Йосиф Висарионович Сталин. Кратка Биография
 
V
 

На 3 април 1917 г. след дълго изгнание се завърна в Русия Ленин. Вестта за пристигането на любимия вожд на революцията беше посрещната от будните петроградски работници с възторг. Другарят Сталин с делегация от работници замина да посрещне Ленин на гара Белоостров. Посрещането на Ленин на Финландската гара в Петроград се изля в мощна революционна демонстрация. На другия ден след пристигането си Ленин излезе със знаменитите Априлски тезйси, които дадоха на партията гениален план в борбата за преминаване от буржоазнодемократическата революция към социалистическа. Тезисите на Ленин дадоха на партията нова ориентировка в новите условия на борба след събарянето на царизма. На 24 април 1917 г. се откри VII (Априлската) конференция на болшевиките, в основата на работата на която легнаха Лениновите тезйси. Априлската конференция насочи партията към борба за прерастване на буржоазнодемократическата революция в социалистическа.

На конференцията Сталин, защищавайки решително ленинската линия за социалистическата рево-

50
 

люция, разобличи опортюнистическата, антиленинска линия на Каменев, Риков и техните малобройни съмишленици. Освен това Сталин изнесе на конференцията доклад по националния въпрос. Развивайки последователната марксистко-ленинска линия по националния въпрос, Сталин обоснова болшевишката национална политика, отстояваше правото на нациите на самоопределение, включително до отделяне и образуване на самостоятелни държави. Ленинско-сталинската национална политика осигури на партията поддръжката на потиснатите националности във Великата октомврийска социалистическа революция.
През май 1917 г., след конференцията, се учреди Политбюро на ЦК, в което Сталин беше избран за член. Оттогава и досега Сталин неизменно е избиран за член на Политбюро на ЦК.

Въз основа на решенията на Априлската конференция партията разгърна огромна работа за спечелването на масите, за тяхното бойно възпитание и организиране.

В този сложен период на революцията, когато събитията стремително се движеха напред, изисквайки от партията умела, гъвкава тактика, Ленин и Сталин ръководеха борбата на масите.

„Аз си спомням 1917 г. — казва Сталин, — когато по волята на партията, след скитане по затвори и заточения, бях прехвърлен в Ленинград. Там, в кръга на руските работници, в непосредствена близост с великия учител на пролетариите от всички страни — др. Ленин, в бурята на великите схватки между пролетариата и буржоазията, в обстановката

51
 

на империалистическата война, аз за първи път се научих да разбирам какво значи да бъдеш един от ръководителите на великата партия на работническата класа. Там, в кръга на руските работници — освободителите на потиснатите народи и начинателите на пролетарската борба на всички страни и народи, аз получих своето трето бойно революционно кръщение. Там, в Русия, под ръководството на Ленин аз станах един от майсторите на революцията.” [1]

Сталин е в центъра на цялата практическа работа на партията. Като член на ЦК той взема пряко ръководно участие в работата на Петроградския партиен комитет, ръководи „Правда”, пише статии в „Правда” и „Солдатская Правда”, направлява дейността на болшевиките в муниципалната кампания в Петроград. Заедно с Ленин Сталин участвува в работите на Всеруската конференция на партийните военни организации и изнася там доклад „За националното движение и националните полкове”. Заедно с Ленин Сталин организира историческата демонстрация на 18 юни, която минава под лозунгите на болшевишката партия, пише от името на ЦК обръщение към работниците и революционните войници на Петроград. На 20 юни I Всеруски конгрес на Съветите избира другаря Сталин за член на Централния изпълнителен комитет.

След юлските дни на 1917 г., когато Ленин, клеветен и преследван от контрареволюционното Временно правителство, се намира в нелегалност, Сталин
 

1. „Правда”, бр. 136, 16 юни 1926 г.

52
 

ръководи непосредствено Централния комитет и Централния орган на партията, излизащ по това време под различни названия („Рабочий и солдат”, „Пролетарий”, „Рабочий”, „Рабочий Путь”). Сталин спаси за партията, за нашия народ, за цялото човечество скъпоценния живот на Ленин, като се изказа решително против явяването на Ленин пред съда на контрареволюционерите, като се възпротиви срещу предложението на предателите Каменев, Риков, Троцки да бъде предаден Ленин на съда на контрареволюционното Временно правителство.

Разгромът на юлската демонстрация предизвика прелом в развоя на революцията. Ленин изработва нова тактика на партията в новите условия на борбата. Заедно със Свердлов Сталин ръководи работата на заседаващия нелегално VI партиен конгрес (юли—август 1917 г.). На конгреса Сталин изнесе отчетния доклад на ЦК и доклад по въпроса за политическото положение. В тези доклади Сталин ясно формулира задачите и тактиката на партията в борбата за социалистическа революция. Сталин даде отпор на троцкистите, които считаха победата на социализма в Русия за невъзможна.

В отговор на атаката на троцкистите, които се опитваха да поставят курса на партията към социалистическа революция в зависимост от пролетарската революция на Запад, другарят Сталин заяви: „Не е изключена възможността именно Русия да бъде страната, която ще прокарва пътя към социализма... Трябва да бъде отхвърлена отживялата представа, че само Европа може да ни посочи пътя. Има марксизъм догматически и марксизъм творчески.

53
 

Аз стоя на почвата на последния.” [1] Думите на Сталин бяха пророчески: Русия първа посочи пътя към социализма.

Конгресът се обедини около Сталин, който защищаваше учението на Ленин за възможността социализмът да победи в нашата страна. Под ръководството на Сталин, по директивите на Ленин VI конгрес на партията стана конгрес за подготовка на въстанието. Конгресът насочи партията към въоръжено въстание, към завоюване диктатурата на пролетариата.

През август 1917 г. избухна метежът на генерал Корнилов, който се канеше да възстанови царизма в Русия. Болшевиките вдигнаха народните маси на борба с генералската авантюра. Разгромът на корниловия метеж откри нов период в историята на революцията: започна се периодът на организирането на щурма.

В дните, когато Ленин е в нелегалност, Сталин поддържа тясна връзка и води кореспонденция със своя учител и близък другар Ленин. Сталин на два пъти посещава Ленин в Разлива.

Ленин и Сталин смело и уверено, твърдо и зорко водеха партията и работническата класа към социалистическа революция, към въоръжено въстание. Ленин и Сталин са вдъхновителите и организаторите на победата на Великата октомврийска социалистическа революция. Сталин е най-близкият сподвижник на Ленин. Той непосредствено ръководи цялата работа по подго-
 

1. И. В. Сталин. Сочинения, т. III, стр. 186, 187.

54
 

товката на въстанието. Неговите ръководещи статии се препечатват от областните болшевишки вестници. Сталин вика при себе си представителите на областните организации, инструктира ги и набелязва бойните задачи за отделните области. На 16 октомври Централният комитет избра Партиен център за ръководство на въстанието начело с др. Сталин. Партийният център беше ръководното ядро на Военно-революционния комитет при Петроградския съвет и ръководеше практически цялото въстание.

На 16 октомври в своята реч на заседанието на ЦК на партията, като отхвърля капитулантските предложения на предателите Зиновиев и Каменев, които се обявиха против въоръженото въстание, Сталин заявява: „Онова, което предлагат Каменев и Зиновиев, обективно дава възможност на контрареволюцията да се подготви и организира. Ние ще отстъпваме безкрай и ще проиграем революцията. Защо да не осигурим за нас възможността за избор на деня и условията на въстанието, за да не дадем на контрареволюцията да се организира?” [1]

Рано сутринта на 24 октомври Керенски издаде заповед за спирането на централния орган на партията „Рабочий Путь” и изпрати бронирани коли към помещението на редакцията и печатницата на „Рабочий Путь.” Но към 10 часа сутринта по указание на др. Сталин червеногвардейци и революционни войници изтласкаха бронираните коли и
 

1. И. В. Сталин. Сочинения, т. III, стр. 381.

55
 

установиха усилена охрана на редакцията и печатницата. Към 11 часа сутринта „Рабочий Путь” излезе с написаната от Сталин уводна статия „Какво ни е нужно?”, която зовеше масите да смъкнат буржоазното Временно правителство. Едновременно по нареждане на Партийния център бяха бързо изпратени към Смолни отреди от революционни войници и червеногвардейци. Въстанието започна на 24 октомври. На 25 октомври вечерта се откри II конгрес на Съветите, който предаде цялата власт на Съветите.

Сталин влезе в първия Съвет на народните ко мисари, избран начело с Ленин след победата на Октомврийската революция, на II Всеруски конгрес на Съветите.

Великата октомврийска социалистическа революция коренно измени обстановката. Октомврийската революция раздели целия свят на две системи — система на капитализма и система на социализма. За болшевишката партия настъпиха нови условия, тя трябваше да разрешава нови гигантски задачи. Коренно се измениха и формите на борбата на работническата класа.

Още от първите дни на съществуването на Съветското правителство до 1923 г. Сталин е народен комисар по националностите. Той ръководеше непосредствено цялата дейност на партията и на съветската власт по разрешаването на националния въпрос в СССР. Под ръководството на Ленин и Сталин на мястото на царските колонии работниците и селяните започнаха да създават съветски републики. Няма нито една съветска република, в организи-

56
 

рането на която Сталин да не е вземал активно и ръководно участие. Сталин ръководи борбата за Украинската съветска република, ръководи работата по създаването на Белоруската република и съветските републики в Закавказието и Средна Азия, помага на многобройните националности на Съветската страна да изграждат свои автономни съветски републики и области. Ленин и Сталин са вдъхновителите и организаторите на великия Съветски съюз. Сталин и Свердлов са най-близките помощници на Ленин в изграждането на Съветската държава. Заедно с Ленин Сталин води борба против Каменев, Зиновиев, Риков и другите изменници и дезертьори на революцията. Организирането на разгрома на Керенски — Краснов, сломяването саботажа на чиновниците и служащите, ликвидирането на контрареволюционната главна квартира и на царския генералитет, спирането на буржоазния печат, борбата против контрареволюционната Украинска рада, разтурянето на Учредителното събрание, изработването на първата съветска Конституция от 1918 г. — във всички тези решаващи събития Сталин взема най-активно и ръководещо участие.

През януари 1918 г. по поръка на ЦК Сталин провежда съвещание с представителите на революционното крило на социалистическите партии от различните страни на Европа и Америка, което изиграва значителна роля в борбата за създаване на Ш-я, Комунистическия интернационал.

В тежките дни на Бресткия мир, когато се решаваше съдбата на революцията, Сталин заедно с Ленин отстоява твърдо болшевишката стратегия и

57
 

тактика против предателя Троцки и неговия помагач Бухарин, които заедно с англо-френските империалисти искаха да поставят младата, неукрепнала Съветска република под удара на германския империализъм.


[Previous] [Next]
[Back to Index]