюлейман след това пак се яви с малобройна пехота, от всички страни се стекоха при него. И като видя това. Муса отново се приготви за бой. А деспот Стефан отива напред и като видя, че Муса отново се приготви за бой. А деспот Стефан отива напред и като видя. че Муса се е уплашил и привел плещи поради недоверието на своите воини и заради загиналите, се връща и самият той покрай

 

171

 

 

морето, като заобиколи към Ралата. И благочестивият цар Мануил му изпраща катърги. И като се качи а тях, отиде а Цариград, може да се каже, едновременно победен и побеждаващ. Защото толкова много паднаха там от него, че и полята, и ливадите, и пясъкът край морето изглеждаха пълни с мъртъвци. Или да го кажем с цитат от Псалтира: "с кръв да се наквасят нозете на благочестивия" (по Пс. 67:24), възпявайки така и превъзнасяйки този, който съкрушава битките с издигнатата си десница и ни изведе през огън и вода към покой (по Пс. 135:11-12). И сам се показваше просветлен повече отколкото при първата възхвала и беше увенчавай с молитви и с цветя, и вейки, както се празнуваше победата.

 

60. А преизрядният цар Мануил го познаваше, тъй като беше воювал с него и преди, когато беше млад, и му беше предрекъл какво ще се случи. И целият се разкриваше пред него като пред възлюбен син. Това беше след като достойният позна достойния, когато за втори път му дава сановният венец за деспотството. Защото каза, че Иоан не е подходящ за цар. И се прощават един с друг. И когато деспотът излизаше от града, много народ ликуваше и го приветствуваше на сирийски език, и се чуваше и глас на тръба, с който едно време побеждаваха музите и поместваха камъните с песните на Орфей. И днес в Иерусалим с такива приветствени викове прославят божествените дворове и селения на всички празници (по Числ. 10:1-10).

 

61. Но да оставим тези неща, които са много и трудни за описване. И тъй, тогава светлейшият, като се качи на корабите, поема на север през морето. И вълните ги отнасят надалече един от друг с гореспоменатия кесар. И, о, чудо, отново онзи, който събира разпръснатото Израилево достояние, събра и тези заедно. И стига във Влашко. А тогава влашки началник беше благочестивият и приснопаметен велик воевода Мирча. И ги посреща с голяма почит, и приема тезоименития и тия, които са с него. И понеже не можеше да задоволи безмерното си желание да го види, постоянно го гледаше в лицето, докато му уреждаше големи тържества и му даваше предостатъчно от това, което му бе потребно - коне и други неща, намалели през дългия път. И така го изпраща през своята земя, сякаш че минава през собствените си, и стига до унгарските граници, и през тях в своя град Голубац.

 

62. И това се случи така, а колкото до цар Муса, той бяга пред брат си и постепенно остава без войска, защото тези, които не се бяха присъединили към Сюлейман, побягнаха от

 

172

 

 

полесражението. Затова се насочва към Дубулин. И като видя, че към него са се присъединили още войници, повечето разбойници, се връща към Черномен. И като разбра, че Сюлейман е изпратил гореспоменатия Вълко да стигне преди брат си в Сърбия и да поеме страната, изпраща един воевода на име Алиаз не с войници, защото и той самият имаше съвсем малко, ами като бивш воевода на Филипопол, който може да стори такова нещо в града. Защото тогава по цялата земя не можеше да се разбере кои хора на кой цар са. Защото едните казваха - на този, а другите - на онзи. И като стигна, намира Вълко в града, на трети юли, и почака в една ливада до сутринта, докато да изпрати да предупреди хората в града. И на другия ден, когато влизаше в града, всички се стекоха при него, А той се устреми право към него и едни посякоха, а някои скриха другите и по домовете си. Казват, че и някои от благородниците хванали оръжието. А той им забранява, като казва: "Съгреших пред господаря, нека стори каквото иска." И го поведоха при царя заедно с племенника му Лазар, докато той се придвижваше през ливадите и събираше воини разбойници. И едни от измаилтяните [105], който искаше да спаси Вълко, защото ако знаеше, че го очаква смърт, би избягал с него, а на него бяха поверили да го води, в знак на приятелство му даде една ябълка. А той даде половината от нея на племенника си, а половината взе сам, след като се моли дълго, и я вкусиха вместо причастие. Защото нямаше кой да го причести тогава, нямаше. И заради това, като нарекоха ябълката вместо кръвта и тялото Господне, вкусиха от нея. И предоставиха Вълко на яростта на тезоименития, и тези, които го бяха докарали, пак го молеха, като обещаваха да му го изпратят и да пратят и за племенника му, който беше със Сюлейман, и че ще бъдат верни на Муса и ще му предадат градовете, но някой от хората на Муса извика: "Ако тоя не беше избягал в Цариград, битката и победата всякак бяха наши. Затова такъв човек трябва да се премахне." И този глас надделя. И веднага изпраща там, където го пазеха. И го обезглавиха. Ала първо го заведоха при царя, че току-виж, му опростил вината, така да се каже. Но когато искаше да му целуне ръката, той изръмжа срещу него и му обърна гръб. И щом го обезглавиха, Сюлейман тутакси подгони Муса.

 

63. А другия, благочестивия Лазар [106], внука на великия Лазар, го пазеха, водейки го със себе си чак до втората битка. Защото Муса пак се върна в Адрианопол, бягайки от брат си. И той пак го преследва. И така се зае с войската си, и видя, че с нея ще може да даде сражение, защото бяха дошли още при

 

173

 

 

него и се беше укрепил. И тогава под Адрианопол и стори това. Защото се бяха уговорили с Лазар да дойде и по-големият му брат, та да съберат войските. И Муса заповяда: "Ако не видите такова нещо, убийте го!" Понеже се беше видял победен, затова заповяда да го убият. И току дойде един слуга на войводата, който го беше пленил, на име Огурли [107], приличен на звяр, и го обезглави. А след като го биха по очите дълго с бич за назидание, този, който им беше дал ябълката с вуйчо му и беше намерил сгодно време за бягство, също беше убит през този месец на единайсети, в петък, през 6918 (1410) година. И след като Муса беше победен, бяга и отива в сръбската земя при тезоименития.

 

64. А Сюлейман се надигна и се приближаваше. И като стигна Филипопол, дава на брат му правото да запали града. Но тъй като убийците бяха избягали в планината и се спасяваха по различни начини, убиха само някои.

 

65. А самият убиец беше при благочестивия. И понеже тезоименитият желаеше да се съберат двамата и да се разберат, сключи с него договор за приятелство. И го отпрати. А Муса пое пак по обичайния си път, и като усети, че Сюлейман е по следите му, се насочи на север. И изпраща един воевода, и той от Филипопол, и като премина през тъй наречените Славиеви гори [108], и като намери града неукрепен, с измама влезе през нощта в самата кула. И обра своя господар и сродник заради царя, и взе всички данъци, които бяха събрани. И се връща при Муса. А пък Муса се приближава нататък, и като чу, че Сюлейман и той се връща, отседна във Филипопол и заповяда да се вземат от града данъците на цялата страна за два дни, казвайки: "Виждам колко градски глави паднаха, докато взеха данъците." И настъпи голямо и люто зло за всички. А най-личните измаилтяни плени, понеже искаше да ги убие. Но отиде на баня и взе отново да пие вино, и с това ги измолиха. А другият пък тръгва срещу Муса към Адрианопол, а Муса пак към Филипопол. И понеже искаха да запазят града, първенците затвориха портата и се качиха в кулата. И самият цар викаше на пресветлейшия митрополит кир Дамян: "Предай ми крепостта!" А той отвърна: "Тия, които затвориха крепостта и я владеят, с(а) в кулата." И той заповяда да разграбят града. И след като заклаха преподобния мъж в църквата, го изхвърлиха извън градските стени. Като чу за това, Сюлейман дойде. А онзи, бягайки, стигна града, наричан Станимака, което на наш език означава "отбрана на теснината", защото беше много труднопроходима. И градът имаше открай време в околностите си

 

174

 

 

много отбрани църкви, и братствата на някои от тях живееха там, както във времената на благочестивите царе беше подписано и дадено на светия град Иерусалим. И тук оставя засада, а сам се насочва отново към долните теми. А Сюлейман го преследва донякъде и като стига в Адрианопол, обвинява себе си, казвайки: "Той ходи като разбойник, а пък аз не излизам насреща му като разбойник." А Муса, като улучи благоприятен момент, го обхождаше отблизо, за да завладее височините. И като видяха, че никой от войските не може да излезе заради разбойниците, всички началници с началствата си се разбунтуваха явно и му казват, че воините и пешаците трябва да излязат и да се разположат извън града, защото разбойниците обграждат околността. И така, като взеха цялата войска, тръгват по реката, наречена Тунджа, и отиват при Муса. И докато Сюлейман пируваше, дойдоха да му кажат за станалото. И той се надигна заедно с тези, които бяха останали при него, за да избяга в Цариград, защото това беше през нощта. И като запалиха светилниците, гражданите ги видяха и си казваха един на друг: "Господарят бяга." И когато тази новина се разнесе по цялата страна, започнаха да излизат и да го преследват отвсякъде, като убиваха и малкото му останала войска, докато не хванаха него самия и го удушиха, и отнесоха в Адрианопол. А и самият Муса идва там.

 

66. И той пак застана начело на всички отряди. И като узна това, тезоименитият изпраща при него гореспоменатия си избран пратеник, който беше ходил и при Тимур, за да поиска обещаното и да празнува е него, защото победиха онзи чрез приятелството си, и да уреди всичко - и съжителството, и другите неща. А Муса отначало го приема любезно, но после откри отчасти някои от кръвожадните си намерения. И от тези думи разумният разбра всичко, което занапред щеше да стори този звяр, и затова се измъкна с мъдри слова, защото оня искаше да го задържи като най-славен и близък до тезоименития. И като го пуснаха, отива на ливадата, където по-рано бе убит господарят Вълко, и отнася костите му в сръбската земя. И като отиде при деспот Стефан и му разказа всичко, рече, че не е възможно да се съжителствува с този по друг начин освен чрез бран. И благочестивият, чул това. събира цялата си войска и отива в Пиртските земи [109]. И плячкоса една част от земята му, а той изпраща пратеници при деспота и деспотът се връща у дома.

 

67. А останалият в Константинопол син на цар Сюлейман на име Оркан е изпратен от гръцкия цар в Силиврия. И като

 

175

 

 

чу това, Муса идва под Силиврия, където замисляше да убие Гюрг, споменавания вече много пъти внук на великия княз Лазар, комуто даде отрова на една вечеря. Но тъй като той имаше противоотрова, не умря, а само го повали болест. А малко по-рано беше пратил хора при майка си, за да стори мир с приснопаметния, та да живеят както подобава на благочестиви християни. А деспотът посреща това, както баща се среща с дългоочакван сми. Защото Гюрг се боеше да не би да го подгонят и от двете страни. И така той се лекуваше при Силиврия, където идват негови приятели, тръгнали да превземат града, и минавайки оттам, му дават знак: "Ако тази вечер си тук, ще те убият." И затова той бързо заповяда на цялата си войска да излезе, все едно че ще напада града, и им даде знак: "Като ударя барабана, бягайте всички към града." И като възседна коня си и подаде уречения знак, се устреми към града и заедно с полка си избягна жестоката смърт. Но хванаха и заклаха някои от останалите, които не бяха разбрали тайната.

 

68. А за този същия Муса дори и неговите хора бяха разбрали, че върши всичко според природата си. Защото искаше да предаде на смърт и своя велик и високопоставен воевода на име Михаил бег, заради това, че името му се беше издигнало и като виновен за бягството на Гюрг. И той, като обмисли нещата и отиде при този звяр, му каза: "Самодържецо, дошло е време да вземем голямата плячка, защото сега берат лозята на Константинопол." И царят заповяда да вземат най-отбрана войска и да се устремят натам. А самият той отиде и взе най-отбраните, и влезе в Константинопол, и беше препратен при източния цар. Същото като него стори после и Ибрахим паша [110], когото беше пратил при гърците и който му казваше: "Ако не се помириш с тях, не ще можеш изобщо да избегнеш злото." И затова го изпраща за помирение и договор. И той по подобен начин премина към източния. А Муса видя това, остави Силиврия и се върна в Адрианопол.

 

69. И докато траеха тези битки, гореспоменатият султан Мохамед, който беше в горната земя, дойде и завладя всички източни земи чак до морето. И след като се уговориха с него, гърците го откараха срещу Муса, като му оказаха любезен прием в Цариград. А цар Муса се дигна в цялата си войска и го намери при едно дърво, където имаше оброчище. И смесиха войските си, и най-напред побеждава източният, а после Муса го надвива и побеждава. И така източният отново се връща на изток, а Муса затваря в град Димотика като че ли са престъпници така наречения Юсуф, владетел на Константиновата земя [111],

 

176

 

 

и Игит паша, воевода на Краище [112], които владееха градове и теми близо до деспота. И те бягат от тъмницата, и всеки се бори за своите владения, земи и крепости, и като взеха войници от благочестивия, оплячкосаха съседните земи и се уговориха с деспота да бъдат винаги готови да му служат.

 

70. А Стефан, който спазваше благочестието, като разбра, че племенникът му е отишъл от Силиврия в Солун, изпраща цялата си войска. А гореспоменатият изпраща измаилтянските воеводи, изпраща и така наречения Сауджиев син [113], за да го направи ужким цар. И без да знаят каква е работата, дойдоха и го взеха, и с голямо безстрашие потеглиха, а той беше тръгнал още преди тяхното идване и се приближаваше. И чува, че е изпратен някакъв съименик на цар Муса, пуснат от него, който е завардил пътищата и пази земите с всичка сила, и пак се връща в Солун. А те направиха съвет, та всички благородници да дойдат вкупом и като ги гледат, да мислят, че и господарят им е заедно с тях. А той, отделил се от тях, вървеше през планините по една стръмна пътека. А те стигнаха в Солун и никой не въстана и не посегна срещу тях. А самият той с петима души, след като обикаляха дълго из едно затънтено място, пристигнаха през нощта в едно изпречило се на пътя им село. И като влезе при едни благочестиви християни, представя им се за едни от своите благородници. И те го скриват в хамбара си. А останалите останаха на поляната с конете. Измаилтяните пък мислеха, че той е влязъл с полка си в града, където се надигаше и голям плач от благородниците. И на втората нощ станаха и тръгнаха. И една жена го позна, и го хранеше с радост. И стигнаха в града, където се събраха. И тъй той отива в отечеството си при преизрядния си вуйчо. И се оповестяваше неописуемата радост, когато и разделените църковни органи събра в едно и утвърди със скиптъра си този всезнаещ и премъдър изкусник и вършител на всевъзможни дела. И оттогава можеше да се види, че му се радва като на син.

 

71. И чул за тези неща, източният цар (имам предвид тъй наречения султан Кришчи) [114] идва и преминава в Цариград през зимата, уж че се кани да тръгне към деспот Стефан, защото иска да получи помощ от него. А тогава падна толкова много сняг и дъжд, та може да се каже, че небесата се отвориха (по Бит. 7:11), и понеже реките бяха придошли, не можеше да премине. И пак се връща на изток, защото искаше да мине през северните земи, и не можа да мине Марица. А цар Муса осъди и погуби военачалниците на тези градове, задето бяха скрили

 

177

 

 

и не му бяха обадили за неговия поход. И като го подгони, се връща и идва в Адрианопол.

 

72. И тогава вдига оръжие срещу деспота и пак идва битка след битка. Сякаш някакво смущаващо дихание на северното море, идващо от морските глъбини, и прах изпълваха въздуха, а земята - мъжеубийства и кръвопролития. Защото имаше следната тактика - понеже имаше два най-добри отряда, единия го беше нарекъл преден, а втория – рицарски [115], и те вървяха пред него и имаха със себе си множество отбрани коне. И където трябваше да се щурмува нещо, изпращаше напред издръжливия отряд, за да върви денем и нощем и да нападне от засада, и да откъсне противника. А когато ги отблъскваха, рицарският полк бързаше, излизайки напред, докато той самият не пристигнеше с всичките си сили. Та ако нечий кои изостанеше някъде, слязъл от него, ездачът веднага възсядаше друг от тези, които бяха с него. И който извършеше някакво геройство, се записваше, за да му се въздаде според стореното. Подобни разпоредби издаде и за крепостите. И по същия начин и за тези, които бягаха от наказание. А идваше зима, и защото беше научил сърбите да воюват така заради източния цар и за да не бъдат с много силна войска в такова време, той тръгва С цялата си войска към Ново бърдо [116]. Тръгва и като се приближи, почака малко, за да отпразнува в Средец своя Великден. И когато всичко беше приготвено за празненството, в деня на празника той възсяда коня и казва: "Аз така ще отпразнувам този Великден", и внезапно тръгва от София, като минава планината, наречена Чемерник [117], без да спира никъде чак до Враня, където пребиваваше кесарят, когото за малко щеше да хване. И плячкоса каквото намери във Враня, и се устреми към Ново бърдо. И макар че беше намислил много нещо, не успя нищо. И чу, че деспот Стефан идва да го нападне внезапно. А той по същия начин насреща му, та и той да го изненада. Но приснопаметният видя, че войниците му са твърде малко, и се насочва към големия град. А Муса се връща и навлиза в арбанашките земи, където, след като пообиколи малко, чу, че синът на цар Сюлейман, наречен Оркан, е дошъл по море в Солун и от Солун - и едно от неговите владения. И като го подгони, настига го. където и много негови пехотинци бягат, а и той за малко не загива, като го настигна. Но все пак му предадоха детето, което той взе и ослепи. И погуби там мнозина отбрани люде, а за пешаците измолиха да отклони гнева си от тях.

 

178

 

 

73. И подобен на онзи древен воин Фока [118], пак се опълчва срещу Солун. И разрушава града, наречен Хортиат [119]. А срещу Солун не успя нищо. Пък и Гюрг беше още в Солун. И като чу, че султан Мохамед пак се кани да дойде, пое към Адрианопол през Славиеви гори, където получи вест, че вече е дошъл, и се изпълни с кипяща ярост. А войниците спяха малко през нощта, защото все вървяха. И като установи, че Мохамед не е идвал, остана там през зимата.

 

74. А пък що се отнася за сърбите, в навечерието на Рождество Христово той се надига оттам, както някога Антиох [120] срещу Иерусалим, с голяма ярост и гняв. Рече, че ще изтреби всички до крак. Защото беше записал мнозина от своята земя, които да засели в сръбските краища, както Салманасар [121] засели пет хутейски рода в Самария, без да знае, че скоро ще се разбере какво е сторил. Както и онзи Антиох, когато казваше: "Сега разбрах какво съм сторил на Иерусалим." (по I Мак. 6:12) Но там Бог изпрати лъвове срещу хутейците, а тук дори не допусна езичниците да дойдат.

 

75. И така цар Муса, идвайки с такива помисли, напада най-напред неговия воевода, укрепил се в крепостите Соколац и Свърлиг [122]. И като стигна в страната им. приписа по едно село на книга и ги раздаде на всеки един от началниците на своите пешаци, за да събере всички под крепостта. И като се надигна, дойде под крепостта. И превзе Соколац, и изпрати воеводата Хамуза [123] в Адрианопол. И там го предадоха на смърт заедно с останалите. И прокуди хората от тази земя, и ги засели в своята през 6931 (1413) година. И като свърши това, отива в сръбските предели, и превзе Болван [124], защото тези, които бяха в него, се уплашиха много и го предадоха. А той, като плени и тях, ги пресели по същия начин. Превзе и Липовац [125] и хората в него бяха пленени и ограбени по същия начин. Също така беше разграбен и Сталач [126]. Но в кулата се задържа, пазейки крепостта, едни благороден мъж, докато не изгоря и той заедно с кулата, като някой от древните герои, показал доблестта си. И обгражда и други градове, и стига в Коприян [127], който след много кръвопролития превземат, като посичат и пленяват всички хора.

 

76. Обаче деспот Стефан, виждайки това, изпраща през влашките земи вест до източния султан да дойде и да не го подмине, а "Като се съединиш заедно с моята войска – рече, да се устремиш срещу него”. И тъй султан Мохамед тръгва от изток, а деспот Стефан от запад с всичките си войски, и още с угърския велможа и с гореспоменатия босненски измаилтянски воевода. И като разбра това, Муса тръгва, за да пресрещне източния, и като подмина Филипопол, го пресрещна в местността, наречена Макри ливада [128]. И сякаш на сутринта ще се бие, източният оставя през нощта целия си стан на противника

 

179

 

 

и отива при блажения. А Муса го гони до Средец и не го настигна, защото не беше изпратил всички войници, които бяха с него. Но скоро му се случи да събере много хора. И след като тезоименитият узна всичко това, идва и той в Крушевац с всичките си войски. Там идват и всички султанови велможи, за да положат здрава клетва и завет. И след като се уговориха и обединиха, настъпваха. А всички властелини отидоха при град Коприян да го искат. А тези, които бяха в него, отвърнаха: "Който бъде цар след боя, градът е негов." Тук при Добрича [129] дойде и Авренез, [130] бягайки от Муса. Дойде и Богдан [131] и някои от пешаците на Муса. И оттам отиваха да заобикалят към Овче поле, та да надойдат още повече. И като преминаха Черна гора, деспотът се връща, след като му изпраща цялата си войска, която беше предал на племенника си Гюрг. И като пристигнаха, откриха, че цар Муса се е върнал за малко в планините, защото беше казал, че така ще заварди пътищата на сръбските войски, дошли със султана. Което и бяха сторили, та никой да не избяга, ако Муса надвие. И те бяха застанали под планината Витоша на река Искър с всичките си войски, а Муса - при Стипони [132]. И като видя стражите да се бият, не можа да укроти яростта си, и като се надигна, тръгна срещу тях. И след като премина гребена на планината, който ги разделяше, се устреми срещу сръбския челен отряд, като го накара да отстъпи. Което и видя Гюрг, и каза: "Предадохме своите." И го удря от другата страна на фланга, и го разбива заедно с отряда на тезоименития, който се укрепи и победи. И царят като се видя разгромен и от двете страни, удари на бяг. И като го хванаха в река Искър, му счупиха гръбнака и го удушиха. И огромно множество беше избито тук от войската на тезоименития. А над деспотовите войници военачалник беше челникът Радич, мъж храбър и мъдър, и извършваше много дела с малко думи. И с него още двама воеводи Шаин и Михаил. И след като това се случи, източният господар и самодържец на изтока и на запада седна на бащиния си престол. А беше благ и благоразумен във всичко, и кротък, и наистина като Артаксеркс при цялото си могъщество се показваше кротък.

 

77. И след като Муса беше убит, господарят Гюрг тръгва с цялата си деспотова войска. И този ден, както беше уговорено, заради победата, наистина голяма, той беше удостоен с много почести, а и всички отличили се. Изпращат се и скъпи дарове на тезоименития деспот и пратеници, та му даде и град Коприян. Даде му и областта, наречена Знеполе [133], и други материални облаги бяха дадени. И оттогава животът и нещата, всичко се върна в мирно състояние, така че да викаме сякаш заедно с пророка към Иерусалим: "Празнувай, Иудейо, в своята радост! (по Наум 1:15) Защото Господ отне неправдите ти,

 

180

 

 

избавил те е от ръцете на враговете ти. Възцари се Г ос под посред тебе и няма да видиш повече зло" (по Соф. 3:15).

 

А деспотът сякаш от ден на ден се стремеше към все по-големи дела и благодареше на Бога за всичко, което сътвори през всичките дни от живота му. А делото му беше непрестанна милостиня, често четене на божествените слова. И толкова се беше отдал на бедните, та сам да излиза нощем по улиците и площадите, за да раздава милостиня със собствената си ръка. И взимаше само едни верен човек със себе си, който да носи златото или среброто, каквото и да беше. Много пъти и сам правеше това. А веднъж дойде един просяк и той му даде милостиня. И пак дойде, и просеше. И блаженият му даде повече, защото го позна. А той за трети път дойде при него и като му даде още повече, рече: „Крадецо и измамнико!” А той отвърна: „Не аз съм крадец, нито пък измамник. Мъка ме е налегнала. Ами ти, който след като владееш земното, разхищаваш и крадеш небесното." А ходеше и при вратите на бедняците и през прозорчето или през някой процеп им подхвърляше милостиня. И всички знаеха кой прави това. И постоянно ходеше цяла тълпа прокажени, които той самият хранеше винаги и нощем пълнеше десниците им. И за да стане истината още по-широко известна - едни път, като чули за това, от поморските и българските краища надошли толкова много прокажени, та със сила отнемали милостинята на градските. И служителите на градоначалника ги изгонили. Заради това били изгонени. И с делата си непрестанно даваше пример. Веднъж, когато се канеше да излезе, за да раздава милостиня, както обикновено, когато всички във външния и вътрешния град спяха, той взе със себе си едного, когото много обичаше и който знаеше и други тайни, и му каза тихо: "Вземи и меча ми." А той не разбра какво му беше заповядано, пък не смееше да попита. И като повървяха донякъде заедно, деспотът го остави и му каза: "Почакай тук." И се върна при него някъде през най-дълбоката нощ, и стигнаха до вътрешната порта, където юношата искаше да отвори и не можа да го стори бързо. А деспотът, понеже мислеше, че с другата си ръка държи меча, който му беше заповядал да вземе, му каза: "Дай ми меча, докато отвориш." И юношата тогава разбра какво му бе казано. И уплашен, каза: "Изобщо не ми пречи." И като отвориха, вървеше бързо напред по стълбата, уж за да му свети, и се правеше, че оставя меча, за да не разбере, че не го е взел. А благочестивият се чувствуваше като нагазил в някаква кал заради неговата нечестност. Защото който върши такива дела, е като морския пясък, никога неоскудяващ през всички дни на живота му. Но да оставим това. А в пустинните места по вселената, където чуеше, че има да живее някой в името на Господа, и всички пустинници в неговите предели или в Атонските

 

181

 

 

отшелнически килии, или пък в манастирите, и ако някой, видял кадилница или скъпоценен светилник, молеше да го отнесе там, той самият молеше владетеля на това място: "Ще ти дам по-скъп и по-хубав в скоро време, ако подариш този." И бързо правеше всяко нещо, което беше обещал. И от останалото също черпеха непрестанно. Но стига сме разказвали за тези неща.

 

78. Ами преди, когато сключи истинско приятелство със западните страни, когато ходи в града, наречен Будим? [134] И когато беше съборът на западните крале и на другите господари при угърския крал, когато той трябваше да иде в Констанция и Рим, за да се възцари над всички. Този деспот Стефан беше най-блестящ от всички и най-много се открояваше, и отдалече го виждаха като месец сред звездите. И съветите му винаги бяха на място, необорими. Тогава получи в дар и много от угърските земи, твърдини и села и други неща, които знаят всички околни царства. И не само това, ами след седмата година от качването на краля на престола, когато се върна, всяка година ходеше на западния събор и никога не нападна градове или земи, а се връщаше. И понеже той ходеше там по този начин, и те идваха при него. И не само това, ами веднъж преди това кралят беше и в неговия град Белград. И минаваха като от къща в къща по угърските и сръбските градове. О, какво чудо! Защото кой някога нейде е чувал за такова нещо във вселената - владетели, дето източните са врагове на западните и плячкосват земите си, и воюват един с друг, а той, вместо да изпраща войската си към източните срещу западните, сам да ходи при западните на различни съвети. И те двамата правеха това открито и дълги години. И наистина никой друг нийде не го е правил. Единствен той, големият и чудният в премъдростта си и силата, чрез когото това после стана като някой утвърден закон. Защото западните не просто търпяха това, ами знаеха, че той е като щит и непоклатима опора, поради което и свещениците им казваха: "Молим и за благочестивия деспот на сръбската земя." И най-личните им и храбри хора идваха, за да служат при тезоименития, така че веднъж пред краля и на един събор на всички князе, един от рицарите на благочестивия надвива най-силните и взе венеца на победата. А той имаше власт да увенчава и кралските благородни и славни рицари. И колко повече се гордееха те с това, като казваха: "На мене деспотът ми връчи рицарството."

 

Да добавим, че и от източните с каква ли похвала или любов не беше удостоен. Защото и онзи султан заради превъзходството му, когато окова воеводата на войските си, каза на молещите за него: "Ако не получа съвет от брат си деспота, няма да го пусна." И изпрати да го питат. А той му отговори: "Ако искаш да храниш в къщата си змия, на която си отрязал опашката,

 

182

 

 

храни я." И като чу това, не го пусна до самата си смърт. И подобно на това и с всички останали съвети.

 

И след като султанът свърши да воюва на изток, пак изпрати войската си през Босна срещу угрите, където хванаха и разбиха дошлите угърски банове, и ги заведоха при султана. И чрез ходатайствата на деспота бяха откупени и спасени от жестока смърт. А с Петър беше и мировийският Иваниш [135], върнаха се и българите, пленени от Муса, които Муса беше прокудил. И поживя този султан в мир с всички, с които още отначало беше завързал приятелство. И после умира в Адрианопол, без да е на война, и велможите скриха смъртта му.

 

79. И когато случилото се стигна до слуха на деспот Стефан, мнозина го подстрекаваха срещу измаилтяните, дори и някои от източните. А той казваше: "Положил съм клетва пред султана да сторя добро на децата му.” По това време дойде и племенникът му Балша [136], арбанашкият господар. Беше предусетил смъртта си, защото от дълго време боледуваше, и там скоро умря. И като го приготви с големи почести и оплаквания, го погреба. После улучил сгодно време и събрал всичката си войска, тръгва срещу албанците. А те знаеха, че десницата му е щедра, и като го видяха, скоро всички се стекоха с радост при него. И пое тази страна, след като влезе в битка при някои градове, и дошъл под Шкодра, [137] я обсади. А венецианците бяха дошли и предлагаха да сключат мир. И изпраща при венецианците воеводата Витко. А деспотът се връща, като остави чест от войската да защитава града. И си дойде вкъщи.

 

80. А от Прага дойде вест, че са се опълчили срещу своя господар - краля, и са отцепили чешката земя от угърската. И се надигнала една ерес, наричана хусистка. И тя надви. А някои казват, че хуситите били близо до православието и че този Хус [138], като бил в Иерусалим на поклонение по светите места, отишъл в Синай, където Господ говори на Мойсей, и там поживял в един манастир с братята, и от тях научил образеца на православието. Там изучил и гръцките писания и се връща в своята страна. Заради него се намират още гръцки писания в Прага в голямата школа. И бидейки оратор, така се усъвършенствува в учението. И казват, че на събора пред папата, когато се въведе за свещеническия чин, когато направили диспут с него, той взел думата и казва: „Този устав прави голямо зло, та светските духовници да не се женят, което никой от светците не е забранил едно време. Защото в едно от големите села се намери един, довел от едно място една вдовица, а от друго - друга, и родил от едната син, а от другата - дъщеря. И децата пораснали без да знаят и братът взел сестра си за жена." И много други неща каза открито на отците. И го пребиват с камъни, и го качват на кладата. А понеже той имаше много ученици, тези неща се разпространиха. И когато това се

 

183

 

 

случи, кралят изпраща при деспота да иска малка част от отбраната му войска, и понеже беше зимно време, за да ги изплаши по обичайния начин. Което и стана. И като отидоха, обърнаха в бягство хусистите, като ги гонеха и пленяваха, защото те вече се бяха разпръснали и за малко не бяха стигнали до самия Будим град.

 

По същото време в Белград умира и цар Константин, син на българския цар Страцимир [139]. А деспотът още беше в Албания, защото живееше там като се върна от Унгария. И благочестивият го оплака като истински брат, и раздаде много милостиня за душата му. А това се случи през 6930 (1422) година.

 

81. Трябва пак да споменем как свършиха събитията на изток. Когато султанът умря в Адрианопол, както казахме прели, той беше пренесен от велможите и от домочадието си в Бруса. Имаше един, на име Мустафа [140], който с измама се представи за Мустафа, сина на онзи, когото наричаха Светкавицата. И той беше тръгнал по-рано от Влашко към Солун. И султанът го беше гонил тогава чак до Солун. И изпраща при цар Мануил пратеник, който стои над царските неща, но не му го дадоха. И оттогава този пребиваваше в ръцете на гърците, които в този момент се изхитриха и го пратиха да царува в западните краища. А султанският син беше в източните, и пое той всичко чак до Калиполи. И изпраща на деспота предложение да му бъде приятел. А деспотът му даде писмо в знак, че ще спазва това. Даде го на султанския син, за да се знае за нерушимия договор с баща му. А той се наричаше хан Мурад [141]. И праща войска от изток срещу Мустафа с най-силния и високопоставен воевода на баща си - Баязид. Където този Баязид пада убит. И войската се присъедини към измамника Мустафа. И Мурад отива в Анадола, където много войници бягат от Мустафа, защото така го бяха подлъгали: "Ако минеш морето, всички ще дойдем при тебе.” А онзи измамник отива на запад. И Мурад взе цялата войска, мина морето и като го гонеше от място на място, го хваща в една ливада, където измамникът се криеше, и бива убит.

 

82. Обаче гърците оказват помощ на най-малкия султанов син и той взема земите на тъй наречения Мустафа и някои други области на изток. И Мурад пак тръгва натам, като изпрати войската пред себе си. А момчето излезе насреща му от град Никея и там беше убито. Пада там и Михаил бег [142], високопоставеният царедворец, когото Мурад беше освободил след смъртта на баща си. И след като това се случи, хан Мурад стана цар и на изтока, и на запада.

 

83. И после изпраща пратеник при деспота, за да благодари за всичко, защото деспотът го беше предупредил, като му беше изпратил пратениците на лъжливия Мустафа. И когато пратеникът

 

184

 

 

пристигна при деспота, той устрои голямо тържество с него, та плаваха с катърги и по Дунава, и по Сава, пиейки и веселейки се. И като го дари богато, го отпрати. И така пак се установи мирно и приятелско съжителство. А Мурад влиза и в Цариград, тръгва и срещу Влашко, а после пак сключи мир и с двамата владетели. И той беше като баща си за всички с царски чин, обаче много по-лукав. А благочестивият деспот Стефан го налегна още по-тежко омая болка в краката, от която страдаше отдавна. Затова още повече се уплаши да не умре и изпраща за племенника си - господаря Гюрг. И той идва в града, наречен Сребреница [143]. И там заедно с патриарха събира събора на честните архиереи и на благородниците от всякакъв ранг, и на всички най-лични хора. И го благославя за господарството, казвайки: "Отсега него признавайте за господар вместо мене." И се помоли, като положи ръцете си върху него, и после заклева всички да му бъдат верни. Та и него самия заклева, за да не пренебрегне възпитанието според своя чин. "Ами както аз исках да имам промисъл за всички тях, така и ти. Защото мнозина са ми служили, а аз не успях да ги възнаградя " И дълго го поучава за благочестието, и го напътствува. И затова оттогава най-верните се привързаха повече към своя млад господар, отколкото по-рано. А благочестивият оздравя от онази болест и ходеше и струваше добрини.

 

84. А Мурад искаше да тръгне на запад, и като виждаше, че благочестивият деспот всяка година ходи при краля, и като се вслуша в някои клеветници, изпраща един от верните си хора уж да разбере истината, още докато деспотът беше там. И изпратеният почака доста време, и като си дойде деспотът, разбра каква е работата и му изпраща дарове, но онзи не бе удостоен да го види. И като се върна при царя, клеветеше много: „Ако ти не тръгнеш срещу тях - рече, - те вече ще дойдат срещу теб." И царят отива в София, където пристигат по обичая и войниците на деспота. Пристига и пратеникът. А царят задържа за малко войниците и им рече: '‘Вървете при своя господар и му известете за моето идваме." Изпрати и своите войници да ги изпроводят до границата, та да не би да пострадат нещо. И се надига, и отива в Крушевац, като плячкосва една част. И пак веднага се връща, защото благочестивият изпрати пратеник. А деспотът взе войската, която беше приготвил срещу тях, и отива в Босна, защото бошняците тогава, улучили момента, бяха настъпили към града, наречем Сребреница. И когато деспотът внезапно пристигна на реката, наречена Дрина, която бошняците смятаха за непроходима, а деспотът премина бързо реката и като видяха товам бошняците оставиха целия си стан и избягаха със своя крал. Остана и катапултата им, наричана Хлъмка, заедно с две други, и деспотьт заповяда голямата да бъде закарана в Белград, а останалото

 

185

 

 

в Сребреница. А сам влезе в Босненската земя. И като гонеше краля, вземаше пленници. А кралят се установи в една от твърдините си и изпрати пратеник, като го молеше да си отиде. И се върна, и си стигна вкъщи. И обикаляше, струвайки добри дела. И се случи на Велики четвъртък, когато се пее "Приеми ме, сине Божи, днес да участвувам в Твоята тайна вечеря". И той не можа да се сдържи, и започна да ридае горко. И като излезе, много плачеше от цялото си сърце. И като си уми лицето, влезе пак и започна да ридае още по-горчиво, защото това беше мястото под гореспоменатия град Сребреница, в който имаше много майстори на сребро. И някакви буйни глави, като влезли в спор с един младеж, изпратен по работа, го убили и го хвърлили от един покрив. И като разбра това, той тръгна натам и тъй като голяма част от града беше побягнала, той хвана някои заради невинната кръв и им отсичаше ръцете и нозете. И като си спомняше за това, неудържимо ридаеше заради случилото се.

 

85. И оттогава още по-щедро отваряше десницата си за бедните, тъй като хулеше Теодосий [144] за избиването на многото невинни, което беше станало в Солун, и толкова негодуваше задето набеждават онзи свети мъж Амвросий [145], макар и да не е истина, че искал да възвърне идолослуженето. И ако този не приобщиш към светите тайни, той сам ще викне заради виновните: "Не съм достоен и няма да се докосна недостойно до тялото Христово и кръвта Господня, защото според апостола такъв човек яде и пие за осъждане на себе си.” (по I Кор. 11:29)

 

(86). А източният цар пак чу, че западните са дошли във влашките земи и укрепват крепости, и правят власите свои помощници. И като се надигна и той, отива в Бдин. И като се изкачи по течението на реката, превзема угърския остров. А корабите и хората там изкла и плени. И отново се върна към Северин [146]. И изпраща в онази страна да го обсаждат. Но когато угрите се появиха, войниците се разбягаха.

 

87. А блаженият или изпращаше подаръци и дарове на царя, или обхождаше земята си, за да издигне още някой божествен храм. И оттам чу, че той е превзел острова. И се вдигна та тръгна към Белград. И отседна в местността, наричана Главици, и като обядва, излезе на лов. И докато ловуваше, взе сокола на ръката си, но като го взе, не го носеше както трябва, той, който дотук правеше всичко, както подобава, и предизвикваше учудване, и се накланяше настрани, аха, да падне от коня. И като го подхванаха от двете страни, го водеха до стана. И лежеше в шатрата за жалост на всички, като издаде само един звук, казвайки: "Пратете за Гюрг, за Гюрг!" И така нищо не отговаряше чак до сутринта, когато предаде духа си на Господа. Престави се през 6935 (1427) година, на деветнайсетия ден от месец юли, в събота, в петия час на деня. А когато се канеше

 

186

 

 

да падне от коня, такъв страшен гръм се раздаде внезапно над града, какъв то никога не сме чували. И от този час настъпи тъмнина из цялата страна, та мислеха, че е нощ, и на залез слънце малко пак просветна. А това се случи по пладне.

 

88. И когато това се случи, какви ли не жални гласове можеха да се чуят тогава и как се хвърляха по очи на земята и кръвта им потичаше, и колко много други неща, защото го оплакваха не само като господар, но и като почитан баща. И изпращат за Гюрг, а сами го поеха и го носеха към гробницата, която сам си беше изградил в Ресава - о, славни господарю на славно войнство! - и затова най-много се грижеше великият воевода [147]. И не погледнаха тогава нито жените си, нито децата си, нито страната си, нито нещо друго. А там наблизо беше и измаилтянската войска, но те не скъпяха живота си, за да го положат в мястото, където беше заповядал.

 

89. И като стигнаха там, какви ли не вайкания можеха да се чуят, как си раздираха лицата и си скубеха косите и как изхвърляха задължителните хубави наметала, защото вместо в хубави дрехи се обличаха във вретища. И ако някой ги намереше хвърлени някъде, без да е получил иночески сан, ги взимаше и ги разкъсваше на парчета, за да бъде тъжно всичко в тъжната промяна. И обрязваха конете и т.н. И обезумелите гласове на угърските рицари - негови слуги, които викаха: "При кого ни изпращаш, какво съгрешихме пред твоята власт, та така внезапно ни отпращаш? Къде ще намерим слава като твоята и красота, и толкова много дарования? От днес сме лишени от сладостта и красотата на този свят. От днес сме сираци и странници." Както и тези в иночески образ скубеха косите и брадите си и ги хвърляха, многочестните и светлите, които той дотогава изключително почиташе и целуваше. А друг нареждаше друго нещо, подобаващо за горестта. И всички обезумяваха, защото щом свещеникът или дяконът трябваше да възгласи: "Още се молим за блажената памет на приснопаметния господар деспот Стефан", някой от славните, който си скубеше брадата, се провикваше: "Не, иноче, как смееш да казваш това!" И всички заедно изреваваха от глъбините на сърцето си, подобни на лъвове, и новите израилтяни устроиха наистина голям плач за новия Израил. И понеже времето напредваше, бързо го обредиха и го положиха в църквата, отдясно на влизане в храма. И влизат в града, имам предвид Белград, и идват, и из всички краища беше оповестено за случилото се, за да бягат всички в крепостите и островите.

 

90. И можеше да се види страшната промяна в града - всичко светло - с черно върху всички - даже жените и децата. И съставяха сякаш траурни шествия, и посрещаха благочестивия и прекрасен царски двор, едни чакаха в града, а други пред града. А приятелите на възжелания идваха по първия си обичай,

 

187

 

 

вътрешните заедно според чина си, както някога със своя господар, отбраните коне отпред, вратарите след тях, и така заедно всеки чин. И кои ще ни опише много жалните гласове, когато някое от шествията ги пресрещнеше. Или когато влязоха в градските стени и дойдоха във вътрешния двор при тези, които нареждаха със сърцераздирателни гласове, при благочестивата господарка и негова любима сестра, вървяла заедно с него и избавила отечеството си като застъпница пред Бога, както древната Естир. И тук много от отбраните люде загубиха свяст и седяха с отворени уста и изнемогнали, та ги обливаха с вода. А извън града и вътре и седмовръхия прощалните песни на хората, които бягаха от земите си и прииждаха, изпълвайки въздуха. И във всички градове и краища беше така. И с какво да го сравним тогава, с кое жално ридание от памтивека? Защото пророк Осия рече: "Господ превърна в плам празниците ти." (по Амос 8:10) "Чух - рече - и Ефрем да ридае: наказва ме Господ и сам се наказах." (по Иер. 31:18) Дали да приведем тук плача и воплите на Мойсей, когато всички люде и старците се върнаха с голям плач и много ридания от планината Аван? [148] Върна се и Иисус и Елеазар [149] със стенание и всички заедно ридаеха тридесет дни (по Втор. 34:8), казвайки: "Остави ни, угодниче Божи! Защо ни лиши от себе си, избрани вожде, лиши нас, вожде на новия Израил?” Или пък както Израил изпращаше в плен Даниил и тримата отроци с неописуеми ридания и големи степания. И не само тези, които му бяха поданици, а още повече Света гора и целият Цариград, и всеки град и страна, където се чу по вселената, та и измаилтяните да се чудят. А мнозина и от тях плакаха за него наистина.

 

91. И когато идва благочестивият господар Гюрг, неговият племенник, пак подобни звуци изпълваха въздуха, докато полковете го посрещаха и очакваха. Едва тогава като че ли усетиха някакво облекчение, защото всеки един очакваше вече смърт и разграбление. Тогава му отвориха и вътрешната кула, защото преди не беше поискал да я отвори, понеже я пазеше. И не се изкачи според господарския обичай на трона в църквата, и когато службата свърши, не даде нищо да се изрече за господарската слава, а вместо това вопли и ридания се чуваха във въздуха. И той самият беше с всички, макар да имаше царско достойнство. И като дойдоха всички, които предишният беше издигнал, всеки му подаде своя жезъл, сиреч властта си. И той с голям плач отново даде на всеки един неговия сан.

 

92. А тогава цар Мурад, като му това и разбра, ч е истина, идва скоро с всичките си сили, защото беше наблизо. И като взе сина си, който беше там с него, прати го с войската на Стефан, за да я наблюдава. И като тръгна, настъпи към Крушевац, който превземат с бой. И след като хората, които бяха в града, побягнаха от него, се предадоха и други градове.

 

188

 

 

И стига Ново бърдо, без много да се е изморил. А там искаше да се разбере с пратениците, които бяха дошли, и да върне земята, която превзе. Обаче идва вест от воеводата на град Голубац, че предава града. И това обърка пратениците, и те се върнаха. А царят си отиде, защото идваше зима. Но остави хора да пазят земята, и те отидоха и превзеха Голубац [150], защото воеводата му ги пусна, и плячкосаха земите около крепостта. Докато отново не дойде пратеник от царя, уговори някои мирни условия и се върна. Но преди това самият господар Гюрг дойде при Голубац и там при него дойде този войвода уж да се разберат. И обеща да го пусне в града, и да му го предаде. А някои подстрекаваха господаря да го хване. Но тъй като думата му беше твърда и подобна на диамант, той не поиска да стори това. А освен това и кроткият Давил, който се надяваше, че Бог ще го опази и ще го направи цар на новия Израил, също така не послуша подобен съвет. И когато отиваха заедно в града, воеводата се спусна напред към вратите и се отметна от думата си, и вдига ръка и оръжие срещу помазания. А той пък се връща в стана си.

 

93. И не само тях бяха налегнали разруха и беди, ами и западният крал стигна при Цариград и го превзе уж с мир от благочестивия му господар, защото се бяха уплашили заради турците. И след като тези неща се случиха, трябваше като с пророк Захария наистина да надигнем глас към Иерусалим: "Отваряй, Ливане, портите си, и огън да погълне твоите кедри.” (Зах. 11:1) И дори да не е орел, както казва Навуходоносор, и когото и Иезекиил предрече там (по Иез. 17:3), някакъв друг с големи крила и пълен с нокти ще се приближи и ще вземе избраните кедри. Но ние тогава бяхме като Иерусалим, когато в Давиловия дом дойде вестта за това какъв лукав заговор са скроили срещу него Ефрем и Факей, синът Ремалиев (по Ис. 7:1-10,). И големият орел от изток, и той ни изглеждаше такъв, и такива неща стори, и затова трябваше да ридаем с пророк Иеремия за запустението на новия Сион, както той тогава. Защото, наистина, къде изчезна внезапно всичко светло и красиво, което имаше и навън, и вътре, къде са хороводите и игрите, къде са църковните сборове, къде са съборните тържества и молитви, когато се излизаше извън града? Внезапно всичко се превърна в мерзостта на запустението (по Дан. 9:27), всичко се преобрази, всичко стана, сякаш че не е съществувало, всичко се изпълни с горест; храмовете се разораваха и изгаряха, а хората понякога бяха прогонвани, а понякога се заселваха вътре в тях. Често проклинаха, защото виждаха, че ги владее нещо ново и беззаконно. И орелът от запад, много стар и с окапали пера, който и преди това беше предсказван, наистина в сънни видения, тук прелиташе от кула на кула и ги завладяваше. Имаше и друго знамение - вечер, в дълбока тъмнина,

 

189

 

 

преди да заспим, тако ми Бога, идваше от запад от другата страна на реката нещо като глас на тръба, и пред кулата, и после малко по малко се издигаше, докато изглеждаше наполовината на Сава. И после ходеше из целия град от врата на врата, и то без да бърза, ами два или три часа. та да си мислим, ако не беше от запад, че идва тезоименитият, или пък някаква войска. Та като излязохме да видим какво става и накладохме огън, се появи и това видение: сякаш честните образи в голямата църква в града се бяха издигнали във въздуха, и то според чина си за второто пришествие - царицата и владичицата и Иоан Предтеча от двете страни на лика на Спасителя, а дванайсетте апостоли по шест от двете страни, както подобава, всичко, което мислехме, че е за славата и спасението на града. А то, уви, беше заради напускането му.

 

Случи се малко преди смъртта на тезоименития, на седемнайсети същия месец, сякаш въздухът изпусна искри от небето върху града и те предизвикаха пожари, но ги изгасиха. А още по-преди, като се надигна вихър, отнесе църковния покрив и го запрати на земята и събори много жилища и жилището на сестрата на тезоименития. А след Великден угърските свещеници от другия бряг на реката с измама, когато в църквите имаше събори, дойдоха според своя си чин с хората и иконите си и минаха през града. А благочестивият ги беше наскърбил с нещо, защото те бяха негови слуги. И те изпратиха на деспота иконите си, на които по западен обичай върху хартия беше изобразен Богът Отец, разпъван заедно със сина си и прочее. А той, като че ли насън, без да види това, заповяда да сложат надпис на всяка картина и да ги разделят между градските църкви.

 

И имаше един дошъл от Мизийските краища, който се правеше на глупав, а делата му свидетелствуваха, че е съкровен раб божи. И той ходеше из града денем и нощем и горко плачеше: „О, тежко ми, тежко ми" - викаше, докато и деспотът не разбра за това и му даваше милостиня. А той по обичая си сам я даваше в ръцете на нищите. И за да не би някой да се присмива на това, да си припомним онзи Иисус, който още преди разоряването на Иерусалим при кесаря Тит [151] ходеше и викаше ден и нощ. Глас от изток, глас от запад, глас от четирите посоки, глас срещу Иерусалим и срещу храма, глас срещу жените и невестите, глас срещу всички хора. И дори след като го предадоха на княза и го биеха, пак викаше "Иерусалиме, Иерусалиме" (Мат. 23:37). А князът Алвий [152] беше римлянин и го сметна за луд и го пусна. И онзи така предрече на себе си: "Защото го порази камък от прашка, и умря" - каза. Или гласът, който свещениците чуваха да им казва на празника на безквасните хлябове: "После ще поискам да бъда с вас тук, извършвайки службата." А което Бог рече на Соломон:

 

190

 

 

"Сега очите ми ще бъдат отворени и ушите Ми внимателни към молитвата в това място” (II Пар. 7:15), или пък звездата комета като меч; и вратата на големия храм, отворила се сама, която двайсет мъже затваряха едвам.

 

Но всички тия меша се случиха и се свършиха така. И след като хората му бяха разпръснати, отидоха на запад и изток, на север и на юг, спасявайки се от кръвопролитията. А ние приехме заповедта на всесветейшия патриарх на сръбските и поморските земи кир Ником [153] и на великия воевода, и на още други отбрани люде, макар тя да превишаваше силите ни. Но тъй като времето тогава беше такова, отложихме този труд. И на четвъртата година откакто беше отишъл при Бога сякаш той самият се яви и като че ли заплашваше с наказание, който заслужава наказание. А след това пък странствувах с всички свои хора и намерих подслон, където, макар и недостоен, го чух да ми заповядва да сторя обещаното. Затова, въпреки че не сме достатъчно способни за такъв труд, постарахме се да опишем всичко.

 

И ако някои знаят повече за него и са били там, където и неговите приближени, въпреки че чак до днес никой не се е постарал за благото на истината било с велеречиви слова, или с остър ум, то ако тук нещо липсва, или пък е излишно, без най-необходимото, или пък е по-нескопосано, като ми бъде наредено и се даде образец, нека всичко да си дойде на мястото.

 

94. И нека като стигнали в пристанище и вдигнали глави от печалното униние да отправим зов към него:

 

Радвай се, защото изпълни добре божествените повели,

радвай се ти, който земните светло владееш,

радвай се, мълнийна стрело, страшна за непокорните,

радвай се - благопокорните слушат охотно за тебе,

радвай се, кротки в съветите си Давиде,

радвай се, нови Соломоне, творец на мъдри дела,

радвай се, неописуемо съкровище на милосърдие,

радвай се, веледаровита отворена деницо,

радвай се ти, който изпълни с чудна украса божествените двори,

радвай се, светло признание за царски двор,

радвай се ти, който спазваше винаги отдалече божественото,

радвай се, научил отвсякъде най-важните човешки неща,

радвай се, деспоте Стефане, украса на държавниците!

 

Слава на този, който те даде в последните родове за похвала на християните, слава на нашия Бог, който прави велики и дивни неща, и от род в род запалва много отбрани светила, че и в най-последните родове да се яви неописуемото и дивното на нашия Бог, чиято е славата, во веки веков, амин.

 

Това написахме не като житие на един човек, но и като летопис с всички останали неща. Има и акростиси, като се започне от десетте глави на увода.

 

191

 

 

На дивно и справедливо царувалия на земята поднася това един роб странник, преводач на славния деспот Стефан-Константин.

 

А сто, светецо, и този акростих

 

СТРАН’НО СТРАНСТВОВАВЬ СТРАН’СТВЇЕ ПЛАЧЮ

 

Сладък, по-сладък от мед

Та и от питата пчелна в словата.

Речите сякаш от извор запечатан излива,

Ако както да са поравно

Нежно ухание и сладка храна,

Негли вижда той мярката

Истинна, дето черпим от него?

Като нов някой Давид прекротък (е),

С него и чрез него,

Тъй като опази

Разделилите благата си,

Архидивният Соломон се яви.

Нине, когато

Стичат се хора от всички страни,

Той като родоначалника Авраам

Всички странници посреща с радост.

Устремен и желаещ

Възнесение като Илия,

Алкаеше го, но друг изход ни сочеше,

Личен и красен като онзи в Египет,

Сребро и злато ни даваше

Тежки, вместо пшеница.

Ратник в победните битки,

Аки силния по храброст Самсон,

На Адамовите потомци издънка,

С очи като слънце лъчисти,

Той осветява зарите и го поемаме, ибо

Всякоя твар не приема да бъде лишена от двамата,

А, уви, няма друг преподобен да застане начело

От кръга на избраници светли.

Паки плачи, о, Белграде,

Лютото си зачерняне без надежда.

Агнецът водач като цвят прецъфтя и опада,

Коловръст и земята ридае, че прие го тъй скоро,

В ожидание на сегашната трийсет и пета година,

А е минала вече шестдесет и девета стотина.

 

 

---

 

БЕЛЕЖКИ

 

"Житие на Стефан Лазаревич"

 

1. Този епитет означава "едкакъв с името си", а в преносен смисъл "увенчан, венценосец". Не бива да се забравя, че и Стефан Лазаревич е съименик и на първите сръбски крале и светци Стефан Неманя (Свети Симеон) и Стефан Първовенчани.

 

2. Ханаан, земята, населена с потомците иа Ханаан, син на Хам, обетованата земя.

 

3. Пророк Илия, роден в град Тезви (Тисве).

 

4. Еврейски първосвещеник, служител на храма в Сяла и съдия на Израил. Умира, след като научава, че филистимците са взели Ковчега на завета като плячка след победата си над израилтяните.

 

197

 

 

5. Саавската царица. Царството ѝ се е намирало на територията на днешния Йемен (срв. Мат. 12:42).

 

6. Старогръцки историк (469-400 г. пр. н. е.). "Историк на Пелопонеската война".

 

7. Прочут старогръцки философ (364-322 г. пр. н. е.), ученик на Платон и учител на Александър Македонски. През Средновековието се ползва с неоспорим авторитет.

 

8. Хермес Трисмегистос - легендарен гръцки мъдрец и философ. Учението му се състои от три елемента: египетското многобожие, иудейско-християнския монотеизъм и гръцкия философски идеализъм. Бог е Ум (νους). Умът произвежда от себе си Словото (λογος), както светлината от тъмнината. Умът е Бог Отец. Словото – Син. Хермес Трисмегист е често цитиран прет Средновековието.

 

9. Тулис или Тулидос, египетски фараон. Според Иоан Малала завладял цялата земя до Океана. Възгордял се от своите победи, но му предсказали, че те бъде убит от своите хора. Известен като мислител през средните векове.

 

10. Апенините, които започват от Сицилийското море, т.е. от морето край остров Сицилия, и на север стигат Германия.

 

11. Черно море.

 

12. Планина в Галилея в североизточната част на Израилското поле, където според преданието Христос се е преобразил.

 

13. Планина в Мала Азия, пресичана от р. Тигър преди сливанетоѝ с Ефрат.

 

14. В съчиненията на древногръцките автори така се нарича група номадски племена, обитавали на изток от Каспийско море. Етническата им принадлежност не е ясна.

 

15. В Библията има две лица с името Евила - единият е потомък на Хам, а другият на Сим. Потомците им са заемали две различни земи. 1. Евилатската земя близо до Едемската градина. Според едни тя е лежала на югоизточния бряг на Черно море, според други - в Персийския залив. 2. Другата Евилатска земя е била на Арабския полуостров. Очевидно тук става дума за първата.

 

16. Тук става дума за р. Дунав при Белград. Фисон е и една от четирите райски реки.

 

17. Библейска личност, сии на Йосиф и брат на Манасий. Прави заговор с Факей, за да нападнат Иерусалим.

 

18. Първи сръбски светци, Стефан Неманя и Растко, вж. по-долу.

 

19. Констанций Хлор, владетел на Британия, римски император (305-306 г.) и баща на Константин Велики. Роден в Мизия около 225 г.

 

20. Римски император (284-305 г.), разделил империята на четири части и запазил за себе си източните земи със столица Никомидия. През 303-304 г. предприема жестоко гонение срещу християните.

 

21. Римски пълководец и император от 266 г. Владее Италия и Африка със столица Милано. Гонител на християните. Загива в заговор срещу Константин Велики през 310 г.

 

22. Максентий или Максений, сии на Максимилиан Херкулий, император на Рим (306-312 г.)

 

23. Синове на Констанций Хлор. Първият от тях е Константин Велики, римски император (306-337 г.). През 312 г. разбива Максентий на р. Тибър и през 313 г. издава т. нар. Милански един, по силата на който християнството става позволена и в последствие официална религия.

 

198

 

 

24. Сестра на Константин Велики и жена на Лициний.

 

25. Император на Западната римска империя (307-323 г.). Отначало се отнася колебливо към християните, но след Миланския едикт застава твърдо на страната на езичниците и от 316 г. започва да воюва срещу Константин Велики, който го побеждава и лишам от престола през 323 г. Година по-късно е убит в Солун.

 

26. Наречен е Бела, защото се е родил с бели коси.

 

27. Стефан Неманя (ок. 1170-1196 г.), велик жупан.

 

28. Велик сръбски жупан (1196-1217 г), сръбски крал (1217-1227). Към края на живота си приема монашеството под името Симеон. Канонизиран от сръбската църква. Около 1215 г. написва житието на баща си Свети Симеон.

 

29. Син на Стефан Неманя и Анна, брат на Стефан Първовенчани и Растко. Управлява Зета и Хум (Хлъм), баща на жупан Димитър.

 

30. Растко (1169-1237 г.), брат на Стефан Първовенчани и първи сръбски архиепископ под името Симеон. Известен църковен деец и книжовник, почитан като светец и от източната, и от западната църква. Умира в Търново на 14 януари 1237 г.

 

31. Стефан Урош I, син на Стефан Първовенчани и брат на Радослав, Владислав и Предислав. Наследява престола след брат си Владислав и царува от 1243-1276 г. Получава прозвището храпавы, което значи 'сипаничав‘.

 

32. Всъщност става дума за Стефан Урош II, наречен още Милутин, сръбски крал (1281-1321), син на Стефан Урош I и кралица Елена, от 1284 г. женен за Анна, дъщеря на Георги Тертер. Почитан като светец. Отначало е погребан в Банско, но през 1460 г. мощите му са премесени в черквата "Св. Неделя" в София, която затова се нарича и "Свети Крал“.

 

33. Стефан Урош III, сръбски крал (1321-1331 г.).

 

34. Син на Стефан Дечански и Теодора, дъщеря на българския цар Смилец. Сръбски владетел (1331-1355 г.), отцепва се от Цариградската патриаршия и малко преди 1348 г. поставя за сръбски патриарх Иоаникий. През 1348 г. се прогласява за цар на сърби и гърци. Жена му Елена е сестра на цар Иван Александър. Известен като голям завоевател и законодател. Брат му Душан умира рамо и не играе роля в сръбската история.

 

35. Сръбски цар (1355-1371 г.), син на Стефан Душан.

 

36. Сръбски княз от 1371 г. след Чирменската битка, баща на деспота.

 

37. Вероятно легендарен родоначалник на османските турци.

 

38. Турски владетел в Мала Азия, положил началото на турското нашествие на Балканите (1326-1362 г.).

 

39. Син на Орхан, владетел на Ачамие. Пръв напада Калиполи и помага на император Андроник в борбата срещу внук му.

 

40. Мним владетел на Ачамие.

 

41. Град в Европейска Турция на Дарданелите, днес Галиполе.

 

42. Андроник II Палеолог (1282-1328 г.), син на Михаил III Палеолог и тъст на сръбския крал Милутин, женен за сестра му Симонида. Воюва не с брат си, а със своя внук Андроник III (1321-1341 г.).

 

43. Мурад I, турски султан (1319-1389), син на султан Орхан. Стъпва на престола през 1359 г. Пада на Косово поле. Женен за сестрата на цар Иван Шишман - Мара (Тамара).

 

199

 

 

44. Поле в Южна Сърбия в областта Прищина, кедето е станала прочутата битка между турци и сърби през 1389 г., в която загива и княз Лазар, а султан Мурад е убит от воеводата Милош Обилич.

 

45. Манастир в Централна Сърбия, построен от княз Лазар през 1381 г. След Косовската битка Лазар е погребан в Прищина, но по-късно (около 1397 г.) тялото му е пренесено в Раваница. През XIV-XV в. манастирът многократно е разграбван от турците, а през 1438 г. султан Мурад II го опожарява. Заради турците монасите бягат в Срем, където започват да наричат Раваница Връднишки манастир.

 

46. Град на р. Западна (сръбска) Морава, създаден от княз Лазар като столица.

 

47. Най-малката дъщеря на княз Лазар. Според сръбските летописи той има трима сина и пет дъщери: Мара-Мария, съпруга на Вук Бранкович, втората е омъжена за владетеля на Зета, третата е жена на цар Иван Шишман, четвъртата - на унгарския владетел Загаревич Целиш, петата е Оливера, дадена на султан Баязид след Косовската битка.

 

48. Сръбски владетел, противник на деспот Стефан. Заедно с Никола Зоик и воеводата Михаил организират заговор срещу него. Съшият Михаил по-късно участва в битката на р. Искър при с. Чамурли (1413 г.) срещу Муса заедно с Шаки, Радич и Гюрг Бранкович.

 

49. Турски султан (1389-1402 г.), син на Мурад I. За три години завладява България, Сърбия, Македония и Тесалия и затова е наречен Илдъръм - Светкавицата. Пленен от Тамерлан в Ангорската битка на 28 юли 1402 г., умира през 1403 г. в Стара Фригия.

 

50. Става дума за Елена, дъщеря на кесаря Воихна, управител на Драма. След смъртта на съпруга си - серския деспот Иван Углеша, загинал в битката при Чирмен (1371 г.), Елена приема монашески сан под името Евтимия и заживява в Сърбия.

 

51. Влашки воевода (1386-1418 г.), син на Радул воевода и брат на Дан воевода. Наследява брат си, който пада убит от Иван Шишман между 1385 и 1387 г., понеже е подкрепил владетеля на Видинското царство. Убит в битката при Ровино поле, която според Житието и сръбските летописи се е състояла през 1395 г. на десети октомври, но тъй като тогава за начало на годината се е смятала датата първи септември, то точиата дата според нас е десети октомври 1394 г.

 

52. Син на Вълкашин и владетел на Прилеп (1371-1394 г.), турски васал. Убит в битката на Ровино поле. С него загива и Константин, последният велбъждки владетел, васал на Мурад.

 

53. Някогашно предградие на Цариград, основано от генуезците.

 

54. Град Митровица в Южна Сърбия в северните краища на Косово поле.

 

55. Днес Земун на устието на р. Сава.

 

56. Средновековна крепост западно от Крушевац.

 

57. Мануил II Палеолог (1391-1425 г.), византийски император.

 

58. Отначало име на област в най-северните части на Пелопонес със столица Коринт. В Новия завет се употребява като име на цяла Гърция, в която се включват Пелопонес или Морея и част от Коринтския залив.

 

59. Вероятно става дума за Морея - полуостров Пелопонес.

 

60. Някогашен град в горното течение на р. Сър-Даря северозападно от Ташкент (Узбекистан). От X до XIV в. важен търговски център на пътя от Иран за Сибир - Монголия - Китай, средище на европейски и азиатски търговци.

 

200

 

 

61. Демир у Константин Костенечки. Тамерлан (1336-1405 г.), на арабски Тимур значи метал, желязо и затова на турски се предава с Демир, което има същото мнение.

 

62. Областен владетел (1363-1390 г.) в източната част на Туркестан с център Алмалиг, Тимур-Тамерлан води няколко пъти война срещу него.

 

63. Персия.

 

64. Владетел на Мала Азия, разбит от Мурад I през 1386 г.

 

65. Старото име на Анкара, столицата на днешна Турция. Градът е основан през VII в. пр. н. е. от фригийците. До 1930 г. се нарича Ангора. Тук се е състояла прочутата Ангорска битка между Тимур и Баязид.

 

66. Област в Мала Азия. Според някои пътеписи - библейският Едем, сиреч раят.

 

67. Одрин, у Константин – Адриановград.

 

68. Турски велможа, участвувал в Косовската битка и пленил княз Лазар и много сръбски войници. Участник и Ангорската битка. По-късно е на страната на Сюлейман срещу Муса, който го умъртвява през 1410 г.

 

69. Местност край град Черномен (днес Чирмен) на р. Марица.

 

70. Турчин на сръбска служба.

 

71. Пустиня в Средна Азия.

 

72. Шарух или Шахрух (1377-1447 г.), у Константин е внук на Тамерлан, но всъщност е негов син, наследил го на престола след смъртта му. Управлява държавата си със столица Херат, град в западен Афганистан, от 1409 до 1447 г.

 

73. Иоан VII Палеолог, византийски император (1399-1404 г.), син на Андроник IV Палеолог и племенник на император Мануил II (1391-1423 г.), когото замества на престола, докато той дири помощ срещу турците от западните владетели.

 

74. Остров Лесбос в Средиземно море.

 

75. Албания.

 

76. Франческо II Гвателуза, управител на остров Митилин, роднина на Иоан VII Палеолог и тъст на Стефан Лазаревич, който взема дъщеря му Елена (Иелача) през 1404 г.

 

77. Син на Баязид, настанил се в Одрин след Ангорската битка като владетел на Европейска Турция. Воюва за престола с братята си Муса и Мохамед. След поражението си бяга в Цариград, но е уловен и удушен на 5 юни 1411 г.

 

78. Град на Черно море, югоизточно от Лозенград, бивша столица на одрисите със старо име Бизне.

 

79. Град на Европейския бряг на Мраморно море западно от Цариград.

 

80. Според К. Куев и Г. Петков става дума за Иоан Кантакузин, византийски велможа, летописец, император (1341-1453 г.), повикал турците на помощ срещу Сърбия и България. Иоан Кантакузин обаче умира през 1483 г., а събитията в Житието се отнасят към 1405 г. От контекста също става ясно, че се има предвид друг представител от рода на Кантакузините.

 

81. Мохамед I, който първоначално владее Мала Азия. След смъртта на Муса е пълновластен господар на Турция (1413-1422 г.).

 

82. Син на султан Баязид и брат на Сюлейман и Мохамед, живял 1376-1413 г. Заради жестокостта си в народните песия е известен като Муса Кеседжи (разбойника).

 

83. Син на Баязид, който се подвизава в Мала Азия.

 

84. Син на Баязид, умрял рано.

 

201

 

 

85. Гюрг Срацимирович, владетел на Зета (1365-1404 г.), съпруг на Елена, сестра на деспота, и баща на Балша.

 

86. Гюрг Бранкович, втори син на сестрата на деспота Мария и на Вук Бранкович; брат на Лазар Бранкович. По майчина линия внук на княз Лазар. Наследява вуйчо си на сръбския престол през 1426 г.

 

87. Владетел на Врана, Иногощ и Прешево, носещ титлата кесар, дадена му от цар Урош.

 

88. Градове в Южна Сърбия.

 

89. Според Константин Костенечки сръбската държава при Стефан Лазаревич е устроена по образеца на съчинението на Дионисий Ареопагит „3а небесната йерархия”.

 

90. Става дума за унгарския цар Сигизмунд Люксембургски (1361-1437 г.), който участвува в битката срещу Баязид през 1395 г. при Никопол. Противник на хуситите, санкционирал смъртната присъда на Ян Хус.

 

91. Хълм край Иерусалим, върху който са били построени Соломоновите, а после и Иродовите дворци. Трудно превзимаем. Понякога го отъждествяват с Иерусалим.

 

92. Елеон, т.е. Маслинената планина близо до Иерусалим.

 

93. Село и градина край Иерусалим под Елеонската планина. В ниската част, което я дели от стените на града, се намира черквата "Успение Богородично“, построена върху гроба на Божията майка. Затова и Константин сравняева местността, в която се намира църввата "Успение Богородично" в Белград, с Гетсиманската градина.

 

94. Николай Мирликийски, виден християнски свещенослужител от III-IV век, светец покровител на мореплавателите.

 

95. Иудеин, роден във Вавилон по време на вавилонския плен. Виночерпец в двора на персийския цар Артаксеркс. През 445 г. с негово позволение се връща в Иерусалим, става управител на Иудея, възстановява разрушените градски стени и укрепва закона. Делата му са описани в старозаветната книга Неемия, наричана още Втора книга на Ездра, защото историята е продължение на книгата на Ездра.

 

96. Река в Сърбия, десен приток на Морава, където Стефан Лазаревич изгражда манастира "Света Троица".

 

97. Планината Гелвуя, където Саул и тримата му сина загиват от ръцете на филистимците. Давид оплаква най-вече Ионатан, когото обичал като брат.

 

98. Крепост край Пирот.

 

99. Река в Сърбия, най-големият приток на Южна Морава и едноименна област при сливането на двете реки. През 1219 г. Свети Сава основава Топлицката епархия с епископско седалище в манастира "Св. Никола" до Бяла църква.

 

100. Област в Македония между реките Вардар, Пчиня и Брегалница и градовете Скопие, Куманово, Кочани и Щип.

 

101. В един от преписите на Житието, издаден от В. Ягич, отдясно на полето е изписано Новак, но това едва ли е Новак Белоцърковник, тъй като той се подвизава доста по-рамо от описваните събитие. Възможно е Новак да е името, а Каралюк прозвището на разбойника. За повече подробности вж у К. Куев и Г. Петков.

 

102. Днешният Ямбол.

 

103. Град на малоазийския бряг на Босфора срещу Цариград.

 

104. Фрузи или фръзи - славяните са наричали така през Средновековието романските народи в Западна Европа, т.е. латините франки, генуезци и т.н.

 

105. На полето на преписа, издаден от Ягич е написано името му асалхань.

 

202

 

 

106. Лазар Бранкович - най-малък син на Вук Бранкович и племенник на деспота.

 

107. Слуга на Алиаз воевода.

 

108. Родопите.

 

109. Вероятно областта около град Пирот.

 

110. Турски пълководец, изпратен от Муса да преговаря с гърците и около 1411 г. преминал на страната на Мохамед.

 

111. Турски воевода, управлявал известно време Велбъждското княжество.

 

112. Турски воевода, управлявал земите между Скопие и Албания (Краище) от 1389 до 1405 г.

 

113. Дауд Сауджиевич Челебия, син на слепия Мурад. Притежава имоти в Моравия и Куманско. Дълго време - претендент за турския престол, важна политическа фигура в Унгария, Гърция и Сърбия.

 

114. Прозвище на султан Мохамед I; идва от Кюриджи-челеби, което значи ‘началник на пехливаните‘.

 

115. У Константин витежьскыи. Вж. и гл. 78, където се казва, че Стефан Лазаревич е имал право да посвещава в рицарство (витежство).

 

116. Средновековен град и рударско селище в Южна Сърбия.

 

117. Планина в Южна Сърбия на десния бряг на Южна (Българска) Морава.

 

118. Византийски пълководец и император (602-610 г.). Узурпира престола, след като убива император Маврикий, а жена му и дъщерите му заточава в манастир. Известен като жесток управник.

 

119. Град близо до Солун.

 

120. Антиох Епифан, сирийски цар (175-164 пр. н. е.), през 169 г. пр. н. е. разрушава Иерусалим и отнася богатствата му в Антиохия.

 

121. Асирийски цар от 728 г. пр. н. е., покорител на Израил. В Самария той преселва пет рода от хугейското племе на мястото на израилтяните.

 

122. Крепости в горното течение на р. Тимок.

 

123. Воевода на Муса и управител на градовете Соколац и Свърлиг, екзекутиран от Муса през 1413 г. задето се е отметнал от него.

 

124. Крепост в областта на гр. Алексинац в Сърбия, някогашният Президиум Помпей.

 

125. Някогашна крепост край Алексинац.

 

126. Стара крепост при сливането на двете Морави.

 

127. Средновековен грвд край Ниш, сега развалините Курвин град.

 

128. Дълго поле - местност в Хасковско, източно от Пловдив, по-късното село Узунджово.

 

129. Равнина край Ниш.

 

130. Авренез или Евренез, виден турски пълководец, участник в Чирменската битка (1571), пролял много кръв. Достига границите на Албания и Сърбия, опустошава Тесалия и Морея. В борбата между синовете на Баязид е ту със Сюлейман, ту с Муса, докато накрая минава на страната на Мохамед.

 

131. Сръбски воевода, който се появява в историята между 1410 и 1413 г. Отмята се от Муса, чийто привърженик е в началото.

 

132. Някогашна крепост край Ихтиман.

 

133. Трънската котловина по р. Ерма западно от Трън.

 

134. Град Буда, разположен на десния бряг на р. Дунав, който след като през 1872 г. се слива с Пеща, образува днешната Будапеща.

 

203

 

 

135. Според К. Куев к Г Пелов - унгарски банове. Епитетът мировийски обаче може да бъде свързан единствено с крепостта град Миловизд (Моровизл, Моровизд) в днешна Македония, който през Средновековието е седалище на епископия, така че по-вероятно е Петър да е светско лице, а Иваниш - духовно, тай като по този начин се титулуват епископите.

 

136. Балша III, племенник на Стефан Лаваревич, владетел на Зета (1403-1421) и син на Гюрг Срацимирович.

 

137. Град в Албания на едноименно езеро.

 

138. Ян Хус (1373-1415), чешки религиозен реформатор, родоначалник на хуситкото движение и предвестник на протестантството. Осъден на смърт от Констанцкия събор през 1415 г. и изгорен на кладата.

 

139. След превземането на Видин (1396) цар Константин избягва в Унгария. Около 1404-1405 г. вдига въстание в долината на Темско и околностите на Пирот. Умира в Сърбия, където е намерил убежище, на 16 септември 1422 г.

 

140. Лъжемустафа - след смъртта на султан Мохамед I (1421) Византия го подкрепя като претендент за турския престол. Той се представя за син на Баязид, изчеснал по време на Ангорската битка. Уловен и умъртвен в Одрин през 1422 г.

 

141. Мурад II, турски султан (1421-1451 г.), син на Мохамед I.

 

142. Велик воевода на Муса.

 

143. Важен средновековен рударски град в Сърбия.

 

144. Византийски император (379-395 г.), избил много християни, заради което Амвросий го лишава от църковно причастие.

 

145. Амвросий Медиолански (340-397 г.), епископ на Медиолан (Милано) от 374 г., виден църковен деец и книжовник.

 

146. Град Турну-Северин на р. Дунав, западна Влахия.

 

147. Според К. Куев и Г. Петков воеводата, подтикнал Константин да напише Житието на деспота, се е казвал Сила. В текста обаче на два пъти става дума за воевода силамь (гл. 88) и ѿ воеводы силѣ (гл. 93) във връзка с погребението на Стефан Лаваревич. Както показва втората форма силѣ не може да е родителен падеж от сила, какъвто би следвало да очакваме. Вместо това имаме форма за дателен падеж единствено число, което е аналогично със силамь (дат п. мн. ч.). В такъв случай Сила не име и следователно това е просто титла на висш военачалник, буквално - воевода на силите.

 

148. Най-вероятно планината Нево срещу Иерихон, където Господ показва на Мойсей преди смъртта му обетованата земя.

 

149. Син на Аарон, първосвещеник и близък сподвижник на Моисей и Иисус Навин.

 

150. Град и крепост на р. Дунав, Сърбия.

 

151. Син на римския пълководец Веспасиан; през 67 г. обсажда Иерусалим, превзема го след продължителна обсада и го разрушава до основи през 70 г. Римски император от 79 г.

 

152. Най-вероятно Албий, което е римско родово име. Разказаната история се отнася за годините 39-70, доколкото Тит (39-81) разрушава Иерусалим през 70 г. Разказът удивително напомня евангелската случка за Иисус и Пилат.

 

153. Сръбски патриарх (1420-1435).

[Previous] [Next]

[Back to Index]