В Прилеп
На 25 септември 1896 година ст. ст. Битолският владика Александрос ненадейно се изтърсва в Прилеп; явява се при каймакамина, от когото иска стражари, да го придружат до монастирите Слепче и Зързе, които бяха екзархийски обители. Българската църковна община веднага се събира на заседание и разпорежда моментално еснафско събрание. Нито час не се мина църковния двор се напълни с народ; чаршията се затвори. Градинари, дървари, кираджии и всички, които имаха коне или магарета, образуват импровизирана кавалерия и по своя инициатива излизат вън от града и хващат пътищата, що водят към монастирите. Касапите се мобилизират: с тояги, касапски касатури, с неизчистени шкембета, черва и разни отпадъци и залавят градските улици. Хилядна тълпа от жени и деца обсажда правителствения дом и думкайки не позволява да се появи владиката. Цялата жандармерия става на крака и с голи щикове се опитва да отвори блока дата. Нищо не помогна. Повикана е на помощ и кавалерията. Тя отваря път и тържествующия пастир веднага стремително се отправя по пътя. Вън от града се нахвърлят върху му всички касапи и го обсипват с шкембета и черва; разпрягат файтона, убиват един от конете, разоръжават тримата гавази. Съпроводачите 15 души жандарми се вкаменяват пред народния гняв. Скоро стига войска, спасява владиката от истинска погибел и го завежда обратно в града. Той отива в телеграфната станция, от дето подава дълги депеши против прилепските граждани, възбунтувани и дигнали оръжие против царски хора и държавата. Комендантът -един справедлив и мъдър мъж - обяснява как стои въпроса и хвърля цялата вина върху неканения гост - гръцкия владика. Още същия ден, под силен конвой и въпреки протестите му, владиката беше върнат в Битоля. Конвоят трябваше да стои 3-4 часа вън на полето, за да може „доблестният" кириарх да се върне в прибежището си под закрилата на тъмната нощ. Тоя ден Прилеп ликуваше: като че ли всякоя къща женеше син - първенец. И прилеп-ската младеж ликуваше, защото монастирите се запазиха!