Йосиф Висарионович Сталин. Кратка Биография
 
III
 

Първата руска революция завършва с поражение. Между края на първата и началото на втората революция изминават 10 години, през време на които болшевиките героично и самоотвержено, упорито и неуморно организирват масите, възпитават ги в революционен дух, насочват тяхната борба, коват бъдещата победа на революцията.

За Ленин и Сталин това са години на непримирима борба за запазване и укрепване на нелегалната революционна партия, за прозеждане на болшевишката линия в новата обстановка, години на напрегната работа по организирането и възпитаването на работническите маси, години на особено упорита борба против царската полиция. Царизмът чувствува, че в лицето на Сталин той има работа с изключителен революционен деец, и по всякакъв начин се стреми да лиши Сталин от възможността да развива революционна дейност. Арестите, затворът и заточението следват един след друг. От 1902 до 1913 г. Сталин бива арестуван седем пъти, заточен — шест пъти, бяга от заточение пет пъти. Едва успели царските слуги да въдворят Сталин на

37
 

ново място на заточение, и той отново бяга и отново на „свобода” кове революционната енергия на масите. Само от последното, туруханското, заточение Сталин бива освободен от Февруарската революция през 1917 г.

От юли 1907 г. започва бакинският период от революционната дейност на Сталин. След като се завръща от V (Лондонски) конгрес на РСДРП, Сталин напуска Тифлис и по нереждане на партията се установява в Баку — най-големия индустриален район на Закавказието и извънредно важен център на работническото движение в Русия. Тук той развива трескава дейност по сплотяването на бакинската организация около лозунгите на Ленин, по спечелването на работническите маси под знамето на болшевизма. Сталин организира борбата по изместването на меншевиките от работническите райони на Баку Балахани, Биби-Ейбат, Чорний город, Белий город), Сталин ръководи болшевишките нелегални и легални органи („Бакинский Пролетарий), „Гудок”, „Бакинский Рабочий”). Сталин ръководи избирателната кампания за Ш-та Държавна дума. Написаното от Сталин „Поръчение до социалдемократическите депутати в III Държавна дума” се приема на 22 септември на събранието на пълномощниците на работническата курия в Баку. Сталин насочва борбата на бакинските работници. Неговото ръководство на голямата кампания около съвещанието на работниците и собствениците на нефтени предприятия при сключването на колективния договор е блестящ образец за провеждане гъвкава ленинска линия на съчетаване нелегалната с

38
 

легалната работа в условията на реакцията. Умело провеждайки ленинската тактика на мобилизиране работническите маси за политическа борба против царската монархия, Сталин спечелва победа за. болшевиките в тази кампания. В мрачната нощ на Столипиновата реакция пролетарският Баку представлява невиждано зрелище: разгръща се пролетарската борба, по цяла Русия гърми гласът на Сталиновата рожба — легалните болшевишки вестници. „Последните мохикани на масовата политическа стачка!” [1] — така характеризира Ленин героичната борба на бакинските работници през 1908 г.

Сталин сплотява около себе си здраво ядро от изпитани болшевики-ленинци — Фиолетов, Саратовец (Ефимов), Вацек, Боков, Малигин, Орцжоникидзе, Джапаридзе, Шаумян, Спандарян, Ханлар, Мемедов, Азизбеков, Кязи-Мемед и др. В края на краищата Сталин постигна пълна победа на болшевизма в редовете на бакинската организация. Баку се превръща в крепост на болшевизма. Под ръководството на Сталин бакинският пролетариат води героична борба, намирайки се в първите редици на общоруското революционно движение.

Бакинският период има огромно значение в живота и дейността на Сталин. Ето какво казва Сталин за този период:

„Двете години революционна работа сред работниците от нефтената промишленост ме закалиха като практически борец и като един от практическите ръководители. В общуване с такива изтък-
 

1. В. И. Ленин. Сочинения, т. XV, изд. 3-е, стр. 3.

39
 

нати работници в Баку като Вацек, Саратовец и др., от една страна, и в бурята на най-дълбоките конфликти между работниците и нефтените капиталисти— от друга страна, аз за първи, път разбрах какво значи да се ръководят големи работнически маси. Там, в Баку, аз получих по такъв начин второто свое бойно революционно кръщение.” [1]

На 25 март 1908 г. Сталин бива арестуван и след почти осеммесечен затвор заточен за две години във Вологодска губерния, в Солвичегодск. Още на 24 юни 1909 г. той избягва и се завръща на нелегална работа в Баку. Сталин напълно поддържа позицията на Ленин, решително се обявява против ликвидаторите и отзовистите. В централния партиен печат се появяват историческите Сталинови „Писма от Кавказ”, във вестник „Бакинский Пролетарий”— статиите: „Партийната криза и нашите задачи”, „Из партията” и други, в които Сталин прави смела критика на състоянието на партийните организации и начертава план за преодоляване на кризата в партията. Тези произведения на Сталин съдържат съкрушителна критика срещу ликвидаторите. С примера на тифлиските меншевики се разобличава ренегатството на ликвидаторите по програмните и тактически въпроси. Те рязко осъждат предателското поведение из помагачите на троцкизма и издигат най-близките задачи, осъществени по-късно на Пражката партийна конференция: свикване на общопартийна конференция, издаване на легален
 

1. „Правда”, бр. 136, 16 юни 1926 г.

40
 

партиен вестник и създаване на нелегален практически партиен център в Русия.

На 23 март 1910 г. Сталин бива отново арестуван в Баку и след половин година затвор е изпратен обратно на заточение в Солвичегодск. Оттам Сталин се свързва с Ленин, в края на 1910 г. му пише писмо, в което напълно поддържа Лениновата тактика за партиен блок на привържениците на запазването и укрепването на нелегалната пролетарска партия, рязко бичува „плесенясалата безпринципност” на Троцки и предлага план за организиране дейността на партията в Русия.

От втората половина на 1911 г. настъпва петербургският период от революционната дейност на другаря Сталин. На 6 септември 1911 г. другарят Сталин нелегално пристига от Вологда в Петербург. В Петербург другарят Сталин установява връзка с петербургската партийна организация; насочва и организира борбата против ликвидаторите — меншевиките и троцкистите; сплотява и укрепва болшевишките организации на Петербург. На 9 септември 1911 г. другарят Сталин е арестуван в Петербург и заточен във Вологодска губерния, откъдето му се удава да избяга през февруари 1912 г.

През януари 1912 г. става крупно събитие в живота на партията. Пражката конференция на РСДРП, като изгони от партията меншевиките, сложи началото на партия от нов тип, партията на ленинизма, болшевишката партия.

Болшевиките подготвяха такава партия, партия от нов тип, още от времето на старата „Искра”. Те я подготвяха упорито, настойчиво, без да се спират

41
 

пред нищо. Цялата история на борбата против „икономистите”, меншевиките, троцкистите, отзовистите, идеалистите от всички видове, включително и емпириокритиците, беше история на подготовката на такава именно партия. Основна и решаваща роля в тази подготвителна работа изиграха такива трудове на Ленин като „Какво да се прави?”, „Крачка напред, две крачки назад”, „Двете тактики на социалдемокрацията в демократическата революция”, „Материализъм и емпириокритицизъм”. Сталин е верен съратник на Ленин в тази борба против многобройните врагове, вярна опора в борбата за създаване на революционна марксистка партия болшевишка партия.


[Previous] [Next]
[Back to Index]