Смъкнатите от Октомврийската социалистическа революция руски помешчици и капиталисти започнаха да се сговарят с капиталистите от другите страни за организиране военна интервенция против страната на Съветите. Те си поставяха за цел да разгромят работниците и селяните, да свалят съветската власт и да закрепостят отново нашата страна. Започна се гражданската война и интервенцията. Съветското правителство обяви социалистическото отечество в опасност и призова целия народ на борба. Болшевишката партия вдигна работниците и селяните на отечествена война против чуждите завоеватели и буржоазно-помешчическата белогвардейщина.
През пролетта на 1918 г. англо-френските империалисти организираха метеж на чехословашкия корпус, който беше формиран измежду военнопленниците от австро-унгарската армия и след сключването на мира с Германия се беше отправил през Сибир за Франция.
Метежът на чехословаците, с който бяха съгласувани по време белогвардейско-есеровските метежи в 23 града на Поволжието, метежът на левите
59
есери в Москва, английският десант в Мурманск разгърнаха всички сили на контрареволюцията. Метежът на чехословаците избухна в твърде критически момент. Страната току-що се беше измъкнала от клещите на империалистическата война. Хазяйниченето на капиталистите и помешчиците беше довело страната до катастрофа. Работниците от столицата получаваха не повече от 50 грама хляб дневно. Републиката беше откъсната от украинското и сибирско жито. Оставаше само една област, откъдето можеше да се получи жито — югоизток, Поволжието и Северен Кавказ, пътят към които минаваше по Волга през Царицин. Революцията можеше да се спаси само като се добие жито. Ленин се обърна към петроградските работници с апел да организират поход към селото в помощ на селската беднота против спекулантите с жито, против кулаците и паразитите. Сталин беше командирован от Централния комитет на партията на юг, облечен с извънредни права на общ ръководител по продоволствените работи в Южна Русия.
На 6 юни 1918 г. Сталин с отред работници пристигна в Царицин. Прозорливостта на политически вожд и талантът на пълководец, съчетани у Сталин, му позволиха да разкрие ролята на Царицин като място на главния удар от страна на контрареволюцията. Превземането на Царицин би отрязало републиката от последните житни ресурси, от петрола на Баку и би позволило на белите да обединят донската контрареволюция с Колчак и с чехословашката контрареволюция и в общ фронт да тръгнат към Москва. На всяка цена Царицин трябваше да
60
бъде задържан в ръцете на Съветската власт. След като прочисти с желязна ръка града от белогвардейските заговорници, след като намери и изпрати в гладуващите столици значително количество продоволствие, Сталин се зае изцяло с отбраната на Царицин. Сломявайки безпощадно съпротивата на контрареволюционните специалисти, изпратени и поддържани от Троцки, Сталин с бързи и решителни мерки реорганизира разпокъсаните отреди и ускори пристигането от Донбас на частите на Ворошилов, които станаха ядро на новосформираната X армия. Желязната воля и гениалната прозорливост на Сталин удържаха Царицин и не позволиха на белите да си пробият път към Москва.
Героичната епопея на отбраната на Царицин съвпадна с краха на германския империализъм в Украйна. През ноември 1918 г. избухна революцията в Германия и Австро-Унгария. Централният комитет възлага на Сталин да организира украинския фронт в помощ на украинските работници и селяни. В разпореждане на Сталин са отделени 20 ръководни партийни работници от X армия, начело с другаря Ворошилов. В края на ноември украинските въстанически войски потеглиха против петлюровците и немците и освободиха Харков. На запад беше освободен Минск. Сталин провеждаше огромна дейност по освобождаването на западните области и създаването на Белоруската република.
На 30 ноември 1918 г. беше създаден Съветът на работническо-селската отбрана начело с Ленин за ръководство на цялата работа по отбраната на фронта и в тила, мобилизацията на индустрията и транспорта,
61
мобилизацията на всички ресурси на страната. За представител на ВЦИК в Съвета на отбраната беше определен Сталин, който стана фактически заместник на Ленин.
В края на 1918 г. се създаде катастрофално положение на Източния фронт. Армията на Колчак бързаше да се съедини с английските войски, които настъпваха откъм север. От името на Съвета на отбраната Ленин настоятелно искаше да се заздрави положението при Перм. За ликвидирането на катастрофата той предложи на Централния комитет да бъдат изпратени Сталин и Дзержински. Сталин бързо и решително възстанови положението при Перм. На юг, при Царицин, неговата мощна воля не позволи на донската контрареволюция да слее своите сили и уралската и поволжката. На север Сталин провали опита на интервентите да се свържат с чехите и Колчак. Червените войски започнаха да разгромяват Колчак, отрязан от съюзниците и от юг, и от север.
Като се завръща от Източния фронт, Сталин се заема с организирането на държавния контрол и по предложение на Ленин през март 1919 г. бива назначен за народен комисар на държавния контрол, по-късно реорганизиран в Народен комисариат на работническо-селската инспекция. Като народен комисар на РКИ [1] Сталин остава до април 1922 г. Тази работа имаше огромно значение за въвличането на трудещите се в управлението на държавата.
През май 1919 г., с цел да бъдат отвлечени червени войски от фронта
срещу Колчак, генерал
1. Рабоче-Крестьянская Инспекция — Работническо-селската инспекция. Бел. ред.
62
И. В. Сталин, В. И. Ленин и М. И. Калинин на VIII конгрес на РКП (б).
Март 1919 г.
Фотография
63
Юденич, с поддръжката на белофинските и естонските войски, се устреми към Петроград. Настъплението на Юденич беше поддържано от английска ескадра. В тила на Червената армия беше организирано въстание на фортовете Красная Горка и Серая Лошадь. Фронтът на червените войски се огъна и врагът си проби път до самия Петроград.
За организиране отпора срещу белите Централният комитет изпраща Сталин. Към фронта се отправиха комунистите. Сталин бързо ликвидира настъпилото смущение, безпощадно унищожи враговете и изменниците. С комбиниран удар на пехотата откъм сушата и на флотата откъм морето бяха завзети разбунтувалите се фортове, а белогвардейските войски — отхвърлени назад. Заплахата за Петроград беше ликвидирана. Плановете на Антантата за завладяване на Петроград бяха провалени. Армията на Юденич беше разгромена, нейните остатъци избягаха в Естония.
През лятото на 1919 г. Сталин работи на Западния фронт в Смоленск, като организира отпора срещу полското настъпление.
Съглашението, разбито в първия поход, след като разгроми Съветите в Бавария, Унгария, Естония и Латвия, към есента на 1919 г. предприе втори поход, като въвлече в него освен войските на белите и своите отреди още и армиите на малките, граничещи с Русия държави. Английският военен министър Чърчил самохвално нарече този поход „поход на 14-те държави”.
Докато Червената армия разгромяваше Колчак на изток, Деникин завладя Донбас и навлезе на широк фронт в Украйна. Троцки предателски раз-
65
строи работите на Южния фронт. Червените войски търпяха поражение. В помощ на Деникин започнаха военни действия белополяците, като завзеха Минск. Юденич отново мина в настъпление при Петроград, а Колчак се опита да се задържи на Тобол. Никога врагът не е бил така близо до съветската столица. Донецките капиталисти даже обявиха милионна награда на онзи от полковете на белите, който влезе пръв в Москва.
В отговор на настъплението на белите Ленин от името на Централния комитет се обърна към партийните организации със страстния апел: „Всички на борба против Деникин!”
Южният фронт получи масови подкрепления от хора и бойни средства, но беше нужен ръководител, който би съумял да сплоти стотиците хиляди бойци, да ги циментира в единна воля и да ги хвърли срещу врага. Централният комитет на партията изпраща Сталин да организира победата на Южния фронт. Пълководецът на революцията завари на фронта бъркотия, смут, липса на стратегически план. Като изгони от щабовете банкрутиралите протежета на Троцки и след като поиска пълна ненамеса на Троцки в работите на фронта, Сталин отхвърли престъпния стар план за пробив на деникинския фронт от Волга (Царицин) към Новоросийск и състави свой план за борба, който гениално разреши задачата. Сталин предложи главният удар срещу Деникин да бъде насочен от района на Воронеж през Харков — Донбас — Ростов, за да бъде разсечена армията на контрареволюцията на две части. Този план осигуряваше бързото придвижване на Черве-
66
ната армия по един район с пролетарски центрове, където населението очакваше Червената армия с явно съчувствие, където имаше богата железопътна мрежа, което даваше възможност на войските да бъдат снабдявани с всичко необходимо. В същото време този план освобождаваше Донбас — мощния източник на каменни въглища, осигуряващ на страната топливо, и източник на революционни сили.
Планът на Сталин беше приет от ЦК.
Сталин разгърна гигантска работа по организирането на победата. Той наблюдаваше хода на операциите, изправяше на място грешките, подбираше командири и политработници и ги вдъхновяваше на борба. Под ръководството на Сталин на Южния фронт беше изработена инструкция за комисарите на полковете, в която задачата на комисаря беше формулирана в следните ярки думи:
„Комисарят на полка е политическият и нравствен ръководител на своя полк, първият защитник на неговите материални и духовни интереси. Ако командирът на полка е главата на полка, комисарят трябза да бъде бащата и душата на своя полк.” [1]
Реализирането на Сталиновия план доведе де пълен разгром на Деникин. По инициатива на другаря Сталин беше създадена I Конна армия начело с Будьони, Ворошилов и Шчаденко. Легендарната Конна армия, подкрепена от армиите на Южния фронт, завърши разгрома на Деникиновите войски.
В периода на кратковременния отдих, който получи страната на Съветите
след разгрома на Де-
1. „Правда”, бр. 344, 14 декември 1939 г. (Увод на „Военные комисары”).
67
никин, Сталин по нареждане на Ленин ръководи възстановяването на разрушеното от войната стопанство не Украйна. През февруари — март 1920 г. той възглавява Съвета на украинската трудова армия и мобилизира трудещите се на борба за каменни въглища. Обръщайки се към трудовата армия през март 1920 г., Сталин изтъква, че в дадения момент „каменните въглища са толкова важни за Русия, колкото победата над Деникин” [1]. Под ръководството йа Сталин украинските болшевики постигат сериозни успехи по осигуряването на страната с топливо и възстановяването на нормалното действие на транспорта.
През май 1920 г. Сталин бива изпратен от ЦК на Югозападния фронт против полските панове, които започнаха третия поход на Съглашението срещу Съветската република. Тук Сталин взема пряко ръководно участие в пробива на полския фронт, в освобождаването на Киев и в придвижването на нашите войски към Лвов. В същата 1920 г. Сталин развива дейност по отбраната на Южна Украйна от настъплението на Врангел и начертава план за унищожаването на Врангел. Сталиновите указания лежаха в основата на оперативния план на Фрунзе, по който беше разгромен Врангел.
Всичките години на гражданската война минаха под знака на тясното сътрудничество
между Ленин и Сталин. Те рамо до рамо изграждат и укрепват Червената армия.
Ленин се съветва със Сталин по най-важните въпроси на политиката на Съветската
държава, по въпросите на военната стратегия и
1. „Пролетарская революция”, бр. 3, 1940 г., стр. 164.
68
тактика. Когато Сталин се намираше на другия край на Съветската страна, изпълнявайки извънредно важни политически и военни поръчения на Ленин, между тях не се прекратяваше размяната на писма, телеграми, записки. Сталин редовно запознаваше Ленин с положението по фронтовете. В своите писма и телеграми Сталин даваше майсторски анализ на военната обстановка. Той винаги се обръщаше към Ленин за помощ и поддръжка, когато обстановката на фронта ставаше особено заплашителна. Ленин беше извънредно внимателен към исканията на Сталин. Ленин постоянно го държеше в течение на събитията, информираше го по политическите новини. Сталин беше главната опора на Ленин в организирането и ръководството на отбраната на Съветската Страна.
През годините на гражданската война ЦК на партията и лично Ленин изпращаха
Сталин на най-решаващите и опасни за революцията фронтове. Другарят Сталин
беше член на Реввоенсъвета на републиката и член на Реввоенсъветите на
Западния, Южния и Югозападния фронт. Там където по силата на редица причини
се създаваше смъртна опасност за Червената армия, където напредването на
армиите на контрареволюцията и интервенцията заплашваше самото съществуване
на Съветската власт, там изпращаха Сталин. Там „където объркването и паниката
можеха всяка минута да се превърнат в безпомощност, катастрофа — там се
появяваше другарят Сталин”
1. К. Е. Ворошилов. Сталин и Красная Армия, 1940 г., стр. 6—7.
69
Сталин организираше партийните и работнически маси, вземаше в своите здрави ръце ръководството; опирайки се на масите, той безпощадно сломяваше саботажа, с желязна ръка смазваше заговорите на изменниците, предателите, шпионите в тила и на фронта; с личния си пример на самоотвержена работа и ясна революционна перспектива той повдигаше бойния дух и революционния ентусиазъм на работниците и селяните, на червеноармейците; в най-кратки срокове той постигаше коренен прелом и победа на Червената армия.
Той разкриваше и разбиваше на прах най-изкусните и коварни стратегически планове на враговете, обръщаше с главата надолу цялата тяхна военна „наука”, военно „изкуство” и школовка.
Заслугите на Сталин по фронтовете на гражданската война по инициатива на Ленин са отбелязани с постановлението на Всеруския централен изпълнителен комитет от 27 ноември 1919 г. за неговото награждаване с ордена на „Червеното знаме”.
Създател на Червената армия — първата в света Червена армия, армията на освободените работници и селяни, армията на братството между народите на нашата страна, армията, възпитана в духа на интернационализма — беше болшевишката партия начело с Ленин и Сталин. Ленин и Сталин ръководиха отбраната на страната заедно с най-добрите дейци на болшевишката партия.
Непосредствен вдъхновител и организатор на най-важните победи на Червената армия беше Сталин. Навсякъде, където по фронтовете се решаваше съдбата на революцията, партията изпра-
70
щаше Сталин. Той беше творецът на най-важните стратегически планове. Сталин ръководеше решаващите бойни операции. При Царицин и при Перм, при Петроград и против Деникин, на запад против панска Полша и на юг против Врангел — навсякъде желязната воля и стратегическият гений на Сталин осигуряваха победата на революцията. Сталин беше възпитател и ръководител на военните комисари, без които, според определението на Ленин, не би имало Червена армия.
С името на Сталин са свързани най-славните победи на нашата Червена армия.