Константин Костенечки. Съчинения

 

Сказание за Буквите

 

Първа глава
Втора глава
Трета глава
Четвърта глава
Пета глава
Шеста глава
Седма глава
Осма глава
Девета глава
Десета глава. Знакът
ы́
Единайсета глава. За началните и негосподствуващи, а покорителни букви, които имат дасия и апостроф
Дванайсета глава. За останалите господствуващи
Тринайсета глава. За титлата
Четиринайсета глава
Петнайсета глава. За тоноса. За ударенията
Шестнайсета глава. За апострофа, дасията и останалите знаци
Седемнайсета глава
Осемнайсета глава. За обучението на децата, защото чрез тях беше покварено всичко. И пак чрез тях трябва да го изцелим с правото учение
Деветнайсета глава. Как да учим думите
Двайсета глава
Двайсет и първа глава
Двайсет и втора глава
Двайсет и трета глава
Двайсет и четвърта глава
Двайсет и пета глава
Двайсет и шеста глава
Двайсет и седма глава
Двайсет и осма глава. За съборите на светите отци
Двайсет и девета глава
Трийсета глава
Трийсет и първа глава. Общо ще кажем кої израз според буквите или според ударенията къде ще се сложи
Трийсет и втора глава
Трийсет и трета глава
Трийсет и четвърта глава. Които са у Иоан
Трийсет и пета глава
Трийсет и шеста глава
Трийсет и седма глава
Трийсет и осма глава
Трийсет и девета глава
Четирийсета глава
- Бележки

 

Вникни в това, ти, който искаш да пишеш или учиш, защото ако най-напред не го наумиш с цялото си естество, напразно ще се мъчиш, тъй като ако преместиш само една буква, то променяш цялата дума. Всяка буква или всеки знак, който не се намира на своето място, не принадлежи към дома на Господ. А щом не е от Господния дом, то не е ли от противния? Днес виждаме само такива, които познават червените букви и ги пишат на местата им, а черните, заедно със знаците, всичките ги въвеждат не според природата им, като ги слагат една вместо друга. А щом някой не знае повечето от буквите, как всичките му писания и поучения ще бъдат без грешки? Нали и самодържците се стремят да издадат наново божествените писания, когато ги намират покварени? Не е ли по-добре веднъж да се укрепят разклатените основи, отколкото мнозина преводачи да превеждат непрекъснато все от гръцки, а ние после да ги объркваме, както ще покажем по-нататък. Кое ли от божествените писания не е преведено, обаче поради незнанието на преводачите им после винаги се покваряват. Но ако на деспота е угодно, всичко ще се нареди според естеството си без всякакъв труд с помощта на това, което сме изобретили. Защото чрез което са се покварили, чрез това ще се и изцелят. И още по-леко и по-сладостно ще се яви това на тези, които тръгват по този път. А ако пък някой ламти за други знания, защото е научил манастирските обичаи и е наизустил много книги и други такива, то аз, макар и да не мисля, че съм лишен от нито едно от тези неща, ги смятам за нищо в сравнение с тази стълбица на писмената. В нея и според нея се подрежда всичко. Защото ако някой, заточен нейде сред иноезични и иноверни,

 

7

 

 

загуби цялото си благочестие, макар че е спазвал поста и вярата си, отново ще го придобие чрез нея, защото сам Господ е казал за нея: "Бъдете мъдри като змията, защото макар и да вижда цялото си тяло разкъсано, тя покрива с него главата си, чрез която после и цялото и тяло ще се излекува." (по Мат. 10:16) Така и на всяко книжовно нещо глава са буквите и правилната им употреба.

 

Глави, където за всяко нещо има обяснение:

 

1. За запазването на божествените писания от големите неточности, защото стават неточни поради нашето невежество, докато ги преписваме, и за благоволение към моята дързост да изоблича това, ако не лично, то според съда на учените мъже от търновските краища.

 

2. За превода от еврейски на гръцки език при Птолемей Филаделф и за другите преводи; и как се поквариха те на наш език не само тук, но и у българите. И след това търновците ги поправиха напълно в своята страна.

 

3. За петнайсетте загубени букви и за ударенията, и че най-мъдър е този народ, защото ако някой е нерадив в правописа, то чрез това днес загиват и останалите неща.

 

4. За нашия превод от гръцки език и как е било невъзможно да стане на един език, ами са го събрали от седем езика, за да се постигне книжовната тънкост.

 

5. Отново за покварата на писмеността и за старанията на добрите мъже, и как, като намерим рана, да я лекуваме изкусно.

 

6. За двайсет и четирите гръцки букви и за прибавянето на останалите според този език.

 

7. Как като се променят имената на буквите, се разклащат устоите.

 

8. Как не са могли да пишат само с двайсет и четири букви, ами към тях притуриха още плод. А пък ние сме погубили много повече от тяхната придобивка, защото не можем да спазваме правилата.

 

9. Как да отбелязваме отгоре най-покорителните букви, за да могат да се видят и останалите, и даваме повод на премъдрите...

 

8

 

 

10. Как обновяваме старото, а не новото; и за знаците над буквите, защото чрез тяхната промяна се променят и думите; и за другите букви, и как заради изхвърлянето на две български букви тук се наплодиха две други букви, за да попълнят липсата.

 

11. Няма пречка да се спазват знаците на буквите и за разликата на останалите.

 

12. За тези букви, които не изискват апостроф и дасия, защото са господствуващи. И за четирите букви, които нито са начални, нито са господствуващи. И че чрез тази книга не съставям типик, като човек, който има власт, ами ревностно разобличавам пагубата. И че тук има някаква грешка в дасията и не защото съм невежа, а защото тук няма кой да се интересува от такива неща, както и за други, видяхме.

 

13. За титлата.

 

14. Пак за четирите букви.

 

15. За разликата в ударенията.

 

16. За апострофа и дасията, и за останалите знаци.

 

17. За всички останали знаци и за паерчика. И как тази пагуба е по-лоша от ерес. която ще намериш да се разисква в това слово, защото там ще ти се открие, след като разсъдиш.

 

18. Как светите писания бяха извратени поради слабото обучение на децата и как пак тях трябва да бъдат изцелени. И за тяхното написване.

 

19. За молитвените стихири и как да ги учим според буквите.

 

20. За "Царю небесни".

 

21. За "Свети Боже" и за детето, което откри края на тази молитва, и за знаците на риба и на река в троичните песнопения. И за архиерейските одежди.

 

22. За "Слава на Отеца".

 

23. За "Пресвета Троице", и слава.

 

24. За "Отче наш" и как бе заповядано от светите отци.

 

25. Как не е възможно да стъпиш на по-горно стъпало, ако няма по-долно, т.е. от човешкото естество към страха Божи.

 

26. Как би било възможно да се поправи всичко без особени трудности. И как самият аз моля да бъда отстранен от преподаване и писане, докато останалите не го поправят. Защото и

 

9

 

 

в нашия град има един човек, като стъпкан бисер, който може да приведе в ред всичко според естеството му, ако му бъде заповядано. И че сме подобни на Христос, защото и той се уподоби на нас, понеже този, който му се противопоставя в това, се изкачва на по-горното стъпало на злото.

 

27. За тези, които не понасят разобличаването.

 

28. За съборите на светите отци и как е потребно да се чисти всеки трън от Господната пшеница, за да не се умножи като гангрена, както се умножиха тези ереси.

 

29. За тези неща, които днес пускат корен, и след време ще достигнат голям ръст, както за малко не се случи.

 

30. За лъжовността на някои слова. И как ние ги чистим като бляскаво оръжие, хванало ръжда.

 

31. Разяснение за ударенията и отново за всичко.

 

32. За тези изрази, които се извращават чрез имената. И как не бива да се вслушваме в празни слухове, особено когато цитираме от Божествените писания.

 

33. За еврейските изрази, които в писанието са на гръцки и с наши букви.

 

34. За някои изрази в Йоан, т.е. в Евангелието.

 

35. За една притча. И как поради леност се погубват писмената, както правият съд чрез подкуп.

 

36. До каква поквара е докарано Божественото писание.

 

37. Кратко указание как да се изследват и оценяват писанията според гръцките правила, откъдето изследването ще постигне по-голяма дълбочина на разбирането.

 

38. Как този, който знае голяма част от правилата или друго нещо наизуст, макар и много добре, но не върви по пътя на буквите, с подобен на човек, който върви извън пътя и пада в пропаст и т.н. И как аз, като пишех и разобличавах, влязох в спор с извратените писания, а не с някой от своите господари. И ако някой от тях е спорил с мене, и той самият става причина за тази пагуба, и ще се озона готов срещу него на мястото за разобличаване. Защото не казвам нищо освен мястото. И ще стоваря всичко върху него като враг на изправлението на Божествените писания. И ако ми бъде заповядано от това да се събере типик, от изобличението и Еротиматата иска се състави книга. Ако ли пък не, щом бъде заповядано, и без такова писание

 

10

 

 

ще се поправят чрез правилното учение, на което се поверят. И как без такова изобличение някои щяха да намерят правия път и без да известяват деспота, но се страхуват от пребиване с камъни. Защото дотам сме я докарали, че и когато оповестяваме правото и просвещаваме, и облагодетелствуваме, да бъдем поучавани с бой с камъни.

 

39. Как този, който иска да разбере колко голямо е това прегрешение, да прочете всичко, и като разсъди, ще намери, че е по-голямо отколкото при Иосия, сина на Амос. И как иерусалимляиите плачеха заради своя грях. И за причината за отпадането на евреите.

 

40. Как спорът с извратените писания чрез моя труд стига дотук. А днес го отправяме към вас самите, защото ние трябва да се храним със словото, понеже творецът ни е създал словесни твари, и по неговия пример да търсим премъдростта, доколкото е възможно. А деспотът прие съвета, но не като от слуга, а за да бъдем всички в любовно единение, както казахме в тази 40-а глава.

 

 

Сказание за буквите как да се спазват

правилата, за да не се покварват

Божествените писани заради объркването им

и как и по какъв начин дори и днес

погубват новите преводи, и благочестивите

самодържци винаги се стараат да има нови

преводи, когато намерт, че старите са

покввренн. Н за оденита на буквите, и за

знаците, защото хората бъркат не само

буквите, но и ударенита. И за обучението

на децата, и за различаването на много

букви. Поради това сме длъжни да опишем

вско поотделно.

 

11

 

 

 

ПЪРВА ГЛАВА

 

Заради господнето слово, което казва, че талантът трябва да носи печалба (по Мат. 14:40 и Лук. 19:27) и аз, приел дръзновение, с трепет пристъпвам, защото не само на някои отци и учители или владици, или князе на градове и страни и по някакъв дребен повод се поднася това, ами на самия деспот, помазан за царството от Всевишния и по-светъл от всички древни владетели, на онзи, който може с една мълниеносна заповед да въведе правото учение и да подреди всичко според естеството му. А причината съвсем не е дребна, ами отдавнашните закостенели грешки в божествените писания, поради които никой от мнозината книжовни и дивни мъже не е посмял да пристъпи дори към поправянето им. Аз пък, непотребният и нищожен роб, понеже е естествено за робите като се сдобият с нещо малко, да се стремят към по-горните, макар и да не съм достоен да се нарека роб, пристъпвам към тези неща, защото получих от своя господар

 

12

 

 

- деспота - не нещо дребно, ами нещо голямо и изпълнено е радост ми даде, понеже изтръгна душата ми от ръмжащия звяр и освен това ме изпраща на умение при сръбския първопрестолник и патриарх. И което е още по-почетно, удостоява ме да отида на поклонение в светия град на великия цар - Йерусалим. И затова, след като се захващах много пъти, и обзет от страх пред неговата власт не можах да го помоля, но после, като го написах, известих, че съм започнал, както той ми заповяда. А с това, като че ли по вълшебство, получавам неописуема радост, защото стана както е Иезекия: "Чу Господ молитвите и видя сълзите, и даде награда. И освен това и по много начини предрече разпростирането и укрепването на царството му." (по Царств. 20:5 и Ис. 38:5) Затова, господарю, бъди днес втори Давид. Когато се върна от бран, видял се свободен, той състави Псалтира, а ти в необятното си царство заповяда на един странник от търновските краища да извърши това, както по-нататък ще покажем. Защото това ще стане без всякакви трудности. И ако някой ме упрекне, защото Давид, бидейки пророк, подтикван от Светия Дух, е съставил тази пророческа книга, то и аз не го смятам за нещо дребно, защото ще обновиш покварената Давидова книга и всичко останало, придобивайки образа на дивния Ездра, който обнови храма след като намери загубеното и събра разпиляното. Пък и за още по-голямо нещо се смята това днес, защото не само книгите на закона ще се съберат в едно според естеството им, но и благодеянията на законотвореца. Но като се показвам мил на твое величество, ако трябва да бъда съден за делата си, моля за Давидовия съд, което ще рече милост и съд (по Пс. 100:1) - изпървом снизхождение, а после съд. Защото ако съдът на самодържците е безмилостен, кой ще устои, след като според него всичко е възможно. И сто го снизхождението към моята молба да не бъда съден от невежи, понеже имаш много мъже от търновските краища или от Света гора. Нужно е, дори някой да знае много, да не изпитва завист. Защото кой от завистливите конници може да обича някой друг, като го вижда да идва и да си служи с по-силна десница? Обаче, ако тези, които имат тяхното божествено рвение и не търсят само своята изгода, ами тази на Иисус Христос, кажат, че това, което ще съставя, не е вярно,

 

13

 

 

че няма никаква пагуба в божествените писания, ами всичко си е според своя свят ред и са спазени техните думи, както отначало бяха съставени от онези дивни мъже, ти, който възлагаш това е дръзновение, кой си? И ако чрез смисъла ме изобличат, че говоря неправо, то тогава не моля за никаква милост, а за съд и наказание, каквото поискаш. Нужно е този, който ще съди за това, да знае и гръцките букви, а и езика, заради това, което ще се отнася до тях. И като предлагам това, уповавайки се на Царство ти и на милостта на словото, придобивам смелост. Защото съм готов и на смърт заради утвърждаването на божествените писания. И настроен за това, започвам, макар да съм човек по-грешен от всички, но се уповавам отчасти на ревността си към Бога, а още повече съм окрилен от устремленията на Твое величество.

 

14

  

 

 

ВТОРА ГЛАВА

 

И тъй, ти, самодържецо, с усърдието си си равен на онзи самодържавен египетски цар Птолемей Филаделф [1]. И как той да не е велик, след като се е сподобил да предаде всички божествени писания откак свят светува чак до своето царуване на толкова много гърци и царства? Защото като откри и събра всички писания по света, намери, че само предадените от Мойсей са на Твореца, а останалите са измама. Той освобождава от робство и всички иудеи в Египет, защото изпрати Аристей [2] при архиерея в Йерусалим. И като му писа за хората, похарчи 660 таланта, и след като ги откупи, ги прати в Йерусалим. Тогава в Йерусалим архиерей беше Елеазар [3] и той го помоли да му прати книги и по шест човека от всяко племе, които знаят еврейските и гръцките букви. Той обсипа с дарове и храма. А архиереят, след като написа закона със златни букви, му го изпрати. После започнаха с Димитрий [4], царския преводач, и свършиха за седемдесет и два дни. Впрочем и Йосиф (Флавий) [5] казва така, а други - че писали по двама заедно и така, като ги събраха, не се намери нито една чертичка разлика. Та и царят се удиви на чудото и попита Димитрий. Той пък рече:

 

"Никой друг не можа, защото са божествени, и мнозина захванали се с това, бяха наказани от Бога. Защото Теопемп [6] поиска и полудя за трийсет дни, и му се яви видение, че е заради това, задето се е опитал да предаде божествените слова на невежите човеци. И Теолек [7] искаше същото, и очите му помръкнаха, и като се отказа, помоли се на Бога и оздравя."

 

И затова ти си подобен нему, а дори и по-голям, защото пребиваваш в благодат и си научил и старото, и новото, и се стремиш да преведеш божественото писание, разпалвайки се с любов от божествената благодат и удостоявайки с почести и дарове познавачите на превода. Следователно самият превод изцяло се придържа към това, от което се превежда. А онзи, който го е преписал, веднага е внесъл не само варварства според

 

15

 

 

звуците и много противоречия и извращения в употребата на буквите, а и явни богохулства. И не казвам, че това просто е грешка. Защото е по-добре целият лист да е съвсем грешен, отколкото в буквите да се състави богохулство. Защото грешката е шета за божествената пшеница, а богохулството в буквите е враг божи, както е намерено свидетелство на самата наша пречиста владичица Богородица и приснодева Мария, че като се явила на оня честен старец, рекла: "3аради това не съм те посещавала, защото криеш моя враг в килията си." И какво било това? Само една еретична дума в цялата книга. А ли се в коя книга няма да се намерят много такива думи според смисъла? И откъде поникнаха ще намериш в осемнайсета глава. Затова подобава на владетеля, ако иска да улови и затвори в оградения си двор съсловното жертвено и чисто месо на четвероногите от планината, най-напред да построи оградата и после да ги лови и вкарва вътре, та каквато и храна да потрябва на някое от тях, да се намери в двора. Ако оградата не е построена както трябва, тези, които скачат нависоко, ще я прескочат, защото преградата е миеха. Дребните пък ще избягат изпод преградата, а средните ще се промъкнат през пролуките, защото стоборките са нарядко, и нищо няма да остане освен хромото и сляпото. Защото на това прилича. И ние винаги предаваме труда си на самодържците чрез нашите писания, о, мъже. А как всичко ще се оправи според естеството си, ще кажем след това, защото макар и да не съм съвършен художник, понеже не съм достигнал онзи велик художник на славянските писмена, имам предвид търновския отценачалник кир Евтимий, който наистина се показа като светило за тези краища и дори и днес е чак до реката, наричана Марица и в Скитските краища, и в Загорие, все пак чрез божествената любов дам образец на ревнителите, така че да се попълнят пропуските. Защото за кратко някой си Андроник [8] от Романийската област [9] беше ученик на онзи дивен в словото мъж и той ни стана учител в писмото, и показа, че на добра основа ще се задържи всичко здраво и тежко, което иззидаш върху ѝ, което е и главното в учението. Защото и той, момче в началото, след като е изучил това, сега е съвършен в писмото и тълкуванията. И излагайки това, сега откровено ще кажа, че светилата на

 

16

 

 

писмеността угаснаха, като се почне от Марица, та до Солун и Белград, е изключение на някои търновци, които се намират тук-там, или пък на техните ученици. Но дори и много такива да се намереха, каква е ползата от тях, когато само те знаят това и правото учение не се разпространява никъде, нито пък се показва? Затова и казвам, че всичко е угаснало, щом като навред няма здраво учение. Защото е трудно да положиш нови основи пол цялата кула и също така да поправиш нещо остаряло. Дали тогава да не насадиш нещо ново? Защото и в търновските краища писмената бяха така погубени, но царят и патриархът ги просветиха. И виж какво голямо добро сториха с това, защото не само тогава и само своята област просветиха, тъй като насаденото и основаното от тях е вечно и дори и днес просвещава околните царства. Ако не е така, който не е съгласен, нека ме упрекне за тези думи.

 

Кир Евтимий [10] беше най-изкусният в тези страни, защото макар и мнозина, те се показаха по-добри в тълкуването на словото за божественото учение, а не в основите на писмото, както той. Но дори и той не се постара да напише едно ръководство за това, както се намира в гръцките писания, ами само някои частични обяснения. Защото който властвува, не се бои от никого и става тона, което той заповяда. И той, само като проповяда или положи основа на учението, изкорени злото и никой не се опълчи срещу него. А пък тук аз съм мизерен роб, обзет от страх не толкова от владетеля, защото познавам благочестието му. ами от някои други, на които това не ще се стори угодно. Затуй като разобличител ще покажа пагубата на писмената. И ако някой непокорник след това размисли, ще види, че такова нещо е имало и има и в гръцкия език. Защото в гръцките писания няма никаква поквара поради Еротиматата на Мануил Мосхопул [11], който заради това я и състави. И отчасти по неин образец ще съставим по-голямо изобличение, но просто. Защото още при Птолемей Братолюбеца се преведе от еврейски на елински език сто и тридесет години преди ражданото на Господ в плът. А вторият превод беше на Акила [12]. Той беше от Синоп Понтийски [13] и понеже беше езичник, се покръсти в Йерусалим, и след като отново отхвърли християнството, пак се върни при иудеите. Преведе и той божественото писание

 

17

 

 

при Адриан Прокажения [14] в четиридесет и осмата година след Христовото пришествие. Този Адриан се наричаше Елия. Той изгради Йерусалим и после заради отстъпничеството си го разори, и окончателно прогони евреите, като заповяда на елините да го управляват. Те поставиха образа му при градските порти и като смениха името на града, нарекоха го на негово име Елия. И така се наричаше чак до Константин Велики [15]. Той обаче го преименува отново, като го нарече Нови Йерусалим заради обновлението според Новия завет. А преди този Адриан имаше петнайсет обрязани архиереи, като се започне от природения брат Господен Иаков [16]. След това Марко пое Иерусалимския престол пръв сред другите народи и необрязан. Третият превод е на Симах Самарянина [17], който, обвинен от своите хора, че бил властолюбец, се премята при иудеите и се обрязва повторно. И той превежда божественото писание, за да съврати самаряните при цар Севир [18] петдесет и шест години след Акиловия превод. Четвъртият е на Теодотион Понтик [19], който беше от ереста на Маркион, и той направи превод при цар Комод [20]. Петият е намерен скрит в делви при цар Каракала [21] в Иерихон. Шестият и той се намери скрит в една делва при Александър, Мамсовия син [22], в Никопол, който е при Актия [23]. Седмият е на великия аскет и мъченик Лукиан [24], защото и той се сблъска с писаните по-рано еврейски писания и забеляза липсите, а и добавките, и ги поправи с истинните думи, като набеляза местата и в своите си писания и ги преведе на братята си християни. И след неговото страдание и мъчение след гонението при Максимиан [25] и Диоклециан Мъчителя [26] иудеи намериха неговия ръкопис в Никодимидия [27] при цар Константин Велики в градежа на една кула, замазан с пръст, за да се запази. И когато някои от божествените писания се поквариха, преводачите ги поправиха, но не защото при Птолемей не бяха преведени съвършено. А и колкото беше останало непреведено от Стария и Новия завет след това, и него преведоха, което е чудо.

 

Едно обаче е ясно, че откакто се състави Еротиматата и станалите подобни ръководства няма вече никакви поправки. Защото в гръцките писания за нищо не смятат тези, които не ги знаят. И тук, ако е воля Божия божествените писания да се очистят от многото заблуди, това е дело на самодържеца, защото

 

18

 

 

ако Бог иска, сърцето на царя е в ръката на Господа (Притч. 21:1). Ако ли пък не е така, то имам една молба - които ние искаме да вразумим с божественото писмо и искат да се учат при нас, иска се учат без невежите да им се подиграват, а и устата ни да получат поне свободата да разобличат богохулството. Кой иначе ще разкаже добросъвестно за варварствата и покварата? И то отчасти, защото ако някой нищ сред владетелите и князете има власт да покаже на самодържеца неверните неща, колко повече ще е угоден на Бога? Като казвам това, проявявам пророческа дързост: "Говорих за Твоите откровения пред царете и не се посрамих." (по Пс. 118:46) Но той е цар пред царете, а ние говорим за подобните си. Ако ли пък не е така, то като изпълня, доколкото е възможно, дълга си към Господните неща, за да не бъда осъден заедно със скрилия таланта и получа забрана, ще се отдам на покой. Защото стига ми да кажа само "Господи, помилуй!" и три молитви за спасение, които могат да оправдаят постъпилите като мене, с изключение на големите им грехове.

 

19

 

  

 

ТРЕТА ГЛАВА

 

Воля да не ми се забранява божественото заради възрастта ми, понеже то е моята утеха, а за мнозина е суета. Но за тях тепърва ще трябва да спомена. И сега, стремейки се сякаш към огъня, ще кажа, понеже исках, макар да е толкова неизгодно, да изгоря в огъня на времето, вместо да слушам: "Защо, лукави робе, си скрил в земята таланта, който получи с толкова усилия?" (по Мат. 25:18-28) Защото щом стигнах в Йерусалим и оттам преминах през много страни, като се стремях да разгледам всичко във всяка една от тях, не заради душата си имах такова усърдие и се захванах с такъв труд, ами за да наситя душата си с гледки. Виждам и този народ, изкусен и добър във всичко, като всеки друг, най-вече в разбирането на човешките неща, но и известната му немарливост в божествените писания. И се привежда притчата на най-мъдрия сред хората: "Неразбирането на мъжа погубва добрите му дела." (по Екл. 9:17-18) И учителят на народите казва: "Мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога" (1 Кор. 3:19) Защото дори и да се украсим с огромно любомъдрие, нима не ще се уподобим на елините, без страха пред божествените повели? Те се опитаха да измерят с шепа морската бездна и да я преплуват без кораб и с това въздигане на материалните неща стигнаха дори до идолопоклонничество. Затова премъдрият мъж проси премъдрост от Бога, а не се утвърждава сам. "За да разбера - рече - скинията на славата на Твоя престол." (по 3 Царе ги. 3:3-15) Защото във видения Господ му беше казал да моли каквото иска, и понеже помоли за мъдрост, молбата се видя угодна на Бога. И той о6еща да му даде богатство и слава, и победа срещу враговете. "Само ако спазваш моите заповеди" - рече. (по 2 Парал. 1:10-12) Защото и в Евангелието е казано: "Но вие търсете царството Божие и всичко това ще ви се придаде." (Лук. 12:31) И не само за душата е казано това. Защото Господните

 

20

  

повели винаги те насочват към добър път по различен начин, а всичко угодно Богу е за спасение на душата. Затова и казва: "Дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм наляла в чисти потири. Оставете неразумието и ще живеете, потърсете премъдростта и ще се поправите." (по Притч. 9:4-6) И да не си помисли някой, че Соломон е казал това само за вярата. Защото за вярата е казано: "Който е безумен, само с вяра да свърне при мене." Говори заради любомъдрите, като зове духа им към премъдростта, за тези, които се нуждаят от разум, за да не се разруши божественото чрез безразсъдство. Както казва и чрез Григорий Богослов [28] в тълкуванието за агнеца: "Бе казано на Мойсей: "Нито една кост не ще се съкруши от него." А как няма да се съкруши чрез тази книга, наречена славянска, когато си е съблякла дрехата и от трийсет и осем букви три съвсем са се изгубили, а за дванайсет не се знае коя къде се пише, ами ги слагат една вместо друга и извращават божествените писания, без да броим антистихата, т.е. противоположните. А изгубени са следните букви: ѳ, ы, ѣ; а тези, за които не се знае коя къде се слага, са

.

Сякаш някой е съблякъл дрехите на човека и му е махнал три по-големи члена от тялото, а дванайсет наранил и го оставил гол и лишен от всякаква превръзка и пластир; за какъв да бъде смятан след това такъв човек? Мисля, че и за този, който е изгубил само един пръст, не се казва, нито се смята, че е съвършен телом. Или пък кораб сред морската бездна, лишен от платна, весла и кормило, макар да има мнозина преизкусни моряци на него, няма ли да загинат? Затова и оприличихме това на ересите. Както в пустинята, лишен от дрехи, човек загива надвит от леда и лютия мраз; смятам най-вече, че появилите се по-рано ереси са покълнали от тази поквара. И не послушахме върховния, който казва: "Бъдете готови за всеки отговор на противниците си." (по 1 Петр. 3:15) Мисля, че и Златоуст [29] или Василий Велики [30] беше казал: "Откъде покълнаха ересите - само от съкращенията на божественото писание, или пък поради излишествата, сиреч добавките." Затова и ти, самодържецо, се вгледай в превода, направен при

 

21

 

 

твоя съревнител Птолемей. Как, макар да съставиха писанието в много къщи, не се намира разлика дори и до днес в гръцките писания. А в нашите, дори и сто книги да се съберат, не ще се намерят и две от тях да са единни. Нека никой да не си мисли или смята нещо друго, но колкото са разликите, толкова са и варварствата, и покварата, и богохулствата, освен някои, за които по-нататък ще кажем, защото макар и да са различни, имат една и съща причина, понеже и в гръцките писания се намират такива разлики. И това са тълкуванията на великите мъже, които познават смисъла, както после ще покажем. А онзи, който вземе написаното от тези мъже и го препише, колкото черти, освен буквите, сгреши или преправи, или пък повече ще внесе я точка, я запетая, или дасии или апостроф, или варии, или оксии, или други такива, защото са много, или пък чрез антистихата, голяма поквара ще внесе и много голямо разделение между преписите. Затова, наистина, ако тук имаше съд за тези неща, би трябвало или огън, или някакво друго наказание, подобно на него, внезапно да сполети преписваните и писанията, за да ги изгори, а също и нас, които знаем, но не ги разобличаваме, макар и отчасти, и съвсем се отклоняваме от Бога и лицемерим, като угодничим на хората. Но както съдният ден чака неверните, така очаква търпеливо и нас заради тези неща. Защото е по-полезно да не кажеш дума на никого, отколкото много добри думи, тъй като с една лоша дума ще погубиш всичко.

 

22

 

 

 

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

 

За това как някои се мамят, като едните казват, че на сръбски език трябва да се каже така, а другите - че на български или на друг. Това не е така. Защото е ясно, че в началото онези, които са искали да направят превод на славянски език, не са могли да го направят на български език, макар и някои да казват, че е било така. Защото как би могла да се преведе елинската или сирийската, или еврейската изтънченост на този дебелашки език? Нито пък на сръбския висок и неудобен глас. Затова след като онези добри и дивни мъже размислиха, избраха най-изтънчения и прекрасен руски език и в помощ му взеха българския и сръбския, и боснийския, и словенския, и част от чешкия, че и хърватския език, за да вместят в него божествените писания. И така беше направен преводът. Защото преводачите взеха гръцкото ἤ κονσαν ὁι ποι μένες и с никаква друга дума не можаха да го кажат, освен със слы́шаше пасты́рие (чуха пастирите), което е на руски. И всички изтънчени слова са на руски. Негово достояние. Чрез достоянието на Господ Бог. Защото и в девети псалм се казва лаеть на руски. Както русите и днес като се молят на своя господ, казват: "Не лай на мя, хосподине!", сиреч "Не ме наказвай!" или "Не се гневи срещу мен!" Но и в Евангелието се казва: "Ако някой те хване за срачицата ти, сиреч долната ти дреха, дай му и горната!" (по Мат. 5:40), а и днес русите казват на хошулята "сорочка". А и в седемнайсета катизма или в десета се казва и глоýмлхь се не на наш език, а на руски. Защото означава "попечение" или "поучение". Или пък в книгата на царствата, за Илия, по време на суша сарептянката му рече ели́ко грь́сть моуки́ и чван'ц́ь мáсла (колкото шепа брашно и паничка масло (по 3 Царств. 17:12). А по руски "мука" се казва на брашното. Тъй като "брашно" на същия език значи "ядене" или "ястие". И защо да

 

23

 

 

изреждам всичко? Но като го обобщя, ще кажа; всички божествени писания са на руски само е малко помощ от другите тук-там и, освен X, за него бяха съставени. Защото без X всички се украсяват от руския език. Но този, който разбира от тези неща, не възприема езика им според тази буква или според нейното естество. Ако пък на някой това му се стори невярно, то поне да приеме, че от всички тези езици по нещо е влязло в превода. Но да се върнем към първия превод. А що се отнася до другите помощни езици, от българския език има "нине и присно" и разни други такива, които са липсвали и руския. И така от сръбския език "муж" или "мач” (меч), или подобни, които са липсвали в другите два езика. И така и боснийският - "ти" или "ми" и други такива. И колкото липсваха в тези три езика, ги попълниха от хърватския. Те са следните: рѣхь (рекох) или дѣл (заради) и прочее. И останалите липси попълниха със словенски и чешки по същия начин. Защото дори и днес се намират книги от времето на първия превод със списъци на избрани думи от тези езици кое как се казва във всеки един, и която е неуместна или проста, или неудобна, я отхвърлиха. А взеха само добрите думи от всеки един език и попълниха недостатъците на единия с другия, и така беше направен преводът. Казват обаче някои, че Кирил Философ го бил направил по-напред, може и така да е, приемам. Но той като началник и посланик Господен, подобен на пророк Давил, избра от всичките племена мъже, знаещи гръцкото писмо и славянските езици. И тъй като гръцкото царство тогава беше силно, от всяко едно коляно се намираха дивни мъже, които да им служат. Но преводът беше приписан на един, както и псалтирът на Давид. Защото Евсевий [31] разказва за книгата с псалми, че заради това, което е замислил, подтикван от Светия Дух. той е избрал създателите на псалмите. А други казват, че щом има псалми на Асаф и на други, той сам не е пял, но на когото е заповядал да пее, той е пеел. Което значи, че когато някой е бил осенен от Светия Дух, движен от него, е възпявал Господа, а другите след него са припявали "алилуя", сиреч "Да прославим истинския Бог!" Този, на когото беше наречем някой

 

24

 

 

псалм, го е изпял, а всичките са на Давид заради пророчеството. Така или иначе, те му бяха помощ, а само на него е наречена книгата с псалмите. Както и една от книгите на царете беше наречена Естир [32], а не на Мардохей [33], макар той да е внесъл повече поправки в нея. Но понеже тя, бидейки царица, беше положила душата си за израилтяните, тя беше причина за спасението на израилтяните и заради това книгата беше наречена на нея, също както и на Давид. Така отново се случи и с този превод, наречем на Кирил. На него беше наречен и утвърден, чак докато дойдоха разтлителите, за които и за подобните им по-горе казах какво наказание заслужават. И нека никой не се присмива на това. Защото ако възлюбеният от Иисус Иоан, прогърмял във висините, бидейки толкова славен, рече в Самария: "Господи, заповядай да слезе огън и да ги изгори!", както по-рано Илия (по 4 Царств. 1:10-12), аз съм само пръст и пепел, дори да изрека нещо подобно. Защото разказвам, а не моля. Но тогава отговорът на Господ беше: "Не дойдох да погубя, а да спася." (по Лук. 9:55-56) И ако някой смята, че това наказание е голямо, защото те не приеха самия Отец, нека този човек да разбере, че и тези неща са на Твореца. Защото и съдът за онези не беше толкова строг заради неприемането, колкото заради покривалото, което лежеше на сърцето им, и не слушаха пророците и закона, които проповядваха Неговото пришествие, както после ще кажем за причината на тяхното осъждаме. А сега да се захванем с книгата, която е пред нас. Така бяха съставени божествените писания. И затова книжовниците ме я наричат ми българска, ни сръбска, ами славянска, което значи на всички тези племена, но най-вече на Русия.

 

25

 

 

 

ПЕТА ГЛАВА

 

Трябва откровено да кажа, че после, след като добрите и прекрасни преводи бяха покварени, някои блажени видяха това и се постараха да ги изправят наново. Но ги предадоха на невежите, които скоро пак ги объркаха. Защото взимат правилните и прекрасните, но не оставят непокътнат нито едни ред, дори и без да въвеждат други извращения и богохулства освен варварството. И на всичко отгоре, бедните, наричат тези преводи, в които има безброй лъжи, новоизводни. И ако те ги дадат на други, ще се намерят още повече грешки, отколкото в първите. А която книга стигне да се преписва и от трета ръка, не става вече за нищо освен за огъня. Но защо се мъча толкова, когато за това може да се говори много? А всъщност трябва образците на това (...)

 

26

 

 

 

ШЕСТА ГЛАВА

 

[...]

Това са и те нямат никакво съответствие в гръцки. Но тъй като и тези букви не стигнаха, за да се попълни азбуката на този език, отново взеха от гръцката ѡ и т и направиха буквата ѿ. И също така, като съединиха и , ги нарекоха , а после, съединявайки и , ги нарекоха (я). Пак така, съединявайки и , ги нарекоха . И тези гръцки букви, съединени и преобразени, са четири, т.е. ѿ, , , . Има към тях и една пета буква, също съставена от две, но не се нарежда до тях, защото едната ѝ половина е от гръцките букви, а другата половина, сиреч ь́, е от прибавените девет букви. Ь́ от деветте и от гръцките са събрани в буквата ы̀. А всички са тридесет и осем. И ако искаш децата да ги пишат, както са смесени тук с гръцките, нищо не ти пречи. Само че по-нататък ще ти покажем, за да знаеш да изразяваш правилното им естество. Ако пък искаш да направиш по-разумна и здрава основа в началото на пътешествието през разликите на знаците, най-напред напиши двайсет и четирите букви според гръцката азбука, като прибавиш към тях и заради числото, за да научат бързо и числата. А измислените според славянските езици напиши под тях, ако искаш, всички по ред, по който бяха написани в началото на тази книга, деветте най-долу, а четирите с петата помежду им. Ако ли пък не искаш, то както тук по-горе беше написано. Макар някои да съставят някакви ръководства като с а пишат и б навсякъде, то нашето не е такова. Защото какво общо имат гръцките букви в тези тълкувания с тези, които са били изобретени после и са съставени за друг език? Това са игри на тези хора, каквито човек може да срещне и на много други места.

 

27

 

 

 

СЕДМА ГЛАВА

 

Жадувам да покажа имената на всички букви, та който се учи, да поеме бързо по пътя на учението и да получи разум още в самото начало да бъде много внимателен при четенето - . Защото ако я назовеш "фита", както я наричат, или "тита", нима няма да излезе от природата си? И обърни внимание какво става, като не се намери в началото на своето име, както е с останалите.

ъ е излишно, защото няма зад себе си никакво начало нито нещо подобно на другите. Затова и не стои в началото на името си, макар да се пише, както и ть, и както ще покажем по-нататък, с него само завършват някои думи, подобно е и ы. Но това тяхно естество ще намериш по-нататък. А както тук бяха написани, така трябва да се казват имената им. Ако пък промениш някое, то слагаш в основата разруха и безсмислие. И нищо здраво не ще можеш да надстроиш освен млечна храна.

 

28

 

 

 

ОСМА ГЛАВА

 

Ако онези дивни мъже не са могли да направят превода с двайсет и четирите гръцки букви, макар и да са запазвали одеянията им, ами са положили толкова труд, за да изобретят към тях още четиринайсет, как ние ще можем, след като освен одеянията и антистихата сме изгубили още петнайсет букви? По никакъв начин. Никой не може да изрази тънкостите на божественото писание без тях. Заради това бяхме лишени и от задълбоченото му разбиране. И при нас не се намира никой, както при гърците, защото макар този език да е доста по-добре уреден, той е тежък за слушане. Но време е вече да дам примери за гибелта на писмената, както обещах по-горе.

 

29

 

 

 

ДЕВЕТА ГЛАВА

 

Тук трябва да се издигне връх, за да се видят и останалите неща. Защото вярвам, че книжовниците ще видят като в огледало, че макар да не е възможно да се опишат всички извращения, може да се каже по малко за всяко едно от тях. Защото е казано: "Дай съвет на мъдрия и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния и той повече ще напредне в знание." (Притч. 9:9) А ако тук се намерят и пропуски, аз ще се постарая, ако на деспота е угодно. Защото бях пренебрегнат от тези, от които поисках помощ за това дело. Готови сме да се разпрострем за тези неща, защото всяко писание трябва да се оценява заедно с този, който го е написал.

 

30

 

 

 

ДЕСЕТА ГЛАВА

ЗНАКЪТ ы́

 

Нов ли знак показваме чрез него, или обновяваме старото? Смятам, че изнамираме първите знаци, защото са изгубени. И макар да се намират в тези книги и някой да каже, че не са от групата на изгубените, аз направо ги наричам изгубени. Защото нима някой може да вижда с очите си, ако вземе дясното око от мястото му и го сложи отляво, а лявото отдясно, или пък го залепи на друго място върху лицето си? Или да има участта да е с нос на челото? Или пък да си служи с десницата си, като я привърже към краката си? Или да ходи с крака, качени на врата му? Така е и с тези букви, които нарекохме изгубени. Което ще рече следното. За какво е било измислено ы, ако не да е отделно от и и ı и за да представя друга дума? Така например

И нима ти, лъжеписателю, смяташ, че като промениш тези "ита" на "ерита" и "ерито" на "и", те означават едно и също? Не чуваш ли, че се казва , като се произнася с ы: (изпрати апостолите), а с и е обръщение, сиреч някой им говори на тях самите (Апостоли свети, молете се на Господа!) Така също и (Изпратил си пророците да известят за твоето пришествие). А пророци се казва на тях самите. По същия начин и други думи. И само това ли смяташ? Че словоблудствуваш само в най-простите думи ли? Не. Я виж, че внасяш всички ереси дори само с тая едничка буква, а колко повече с всички? Например (който е единороден син). А ти, като смениш буквата, и напишеш думата с ї - (единородните),

 

31

 

 

нима не показваш несторианската ерес, която смята, че господ е с две лица. защото това написание казва това съвсем явно. И научилият правото умение ще намери по този образец във всяка книга цялата ерес на тези преписвачи, ако я потърси дори само според тази буква. Защото думите на божественото писание дават различни плодове. Едни са звателни, други - повелителни, а трети - молителни, четвърти - разказвателни, и други пък от среден род или от мъжки, или пък от женски, и разликата е голяма. Затова и трябва всяка да си стои на мястото, а не да променяш винителната форма на дателна или на местна, или в който и да е друг облик. В противен случай само с тази буква ще промениш цялата дума. Както където се казва (Ти, господи, ще ме опазиш), ако сложиш и - - не говориш на Господа, а на много хора. Защото ты̀ се казва само на един, а тѝ - за мнозина. Както се казва (Те напразно търсиха душата ми). Както и един преписван, преписал от мое писание, дето Павел казва на колосяните (Пазете се от псетата, пазете се от злите работници! (Филип. 3:2), сиреч "Пазете се от измамниците!", и то е с ери. А той, като сменил буквата, написал блудѣ́те ѱ (Пазете, внимавайте, кучета!), сякаш им говори на тях самите: зри́те ѱ (Вижте, кучета!), и нарече всички колосани псета в това послание, вместо да каже "Пазете се от псетата!" И само това ли? Колкото някой може да преброи космите на главата си, така и тия грешки. И тук само дадох пример, по-нататък и за другите ще намерим, и за тази буква, и за останалите. Сега само ще ги набележа донякъде. Защото кой може поред да измисли за всяка една? Обаче това ы и ѳ са съвсем изгубени, понеже и името им не се знае.

 

Защото никъде не се говори според него, ѣ също така е изгубен. И не толкова заради гласежа ѝ, ами защото не се намира на мястото си и не се придържа към своите думи. Трябва ли да се изхвърли в такъв случай? Не бива. Защото как да разрушим това, което градим? Защото без тази едничка бухва всичко ще се изврати, както се поквариха божествените

 

32

 

 

писания, когато това ѣ беше преместено. И за какво би било нужно неговото изобретяване, ако не за да бъде отделно от е и ѥ, и ако не отличаваше други думи? Защото е ѣ се казва свѣ́ть свѣ́теи (светлина, която свети). С е пък - свéть (светѝ), сиреч (свят е Господ), или пък за някой светия. И така обърква всички думи, щом не се намира на мястото си. И не само ги обърква, ами се стига и до богохулство, както ще намериш в трийсет и първа глава. А ако някой иска да узнае как трябва да се произнася самата дума, където има ѣ, без да ми се подиграваш, чуй това според измаилтянския език и останалите, защото иначе не ми се удаде да го обясня. Защото чак дотам е дошло закоравялото зло, та във всички божествени писания не се знае нито една дума според тази буква. И заради това ми се наложи да внеса тук думи от чужди езици, така че учещият този език да разбере правилно как звучи "аз" на турски, сиреч бѣ́нь "бян". Ако го напишеш с е или речеш, че се произнася с е, с е не можеш да го изречеш правилно, а се произнася така с ѣ. Или как можеш на гръцки да изречеш правилно "кряс" (κρεὰς - месо) с e? Така се произнася с ѣ. Но така е според неуките гърци, а не според учените. И в гръцкия език няма буква ѣ, нито пък по книжовному трябва да се произнася нещо според нея. Или пък на влашки език как правилно да изречеш "бя" (пия)? Защото и това е с ѣ, а не с е. Така е и във всички подобни думи. Затова трябваше и в божествените писания да се разделят думите, където е с е и където е с ѣ. Но понеже това е много трудно за този език, то нека го произнасят, както говорят, но само ѣ да си стои на мястото, а пък е на своето, за да не се объркват божествените писания. Защото и ние не учим децата, които се учат при нас, на произношението на тази буква, за да не си навлека излишни обиди от невежите, докато не ми бъде заповядано, ако бъде угодно, да се насади цялото учение. Ако ли пък не стане, бихме изтърпели и този недъг и при нас ѣ да се произнася като е. Само нека си стои на мястото, защото по-нататък, в трийсет и първа глава, ще покажем на познавачите на божествените писания по кой образец коя дума идва. Трябва дори и децата по време на учението си да не се карат да произнасят тази буква като ѣ, то поне да им

 

33

 

 

се произнася и да им се дава още по-голямо знание за основа. Защото смея да кажа, че едно от децата, учило се една година на правилното учение, може да познае всяко написание дали е правилно или е грешно. А от всичките тези неща училият това учение по друг начин може да разбере само украсата, дори и да учи много години. Но, мъже, каква е ползата от украсената блудница?

 

ъ е завършителна буква, напр. пéтръ, пáулъ, мóужъ, нъ. И естеството му е да отделя думите, за да не се сливат със следващите ги, ами думата да се открои ясно. Защото ако нямаше ъ, думите щяха да се сливат. Например, където се казва (Павел отиде в синагогата), ако ъ липсва, щяха да съединят и-то с л-то и да изговарят паули́де (Павелиде). Обаче ако има дасия върху и-то или апостроф, няма такова сливане, също както в гръцкото писмо. Но има и още примери за това (Той е нашият Бог и да няма друг освен него) или (Този е нашият Бог) и т. под. Но в тези ерове никой не бърка, а само в антистихата - ъ - сиреч ер голям и ѕ - ер малък. Защото как можеш да речеш с ъ (на когото се надявах)? Ще го напишеш с паерчик. Ако ли пък го изричаш и пишеш с ъ, то не казваш, че се надяваш на Бога, ами вънѣ (навън), на двора, навън, за изхвърляне. Или ако напишеш с ъ, и тук не казваш самото име, ами го объркваш. Или доýѯ, или , или други подобни на гореспоменатите думи, или на тези имена, или на някои други, в които а се различава от паерчика. Ако всяко едно от тях не си стои на мястото, то и при тях има много поквара.

 

Трябваше да изброя най-напред трите загубени букви, но понеже казах, че първо трябва да се издигне връх от завършителните букви, затова тук въведох а помежду им. Защото тези три букви нито са начални, нито господствуващи.

 

А о, макар да е като тях в този език, я смятаме от друго естество, тъй като е от гръцките букви и макар да не е господствуваща в гръцки, то с нея започват много думи.

 

И след като вече казахме за покорителните, ще речем и за ѳ, която е господствуваща буква и която писачите с покварена

 

34

 

 

памет не само поквариха, ами погубиха. И с нея погубиха и главните твърдини на писанията. Защото най-напред на гръцки се казва с ѳ, което значи всевиждащ, сиреч - виждаш толкова, защото е Бог. Но има и други думи, казани от Мойсей и пророците, които тази буква поддържа и които не можаха да бъдат преведени от онези велики мъже дори и на гръцки език, нито пък на някой друг, да не би да бъдат изопачени. Има някои такива думи в гръцкия език, останали непреведени и в нашия език, и както се произнасят там, така и тук. Защо ли? Защото са страшни и велики, и за да не допуснем някакво богохулство или някакво изопачаване, или недоразумение. А ние като изоставихме тази буква, погубихме и главните думи, макар това да не е по вкуса на тези писачи. А пък където не трябва, там я пишат. Защото името тимеѳéи значи "почитащ Бога", а те като сложат ѳ в началото, казват "на яростта на Бога", защото ще рече "ярост". А където тя трябва да се произнесе след т - , те казват ѿ матéа, т.е. "от суетното свето евангелие". И други неща ще кажем за обяснение, но тук и това е достатъчно.

 

ѱ също е господствуваща буква за означаване на различни предмети и изрази. Идва от п и с и се смята за тяхно антистихо, сиреч и подобните им. Ще бъде казано още за това.

 

Чрез ѯ също така се означават някои думи. Тя е друга буква, където с е заедно с к, например или и т. под. И да не объркваш писанията, защото тя е господствуваща буква, а и поддържа много думи от еврейския език.

 

И з е господствуваща буква. А има и думи, които се отличават от нея и са със ѕ, напр. ѕ поддържа ѕѣлò, ѕвѣ́зды, а пък з - земл, зéмльнь, знáемь, и т. под., във всички изрази и имена, в местните имена, т.е. имената на градове и села, или пък на хора, или на птици и на зверове.

 

И след като изброихме господствуващите букви с трите покорителни, ще кажем и за буквите, които и началствуват, и се покоряват на господствуващите, които тези учители поквариха по същия начин, както и другите.

 

35

 

 

ѥ е начална и се покорява, за да бъде в помощ на сръбския език. Защото в началото, когато бяха прибавени всички писмена към гръцките и беше съставена азбуката, нямаше никаква нужда то да се покорява, а само да началствува. Но някои му придадоха тази употреба според сръбския език заради такива думи като (Господне), (за него), кóнѥ (коне) и т. под. Та още по-голяма поквара внасят с тая буква и когато е покорителна, и когато е в началото на думата, и затова се вслушай в най-простата реч, където ще напишеш некè (не ще, няма). Ако го изпишеш с ѥ, а не с e, чуй каква лудост носи думата, също както и в гръцки език, ако сложиш ѥ, където се казва нéске, и речеш нéскѥ, виж какво значи. И след като искаш с писането да научиш и гръцки език и не знаеш това, как в началото ще можеш да разбереш писанието? Защото не е полезно за тамошния език ученикът да внесе някоя нова буква освен присъщите му двайсет и четири букви. В противен случай ще допуснеш извращение и най-вече не ще можеш да разбереш или да изречеш правилно нищо.

 

Казахме това обаче за завършека на думите и по какъв начин е попаднало в книгите. За началото пък ще кажем, че има следното: идва от север, което ще рече "племе". А ти, писачо, пишеш или казваш . Явно е, че цялата дума е лъжовна, защото ѥзыкь наричаш това, което е в устата ти и с което говорим, дето в гръцки се нарича , а "племе" е , т.е. . И преводачите, забелязали, че тъй като тук няма друга разлика, ще се получи сливане, и ще се казва по един и същ начин и , т.е. и , затова постановиха едното да се казва така, а пък другото иначе. Защото как ще опишеш великото чудо, станало наистина при апостолите в град Сион в Горния Йерусалим? Защото божественият Лука така е показал освобождаването на пленниците, които по-напред неверието и дързостта им при стълпотворението бяха вързали така, та да не разбират какво си говорят един на друг. "И явиха им се - рече - езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях." (Деян. 2:3) И тогава и повелите Господни се сбъдват: "А вие стойте в град Йерусалим, докле се облечете със сила отгоре." (Лук. 24:29).

 

36

 

 

Защото с тази повеля като с въже беше вързал своите коне, многобожната измама на езичеството, които едно време искаха да размътят морските води. И ако не кажеш , ами , то казваш: "Явиха се еѳни огнени на апостолите", което значи "племена, народи". Защото там се казва "Явиха се (езици)". Пък и ако кажеш ува, не е вярно. Защото "жена" на еврейски се произнася уеа. Оттук е произлязло и името на Ева (ува) (по Бит. 2:23), което променят с тази буква. А уе са два антистиха, защото името и не е просто "жена", ами някак си върви според еврейския език. И виж попълзновенията на тия, които пишат уга или ужино, и какво ще значи това. А и други изопачавания идват от объркването на ѥ или е.

 

ю е завършително, а също и начинателно. Но такова е то и у великите по разум книжовници, а ѥ - само в сръбски и поради споменатата причина. Завършително е, когато кажеш поýтю (на пътя Господен). Ако кажеш поýтоу, не само че не е вярно, ами е и лошо изопачаване. Защото с оу това значи "окова", т.е. в оковите Господни, а не "по пътя". Или пък и в обикновен разговор, когато пишат в писмо и не се изпише с ю, ами с оу, т.е. . Или както мнозина - . И забележи как объркват и тая буква, като я преместват тук. Така е и в божествените писания. Защото щом грешат и в най-обикновените беседи, колко повече ще бъркат в богословските? А и в началото на думата има такива неща. Ако някой иска да каже , което е просто "дойде време да...", и го изпише , то е объркал думата. Защото на сръбски е "въже, окова". Но тук дори да го промениш, не е толкова страшно, защото идва в съгласие със старите преписи. Само според този език има пропуск, защото го преправиха, като премахнаха две букви. Понеже в старите преписи имаше четиридесет букви и после не ги въведоха в преписите заради този език. Защото се оказа тежко да се произнасят. И като решиха, че те са били внесени само заради българския език, а не заради някой друг от споменатите в четвърта глава шест езика, и дори не са измислени за нещо ново, появило се по-късно, а само поради споменатата причина. Това са ѧ и ѫ, които се оказаха бреме за сърбите. И понеже

 

37

 

 

тук липсват, такива думи малко губят. И виж по какъв начин. Ако там при българите е написано , няма никакъв ущърб за друга дума, ами така трябва да се каже, защото според езика си имат и тази буква ѧ, която да отдели нещото и да каже (вече), а пък (въже). А тук, ако кажеш , то по какъв начин ще напишеш думата, която означава "въже"? Ако някой събере ум и прилежание, аз ще му открия по какъв начин и без тези букви ще разбере разликата между двете думи и коя какво означава. По следния начин - като ги разграничи с и с / - (вече) и (въже). с дасия показва въже за връзване, а с извито ударение показва у-то в . Но същността на тези знаци ще покажем по-нататък или само ще ги изредим с другите като тях, защото кой ще ги произнася. Правим го само за да насочим божествените писания в правия път.

 

А що се отнася до буквата ѧ в тази дума, според българския език две неща показва тази дума, а по сръбски - едно. на български означава, тъй да се каже, "като хване, връзва", а на сръбски или ако искаш да кажеш с оксия, и така, и иначе едно нещо означава, т.е. "въже". Но това са изключителни тънкости в божествените думи. Защото кой може да създаде Еротимата според тези неща, ако ще би да е ангел? Защото нямат път в този език, освен тук-там случайно. Може обаче да се състави друга Еротимата според този език, след като се пригоди тая. Но дори и да се състави, ще бъде охулена. Защото тук не насочват мисълта си към изтънчените неща, та по този начин да се сдобият с тайните на премъдростта, ами смятат за безумие най-мъдрите неща. Смятаме обаче, че на мястото на тези букви ѧ и ѫ тук в покорителна позиция стоят ѥ и , макар това да не е според естеството им. Следователно ѥ и са по-чести в сръбския, отколкото в българския, понеже хем началствуват, хем се покоряват, а в българския само началствуват. Българският пък с тези ѧ и ѫ е по-пространен от сръбския, понеже те имат по-друго естество. И освен това по-често е покорително, за да помогне на сръбския език. А в началото стои колкото и в българския език, толкова и тук. А ѥ и в края, т.е, когато се покорява, а и в началото е по-разпространено у сърбите. ю също така е било разпространено и в началото, и в

 

38

 

 

края, но то се е разпространило по друг образец, както е и оу, и думите не означават нищо повече. И това е просто езикова употреба, а не нещо повече, както при и ѥ. И да не си мисли някой, че както тия се променят според езика, то така може и с всяка друга дума, и без да се замисля, да изврати божествените писания. Защото е установена истинна мяра за това от великите по разум. Защото сътвориха тези букви, след като установиха естеството на всяка една от тях. А ти, като си невежа и не можеш да познаеш и магарето пред себе си, и пишеш такива неща, как можеш ти, като си отдалечен на пет или на седем мили, да видиш какво има в зеницата на окото? Защото според духа на благодатта божественото писание, както казва Павел, словото Божие е по-остро от всеки двуостър меч и прониква до раздяла на стави и мозък (по Евр. 4:12). Следователно онзи, който не познава тези разсъждения, е подобен на човек, който вижда друг човек и знае само, че той е човек. А когато изпадне в някаква болест, изобщо не знае как да го лекува. А онзи, който знае, е подобен на лекар, който вижда всички органи и може не само да лекува, но и разбира откъде е дошла напастта и къде се е загнездила, и по какъв начин да я отблъсне.

 

Изредихме всичко това, защото само тези правила носят по-голям плод от предишния. И ако някъде се случи такава дума, каквато имахме предвид, когато споменахме Еротиматата, и сега някой каже, че ѣ с е и ѥ или ы с и и ı са едно и също, и щом е така, ще пишеш едното на мястото на другото, а другото вместо първото, то защо тогава не са били изхвърлени и ѣ, и , както тези две букви ѧ и ѫ? Защото каква полза има от повече букви след като не означават повече неща? Но добрите сръбски книжовници са разбрали, че няма друго освен тези ѣ и ы, което да спомогне за умножаването на божествените писания, защото без тях ще бъдат изопачени. А и ти, преписвано, където виждаш хубаво място, на което да положиш писмото, пишеш и се стараеш по почерка си, по плода на твоята сеитба, да приличаш на цариците на божествената книга, а не на блудниците.

 

39

 

 

се употребява, та разлика от ó, по следния образец: и много други. И да не смята някой, че е напразно преписваните да се стараят да пишат ту , ту ó, ами да знае, че разликата между нещата е голяма и заради това да ги пишат с антистихата. Тъй като и Соломон значи "мир". Защото Господ каза на Давид, който искаше да съгради църква: "Не искам ти да ми я съградиш, но ето, ражда ти се син. Той е мъж на спокойствието и аз ще го опазя от всички околни врагове, защото името му е Соломон, и мир и покой ще дам на Израел по време на царуването му. И той ще съгради дом на Името Ми. И ще Ми бъде син, а Аз ще му бъда баща. И ще утвърдя престола на царството му довека." (по 2 Царств. 7:5, 13, 14) Добре известно е, че Соломон се престави и край постигна престола му, но сега думата ни е за Соломон Христос. Защото чрез храма на своята плът той примири небесното и земното. Както и сам рече на иудеите за храма на своята плът: "Разрушете тоя храм и в три дни ще го въздигна." (Йоан. 2:19) Този Соломон съгради Богу храм, в който примири всички. В него пребивава Бог и сега, и во веки веков. От този храм черпим дръзновение, та и нашите храмове да се просветят, след като той повторно ги въздигна. Това обаче се отнася за тези, които в храмовете на своята плът са го прославили с чистота и праведност. За този Соломон писа и Давид в седемдесет и първия псалм. Защото Соломон не пребъдна със слънцето, нито пък е бил преди луната от рода на родовете. И ти, писачо, внимавай, ако сбъркаш нещо в името, кого бъркаш и в кого го превръщаш? Знаеш ли какао казва там на еврейски? Какво означава? Ами най-напред върви и научи антистихата и така ела тук, и ще видиш дали ако объркаш чрез тях божиите имена или някои други и ги направиш богохулни, ще останеш безнаказан, ленивецо. А като не искаш да вникваш в божествените неща, за да се наречеш книжовник или да бъдеш такъв, ами се упражняваш само в краснопис и ни осъждаш, и ни забраняваш не само да обясним на другите, а и всякакъв друг път, и ни сам влизаш в царството, ни позволяваш на другите. И взехте ключа на разума, и направихте един пришълец син на геената (по Лук. 11:52 и Мат. 23:14-15). Защото казвам истината,

 

40

 

 

че изопачаването е много голямо и всеки постъпва според своята воля във всичко, и тъй като божественото учение и писание е накърнено, и на самите писачи им идват слабост и лукави мисли, и безсрамие, и леност, каквито не са ни присъщи, макар и да съм обременен с други пороци. Защото вместо да вниква в божествените писания, учещият се и пишещият се отдава на пиене и на безсрамни разговори, на сборища и на празно разтакаване. И не чука онзи, който е казал: "Пътят на мързеливите е като трънен плет." (Притч. 15:19) и пак: "В желанията си всеки е безделник." И откъде са тези неща у хората? Ами от благодеянията на деспота, който ги храни, а те не се грижат за нищо. И не казвам, че не е хубаво да бъдат хранени. В никакъв случай. И законът казва да се храниш с готовото, за да радееш за божественото. "И които свещенодействуват, се хранят от светилището" (1 Кор. 9:13) И още Мойсей освободи от войската свещениците и левитите, за да не намерят причина да бъдат нерадиви за църквата Божия. И това ли е нашето радеене - да погубим и покварим, което е останало, не само от писанието, но и божествените повели, както ще разбереш в трийсета и трийсет и втора глава? Защото вместо да радеят за божественото и да благодарят на деспота, и да се смиряват пред всеки, казват: "Аз съм по-голям човек, защото повече ме храни и облича, и стоя на по-високо място." И не разбираш, че щеше да бъдеш по-голям, ако беше върнал дълга си за това, както подобава в града на деспота, за което същност той те и облагодетелствува. И някой свещеник не разбира, че заради свещеничеството е ръкоположен да съблюдава свещеничеството, ами се смята за по-добър от останалите Божи творения. И обичат почетните места, и само пресмятат кой къде седи, а нищо не вършат. За подобните на тях Христос е казал: "На Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите." (Мат. 23:2) и т.н. И ако някой рече или мисли, че служи и че въздава дължимото на деспота, понеже пее всяка утринна и вечерна служба, аз ще му обясня в трийсет и осма глава каква е тази служба. Но стига засега.

 

А на нас, самодържецо, подобава по-голямо страхопочитание и внимание към писанията, отколкото на гърците, за да запазим

 

41

 

 

Божия бисер. Защото ние не преплувахме бездната с наш кораб, ами го взехме от евреите, но стигна до нас, пренесен от гръцки кораб. А ние го срещнахме с малкото корабче на придобитите букви и го взехме в пристанището. А те, понеже са занаятчии и пътешественици, и са по-близко до нас, и са търговци, знаят къде има голяма печалба, а къде - малка. И тъй като ние сме невежи, само от тях ще узнаем къде се събира бисерът и ще е от полза, ако не погубим голямото и скъпоценното, тъй като не знаем цената му и можем да го обезценим чрез писмената. Защото е голяма загуба, ако захвърлим съкровището в пропастта на незнанието. Дори и някой да иска да го вдигне, понеже знае, че е в пропастта, как може да слезе без здрава стълба и да излезе, като го вземе? А стъпалата на тази стълба, сиреч буквите и техните одежди, и знаците, са счупени.

 

Има и друго антистихо на освен ó, защото е главна буква — и това четвъртото също се употребява като ó, защото е нещо средно между тях. И има за споменатите по-горе думи и други подобни на тях. А това е покорително, напр. (когато ти, Господи, влизаш в светия град), (тъй като), и други такива. А в началото, напр. , защото показва само единична същност в тези неща. А голямото - много неща, напр. . По същия начин и когато е покорително, голямото говори за много, а малкото - за едно нещо. Те различават мъжките от женските имена - . И като стигнеш до заплетена дума, ако има голямо , напр. (онзи), то говори за мъж. Ако ли има малко ó, то - за жена, напр. (онази) и т. под. Обаче това се отнася за имената от мъжки и от женски род. А що се отнася до средния род, има голямо, което е за много неща, и малко - за едно нещо. Такова о има, където се казва око. Показва едно око. Такова оо ще сложиш, когато речеш (очите ми винаги са насочени към Господ). Защото как ще го отличиш, когато казваш (синове на бащата), така че да не стане попълзновение, както бе казано по-горе? Защото всяко носи своя белег според преданието. Пък и за да не се запънеш, четецо и тълкувателю. Защото това още отдалече ти показва думата.

 

42

 

 

Така е и във всички думи. И заради това невежите се чувствуват по-свободни в покварените писания, отколкото в правилните. Защото за тях одеждите и знаците на буквите, и правилните утвърждения са голяма спънка. И също така знаещите не са свободни в извратените писания. Защото всички тези варварства и богохулства, и извращения на езика са голяма спънка за тях да покажат цялото съдържание на службата чисто и непокътнато. На тях и на техните съратници това е присъщо, те са негови защитници, а за лешоядните грифове храна са смърдящите телеса, а мирото е вредно. Казвам това обаче за другите, които искат да ги слушат пред Бога, та да не би да заприличат на тези, които в началото на нашето приобщаване към християнството възлюбиха тъмнината, макар светлината да сияеше. А колкото до невежите, не се отнася за тях, защото бидейки правоверни, смятат това за ароматно ядене, макар езикът им да е пълен с тръни, а на гърлото им да присяда и сладостта капе долу. Може би някаква част от тръните пада в сърцето, което е свикнало открай време да ражда смърт, както поради някакво непокорство стана и на съборите на светите отци, защото бяха несведущи в божествените неща. Защото не бяха утвърдени чрез благодатта на Светия Дух в тънкостите на словото Божие и затова отпаднаха от правата вяра. И нима и днес не са засети много тръни, които само чакат време, за да избуят изведнъж? Защото в такова време само гангрената се утвърждава и разпространява, след като цветът не се е развил според природата си. Но за тези неща ще кажем в двадесет и осма глава.

 

А ı е начално и завършително, но не в самия край на думата като и. Завършително е напр. в

и др. такива. Начално има напр. в

и др. такива. А където не е според естеството си, смисълът се накърнява.

 

Според естеството му вече сравнихме и с ы, но ы не стои в началото, докато това и хем е начално, хем е покорително. И затова тук ще кажем за началната му позиция -

и т.н. Защото най-често е начално и завършително след .

 

43

 

 

Това ѵ пък е покорително, но не стои в края на думата, напр. мѵро, и т. под. В началото на думата не е много често, но го има, когато трябва да се каже или нещо такова, защото дасията на мястото на зрънцата показва, че не е . Защото не началствува само без сричка, а онова, което господствува, трябва да има апостроф или дасия. Както и останалите покорителни и начални - когато са сами в началото на думата, взимат знак дасия или апостроф, за да го отбележат. Ще се спрем за малко и на антистихото , а останалото ще кажем в подборната, направена от това. Ако искаш да кажеш мро (миро) и напишеш такова и, то не означаваш мирото от мощите на светците или създаденото от Мойсей, което е три вида, ами друга дума, т.е. (от миро), (мирно). Ето буквите и в двете думи са едни и същи, освен антистихата - и, които се противопоставят едно на друго. Защото едната буква се противопоставя на другата, отбелязвайки друга дума. Да не би ти, лъжеписачо, да кажеш, че и двете имат един и същи смисъл? Тогава обърни внимание къде и как всяко едно от тях поема по своя си път. "От благоуханието на твоите мазила името ти е като разлято миро" (мро) (Песен на песн. 1:2) и това е според Соломон в Песен на песните. А чуй пък друга дума, която е с и: "Имаше мир (мирь) по негово време." Тези, които бъркат това, извращават дълбокия смисъл на писанието в гръцките книги, който казва "да насочи нозете ни в пътя на мира" (Лук. 1:79), т.е. по пътя на смирението, или в четвърти псалм "в смирение" (по Пс. 4:9). И не усещат къде отиват и как това ще изтълкува дълбокия смисъл, и какво ще донесе обновяването му. Защото който иска да превежда или да предаде смисъла, първо да научи какво казва пророкът провидец, и така само да се докосва до тези неща. Защото пророк Захария, движен от Свети Дух, вижда ангел в плът - детето Йоан. И Христос тогава е дете от сенчестата планина, а вече мирото е разлято според Соломон, и както велегласният Иссаиа казва: "И ще покара младочка от Иесеевия корен, и цвят ще покара от него, и ще почива върху него духът на премъдростта и т.н. (по Ис. 11:1-2) И пророкът (Захария), обзет от неизказана радост, било защото е баща на такова дете, било заради помиряването на небесното и земното, или пък заради

 

44

 

 

разрушаването на устоите, защото се бе сбъднала надеждата на народите, извика: "Благословен е Господ Бог Израилев!" (Лук. 1:68) и други благодарствени песни изпя заради големия дар, даден му от Бога. А най-накрая рече "да насочим нозете си по пътя на мира" (Лук. 1:79). Защото кого първо изпрати Господ да смири човеците? Да не би някой от ангелите? Не вика ли чрез пророка: "Нито ходатай, нито ангел, а сам Господ ги спаси!" И затова оттук се вижда, че с милостта си Господ е сътворил пътя на мира, за да не се труди никой за това. Защото този път с евангелският, той е заради самата Господня благодат, а не заради молитвата. Защото дойде да намери загиналия, в чиято плът по-напред се беше облякъл, защото с малко нещо на въдицата ще извлече голяма полза само ако то е рибешка храна. И тук пое върху себе си самата храна на супостата, която с подобие на загиналия, и като го стори, затова казва "в пътя на мира”, т.е. на покоя. Както се казва без труд да се упокоим мирно в благодат. И ако някой чуе някоя дума, нека разсъди, че в четвърти псалм казаното е "в смирение”. И дълбокият му смисъл казва ”в мир”, но с кого тогава се смиряваш? Мир означава покой, т.е. отърсил се от всички дневни грижи и мисли, събери ума си и се уповавай на него, както е казано: "Ти, Господи, ме всели тук единствено за да се уповавам.” И това е истинският смисъл на или (единствено), а не един. Но за тези неща може да се каже много, и затова да минем по-нататък. А тези, които като пияни преправят пророческите думи, а и останалите, ще пожънат своето. Ние даваме пример за антистихата. И ако не ти се вижда вярно, водя ти за свидетел твоята майка - гръцките думи и букви, чрез която ти израсна като семето от бащата - еврейските букви и думи. И подобава в тези неща всячески да се придържаш към техния нрав и подобие, към естеството на родителите. В противен случай нашите букви няма да струват дори колкото едно копеле, защото не познават не само баща си и се отвръщат от него, ами и родната си майка. Защото какво е нужно на утвърдените в превода думи, за да ги изречем според основния им образец? Макар и просто казано - да е същото. Ако пък е скрито и не всеки може да разбере какво значи, не е чудно. Защото и в гръцки има много думи, които

 

45

 

 

само малцина знаят. Но не се променят, за да не се отдалечат от естеството си. Също така и по-простите думи. И изваждаме от естеството им не само тези, които изредихме, ами още много и много.

 

ѵ е господствуваща буква и трябваше да я наредя близо до , та да знаем, че това ѵ е противоположно на в нашите букви и го отделя това, че съдържа две зрънца, когато е в покорителна употреба. А пък в началото дасия или апостроф. А ѵ няма нищо такова, защото е господствуващо.

 

Но виж още за противоположните букви според гръцкото разделение. Защото там има такова нещо - χείρα, т.е. ръка и отново χήρα, което е "вдовица" или "сирак”. Едно и също според буквите и ударенията, освен противоположните. И там има много такива и при всички букви. Защото едни са дифтонги, а другите имат псила и много други знаци. Тъй като само и се разделя на толкова ει, η, ϊ, οι, ϋ, . И всички те принасят плод, крепейки своята дума. Защото там не са така нахални като тука, нито пък има някаква забрана за познавачите да ги утвърждават. И не само и, ами и е, и всички начални букви с дасия много се плодят. Затова и онези великите по разум, които са искали да направят превода, са сътворили тук повече букви заради езика, защото са видели, че като има повече букви за употреба, не трябва да се измислят тук всички антистиха, а само тези, които посочваме. Но не са ни повелили да ги губим едно по едно.

 

Сравнихме е с ѥ, но и с ѣ също има нещо общо тебѣ̀ (дат. п.) и тебè (род.-вин. п.). И да не си мислиш, че и двете имат еднакъв смисъл, че как ще напишеш тебè поéмь, , тeбѣ̀ блгодари́мь (Теб възпяваме, тебе благославяме, на теб благодарим)? Защото на гръцки се казва

И виж как там означава различно нещо. Има много подобни случаи. Но можеш да разбереш това и според този език, защото една е думата и естеството ѝ с е, а друго пък с ѣ. И ако искаш и в този израз тебѣ̀ дáше (дадоха ти), но тебè би́ше (биха те). И виж какво е естеството на едното и какво - на другото. Така и в останалите случаи.

 

46

 

 

 

ЕДИНАЙСЕТА ГЛАВА

За началните и негосподствуващи, а покорителни букви, които имат даси и апостроф

 

След като говорихме за изгубените и изопачени букви, подобава да дадем пример и за тези всичките. И най-напред трябва да се изброят покорителните, които стоят в началото на думата с дасия и апостроф, и ипсили:

 

 

е начална буква винаги когато се срещат по-голям или по-малък израз и това а се намира в началото на целия израз или след една негова част. И ако се намира в края на израза, за тази част не ползува апостроф и дасия, ако ли пък е в началото на следващата, то е потребна дасия или апостроф. И тези са знаците на това място


Отдалече ти показва с този знак, че а не е от тази дума, а от следващата. И четецът няма да се запъне, и пак служи да отбележи най-тънките думи. за да не се получи сливане. И така е навсякъде с това .

 

Така и , ако кажеш или нещо такова. Защото ако го няма това , думата продължава или нещо такова. А когато е , то е така и т. под. Така също и в началото на по-големи изрази, както и

И във всички думи подобно на това.

 

Също така , ако кажеш . И ако го няма това, четецът ще си помисли, че се казва . Но като го има това , дори някоя начална буква да се намира някъде в края на реда, никой познавач няма да се запъне. Защото това показва,

 

47

 

 

че буквата не принадлежи към тази дума или израз, а към следващата -

и т. под. във всички думи.

 

. Тази буква е начална само в собствените имена и там ѝ трябва дасия или апостроф. А пък в покорителна употреба има две зрънца -, напр. и така във всички думи. А когато е в началото, съдържа, както и другите, дасия и апостроф: , и пр. А що се отнася до зрънцата, в началото, където има дасия и апостроф, не се употребяват, както ги няма и ѵ, където е в начална позиция. Защото апострофът или дасията показват, че то не е . Нито пък това ı е нещо друго. А тези зрънца имат и друго значение, но тук това стига.

 

трябва по същия начин да се отбелязва с апостроф и дасия, сиреч: (битие - дат. п.), но (да бъдеш при Господ) и пр.

 

Също така -

 

Намира се и тук като при всички начални букви, но значението на тези ᾽᾽ съкращаване: . Защото тази дума не е "един" и не означава (едно му е), ами (на онзи). Защото това съдържа две думи. Също така и във всички думи, както бе казано преди - фараѡ́нь. (царят си отиде). фараѡ́нь е цар на Египет, а не фара - което също е езически цар. Но ако над ѡ има апостроф, четецът няма да се запъне, като сметне, че става дума за фараон. Защото ще разбере отдалеко, че става дума за фара (цар): (царят отиде и се върна). И така във всичко трябва да се намира правилното писане.

 

изисква същото:

И това много силно се противопоставя

 

48

 

 

на , макар да казват, че е едно и също с , словоблудствувайки. Трябва да се внимава, защото и са различни неща. С означава двама мъже, с - само една жена: (двамата отидоха да се помолят или да се разберат в Йерусалим), т.е. двамата мъже. Но (едничка владичице на света). Също така и в началото на думата има разлика с а, и който не внимава за това, не само ще ги размести, ами ще въведе и богохулство, както ако сложи а в повече, или пък го изпусне, както открихме, че е пълно в тези покварени книги, където се казва:

(Сред родените от жени облажаваме Йоан, когото почитаме като най-велик) (по Мат. 11:11 и Лук. 7:28). Достатъчно е да се каже бóлша, т.е. за мъж, а ти като си прибавил , си рекъл жена. А нима Кръстителят е жена?! Така и ако изпуснеш това , пак бъркаш. Защото най-много поквара намерихме в тази буква . Но за това ще е от полза да поговорим и по-нататък.

 

също така е начално и покорително в това писмо и изисква дасия и апостроф: (език) и пр. Защото как отдалече да различиш изразите

и всички други изрази по този образец.

 

Но апострофът и дасията не се употребяват само по този образец, който описахме в началото, ами апострофът означава мъжкото, а дасията - женското, както показахме в шестнайсета глава. Тук обаче си позволихме да дадем в това свобода на четците и песнопевците, така че, който знае това, да се чувствува свободно в правите писания.

 

ю също така началствува и се покорява:

и др. такива.

 

И след като изредихме тези букви по този начин, да кажем и за ь по какъв начин се различава от описаните по-горе и не

 

49

 

изисква нито дасия, нито апостроф. Ако стоеше в началото и беше начална буква като останалите, както в много покварени книги по-рано, сиреч стари, които днес наричат староизводни, нищо не би покварила, че да погуби някоя дума и би било потребно да има и апостроф или дасия. Но понеже е достатъчно за това, не бива заради смисъла да се смята, че това ѣ има нещо общо с или пък му се противопоставя, защото беше изхвърлено от началото на думата. Защото когато самодържецът е в престолния град, не подобава на подобието му да стои заедно с него на престола на царството, за да не го помислят и него за владетел. А когато има владетел, нужно е да се намери и противник, заради престола на държавата, макар и не чрез него самия, но чрез нечии помисли.

 

ы̀. И пак ще кажа, че ако беше едно с , то защо няма нито начало, нито дасия, както и. Но тук стига за това.

 

50

 

 

 

ДВАНАЙСЕТА ГЛАВА

За останалите господствуващи, които никъде не стот в началото на думата, без да правт сричка, нито пак могат да се покорват на други букви в кра на думата, а само една на друга

 

 

И тия след точката са измислени заедно със ѕ и нямат съответствие в гръцки. И всяка една от тези букви можеше да получава надреден знак, ако стоеше сама в началото на думата по образеца на горните. Но понеже са лишени от това, затуй бяха лишени и от такива знаци. А тези букви стоят в началото на думата по две, като едната държи другата, или пък са три или четири, като в края на сричката вземат и една от речените по-горе покорителни. за които казахме, че могат да са и начални, или пък от четирите, които не стоят в началото - ó и трите ы, ь̀, ѣ̀, т.е. . И във всички срички и съчетания подобно на това. Но макар и не всяка буква да стои само в началото, тя покорява другарите пред себе си, но с тях не прави нищо, а само с онези покорителни, които могат да стоят сами в началото на думата, или пък с онези трите и с ó, защото и тези, които стоят сами в началото, ги покоряват, но без да има сричка, т.е. без да се съгласуват една с друга. А тези, които стоят сами в началото на думата, правят сричка и без господствуващите, но не когато са две заедно, така че да се съберат двете им части с и прочее. Но това се отнася за буквите, които са и начални, и покорителни, а тези покорителни, които не могат да стоят в началото на думата, т.е. ы, ь, ѣ не правят никаква сричка без

 

51

 

 

господствуващите. Защото както са написани поред, нищо не ще намериш в тях - нито сричка, нито число без другите. Пък в гръцките писания може да стои в началото на думата, а тук, изглежда, че това началство е отменено и никъде в непокварените писания не се среща в началото. И не се смята за изхвърлено от началото на думата, ами е заменено с такова . Защото сред гръцките антистиха освен другите, няма такова . Обаче като го виждаме да липсва в писанията на добрите и дивни мъже, ние се въздържаме да го въведем. Защото което те са постановили, знаят защо са го постановили. Затова подобава и нам да ги следваме, та да не би като променим нещо, да изопачим техните правила. Смята се, че поради по-честата му поява в началото на думата са го направили по-голямо. Но ако е било за това, то би било по-голямо и когато е покорително. Но поради споменатата по-горе причина те са сметнали, че ако това о се пише вътре в думата в този език, това ще доведе до недоразумения и сливане, и затова са превърнали това ó в друго покорително антистихо, напр. въсхóдещȣ или хóтещȣ. като видяха, че се употребява много често и ще бъде подобно на началното , постановиха да се пишат и и двете заедно с другите, за да не се смята, че в началото на думата се противопоставят едно на друго, както казахме за ѣ́ и .

 

Ако ли пък има някакво недоволство, че не сме изяснили докрай тези неща, нека се знае, че е тази книга не правим типик, ами се постарахме да изобличим злото. А що се отнася до типиците, дадох образец за съставянето им на тези, които искат да ги съставят. Защото след като четирима души ме лишиха от помощта си, не мога да съставя съвършен типик. Но ако и след тези ми старания ни един не се наеме да състави типик, ще го съставя, както съм и почнал.

 

Срамно е и това, че и тази книга е сгрешена при дасията и не е като в гръцките или в търновските книги. Но понеже виждаме, че и днешните добри сръбски книжовници не се стараят да постигнат докрай тънкостите, затуй и аз не се постарах. Също така и за антистихата , и , което се отнася само за двете, т.е. разделянето на мъжки и женски и и и , или на

 

52

 

 

много - и . И ако дойде повеля, и затова ще съставим типик от Еротиматата или като вземем една от търновските непокварени книги и със заимствуванията оттам ще го съставим. Старая се не защото съм преизкусен в тези неща, ами като някой, който без да е лекар, може да измие кървите и гноищата и да превърже раните, и да даде облекчение и път към изцелението и здравето. Пък има и лекари, които виждат много нагноявания в раната, и затова ги е страх да я докоснат, или пък се гнусят, макар да са умели. За тях не ще намериш добра похвала в Евангелието. И сто аз разобличавам причината за голямото осмърдяване, та да могат и лекарите да пристъпят към раната.

 

            1. Защото не само според едно нещо са покварени божествените писания, но първата и главна пагуба и кълн на развалата и богохулството са трите букви ѳ, ы, ѣ, понеже нито се държат на мястото си, нито пък се произнасят правилно, както вече казахме.

            2. Второто след него е бъркането на одеждите, понеже също така нито се държат на мястото си, нито се говори според тях, камо ли да се произнасят. Заради това чрез тях навлизат не само безчислени варварства, ами и богохулства с промяната на ударението, както ще намериш в трийсет и първа глава.

            3. Третото е покварата на дванайсетте букви, объркването и сливането им. Това обаче не е толкова сериозна грешка за по-простите хора, както по-горното. Защото, което говорят поради простотата си, това и мислят. Докато за мъдрите това е сериозна грешка наравно с казаните.

            4. Четвъртото е да не се знаят ударенията - кои са от мъжките, а кои от женските. Също така и при антистихата и , тъй като и в двете има скрит смисъл и не се знае по какъв образец е същинската грешка. Но това е по-леко, защото е потребно само на много учените, а не на всички. Защото не всички могат да се докоснат до това с разума си, а само онези, на които бе открит смисълът в тези неща, обаче не е заповядано да ги лишаваме от тези неща. Заради туй е и забранено на невежите да пишат божествените книги при гърците, а и в Търново. И даже и в Света гора е било заповядано, че който писач не оповести пред църквата своето писание или на патриарха, или на митрополита, или на архимандрита, или на епископа, или на игумена, или на някой с такъв чин, та

 

53

 

 

познавачите да отсъдят не красотата на сечта, а плодът на сеитбата дали е достоен, тогава да получи благословия от него. Ако ли пък не, то да не се покварява писанието заради неговата дързост и му се забранява. Но в тази четвърта грешка - за ѡ, и и обвиних и себе си не като пълен невежа, ами като някой, който се занимава с лечителство и виждайки другарите си, дори и по-старите, съвсем немарливи, и той, раздразнен, занемарява по-тънките неща. И ето казахме четвъртата грешка като едно, макар че в нея има две неща - повишаванията на гласа и знаците за началата и за различаването на мъжките и женските.

            5. А петото е в белезите за противопоставянето на думите - и останалите знаци, които ще покажем в седемнайсета глава, всяко, както му е редът, както и буквите в единайсета глава.

 

А пък за грешката при промяната на цели изрази, сиреч когато буквите са си според естеството, но смисълът е съвсем променен, ще кажем и в тази глава. Защото това е едно, а пък онова - друго. Тъй като това е все едно да се счупи стълбата (петте грешки, които изброихме), а пък другото - да ти се счупят краката. Но ако има стълба, хромият, пълзейки на колене и на ръце, ще се качи и ще слезе. А без стълба никой и от здравите не може да се издигне. А сега, тъй като съм улучил времето, ще кажа и за тези неща. Понеже някои говорят, че едното е новоизводно, а другото староизводно. Аз пък казвам открито, че язвите в писанията, които ще препишат такива писачи, са още по-люта рана, отколкото в погубените български писания. Защото и тук, както и там, най-вече се поквариха дванайсетте букви, изброени в началото, и одеждите и знаците. А колкото до думите, макар там да са променени, носят по-малко зло, отколкото тук трите погубени букви, които там са непокътнати. Ако пък някой каже, че ѳ там е покварена, дори и да е, не е погубена както тук в т. нар. нови изводи. И пак ще ти приведа тук още повече меша срещу това, че и тук, подобно на древните, много думи се променят и изопачават. Още повече сега, защото в този преславен град и малките деца започнаха да пишат книги, и не е толкова поради възрастта им, колкото защото са се учили на буквите неправилно. Заради това и останалите букви се погубват, а и смисълът също се е обърнал след древните разтлители. Но тия неща са встрани от моята цел.

 

54

 

 

А за измерението на старинното зло ще кажа, че там думите са по-прости, а тук има три разбити букви, по-скоро погубени, освен споменатите по-горе, и там, и тук, за които казахме, че тук са по-люто ранени. И там по същия начин в запечатан съд са насипани бисери и олово, и макар да не е редно така, но и двете се запазват. А тук съдът, в който са писмената, е пробит и бисерът и оловото се губят, най-вече бисерът се губи при ѳ. Или пък и така: там виното е в здрав съд разредено с вола и двете се запазват. А тук виното е в гореспоменатия съд. И каква полза от него, дори и да не е разредено, като се пролива напразно? Заради това тук раната е по-голяма от първата. А което казахме за това, означава, че не бива да се отрязва телесен орган, който ще оздравее, та да не би с това да се изопачи цялото писание. Защото у деспота се намират множество книги по градовете и манастирите, с които, ако ни бъде заповядано, като със сол ще осолим тези писания. Говоря за писанията от тези велики и дивни в словото мъже, защото със заемки от тях можем да извършим това. И който възроптае срещу тази дума, че щом като деспотът има много писания на такива мъже, които са по-добри от тебе, както свидетелствуваш истината за тях с това писание, каква е ползата от твоето старание, нека разсъди, както казах в началото, че тези, които искат да ги преписват, привнасят много извращения във всички тях. А пък и каква е ползата от тях, когато се смятат за едно и също с изопачените? Още повече, че видях един ръкопис да се откроява като крин сред тръни не само заради семето в него, но и заради красотата на почерка, но не осакатен, както казах по-рано, и някои, които казваха, че тръненото е по-добро от онова кринното и унищожаваха написаното с онзи безценен почерк като деца неразумни. Защото ако попиташ дете за лъскавата мел или за някакво калило и после за бисера - кос е по-хубаво, - ясно е, че ще възвеличи медта и кадилниците повече от бисерите заради блясъка. Както и някой божи помазаник, който странствува из чужди страни и не само е лишен от своите хора, но и от богатството си и царството си, и славата си, и съвсем не се знае, че е от царско потекло. Както и Давил при идването му при цар Анхус не стана ли нарочно юродив заради обзелия го страх и се представи за по-немощен

 

55

 

 

в палата на царя? (по 1 Царств. гл. 21) Така и тези книги изглеждат непотребни за нищо. Не подобава да е така, понеже царуващият свише ни е облагодетелствувал многократно в много неща. Затова к казва: "Щом си силен, струвай добро!" (по Пс. 13:1; 52:2) И пак: "Възпявам своя Бог, докато съществувам." (по Пс. 103:33; 145:2) И ще кажа простичко, че дори някъде някой от свещенородените, лишен от своето отечество и царство, да е претърпял за малко някаква обида или да е пострадал, не с работа на царщината да нарежда обижданите царици, които са в чужбина - избраните книги - заедно с развратените блудници.

 

Но по-горе говорихме за господствуващите букви и как тези, които стоят сами в началото на думата, им се покоряват, и когато им се покоряват, губят навсякъде апострофа и дасията си и изобщо не се срамуват без свидетел, както и мъжът не се срамува да е с непокрита глава, когато сам отправя някакво пророчество или молитва, или нещо такова според Павел (по 1 Кор. 11:4-7). Защото се покорява на божественото и не му трябва покривало за главата. А който ходи из града и по площадите с непокрита глава, си навлича срам. Още повече ако жена излезе навън с открита глава, не се държи според положението си и вече не е достойна да бъде в къщата на мъжа си, ами с блудниците. Такива са и буквите, които стоят сами в началото на думата, т.е. подобни на жена, която се покорява на мъжа си, раждайки мъж и жена, а ако над господствуващите букви има или , то ги срами, както женските накити срамят мъжа. Пък и го лишават от човешкото и от подобаващото му положение, така че вече не е достоен да влезе а храма или в почетно събрание, както и светите отци са казали в правилата Ако ли пък някой попита защо няма или над всяка буква, която стои сама в началото на думата, понеже всяка жена е покрита, кажи, че това е, защото и младите отрочета от женски пол, когато са деца и изобщо не са подвластни на никаква възбуда и разврат, да свободни да ходят с непокрита глава, тъй като са деца. Обаче буквите могат и с открита глава, и с покрита, но не като жените съвършено лишени от девство с някакво було или с венци, защото има два типа жени и това се знае от всички. А към божествените писания трябва да се подхожда много внимателно, защото се множат в неизреченото.

 

56

 

 

А пък господствуващите букви изискват следното: ако накъде не се сплитат без всякаква пречка, напр. , ами има и възходящи и низходящи срички, то за тези срички се ползува в следните случаи: или в някои други такива. Взимат го като свидетел или пък като оръжие, сякаш някой, ограбил сърдечен приятел, е станал подозрителен и винаги държи оръжие при себе си, и пребивава без страх и без фатален сблъсък. Но тъй като тези неща са много, достатъчно е само да дадем образец.

 

57

 

 

 

ТРИНАЙСЕТА ГЛАВА

За титлата

 

Стоящите пред Христовия кръст, рече, и виждащи знаменията, които стават, обзети от страх, пристъпваха, за да разберат причината, поради която беше предаден на кръстно наказание. Защото как можеше да не се стича много народ, след като беше празникът на пасхата и много иудеи бяха дошли от цяла Иудея [34] и Галилея [35], и от всички страни Израилеви, а и от други народи (по Мат. 27:55). Защото според предреченото от Даниил за истукана, който има железни нозе и една част от тях е от глина (по Дан. 2:33), неверието или съимоначалието, слабостта или временните смутове се увеличаваха и Господ дойде според Давид да накаже всички народи с железен жезъл (по Пс. 2:9), с който и самите израилтяни бяха ръководени, и народите се сбираха от всички краища, докато кесарят Август [36] царува в мир и благоденствие четиридесет и шест години и четири месеца. А пък синът му Тиберий тогава навършваше осемнайсетата година от царуването си тогава. Защото Господ се роди в четиридесет и втората година от царуването на кесар Август и беше на петнайсет години, когато Тиберий [37] се възцари след своя баща Август, и през петнайсетата година на Тиберий се кръсти в Йордан, след като Иоан пое пътя на покаянието. И докато ставаха всички тези мирни неща, а пък И улея беше изпълнена с чудото на Твореца и пак толкова неща, колкото при Мойсей се случиха в Червено море и в пустинята за четиридесет години, при Иисус Навин и пророците и пр., и като слушаха всичко туй от много години, всички племена в прелелите на Иудея бяха обзети от удивление, както и пророкът е казал за апостолите и тогавашните времена:

 

58

 

 

"... ще се уловят десет души от всички разноезични народи за полата на иудеянин и ще казват: "ние ще дойдем с тебе, защото чухме, че Бог е с вас" (Зах. 8:23) И докато се стичаха от цялата вселена към града на великия цар, както римският папа Григорий показва в посланието си към Лъв Иконоборец [38], пък и в дните на сватбата и на жертвата за нашето приобщаване, и на благоуханното възнесение на Бога, едничкия първенец, сред многото братя трябваше да се намерят и дивни мъже от други страни, така че да се разгласи предварително идването на воините Христови апостоли за разгром на враговете.

 

И след като там имаше голямо множество от такива хора, виждащи слънцето, превърнало се в тъмнина, и докато земята се тресеше, камъните се разпадаха, докато гробовете се отваряха, когато църковната завеса се раздираше заради възславения, страдащ за нея, два извора изливаха вдъхновение за хората - или царският червеи надпис - древния рай, или пък оня във висините. И докато ставаха такива неща, хората пристъпваха с трепет, за да разберат причината, заради която беше разпнат. Защото съдиите имат обичай да посочват и причината за наказанието, та съдът да се покаже справедлив пред владетелите, пък и да всее страх у останалите, за да не дръзват такива неща, за които съдят. И ако това е за злодеите, колко повече те искаха за праведника да намерят да кажат не лъжовна причина, подучени от архиереите. Обаче макар евреите лукаво да се стараеха да му припишат някаква вина, (Бог) подтикнал Каяфа вечерта да каже: "По-добре е един да умре за народа." (по Иоан. 11:50) Понеже не искаше съгласие, пророкът възвестяваше, и като искаше да покаже и унижението на Пилат този ден, той предрече силата на царството му и написа титла, която гласеше: цар иудейски.

 

Какво е титлата? Само белег за думата, който съдържа под себе си и букви, за да се означат важните думи. И това показва голямото изкуство на мъдреците във всички писания, защото в Коласаи видяхме изписан целия Псалтир върху две коли не само с титлите, но и със знаците над буквите. И откакто е трябвало да се пише по-изкусно, да не би някой от съборите

 

59

 

 

да охули невежеството на писмото, оттогава са писали думата е титла. И тя - - е дошла при нас от гърците е останалите знаци, като стои само над важните думи, първо, за да се знае отдалече коя е думата, за да няма запяване, и второ, да не полагаме напразно повече труд, след като е малко можем да покажем същото. Ако потърсиш, и при тях ще намериш объркване на смисъла, където титлата е сбъркана, или пък се употребява по-често. Заради това и за нея е определена мярка кои думи да се пишат с нея, за да не се поквари чрез нея божественото писание. А думите, които я изискват, са

(бог, господ, цар, слънце, месец, царица, човек, благословен, царство, богородица) и всички останали. Въведено е и такова под нея, което запазва своя смисъл, макар и сплело се с нея, но то не е според гръцката писменост, а само според начина, по който тези думи се пишат с гръцки букви. Защото по гръцки образец е -то с титла, което с задължително за думи като (владика, владичица, господарка, младенци) и др. Титлата покрива и крайна покорителна буква, напр. и др. такива. Но това е нищо. А както казах по-горе, работа на майсторите е да си служат по-често с нея; пак казах и че после ѝ бе определена мярка. Но и за двете внимавай да се простираш според гръцките писания, защото буквите с титли там са по-чести, понеже са майстори и знаят мярката, определена за думите; пък и внимавай да не промениш нещо като я сложиш. Тук не става дума за такива случаи, където искаш да кажеш

А пък, които не са с титла, а ти им сложиш, явно ще ги промениш, или пък ако нейде ги лишиш от . Това е разпоредбата на добрите книжовници, ако ли някой не знае, нищо да не променя или прибавя, или маха, а да се придържа според тях и да не изопачава поради незнанието си. Според това в гръцки има и на всички останали думи така, като се вземе началната и крайната буква, и отгоре, и се прави думата. По същия начин виж и боже - . Ако слагаш и ѫ по средата,

 

60

 

 

не похабяваш нищо освен писане и мастило. Ако го промениш по друг начин не според този образец, променяш и думата. А ако има и други случаи думата, която идва. да е по-дълга, трябват повече букви, понеже само от началната и крайната не може да се разбере, трябва да се вземат едни или двама свидетели според думата . Така е прието и в славянската писменост за тези случаи. И отново и в гръцки, и в славянски всяко число има титла. Но за покритите с титли букви в гръцки, както и за числата, трябва да се внимава, понеже има и

и др. такива [39].

 

61

 

 

 

ЧЕТИРИНАЙСЕТА ГЛАВА

 

Трябва да се каже още и за буквите ó, ы̀, ъ, ѣ́, понеже някои стигнаха чак до такова невежество, че ги употребяват като начални, след като те не са начални, а само покорителни. И защо? Защото и в гръцки ги няма и за това говорихме в дванайсета глава. А ы́ е наполовина гръцка буква и наполовина славянска, т.е. и . Заради това се казва ери, сиреч ер иже. ь, ı, събрани и двете в една буква.

 

62

 

 

 

ПЕТНАЙСЕТА ГЛАВА

 

За тоноса

 

Всъщност за образеца, който е достатъчен за буквите. Защото макар и да има повече да се говори за това, ако не ни заповядат, не може да се изследва това. Защото като попитах за разобличението, ми беше заповядано как да разоблича покварата, а не да съставя нещо, като се простирам надълго и широко. А тук ще кажем и за одеждите им.

 

За ударенита

 

́ се казва оксия на гръцки, сиреч остра, понеже с гласа от устата си натъртваш думата, където се намира тя, а не цялата дума, ами само където е тя, както ще покажем и по-нататък това и други неща в трийсет и първа глава.

 

̀ се казва вария, понеже когато изразът свършва, гласът тежко се опира в гърлото, а не в устата. Има вария в края на думата и в началото, където ѝ е мястото. Също така и оксията е на двете места. Но всяка една се държи според естеството си. В противен случай ще промениш смисъла, както ще намериш в трийсет и първа глава. И този, който се е постарал малко, за да запомни това. учи самото естество на гласа.

 

Периспомени е сърдечният глас, така от сърце да изречеш думата, както когато казваш

И се изричат от сърцето с всичка сила. И всички тези неща в правите писания дават отдалеч голяма свобода и разум на познавачите. Трябваше и оксията и варията така да опишем, но понеже не ги поместихме тук, ще покажем всичко и в трийсет и първа глава.

 

А това е отлика за ругателна дума, когато се казва напр. (у-у!), който разорява църквата и за три дни я издига. Защото трябва да се чете не само с устата, но да се подчертае и с гласа - дали е дума за любов или за обида, или за спор. или

 

63

 

 

за някаква друга, както и кога и против какво е говорено, за да разберат всички, които слушат четеца. Заради това, когато познавачи четат богословия, от слушателите се знае за какво се говори. Но ако чете невежа, дори четивото да е разказ, никой не може да го разбере, макар той да не бърка буквите.

 

Това пък е похвално, при учудване, и също така и осъдително и молително от дъното на душата за вече казани велики неща, достойни за похвала или унижение, напр.

А осъдително

А молително - напр.

Има и други възклицания с надредни знаци в гръцки, но в славянски досега не се възприемат. Затова, макар и да са търновски, не ги изброихме тук, за да не досаждаме излишно.

 

64

 

 

 

ШЕСТНАЙСЕТА ГЛАВА

За апострофа, дасита и останалите знаци

 

Това са апострофът и дасията и псилата, както казахме по-рано. Но в гръцки едното е за мъжките думи, а другото - женско. Тук обаче, дали защото учените мъже не са видели в нас дори малко старание, или не знам как, но даже и в добрите книги виждаме тези думи покрити с и излиза, че са дали на псили да изразява едното и другото. Но не и в търновските, не може да го има. А за какво служат, търси пак в единайсета глава. А това се поставя и в началото на израз, като отделя предишния от този, който следва, и е на Учителя, или пък е от Битие, или от пророците, или от Евангелието, или от Апостола и всички останали книги.

 

65

 

 

 

СЕДЕМНАЙСЕТА ГЛАВА

 

Потребно с и тези + да се държат здраво в божествените писания покрай многото други, но виж в Апостола, където се казва: толкова са към коринтяните, толкова към филипяните и към останалите. Или в Евангелието. И защо са написани? Колко са? За да се спазват и да се знае кое къде се намира и откъде взема началото си. И всички останали божествени писания така. В противен случай в богословските писания ще ги съвокупиш със супротивните им и как ще се разбере победа ли е или беседа, или нещо друго? И как да не влизат богохулства в богословските писания, щом като главите се изгубят, о непослушни писачи? Защото така внесохте всички извращения, като изпускахте малко по малко, когато беше потребно да ги търсите. Но това са големи неща за тези, които могат да ги схванат.

 

; Това е за изразите, в които се чудим, за да ги различаваме по-добре. Защото как ще познаеш какъв е изразът (На теб ли подобава царството? На теб подобава царството.) Едно и също е по буквите и одеждите. Разделя ги само това и виж каква е разликата: значи "Ти ли си достоен за царството?". А значи "Ти си достоен за царството". И където се среща другаде, също държи пътя си. А където го изпуснеш, с това най-напред ще превърнеш всичко в богохулство. Защото подобава да се подкрепяш повече с това, което е здрава храна.

 

То пък отсича думата от това, което е край нея и след нея. И показва края на дума от две или три букви. напр, като

и др. по същия начин. Ако не е на мястото си, цялата дума се изопачава. Ако пък го неместиш, където не

 

66

 

 

трябва, заедно с изопачаването се получава друга спънка и в тази спънка богохулството е готово, напр. (ще развеселя това вм. ще се развеселя) или подобни на него. И осмисли тук с това запъване богохулството и изопачаването само заради това. Случва се и когато става дума за много или пък за две неща, този знак да е нужен, напр. роукь̏ или ногь̏ () (род. мн.), или други такива думи, но това е рядко.

 

, . Това е запетая и точка. Запетаята не отбелязва завършена реч, сиреч цял израз, но ограничава една част, все едно, че казва малко почивка в средата на речта, за да стигнеш удобно до пристанището на точката. И който не знае смисъла им, напразно пише всичко, макар и да не греши в буквите. А точката отделя целия израз.

 

~ И това ~ сме намерили в писанията на великите по разум, където свършва редът и има някаква дума под титла или пък думата не е довършена с пет или четири, или три букви, защото няма място в тоя ред, и който иска да я завърши на долния ред, слага този знак, та четецът да не се запъне, като сметне, че само толкова с гласежът ѝ.

 

” И това пак сме намерили у тези дивни мъже вместо ', което показва думите на пророците или от Евангелието, или пък словото на списателя и на други, а това ” показва думите на еретиците, напр. как цар Теофил [40] жигоса Теофан и брат му Теодор [41] със следните думи: "И докато всички желаеха да се стекат в града, където стояха пречистите нозе на Бога на словото за утвърждаване на вселената, в честното място се появиха лукави вместилища на бесовската измама. И сториха там много злини и осквернения чрез своето лукавство. И бяха прогонени оттам като отстъпници. Но не престанаха с лукавствата си поради своето невежество. И затова върху лицата им беше изписано наказанието им като на злодеи. И след като ги осъдиха, бяха прогонени."

 

И виж, че макар да има от Теофил стихира за Цветница "Излезте, народи, излезте, хора!", за нея никакъв знак, защото е богословна, както и другите му стихири и творби. И макар да са от еретик, приети като полезни за църквата, те не се отделят с нищо от божествените песнопения А това се отделя, понеже почва като богословно, а по средата му въвежда друго

 

67

 

 

свидетелство, което е прорасло от лукавия. И заради това се отбелязва двойно, все едно, не казваш: не само са божествени, но и дяволски. Защото еретиците взимат от божественото писание, за да докажат своето злочестие, все едно, че са смесили тръни с пшеница. Заради това има различен знак. Затуй и при всички еретически думи се пише такъв знак, за да не се сметне, че и те са някоя от украсите на правото учение. А виж делото на невежите, когато намираме, че вместо да посочват божествените образци, където трябва да се пише това ', те пишат това " и предават божественото, и го превръщат в еретическо. Но който иска да ни осъди за тази дързост, да внимава да не се подхлъзне. Защото ме осъждат, че никой свещенически сан не е заповядал това. А да не би онези, които бяха заклеймени, да изобразяваха божествените образи с позволение? Защото не слушаха за това нито патриарха, нито някой друг, ала знаейки със сигурност, че е въведена голяма измама и божията църква се отклони от завета на апостолите и отците, и не само на апостолите и отците, но и на Господ, защото той сам е предал този обичай за изобразяване върху кърпата на цар Авгар [42]. И още много неща могат да се намерят в тях, и не преставаха да пишат и да рисуват, и да учат да се покланяме на образа Господен и на пречистата му майка, и на всички светии със светите ангели, и не се уплашиха от забраната и мъката. И понеже не слушаха царските повели, нито се допитваха до архиереите, нима според божествения съд ще бъдат осъдени?

 

А пък ние, виждайки процъфтяващото православие и улучили сгодно време в държавата на благочестивия, откровено ще изобличим не погубването и обезчестяването на божествения образ, ами на божествените повели. Какво? Няма ли да кажа, че и това е същото и дори по-лошо? По-скоро е по-лошо. И не само това, ами и от всички злини се отдалечиха преизрядно, но виж падението на този мъж, заради непознаването и неподчинението на отеческите предания. По същия начин и тези не само не знаят, ами и пречат да се разпространи правото учение, въведено не само от добрите мъже, превели при нас, и отците, но още при идването на Христос при Птолемей, както казахме във втора глава за превода, а и преди това, откакто бяха измислени и съставени писмената. Понеже още чедата и

 

68

 

 

родът на Сит пишеха върху два камъка изобретените букви, като стриктно ги спазваха, а и другите след тях. Защото по техния образец и като възприемаме техния пример в това един от друг, се сее божественото семе и се сееше правилно чак до нас. И който иска да разбере, не е малко унищожение и поругание това, че не го научаваме правилно и го погубваме едно по едно. Защото поне останалите днес да си стоят, както му е ред, ами виждаме да погубват и от тях ден след ден.

 

Това пак е според гръцките бързописци, за да не се забави с дасията и оксията, пишейки всяка поотделно. Заради това, като смеси и двете в едно, т.е. където трябва дасия и оксия над началната буква. Но в нашите книги само това е съединено, а в гръцките съединяват и буквите с оксията, напр. и пр.

 

Това го намираме и в покварените книги - не във всички, но в тези, които са по-стари и по-мъдри, както понякога може да се намери нещо по-разумно сред безсловесните. А това е, ако някъде думата, малка или голяма, е сбъркана, и не може да се вмести на мястото си, да се впише на полето, където видиш удобно място. И на мястото, където е трябвало да се напише този знак, и отново там, където е написана, за да я въведе четецът на мястото ѝ. Това го има и в правилните книги. Но само неколцина го знаят, а в писанията на останалите то липсва. Дори и някой някъде да го науми, то не според естеството му. Защото как може иначе, когато учението навсякъде е извратено и в началото никой не се учи правилно, за да положи правилна основа.

 

69

 

 

 

ОСЕМНАЙСЕТА ГЛАВА

 

За обучението на децата, защото чрез тх беше покварено всичко. И пак чрез тх трбва да го изцелим с правото учение.

 

 

За цялата тази поквара, за която говорихме по- горе, и която не сме споменали, пък и за ересите, за които ще кажем, трябва да се разбере, че е нужно възрастните да я поправят само чрез младенците, като най-напред се започне с правото учение за всичко. И нека никой да не се подиграва на това дете, тъй като не бе покварено от старите, ами от нехайното и недобро обучение. Затова с каквото е било ранено, със същото подобава и да се изцели. И ако някой има младенческа незлобливост на стари години и старчески разум, може с това оръдие по-бързо да изтреби корените на разтлението. Още повече, ако имаше повеля божествените писания да поемат пътя на изправлението, старите, виждайки, че младенците разбират повече от писанията, без да искат, от срам биха потърсили правия път. И ако най-напред дадем пример за по-полезното, то ще се окаже усърдие. Но ако някой иска да учи по първото учение, както е писано, к след а и по срички, както са свикнали, иска учи, защото с това няма да развали нищо - само правилно да произнася всички букви и според одеждите и знаците, които изредихме, за да затвърди тези неща според преданието. Обаче ми е жал за тях, защото чрез тези срички ще издигнат стена, която мнозина не могат да помръднат, и карат едно дете да я носи. Затова, дори когато то учи Псалтира, ще му трябва някой, който да му обяснява. А ако вземе по малко. т.с. ако напредва според учението, за което говоря, скоро ще пренесе голяма грамада и ще свикне да учи до пет или шест дъсчици без някой да му обяснява, и преди да стигне до Часослова ще започне само да си пише, и ще е по-лесно и за учещия, и за учещия го.

 

А що се отнася до буквите, как да ги разбира по-добре, отначало, ако искаш, напиши буквите според числата, за да се

 

70

 

 

знае кои са гръцки, а кои - измислени. Защото числата вървят според гръцките букви, освен ѕ́ - защото само то от числата е сръбско. И още от началото да го научиш на всякакво книжовно майсторство, че ако някой после се заеме и с гръцките букви, ще бъде по-бърз след като е научил значението и на едните, и на другите, т.е. а, в, г. Не а, б, защото в гръцки се казва "аз, веде", макар някои да ни заблуждават в указанията към азбучните канони и да казват: този канон е по аз-букви, или към акатиста и икоса, които са по аз-веле. Така подобава и ние да пишем в началото, за да бъдем по-будни във всичко. Защото каква наука носи а, б? Но дори и така да напишеш, докато учиш, нищо няма да съгрешиш, освен че ще се потрудиш повече, а дори и ще запазиш гореказаните неща. А за труда пък ще кажа, че ако биха се захванали с толкова труд в обучението, като учат право децата, мнозина биха се оказали изкусни в тълкуването на книгите чрез етимологията. Но тези, които дълго се учат, но по-малко, знаят повече неща заради постепенността на пътешествието. Но нека никой не мисли, че това е тъй просто, та който иска, да учи каквото иска, ами да се знае, че нито едно от нещата, които изглеждат дребни, не става без заповедта на отците или на канона. Защото те заповядаха да се пише + в началото преди всички букви. И не мисли, че това е просто така. Ами защото чрез кръщението ние бяхме разпънати и погребани с Христос, така и като започваме божествените писмена, най-напред, преди да се сложи кръста, подобава да кажеш: "Кръсте, помагай!", както би следвало да се каже по Апостола да се хвалим единствено с кръста Господен (по Гал. 6:14). Но и тук някои внасят богохулство, като казват в началото "Кръсте, Боже, помагай!" и го обожествяват, а това е знамение Божие срещу бесовете, а не божество. И нека никой не го казва. Това е дело на невежите, а не на всички, но виж в началото колко злини покълнаха заради невежите.

 

 

И когато ги изучи така от началото, тогава пак да почне от края, т.е. ч ц ш щ чак до а и +, та като ги изучи и от двете страни само по гласежа, да не му трябват вече имената на

 

71

 

 

буквите. Защото така ще познае всяка буква, където я намери изписана. А като ги научи само от едната страна, ще се запъва много докато ги разпознае. Защото ще си ги представя в реда, по който първо ги е научил. Освен това има и много букви, които не се случва да се пишат редом с много други като ѳ или ѱ, или ѯ и др. И така, като ги забрави, много е трудно за учителите да се трудиш много с децата, а да ги научиш малко, и то да е изопачено. Защото който дори и малко се отклони от пътя, дори и да го намери отново, много ще се потруди. Иначе ще се озове в пусти и непроходими места. Защото широк е пътят, който воли към гибел, който сам Господ ни показа; такъв е и на тези, които искат от началото да учат в охолство и мързел и погубват едно след друго. А тъй като пътят, който въвежда в царството Божие, е скръбен и тесен, такъв е и този, който не дава свобода на ученика нито в една буква, нито в знаците, мито в ударенията. Той ще изведе на открито. А дали сред този народ не се намира философ, както по-рано, та да не се учи някъде в чужди страни, или пък от пришълци? Защото да не би другите да са по-мъдри от своите? Съвсем не. Но непокорството и загубата на верния път са пресекли пътищата на буквите.

 

72

 

 

 

ДЕВЕТНАЙСЕТА ГЛАВА

Как да учим думите

 

Светите отци също са заповядали, когато децата научат изцяло буквите, тогава първом да им се напише "3а молитвите на нашите свети отци" до края на стихирите. Защо? Нима мислиш, о лъжеучителю, че и това е така просто? Няма ли да намериш тази повеля и в правилата на светите отци, където са целите законници с всички правила? И това показва най-напред да откриеш на децата как да странят от всички еретици и само да следват пътя на божествените отци, както те са следвали пътя на божествените апостоли, както апостолите са следвали Господ, та като се въоръжим с това кръстно оръжие, като сме научили правилно заповедите на светите отци, ще смогнем да преживеем без всякакъв страх и смущение от дявола. Защото кръстът показва тази молитва в целите законници, където тълкуванието ѝ е следното:

 

 

А тези, които изоставят догматите срещу еретиците и учат на друго, пренебрегват най-напред помощта на светите отци срещу тях и заповедите им. Ако ли пък научи някое наизуст, то е изопачено и е против заповедите на светите отци. И виж и друга пагуба и изопачаване.

 

Трябва да обучаваш, след като го напишеш по този начин, ако искаш разумно и бързо да го въведеш в текста:

 

 

73

 

 

И да казва имената на буквите от точка до точка - или са две, или три, или четири, или пет, и също така сричката между тях, без да стига до края. Където има някоя от буквите, които стоят сами в началото на думата, и тя си няма владееща я буква от господствуващите, иска само да каже името ѝ, както обяснихме в седма глава, и така да мине към следващите. Защото там заради това изредихме буквите по такъв начин и по такъв начин казахме имената на онези, които стоят сами в началото на думата, заради бързото им усвояване, та когато ги произнесе по букви и започне да ги казва само по срички, да изостави имената на буквите. Тогава няма да се запъва. Защото тогава те трябва да казват онези имена на буквите, които се състоят само от една буква и нямат смисъл, но както по-горе казахме, а не , освен може би единствено їже, за да не изравниш името му с ; пък и їже не можеш да го срещнеш скоро само в началото на думата, чак докато въведеш детето в тълкуванията на книгите.

 

Казахме за обучението иманата на буквите, които могат да стоят сами в началото на думата, да се произнасят по този начин, но ако искаш да ги казва , не е нужен никакъв труд. Веднъж като му ги кажеш, и ще ги научи. Но заради тях кима ще се препъва в божествените писания, ако не му ги кажеш? Но щом някои чрез тях обясняват някои неща, то и аз казвам - нека обясняват. Но не с полезно, където има страх, да не си закриваш очите, а където няма, да се боиш. Ние не премахваме това, а само показваме как и двете да се спазват. Иначе, казвай имената им по обичая - . А когато ги четеш по срички - така, както посочих. Това не се отнася за всички букви, а само за тези девет - , та като научи произношението им заедно с господствуващите и там. където някоя е в началото, или пък в завършека на думата, да каже имато ѝ така и ще стигне до точката, и обучението за теб ще с леко, а за детето - приятно.

 

Но така, както по-горе написах в стихирите - изписано изцяло, без титли, докато научи да чете всичко написано до третата и дори до четвъртата дъсчица. Ако ли пък ти се вижда

 

74

 

 

по-умно, започни с титлата и преди третата. И така чак до пет дъсчици, иначе и преди точката ще се спираш на всеки звук. И така ще започнеш и от десетте дъсчици да пишеш с титли и свързано, колкото искаш, и той да чете буквите с надредни знаци, че и свързани, само че правилно. И не ограничаваме числото на дъсчиците, ами като видиш, че някое лете е с бърз ум, още от началото да му пишеш и ударенията. А от петата дъсчица да започнеш да му обясняваш по тях, и ако видиш, че и тук ученикът е като в началото, и това ще се прихване правилно. И да се учи да чете на глас, докато видиш, че щом му напишеш нещо, то успява да чете, което ти пишеш. И така докато се избави от това дали пет пъти или колко, само колкото да може свободно, без някой да му обяснява, бързо да проникне в смисъла на буквите и така да ги възпроизвежда на глас. А за да се утвърди в словото, нека помии четенето и да го пес на глас дори и с ударенията до пет-шест дъсчици, за да се утвърди в сричкуването. А обучението на другите е смехотворно и детето не може да стигне дори до Псалтира самò, без никой да му обяснява. И колко труд и за двамата! А ако го учиш, както казахме, и учителят, и ученикът ще получат голяма свобода още от петата дъсчица.

 

Също така дай му да преписва първо правилно писание и му нареди никъде да не сбърка не само буква, но и някое ударение или знак, или точка, или запетая, така че да не се допусне поквара още в началото, и пак да го затвърди, като го запамети, а и писма - също. Защото нищо не е по-срамно сред гърците или българите, или другите народи - сарацини или други, ако писмото е неграмотно и изопачено. И трябва да го направиш още по-изкусно, когато трябва да се изпрати в чужда земя или на друг господар, или пък наблизо до някой познавач, и тъй като не те познава, а само чува за тебе, когато види писанието ти, тогава ще разбере цялото ти изкуство. Защото ще кажа наистина, че макар 30 или 40 дни да беседвам с някой близък, без да съм видял писанието му, не познавам майсторлъка му; но само като видя една бележка от неговата ръка, тутакси узнавам всичко за него.

 

Но сред буквите ы, специално ы, навсякъде са го премахнали в писмата, та че се среща. И какво? Нима когато не е

 

75

 

 

премахнат от мястото си, като искаш да кажеш някоя важна дума, ще унижиш някого, както показахме за божествените? Или не пишеш често божествени думи в писмата, пелисловията и други царски книжа? В кой език се изпускат букви или нещо друго в писмата, о, разтлители? Не се ли стараят в тях да са още по-изкусни, та думите да се украсят още по-майсторски и да се разположат всяка според значението си? А как тука ще се разположат и украсят, когато пътят е задънен? А дори и да не е съвсем, то като вървиш, ще намериш пропаст пред себе си. Но това е за оня, който вижда с очите си. А ти казваш - както иска да пише, само да пише красиво, и както го напише, дете е, после ще се научи. И така като се вкорени лошо, всичко ще бъде лошо. И как ли и нима изобщо ще можеш после да положиш друга основа? Ако ли кажеш: мога, така свидетелствуваш пред мене, че твоята основа за нищо не става - а и как после ще сложиш основата? Защото всяка основа държи всичко. А и книгите, дори и да сбъркаш нейде, когато пишеш, не е толкова зле. колкото детето да пише невярно. Защото по-лошо е да объркаш ума на човека, отколкото някое писание. Защото човек познавач може да поправи много книги, а книгите, дори и да са написани правилно, когато никой не ги познава, се смятат за еднакви с изопачените.

 

Но за това ще говорим по-нататък, а сега ще кажем за точките след всяка сричка. Макар и гърците да не учат така, иска никой не се присмива, след като спази това, защото както загубилият се трябва да се придържа към по-строги указания, докато влезе в пътя, такива са и нашите указания за обучението на децата - понеже родителите им чрез него са ги развратили и те са порождение и естества на изпадналите от правото учение. И както майката повече пази детето си, което се стреми към водата и огъня, така и ние се стремим да пресечем още повече свободната воля на това учение, та да влязат в правия път и мъдростта на учението. И набелязахме само това, защото отговорността за учението на децата е по-голяма, о, учители, отколкото писането на книги.

 

76

 

 

 

ДВАЙСЕТА ГЛАВА

 

Трябва да се разбере, че и "Царю небесни” се пише на децата не просто така заради бъдещата служба, но и това е по заповед на светите отци, за да бъдат въведени както в молитвеното служение, така и в това да не мъдруват излишно, ами смирили се покорно пред светите отци, да се придържат към техния път; по този начин подобава да се помолим за идването на Утешителя и да ги просветим чрез вселяването Му да се стремят напред. Но виж как подобава да се молим место и как някои богохулствуват в това отнасящо се до Бога нещо, макар и не с езика, а с писмената, а тези, които пречат на истината, ще бъдат осъдени заедно с тези, за които вече е било отсъдено. Защото това беше казано от божествените отци за съда на еретиците.

 

(Царю небесни, утешителю, дух истинни, който си вездесъщ и изпълваш всичко, съкровища на доброто и извор на живота, ела, всели се в нас и ни очисти от всичко нечисто и спаси нашите души, благодетелю!)

 

И ако е угодно на деспота. ще се разпрострем и върху тези неща.

 

77

 

 

 

ДВАЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

 

И като се просветят с това, виж как се стремят към божественото познание за Светата Троица, защото веднага им се пише

 

(Свети Боже, свети крепки, свети безсмъртни, помилуй нас!)

 

И какво? Не трябваше ли най-напред да се предложи евангелската молитва, която Господ сам заповяда? По-напред обаче трябва да научиш от какво се храниш, и че никой не е съвършен пред небесното, без да е просветил духа си с благодат, както Господ рече: "Който не се роди свише, не може да отиде на небето" (по Иоан. 3:3) И как вярваш в трите лица на единствения Бог, и как най-напред чрез Сина си се смирил пред Отеца и чрез Духа се изливат всички дарове мяра според мяра, и същият дух изпълва всичко, той укрепва и утешава сърцата на обикновените хора да понасят съблазните по-добре, отколкото мъдрите, когато са някъде сред чужденци. А те, макар и да са неизкусни в словото, тъй като е силна подкрепата и пламъкът на Духа, не смятат за нищо тези съблазни. Както и в Иерусалим видяхме едно момче от майка християнка, а баща сарацин как след смъртта на майка си, като разбра, че е просветено с дара на Светия Дух от нея, не поиска да се подчини и на Света четиридесетница да се оскверни с храната на онзи народ, бидейки само на три и половина години, о, чудо, ами поради честите побоища на онзи нагъл звяр прие смъртта, без да се покорява, като викаше: "Християнин съм." И никой от християните днес не яде тези неща.

 

Но както казахме, ако научиш всичко това, тогава, бидейки готов, ще пристъпиш към страшната молитва. Защото тази молитва не е за неподготвения. Тъй като създателят и казва:

 

78

 

 

"Влез е килията си, която е духовна утроба, и затвори вратите на телесния си съсъд, и в тишината се помоли прилежно, за да знаеш как и кому се молиш." (по Мат. 6:6) Но тъй като думата ни е за "Свети Боже", то завършекът ѝ не е от Светите отци, ами е изречен от ангелски уста. Защото когато ученикът на Иоан Златоуст седеше на цариградския престол, мисля, че Прокъл [43], след като направи лития и всички го гледаха, едно дете беше грабнато и стана невидимо като въздуха. И като дойде отново отгоре, докато всички още гледаха, разказа, че там не пеят като нас "Свети разпети", ами "Свети безсмъртни, помилуй нас!" И виж как и в какво грешиш. Защото къде днес ще го намериш написано правилно, макар и да е малко? И ако някой такъв ми пише, аз чрез правилния смисъл и чрез примери от познавачите на Светото писание ще ти покаже колко богохулство ще се внесе от този, който е бил определен от ангелите и човеците за наказанието и мълчанието на еретиците. Имам предвид не просто човеците, а съвършените духовни ревнители.

 

"Свети Боже" нарича Отеца източник на първия разум. Защото с друго богословие нито с нещо невеществено, нито пък чрез някоя словесна хитрост можем така да се докоснем до невещественото и стоящо по-високо от всяко слово и разбиране по този начин, който споменахме. А откъде идва това? Взето е от великия сред пророците Мойсей това, което сам Бог каза: "Да сътворим човека по наш образ и подобие." (Бит. 1:26), сиреч - разум и слово, и дух. Защото тъй като преди Бог беше безплътен, то нямаше предвид плътското изграждане, а духовното, което е по божествен образец, макар и евреите да суесловят. А всички други богословски въпроси са като човек, който, стигнал дълбините, пак се връща към брега и се опитва да плува като риба Затова има и образ на риба в Троичните песнопения. Обаче не мисли, че той е сложен там просто така и напразно, ами внимавай, тъй като ти не си риба в тези неща чрез дара на Светия Дух, да не би да се удавиш в малко вода, както и всички еретици. Защото всички тези образи са както и архиерейските одежди, които са обточени по края със сърма, та изобразяват река, от която могат да почерпят всички, които идват. И не е изобразено напразно така, защото ние поради

 

79

 

 

своята невзискателност и поради това, че пречим на познавачите, сме загубили всичко едно след друго. "Свети Крепки" е слово без начало, твърдо според Давид, защото рече: "Чрез словото на Господа са сътворени небесата." (Пс. 32:6) и пак чрез неговата сила видяхме слизането в ада. "Свети безсмъртни, дух Господен, който всичко оживява и съставя, който според Давид може да се каже "и чрез Духа на устата му - цялото им войнство." (Пс. 32:6)

 

Ето, след като описаха в три лица единствения Бог, както в три образа душата, казаха изведнъж така: "Помилуй нас." И внимавай, не се казва "Помилуйте нас", ами "Помилуй нас", защото има само едно божество.

 

80

 

 

 

ДВАЙСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

 

А после, когато отново показаха деянията и силата на божеството, пък и ги описаха, тогава не е притчи и гадания, ами просто въздадоха слава, казвайки: (Слава на Отеца и на Сина, и на Светия Дух), за да въздадат една слава на също така едничкия Бог. Който благослови, изрече и се помоли, вече е достоен да въздаде и слава на Бога. И така, изпросил милост и прославил Бога, пак я моли да го очисти от прегрешенията.

 

81

 

 

 

ДВАЙСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

 

(Пресвета Троице, помилуй нас, Господи, очисти греховете ни, Владико, прости беззаконията ни, Свети, посети и изцели нашата немощ заради Твоето име.)

 

И виж и тук. Най-напред ги събират в едно и така: "Господи, очисти греховете ни", сиреч: съгрешихме пред Тебе, който си изначалната светлина, като променихме разума, който е по Твой образ. "Владико, прости беззаконията ни", сиреч: славо божия, владееща всичко, както сам рече: "Отецът не съди никого, но целия съд предаде на Сина." (Иоан. 5:22) Ти, слязъл от небето заради нас, се всели в пречистата Дева и се приобщи към цялото човешко естество без грях, и почете нас недостойните, и ще се възнесем с тебе в горния живот. А ние не само съгрешихме пред твоя Отец, ами и след толкова благодеяния безчинствувахме. Защото е безчинство, дето съгрешихме след толкова благодат. Защото безчинство означава още по-голям грях. Но ти, Свети истинни Дух, когато се очистим от безчинствата, както ти е обичай, посети ни и изцели нашата немощ, и ни просвети заради името Ти, та да не служим на греха, ами на името на Твоята благодат. Защото когато ти ни посетиш, всички недостатъци бързо ще се поправят и ще пребъдем отново във веселие, след като те посрещнем чисти.

 

И пак съвокуплява току-що съвокупеното, и разделя разделеното, като казва: "Господи, помилуй!" три пъти, просейки милост да се стремиш по-напред, както добрите отци хранители ни завещаха винаги да се уповаваме на божията милост, а не на своето разумение. Понеже всяка човешка милост е само лепта, хвърлена пред Бога. И така отново в три лица въздава слава на единия Бог, както и преди според милостта и славата, така и вовеки веков, показвайки безконечното царство и казвайки "амин", което е повелително за човеците и молително за Бога, сиреч "да бъде".

 

И укрепени от това, днес пристъпват към евангелската молитва, която е самото преминаване към истинната благодат.

 

82

 

 

 

ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

 

Защото нулсите нарекоха преминаването през Червено море пасха, както за нас е преминаването към благодатта според Евангелието. И както на небето е името Ти, така и на земята, защото небесата са Твои, сега и земята е Твоя. И преди беше Твоя, но сега, когато свърши с идолопоклонничеството. Твоето име се свети на нея. Но тъй като не ми е наредено да се разпростирам за молитвата и за всички тези неща ще поговорим накратко за децата - как беше наредено от светите отци да се пише поред всичко и защо. И като свърши молитвата пак отправя слава на триипостасното божество и "Господи, помилуй" дванайсет пъти по образеца на дванайсетте апостоли и така призовава всички народи като пророка "Елате да се поклоним на нашия цар и Бог, всички племена, колкото изричаме Святото му име, понеже е наш Бог, тъй като се въдворява в нашите храмове, и ще си направим жилище." (по Зах. 14:16-17), както Господ рече: "Аз и Моят Отец ще дойдем при него и ще си направим жилище." (по Иоан. 14:23) И макар като Бог да владее и останалите, името Му не е било произнесено сред тях. И затова Псалтирът не показва техния Бог. И смятам, че това е казано най-напред за Отеца: "Елате да се поклоним и да коленичим пред Христос, нашия цар и Бог" и "да коленичим" тук е казано нарочно, защото свободното творение се познава чрез неговото милосърдие. "Елате да се поклоним и коленичим пред този Христос, цар наш и Бог", на този, е казано, а не на някой друг да коленичим два пъти, защото за нас Господ е в две същности - бидейки Господ и Творец според божествеността си, и Господ по плът, така че ние всички се държим за този крайъгълен камък на плътта, които е в основата на Горния Иерусалим Сион, на който всеки вярващ не ще се посвени да се уповава. А що се отнася до Светия Дух тук, не смятай, че

 

83

 

 

е изоставен. Тъй като на влизаме в неговия дом, пророческата книга, се казва да научиш чрез Свети Дух за сътворението на света и за заселването му и предреченото за Христос. И дори и първият поклон да не говори за Отеца, това не е чудно, тъй като на влизане в неговите творения казваш тези неща. А че и Синът е творец, ако някой каже, че заради това е нужно тук да се поклоним и на него, нека знае, че цялото творение дойде чрез Сина, и тук му поднася двойна благодарност за това и за всичко. Отецът в Сина и Синът в Отеца заедно със Светия Дух, целокупно е и поклонението, и възвишението, и възхвалата за сътворяването на света и останалите предречени от пророците неща. Следователно, както казахме за учението на децата, трябва да се упражняват в тази молитва наред с останалите, както е уговорено. Но понеже тези неща са твърде много, да ги оставим, защото не са ни заповядани, само накратко да дадем указание за изучаването им.

 

84

 

 

 

ДВАЙСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

 

И щом като всички тези неща бяха узаконени от светите отци, а ти, невежо, ги разрушаваш и прекословиш, нима ние няма да бъдем по-строги обвинители, след като ги вземем за свидетели? Пък и най-голямото зло и ерес идват от слободия, слабост и снизхождение и всички те се сеят от злото учение. Защото иска много повече труд да отучиш някого от злото, отколкото да го научиш. Не се ли грижиш за лоза или някое друго дърво? Защото ако коренът се вкорени здраво, всичко порасло после ще бъде добро и ще се обрязва малко и изкоренява. Или пък ако не се подзида здраво основата, дори и по-яко да зидаш нагоре, накрая ще има по-голяма разруха, ако не се положи повече труд да се разтреби всичко и да се сложи здрава основа. Заради това и майсторите предпочитат да започнат основите на учението на децата. А трябва те да бъдат предпазени от всяко лошо нещо и безчинство, както някога от езическите мъдреци - перси - бяха иззидани палати в усамотени места, където и Кир се научи на всякаква премъдрост. И там беше срамно, ако някое се оригнеше пред друго или отидеше в нужника, без да крие, или да си кажат обидна дума и много други такива. Защото който иска да научи божественото, първо трябва да спази всичко човешко, та да пристъпва от едно стъпало на по-горното - т.е. от човешкото в божественото? А днес, ако някой иска да научи повече мръсни думи, ще дойде в църквата, когато има бдение за престолния празник. Пък и в свещения жертвеник се оскверняват децата поради многото спящи в него, от безредието. Не е добра нашата слава и как такива деца ще се научат на страх Божи?

 

Но думата ни е за писането. Не знаеш ли, че едно добре обучено дете ще поправи много други без книги. Ако ли пък е объркано, то ще обърка и правите писания, като тебе и още

 

85

 

 

по-лошо от тебе ще научи и другите. А кран нае има не една, а много книги, и макар да са прави, нищо не могат да ви помогнат. Защото как ще помогнат, щом, както казахме преди, приравнявате благочестивите царици с блудниците, понеже сте безгласни поради своето невежество. А знаещият човек произнася на глас и научава. Но ако някой попита дали и тук не дохождат познавачи, и аз казвам - идват мнозина и сега са сред нас, а и от тукашните се намират, но злото е застаряло и никой не може да се опита, нито пък има дар да го разобличи. А други пък мълчат, защото са чужденци, както и ние чак до днес. А трети са пратеници, и по каквито дела са изпратени, в тях се и упражняват. Четвърти пък ходатайствуват за своето дяконство и внимават да не би да засегнат някого и да загубят своята заплата. Защото всички - каза Павел - търсят своето, а не Иисус Христовото (по Фил. 2:21). А други пък по много начини. А аз смятам, че това беше дадено, защото много съгреших пред моя Господ, и че ако пострадам заради ревността си към Бога, ще се освободя от някои дребни прегрешения. Ако ли пък поради благочестието на деспота поправя нещо, ще бъда помилван за дребните неща. Тъй като Господ не е така несправедлив, че да погуби първия ми труд. Затова и откровено казвам, че изопаченията, богохулствата и варварствата не са колкото ги изредих или ще ги изредя, ами много повече. Защото който ги назове, дали няма да отсече из корен злото учение и да го изсуши? И чуй как ще бъдат посечени.

 

86

 

 

 

ДВАЙСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

 

А сега трябва да кажем как ще се пресушат нещата, за които вече говорихме или ще говорим. Защото смятам за недостойно да изоблича неверието и да не покажа как и по какъв начин да хванем неверниците, след като сме по-напред от тях. Такова неверие има у някои и за Божите неща. И как да няма неверие, щом като толкова хули се внасят срещу Бога и разрушават заповедите му? И то не от всички книжовници, ами от тези, които се опълчват насреща ни и пречат да се излезе на прав път, и когато четат божествените книги, никога не ги разбират и пречат на онзи, който ги тълкува. И нима това не прилича на случилото се със старите еретици? Защото ако те знаеха, че не е така, както казват, изобщо не биха се спуснали сами в гибелния ров. Но понеже не знаеха какво говорят, пречеха на другите, които сочеха пътя на истината, и заради непокорството си бяха осъдени на проклятие. Тях ги изобличиха по много начини, най-вече чрез писанията им и твърденията им. И макар някои да казват, че е забранено да пишеш по своя воля, аз лък казвам: забранено е оръжието в къща, когато няма заплаха, та да не би, като няма враг, да избухне война между своите. А когато врагът те е обградил, с какво ще го отблъснеш? Особено днес, когато приижда страхът от враговете ни. Ако и това не те убеди, нима и ако няма враг, светлото оръжие се оставя да ръждясва, без да се почисти? А днес мнозина са ни врагове, и то силни, защото са сред нас. И сякаш кораб чака само малък подтик от насрещния вятър, за да стовари в морето целия си товар и да търгува с враговете, както и цялата западна страна, как и поради кой вятър не знам, но едва не потъна тези дни. ако Господ не беше удължил дните на благочестивия и не беше удържал света в благодат. И затова подобава да се изсекат тези зли корени, за да пребъдем без страх винаги.

 

87

 

 

И как да бъдат изсушени? Само по Христовия образец. Господ заповяда на апостолите да проповядват първо в Иерусалим, защото е глава на вселената. Защото как вселената щеше да приеме, ако беше чула, че в Иерусалим не се назовава името на Иисус Христос? Затова навсякъде поправят всяко лошо нещо най-напред в Търново, и така без никакво усилие се прочу във всички онези страни. И ако благочестивият поиска да поправи тия неща за бедните хора, ако ги поправи в главния град, семето на изправлението ще проникне навсякъде без никакво усилие. Защото ако има някой Савел, гонител на църквата Господня, който не по знак свише, ами просто е получил заповед да не ѝ се противи, като вкуси от истинското учение, скоро ще стане Павел и ще се разпростре повече от апостолите. И затова бих помолил, за да не се стори на някои, че искам нещо за себе си, и аз да бъда освободен от писане и преподаване, докато тези неща се поправят. Защото има един човек чужденец, който не се вижда като бисер в тревата, и ако му бъде поверено да се занимава с ученето и писането, ще поправи всичко и ще го приведе в ред. И ако му бъдат поверени тези неща, които заобикалят градските стени, те скоро ще стигнат покрайнините, а от покрайнините - по цялата земя. И нека, ако не заради Бога, то поне от срам - той да не бъде хулен. А то тука усетих Именей и Филит [44] да жилят и да пречат да се изобличи пагубата. Тъй като Именей и Филит (Димас и Фригел), макар и свещеници и вярващи в Христа, забраняваха Павловото учение. За тях Павел рече: "Даде ми се жило в плътта, ангел сатанин, да ми пакости, за да не се превъзнасям." (2 Кор. 12:7), както ще намериш в тълкуванието на тези думи. Но такъв човек, мислим, би научил всичко за един месец, ако му се забрани да пише и да учи, докато не се поправи. А ако не може да възприеме такава голяма поправка, то защо да внася поквара и да я утвърждава? И защо ли при гърците няма такива неща? Вярваш ли, че там не се допускат такива книжовници? Знам, че вярваш. И ако не узакониш образец за тях поне на едно място, нищо няма да се поправи. Ако ли пък някой попита защо митрополитът се ослушва за тези неща, за които и по-нататък ще говорим, нека знае, че когато архиереят идва в престолния град, тогава всички ние слушаме Евангелието с такова благоговение,

 

88

 

 

толкова голямо тогава, че му изглеждаме като ангели. А освен това няма и такъв човек, който да му съобщи. При това той се занимава и с толкова други неща и не знае, тъй като злото не се е проявило пред него. Защото колко силно кир Исидор [45], който беше преди него, поиска да изкорени кръвояденето и не можа. Точно защото беше сам и никой не му съобщаваше за тези неща, мислеше, че никой повече не ги яде. Защото щом свещениците ни забраняват да казваме на хората за това, защото е лошо, кой друг щеше да му съобщи? Те са пастири и са длъжни да съобщят на архиерея за нещата, за които стадото Христово не ги слуша, а вместо да съобщят - сами ги изяждат и на нас ни забраняват да се обаждаме.

 

Но за това ще кажем по-нататък, сега думата ни е за въвеждането на ред. А човекът, когото споменахме, може всичко това, защото живее сред нас и знае всичко. Защото ще стори ли някой безчинство пред деспота или архиерея? Нима ще донесе кръв за ядене? Нима ще разбие църквата? Нима ще пророкува, че градът ще изгори и ще го обърне в бягство? Нима ще каже, че пречистата Богородица е коленичила пред дявола и е измолила да не мори децата в града? Нима градът ще отвърне с дар на този човек, като че ли е апостол и дори повече от апостол? Нима висш духовник ще приеме дявола в къщата си и ще го гледа в устата като апостол и ще приеме биле от нея, и ще го даде на детето си, и ще ѝ даде дар? Онази, която напои мнозина с човешка кръв от ануса на болен от дизентерия и с мъртвешки кости от неверници? Нима някой ще ни каже нещо, щом нашият най-голям свещеник я приема в къщата си и я гледа сякаш е апостол, а ти кой си, че да ѝ кажеш нещо? Не познава ли той книгите повече от теб? Но всички тия неща стават, когато нито деспотът, нито архиереят са в града. Ако ли пък някой негодува за това кой ме е сложил да съобщавам за тези неща, нека знае, че не ми е угодно дори водата на деспота да пия, ако не се постарая за благочинието. А и не само по тая причина, ами защото в своята страна, макар и сред измаилтяните, се научихме на това да изобличаваме врага, пък и там исках не само изобличение, ами и наказание според Божия закон. И щом като там сред вълците това е възможно, колко повече тук ще се старая в изобличаването? Иначе защо

 

89

 

 

странствуваме - само заради погнусата от иноверието ли изоставихме всичко и предпочетохме да страдаме при деспота заедно с християните, отколкото да бъдем славни в своята страна, след като можех да запазя много неща. Писанията не разрешават ли по-скоро да пиеш и ядеш, и да живееш с неверниците, отколкото със самия дявол, което е лъжепророчество и всичко останало, което следва от това? Но стига за тия хора. Ако се поправят, не трябва да бъдат изобличавани, а да бъдат похвалени и поощрени. В противен случай сами ще си получат заслуженото. Но ние бяхме длъжни да кажем това, защото миналата година в навечерието на Благовещение видях много хора да бягат от града с покъщнината си и ги попитах за причината, и един ми отговори, че една вещица казвала, че градът ще изгори през нощта или на сутринта. И макар че исках тази нощ да бдя извън града, аз казах: "Ако Бог иска да погуби града заради някакво прегрешение, щом като и аз живея в града и заедно с тях съм съгрешил пред Господа, значи ще бъда и мъчен заедно с тях." И не избягах. А това не се сбъдна. И нима това с похвално за нашия град? Или пък за деспота, ако чужденците чуят, че има такива кощунства? А и много други, за които ще споменем. И ако се разпространят - добре. Ако ли пък не - и самият аз ще бъда свързан с това, което е похвално. Обаче, както е казал Павел, "словото Божие не се връзва" (2 Тим. 2:9). И като ми говориш така. да не би да се уподобяваш на Павел? Аз ще ти кажа, че и в тези неща всичко е на Господа, защото той най-напред се уподоби на нас и иска всички ние да сме Негово подобие. А ти се противиш и на Павел, и на Господните повели, и нека това да е твоята участ.

 

90

 

 

 

ДВАЙСЕТ И СЕДМА ГЛАВА

 

Но чуе ли това, противникът на божествените неща веднага отрича да е участвувал. Но тогава кой казваше: "Върви си по-бързо и проповядвай в Цариград. Тук не е Цариград.” А нима на деспота не е угодно неговият град да бъде като Цариград? Да не би тук да проповядваш друго Евангелие? Или друга апостолска проповед, или пък друго предание на светите отци? Или нещо друго? Нищо не можеш да отговориш, освен напразно да отправяш хули срещу истината, понеже имаш върху очите си еврейското покривало, макар да четеш апостолското съборно послание, пратено на народите от Павел, Варнава [46] и Силуан [47] до езичниците да се пазят най-вече от идолски жертви, от кръв, от удавнина и от блудство, и ти казваш в събора всички да ядат кръв, та да не ти се подиграват задето ти я ядеш. В такъв случай защо не проповядваш открито и блудството, както чуваш чехите сега? Смятам, че в такова време един такъв човек като тебе ще покаже повече злини срещу Господа. Защото който и малкото не се покорява на истината, няма ли по своя воля да покаже злобата си в деня на злото? Но такива хора не бива да се дразнят, а по-скоро да се молят, понеже като се развилнеят, дори и Христос да запрати меч а ребрата им, ще вземат изтичащата кръв и ще хвърлят в лицето му, както Юлиан Отстъпник [48], казвайки: "Насити се, назарянино!"; на, рече. И той, хвърляйки кръвта, казваше: "Насити се, назарянино!" Защото Христос му се яви, казвайки: "Приемам те, Юлиане.” А Юлиан виждаше войника да идва, за да го прободе с копието, и дори не се наведе, за да се поклони на царя на славата, като го съзря наяве. Както и на съборите мнозина знаеха, когато бяха изобличени, но не се смириха чрез истината, а чрез измамата. Както и Евсевий Никомидийски [49], който с измама пое престола в Цариград и намества единомишлениците

 

91

 

 

си на най-добрите служби, понеже благочестивият цар Константин в своята незлобливост не познаваше коварството му. И колко смутове станаха в Божията църква. Че и цар Констанций [50] склониха в арианството [51], като го подмамиха само с един израз, казвайки, че това, което в Символа на вярата означава единосъщен на Отеца, е само смут за божиите църкви и нищо не е да се изземат тези думи заради обединяването на Божията църква, и всичко останало - казаха - е добро и благочестиво. И виж как царят съгреши само заради един израз и след тяхната измама третият събор го обяви за еретик, макар че беше владетел? А как ти, противнико на истината, държиш такова кощунство в писанията? И богохулствуваш повече от Констанций в символите на вярата, ако потърсим според смисъла. Пък и във всички други богословски разсъждения; ще избегнеш ли наказанието си? По никакъв начин. Затова чуй и разсъди според преносните песнопения или в други, които бяха наречени догмати срещу еретиците, и ще разбереш, че ни посичаш с нашето оръжие срещу еретиците. Ти се боиш от заплахата там, където няма заплаха, и казваш: "Не е заповядано да почваш нито едно писание по своя воля." Аз казвам: "Стига и една десета част от писаното от светите отци, ако е било преписано с внимание. Но понеже се изопачи чрез объркването на буквите и други неща, за които говорим, потребно е писмено разобличение. Защото как иначе щяха да бъдат изобличени и осъдени на големите и малките събори, ако не писмено, че и днес по островите, където покълне ерес? Но тогава, тъй като се появяваше само по една ерес, беше удобно да се оборва писмено, като се съсредоточиш върху едно, а днес, макар да няма ерес, има толкова изопачавания и от кое по-напред да се освободиш, като всички те подтикват към това? Затова не бива да ни хулят, че нещо не достига, или пък не съм го написал както трябва. Защото това писание иска да събере накратко много неща. И ако някой тук ми възрази, аз ще кажа, че щом нейде прорасне някакъв трън в пшеницата Господня, какъвто и да е, веднага трябва да му се пресече растежа. Защото и при съборите ще намериш същото.

 

92

 

 

 

ДВАЙСЕТ И ОСМА ГЛАВА

 

За съборите на светите отци

 

1. Защото Павел Самостатски [52] каза, че месията Христос не е от Божие естество, ами човек, по-горен от пророците, и божествените ревнители веднага разпознаха заблудата му, и ако се бяха поленили, трябваше да се положи повече труд при Арии. Но след като затриха този, лесно посякоха и арианското зло.

 

2. Вторият се събра в Анкира [53], когато имаше голямо гонение на християните, и тъй като християните умираха от насилията на езичниците, някои от тях станаха отстъпници. И когато гонението престана, те искаха да се върнат към вярата. Затова и божествените отци се събират. Беше и Утелий [54] от сирийска Антиохия [55] и Агриколай от Кесария Кападокийска [56] и постановиха каноните.

 

3. Третият се събра в Кесария Морска [57] и тъй като някои канони не бяха учредени, постановиха за църковното устройство. Но нашите неуредици в писмото са по-лоши от техните.

 

4. И така сеячът на плевели Арий се появи и казваше, че Синът Божи е създание, защото Соломон казва: "Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания." (Притч. 8:22) И който се беше надигнал на бой срещу Твореца, слезе в бездната.

 

5. И така петият събор се събра в Антиохия Сирийска при Константин, син на Константин Велики [58], пет години след кончината на баща му и провъзгласи църковните канони.

 

6. След това шестият в Гангратия, Пефлагонийската митрополия [59]. И той по същия начин провъзгласи църковните канони.

 

7. В Сердика, когато Константин, синът на Константин Велики, се беше отклонил в арианството.

 

93

 

 

8. В Лаодикия, Фригийската митрополия [60], обновяват писмено църковните канони за църковния чин. А ние с трепет се докосваме до разобличаването на покварата.

 

2. 9. И така вторият вселенски събор се събра в Константинопол. Сто и петдесет свети отци срещу духобореца Македоний [61] и богоомразния Аполинарий [62] при Теодосий Велики [63]. Аполинарий проповядваше, че тялото без душа и без ум за три дни е умряло по плът заедно с божеството. Беше Дамас [64], епископ римски, Петър Александрийски [65], Мелетий Антиохийски [66], Григорий Ниски [67] и Геласий от Кесария Палестинска. Григорий Богослов беше архиепископ на Константинопол. И като си прочете словото, отиде в Нанзианз [68]. И тогава поставиха Нектарий Киликиец [69] от Тарс [70], мъж благоговеен, благочестив и боголюбив.

 

3. 10. След това третият вселенски събор в Ефес [71] при Теодосий, син на Аркадий [72], двеста отци в църквата на Теолог срещу човекослужителя Несторий [73], който смяташе, че Господ има две лица и казваше, че Девата е родила само човешкото. Александрийският епископ Кирил [74] разпозна тази ерес - но само днес мъжете на словото не могат да разберат - и като се лиши от помощта им, започна да пише своето Символ верую на гръцки, та да не го изопачават заради несъвършенствата на езика. А после и по църквите, и по домовете, и по щитовете, и по мрамора, както и днес се намират. И трудейки се така, запази църквата в православието, макар и разлюлявана от ветровете на ересите, но все пак при себе си. И ако беше имал хора, които да съчинят сказания срещу ереста, светителят би могъл да утвърди такива неща, че Цариград да устои на иконоборската ерес. Тъй като почти веднага след това православието процъфтя в Новия Рим чрез православната царица Теодора [75] и сина ѝ Михаил [76]. О, чудо! И такъв светител търсеше помощ тогава и не я намираше в толкова много страни. Но аз вярвам, че ако беше получил и четиригодишно дете, което може да изобличава ересите с писанията си, щеше да го държи на раменете си пред събора. Тъй като и Карол [77] казваше: "Дай ми знаещи люде, които ще разобличат тези, дето ни съвращават зле, и аз ще ги подложа на мъчения. В противен случай ще се

 

94

 

 

вслушам в тях, защото открито проповядват словото си пред мен и пред Божията църква."

 

Но както казахме, на третия събор беше Целестин Римски [78], Кирил Александрийски и Ювеналий Иерусалимски [79].

 

11. И след това се събра в Константинопол срещу Евтихий [80].

 

4. 12. И така четвъртият вселенски събор в Халкидон [81] при благочестивия Маркиян [82]. Беше Лео, папа Римски, и Анатолий от Константинопол. Бяха шестстотин и трийсет свети отци срещу Диоскор, патриарх на Александрия и архимандрит Евтихий, които казваха, че божеството е страдало.

 

13. В Константинопол срещу Севир [83].

 

5. 14. И така петият събор при Юстиниан [84] и Вергилий, папа римски, и Евтихий, патриарх на Константинопол [85]. Сто и шестдесет отци срещу пребезумния Ориген [86], Евагрий [87] и Дидим [88], които твърдяха, че няма възкресение и че раят не е осезаем, и че Адам не е бил създаден в плът, и че ще дойде край на адската мъка и на бесовете при първото пришествие, и че бесовете ще се върнат в първичното си състояние.

 

6. 15. В Константинопол при Константин, баща на Юстин [89], и при папа Агатон [90] и Георгий, патриарх на Константинопол. Сто и седемдесет отци срещу ересиарха епископ Теодор Фаран [91], Сергий [92] и Пир [93], и Петър, и Павел, обновил гореспоменатата ерес.

 

7. 16. В Никея [94] повторно вселенски събор при Константин Мономах [95], син на Лъв Копроним и на майка си Ирина [96], и при Тарасий, патриарх на Константинопол [97], и Адриан [98], папа римски, и Политиан - на Александрия, и Илия Иерусалимски, отци триста и три, анатемосаха Анастасий [99] и Константин, и Никита, бивши патриарси на Константинопол, които твърдяха, че Христос е неописуем и непостижим, понеже е безплътен и безтелесен. А Константин сам прокле баща си, защото беше писал до Рим с обещание да има вселенски събор и ако баща ми е изопачил нещо от непорочната и чиста вяра, аз го проклинам пръв. А сега се казва: "Ако е утвърдено някое учение или някаква философия, които ние не познаваме, нито нашите бащи, аз ще си отида, като си взема книгите." Това го казва един, не че ще си замине, ами за да заплашва. И ще има ли някаква загуба, дори и да го стори? Само злото ще се изтреби. Защото

 

95

 

 

В един такъв град подобава да дойдат мнозина по-добри от нас. И нима заради нашата некадърност трябва да ги изгоним, за да не се покажат по-способни от нас? Защото ти се хвалиш с нас, за да се възвеличиш, работейки за корема си, и не разбираш нищо от божествените предания. Дори да искахме да учим на грях, пак нямаше да им попречиш. Защото кой от светците е попречил? Но ние се придържаме към обичаите на страната и само ако някой от тия, които другите държат в неведение, попита за пагубата на някои важни неща, ние му ги обясняваме. Защото без въпрос не можеш да разкажеш какво, къде и на кого съм казал. И дори това да ти се вижда трудно за понасяме, то ако искам да уча и по площадите, и навсякъде, никой не може да ми попречи, ако ще и да се пръснеш от яд. Ако искаш, слушай, ако ли не, върви си по пътя. Нима си поставен да пречиш на божествените работи в града? Не знаеш ли - който не е верен на Бога, как ще бъде верен на деспота по време на обсада? И как да не си неверен на Бога, щом пречиш на божите работи? Защото така и по време на обкръжение ще отдадеш силите си в полза на врага, както и познанията си за божествените неща на невежите, и в нищо няма да се укрепиш. Нима ти се струва, че ще се поколебая да умра за това? Не. Заради това открито разобличавам. А защо говорих за съборите? Защото и днес чух да говорят същите неща по някои места, едни опълчили се поради незнание, а други - поради знание. И нима не бива да им се противопоставим? В противен случай на всяко място ще намериш подобни неща, които дори нямаше да бъдат назовани, ако ти ме ги утвърждаваше, като ни пречиш. Понеже щом някой пречи да се погуби неверието, сам става неверник.

 

96

 

 

 

ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

 

Как някои се придържат към ереси поради незнание. Защото отреченото от светите отци се числи към ересите. А понеже ерес значи отделяне, те разделят хората чрез тях.

 

Нещата, които днес вредят на християнската вяра за православна служба на Бога, са:

 

Първо - яденето на кръв. Защото ако съгрешиш с убийство, блудство, кражба, клевети и други подобни на тях неща. Бог е съдия за това, освен ако не бъдат разкрити от чиновник. А божествените писания вещаят всекиму да крещи високо за ереста. Понеже дори и някой благочестив човек да те улови в грях, той, тъй като има страх от Бога, не ще съгреши заради тебе. Защото всеки знае, че всички тия неща са грях.

 

А ако някой, който е невеж за ересите, те види, дори и да има много страх от Бога, обаче няма да знае, че съгрешаваш срещу писанието и преданието и ще се оскверни в същото, а то е смъртен грях. И въвличаш и чистите в безчестие, и не само ги скверниш. Понеже някои не ядат това сами, ами хранят децата си с него и не са чули Павел, който казва: "Днес вашите деца са свети.” (по 1 Кор. 7:14) А ти оскверняваш святото с отречена храна. А има мнозина, които постят в сряда и в петък, без да вкусват нито вино, нито нещо друго, а пък ядат кръв, и са изстискали мушицата, а са изяли бивола, защото е по-добре да заколиш и да ядеш от нечистите животни, отколкото от кръвта на чистите. Защото според преданието по-малко прегрешение е да ядеш от нечисти животни, отколкото кръв. Обаче не ми е заповядано да обяснявам защо едното е отречено и защо - другото. Но ако някой попита как да е нечисто това, месото не е ли същото, то нека знае, че човек се осквернява със същото естество, което е в него, сиреч с блуд, и със същото е чист, и това се казва да пребиваваш в девство. Ако и това не приемаш, то виж, че дървото, прогонило Адам от рая, изобщо не беше нечисто, ами той не беше послушен. Така и ние се поддаваме на съблазън, когато не слушаме Бог и напразно се

 

97

 

 

наричаме верни. Защото от Божите уста излязоха думите към Ной: „Да не ядеш душата, която е в кръвта." (по Втор. 12:23) И не само това, ами и пророците проповядваха така от името на Господ. И за да не възразиш, че това е било преди пришествието Господне, ами както ти казах, апостолите го написаха в съборните си послания, отхвърляйки го открито като невярство. Защото апостолите, освен че отхвърляха най-голямото и най-първото от всички прегрешения - идолопоклонството - отхвърлиха и това като подобно на него. И ясно е, че сред хората няма друго прегрешение, по-голямо от това, освен идолопоклонничеството, което може да ни оскверни и да ни отдалечи от Бога, както и апостолите показаха. Ако и това не приемаш, казвайки, че апостолите тогава са спазвали и други закони, то виж какво се казва в правилата на светите отци. А когато апостолите наредиха на народите да не правят повече обрязването, предвидено в закона на иудеите, тогава утвърдиха и това. И защо говориш за ересите заедно със западняците? Как ще ги осъдиш тогава? Или не знаеш, че те най-напред са осъдени заради ереста си спрямо Светия Дух? Но за това скоро ще ги накараш да онемеят. А защо ли ние не ядем удавника? Защо се коли - нали за да се очисти от кръвта? А ти нарочно ядеш нечистото. Не е ли по-добре заедно с нечистото да ядеш и чистото, отколкото само нечистото. Защото се коли заради кръвта; както апостолите казаха, най-напред да се пазим от требите, т.е. жертвоприношенията на идолите, след това от кръв и после от удавнина (по Деян. 15:29). А ти не чуваш излязлото от Божиите уста, ами нарушаваш Божия закон, както Иисус каза, като спазваш преданието човешко (по Марк. 7:9), както тук спазваш и утвърждаваш разни вълшебства, които си научил по селата. И не знаеш, че смущаваш мнозина от царските пратеници, които идват тук в престолния град, и срамиш не себе си, ами цялата страна, защото казват за тебе: "Бедният, така е научен, а ако беше гледал сред големците, щеше да знае по-добре.” А за страната е голяма обида да не се намери такъв човек в този град. И не аз я обиждам, както ти казваш. Защото ако можех да съчиня нещо добро или да осъдя еретиците, нима няма да е похвално за града? Защото ако дойде еретик и бъде посрамен от мен, младежа, както казваш, повече няма да отвори уста пред друг, мислейки си: "Щом бях осъден от един

 

98

 

 

юноша от тази страна, колко повече от старите?” А такава притча ще намериш и у Ефрем.

 

2. Втората е по-голяма от тая, но ние я смятаме за по-малка, защото не всички и вярват и само някои са въвлечени в погибел - тези, които плашат града и го накараха да им носи идолопоклонски дарове; които показват света Богородица да се моли на дявола, които и ти прие и нахрани. И нима според преданието на светите отци християнинът може да яде хляб заедно с тебе? Или да влезе в къщата ти? Не чуваш ли апостолската проповед? Или божествените писания не са още по-категорични по този въпрос? Или го смяташ за нещо дребно? В такъв случай аз ще ти обясня за по-дребните неща, които са нищо пред това. Какво казват светите отци, които са го взели от светите апостоли? И на някои християни, казаха, които спазват езическите обичаи. И след залез слънце не дават нито огън, нито нещо друго потребно. И има дни, в които да се дава, или пък да не се изнася нищо от къщи. И казват за срещите, че едните са добри, а други - зли. И слушат и гласовете на петлите, враните, лисиците и други такива. И за тези, които не се откажат - анатема, анатема, анатема. Виж какво се казва там. А ти даваш дар на дявола в дома си, като го нахраниш. Или същите нахраниха с кръв и човешки кости, както казахме, малко хора, че и овце, и други животни, за което по-слабите не могат да говорят. Но за тези неща говори Григорий Богослов: „Получават от това, което почитат." Защото ако някой повярва в някакъв бяс и му оказва някаква почест, каквото и да получи, то ще го отведе в преизподнята. Виж и предвидливостта на светите отци - как устройват под канона не само воеводите и князете, и другите властници, ами и държавните глави. Ако някъде се намери, казаха, в жилищата на православните или в планините, или в дъбравите, или по полята, или в градините, или в градовете и селата, или нейде другаде идолска глава или ръка, която да не е счупена, да се махне. Те обаче се бояха от възкресяването на почитането им, както стана при Юлиан, докато ние се боим да не пострадаме от това, от което пострада целия запад. Дори и да не е това, знам, че законът не осъжда всички като еретици поради незнанието им. Затова се оповестява в престолния град, та останалите да научат от главата. Защото дори и един да научиш, заслужаваш награда, както казва Яков. братът Божи:

 

99

 

 

"Обърнал си брат си от тъмнина в светлина." (по Деян. 26:18 и Як. 5:20) А колко повече ще са тия, които скоро ще се поправят, ако ти не ми попречиш. Пак ли казваш да не обяснявам на питащите? В такъв случай чуй какво казва Златоуст, който призовава всеки да наставлява своите хора във всичко. Защото каза: "Ако ти е поверен и един талант, прави това, което ти е поръчано, и ще получиш същата награда, както и съвършеният учител." Чуй и Павел да казва: "На по-младите ще се открие, а по-старият да замълчи." (по 1 Кор. 14:30) А Златоуст е казал: "Ако поучаваш в църквата, дори и всички да не те чуят, то поне сто, ако не сто, то поне петдесет, ако не петдесет, то десет или пет. или поне един. Дори и никой да не те чуе, ти ще получиш наградата си от Бога." И в това слово казва: "Ще ме пребиеш с камъни ли? Готов съм да пролея и кръвта си, само за да предотвратя греховете ти." Обаче ти пак питаш кой ти заповяда, от кой сан, да обясняваш на питащите? Аз не съм получил по-голям сан от този, който ми заповядва, но нима не съм слуга на всички духовници за тези неща? Тогава чуй Господ, когато Иоан му рече: "Господи, някои, които не ходят с нас, проповядват и изцеляват." А той му отвърна: "Не им забранявайте, защото който не е против вас, той е с вас.” (по Лук. 9:49-50) Затова съм им слуга в тези неща освен изопачаването. Защото никой, който се бои от Бога, не ще ми забрани да му служа и да го прославя. Освен ако не е някой коравосърдечен, подобен на тези, които видяха, че Христос с кръвта си прогони продавачите и купувачите в храма и преобърна масите и пейките им, и роптаеха, казвайки: "С каква власт правиш това?" (по Иоан. 2:15-16) Но вече казахме, че ереста не е по-малка.

 

3. Третата - разрушаването на Божите църкви срещу Великден - е наистина голяма. Защото след като приписваме на римокатолиците повече от шестдесет ереси, не трябва ли първо да разчистим нашите, та и тях да ги видим спасени по евангелски начин. Защото след като царят победи ада, ти, свещенико, си изпратен да възвестиш радостта на невестата - Божията църква и да кажеш: "Христос възкресе!". А ти, вместо да ѝ съобщиш благата вест, биеш царицата с крак през устата. Ако ли не, значи нарича ада дом Божи. Христос победи ада и едни адски служител, пък и дяволски, побеждава дома Божи. А нима Мойсей, като слезе от планината, не каза:

 

100

 

 

"Който е Господен, нека тури оръжието при бедрото си." И посякоха три хиляди души този ден, и като принесоха телец жертва, напоиха тези, които сториха това (по Изх. 32:27-28). И защо аз казвам, че другата ерес е по-голяма? А това заслужава голямо порицание.

 

4. Четвъртата е, че дори свещениците, които са длъжни да се молят заради невежеството на хората, не знаят да се прекръстят. И дори и да направят кръстен знак, то пръстите им не са както отците завещаха. И какво е това? Не се ли кръсти в простото дърво, на което окачват разбойниците, ако не го изправиш, както е завещано? Няма ли забрана да не се покланяш нито на кръст, нито на икона, на която няма надпис? А надписът на това тук е начинът, по който се държат пръстите. Защо обаче осъждаме иудеите, като се кръстят с един пръст? Защото три лица в три ипостаси изобразяват троицата, а не двете същества Христови, ами и плътта, чрез която Господ бе разпънат на кръста.

 

5. Петата е да се изповядват две божества, двама Иоановци, проповедници на покаянието, двама месии Христосовци, две кръщения, когато някой се побратимява. Каква глупост, не знаеш ли, че сме братя по кръста Господен? И защо пръстеният, когато се отклони от вярата, и пак се обърне към нея, не се кръщава? За да не изповядва две свети Троици, а само милостивия Бог. Не чуват ли в апостолската книга, че всички във вселената, минали под светото кръщение, сме братя? И жените, и мъжете? Не чувате ли Павел, който казва: „Нима не мога да водя със себе си сестра жена?” (по 1 Кор. 9:5) А ти, словоблудецо, о, каква ерес! - вземаш светото Евангелие и го слагаш за свидетел на твоята ерес и заблуда, и изповядваш два пъти всичко, което казах, словоблудецо, с някакво писание и пагубна молитва. И нима тая ерес не е по-лоша от несторианската? Защото той твърдеше, че в Сина са събрани двама, а ти разсече всичко, разсечен от слабото си знание.

 

Има много такива неща, но аз нямам заповед едни да разглася, а други да изнеса пред хората, защото подлежат на разобличение. Тъй като за това изобщо не наказват. И това не е само смут сред свещениците, ами и освен голям грях, е и щета. Обаче те са пълни със завист и нямат желание да се открият за тези неща. Обаче те са пълни със завист и нямат

 

101

 

 

желание да се открият та тези неща. Защото кой ще стори това, като узнае, че така стоят нещата? Носят се просфори и свещениците държат съдовете в светия жертвеник, а пък в тях ядат месо и други храни. Това е грабеж от Божията черква да вземеш дара си обратно, защото по-добре беше да не даваш, отколкото като дадеш, да си го вземеш. А преди литургията и след литургията има и смутове сред свещениците и другите хора. А за съдовете виж какво се казва в правилата на светите отци. Виж и в разказа как бяха поразени с проказа някои, яли в свещените съдове. Виж и в древността как Навуходоносор, макар и в идолопоклоннически храм, обаче на почетно място беше поставил свещените съдове, които взе от Светая светих Иерусалим. И след като умря синът му Мародах и цар стана братът на този Мародах - Валтасар, той направи пир с велможите си и като отиде при наложниците си, заповяда им да донесат свещените съдове и започна да пие и яде в тях, и видя ръка, излязла от стената, да пише по стената, и се удиви, и лицето му се измени. И повика всички мъдреци, и никой не можа да разгадае написаното. Беше обещал и много дарове. А баба му каза: "Ако дойде Даниил, иудеят, ще го разгадае, защото разгада много сънища и на баща ти, понеже в него живее свят дух Божи." И го повикаха, и царят го помоли, като му обеща една трета от царството си и че ще го облече в багреница. "Дори и да е нещо лошо - рече - не го скривай от мен." А той не пожела нищо и разгада писанието, което беше такова – мене, текел, фарес - преброи, низложение, разделение. "Преброи - рече - Бог живота ти и царството ти и го смали много, и Бог ще раздели царството ти между персите и мидените, защото не само ти, но и твоите блудници пиха и ядоха в свещените съдове." (по Дан. гл. 5) Следователно и това е същото, защото и блудници, и неверници пият и ядат в свещените съдове и се хвърлят в безчестието. Защото днес знаем, че всичко, влязло в светия жертвеник, е осветено от светите отци. Но сега пак ще кажа за лъжеписанията, че е много полезно да се унищожават, защото чрез тях покълват много отклонения и се потъпква църквата Божия, и са гибел за невежите, а за мъдрите - смут. И затова, казаха, ако в някое писание е пропуснато вярно свидетелство, то да не се приема. А има и такива, които свидетелствуват невярно.

 

102

 

 

 

ТРИЙСЕТА ГЛАВА

 

Светите отци точно определят старите и новите божествени книги, към чиито учения да се придържаме, и другите, които са писани, за да се обори някоя ерес или някое зло, като за свидетели са взети божествените писания, а останалите - да не се приемат, защото не наставляват в правия път, тъй като в някои от тях има много богохулства. Че и Григорий Богослов предупреждава за тях във философското си учение. А пък един техен служител забрани на Рождество Христово да се чете богохвалното му слово "Христос се ражда, възславете" и вместо него внесе едно ересно и нареди да се чете; о, каква съпротива срещу истината! Защото такива са словата, в които някой казва: "Когато четиримата евангелисти се събраха в Иерусалим, за да се поклонят на Света Богородица, те ослепяха и оглушаха. И тогава написаха евангелията по това, което чуваха от небесата." И не вижда разказа в Евангелието, че Матей писа осем години след възнесението и Иоан го преведе от еврейски на гръцки. След десет години Марко, след като го научи от Петър, а Лука - след петнайсет. И ги занесоха на Иоан и като ги видя, ги разтълкува, и така се започна богословието трийсет и две години след Христовото възнесение. Или както казах за въпросите, в които се казва, че слънцето е от окото Господне, или пък от зеницата му и се обожествява творението. Но има твърде много такива книги, и ако бъде заповядано, тогава ще бъдат разобличени. Ако ли не, щом не искат да ги изгорят, защото са еретически, за какво ми е този труд?

 

Сега пак ме питаш: защо ти пишеш? Аз не пиша, а разобличавам. Защото не писахме за книгите, които са достатъчни за спасението на душата, ако бяха освободени от грешки, както са получени от светите отци, ами за тяхното изопачаване и за да оборя противниците им. И нима в деня на битката царят взема оръжията от своите хора, понеже враговете са въоръжени?

 

103

 

 

Не. Дори си набавя повече от тези, които ще му бъдат от полза и ще му помогнат. И както в царската войска оръжието се чисти и лъска, така и в божествените писания. Защото дори и в къщата му да не дойде насилник, когато няма нито един враг, тогава разбойниците ще убият пратеника му, като го намерят без оръжие. Така е и при нас - дори да няма ерес, дяволът полека разкъсва невъоръжените и ги пленява, и ги разсъблича. Ако някой обаче донесе по-бляскаво оръжие, завистта го затъмнява. Защото Златоуст казва: "Кое копие е по-остро от завистта да нанася рани? Вземаха въже от корабите, а Иуда взе, че се обеси с него." И пак казва: "Евреите виждат хромия изцелен, а събират съд срещу лечителя." Защото на сутринта старейшините и старците, и книжниците се събраха в Иерусалим: Анна архиерей и Каияфа и Иоан, и Александър, колкото от тях бяха от архиерейски род (по Деян. 4:5-6). И застъпниците на лъжата хвърлиха в тъмницата проповедниците на истината. А останалото върви и го научи у Иоан, защото той беше съвършен разобличител на тези неща, поради което бе наречен и Златоуст. Не защото словата му са много, а защото произнасят нелицемерна присъда, по-чиста от злато. Тогава се събраха срещу учениците Христови заради изцеления хром човек, а сега - ден след ден се събират срещу едни пришълец, който се уповава на тях, и говорят за някаква напаст или някаква измама. Защо? Ако апостолите са изцелили хромия, аз какво съм направил? Как - казваш - ти не изкара ли хром нашия свещеник? Който всяка година, когато хората седят при красните врата на Великден, подлагаше красните врата на присмех и унижение, като ги удря с десния си крак, чрез което показва и недъгавостта на невежеството, а ти обясни да не се прави така и ние не получихме обичайното. И затова сега ще счупим главата ти вместо Божия дом. Как да не си съгрешил? - казваш. Тогава кажи ни с каква сила стори това? И аз няма да се отметна, а ще кажа, че разобличих това в името на Иисус Христос Назарий, чийто дом вие разбивате и отмъщавате за ада и дявола. Или ще ме осъдите като Павел във Филипи [100], задето съборих служителя на врага, и ще кажете: "Защото погуби нашата надежда? Върви и напусни нашите прелели." Аз пък ще кажа, че съм на деспота, както и всички. И щом не се

 

104

 

 

покоряваш на Божия съд, аз ще предложа неговото благочестие и неговия съд, така че никой да не бъде наказан освен този, които е допуснал съгрешение. Защото вие казвате, че страхопочитанието в града е слабо, и подвеждате деспота, като говорите така, за да измолите, та чрез вашия страх да удавите всяка правда и да въздигнете неправедни люде. Защото всячески просите, та да вселите страх у праведните. Лошо е това насърчение, лошо е това прошение да виждам неправдите спрямо праведниците и да не смея да ги оповестявам, понеже езикът ми е завързан. Защото ако имаш власт срещу убийците, срещу крадците и срещу подобните им, тогава срещу кого искаш власт? Защото ако поборникът на истината би имал и половината от твоята власт, вярвам, че дори и да не властвува някъде, както и преди, голям страх би обзел по това време някои от бившите, но неправедни управници. Защото праведните имат похвала от властта. Но ще кажа, че и праведните, които виждат правия път, биха се бояли от Божия съд, казвайки: "Да не би и ние да съгрешим в нещо или да сме съгрешили?" А днес, макар и обиждани, имат по-малко страх, защото възлагат надеждата си на Бога. И пак ще ми кажете: как така не си съгрешил, като отлъчи от нас четири-пет къщи да не ядат кръв? Дори за малко и накои (някои?) от нас самите щеше да предубедиш. Аз пък казвам, че и в малкото, и в голямото се уповавам на Бога, за да се очистите всички, както и ще стане.

 

Но след като се спряхме върху тези неща, да преминем пак към поправянето на това, което се изопачава поради незнание. Защото за това беше нашето старание и почин.

 

105

 

 

 

ТРИЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

 

Общо ще кажем кої израз според буквите или според ударенита къде ще се сложи

 

 

Как или кое да кажа първо? Но и тук, без да се спирам много, ще премина по-нататък. За ударенията. Не е както някои казват. Защото дори някой да живее сто години, ако ги учи според буквите, нищо вярно няма да научи. Защото те не са според това. Ами както персийските деца, които искат да учат песни, най-напред се учат на естеството на гръмотевичния глас, на гласа на въздуха, на гласа на птиците, на гласа на тръбата, на течението на водите, на летенето на птиците, на тътена на земята, на шума, гласът човешки е със смисъл, а гласът без смисъл е ням възклик, сиреч алалагма, което наричаме възклицание, което и древните, а и днес в Иерусалим, и в цяла Сирия правят, когато патриархът влиза в църквата, и при пренос и други обреди. И чрез всичко това се научават и на това, защото така съставят музиката. Така и ударенията поправят или изопачават звука. Обаче е лесно да се научиш да различаваш думата според ударението. А за буквите е голям труд. А това, ако го обясниш на схватлив ученик, като възприеме същността му, до обядно време ще научи всичко, за да различава думата според ударението и тогава ще се научи да пише правилно. Понеже и чрез ударенията има богохулства и изопачавания, както при буквите, а варварствата са безчет. Обаче ти така издигни гласа си, когато имаш периспомени, а където имаш / оксия, изкарай го от устата, а където имаш \ вария - от гърлото, както обяснихме в петнайсета глава. Това обаче показва истинската дума, . Да не би някой да мисли, че са едно и също. Не, макар буквите им да са едни и същи, едната дума, която с \, е разказна, а другата, която е с /, е повелителна. По букви са едно и също, но ударението ги различава, , над се, сиреч Бог Господ (показа това) и , понеже пророкът удивено ни известява, казвайки:

 

106

 

 

(Бог, който е и Господ, пак ни се яви). Но виж и че не само в ударението бъркат думата, ами и в буквата, като пропускат и и двойно изопачават тези думи по всички утрени. А над ви́ пък е повелително, т.е. (Излез и се покажи!), или пък очисти, очистѝ, очи́сти, над -чи́- е разказно, над -стѝ- молително или повелително, както означава следващият израз очистѝ ть сьсоýдь (очисти този съд) или молително (очисти ме, Господи), а разказно - (Господ очисти всяко безчестие), или прѣлóжи, прѣложѝ - прѣложи́ на ѡны обитѣ́ли () (предаде на онези обители) е разказно, а (премести това или онова там) е повелително.

 

И защо да говоря повече? Ако държавният поиска, ще подберем и ще съставим книга според Еротиматата, за да се спазват всички тези неща. Ако ли пък не, тогава нека не се стараем напразно. Защото аз не съставих това като Еротимата, а като разобличение. И където видиш ударение, там подчертай думата с гласа си, а всичко останало е равно. Но не цялата дума, ами само при буквата, където има ударение. Затова и не се пише над две букви или над три, ами над една, без утробните звуци, където се намира, и тежките и острите по своите места. И виж, че и над господствуващите букви над една има ударение, а не само над покорителните: и в др. такива. И виж как и над ѡ има, където е нужно, или пък няма: (отписаха се) и (от кръвта) - ударението е пред думата, а пък кръ́вь. Но ако се каже (Христос се ражда, славите) и това е изопачено и ще се напише наново, но славите, защото е повелително. А ти като го кажеш разказно, не нарушаваш ли смисъла? Така е с всички ударения. Пълно е не само с изопачавания, но и с богохулства, ако не се изговаря или пише на своето място. И чуй какво богохулство е, където повествувателно казва (Господи, ти се окачи сам на дървото), тук като преместиш ударението писмено или на глас, ще кажеш (Господи, обеси се на дървото). Не разбираш ли, че отново призоваваш Сина Божи към разпятието? Или

 

107

 

 

(Очисти предишното ни проклятие), сякаш не е изчистваемо и моли за очищение. Или ако иска да каже въстáви (изправи) и каже въставѝ (изправѝ - пов.). И такива примери могат да се намерят във всички писания.

 

Но сега да се върнем пак на изразите. Който казва (Очите ми видяха твоето спасение - Лук. 2:8), говори изопачено. Защото ви́дѣста се отнася за двама мъже и все едно казваш: всяко едно от очите ми е съвършен човек. А то е от среден род и трябва да се каже . И пак, когато говорят за мироносците (Чухте и се зарадвайте, казвайки - Мат. 28:9) не е така, понеже формите са мъжки. А женските, понеже някога не са били разпространени, се привеждат към думите от среден род и се казва , и не казвам да пишеш или да говориш , както вие много пъти, ами ви́дѣстѣ и радýитѣсе (). Защото вие сте загубили тая разлика, като не разбирате, че ѣ означава една дума, а е друга, и ще махнете мъжкия род, като изравните две неща и внасяте изопачавания и богохулства. Има богохулства и в такива изрази, където трябва да се каже (непредаваема, непреходна), а те казват (непредлагаемо), като че ли казват: непотребна служителко или неразбираема. Или пък (непотребни Боже), все едно да изречеш същото богохулство: непотребни Боже. Само като напишеш едно в повече, правиш това. Или , все едно да кажеш: вместо радост им даде плач. А какви беснования в божествените песни! Или вместо да кажеш óгнь нá росȣ прѣложи (превърна огъня в роса), и кажеш , казваш, че вместо роса е изгорил юношите и огън рече за Бога, който е предложил хлад, о, каква глупост! Или пък в молитвите

(бдящата Богородица застъпница на непреходно упование) и кажеш , сиреч на ненадеждно и непотребно упование, и подобни на това, доколкото тук има само прибавяне на една буква. Или както се казва

 

108

 

 

(Заради нас се роди младо дете, а превечен бог), защото показваш, че когато във Витлеем от девица, тогава и от Отеца е станало Христовото раждане и не подчертаваш думите, че е от Отеца пред вековете, защото е творец на вековете. Но и като се казва прѣ́богáтаго, не е така, ами насóущнаго. Защото от "Отче наш" взима Творецът и казва следното:

(който е превечният Бог) е по-ясно да се каже и виж откъде се взимат и как се казват тези неща. Защото в тълкуванията ни е предадено, че в евангелската молитва "Отче наш" се казва , понеже помазва всички членове на тялото ни, като ги преизпълва с неописуемо веселие, което е Христос.

 

Защото, рече, вземете тялото Христово, вкусете и вижте, че Господ е добър и този хляб е тялото Христово, което той получи от една девица, което Девата роди във Витлеем [101]. Прозирайки това, създателят на кондаци рече: "Днес девицата ражда насъщния, сиреч небесния хляб." И казвайки това, описва подвига, защото земята, виждайки тези неща, този подвиг, поднася в дар лошата градина, както Господното смирение позволява Господ да се роди от робиня. И рече: "Земята поднася градината си на недосегаемия" или както би било по-правилно според гърците: "на непристъпния", защото нима някой щеше да пристъпи, за да поднесе дар на божеството, ако не беше извършил поради добротата си това за нас. И като каза това, описа съединяването на небесните и земните, а и славословието: "Ангелите заедно с низшите пастири, които човеците слушат, защото са по-обикновени, славословят." А после казва, че и чрез което човечеството се отклони от правия път, като се отдалечи от Твореца, цялата земя вкупом според течението на звездите, и законът стана преградата, която ги отдели от племето Авраамово, чрез същото то получи дар да шествува по небесния път, а поради вярата си в звездите се отклони от Бога към идолопоклонство и заради тези кеша са отлъчени от Божия закон. И ти, семе Авраамово, затова се гнусиш от тях. Но чрез което се отклони, чрез това се и улови, и като прие същия знак, търси небесния творец, за да му се поклони с дарове, за да не

 

109

 

 

поднася своя труд на идолите, а на Божия сми, и върви по пътя след звездата. Не се гнуси, ами с радост го приеми. Защото е от вишния промисъл - чрез което се отдръпна, чрез това се и хваща. И намира този знак най-напред в тебе, защото в тебе се роди цар, за да не се разпалваш, но за да има мир в Израил и спасение за народите. И рече: "Влъхвите със звездата пътешествуват" и към това прибави: "Защото заради нас се роди отроче младо, превечният Бог", прибавяйки, че и ние не сме били обречени на гибел, но само до пришествието на надеждата на народите. И показа, че този, който е превечен Бог, днес се роди по плът от Мария като младо отроче, сиреч като стана това, което не беше. И ти като объркаш малко думата поради неведението ся, днес казваш: "И от Отеца се роди", казвайки също "шествуват по пътя", а не 'пътешествуват’, говориш смешни неща. Също така изопачаваш и богохулствуваш за това и в останалите още по-възвишени думи на този кондак.

 

Както и в антистихата, когато искаш да кажеш (Съществуващият се ражда, а несъздаденият се създава), показваш два сина като Несторий. Защото когато Мойсей попита при къпината: "Ти кой си, Господи?", той рече: "Аз съм, който е", сиреч, който съществува, без да имам същество подобно на себе си, за да ти обясня, но така невеществен, както ме виждаш с прозорливите си очи, пророко. Век или властелин на вековете, както се казва според гърците, или соущь, или сы̀ (който е, който съществува). И затова се казва , сиреч невещественият се е превърнал във веществена плът. За същия се казва и другояче: (който съществува и сега, и преди), и се яви като човек, сиреч и тогава съществуващ и днес непроменен, но се е облякъл в плът заради нас. И виж, че и там с малко изпадаш в голяма грешка. Както и нейде, когато искаш да наречеш Иуда беззаконен, наричаш така всички апостоли. Както и когато искаш да кажеш (да бъдеш възпяван с преподобни гласове, сине Божи), и казваш пѣ́ти бы́ти (да бъдат възпявани), нима не казваш като Несторий, като показваш чрез това двама сина, и това на всяка служба?

 

110

 

 

Или където апостолът говори на солуняните, утешавайки ги за починалите (Тогава заедно с тях ще бъдем издигнати, за да срещнем Господа във въздуха) (по I Сол. 4:17), и ти кажеш ? (с него ще бъдем издигнати), като че ли и Христос още не е възкръснал и той ще възкръсне, и заедно с нас ще срещне Отеца, като че не трябва да се срещне самия Син, съдията на живите и мъртвите. Както и когато искаш да кажеш

което е пътят на въплъщението, и приемам да вярвам на крайъгълния камък Христос, изсечен неръкотворно от девица, защото Богородица е наречена чаша на спасението, та да не се препънеш, поемайки по друг път, ами да призоваваш името на въплътения Бог, за да не се препънеш като Арий. А ти на всяка служба казваш (Ще приема чашата на спасението - името Господне и ще извикам) и по този начин отменяш пророчеството за Богородица. И дали затова не го усещаш, защото когато се чете евангелието за Богородица, то тогава и това участвува в службата? Защото чашата е Богородица, както рече и Соломон, и загреба вода в чашата. Затова това се чете на всички Богородични празници. А ти, като си преместил поради незнание едно и, си изпаднал в ерес. Защото казваш това, превръщайки Христос в създание и променяйки робското в божествено. И после като кажеш ’и ще извикам', назоваваш нещо, което не бива да се изрича. Или се мислиш за мъдър в цялото си безумие? Или пък мислиш, че и гърците прибавят и променят в песнопенията си, както и ти? Или не знаеш, че това, което на гръцки звучи неанéсь, не се казва на вятъра, ами означава цар. Защото означава цар. И това сякаш казва - да, цар. И спрямо думите привнасят похвала, но спазват цялостния смисъл. Така също и където се казва

 

111

 

 

(един е сит, един), и като спре, казва (Господ Иисус Христос, за слава на Бога Отец), а ти казваш (ти само си свят), като че ли го казваш на поп. Защото той е казал (да чуем светая светих). Или пък казваш 'един свят, един Господ', а защо не го казваш докрая 'един Господ, един Иисус, едни Христос'? Ами гледай и не възразявай. Тези догмати са срещу еретиците и все едно казват 'той, той', така значи 'един е свят, едни Господ Иисус Христос в слава на Бога Отец’, показвайки на несторианите един син, а не двама, както те словоблудствуват. И ти, като го кажеш, както говориш, тук свидетелствуваш повече за тях, а не за нас, а пък за нас дори и малко няма тук. Както и когато искаш да пееш на гръцки и казваш , искайки да кажеш (дарове, носени невидимо от ангелите), защото означава не (ангелите), ами (от ангелите), сиреч , а ти казваш 'ангели без опашка’. Така и навсякъде внасяш смях и богохулства, о, невежо. И кой ще ги изрече? Искаш да кажеш (невидимо), а казваш .

 

Но понеже има много такива грешки, които пееш на гръцки, мека ги оставим. Също така ти отново, искайки да покажеш някои стари разлики, казваш, че в първи глас трябва да се пее (о, дивно чудо), а в осмия , но виж поне в гръцки, че и на двете места се казва , което е 'о, преславно чудо'. Също така и в седмата и в осмата песен, където трябва да се каже (препрославеният Бог, когото реди от Отеца), а ти винаги го казваш несвястно, като казваш (когото роди, Боже на нашите отци, благословен си), и не усещаш, че тук наричаш Богородица Бог. Също така и много пъти и мъченици, или апостоли или пророци, или някои светци наричаш богове. Както и молитвата (Неосквернена...) богохулстваш накрая, като искаш да кажеш

(с безначалния му Отец и с неговия свети благ и животворящ Дух), а казваш (с безначалния ти Отец и с твоя Дух) и не разбираш, че цялата молитва е за Богородица. И ако го кажеш така, то я

 

112

 

 

въвеждаш в Троицата, а Сина си изхвърлил. Защото това означава Отец на Сина и Свети Дух, а не на Богородицата. Защото тя е майка поради дарената ѝ благодат и не е бог, ами робиня и майка на Бога.

Не, ами всички съедобни плодове, сиреч жито и варива, и овощия, които растат от земята, които Даниил и отроците

 

113

 

 

ядяха, а от много други храни, сиреч месо и друго, което не расте от земята, се въздържаха. И нахранени от земята, избуяват както умът, така и тялото на човека. И те помолиха скопеца Вагой да не им носи такива неща, и така, като минаха десет дни от уговорения срок, те се просветлиха по божието изволение с овощията повече, отколкото ако ядяха месо. И като видя това, скопецът започна да ги храни охотно с тях. И вземайки пример от него, Творецът показа с думите си кое е по-добро от месната храна, така да се каже, от прекалено хранителната. Как така прекалено хранителна ли? Смятам, че след като животните се хранят от земята, а пък тези - от животните, то дори и повече да изяждат, или пък идоложертвено месо, едно е ясно, че той хвали отроците, хранили се с растителна храна.

 

Обаче кой ще говори за твърде многото грешки в божествената литургия или в онези писания, които служат да се оборят еретиците, като припевите и възгласите, канона и стихирите, евангелията и апостолската книга, псалтира и всички останали? Ами всички останали недостатъци в превода, където се казва (ти ли само си пришълец за Иерусалим [чужденец за Иерусалим]), а пък ти казваш (идваш в Иерусалим). И виж какво значи този израз и какво онзи. И не е чудно това да пропуснеш едни грозд в лозето, ами да не го занесеш в лина на своя господар, след като си го намерил. Нима и Ефрем не казва следното „Древните обраха лозето Господне, а ние ги следваме, като събираме останалите баберки”. И той казва това за учението, тъй като тези думи по му подхождат. Аз пък казвам, че немощният не е нужен в небрано лозе, а в обраното може да обере останалите баберки. Казвам това обаче не заради голямата пагуба на буквите и ударенията, ами за някои изрази, в които първите преводачи не са сполучили. Или пък и да са сполучили, тези след тях отдавна са ги изопачили.

 

И отново ти давам образец според смисъла, без да нарушавам обичайното, което още отначало са казвали всички, та дори и ние днес, но давам образец, за да не се отнасяш немарливо спрямо други писания, ами да се придържаш към тях, писачо. (без) да променяш нито една черта, защото словото Божие се

 

114

 

 

познава по този начин чрез голямата си изтънченост. "Отче наш” не се казва така на гръцки, ами идва от това, че наблюдава цялото творение, което по смисъл е 'всепазителю наш’. И ако знаеш гръцки, чуй

И това е Отецът, който е пазител, а не по плът. Защото най-изкусните от гърците наричат бащата по плът пети́рь, за да не се смесват. Ако ли пък някой мустакат нарече бащата пáтерь, то не обръщай внимание на това невежество, ами виж кое е правилно според божественото писание, понеже словото Божие е по-остро от всеки двуостър меч и разделя стави и мозък (по Евр. 4:12). А пети́рь се казва за бащата на детето

понеже па означава (πάντα 'всичко'), а тéрь - 'който пази', патерь 'който пази всичко', и това име идва от пезенето. А тук виж, че отец показва бащата според съвокуплението и зачатието, т.е. (отцеди семето при съвокуплението и беше заченато дете). И виж колко не на място е това в такава молитва, ако такова е името според съвокуплението, както ми се струва. Ако ли пък не това, то ще намериш подобно нещо на други места. Затова по-рано и фрузите, като прецениха несъвършенствата на езика си, казват това на гръцки пáтерь, а и за нас това би било добро, както и гърците казват на еврейски еврейските думи, които нямаше да бъдат възприети правилно, като (емануил) и др., за които ще кажем в трийсет и трета и трийсет и четвърта глава. Защото казват, че когато стигнали до тази дума при царуването на Птолемей, не повярвали, че една дума може да обхване изцяло значението ѝ, и не пожелали да я напишат на гръцки, та царят заповядал да оставят всичко както си е. А те пък се бояли да не би като я преведат, да придобие друг смисъл и написали на еврейски език , което ти изговаряш (йемануил), и дори не се сещаш за това, че в еврейските и гръцките думи никъде няма ѥ (йе). Също така са възприети и други неща. Но ако е угодно, ще потърсим примери и за превода на изразите според смисъла им.

 

115

 

 

 

ТРИЙСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

 

А за изразите, които са имена, може да се каже следното:

, сиреч 'девствен умъртвяващ огън’, дѣви́ца (девица), а не дѣва (дева), понеже девица се казва според девството, както казахме. А дева е кóри. И тук смисълът е друг, защото това е заради младостта, както и младите невести се казват кóри, а не се казват тези, които не са девствени. И кóри означава дева заради младостта, сиреч девойка. А онова е заради девствеността - парөéнось. Защото и мъж девственик се казва парөéнось. А що се отнася до отрóкови́ца (момиче) и (младо момиче), в гръцки също ги имат, и за мъже също. Обаче парөéнось и кóри не показват едно и също нещо. А ти тук, като замениш това с онова, а онова с това, нима не внасяш поквара, като казваш, че е едно и също. Разбери, че двете не са вписани напразно, ами защото между тях има разлика. Също и където трябва да се каже дѣти́щȣ (дете - зв. п.), а ти произнасяш отрóче (момче - зв. п.). Защото отрокь (момче) гръцките писания се казва пéс' (παὶς), а тук става дума за (παιδίον), което е дѣти́щь (дете). И не ги мисли за едно и също, защото тези имена са според възрастта. Детето дѣти́щь е по-младо от момчето отрóкь, както където се казва (малко дете от планината девица). (мъдреци), (черно с червено), което е чръ́мно (алено, пурпурно). не означава просто слава, както е написано, ами благонаричане. не означава 'мъченици’, а свидетели, както Христос рече: "Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Отеца" (Мат. 10:32). И името идва от свидетелството, а тук от мъчението. Но някъде и там се намират 'мъченици' и 'страстотръпци', всяко на своето място, а тук всичко е смесено. е 'великосвидетели', а тук 'великомъченици'. Виж недостатъците. А и

 

116

 

 

(многочастно и многообразно) (по Евр. 1:1) и вижте, ако някой може да разбере казаното в Апостола ‘многочестно и многообразно', но чети не 'честно', ами на много части, следователно на много дялово и многообразно Бог е говорил на отците. Ами и това, дето не означава

Защото по този начин това разказва и как, когато хората бягаха от тъмния Египет, защото Египет означава тъмнина, Мириам запя заедно с момичетата с тимпаните: "Да възпеем Господа!", и която нямаше тимпан, пееше като пляскаше с ръце (по Изх. 15:21). И както тия, излезли от тъмния ад с развеселени нозе, така и ония, с разядени в морето нозе, по същия начин пляскат с ръце на пасхата, сиреч на вечното преминаване. А ти, като си го променил, виж къде си отишъл и какво казваш. Както нейде се казва за тези момичета (Обаче ние като момичетата възпяваме Господа), и тия (обаче ние като момчетата), и виж как отиваш при момчетата, като изоставяш повода за песента, чието начало е следното

(с морска вълна потопи онзи, който скри спасените деца под земята, обаче ние като момичетата техните сестри да възпеем). Смятам, че и слáвно бò прослáвисе (защото славно се прослави) означава 'който е в слава’, или 'преславно’, или 'който беше в слава’. Защото това с знамение срещу египтяните, които казаха, че египетските богове воюват с Мойсей и правят времена, времена. А те тогава казаха: "Който си преславен, покажи силата си, и да го възпеем" и не поéмь (възпяваме), ами (да го възпеем), повелително.

 

Също така и за антистихата, които се наричат противоположни. Защото са противоположни едно на друго, т.с. едното се противопоставя по смисъл на другото. Ти не приемаш моя сан нито моите думи, безумни съднико, приемаш едно и го

 

117

 

 

приписваш на друго, пък и ги смесваш, като казваш, че са едно и също. Тогава защо не замениш едното с другото, понеже са еднакви? Но тъй като този, който разбира това, се прави на глух, ти си мислиш, че не разбира. Разбира. Обаче както някой, който види кои да се обръща и да се ками да го ритне със задните си крака, го избягва встрани, така и този, който разбира, като те вижда според назадничавите ти изопачени думи, също те избягва. О, чудо! В западните страни неправославни народи се укротяват и подчиняват чрез божественото слово, по същия начин и по островите, и даже в Сирия, само още в началото да измолят това, за което най-мъдрият сред хората каза: „Мъдростта почива в доброто сърце, а ако сърцето не е спокойно, гневът прогонва и мъдростта, и разума.” (По Притч. 14:33)

 

И един мъдрец от запад поиска от деспота в престолния град премъдър човек, като каза: „Какъвто имаш, владико, за да споря с него." И като му даде премъдрия, понеже много го обичаше, и франкът започна да му говори, царският човек се разгневи за нещо и му изрече хулни думи. А онзи, като влезе при царя, му рече: "О. царю, аз ти поисках премъдър човек, а ти ми даде пребезумен, защото не е видял божественото в божествените писания и според сърцето си ми говори неща и ме унижава." И Господ пак е казал: "Словото ви да бъде подправено със сол" (по Кол. 4:6), и само чрез него големците и дори владетелите се подчиняват и така се говори. А тук при православните с хиляди думи никой не може да укроти нито един от по-простите хора. Затова го правим според Апостола. Защото е речено: "Бъдете с оръжие и в десницата, и в левицата." (по II Кор. 6:7) И ако някой не се нуждае от това, което е в десницата, т.е, от любов, тогава - от левицата - т.е, от съпротивата. Защото в закона е казано: "Не обръщай внимание на празен слух." (Изх. 23:1) А моят слух постоянно се изпълва с безсмислени суесловия срещу Господа, които чувам при всяко пеене, и не смея да се обадя. А е казано да не седиш с неправедния като неправеден свидетел (по Изх. 23:1). И самият аз изрекох много богохулства и свидетелства, до като те слушах, защото целях ти да се промениш и да разбереш, но не стана.

 

118

 

 

 

ТРИЙСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

 

Сега отново ще говоря за еврейския език заради тези, които искат да разберат думите, понеже поради невнимание ги превеждат и въвеждат много неточности. Защото тези думи не бяха преведени от еврейски дори на гръцки, понеже се страхуваха да не би много превратно да ги изтълкуват. И ние поради неразбиране объркахме много и ги отдалечихме от естеството им.

, както и наистина изглежда под Елеон, откъдето се вижда и Иерусалим. Като идваше откъм Йордан, Христос отмина Иерусалим, след като го видя, просълзи се и рече: "Иерусалиме, Иерусалиме, ако знаеше деня, в който ще те посетя. Но ще дойде време, когато твоите врагове ще те обкръжат и ще те заобиколят с ограда от колове, и ще те разбият, и твоите чеда в тебе." (по Лук. 19:42-44) Това име идва от изгледа му. От Елеон се излита планински хребет и слиза от изток към Иерусалим, като отчасти го заобикаля и от юг.

 

119

 

 

'Сахар' - награда. Защото Рувим донесе на майка си от ябълките, които ражда мандрагората, и Рахил поиска от тях и рече: "Ако ми дадеш една от тези ябълки, Иаков ще бъде с теб през тази нощ." Защото той искаше да бъде с Рахил тази нощ, но остана с Лия, понеже Лия ѝ даде ябълката, и зачена Сахар (Исахар), и го нарекоха награда, сиреч за награда беше с Лия и той бе заченат (по Бит. 30:14-18).

 

120

 

 

 

121

 

 

 

ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

 

Които са у Иоан

 

Тия думи пък се срещат у Иоан:

, 'Авраам' - висок баща или баща на пределите, или на вишния, или на народите, или на щедростта, или избран. И виж тук как е за Авраам в Апостола, ако промениш една буква, ти, който си непоправим, каква поквара ще стигне. Защото ти каза: "И да не се нарича повече Авраам, а да се казва Аврам." (по Бит. 17:5), сиреч името му, дадено от народите, е отменено, т.е. да не се нарича баща на народите. Или пък за Сарра. Сарра означава видяла съюза, както Бог каза на Авраам: и да не ѝ бъде

 

122

 

 

името Сара, ами Сарра. А то като премахнеш едно р и казваш, че тя е вързана. Също така рече и на Аврам: да не бъде името ти Аврам, ами Авраам. И то като премахнеш едното а, махаш не само божието име на Авраам, ами и благодарността и надеждата на народите. Също така и виѳлеéмь ‘Витлеем’ - дом на хляба Ефратов. Защото Ефрата е голямо селище, но не е град, а Витлеем е град близо до Ефрата и по време на нашествие е убежище за Ефрата. Затова житото и всичко останало от Ефрата се намираше във Витлеем. И все пак витлеемските големци имаха Ефрата за село. Затова и Витлеем се нарича дом на хляба Ефратов, както е казано в ръководството за втори глас: (доме Ефратов, граде свети). Но тогава той е дом за хляба на Ефрата, а днес според пророчествата е дом на небесния хляб насъщен, който е от Мария, на Христа. И виж кой хляб объркваш тук не само с една буква, ами с две - с ѳ и , като казваш витлеѡ̀мь. И каквото казваш там, така е и навсякъде, където промениш някоя буква или ударение, или нещо друго. И ако кажеш: "Какво от туй, че греши някой, който не знае?", то и аз не осъждам тези хора, ами тези, които ми противоречат. А пък и защо да се уподобяваме на животните? Защото това незнание ни прави да приличаме на тях, понеже Бог ни е създал словесни и трябва да се храним чрез словото.

 

123

 

 

 

ТРИЙСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

 

 

Същото може да се намери във всички свещени писания. Обаче чухме от някого такава притча, че в една страна паднала някаква роса, така че всички оглупели в мислите си от нея и само трима в една пещера се спасили от падането на росата, взели малко от росата и го запазили. И когато бедствието свършило, те се запътили да вразумят останалите. Но онези ги наричали луди и ги гонели и в градовете, и в селата, и навсякъде. И като познали нуждата, взели от росата и се намазали, както преди ги съветвал един от тях, и оглупели. И така глупците ги видели и ги нарекли мъдри, като казвали: "Ето че нашите сега поумняха", и ги приели. Така и днес всички писания наистина са покварени не само в една страна, ами в Романия до Марица и Белград, и Солун, с изключение на търновските, както казах по-горе, и на някои от Света гора, от които и тук се намират. И ако аз говоря за това само от свое име, то тогава вината е моя. Но щом представям за свидетели божествените писания, то за този порок, или по-скоро пагуба, вината е на този, който само си угажда като човек и не го е грижа за тези неща. Както подлежи на наказание от праведен съд този, който приема крадци, убийци или подобни на тях, за да ги венчава и кръщава, защото е ясно, че им е съучастник, както казва гръмогласният Исана "Вашите князе са съобщници на крадци” (по Ис. 1:23) и "Умря правдата във вярната Сиоиянка". И най-вече съдниците трябва да избягват такива хора, които получават дарове. Защото законът казва: "Даровете заслепяват очите на зрящите и погубват правото.” (по Втор. 16:19) Както чухме за постъпката на един благочестив мъж, който трябваше да съди, когато беше в столицата. Той не поиска да съди една вдовица, от която беше взел някакви билки, като каза: "Те, макар да са от отдавна и малко, ще променят нрава ми и ще ми се струва, че говоря право и ще подведа съда."

 

124

 

 

 

ТРИЙСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

 

Засега стига

 

Макар и да изглежда досадно да се говори много, обаче трябва да се каже колко са частите на покварата.

 

Първата казахме, че е голямата загуба на трите букви.

 

Втората е изопачаването на дванайсетте.

 

Третата е загубата на трите ударения.

 

Четвъртата е в титлата, но това е по-дребно.

 

Петата е в апострофа и дасията.

 

Шестата е в точката и запетаята.

 

Седмата е в противопоставянето на изразите.

 

Осмата е в кръста и в новите редове.

 

Деветата е в знаците за свидетелство.

 

Десетата е в прибавянето или изпускането, или пък промяната на думата, както го открихме в много писания. Та дори и един, преписал от Опарешевия извод и стигнал дотам, където се говори, че Иаков дошъл със синовете си и (с дъщеря си Дина), написа (с една своя дъщеря), дори лишен от ум пак би го казал по-добре, прекословнико. И затова такива хора не бива да се допускат до подобни неща. Защото това е име, а не число. Защото Иаков по пътя си от Харан видя насън, че се бие с един ангел и излизаше, че го побеждава. И попита ангела: "Каква е участта ми?" И разбра от видението, че ще наследи много имот. И заповяда на всички да го наричат (Иизраил), което значи ’ум, който вижда Бога’ (по Бит. 34:18-34), а според Йосиф значи подобен на ангел, , не само , както , което значи спасител, а не ! А Иаков нарече това място Фануил, което значи лице Божие. И понеже са беше борил с ангел, направи си рана на бедрото и оттогава постанови да не се яде от бедро на животно. И като изпрати вестоносци при Исав, Исав го посрещна, целуна го и си отиде. Иаков дойде до мястото,

 

125

 

 

наречено Тасикима, дойде и дъщеря му Дина да види празненството им и царският син Сихем я видя, грабна я и я озлочести. Царят молеше Иаков Сихем да я вземе, ала Иаков не пожела. А Симеон и Леви, като ги видяха пияни всичките, дойдоха през нощта и ги изклаха заедно с царя и неговия син. Така казва Йосиф, а книгата Битие, че Еммор, бащата на Сихем, помолил Иаков, а Симеон и Леви рекли: "Ако се обрежат всички - и малки, и големи - ще дадем сестра си.” И след като го сторили, и хората ги болели раните, те налетели и ги погубили, защото след три дни раните им се подлютили. Тази е дъщерята на Иаков Дина, а ти, понеже смяташ, че писанието казва (една), погуби името ѝ. Така става и в богословските писания.

 

Единайсетата е в еврейските и гръцките имена. И ако иска да каже (патриарх), и казва , сиреч началник на мъките вместо да каже началник на отците. Или (от Матей Светото Евангелие), като махнеш само ѳ, означава празното или суетното Свето Евангелие. И как Богородица се яви при стареца и му каза: „В къщата ти е моят враг и затова не мога да ти се покажа и да те посетя.” И макар да е велик по ум, той не намери скритата дума, макар че бе само една. А как тези книги да не бъдат наричани врагове, след като в тях има толкова развала

 

А що се отнася до антистихата, причисляваме ги към дванайсетте букви, защото това е същото. И всичките единайсет се делят на четири части: в буквите, в ударенията, в изговора и в превода на думите, като че ли болест се е вселила в кръвта на човека, в черната жлъчка, в жълтата жлъчка и в храчките, и оттам се разлива по всичките му органи. Защото и книгата, както и човекът, е от четири части. Но коренът на тази немощ е лошото учение и верен е лекът, който ще намериш в осемнайсета и двайсет и пета глава. Защото болестта е достигнала чак дотам, че не се знае от всички свещеници как да се помолят за архиерея, ами вместо (дари го), както е в гръцки , казват (на когото си дарил). И това, и другото е все поради хорското невежество. Или в Деянията, в началото, където се казва

(Първата книга, о, Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи)

 

126

 

 

(по Деян. 1:1), т.е. вместо "Теофиле, написах ти евангелието та всички Иисусови дела и учения, които стори до Възнесението, а това ти пиша за деянията на апостолите", тия несвестни казват (Първата книга написах за всички и за Теофия), все едно че казват: "Написах Евангелието за това, което са сторили всички хора, и за делата на някой си Теофил, а не за Иисус Христос”. И виж най-голямата поквара и богохулство в една такава книга. Защото с това не само целите Деяния превърна в лъжа, ами и Евангелието, началото на Лука. Или пък в Моиссевата песен (докато преминат), а тези (докато преминаха) (Изх. 15:16), и виж какво словоблудие.

Или

понеже (съдове) са планините, полята, хълмовете, коритата на изводите и т.н., и това на гръцки се казва , е съд, а украсяването стана след това, като поникнаха и дърветата и останалите. Ами и където се казва "Господ се възцари и се облече в благоподобие" (Пс. 92:1), понеже пророкът нямаше за какво подобие да говори, рече - в благоподобие, сиреч неизречено, неописуемо, а те твърдят, че е постижимо, като хазват въ лѣ́потѣ (както подобава), (в благоподобие).

 

127

 

 

 

ТРИЙСЕТ И СЕДМА ГЛАВА

 

А сега требва да се обяснява според гръцките мерки. Прозодиите, сирен приложенията одеяния отгоре, при пеене са десет: оксия, вария, периспомени, макра, врахия, дасия, псили, апостроф, ифен, иподиастоли. И те се делят на четири: на тоноси, на дължими, на дихания и на мъки.

 

Тонос е , сиреч пея, и са три: оксия, вария, периспомени. И господствуващи са оксията и периспомени, защото варията е съзвучен тонос, а не господствуващ.

 

Колко са дължините - две: макра и врахия.

 

А диханията? Две - дасия и ипсили.

 

А мъките? Три - апостроф и ифен, и иподиастоли.

 

Колко са частите на книжевството? Шест. Първо - четене по редовете според одеянията; второ - тълкуваме, сиреч разкриваме според съществуващите поетични образи; трето - достъпно описание на езика и историята му; четвърто - откриване на образуването на думата; пето - осмисляме на съотношението между думите; шесто - оценка на словесните творения, което е най-доброто от всичко в това изкуство.

 

Колко са органите на книжевството? Четири - изучаваме на езика, описание, установяване на правила и изкусност.

 

Каква е крайната цел на книжевството - никога да не се греши смисълът на едно място или на много. Защото когато някой греши само на едно място, това е варварство, а когато се греши на много места, това е соликизмо.

 

Варварство е, когато някой бърка смисъла или се отклонява от одеянията, като не изговаря думите според тях. Варварството става по четири начина: чрез промяна в състава на думите, чрез натрупването им, чрез одеянията и чрез прибавяне на думи.

 

128

 

 

Какво различава варварството от соликизмото? Различава се по това, че варварството е в правилното четене, а соликизмото - в смисъла.

 

Какво е соликизмо? Една дума с объркан смисъл.

 

По колко начина възникна соликизмото? По единайсет - при изобилие в смисъла, при одеянията, при размяна, по род, по вид, по числа, по лице, по време, по вмъкване, по глас, по облик.

 

Колко неща означава език? Четири. Орган на речта и думите от него. Когато езикът е натруфен, означава многословие; и диалект - изменена беседа на различни езици.

 

Какво е диалект? То е присъщо на езика. Колко са диалектите? Пет - ионийски, атически, дорийски, еолийски и койне.

 

Колко са съставките на думата? Двайсет и четири. Те се казват и букви. И двайсет и четирите се делят на две - на гласни и съгласни. Гласните са седем - . И се делят на три - на макра (дълги), на врахия (кратки) и на дихрона (двувременни). Макра са ѝ, ѡ̀, врахия - è, ò, и дихрона - à, ї̀, о̀у. Седемте пък се делят и според това дали са в покорение или предпокорение. А предпокорителни са à, è, ò, ако трябва и и . Защо се казват предпокорителни ли? Понеже се предпокоряват на ὶ и ὺ, на които завършват двугласните. А двугласните са шест . А пък ε и с ι е двугласна, пък и с υ, и ω с ι, или пък υ, и α с ι. Съгласните са седемнайсет: . Но ако ми бъде заповядано, трябва да опиша естеството им според Еротиматата, та като ги изредя, лесно да въведем и допълнителните неща.

 

129

 

 

 

ТРИЙСЕТ И ОСМА ГЛАВА

 

Защото божествените писания ще се запазят само по този път, който е майка на всички останали и на родените от тях, които бяха изложени тук. Защото ако някой знае много изрази от божествените писания, но не знае пътя на буквите, той е подобен на пътешественик в сурова местност, който пада в пропаст и става лесна плячка и за тръните, и за гадините, и зверовете, и крадците. Защото такова е жилището им открай време - да обичат безпътието. И така намираме и претегляме много знаещи, все като чувал пълен със слама, но за пълната мяра не му достигат малко камъни, които всъщност са техните писания. Но всичко, което изредих, не е за да съставя книга, а за да изоблича. И ако някой попита: "Кой си ти, та да изобличаваш?", аз пръв ще кажа, че не защото съм нещо или имам някаква власт, ами заради божествените писания сторих това, като предложих най-напред себе си на смъртта. Имам упование в благочестивия деспот, който ми каза: "Аз ти заповядвам това." И така изобличих, неподтикван от никого, ами възприел нрава на пчелата, където душата спори с тялото. Така, без да съм нечий противник, направих прение с книгите. А който иска да спори с мен за тези неща, сам се подлага на това унижение, понеже е защитник на лошите книги. А що се отнася до типиците на буквите и на останалите неща, ако ни бъде заповядано, ще оставим разглаголствуването тука, и като вземем само названията на буквите и на силите, и на останалите знаци и още неща от Еротиматата, и ще съставим книжка за тези, които искат да учат и пишат, каквато има у гърците. А иначе, намират се много такива хора, които и без подобно писание биха намерили правия път, но понеже не им е заповядано, се боят да не би останалите да ги пребият с камъни.

 

130

 

 

 

ТРИЙСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

 

А който иска да разбере колко голямо е наистина това прегрешение, по-голямо ли е от онова при цар Иосий [102], да прочете всичко поред и ще се сдобие с още по-голямо прозрение. Този Иосия, внук на Манасия и син на Амос, на осем години стана цар в Иерусалим. И беше благочестив, и събра от хората кой колкото може, и обнови храма. И първосвещеникът Хелкия намери в съсъдохранилището, сред останалата утвар, Моисеевите книги, съдържащи законите, и ги изпрати на цар Иосия. И като ги прочете, царят разбра, че хората са престъпили законите, раздра дрехите си и прати първосвещеника и другите при пророчицата Олдама, жената на Шалума, за да се помоли на Бога за хората. А тя рече: „Бог ще накаже хората заради беззаконията им, но заради тебе няма да е сега, а след смъртта ти." И след като всички хора се събраха в Иерусалим, и законите бяха прочетени, те обещаха на царя да ги спазват (по IV Царств. гл. 22-23). Но понеже някои се придържат към нравите на фарисеите и на архиереите в Иудея по времето на Христос и поради завист не позволяват на нищо добро да излезе, макар и да знаят, че е добро. Защото не невежеството е причината за отцепничеството на иудеите, ами завистта. Защото макар да не знаеха, че е син Божи, знаеха, че е пророк и изобличител на всяко нечестиво деяние, и понеже се вслушваха само в себе си, недостойните за своя сан, и се страхуваха, предават го на смърт. Затова той ще им изпрати Антихриста, за да го открият и в най-дребните знамения и да бъдат наказани, както Павел написа на солуняните (по II Сол. 2:3). Защото когато изпратиха да го хванат в синагогата, посланиците се върнаха обратно, казвайки: "Не можахме да го хванем, защото никой от човеците не е говорил тъй, както тоя човек." (по Иоан 7:45-46) Както и Соломон възпява: "Колко се услади, колко се украси!" или пък "И речта ти е прекрасна." (по Песен на песн. 2:14) А те като ги чуха да казват, че никой не е говорил така, още повече се възпламеняваха и изпълваха със злоба.

 

131

 

 

 

ЧЕТИРИЙСЕТА ГЛАВА

 

Както казах, с всичко дотук влязох в спор с извратените писания. А сега се обръщам към самите вас, господари мои, като нищожен човек към избраници, налучкал обаче този път. Затова моля да се върви по него, за да не отведем хората в непроходими места. Защото видяхме дори и самодържците да карат някой нищ човек да ги изведе на открито по някой трудно проходим път не защото е по-знатен от самодържците, ами защото познава пътя. Така и аз не защото съм по-голям от вас изложих тези неща, ами защото съм роб на всички ви, показвам пътя, който дори и за кратко време по него да се яви някаква злина, ще ни открие огромния простор на разума, и тогава вкусилият от него ще излее молитва за мене. Защото в това лежи скрито голямо богатство, от което сам Господ сътвори притча за царството небесно. Защото каза: „Царството небесно прилича на богат човек” (по Мат. 20:1) и "Всеки книжник, който се е учил за царството небесно, прилича на богат човек, който изнася от своя дом новото и старото". Защото не е в обикновените думи според апостола, ами в премъдростта на духа (по I Кор. 2:19). Обаче мъдростта на духа не може докрай да се вмести в тези думи, ако я няма тази стълбица. А което Павел каза за мъдростта на света, за звездобройството и останалите езически обичаи (той твърде много говори за тези неща, изреждайки ги във всичките си послания, най-вече до галатяни), размисли за това и виж какво е мъдрост. Защото мъдрост се нарича и това, пък то е неин престол. По същия начин ще го намериш не само у върховния, обаче без неговото потвърждение как можеш да се докоснеш до всички богословски въпроси? А ще намериш навсякъде за тези неща. Затова чуй какво казва Соломон на тези, които търсят премъдростта: "Премъдростта се възпява по улиците, издига гласа си

 

132

 

 

по стъгдите, проповядва се на градските стени, въдворява се при вратите на силните и говори дръзко на вратите на града.” (по Притч. 1:20-21) И пак "Познай я на всички пътища, та да направи прави твоите пътища и ногата ти не ще се спъне; и ще те насочи с благочестието на Божията премъдрост" (пак там 2:22-26). Защото ако седиш, не ще се страхуваш, ако спиш, сладко ще заспиш и не ще се уплашиш от внезапен страх нито от нападение, що иде от нечестивци, защото Господ направлява всяка твоя стъпка. И пак: "С целия си имот придобивай разум, въздигни я и тя ще те възвиси, почети я, за да те обгърне и даде на главата ти венеца на благодатта, венеца на храната за твоя защита." (по Притч. 4:7-9) И пак "Приеми учението, а не среброто, и разума, а не отбраното злато." (по Притч. 8:10) Трябва да се спазват следните думи: "Който намигва с очи с измама, докарва бели на хората, а който изобличава - смирява." (Притч. 10:10) За премъдростта се отнася и "Който я търси от ранно утро, няма да се умори, и който стои буден заради нея, скоро ще се освободи от грижи, защото тя сама обикаля и търси достойните за нея и благосклонно им се явява по пътищата." (Прем. Сол. 6:14-16) "Тя учи на целомъдрие и мъдрост, на справедливост и мъжество, от които няма нищо по- полезно в живота на хората." (Прем. Сол. 8:7-8) "Защото нейно начало са любовта и спазването на закона. Почетете премъдростта - рече - и ще царувате довека." (по Прем. Сол. 6:18-22) Защото - рече - чрез мене царе царуват и силните владеят земята." (по Притч. 8:15) "Защото тя е по-светла от слънцето и превъзхожда всички звезди." (по Прем. Сол. 7:29) Към това трябва да се прибави и Господнето слово, защото той самият е учител по премъдрост и наставник на премъдрите.

 

Нека той сам да вложи и у всички вас своя страх, който е началото на всяка премъдрост, и да вдъхне във вас дух на благодат, както по-рано на апостолите, като направи безкнижните премъдри и рибарите - проповедници на царството Божие. А при търсенето и намирането на правия път по тази стълба, която отдавна с счупена и на която почива всяко учение и самата премъдрост, за да бъдат приведени божествените писания според естеството си, вие самите ще се окажете най-неуморни,

 

133

 

 

защото умората е по-голяма, когато вървиш без път. Предайте я здрава на своите мела, както търновците, чрез които дори и днес, макар и царството им да е разорено, се просвещават околните царе и земи. Така и вие ще просветите не само себе си, а мнозина.

 

А деспотът, ако не приеме всичко това да се казва на хората, понеже е от най-скромен и недостоен слуга, то иска стори така, както онзи държавен мъж в Цариград, който носейки царската диадема, нощем ходел по най-затънтените улици и получил съвет от пияниците и от един кожар, докато стоял зад стената на къщата му, и тогава уредил добре всичко. И нима някой отправи хула към самодържеца, понеже е уредил нещата със съвета на такива хора? Не, ами похвала, задето с такова смирение е открил полезните неща. Това се отнася и за всички неща, които изложихме дотук, та под неговите крила, добре пазени, да достигнем и вечния покой с всяка добра постъпка чрез благодатта и човеколюбието на нашия Господ и Бог, и Спасител Иисус Христос, комуто подобава всяка слава, чест и поклонение, заедно с безначалния му Отец и всесветия благ животворящ Дух, сега и завинаги и во веки веков. Амин.

 

Написа се според гръцки, четиридесет писмена.

 

Всичко във вид на акростих по следния начин:

 

(На самодържавния деспот Стефан, раб Константин)

 

Изброихме ги четиридесет, защото споменахме и двете български букви.

 

134

 

 

 

 

БЕЛЕЖКИ

 

"Сказание за буквите"

 

1. Птолемей Филаделф, т.е. Братолюбец, египетски цар (283-247 г. пр н.е.).

 

2. Грък от III в. пр. н. е., висок сановник на Птолемей Филаделф.

 

3. Син на Аарон, близък сподвижник на Моисей и Иисус Навин, първосвещеник.

 

4. Димитрий Фалерий, книжовник и учен. По негов съвет Птолемей Филаделф иска от Елеазар учени мъже, които да преведат Библията от еврейски на гръцки език. Преводът е направен на остров Фарос край Александрия. Това е т. нар. Превод на седемдесетте или Септуагинта.

 

5. Йосиф Флавий (ок. 37-95 г пр. н. е.), староеврейски историк.

 

6. Историк от остров Хиос, IV—III в. пр. н. е.

 

7. Ликиец от Фаселиди, ученик на Сократ, Платон и Аристотел, висш самовник в двора на Птолемей Филаделф, умира през 334 г. пр. н. е.

 

8. Андроник, наречен Андрей в Ловешкия сборник от XVI в И. Дуйчев предполага, че това е неговото монашеско име.

 

9. Наименование на Тракия между Стара планина, Ихтиманската планина и Родопите по течението на р. Марица.

 

10. Патриарх Евтимий Търновски (ок. 1320/30-ок. 1402 г.)

 

11. Ἐρωτήματα γραμμάτικα (Граматически въпроси) на Мануил Мосхопул е ръководство по гръцки език във вид на въпроси и отговори. Неговият автор е византийски писател, граматик и книжовник по времето на император Андроник II (1283-1328 г.)и играе централна родя във византийската култура от XIII в. Ἐρωτήματα γραμμάτικα е отпечатана за пръв път в Милано през 1493 г. и се радва на голяма популярност сред хуманистите от ранния Ренесанс.

 

12. Иудейски прозелит, роден в гр. Синоп (II в.). Преводът на Библията, направен от него, е доста буквален.

 

13. Град в диоцеза Понт на южния бряг на Черно море.

 

14. Адриан Прокажения, римски император (117-138 г.), наричан още Публий Елий (Елия). Когато Иерусалим е разрушен след потушаването на въстанието от 131 г., на негово място е построена римска колония, носеща името на императора - Елия-Капитолина.

 

15. Римски император (306-337 г.), издал Миланския едикт (313), с който християнството става позволена и официална религия.

 

16. Един от седемдесетте апостоли, пръв епископ в Иерусалим, син на Клеопа и брат на Иосиф Обручник, автор на "Съборно послание на Свети апостол Иакова”.

 

17. Книжовник (II-III в.), превел Светото писание малко по-свободно с явен стремеж към съвършенство на изказа; ебионит. Стилът му е елегантен и представлява пряко предизвикателство спрямо версията на Акила.

 

18. Император Септимий Север (133-211 г.), предприема гонение срещу християните в началото на III в.

 

19. Преводач на Светото писание на гръцки език (II-III в.), стреми се да запази смисъла на думите и да предаде един по-издържан в стилно и езиково отношение текст.

 

193

 

 

20. Комод (Луций Марк), римски император (161-192 г.), син на Марк Аврелий.

 

21. Римски император (211-217 г.), син на Септимий Север.

 

22. Марк Аврелий Север Александър, син на Юлий Мамеа, римски император от 222 до 235 г.

 

23. Град на източния бряг на Йонийско море срещу Акциум на Артския залив, основан от Октавиан Август в чест на победата му над Антоний и Клеопатра (2 септ. 31 г. пр. н. е.).

 

24. Аскет и мъченик, антиохийски презвитер, пострадал мъченически през 312 г. Основател на т. нар. Антиохийска богословска школа. Поправил превода на осемдесетте, излизайки от еврейския оригинал и други гръцки преводи.

 

25. Максимиан Херкулий (вж. бел 21 към Житието).

 

26. Римски император (вж. бел. 20 към Житието).

 

27. Главен град във Витиния, Мада Азия, на източните брегове на Мраморно море.

 

28. Църковен отец и учител, роден в Назианз, Кападокия около 329 г. Автор е на 45 слова, 243 писма и няколко църковни песнопения. Наречен е Богослов по името на едно от най-важните си съчинения "Пет слова за богословието". Приятел на Василий Велики Умира през 389 г.

 

29. Един от най-големите християнски оратори и книжовници (347-407 г.).

 

30. Един от най-големите църковни учители и строители, роден в Кесария Кападокийска. Автор на догматични, екзегетически и поучителни трудове (336-379 г.).

 

31. Евсевий Кесарийски (266-340 г.), епископ на Кесария Палестинска, виден християнски деец и книжовник, „баща" на църковната история. Наричат го и Евсевий Памфил (по името на приятеля му Памфил, кесарийски презвитер); клони към арианството.

 

32. Иудейка, спасила евреите от изтребване, тъй като била съпруга на персийския владетел.

 

33. Старозаветна личност, братовчед на Естир, пленен от Навуходоносор и оставен да живее в Суза.

 

34. Южната част на Палестина, наречена така, защото при разделянето на земята се паднала на Иудиното коляно.

 

35. Северната част на Палестина, където се заражда християнството.

 

36. Октавиан Август, римски император (27 г. пр. н. е.  -14), племенник на Юлий Цезар.

 

37. Римски император (14-37 г.), осиновен син на Август.

 

38. Лъв IV Хазар, византийски император (717-141 г.) (775-780 г.)

 

39.

 

40. Византийски император (829-842 г.), съпруг на императрица Теодора, иконоборец. Автор на няколко църковни химна.

 

41. Византийски химнописци. Теофан, който е и Смирненски митрополит през IX в . е автор на много канони и стихири. Брат му Теодор пише подигравателни стихове срещу иконоборческия император Теофил.

 

194

 

 

42. Владетел на гр. Едеса, Месопотамия, през първата половина на I в. Според легендата Христос отпечатал лика си върху една кърпа, което пратил по апостола Тадей на цар Авгар, който поискал от него да дойде в Едеса и да го излекува.

 

43. Цариградски архиепископ (434-446 г.), борец срещу монофизитството, последовател на Иоан Златоуст.

 

44. Еретик от апостолските времена, отричащ възкресението на мъртвите. Споменава се от апостол Павел заедно с Александър в Първото послание до Тимотей (1:20) и във Второто послание (2:17) заедно с Филит (Фигел в българския превод на Библията).

 

45. Сръбски митрополит от XV в., до 1423 г., след което няма повече сведения за него.

 

46. Евреин от Кипър, на име Иосия, едни от седемдесетте ученици на Христос, спътник на апостол Павел. Понеже умеел да дава добри съвети, християните го нарекли Варнава, т.е. утешение. Умира през 76 г.

 

47. Силуан или Сила - сподвижник на апостол Павел.

 

48. Римски император (362-363 г). Син е на Юлий Констанций, брат на Константин Велики. Опитва се да възвърне езичеството.

 

49. Епископ на Никомидия, после на Цариград, защитник на Арий. Умира ок. 340 г.

 

50. Констанций I Флавий Юлий, син на Константин Велики, роден през 323 г. По негово време (342 г.) пет години след смъртта на баща му се свиква Антиохийският поместен събор. Царува до 350 г.

 

51. Ерес, според която Христос не е единосъщен на Бог Отец, а само подобосъщен, и е сътворен, а не роден, и следователно не може да бъде равен на Бог Отец. Арианството е осъдено на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. Негов създател е презвитерът на Александрийската църква Арий (256-336 г).

 

52. Антиохийски епископ от III в. (ок. 260 г.), ересиарх, проповядваш, че въплътеното слово се наслагва върху човека Христос и че въплътеният Христос само до известна степен се различава от пророците. Низвергнат през 268 г.

 

53. Днешна Анкара, Турция (вж. Бел. 65 към Житието).

 

54. Виталий Антиохийски, епископ (IV в.), председател на Анкирския поместен събор през 314 г.

 

55. Град в Сирия, основан от Селевк Никатор през 300 г. пр. н. е. През IV в. тук възниква прочутата Антиохийска богословска школа. През 637 г. - превзет от сарацините.

 

56. Град в Кападокия, Мала Азия.

 

57. Град в Мала Азия в областта Понт, южно от Черно море.

 

58. Живял 316-340 г. Управлява Британия, Галия и Испания (337-340 г.), убит във войната с брат си Констанций.

 

59. Град в Пафлагония, Мала Азия, където се е състоял Гангърският поместен събор (ок. 340 г.) против учението на севастийския епископ Евстатий, който се обявявал срещу брака и проповядвал краен аскетизъм.

 

60. Град в Южна Фригия, Мала Азия.

 

61. Цариградски епископ, модифицирал арианството, поставяйки Светия Дух по-ниско от Бог Отец и Бог Син. Осъден на Втория вселенски събор 381 г.

 

62. Лаодикийски епископ в Сирия (362-392 г.), създател на т. нар. аполинарство - учение, насочено против Никейския символ, според който Христос

 

195

 

 

се съчетават две същности - съвършеното божество и съвършеното човечество. Идеите на Аполинарий са доразвити от сина му Аполинарий Младши, който вижда в това схващане за Христос логическо противоречие, защото човешкото винаги предполага греховност, а е немислимо греховността да се свързва с Христос. Аполинарството е осъдено окончателно на Втория вселенски събор.

 

63. Византийски император (376-395 г.).

 

64. Римски епископ от края на IV в.

 

65. Епископ на Александрия (375-367 г.), изгонен от арианите при император Валент (364-376 г.), след което отново заел епископския престол.

 

66. Първоначално епископ на гр. Севастия в Армения, а след това на Антиохия (до 361 г.), на няколко пъти свалян от арианите.

 

67. Църковен писател и деец от IV в., брат на Василий Велики, епископ на град Ниса, Кападокия.

 

68. Град в Кападокия, Мала Азия, родно място на Григорий Богослов, който поради това се нарича и Григорий Назианзин.

 

69. Епископ в Цариград, председател на Втория вселенски събор срещу Македония и неговото учение.

 

70. Родното място на апостол Павел и главен град на Киликия, византийска провинция в южните части на Мала Азия.

 

71. Главен град в Асийската област, Мала Азия.

 

72. Теодосий Младши, византийски император (406-450 г.).

 

73. Цариградски епископ (428-431 г.), основоположник на несторианството, според което Дева Мария не сеБогородица, а само Христородица. Несторианството е обявено за ерес на Третия вселенски събор през 431 г.

 

74. Александрийски архиепископ от 421 г., виден книжовник, непримирим противник на ересите, умира ок. 445 г.

 

75. Византийска императрица (642-656 г.), съпруга на император Теофил, иконопочитателка. През 643 г. свиква в Цариград събор, на който се възстановява иконопочитанието.

 

76. Михаил III, син на Теодора и Теофил, византийски император (656-667 г.), връстник на българския княз Борис-Михаил.

 

77. Ягич предполага, че става дума за император Карл IV, основал през 1347 г. Еммаузкия манастир в Прага, където се служи на славянски език.

 

78. Римски папа (422-432 г.).

 

79. Иерусалимски архиепископ (419-458 г.). По време на борбата с несторианите е на страната на Кирил Александрийски и на Третия вселенски събор (431 г.) е водач на палестинските епископи.

 

80. Архимандрит на един цариградски манастир, привърженик на монофизитството. Учението му е обянемо за ерес на Четвъртия вселенски събор - 451 г.

 

81. Град на азиатския бряг на Босфора срещу Цариград.

 

82. Византийски император (450-457 г.), противник на монофизитството.

 

83. Антиохийски патриарх (512-536 г.), монофизит.

 

84. Юстиниан Велики, византийски император (527-565 г.), голям законодател. По негово време се свиква Петият вселенски събор - 553 г.

 

85. Патриарх на Константинопол (552-574 и 577-562 г.), председател на Петия вселенски събор.

 

196

 

 

86. Християнски мислител и учен богослов (185-254 г.), най-бележит представител на Александрийската богословска школа. Според Св. Иероним Ориген е автор на над две хиляди съчинения, но до нас е достигнала само една малка част от тях. Най-известните са Хекзапли, Срещу Целзий и За началата.

 

87. Вероятно става дума за Евагрий Схоластик, роден 536 г., известен като църковен историк.

 

88. Дидим, наречен Слепец (VI в.), знаменит учител в Александрийската школа. Приписват му се много творби, които на Петия вселенски събор, а после на Шестия и на Седмия, са осъдени заради оригенствуване.

 

89. Византийски император (668-685 г.). По негово време се свиква Шестият вселенски събор срещу монотелитите през 680 г.

 

90. Римски папа (678-682 г.), защитил православието на Шестия вселенски събор в Цариград.

 

91. Епископ от гр. Фаран, Синайски полуостров, изпаднал в монотелитство.

 

92. Цариградски патриарх (610-638 г.), автор на Богородичен тропар за освобождението на Цариград от аварите, монотелит.

 

93. Цариградски патриарх (639-642 г.), изповядващ монотелитството, осъден на Шестия вселенски събор.

 

94. Град във Витиния, северозападната част на Мала Азия.

 

95. Византийски император (780-797 г.).

 

96. Майка на Константин Мономах, императрица от 780 г. Свиква Седмия вселенски събор в Никея Витинска, на който се прокъзгласява иконопочитанието (787 г.).

 

97. Патриарх на Константинолол (784-806 г.), иконопочитател, преди това - държавен секретар на императрица Ирина.

 

98. Римски папа (772-795 г.).

 

99. Цариградски патриарх (730-757 г.), иконоборец, осъден на Седмия вселенски събор.

 

100. Град в някогашна Македония, недалеч от Бяло море; до неговите жители - филипяни - апостол Павел изпраща послание.

 

101. Град в Палестина близо до Иерусалим, родно място на Давид и на Иисус.

 

102. Библейска личност, внук на Манисий и син на Амос.

 

[Next]

[Back to Index]