КАК СЕ БРАНЕШЕ НАРОДА В МАКЕДОНИЯ
Иван Михайлов

В с. Смърдеш, Костурско

В костурските села Смърдеш, Косинец, Лобаница и Връбник, както и в много други села, е имало две партии: екзархисти и патриаршисти, които враждували и си пакостили. Уморени от дългогодишни ежби, през м. март 1903 година се помирили. Трогателно е било помирението в с. Смърдеш, дето еднокръвни братя си подали ръка за сговор и любов. За тоя акт, бележит за живота па с. Смърдеш, бил съставен един вид протокол и бил подписан от първенците и старейшините в присъствието на цялото население.

Ето част от съдържанието на тоя документ: „Долеподписаните жители от с. Смърдеш от 300 къщи - чисто български, днес 11 март 1903 година се събрахме всички на общо събрание в черквата „Св. Георги" и, след като си припомнихме всичкото си минало от 10 години насам по воденето на две ужасни партии - едни „екзархисти" и други „патриаршисти" - и след като видяхме откъде произлизаше злото на това ни назадничество и отпадък, решихме всички едногласно да турим край на раздорите в селото ни и да махнем тази заблуденост - патриаршията - която е причина да додем до такова отчаяно положение. От отдавна всички припознавахме, че сме чисти българи".

На другия ден селото дало заявление до местните власти, че се отказват от патриаршията.

Щом гръцкият костурски владика научил новината, се явява в правителството и обвинява първенците на селото като привърженици на революционната организация. Първенците и свещениците били откарани с вериги в Битоля. Един случай, отдавна дебнат от гръцкия владика, му помогнал люто да си отмъсти на отметналото се негово паство от Смърдеш. Една революционна чета, следена и предадена от владикови хора, свързва сражение с турски аскер. След борбата турски пълчища от войска и башибозук нахълтват в селото, напръскват къщите с газ и обръ-, щат топовете срещу селото. Пожар и клане, обир и обезчестяване вилнеели няколко часа над селото: 200 къщи бяха опожарени, 87 души жени, деца и старци изклани, 50 души наранени, 35 жени обезчестени. Свещениците изклани, училището и черквата опепелени, всичкият добитък разграбен. Пълно разорение. Тогава „христовият" пастир се оказва на висотата на поста си. Праща свои 15 души гавази и чибукчии придружени от жандари, да обиколят нещастните жертви, увещавани с ласкави обещания да се вкарат в стадото му. И понеже жителите на с. Смърдеш, както и на селата Косинец, Лобаница, Връбник, Въмбел, Мокрени и Бобища които тоже са били опожарени, отказали да се подчинят, били изоставени без свещеници, та мъртвите били погребани без опело. По-събудените хора са били арестувани, зверски измъчвани и изпращани в Битолския затвор. Костурската гръцка митрополия е съставила списък на немирните селяни и по него правителството се водело при терора. Но демонските козни на гръцките агитатори, на първо място на костурския свещеноначалник, останаха ялови. Смърдешани се показаха челик в запазване на своя майчин език и в отстояване заветите на бащите си.

[Previous] [Next]
[Back]