Б) Първите процеси срещу най-изтъкнатите национални дейци
 

4. Стефан Янакиев Стефанов

Той е една твърде оригинална фигура на български патриот. На българската общественост е известен във връзка със Скопския студентски процес (глава 16) през 1927 г., когато става защитник на част от подсъдимите пред Скопския съд.

Родом е от Кратово, но рано се заселва в Скопйе, където става адвокат и съратник на видните, но негласни водачи на скопските българи под сръбско иго Спиро Китинчев, Димитър Шалев, после на Гюзелов. Както видяхме в изложението за Студентския процес, той организира адвокатска съпротива срещу своеволията на Скопския съд. Видяхме също как властта го погва, прави опит да го убие, арестува го и прочее.

Комунистическата партия му дава охрана, докато успява да се снабди с документи и да избяга в чужбина, след което емигрира в България. Там дочаква капитулацията на Югославия и щастлив се връща в Скопйе още преди влизането на българските войски в Македония през април 1941 г. Придружен от деятеля на бившата ММТРО Васил Хаджикимов от Щип, веднага се отдава на родолюбива дейност, като бързо влиза във връзка с по-раншните си другари, на първо място с Китинчев. Организира цяла мрежа от български акционни комитети с център Скопйе, които да станат огнища на възродения български дух. Чрез тях българското население законно иска да поеме в ръцете си гражданската власт – общинското управление, полицията, жп администрацията, снабдяването и пр. до създаването на редовна власт. Така във Вардарска Македония се извършва елементарен революционен акт при благосклонността на германците, като се създава българска гражданска власт още преди идването на българските войски и администрация. Освободеният по тоя начин български дух след това се манифестира бурно при посрещането на българските войски по ликуваща Македония.

В първите моменти на новия живот Стефан Янакиев Стефанов става началник на народната милиция в Македония до установяването на редовната българска власт. Немските власти са се разбирали лесно с него, понеже владеел отлично немски език. Едно от постиженията му е издаването на български вестник "Македония", който на първо време става орган на Централния български национален комитет. Подробности около националната дейност на Стефанов през останалото време на свободен живот на българите в Македония узнаваме от писанията на неговите македонистки врагове, които след идването си на власт след 9 септември 1944 г. го арестуват и изправят пред техния "народен съд". Главен източник на данни и този път ще ни е книгата на цитирания Йован Павловски. Там на стр. 32 четем:

"Току-що българските войски влязоха в Македония – пише Павловски – и в Скопйе излезе първият брой на техния орган "Македония", чийто собственик беше Стефан Стефанов, а редактор Васил Хаджикимов. Почти на цялата първа страница на това фашистко (!) вестниче ще помести декларацията на Българския централен акционен комитет, в която буквално се намира между другото и следното: "Българи, Македония е освободена! Свободна е Македония за вечни времена!"... и пр. (продължението цитирахме в гл. 19, с.341).


Вън от декларацията вестникът помества и уводна статия от Стефанов, която пред македонския съд става неговият най-тежък грях. Тя излиза на 3 май 1941 г. със заглавие "Нашата дума" и гласи:

"За своето обединение в една българска държава българският народ води вековни епични борби и даде безбройни и очевидни жертви. Провидението не забрави българския народ, Господ благослови неговите усилия в неговата свята борба и в неговата историческа мисия. Затова днес българският народ празнува с пълно право най-големия ден на своя живот, своето възкресение от вековното робство – свободата на поробените български земи Македония, Тракия, Добруджа, Моравско, Западните покрайиния и тяхното обединение в силна българска държава."


Без да изреждаме нови моменти от националната му дейност, ще подчертаем накратко, че скопските съдии резюмират престъплението" му пред "македонския" народ с обвинението срещу него по точка "Б", което гласи: "Веднага след пристигането си в Скопйе издава в. "Македония", чрез който разкрива идеята, че Македония е освободена, и че македонците са българи" (Павловски, с. 44).

Това е квинтесенцията на македонския лозунг, под знака на който се проведе противобългарски поход в Македония, неспрял нито за миг до наши дни.
 
 
За личността на Стефанов като български патриот говорят и две негови удивителни прояви в най-критичните моменти на Македония, поради които също е обвинен в съда: след изтеглянето на българските власти намира кураж да застане начело на инициативата за образуване на народна милиция, която мобилизира и организира енергично, ставайки й началник.

За него е ясно, че идеята за целокупна България е вече провалена. Но той запазва самообладание и дири нов изход: старата идея на ВМРО за автономна, независима Македония. Тогава основава нов вестник под старото име "Македония" и още в брой 2 от 28 септември 1944 г. брани тази идея, като се противопостави на македонистката идея за югославска федерация по следния начин: "Вливането на Македония в една югославска федерация ще бъде едно крайно несполучливо решение на македонския въпрос: повтаряне на старите политически грешки, отхвърлени от живия живот. Под това политическо знаме – свободна и независима Македонияв нейната географска цялост, член на една Балканска федерация, трябва да се наредим свободно, съзнателно, честно и гордо и с вяра и да се борим против всяко друго решаване на македонския въпрос. В това дело, вярвам, македонската интелигенция ще намери подкрепа във всичките велики сили, ще намери разбиране и помощ и в другата балканска интелигенция". Цитирайки тези мисли на Стефанов, Павловски доуточнява и същевременно обвинява: "Македония, обединена и автономна, но все пак българска, с население, което не е нищо друго освен българско! Идеята остава всякога същата: Македония е българска, а македонците не са нищо друго освен българи" (с. 35).

Смелостта на Стефанов да говори това при факта, че АСНОМ (Народното събрание) в манастира "Св. Прохор Пчински" е решило още на 2 август 1944 г. Македония да бъде във Федеративна Югославия, е била изключителна. Докато част от сътрудниците му вече са се изтеглили с българските войски отчаяни, обезнадеждени, той, подкрепян от останалите, особено от Васил Хаджикимов, устоява до последния момент, когато партизанските чети, използували победите на българските войски срещу германците, влизат в празното пространство и арестуват всичко, което не се съгласява с тях.

Пред съда Стефанов брани достойно идеите си. Разбира се, бива осъден на 16 годния каторга. В затвора "Идризово" не пада духом, като поддържа духа на страдалците край себе си, бунтува, проявява изключителна бойкост. Особено възхитително е държанието му при обиколката на министъра на Вътрешните работи на Югославия Александър Ранкович, най-близкия тогава човек на Тито. Придружен от Боро Чушкар – шеф на ОЗНА (държавна сигурност) за цяла Македония, и на Перо Тиквар – шеф на ОЗНА за Скопйе, Ранкович се нахвърля с поток обиди първо срещу Гюзелов, наричайки го "предател на славянството, слуга на германците, продажник" и прочее.

Тогава Стефанов скача в защита на Гюзелов:

"Служехме на българския народ, на своя народ! Не правехме никому зло!" Тогава Чушкар го събаря на земята и го тъпче с крака, а Ранкович с юмруци удря където стигне по беззащитния затворник. Стефанов обаче намерил сили да извика на Ранкович: "Удряйте, сръбски кучета!... Тъпчете македонските българи, но и вашият край ще дойде!"


Пребит, той бил изнесен навън, но духът му останал несломим. Като такъв той е представлявал високо издигнатото българско знаме сред хилядите мъченици българи от всички краища на Македония. Това е било достатъчно, за да бъде затрит. При едно инсценирано бягство от затвора той бива застрелян.

[Previous] [Next]
[Back to Index]