ПРИЛОЖЕНИЕ Н

ДОКУМЕНТИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ГЛАВА III

ТЕАТЪР НА СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА

• I. Сръбски документи
• II. Медицински доклади
• III. Разрушаване на градове и села
• IV. Български документи

Обезобразяване на офицери и войници от българската армия

1. Доклади, адресирани до Щаба в Скопие в отговор на циркулярно писмо № 7669 от 20 юни.

(1) Командирът на Първа моравска дивизия, първи позив, съобщава следните факти в своя доклад № 3310 от 20 юни.
Първи пехотен полк съобщава, че през време на битката близо до Трогярци нашите убити бяха намерени с отрязани органи. Няколко от тях били обезобразени, а синът на ковчежника на полка, Векослав Цувич, бил нарязан на парчета с ножове.

(2) Втори пехотен полк съобщава, че при битката на 18 юни на кота 650 след първата българска атака нашите ранени войници на бойното поле били обезобразени и намушкани от българите. Установило се, че следните чинове са били намушкани с ножове: запасен подпоручик Милан Ристович, сержант Милован Лакетич, ефрейторите Стефан Пешич и Ехедомир Димитриевич, редниците Радомир Георгиевич, Митар Миленкович, Цветан Дикич, Милан Миткович, Георги Михайлович, Бошко Лимич, Рангел Маринкович, Антон Георгиевич, Драган Георгиевич и ефрейторът Обрад филипович.

(3) От трети полк ранените били всички от нашата страна на бойното поле, следователно никой от тях не е бил обезобразен или намушкан.

(4) В пети полк е било доказано, че тези, които са ранени при битката на 17 и 18 на кота 650, били обезобразени от българите. Това бе докладвано от командира на Дринската дивизия, първи позив.

(5) Шестнадесети пехотен полк съобщава, че близо до селото Добришани през време на оттеглянето на 17 този месец българските комитаджии се нахвърлили върху ранените, ограбили ги и ги убили.
№ 3595 (Телеграма, изпратена от Щип на 30 юни)

По заповед на началник-щаба, полковник Душан Пешич

2. По причина на някои движения и битки, в които са участвали някои от дивизиите, единствените получени отговори са тези от командира на кавалерията и от командира на Дринската дивизия, първи позив, генерал Милеш Велики. Имайки предвид че тези сведения са необходими на министъра на външните работи, ние ще ги изпратим веднага в генералния щаб. Командирът на кавалерията, както и неговият вахмистър, не са видели някакво обезобразяване на мъртвите или на ранените, извършено от българите, обаче офицери от пехотата са им съобщили страхотни подробности. Командирът на дивизията изпраща следния отговор, № 875 с дата 23 юни:

339  

„В отговор на заповед № 33 100 на командира на Трети армейски корпус имам честта на потвърдя, че през време на сраженията на 17 и на 18 т.м. българите обезобразяваха наши ранени. Анжелко Йович от скорострелната част на пехотния полк „Крал Милан" пострадал, като му били отрязани ушите и носа, след което е бил пуснат на свобода и все още е жив. Милое Николич от втора рота, четвърти батальон, пети пехотен полк, бил ранен в бедрото и промушен със сабя по врата и по ръката. Станислав Алексич от същата рота, ранен в ходилото, бил ударен по врата и по бузата. И двамата били все още живи, когато ги занесли в полската болница, където разказали какво се е случило с тях. Един ранен капитан на име Георги Мандич бил наранен с нож, хвърлен срещу главата му. Капитан Йован Гюрич, командир на втора рота от четвърти батальон, който бил заровен под куп камъни от снаряда на една гаубица и останал на бойното поле, което българите успели да задържат за известно време, потвърждава лично, че е чул как българските войници спорили помежду си дали да убиват, или да не убиват нашите ранени. Тогава дошъл един български офицер и казал, че трябва да ги убиват. Не съм получил друг доклад от командира на Шести полк, където положително е имало подобни случаи. Изпращам тези доклади веднага, понеже са много спешни, като не изчаквам доклада на Шести полк, който ще изпратя веднага след като го получа."
Генерал Божа Янкович, командир. Трета армия
№ 3403. (Телеграма, изпратена от Хамзали, 24 юли/2 август)

3. Един войник от нашата рота, Любомир Спасич от село Ковач, околия Мазута, окръг Враня, разказва следното:

„На 17 юни през време на битката срещу българите на височината, която се издига над военните бараки на Горно Ногаевци, към 6 часа следобед, когато нашите войски се оттегляха, не ги видях да стрелят, тъй като се бях скрил зад една скала. Изведнъж се намерих заобиколен от български войници, които ме хванаха, взеха ми карабината и ме заведоха при своя командир. Той с още един офицер ме разпитаха относно нашите войски, укрепления, къде се намирали и прочие. Отговорих, че не знам нищо. Тогава ме отведоха. Вечерта същият офицер отново дойде и ми зададе същите въпроси относно сръбската армия. Тъй като отговорих, че не знам нищо, той започна да ме бие, скочи върху врата ми и употреби много груб език. Претърси ме, взе 20 франка и продължи да ме бие по главата, докато загубих съзнание.
На следния ден, 18 юни, ми дадоха една пушка с няколко патрона и ми заповядаха да стрелям срещу нашите войски. Тъй като отказах, офицерът отново ме удари. За да избегна тези наказания, аз се съгласих да стрелям, обаче давах изстрели във въздуха. Когато офицерът видя това, той ме удари в главата и ме обиди с груби думи, след което ме задължи да застана в обхвата на нашия собствен пушечен огън, за да бъда убит от нашите войници. Благодарение на изключителен късмет не бях улучен. Същият следобед, когато българите видяха, че нашите войски напредват, започнаха да бягат. Взеха ме със себе си, докато един шрапнел избухна близо до мен. Тогава моите пазачи избягаха и аз останах проснат в една нива. Когато те видяха отдалеч, че съм все още жив, стреляха по мен, но успях да избягам. Забравих да кажа, че когато ме плениха, имаше до мен един войник от нашата рота, Петър Радованович от Мазурица, окръг Враня. Той беше ранен в крака. Българите го прободоха с ножове, ругаха го и казаха, че е по-добре това сръбско куче да бъде убито, отколкото да го влачат с тях."

340  

№ 3667 (Телеграма, изпратена от Соколарци на 7 юли)

4. Доклад, получен от командира на Тимошката дивизия, втори позив, съгласно № 1057 от 21 юни:

„В отговор на заповед 4100 от 19 юни имам чест да предам следните данни относно жестокости, извършени от българската армия:

(1) В нашата дивизия.

(а) 13 полк: Аранджел Живкович от Метовица, Зайчарска околия, Тимошки окръг, войник от втора рота на четвърти батальон, съобщава, че когато неговият полк напуснал позицията си близо до военните бараки в Шобе на 21 юни, 30 войници от полка му били заобиколени от българите. Те били водени от един български подофицер, който искал да ги убие всички на място, след като взел часовниците и парите им. Но накрая, в отговор на молбите на пленниците, той ги пуснал на свобода, обаче веднага след това дал заповед да се стреля по тях, когато бягали, така щото половината от тях били избити, а останалите ранени.

(б) 14 полк: Командирът на втори батальон чул от ранени войници, които били очевидци на тези обстоятелства, че при битката при Криволак българите нанесли нови рани на нашия подпоручик Воислав Спирич, който и.бсз това бил сериозно ранен.

Мариян Димич, командир на първа рота на трети батальон, докладва, че на 19 юни при битката край Пепелище той видял как българите отрязват главата на ранен сръбски войник.

Милан Матич от четвърта рота на същия батальон разказва, че видял как един български войник пробожда с щик един от нашите ранени войници.

Ранджел Николич от първа рота на трети батальон видял как български войник удря по главата един тежко ранен сръбски войник, като му разбива черепа.

Стоян Алексич от втора рота на трети батальон видял как един българин удря наранения Алекса Николич със сабя, докато го убие.

Светозар Милошевич от втора рота на четвърти батальон, който е бил пленен при битката край Пепелище, но който по-късно успял да избяга, видял как българите намушкали с ножове 20 от нашите хора. Алекса Ристич от втора рота на четвърти батальон казва, че при битката край Криволак на 21 юни той видял тежко ранен сръбски доброволец, чиито очи са били извадени.

Миловие Милойкович от втора рота на четвърти батальон казва, че на 21 юни в края на нашия десен фланг той видял как българите удрят с пушките си един ранен сръбски офицер. След това го намушкали с ножове.
Марко Миланович от Трета рота на трети батальон разказва как на сутринта на 20 юли след битката при Пепелище българите принудили пленения командир на четвърта рота от трети батальон, запасния капитан Живоин Будимирович, да даде заповед на шест от своите войници да свалят униформите си. Униформите и парите, които тези войници имали у себе си, били взети от българите. След това хората били отведени боси и треперещи от студ до огневата линия. Трима от тях били убити, а другите били ранени.

(в) 15 полк: Живоин Милошевич от първа рота на първи батальон разказва, че на 21 юни той и 20 други войници били пленени при Шобе, Те били предадени на един български подофицер и шест войници. Подофицерът им поискал пари, срещу които им обещал, че ще ги освободи. Тези, които имали пари, получили разрешение да си тръгнат. Живоин Милошевич и Божидар Савич, и двамата от Рашевица, нямали пари. Българите им отрязали езиците. Останалите войници нарязали на парчета. Впоследствие труповете им били намерени.

Чудомир Богданович бил вързан и нарязан на парчета. Сержант Коста Дамянович от пета рота на пети батальон, пленен при Шобе на 21 юли, откупил свободата си от един български подофицер. Той видял как двама българи бият и намушкват следните сръбски военнопленници, всички от същия батальон:

341  

Светозар Станишич от.Обрадово, Адам Йоксимович от Совиново и Александър Матич от Катуна.
Подофицер Радован Радованович, военен интендант, съобщава, че на 21 юни при битката край Криволак той видял как български войници промушват ранен сърбин със своите щикове, след което стреляли по един тежко ранен сръбски войник. Милан Милошевич от трета батарея докладва, че на 21 юни бил пленен при Шобе от българите. След това той и няколко други войници откупили свободата си, като дали пари на един български офицер с низш чин. Позволили им да си тръгнат, обаче когато започнали да бягат, българите открили стрелба срещу тях и няколко от тази група сръбски войници били убити.

Живко Пантич от четвърта рота на трети батальон съобщава, че на 17 юли видял как българите намушкват с щикове един ранен сръбски войник.

Любомир Милосавевич от пета рота на същия батальон разказва, че останал скрит, когато сръбските войски се оттеглили. Той прекарал два дни свит в един трап, където имало умрял сръбски войник, чиито очи били извадени.

Ефрейтор Живадич Милич от първа рота на същия батальон разказва, че когато нашите войски започнали настъпление и стигнали над село Драгово, той видял пред една колиба тялото на сръбски войник, вързан на един кол с тел и изгорен.

Шетан Микович от същата рота съобщава, че на 19 юни видял запасния поручик Михал Георгевич, който лежал мъртъв край пътя напълно съблечен, с четири рани в гърдите и една в челюстта.
Арсений Живкович от трета рота на същия батальон съобщава, че на 17 юни видял как български войници подхвърляли един сръбски пленник на своите щикове и когато той паднал на земята, те го застреляли с пушките си.

Запасният капитан Пера Туцакович, командир на втора рота от четвърти батальон, съобщава, че на 18 юни видял сръбски войник, който бил вързан на кол и изгорен.

(г) Пионерен полубатальон:
Инж. Миловое Васич съобщава, че на 1 юни в десния фланг на позицията близко до фабриката при Шобе българите го пленили заедно с 20 Други войници и офицери от 14 полк. Офицерите били отделени настрана, докато войниците били изкарани пред фронта на армията, като българските войници стреляли срещу тях. Много от тези пленници паднали убити. Той и трима други били тежко ранени.

(2) Черногорската дивизия.
Командирът на тази дивизия докладва, че поручик Йован Трехишянин от Лопушина, който паднал в бой на 9 т.м. в Годевари, бил намерен на 18 юни с куршум в лявата страна на гръдния кош, гърлото му било разрязано, а стомахът му прободен с щик. Българите били взели неговите обуща, чорапи, гети и панталони."
По заповед на командира, подполковник Милан Г. Миланович помощник началник-щаба
№ 4147 (Телеграма, изпратена от Соколарци на 22 юни)

5. От командира на армейската кавалерия получих следния доклад с дата 19 юни:

„В изпълнение на заповед № 4100 от командира, с дата 19 юли, имам честта да предам следните данни:

(1) Кавалерийския капитан Душан Димитрисвич, временен командир на втория позив на Тимошката кавалерия, потвърждава, че на 27 видял със собствените си очи как българите, достигнали укрепленията при Гарвански, са хвърляли един ранен сръбски войник върху своите щикове, като са викали „ура", докато нещастният човек стенел и се гърчел в агония. Същият факт се потвър-

342  

ждава от командира на първи ескадрон, капитан Милия Веселинович, и неговия подофицер Георги Попович.

(2) Командирът на втори кавалерийски ескадрон капитан Спира Чаковски се кълне, че на 25 юни видял изгореното тяло на сръбски войник близо до село Кара Хазани.

(3) Кавалерийският командир на скорострелна част капитан Димитрие Чемирикич се кълне, че видял две обгорени тела, едното близко до лагера Шобе, а другото до село Криволак. Той не е в състояние да каже чии са тези тела и кой ги е изгорил. По-нататък той твърди, че четирима от нашите ранени от 15 полк са били превързани от българските лекари и след това отведени в една българска болница, където имало пет здрави сръбски войници, осъдени на смърт от българите. Ранените хора успели да избягат благодарение на един български подофицер. Те разказват, че през времето, прекарано в болницата, българските ранени имали навик да показват раните си и да казват: „Вижте какво направиха вашите бомби." В този участък няма нищо друго за отбелязване.

От командира на Моравската дивизия, първи позив кавалерия, не се отбелязва нищо относно български жестокости.

(4) Командирът на Моравската дивизия, втори позив кавалерия, съобщава, че патрули намерили обезобразени тела на наши войници в няколко местности. С отрязани ръце, кожата одрана на гърба, глави и крака отрязани. Всичко това се изпраща като продължение на предишния доклад.
Генерал Божа Янкович дивизионен командир
№ 9206
№ 4111 (Телеграма, изпратена от Соколарци на 20 юли)

6. Командирът на Моравската дивизия, първи позив, изпраща доклад № 924 с дата 29 юни като продължение на доклад № 852 от 26 юни. Следните доклади са били изпратени от първи пехотен полк:

(1) Минавайки през позициите, където се водили битки между българите и Тимошката дивизия, втори позив, ние намерихме обезобразените тела на някои от нашите войници. В един случай главата на един беше отрязана, а тялото беше погребано под куп камъни, където главата я нямаше. Лицето на друг войник беше с напълно одрана кожа. На трети войник бяха извадени очите, а имаше един изгорен.

(2) На позициите между лагера Шобе и Топлика, където първият батальон напредна на 24 и 25 юни, срещнахме страхотни примери на обезобразяване на сръбски войници, които били убити или ранени при битката. На някои от тях бяха извадени очите, на други носът и очите бяха разкъсани, а устата беше изрязана от едното ухо до другото. Имаше войници, които бяха обезобразени по срамен начин, а при някои коремът беше отворен и червата изхвърлени навън.
По заповед на командира
                    Д.Дж.Пешич
№ 3594 (Телеграма, изпратена от Щип на 30 юли)

7. Командирът на Дунавската дивизия, първи позив, докладва:

Командирът на 7 пехотен полк потвърждава следното: При заемане на позиция в Ретки Буки видях войници от 3 полк, втори позив, които са били убити. Имаше повече от 20 тела с главите, разпопени на две.

Командирът на 18 пехотен полк, първи позив, изпраща доклада на командира на втора рота на четвърти батальон от същия полк, която има следния текст:

343  

На 19 юли се срещнах с подпоручик Воеслав Маркович от 3 полк, който беше ранен в гърдите. Намерихме го проснат върху една ръчна количка. В отговор на моите въпроси, той разказа следното:

„Раниха ме преди 3 дни, паднах при битката в гората. Скоро дойде един санитарен патрул от българите, взе часовника ми от джоба, револвера ми, бинокъла, всичките ми пари и пагоните ми. Други двама български санитари дойдоха след това и те също ме претърсиха. Помолих и двата патрула да ме заведат при своите лекари, обаче те отказаха."

Този офицер заявява, че българите са убили 4 ранени войници, които видели по пътя, и постъпвали по същия начин със сръбските военнопленници.

Командирите на другите полкове не са докладвали за случаи на убиване, нараняване или малтретиране на наши войници от българите.
По заповед на командира
Полковник Пешич
№ 1408 (Телеграма от Градище, 19 юли)

8. Доклад на комисията, съставена по заповед на командира на 1 рота от трети батальон, първи пехотен полк на името на Княз Милош Велики:

Долуподписаните членове на комисията прегледахме овъгленото тяло на един войник в 5 часа следобед на позициите при Ческа. Заклеваме се в следното;

(1) Човекът е сръбски войник; това се потвърди от останките на сръбска униформа, която се намери близо до тялото заедно със сабя, паласка, патрони, едно много обгорено палто и част от рубашка.

(2) Близо до овъгленото тяло намерихме кървава превръзка, която доказва, че човекът е ранен, когато е попаднал в ръцете на българите.

(3) При изследване на земята, където човекът е изгорен, комисията забеляза, че тя е изровена и утъпкана. Това е доказателство, че този нещастен човек се е борил отчаяно срещу своите убийци.

(4) Наполовина изгорени писма, които намерихме близо до тялото, показват, че жертвата е Марин от Радуевац и че той бил от 1 рота на трети батальон от 13 полк, втори позив. Цялото му тяло, с изключение на петите, бе напълно обгорено.

Съществуват и други ужасни факти. В много случаи българите избождали очите на сърбите, които попадали в техни ръце.

25 юни 1913 г. Подписано от 4 члена на комисията, тримата офицери и единият войник от щаба на Трета армия.
№ 3665 (По заповед на началник щаба
полковник Душан Дж. Пешич)
(Телеграма, изпратена от Соколарци на 4 юли)

9. Комендантът на Дунавския кавалерийски отряд, първи позив, ни уведомява, че един от войниците, убит в бой или след това, бил намерен с извадени очи.

Коста Пачанац от втори пехотен полк, втори позив, съобщава, че един български подпоручик, по професия съдия, ударил наранен войник по главата със сабята си. Той заповядал да бъдат счупени ръцете му, а пръстите да бъдат смачкани между камъни. Лично аз не съм бил очевидец на която и да е от тези жестокости. Д-р Петрович ми съобщи горното във връзка със заповед № 7569.
По заповед на командира
Д-р Владисавлиевич

344  

(Телеграма, изпратена от Църни връх, 9 юли)

10. Получена на 24 юли 1913 г. в санитарната служба на Дунавската рота, първи позив, от Конопница:

Михайло Стоянович, запасен подпоручик от 1 рота на втори батальон от 7 пехотен полк, втори позив, който днес бе доведен ранен при нас, съобщава следното:

„На 21 юни по време на битката куршум ме рани в левия крак и в петата. Тъй като не можех да се движа, трябваше да остана там където се намирам. Тогава дойдоха български войници и двама от тях започнаха да ме ограбват. Взеха кожена кесия, съдържаща 115 франка, часовник, който струваше 48 франка, кожена торбичка, едно кехлибарено цигаре, един пагон, една свирка, кутия кибрит, шапката ми и нейната кокарда. След като взеха всички тези предмети, те се приготвиха да си тръгват, но един от тях каза: „Хайде да го убием сега!" Тогава той наостри ножа си по дулото на пушката и ме мушна три пъти - два пъти отляво и един път отдясно. Другият ме удари силно в крака и в десните ребра. Дойде един трети българин, който ме удари с пушката си в гърдите. След това си отидоха.

Получена от подполковник Зарко Тръпкович

1. Протокол относно изследването на тялото на Радомир Аранджелович, подполковник от 4 (допълняющ) пехотен полк, убит на 9 този месец при бой с българите в местността Велики Говедарник.
Разследването се извърши под портала на църквата „Свети Никола" в Кумано-во, в присъствие на околийския управител г-н Ранко Трифонович, г-н Анри Барби, кореспондент на парижкия „Journal", г-н Кучбах, кореспондент на „Leipziger Zeitung" и „Berliner Tageblatt", и на д-р Ревершон, лекар във военната болница „Val-de Grace" в Париж. Трупът бе фотографиран.

А. Външен преглед

(1) Тяло с дължина 187 см, много подуто от разложение без смъртна твърдост, глава жълто-зелена, почерняваща от разлагане.

(2) Дясното ухо пречупено в горната част, откривайки рана около 2 см в диаметър, с неправилен ръб. Раната е проникнала до черепа, който е строшен в тази част. Раната няма втори отвор.

(3) Главата почти напълно плешива, като останалите косми Падат, когато се докосне кожата.

(4) Под дясната вежда има кръгло петно с неправилни очертания около 7 см в диаметър, където кожата е изсъхнала, като под нея се намират следи от кръвоизлив.

(5) На линията на третото ребро, от лява страна, 5 см от гръдната кост, се намира косо разположена рана с размери 4 на 5 см, ръбовете гладки и чисти, напоени с кръв; когато се прорежат ръбовете на раната, се разкрива поток от кръв в гръдната тъкан. В дълбочина тази рана се простира до третото ребро, което е строшено.

(6) От дясна страна, 2 см под лакътя, две рани с чисти ръбове, с размер 3/2 см. Когато се просече ръбът се виждат признаци от кръвоизлив под кожата. Двете рани са съединени с голям канал. В тъканта се намира известно количество кръв.

(7) Долният район на стомаха, 4 см под симфиза (срастването), 1 см вдясно от средната линия се намира почти кръгъл отвор с плоски ръбове, който стига дълбоко в тъканта. Около отвора се намира черен кръг, широк 2 см, пълен с кръв.

Вдясно на гърба, под 11 ребро, кръгла рана с ширина 1 см, плоски ръбове, около която 3 см от кожата е изсъхнала, показвайки кръвоизлив. Раната прониква до 11 ребро, което е строшено. Шест см под лявото ребро се намира съответстваща рана,

От дясната страна на оста на гърба, на нивото на осмото ребро, продълговата рана с размер 1 на 1,5 см, обиколена от черен пръстен, при който се открива кръвоизлив след разрез. Ръбовете са натрошени. От лявата страна покрай линията на

345  

гърба, под плешката, 1 см почти кръгла рана, която прониква дълбоко в тъканта. 15 см по-ниско има друга рана на нивото на 13 ребро.

В. Заключение.

Полковникът носи следи от рани, нанесени от 4 куршума, и 2 рани от щикове и ножове.
Три от изстрелите са били дадени от голямо разстояние и са причинили сериозни рани, обаче нито една от тях не е смъртоносна.

Четвъртият куршум, изстрелян от пушка, или по-вероятно от револвер, който пряко се е допирал до ухото, причинява сериозни поражения в сърцето. Това е било смъртоносна рана.
Двете рани от щик, изглеждат като причинени от един-единствен удар.

(а) В района на перикарда е нанесен силен удар.

(б) Удар е нанесен и в ръката на височината на третото ребро. Дясната ръка на полковника изглежда като закована към неговите гърди, посредством силно промушване с щик. От научна гледна точка може да бъде потвърдено, че полковникът, който е бил тежко наранен, но все още жив, е бил убит с изстрел, даден близо до главата му, както и с промушване на сърцето му със щик.
Куманово, 15/28 юли 1913
Следват подписи

2. Протокол от прегледа, състоял се на мястото, където 9 наши войници са били погребани, в подножието на и зад Таламбас.

Съгласно заповед № 2501 от 14 юли на командира на Втора армия, една комисия дойде днес да изследва местата, както и да открие признаци от избиването и обезобразяването на наши войници от Чука и Горина - убийства, извършени от българите срещу наши войници, ранени при битката, която продължи от 9 до 12 т.м., и не били в състояние да се бият при оттеглянето. В 8 часа сутринта бе дадена заповед за ексхумация на 9 от нашите войници, погребани в подножието на Таламбас. Според щабния лекар Йован Цакович, 8 от тези войници са били погребани на 13 т.м., а още един войник е бил допълнително погребан на 14 число. След ексхумацията комисията прегледа всичките 9 тела. Резултатите от този преглед се дават по-долу.

(а) Савко Цавич от Понор, Нишавска околия, окръг Пирот, войник от втора рота на втори батальон от трети пехотен полк, трети позив, ранен в Чука при сражението на 9 т.м., има следните рани: огнестрелна рана в лявата страна, два пръста под линията на корема, където входният отвор, направен от куршума, се вижда ясно. Раната пресича мускулите и излиза откъм гърба.

(б) Има също така две рани, нанесени с щик, една от дясно, покрай зеницата и кожата на дъгата на лявата вежда към челото, с размер 4 на 5 см, и втора рана, която започва при лявата ноздра, пресича цялата лява част на горната устна и прониква в устата.

(в) Пет рани. Цялата лява страна на главата е скалпирана; кожата на бузата, ухото и врата е обгорен. Виждат се още изгорели коси.

Раната (а) не е била смъртоносна и е могла да заздравее; (б) и (в) са смъртоносни рани, нанесени с ужасяваща ярост, понеже изстрелът, даден от такова разстояние, е направил човека неспособен да се защитава. И така, раните (б) и (в) са нанесени от много голяма близост, като (б) е с военен нож, а (в) с огън.
Янко Миленович от Алдинац, Зайчарска околия, окръг Тимок, е служил в трета рота на втори батальон от трети пехотен полк, трети позив. Бил е ранен при Чука, при сражението на 9 т.м. Следните рани бяха намерени по тялото му:

(а) Пушечен куршум е минал през средата на бедрото, счупил е костта и е излязъл отзад под коляното.

(б) Рана, нанесена от дясната страна, извън бедрената кост, с размери 10/3 см. Тук кожата е само откъсната, а също така и част от месото близо до кожата.

(в) Рана на гонара. Прокъсана тъкан с остър инструмент, раната с размери 3 на 0,5 см.

346  

(г) Рани причинени от приклада на пушка върху лявата-плешка. Нараняванията са с ширина 2 см. Главата е обезформена от удари, няколко 6т костите на черепа са строшени.

Рана (а) е сериозна. Тя е направила войника беззащитен, но не е смъртоносна; (б) е рана, насилствено нанесена отблизо, а (в) е рана, нанесена от силен удар. Раните в главата са достатъчни да бъдат смъртоносни и те са причинили смъртта на войника.

Милозар Анджелкович от Горчинци, Луиничка околия, Пиротски окръг, служил в трета рота на втори батальон от трети пехотен полк, трети позив. Ранен през време на боя при Чука на 9 т.м. По него се намериха следните рани:

(а) На долната страна на дясното бедро отпред се намира рана с размер 3 на 5 см. Костта не е достигната. Възможно е тази рана да е била причинена от пушечен куршум или от шрапнел.

(б) Обгаряния; дясната половина на главата е обгорена, а също така и косата и кожата на лявата буза; изтръгнати са носа и едно око.

Раната (а) не е била смъртоносна и би могла да заздравее, обаче тя не е давала възможност на войника да се движи. Другата рана (б) е била нанесена след (а) и тя положително представлява насилнически акт.
Пеша Станкович от Велики Йовановац, Луиничка околия, Пиротски окръг, който е служил в трета рота на втори батальон от трети пехотен полк, трети позив, ранен при боя на Чука от 9 т.м. По него бяха намерени следните рани:

(а) Под плешката, отпред, рана с размер 1,5 на 1,5 см без втори отвор. Тя би могла да бъде причинена от голямокалибрен куршум или от шрапнел. Тази рана не давала възможност на войника да се движи.

(б) Около 4 пръста над дясната вежда и простираща се надясно през цялата глава има дълбока рана с размери 10/1 см, която докосва мозъка, като черепът е строшен. Тази рана е била причинена от силен удар, нанесен с някакъв тъп предмет, и е била смъртоносна.

Станко Димитриевич от Линова, Луиничка околия, Пиротски окръг, служил в трета рота на втори батальон от трети пехотен полк, трети позив, е бил ранен в сражението при Чука на 9 т.м. Намерени бяха следните рани:

(а) По дясното бедро рана, причинена от пушечен куршум с изход 12 см по-ниско долу. Това било сравнително лека рана, тъй като е докоснат само мускулът, но тя не давала възможност на войника да се движи.

(б) Черепът е почти напълно разбит, като частта над мозъка е избита. Може да се заключи, че тази рана е била причинена от приклад на пушка или някакво подобно оръжие, тъй като ръбовете на раната са затиснати с парчета кост и парчета от кожата.

Не се намериха следи от рани, причинени от насилие върху останалите четири тела, които бяха изровени.
След извършения преглед, за нещастие, беше невъзможно да се направят добри снимки на телата, по причина на мъгла и силен дъжд. Направени бяха опити, но те се оказаха безуспешни. В заключение можем да си позволим да заявим, че научихме от командира на сектора Таламбас, д-р майор Йован Цветкович, както и от Йован Попович, свещеник на трети пехотен полк, трети позив, че лицата 1, 2, 3, 4, 5 са останали при неприятеля по време на нашето оттегляне.
Подписи

Целият протокол бил преведен на немски език преди подписването му и бил представен на лекаря от швейцарската мисия подполковник Йервин който подписал немския текст.

Таламбас, 15/28 юли 1913 г.

Щаб на Трета армия

Телеграма от Соколарци, № 4137, Скопие, 23 юли 1913 г., до Генералния щаб:

Получих следния доклад № 2427 с дата 20 т.м. от командира на Моравската дивизия,втори позив:

1. Селата Клетово, Турско, Рудари, Неокази, Бунеш, Райчани, Спанчево, Горенци, Рочани, Оризаре, Градовци, Якимово, Виница, Вести-Баня и Църни Камен са

347  

почти напълно опожарени и къщите са в развалини. Всякакво имущество е било разрушено или задигнато до такава степен, че бегълците, които се връщат в тези села, не могат да намерят нищо. Всичко това е било извършено от българите при тяхното отстъпление.

2. Цялото мюсюлманско население, което е успяло да избяга от българските саби и куршуми, е отишло в планините. Тези хора се връщат сега на малки групи към развалините на техните бивши домове. Християнското население, което не е могло да се оттегли с българската армия, а избягало в горите и планините, започва да се връща към домовете си.

3. Всички посеви, които са почти узрели, са били унищожени, изгорени или изтъпкани. Някои храни, като например брашното, са били залети с газ от българите.

4. Българите ограбили и убили наши ранени войници, като оставили други да умрат от глад на бойното поле. Телата на убитите са оставени да се разлагат, макар че се намирали в непосредствена близост до българите. Тези обстоятелства били съобщени на българските офицери, когато бе определена демаркационната линия.

5. Подполковник Коста Михайлович, който бил убит на 11 юли и останал на бойното поле, бил ограбен от българите, като най-напред откраднали парите му и всичко, което имал със себе си, и ограбили дрехите му. Той бил намерен на 18 и погребан от нашите войници.

Когато българските офицери бяха запитани защо не са погребвали нашите умрели офицери и войници, те отговориха, че това се дължало на огъня на сръбските войски. Когато ги запитахме как са могли да обират труповете на мъртвите, те понякога отговаряха, че това не е било извършвано от българите, а понякога отричаха това като невъзможно.

6. Българският подпоручик Богин, който бил пленен от трети пехотен полк при река Слетово, е убил Драгич Валяревич от втора рота на втори батальон на същия полк. Той призна това свое деяние, а неговата окървавена сабя в момента е във втори полк.

На 6 т.м. след боя при Калиманска чука ранените сърби, които останали в село Дулица, са насечени с ножове. Ушите и носовете им са отрязани, а очите им са извадени от българските офицери и войници. На един артилерист на име Раша Миличевич са били отрязани двете ръце, в резултат на което той умрял.

Горният доклад се прави съгласно заповед № 4111 от 20 т.м.

По заповед на командира,
подполковник Милованович, адютант
 

РАЗРУШАВАНЕТО НА КНЯЖЕВАЦ

Официален сръбски доклад
Префекта на Тимошкия окръг
№ 4363 от 3 юли 1913., Зайчар
До министъра на вътрешните работи:

„Съгласно указания, получени по телефона от правителството на 29 миналия месец, заминах за Княжевац на 30 същия месец в 6 часа вечерта.

Няма никакви промени, като се започне от Зайчар и се стигне до пътя, който се отклонява преди Вратаница по посока на Гърлище, тъй като българската армия не е преминала зад тази линия. Ако се продължи по пътя към Вратаница, се вижда общият гроб на 7 наши войници от трети позив. Тези хора бяха намерени извън кметството, след като българската армия е напуснала селото. Те били погребани от властите. По тях нямало рани от куршуми, но са ранени с щикове и с приклади на пушки. Това са пленници, взети от българите и убити, когато последните е трябвало да отстъпят на 26 миналия месец.
Самоличността на жертвите не можеше да бъде установена, но по тяхното облекло личи, че шестима от тях са от Крамска околия, а другият е от околността на име Парачин. От двете странноприемници във Вратаница е било задигнато всичко, което би могло да бъде пренесено. Това, което е оставено, или е счупено, или

348  

повредено, или разбито на парчета. Всички къщи в селото са ограбени. Забелязах, че голям брой къщи са с изкъртени врати и прозорци, така че собствениците им сега трябва да ги закрепват с телове.

Хаос цари в ханчето при Мали извор, което е по пътя на похода на българските войски. Столовете, някои маси, огледала, картини и грънчарски изделия са счупени, а в спалните се вижда същият безпорядък и опустошение. Пердетата, дюшеците и всички постели са задигнати. Други неща са откъснати и нахвърляни в безпорядък. Всички напитки са изконсумирани на място или са отнесени от войските. Повечето от купите със сено са също задигнати, а две от тях са били изгорени. По пътя между Мали-извор и Кралево село реколтата е утъпкана, като че ли войниците са лагерували там.

Само разрушение може да се види в околийското управление на Кралево село, където се намирали канцелариите, частните помещения на полицейските служители и околийския лекар. Всички документи са изхвърлени на вятъра, като много от тях преди това са скъсани. Околийската желязна каса е на пода, разбита на парчета.

В апартаментите на префекта и на лекаря всичко е разрушено и разхвърляно по начин, който не се поддава на описание. Шкафът с лекарства е напълно разрушен. Положението в къщата на свещеника Живоин е също така ужасно. Спалното бельо, по-новите дрехи, както и пердетата и завесите са задигнати. Останалите неща са разчупени и унищожени до такава степен, че няма нищо, което да може да бъде използвано. В къщата на свещеника, както и в кметството, дори и печките са разглобени и счупени. Посетих няколко други къщи в Кралево село и навсякъде намерих едно и също положение.

Действия на насилие са извършвани в съседните села Салачка, Ново корито, Дреновац и Върбици. Дървеният мост е напълно опожарен, както и мостът през река Железница на шосето от Кралево Село за Княжевац, близо до самото село Железница. Под тези мостове българите натрупали маси, столове, шкафове и други предмети, взети от кметството. След това ги напръскали с бензин и ги запалили.

Казармите на 14 пехотен полк се намират при влизането в Княжевац, отляво на главния път. Те се състояли от 4 големи едноетажни сгради, от една двуетажна сграда и други странични здания. Близо до казармите имало и купи със сено, които били запалени и в резултат на това три от едноетажните постройки и двуетажното здание са също така унищожени от огъня. От четвъртото здание беше останала само вътрешността, като вратата и прозорците бяха изпотрошени. Голям брой пушки са изгорени.

Всички боеприпаси, намерени в казармите, са събрани и закарани на мястото на новия мост, близо до Търговишки Тимок, във входа към града. Почвата под моста е изкопана и са поставяни мини, които са били възпламенени чрез електричество. Мостът е вдигнат във въздуха и неговата рамова конструкция е напълно разрушена. По-голямата част от боеприпасите не е експлодирала и била хвърлена в реката. Понастоящем тези боеприпаси се изваждат и изсушават.

При влизането в Княжевац може да се видят няколко изгорени къщи и магазини от двете страни на пътя в долната част на града, както и по улицата, която прекосява реката и води до пощенската станция. Всичко е напълно разрушено от огъня, но развалините все още стоят. Двадесет и шест къщи са разрушени и 20 собственици са разорени по този начин.

Що се отнася до частни къщи (посетих лично около 50 магазина и къщи), мога да кажа накратко, че нито една от тях не е пощадена. Всяка от тези къщи и всички тези магазини са разбити и ограбени в по-голяма или по-малка степен. Всички частни каси са разбити. Българите навсякъде търсили пари и крадели всичко, което намерели. Не е останало нито едно чекмедже, нито един сандък, които да не са отворени и разбити. Учудващо е, че тези хора са могли да направят толкова поразии за толкова кратко време, като имаме предвид, че по мнението на местните жители тук е имало само около 10 000 войници.

Магазините пострадали най-много. Всичко, което не е могло действително да бъде задигнато, е разкъсано, унищожено и разхвърляно. Всичките остатъци и отломъци са разпръснати и човек може да потъне до колене в тях. Където могли да намерят някакъв вид ракия или друго питие, българите го изпивали или задигали със себе си. Днес не можете да намерите дори една чашка коняк в целия Княжевац.

349  

Съгласно принципите на международното право, частната собственост трябва да бъде зачитана по време на война, по-специално в незащитените градове, какъвто е случаят с Княжевац. Българите напълно пренебрегнали този принцип и грабели частна собственост навсякъде. Те унищожавали това, което не могат да изядат и да изпият. В някои места те наливали газ върху брашното, върху зърнените храни и други хранителни стоки. Диспансерът на д-р Кучар и неговата къща предлагат най-жалката гледка на българската вандалщина. Чуждите кореспонденти, които достигнаха до този град, действително имаше какво да видят в него. Те направиха доста снимки от следите на българското нахлуване в него. Накратко казано, трудно е да се опише опустошението на частната собственост в Княжевац, по-специално в един официален доклад от този вид, тъй като и написването на цяла книга би се оказало недостатъчно.

Щетите, нанесени на главните здания, са следните:

1. Околийските служби. Щетите са значителни. Българите оплячкосали криминалния отдел, разкъсали най-различни документи или ги захвърляли в други канцеларии. Някои се намериха дори сред развалините на моста на Тимок. Складовата служба е претърсена и околийската каса е разбита. Инструментите, с които са си служили за тази цел, се намериха до касата. Пишещата машина е счупена и всички чекмеджета на шкафове са също разбити.

2. Данъчната служба. Само документите, които са се намирали в канцеларията на началника на отдела, били унищожени или отнесени. Останалите документи са намерени на мястото си. Всички шишета с мастило са хвърлени по стените и много от книгите и документите са напоени с мастило. Българските офицери и подофицери покрили стените с подписи и със срамни забележки.

3. Пощата и телеграфът. Тези учреждения пострадаха повече от всички други обществени здания. Всички телефонни и телеграфни апарати са разрушени, смачкани или счупени на парчета. Четирите каси са разбити. Всички пощенски пакети са отворени и съдържанието им е откраднато или разхвърляно.

4. Артилерийските казарми. Тези здания не са пострадали особено много, но много държавни резерви, спално бельо, юргани, одеала, ботуши и обувки са били задигнати. Яначко Т. Цвеич, оръжеен техник (пенсионер), който бил малко глух, е убит от българите. Те казаха, че са го убили, защото не се е оттеглил достатъчно бързо от пътя, когато му извикали да се дръпне настрана. Според сведенията, получени по телефона, комисията от лекари в Княжевац се срещнала с 20 жени, които били нападнати в съседните села и в Кралево село. Три от тези жени бяха доведени пред комисията. Оказа се невъзможно да се доведат всички изнасилени жени пред лекарите на комисията за толкова кратко време, главната причина е, че повечето от тях предпочитаха да се крият. Предвид на тяхното бъдеще родителите се срамували да говорят за похитените си дъщери и се опитали по този начин да скрият това, което хората смятат за безчестие."

Доклад на комисията

До командира на Тимошката дивизия

Г-н Яков Осипиц Капустин, руснак, който дълго време се лекувал в Соко баня, посетил Княжевац след неговото опустошаване от българите, за да се запознае със станалото. Той предостави на мое разположение своите бележки. Прибавям ги към останалите сведения. Щетите, нанесени на тази околия в резултат на плячкосването, възлизат на около 25 до 30 милиона франка. Земеделието е пострадало особено много.
Префект на военния пост
Йован С. Милетич

Благодарение на любезността на префекта на Соко баня имах възможност да тръгна рано сутринта на 28 юни и да посетя с него град Княжевац, който е опустошен от българските вандали. В Ихастанци, което се намира на около 3 км от Княжевац, чух за действия на насилие, извършени от българите в съседните села.
Придружен от един виден гражданин на Княжевац, веднага започнах да търся истината относно тези сведения. Това, което установих, е следното:

350  

В продължение на 3 дни българите, разпределени в отряди от 15 до 20 войници, ходили из селата, ограбвали къщи и здания, тършували за пари и взимали всичко, което могат да намерят, дори и монети от по 50 сантима. Те изнасилвали жени, независимо от тяхната възраст или положение. Така например в село Булиновац били изнасилени 7 жени, 2 от които са на възраст 16 години; в село Вина били изнасилени 9 жени, едната от които била бременна, а в Слатина - 5 жени, включително едно момиче на 13-годишна възраст. Трудно беше да се установят имената на тези пострадали жени, тъй като те се стесняваха да ги съобщят.

След като установих тези факти, заминах за Княжевац. Когато пристигнах там, първото ми впечатление беше, че той е обикновен град. Ако не бяха около 9 или 10 здания, унищожени от огън, както и дървените мостове, които бяха наполовина изгорени, никога не бих могъл да позная, че само преди няколко дни врагове са минали през този град. Ето защо за мен бе още по-изумителна гледката, която се откри пред погледа ми от вътрешността на къщите, на магазините и на дворовете, когато ги видях.

Влизах в около стотина къщи и една и съща гледка се представи пред очите ми. Това не беше някакво обикновено плячкосване, а нещо много по-скандално. Всички огледала бяха счупени, а всички шкафове, чекмеджета, сандъци, мебели и всички дървени предмети бяха насечени на трески с брадва. Вратите бяха също така разбити. Тапицерията беше одрана от столовете и канапетата и беше разхвърляна по пода. Снимките разкъсани на малки парчета, а книгите унищожени. Всички мъжки дрехи бяха задигнати, а на тяхно място оставени отвратителни униформи. Всякакви женски дрехи, пердетата, завесите, спалното бельо и покривките за маси бяха умишлено разкъсани. Те бяха разхвърляни навсякъде, покрити с екскременти, а в някои случаи и напоени с газ.

Положението беше същото и в магазините. Най-ценните неща бяха задигнати, като останалото представляваше такава бъркотия, че не беше възможно да се различат отделни предмети. Всичко било извършено преднамерено, с цел да се разруши това, което не може да бъде задигнато. Например захарта и сладкишите бяха хвърлени в клозетите или покрити с боя, а брашното залято с газ.

При търсенето на пари всички каси са разбити с динамит. Но най-страшната гледка представляваше аптеката. Не бе останала здрава нито една бутилка и нито един буркан. Бинтовете и марлите са запалени, след това разпръснати по пода в неописуема мръсотия и хаос. Похитителите бяха смесили всички лекарства; вредните газове, които излизаха от тях, представляваха опасност за всеки, който останеше по-дълго в това помещение.
Очевидци твърдят, че българите специално търсили къщите на офицерите и на войниците и ги опустошавали по страхотен начин. Престояла три дни в Княжевац, българската армия достигнала до такава степен на поквара и деморализация (причина е вероятно виното, което било намерено в избите), че цяла дружина е трябвало да бъде разоръжена и изведена под строга охрана извън града. Говори се също за жестокости спрямо малки момчета, обаче твърде малко време прекарах в града, за да мога да проверя тези слухове.
Подпис: Яков Осипиц Капустин,
руски поданик

Показания на български бежанци в Кюстендил

1. Село Злетово (Кратовска околия)

Двадесет и четири семейства от Злетово избягали в Кюстендил, 76 души, от които 25 мъже, 18 жени и 33 деца. През месец март сърбите започнали да тормозят хората: не позволявали на селяните да се събират заедно, да отиват до съседните села, до воденицата, дори да работят по нивите си. Под различни претексти сръбските власти започнали да събират пари. Свещеникът Хаджи поп Константинов получил заповед от офицера Ранкович да произнася името на крал Петър и на белградския митрополит при всяка църковна служба. Една вечер двама полицаи завели свещеника

351  

в манастира при Лесново и го въвели в стаята на един дякон. Там били Ранкович с още един офицер. Обръщайки се към свещеника, Ранкович му казал грубо: „Защо не произнасяш имената на Крал Петър и на белградския митрополит в твоята църква?" Хващайки го за брадата, сръбският офицер извадил сабята си и го заплашил, че ще го убие.

Свещеникът бил освободен, но виждайки, че не може да продължава да живее заедно със сърбите, забегнал в Кочани и от там в Кюстендил. След неговото бягство властите ограбили къщата му и отвлекли жена му заедно с двамата му синове — Трифон на 7 години и Лазар на 2 години, както и двете им дъщери - Виктория на 17 години и Стойка на 1 годинка. Никой не знае къде са. Говори се, че били убити. Другите селяни също избягали, защото техните къщи са опожарени и опустошени.

Долна махала до Злетово била напълно опожарена на 13/26 юли от сръбските войници и много от семействата отвлечени. Бихме желали да споменем само няколко: семейството на свещеника Хаджи поп Константинов, на Славчо Абазов (две къщи и една фурна опожарени, а семейството му отвлечено като заложници), Иван Стойков (къщата му е била опожарена); Саздо Нацев и Мише Средзима (къщите им са опожарени); Панчо Димитров и Васил Домасет (техните семейства са били взети за заложници); Мите Басото (магазинът му е бил разграбен) и други.

Семействата на всички доброволци във войната срещу Турция били отвлечени неизвестно къде, а техните къщи са опустошени и изгорени. Тук отново бихме желали да дадем няколко имена. Стефан Павлов (жена му и децата му били арестувани); Станко Георгиев (двете му момчета и момичето имали същата съдба); Коле Досев (жена му и децата му арестувани); Арсо Домасет (неговото семейство имало същата съдба); Стоян Иванов (също). С една дума, не е имало нито един бежанец, който да не е пострадал от сръбските войници.

При бягството си от Кюстендил много хора били толкова изморени, че е трябвало да бъдат изоставени край пътя. Така Баздо Петров оставил своя брат, жена си и децата си в манастира Панталей. Наум Яков оставил жена си и трите си деца в село Нивичани. Двамата братя Страше и Стоян Филипови видели как баща им изчезва близо до манастира Панталей.

2. Село Глобица (Кратово)

Старият комитаджия Коце Лазаров бил преследван от сърбите, заплашен със смърт и решил да бяга. Коце взел със себе си цялото си семейство, защото знаел, че сръбските власти хвърляли в затвора семействата на бегълците и изнасилвали жените.

След като вървели пеша в продължение на 15 дни, прекосявайки планини и реки, семейството пристигнало в Кюстендил. Сега те живеят там, приютени от Мина. След заминаването им сърбите ограбили всичко. Братът и зетът на Коце останали в селото. Село Спанчево е опожарено от сърбите, кметът и свещеникът убити, а много жени били изнасилени. В село Кучичино хората били затворени и техните жени изнасилени от сръбските войници. Дъщерята на Алекс Хаджиев от Злетово е изнасилена и умряла. Убит е бил и един влах на име Георги Стериов.

3. Виница (Кочани)

Сръбските войски окупирали Виница около 2 часа на 24 юни. При влизането в селото войниците започнали да разбиват вратите на къщите и да залавят всички жители на селото - мъже, жени и деца. Турското население не било малтретирано и сръбските войници се държали безупречно спрямо турците. След като събрали селяните на едно място, войниците им заповядали да застанат в редици и започнали да ги разпитват един след друг, дали са българи или сърби. Всеки, който се е осмелил да каже, че е българин, бил подложен на жесток побой. Най-много удари получил Герасим Арсов. След като извършили това, командирът на войските избрал 70 селяни, наредил ги в една линия и дал заповед да бъдат застреляни. Жените и децата, които били наблизо, започнали да викат, да плачат и да се молят. По това време пристигнал един кавалерист, който носел заповед, с която командирът се отказал от решението си. Седемдесетте селяни били изпратени в Кочани. Съдбата им е неизвестна. Българските войски настъпили на 27 юни и сърбите се оттеглили от селото. В деня, в който

352  

българите отново напуснали селото, сърбите заели тяхното място. Тогава цялото население побегнало, обзето от панически страх пред ужаса на нови мъчения. Само стари хора останали в селото. Всички бежанци отишли в Кюстендил, минавайки през Царево село.

Петнадесетгодишният Соколица, син на Владимир Панов, и тригодишното дете на Йордан Гочев умрели по пътя за Кюстендил.

Във Виница сръбските войници ограбили всички магазини и къщи.

Ето имената на някои от жителите на Виница, чиито магазини са били ограбени: Герасим Арсов, Паликрушев, Лазар Христов, Яне Динов, Спиро Куджинков, Васил Везенков, Мито Тодоров, Георги Донев, Коце Арсов и Тодор Иванов. Могат да се дадат имената на 50 или 60 жертви на такива грабежи.

В същото село Виница сърбите екзекутирали Никола Атанасов и Стоян Воденичаров. Бащата (на 80 години) и майката на Тодор Иванов били сложени в една бъчва и търкаляни нагоре-надолу от сръбските войници, които не им позволили да излязат, докато не получили от тях 10 наполеона. Мария Арсова също била измъчвана от войниците за пари. Ана Костева, Тоевица, Митка Палена и други жени били изнасилени.

(Друго показание)

След като българските войски напуснали Кочани и Виница, сръбската кавалерия се приближила към село Виница. Всички жители на селото изпаднали в ужас. Много от тях се скрили в къщите си, но повечето забегнали към българската граница. Митко Арсов останал в къщата си да прибере някои вещи, а жена му и петте му деца се присъединили към група бежанци. На следващия ден Арсов настигнал групата и казал, че сръбските войски са хванали и отвели 60 до 70 селяни. Самият той бил жестоко бит от един сръбски войник, който искал пари. Щял да бъде убит, ако един негов познат турчин не се застъпил да го пуснат на свобода. Той избягал през нощта и се присъединил към групата на бежанците, но след 4-5 дни умрял, изтощен от ударите и от мъките, на които е бил подложен.

Неговият брат Сандо Арсов бил отвлечен и малтретиран от сърбите, които искали да им издаде къде се крият селяните. Той полудял от ужас и сърбите не се занимавали повече с него. След като се скитал дълго време в планината, умрял от глад и от изтощение.

На моста на село Виница сръбските войници убили Георги Ковач, жена му Ната и трите им деца: Тодор на 7 години, Васа на 13 години и Лазар на 1,5 години.

4. Блатец (Кочани)

Сърбските войски окупирали село Блатец на 1 юни. Веднага след навлизането в селото войниците започнали своите изстъпления. Те били подпомагани от турското население, което взело участие във всички грабежи и убийства, извършени от сърбите. Турците били пощадени като възнаграждение за тяхното съучастничество.
Например турците издали „подозрителните" българи на сръбските войници.[В едно друго показание четем следното: „Турците показаха на сърбите тези, които са богати или които бяха считани за богати. На едно младо момче, наречено Дане, бяха извадени очите, за да го принудят да каже къде се намират парите на неговите близки. Друго едно момче, на име Алекса, бе изгорено живо по същите причини. Опожарени бяха около 15 къщи."] Двадесет души били веднага затворени и след това, с помощта на турците, сръбските войници влезли в техните къщи. Всички български къщи били оплячкосани, като дори прозорците и вратите били задигнати. Турците ги взели и ги употребили в своите собствени къщи. След този грабеж сърбите опожарили махалите, наречени „Самарджийска", „Вачковска" и „Дюлгсрска", както и училището „св.св. Кирил и Методий". По-долу даваме имената на някои селяни, чиито къщи са били опожарени: Атанас Печов, Константин Дамянов, свещеникът Павле Димитров, Филип Петров, Трендафил Стойчев, Иван Гьорчев, Павле Костов, Йордан Костов, Симеон Дамянов, Еротей Дамянов, Иван Антонов, Богдан Антов, Гаврил Антов, Григор Богданов, Зафир Богданов, Яни, Христо и Серафим Петрови и др.

353  

Сръбските офицери решили да убият българите, задържани от тях. Всичките затворници били изкарани извън селото. Един от офицерите извикал на нещастниците: „Бягайте, спасявайте се който може." Докато затворниците бягали, сръбските войници стреляли по тях и всички били убити. Само един от тях Зафир Трайчов Клукачки ранен успял да избяга. Един куршум отнесъл един от пръстите на ръката му. В продължение на няколко дни той скитал из гората и след това се върнал в селото. Лицето на един друг българин Доне Темовски е било напълно обезобразено. След като извадили очите му, сърбите го убили. Алексо Томов бил хвърлен жив в огъня и изгорен.

Тук даваме имената на селяни, които са застреляни от сръбски войници (след имената се посочва възрастта в години) [Някои от убитите българи могат да бъдат прибавени към този списък. Годините им са дадени след имената: Владимир Янев, 27; Трифон Димов, 60; Трифон Самарджиев, 46; Ангел Стоименов, 32; Момчил Мутафчиев, 55; и Павел Димитров, 50.]: Трифон Митрев, 22, неговата жена и тригодишното му дете; Ангел Мирчев, 46, заедно с жена му и дъщеря му; Никола Лазаров, 48, който оставил вдовица и три деца; Симеон Стоименов, 19, ученик в педагогическото училище в Скопие (III курс), който бил болен на легло, но бил измъкнат насила; Иван Захов, 42, който оставя съпруга и три деца; Павле Синадинов, 19, който оставя вдовица; Андон Синадинов, 65, заедно с неговата дъщеря Параскева Андонова, гувернантка и една от бежанките, които сега се намират в София; Владимир Авксентиев, 30, който оставя бедстващи баща, майка, вдовица и 2 деца; Атанас Янакиев, 70, който оставя двама синове и два внука; Мите Георгиев, 35, който оставя жена и 2 деца; и Данайл Пецов, 50, който оставя съпруга.

Преди да бъдат убити, всички тези нещастници видяха как собствеността им е разграбена. Техните семейства сега се намират в много мизерно положение. Зърнените им храни са задигнати от местните турци, а целият добитък е отвлечен от сръбските войници. При грабежите, опожаряванията и убийствата сръбските войници били подпомагани от турци, които са много добре познати в околията и чиито имена са известни: Мохамед Хаджиев, Осман Чауш Афузов, Будан Мустафа, Чауш Реджебов, Риза Кордсвски, Исмаил Чипев, Адем Налбански и неговите синове, Сульо Тарскин, Усо Косевски и неговия син.

Сърбите назначили за комендант на Блатец един турчин на име Кел Асан Ефенди, бивш адвокат в Кочани.

5. Околия Кочани

(1) Безиково
Сръбската армия влезла в селото на 5/18 юли и убила следните жители (възрастта следва след имената): Печо Антов, 35 (целият му добитък бе откаран от сърбите); Гавриел Арсов, 38; Ангел Арсов, 35; Николай Ангелов, 40; Стоимен Янков, 37; Георги Арсов, 38; Теодосий Христов, 40; Митко Христов, 30; Манасий Стоянов, 50; Анастас Стоянов, 50; Иванчо Карамфилов, 38; Карамфил Пецов, 66; Стоимен Иванов, 38; Лазар Тасев, 33; София Колибарска, 70; Стефан Иванов, 34; Мара Галевска, 70; Ангел Стоянов, 50; Синът на Лазар Стоянов Спасов, 31, бил хвърлен в пламъците. Следните жени били изнасилени; Звезда Темелкова, 23; Атанаска Ангелова, 30, която след това умряла; Елена Маркова, 30, която също умряла. Сърбите опожарили 16 къщи и реколтата. Задигнали целия добитък.

(2) Истибаня
Тук били убити Христо Маринов, 50; Траянка Симеонова, 25; и Николина Лазарова, 28.

(3) Пресека
170 къщи били опожарени.

(4) Лъки
Сръбските войници убили дядо Марко, 80, и неговите синове Атанас, 45, и Тодор, 40; Александър Билянов, 70, (синовете му Герасим, 40, и Стоян, 35, били отведени и никой не знае какво е станало с тях); Иван Мицов, 50; Гале Димитров, 50; Мико Мицов, 30; Севда Андонова, 50; Георги Атанасов, 60; Ампо Митев, 25; Спас, 30

354  

(Б. пр.: Презимето не е дадено в документа.); Андон Стойчев, 50; Серафим Алексов, 30; Илия Улезов, 60; Петър Ангелов, 60; Серафим Гергиев, 45; и Георги Йовев, 90. Следните жители са били отведени от сърбите: Стойко Митев, 20; Никола Лазаров, 20; Евтим Темелков, 40; Миладин Евтимов, 25; Миха Янев, 60; Илия Ников, 40; и Мите Цонев, 40.

Сърбите задигнали също така 10 000 овце, 300 вола, 60 коня, 100 прасета и 20 магарета. Деветдесет и четири къщи и 150 колиби са били опожарени, а 19 къщи са били ограбени в района на селото. Всичките зърнени храни са били задигнати. От Стефан Робев взели 10 наполеона, от Нако Мицов 7 турски лири и прочие. Ефрем Назлимкин, Пешо Данев и Григор Карчев били освободени след като платили 9 турски лири.

6. Соколарци (събития от 17 август и през следващите дни)

На всички власи били дадени някакви управителни функции и те завзели общинското здание начело с Георги Наумов. Власите по този начин станали господари и, наричайки сърбите „братя", си представлявали, че им се предоставя възможност да забогатеят. Те поискали тежки налози от българското население в Сокуларци и съседните села. Така например в Сокуларци те събрали 300 наполеона като цена за спасяване от смърт. С покровителството на сръбските власти власите казвали: „Досега вие бяхте господари и ни грабехте. Сега е нашият ред да ви грабим." И при тях действително нямало разлика между думи и дела. Те забранили на жените да носят „шамии", като казвали: „Вие вече няма да бъдете българки, и тъй като сте сръбкини, в бъдеще вие не трябва да носите нищо на главата."

7. Липец (Кочани)

Тук сърбите убили около 17 души. Ето имената на някои от жертвите: тримата братя Антоний, Филип и Трифон Томови; тримата братя Захари, Тодор и Трифон Апостолови; Симо П. Атанасов; съпругата на Симо Атанасов умряла, когато убивали мъжа й. Майката на братя Апостолови е била изнасилена, след като са й взели 16 наполеона. Съпругите на Захари и Трифон Апостолов пострадали по същия начин.

8. Якимово

Село Якимово било също плячкосано от сръбските войници и някои от къщите са били опожарени.
В това село сърбите екзекутирали Антон .Филипов и Христо Припченев.

9.Зърновци

Девет души загинали в Зърновци. Те включват Иван Павлев, Иван Митев и свещеника Тома Трифонов.

10. Градец, Тиквешка околия

На 19 юни свидетелят, на когото дължим това описание, чул викове, които идвали от селото: „Спасявайте се. Нашата армия се е оттеглила и сърбите горят и убиват всичко, което им се изпречи пред пътя!" Нашият свидетел побегнал към селото да намери децата си, но намерил само баща си, който бил на 90 години. По-късно успял да намери децата си и да се присъедини към другите бежанци, като се скрили в гората над селото. Десетина сръбски кавалеристи след това пристигнали и изпратили един от селяните да им каже, че сърбите ще установят ред и сигурност. 50 или 60 от селяните повярвали на думите на сърбите и се върнали в селото, а свидетелят и един негов приятел дошли по-близо да гледат какво ще се случи. Отдалече те видели няколко тела близо до къщата на Константин шивача. Приятелят на нашия свидетел се върнал в селото да види нещата по-отблизо, а той се прибрал обратно при децата си. На мръкване приятелят му се прибрал и му разказал как поп Христо и Димитрий Мичков били вързани гръб към гръб и убити с щикове с още 36 други жители на селото, както и че къщите им били ограбени. На следния ден цялото село било в пламъци. На третия ден сърбите и турците се запътили към гората да преследват бежанците, срещу които започнали да стрелят от разстояние. Свидетелят видял как Трайко Куртович, Лазар Николов и Атанас Илиев били убити. Благодарение на настъпилата нощ бегълците се

355  

разпръснали и избягали по посока на селата Липовик и Дедино. На 26 юни свидетелят загубил децата си и се върнал да ги търси в Радовищ. Сърбите били вече там заедно с голям брой бегълци. По това време завоевателите още не били заобиколили малкия град с кордон от свои войски, но след като го обкръжили с помощта на сръбски и турски войници, започнали да пращат бежанците обратно в селата.

Търсейки децата си, нашият свидетел влязъл в една улица, където видял главите на 4 мъже да се търкалят по земята. Той избягал уплашен и между хората успял да се промъкне през кордона на войниците и избягал заедно с други бежанци към село Смилянци. Сръбски кавалеристи ги спрели по пътя. След като ги разпитал, офицерът ги отпратил към селото, където имало сръбска пехота. Голям брой добитък и прасета са били завардени от войниците, по всяка вероятност за подобряване на тяхната прехрана. Те обрали 65 турски лири от един убит човек, чието име не е известно на нашия свидетел. Сърбите изпратили бежанците да прекарат нощта в съседното село, където командирът трябвало да пристигне на следващия ден и да ги разпита. Вместо да отидат до това село, те се запътили към планините и прекосили Пехчево, Царево Село и Черна скала и влезли в българска територия. В Кюстендил нашият свидетел намерил своите деца.

Следващия разказ чухме от една жена, Мария Константинова, която вървеше с група от 34 бежанци - мъже, жени и деца - които пристигнали в Кюстендил след падането на Градец. Десетина сръбски кавалеристи, придружени от над 1000 башибозуци, влезли в Градец. Цялото село било пометено от огромна паника при новината, че турците и сърбите убиват всеки българин, който излезе пред тях. По-голямата част от населението побегнало преди идването на сърбите. Останали само старите хора и тези, които не успели да избягат. „Бягайте, вървете, вие сте млади хора", викали старите селяни. „Ако сърбите ни пощадят, ние ще ви се обадим, но, за Бога, бягайте да се спасите и дано божията воля бъде с вас." Когато сърбите и турците влезли в селото, старите хора излезли да ги посрещнат и ги помолили за милост. Когато чул, че населението е побегнало, един сръбски кавалерист изпратил един от селяните да им каже, че ако те не се върнат, всичко, което притежават, ще бъде плячкосано и техните къщи ще бъдат изгорени. При това съобщение повечето от бежанците се завърнали. След това сръбските кавалеристи заповядали на турците да заловят всички мъже. Турците нахълтали в къщите. Последвали ужасни сцени. Няколко турци нахлули в къщата на свидетелката и хванали мъжа й. Той едва преминал прага и паднал мъртъв на място, намушкан с нож. От всяка къща се чували викове на отчаяние и изстрели. Свидетелката видяла как сърбите залавят 60 до 70 мъже и ги извеждат извън селото. Всички жени ги последвали, молейки пощада за своите съпрузи. След като излезли от селото, сърбите хванали младите мъже и започнали да ги убиват с ножове, докато жените викали отчаяно и кършели ръце без никой от войниците да покаже каквато и да е милост. Свидетелката, уплашена от тази страхотна сцена, избягала обратно в къщата си. През цялото време турците продължавали да убиват и да грабят и дори отнасяли млади момичета. Друг свидетел от същото село видял със собствените си очи как хващат Мария Пецова, на 17 години, Минка Атанасова, на същата възраст, и Неда Панова, качили ги на коне и ги отвели с песни и с викове към турските села Кошарка, Гьолели и Арзали. След това свидетелката избягала. Близо до селото се присъединила към други бежанци от същите места и после към друга група. Докато всичките тези 300 души бежанци се отдалечавали от своите родни места, башибозуците ги преследвали и стреляли по тях. Куршумите падали като град. Мъже, жени и деца падали мъртви. Освен това турците устроили засада на три пъти и убили още много хора от тази група. При третия случай тези нещастници почти всички били избити и единствено нощта спасила някои от тях. От цялата група само 9 семейства стигнали Кюстендил; по-голямата част били избити и разпръснати. Много от тях умрели, някои достигнали до Радовищ, а други изчезнали. През време на пътуването си към тях се присъединили бежанци от Конче и Лубница, които им разказали, че сърбите и турците избили и опожарили всичко що е българско и че самите те видели селото Конче в пламъци и чули изстрели идващи оттам.

356  

(Друго показание на същите факти)

На 24 юни/7 юли цялото село Градец бе запалено от сръбските войски, които убиха 51 мъже и 9 жени от селото и отвлякоха три млади момичета. Имената на убитите мъже включват: Костадин Гунов, Ято Николов и неговия син, Лазар и Петър Пореклатови, Велко Георгиев, Константин Стоянов, Ангел Зайков, Спасо Московски, Трайко Дафинин, Спас Георгиев, Атанас и Никола Георгиеви, Дино Петков, Георги Стойков, Танас Андов, Павле Кочев, свещеника Христо Павлевски, Каранфила Пав-левска, Стоян Павлевски и други.

Имената на убитите жени: Зоя филева и нейните дъщери Митра на 14 години и Гина на 2 години; Тана Динчева, Яна Гуновска, Мария Траянова и нейната снаха Софка Попова, Мария Лазева и Бояна Христова. В пламъците са били хвърлени следните хора: Никола Стоянов на възраст 90 години; Георги Шумкар, 80-годишен, и Темелко Ненков, 70-годишен. Отвлечените от селото са били: Мария Недина, 18-годишна; Ненка Танева, 18-годишна, и Неда Панова, 17-годишна.

Андрей Константинов, на 22 години, е бил обезобразен от сръбски офицер, който го ударил със сабята си. Андрей успял да избяга, но неговият баща и приятелят му Христо Вазов, 50-годишен, били разсечени на парчета.

11. Село Липа, Тиквешка околия. Показания, дадени от Ефрем Камчев и Димо Стоянов

Село Липа било ограбено и опожарено от войници на редовната сръбска армия, които отвели 12 момчета на възраст около 12 години, както и 3 жени, и ги закарали в село Иберлия. Нищо не се знае за тяхната съдба. Останалата част от населението избягало към село Лубница, където са били заобиколени от сръбски войници, които стреляли по тях и ги заплашили с насилие. Учителят Коце Данев и неговата дъщеря били убити, а брат му бил заловен и отвлечен от сърбите и две деца, чиито имена не са известни. Също така измъчвали жената на Тодор Камчев, за да им даде пари. Тъй като тя нямала пари, сърбите убили с нож 4-годишното й дете, което тя държала в ръцете си. Другите жени и деца били отведени в турски къщи и не е известна тяхната съдба. В същото село Дине Барсовеца от Неготино и Кръстьо от Дисан били убити. Загинали също майката на Никола Константинов, която била 80-годишна.

12. В Радовищ и околността. Сърбите влезли в Радовищ на 30 юни. След един или два дни жителите на Радовищ, някои от които избягали при оттеглянето на българската армия, не пожелали да напуснат града. Веднага с пристигането си сърбите започнали претърсвания на българските къщи и вземали всичко, каквото им се хареса, придружени от албанския капитан Яа, който преди това е бил гавазин в сръбското представителство във Велес. Преди обявяването на войната Яа вече се е подвизавал в околността на Тиквеш със своята банда, като нанасял големи пакости на българското население.

Сръбските офицери събрали много пари в Радовищ под формата на „подаръци за Червения кръст". Хората от селата давали по 15, по 30 и дори 40 наполеона, за да избегнат мъките, които иначе ги очаквали. Сръбската кавалерия пристигнала най-напред в Ново село, където населението им дало хляб и мляко. След това пристигнала пехотата и войниците започнали да влизат насила в къщите. Те крадели дрехи, пари и всичко останало. Обаче не посягали на жените. Няма съмнение, че биха направили това, ако не е била енергичната намеса на мъжете, които дали възможност на всички млади жени и момичета да избягат и да се скрият в гората. В съседното село Врашица всички жени били изнасилени, а мъжете са били убити от турците на съседните села, придружени от трима сърби. Цялото село е било оплячкосано. В Шипковица хората също така били подложени на страшни мъчения. След сръбската армия вървели турци, които помагали на сърбите при техните жестокости. Животът на никого не бил пощаден, ако за това човекът не е могъл да заплати с пари. Жените били изнасилвани, а някои от тях били откарани извън селото от войниците, след което българите успели да ги спасят. И в този случай сърбите искали пари. Калия, съпруга на Трайко Андонов, виден жител на Шипковица, е била съблечена, парите й са били задигнати и след това била изнасилена. Снахата и дъщерята на Костадин Гигов били също изнасилени,

357  

докато на самия Гигов е бил нанесен побой. Всичките тези жестокости били извършени от сърбите.

В Шипковица, както и в Ново село, са били ограбени добитък и всякакви вещи. От къщата на свидетеля, от когото получихме тези подробности, е било откраднато всичко, което е могло да бъде задигнато, включително и 8 наполеона. Брат му бил хванат и претърсен и когато намерили 40 франка в него, завели го в къщата му, за да види дали не може да намери още малко пари там. Сърбите искали да го убият със секира, но той скочил от един прозорец и успял да спаси живота си. В Смилянци прословутият капитан Яа убил Гоге Крепилски и трима други жители: Захари Арсеин, младия Ангел и още едно момче. Съпругата и снахата на радовищския войвода Стамен Темелков, който е роден в село Ораховица, били жестоко малтретирани. Беят на Радовищ, Яшар-бей, пристигнал в Ораховица, придружен от сръбски войници. Те арестували жените, изтръгнали пари от тях, горели ръцете им, претърсвали къщите и като намерели револвери, саби и часовници, ги отнасяли със себе си.

Във Войславци са ограбени следните българи: Стефан Атанасов, от когото са взели 7 наполеона; Тодор Иванов, който предал 35 наполеона, Глигор Илиев, от който взели 3 наполеона, 1 часовник и чифт обувки; Трайко Домазетов е бил ограбен, като са му взели и 5 турски лири; и вдовицата Траянка Ефтимова трябвало да даде своите три лири. Околността на Конче била опожарена от редовната сръбска армия. Синовете на Дана Дончева - 20-годишният Атанас и 17-годишният Ефтим, били отвлечени и никой не ги е видял повече.
Лубница също била опожарена от сръбските войски, които убили Филип Стоименов (60), учителката Дона Коцева (16), Георги Стефанов (30), Димитруш Христов (10), Ефа Коцева (30), Илия Стефанов (25) и Коце Стефанов. Що се отнася до жените, някои от тях били отвлечени, като например Роса Илиева, Невенка Траянова, Йордана Стефанова, Гуна Стоянова и Султана Георгиева, а други били убити, като например Злата Михайлова.

13. Протокол на българската комисия за разследване убийствата при Босилеград.

Комисията, назначена със заповед на командира на 5 действаща армия (№ 1764) имаше следният състав: Председател - полковник Александър Танев, командир на смесената кавалерийска бригада; членове: г-н Никола Ешенков, окръжен управител на Кюстендил; д-р Петров, началник на медицинския отдел в 5 армия; отец Атанас Попзахариев, архиерейски наместник, и Сотир Илчев, член на градския съвет.

Комисията се срещна днес, 2 юли 1913 г., близо до тепавицата на Димитър Дойчинов, разположена на 1 км по пътя от Босилеград към Любалите, на мястото, където на 28 юни към 9 часа сутринта са били убити и заровени от сръбската армия следните лица, които се били предали на сърбите: полковник Иларион Танев, командир на 6 кавалерийски полк; поручик Стефан Стефанов, интендант на същия полк; санитарен поручик Стефан Котев, ветеринарен лекар на същия полк; кавалерийски подофицер Христо Владев, старши тръбач; и поручик Асен Бинков от 11 полк на Нейно Имперско Височество Великата княгиня Мария Павловна. Целта на комисията бе да установи самоличността на мъртвите, да разследва обстоятелствата, при които те са били разстреляни, както и да състави необходимия акт по този въпрос. Установено бе следното, съгласно показанията на санитарния капитан Пантелей Кусев, който е бил пленен заедно с другите членове на групата, но е бил оставен в Босилеград поради сериозната рана, която получил в гърдите, на баба Елена Митрева, очевидка (когато е била в тепавицата) на разстрелването на гореспоменатите лица; на тепавичаря Сотир Божилов и на мелничаря Мице Симеонов, които погребали убитите в градината на тепавицата; както и според доклада на кавалерийския капитан Веселинов, командир на ескадрон в 6 конен полк:

Първо. При ненадейното появяване рано сутринта на 10 пехотен сръбски полк в Босилеград, гореспоменатите офицери и старшият тръбач, както и санитарният капитан Кусев са били заобиколени на улицата и пленени. Тогава един сръбски войник стрелял от разстояние около половин метър, пронизвайки гърдите на капитан Кусев. След залавянето на българските офицери сръбският командир предложил на полковник Танев да изпрати заповед на втори и трети ескадрони да се предадат. Под дулото

358  

на пистолета полковник Танев написал исканото писмо и го изпратил до старшия командир на ескадроните, капитан Веселинов. Междувременно изстрелите зачестили. Докарали картечниците на полка и открили огън от разстояние 15 метра. Тогава кавалерийските капитани Веселинов и Медникаров, които командвали двата български ескадрона, повели войниците с натъкнати щикове срещу неприятелските пехотинци, отблъснали сърбите. Сърбите отвели пленените български офицери до първата мелница по пътя, водещ към Любалите. Когато пристигнали там, отново полковник Танев получил заповед да изпрати второ нареждане на ескадроните да се предадат. Той се подчинил, но нямало никакъв резултат. В този момент българската пехота се появила на височината и принудила сърбите да напуснат града и да се оттеглят към съседните хълмове, както и да изпратят пленниците, с изключение на капитан Кусев, по пътя към Любалите.

Второ. Баба Елена Митрева казва, че била много близко до тепавицата и видяла, когато офицерите били отведени. Те ходели пред сръбските войници на малко разстояние, следвани от около десетина въоръжени сръбски войници. Когато наближили тепавицата, сръбските войници вдигнали пушките и стреляли по офицерите, които паднали мъртви на пътя. Един от тях дори се претърколил в реката. След това сръбските войници ги ограбили, задигайки също и ботушите им.

Трето. Тепавичарят Сотир Божилов и мелничарят Мице Симеонов, които са били близо до тепавицата, закарали телата на убитите в градината на гореспоменатото здание и заедно със сръбските войници изкопали общ ров, в който ги заровили. Докато се извършвало погребението, един от сръбските войници казал, че измежду мъртвите имало шваби и един турчин, така че сърбите задължили Мице Симеонов да прегледа последния и да види дали е обрязан, или не.

Четвърто. Комисията заповяда да се разкопае ровът, за да се установи самоличността на мъртвите. Лицата били черни и подути, обаче чертите им лесно могли да се разпознаят. Доказано било, че това са несъмнено телата на гореспоменатите жертви. Това се потвърждава също и от техните униформи, които все още били с пагоните.

Резултатът от прегледа на санитарния поручик Попов установява, че полковник Танев е бил улучен в слепоочието и че куршумът е излязъл от горната част на черепа, като е разпръснал мозъчната тъкан. Що се отнася до поручик Минков и старшия тръбач, те са били улучени в задната част на врата, като куршумът в първия случай минал през лявото око, а във втория случай през дясното око. Ветеринарният лекар Контев е бил улучен от три куршума. Един от тях проникнал от гърба и пробил средата на стомаха, вторият пронизал бъбрека, а третият го улучил отпред, под лявото рамо. Поручик Стефанов е бил улучен от два куршума, единият от които навлязъл в гърба и минал през целия гръден кош, а вторият минал през бъбрека.
Комисията се разпореди телата на покойниците да бъдат пренесени в гробището на църквата и да бъдат погребани там, което бе извършено същия ден.
Настоящият протокол се изготви в потвърждение на горните обстоятелства.

Подпис: полковник Александър Танев,
Командир на двойната бригада, председател на комисията

Членове: Ешенков,
Окръжен управител на Кюстендил, Д-р Петров,
Началник на медицинския отдел в пета армия, Отец Атанас Попзахариев,
Архиерейски наместник, Сотир Илчев, Член на градския съвет

Вярно с оригинала, д-р Г. Ценов, Секретар на Министъра на войната

[Previous] [Next]
[Back to Index]