Пражката конференция със своите решения предсказа неизбежността на революционния подем в недалечно бъдеще и взе всички мерки, за да можа партията да посрещне този подем напълно подготвена. Конференцията избра болшевишки Централен комитет, създаде практически център за ръководство на революционната работа в Русия (Руско бюро при ЦК) и взе решение за издаване на „Правда”. Конференцията избра задочно Сталин, който още от 1910 г. е пълномощник на ЦК на партията („агент на ЦК”), за член на ЦК на партията. По предложение на Ленин Сталин застава начело на Руското бюро при ЦК. Но Сталин беше на заточение, трябваше да се организира неговото бягство. По нареждане на Ленин при Сталин във Вологда пристига Серго Орджоникидзе, осведомява го за решенията на Пражката конференция. И на 29 февруари 1912 г. Сталин отново избягва от заточение. През краткото си стоене на „свобода” Сталин разгръща енергична дейност: обхожда по нареждане на ЦК най важните райони на Русия, развива подготвителна дейност във връзка с предстоящото
43
празнуване на Първи май, пише известния първомайски позив на ЦК и ръководи седмичния болшевишки вестник „Звезда” в Петербург през време на ленските стачки.
Мощно оръжие в ръцете на болшевишката партия за укрепване нейните организации и за спечелване влияние сред масите беше всекидневният масов болшевишки вестник „Правда”, излизащ в Петербург. Той беше основан съгласно указанието на Ленин, по инициатива на Сталин. Под ръководството на Сталин е бил подготвен първият брой на „Правда” и опрецелено направлението на вестника.
„Правда” възникна заедно с новия подем на революционното движение. На 22 април (5 май по нов стил) 1912 г. излезе първият брой. Това беше истински празник за работниците. В чест на появяването на „Правда” е взето решението 5 май да се счита за празник на работническия печат.
„„Правда” през 1912 г. — това е полагане основите на победата на болшевизма през 1917 г.” [1] — пише другарят Сталин по случай 10-годишнината на „Правда”.
На 22 април 1912 г. Сталин е бил арестуван на улицата в Петербург и
след неколкомесечен затвор заточен този път по-далеч — в Наримския край,
за три години. Но още на 1 септември 1912 г. Сталин отново избягва от заточение
в Петербург. Тук той редактира болшевишкия вестник „Правда” и ръководи
дейността на болшевиките в избира-
1. „Правда”, бр. 98, 5 май 1922 г.
44
телната кампания за IV Държавна дума. Преследван по петите от полицията, Сталин с голям риск говори иа редица набързо свикани събрания в заводите. Но работническите организации и самите работници пазят Сталин и го закрилят от полицията.
Много голяма роля в тази кампания, която се увенча с победата на партията,
изигра написаното от Сталин „Поръчение на петербургските работници до своя
работнически депутат”, което получи висока оценка от Ленин. Като изпраща
„Поръчението” в печатницата за отпечатване, Ленин пише: „Непременно да
се върне!! Да не се изцапа. Крайно важно е да се запази този
документ.” В писмо до редакцията на „Правда” Ленин нарежда: „Непременно
поместете това поръчение до петербургския депутат на видно място с едър
шрифт.” [1] Сталиновото „Поръчение” напомняше на работниците за неразрешените
задачи от 1905 г. и ги призоваваше към революционна борба, към борба на
два фронта — както против царското правителство, така и против либералната
буржоазия, която търсеше съглашение с царизма. След изборите Сталин работи
по ръководството на болшевишката част от фракцията в Думата. Заедно със
Сталин в Петербург работят Я. Свердлов и В. Молотов, които вземат активно
участие в ръководството на „Правда”, в избирателната кампания и в думската
фракция. През този период между Ленин и Сталин се установява още по-тясна
връзка. В своите писма Ленин напълно одобрява дейността на Сталин, неговите
речи,
1. В. И. Ленин, Сочинения, т. XXIX, изд. 3-е, стр. 78.
45
неговите статии. Сталин на два пъти ходи в Краков при Ленин: през ноември и в края на декември 1912 г. на съвещанията на ЦК с партийните работници.
Намирайки се в чужбина, Сталин пише книгата „ Марксизмът и националният
въпрос”, която Ленин ценеше много високо. За този труд Ленин пише: „В теоретическата
марксическа литература... основите на националната програма на социалдемокрацията
вече са осветлени през последно време (на първо място тук изпъква статията
на Сталин).” [1] Трудът на Сталин „Марксизмът и националният въпрос” е
най-крупното произведение на болшевизма по националния въпрос на международната
арена преди войната. Това е теорията и програмната декларация на болшевизма
по националния въпрос. В този труд рязко и силно са противопоставени
два метода, две програми, два мирогледа в националния въпрос — на II Интернационал
и на ленинизма. Сталин заедно : Ленин разгроми опортюнистическите възгледи
и догми на II Интернационал по националния въпрос. Ленин и Сталин разработиха
марксическата програма по националния въпрос. В своя труд Сталин даде марксическа
теория за нацията, формулира основите на болшевишкия подход към разрешаването
на националния въпрос (изискването националният въпрос да се разглежда
като част от общия въпрос за революцията и в неразривна връзка с цялата
международна обстановка в епохата на империализма), обоснова, болшевишкия
1. В. И. Ленин, Сочинения, т. ХVII, изд. 3-е, стр. 116.
46
принцип за интернационалното сплотяване на работниците.
На 23 февруари 1913 г. Сталин е арестуван на вечеринката, устроена от Петербургския комитет на болшевиките в залата на Калашниковата борса. Този път царското правителство заточва Сталин в далечния Турухански край за четири години. Сталин отначало живее в селището Костино, а след това, в началото на 1914 г., царските жандарми, опасявайки се от ново бягство, го изпращат още п`о на север — в селището Курейка, до самия полярен кръг. Тук той прекарва 1914, 1915 и 1916 г. Това е най-тежкото място за политическо заточение, което е могло да съществува в глухия далечен сибирски край
През лятото на 1914 г. започна империалистическата война. Партиите на II Интернационал позорно измениха на пролетариата, преминаха на страната на империалистическата буржоазия. Само Ленин и болшевиките останаха верни на бойното знаме на интернационализма, само болшевишката партия незабавно и без колебания вдигна знамето на решителна борба против империалистическата война. Отрязан от целия свят, откъснат от Ленин и от партийните центрове, Сталин заема ленинска интернационалистическа позиция по въпросите на войната, мира и революцията. Той пише писма до Ленин, говори на събрания на заточените болшевики в село Монастирско (1915 г.), където заклеймява с позор страхливото и предателско поведение на Каменев по време на процеса срещу болшевишката „петорка” — депутати от IV Държавна дума. Той приветствува (1916 г.) заедно с група заточени бол-
47
шевики легалното болшевишко списание „Вопросы страхования”, като изтъква, че задачата на списанието е да положи „всички усилия и старания за идейно застраховане работническата класа на нашата страна от дълбоко развращаващата, антипролетарска и коренно противоречеща на международните принципи проповед на господа Потресовци, Левицки и Плехановци”.
През декември 1916 г. Сталин, мобилизиран в армията, бива изпратен по етапен ред в Красноярск, а след това в Ачинск. Тук го застига новината за Февруарската революция. На 8 март 1917 г. Сталин заминава от Ачинск и по пътя изпраща приветствена телеграма на Ленин в Швейцария.
На 12 март 1917 г., понесъл мъжествено всички несгоди на туруханското заточение, Сталин е отново в Петербург — революционната столица на Русия. ЦК на партията възлага на Сталин ръководството на вестник „Правда”.
Болшевишката партия е току-що излязла из нелегалност. Много от най-видните и активни членове на партията се завръщат от далечните заточения и от затворите. Ленин се намира в емиграция. Буржоазното Временно правителство задържа неговото пристигане по всякакъв начин. В този отговорен период Сталин сплотява партията на борба за прерастването на буржоазнодемократическата революция в социалистическа. Заедно с Молотов Сталин ръководи дейността на Централния комитет и на Петербургския комитет на болшевиките. В статиите на Сталин болшевиките получават принципиални ръководещи указания за своята работа. Още в първата статия
48
„За съветите на работническите и селските депутати” Сталин пише за главната задача на партията:
„Да се укрепят тези съвети, да се направят повсеместни, да бъдат свързани помежду си начело с Централния съвет на работническите и селските депутати като орган на революционната власт на народа.” [1]
В статията „За войната” Сталин посочва, че характерът на империалистическата война не се е изменил от преминаването на властта в ръцете на Временното правителство, че войната от 1914—1917 г. и при буржоазното Временно правителство си остава грабителска, несправедлива.
Сталин, Молотов и други заедно с мнозинството от партията отстояват
политиката на недоверие към империалистическото Временно правителство,
борят се против меншевико-есеровското оборончество и против полуменшевишката
позиция за условна поддръжка на Временното правителство, която заемат Каменев
и други опортюнисти.
1. И. В. Сталин. Сочинения, т. III, стр. 2.