В с. Карлуково, Зъхненско
На 19 януари 1905 година (ст. ст.) гръцкият драмски владика е наклеветил пред турските военни власти като бунтовник селския свещеник на с. Карлуково Иван. Властите изпращат двама стражари със заповед да доведат свещеника в правителствения дом. Те отиват право в черквата, дето свещеника служил вечерня, да го измъкнат от черква. Свещеникът се възпротивил. Селяните гарантирали вкупом и молили стражарите да оставят свещеника им да свърши службата. Ала молбата им останала нечута: свещеникът бил силом измъкнат и в тъмна и мразовита нощ подкаран като разбойник за града. И вместо да бъде заведен в правителствения дом, бил предаден на гръцкия драмски владика. Щом стражарите приели отпадналия от умора и студ свещеник, жестокият архипастир се нахвърлил върху му със закана, че няма да излезе жив от митрополията, ако не се откаже от екзархията. Свещеникът отказал да подпише предварително приготвеното заявление. Тъкмо сред нощ фанариотинът, придружен от своя дякон и гаваз, влиза в стаята, дето е бил затворен свещеникът. Пак подновява поканата, но последният остава непоколебим. Гръцкият свещеноначалник разгневен се хвърля върху стария свещеник, изскубва му брадата и косите и го тиква в едно подземие. Селяните всички се явяват пред драмския мютесариф и най-настоятелно искат да се освободи свещеника. Селяните били повикани поотделно в полицията, дето им се заповядало да признаят за свой духовен глава гръцкия митрополит и подпишат за тая цел едно прошение, в противен случай ще бъдат немилостиво преследвани като комити. Селяните не се съгласили и отговорили, че ако не се освободи свещеника им, ще отнесат работата в Цариград на самия султан. Народното съгласие и твърдост победили. Турските власти освободили свещеника и той се върнал обратно в селото при голяма радост на всички селяни.