В Битоля
1860 година е знаменателна за битолските българи.
През месец август 1860 година в тоя град се откри елински революционен комитет. Участниците бяха заловени. По решение на великия везир Мехмед Кабразла паша, който обикаляйки областта, дошел в Битоля, един от съзаклятниците - Мино Биша -бил осъден за заколение и присъдата се изпълнила на бял ден сред чаршията. Това стреснало силно гъркоманите, а също накарало турците да засилят българския елемент.
През същата година българите поискали от тамошния гръцки митрополит - прочутия Венедик - да изкара ферман за нова черква, гдето да се чете по славянски. Венедик преследван от самите гърци, които го обвинявали, че предал гръцкия комитет, се съгласил и с това искал да притегли на своя страна българите. Самото правителство, разсърдено на гърците, благосклонно подпомагаше българите. Черквата се съгради и освети през 1864 година със средства и труд на българите; нито един от гъркоманите не помогна ни с едно петаче. Пръв свещеник в тая черква беше поп Георче Апостоловски, родом от Прилеп. Отначало се служеше по ред: еднаж на славянски от поп Георче, а после на гръцки от изпратения гръцки свещеник. Гъркоманите настояваха да се служи само на гръцки.
През месец февруари 1865 год., в неделен ден, гъркоманите нападат в речената църква българския свещеник поп Георче, скриват славянските книги и заемат пангаря. Понеже в Битоля пазарен де беше понеделник, по тоя случай имало мнозина прилепчани дошли в града по търговия. Като научават за нападението, всички дотичат в черквата и се нахвърлят на гъркоманите. Става формален бой. Прилепчаните Коне Илиев, Илчо Колчак, Диме Черекзерде, Ив. П[оп]стефанов, Кимо Дейков и много други си отишли в Прилеп с разбити глави, изподращено лице, счупени ребра, ала победили: успяват да изпъдят нападателите и да им внушат респект. Стария ред на служене на двата езика се запазил.
Успоредно с успеха в борбата за черква върви и оная за училище.
На 1 януари 1862 год. в квартала „Бяла Чешма" се отваря българско училище в една малка и тъмна стая - част от елинското училище в тоя квартал. Учител на българските деца бил Иван Жинзифов, баща на известния поет Райко Жинзифов. На учителя се плащало от еснафа. В това мизерно положение училището се клатушкало до 1868 година. През тази година патриаршията вдигнала от Битоля владиката Венедик и на негово място дошел някой си Партений, прост и неопитен. По внушение на гъркоманите подал до битолския мютесариф две прошения: с едното искал възвръщането на черквата „Св. Неделя", а с другото наклеветил българските водители - д-р Мишайков и Д. Робев - като оръдия на панславизма. Тия две прошения бяха скърпени с някои подписи от гъркоманите. Същевременно българските еснафи, повече от 20 подават контрапрошения, покрити с повече от 10000 подписи в защита на своите водители. Мнозина турски първенци също се застъпват в защита на българските водители и така биват последните спасени от заточение. Владиката пренася въпроса до валията в Солун. Веднага последва анкета и българските водители бяха напълно оправдани, черквата запазена за тях и не се минаха две - три месеци владиката беше вдигнат от Битоля. На самия ден Коледа 1868 година българите изгониха от "Св. Неделя" гъркоманския свещеник и псалта.
През 1869 година доведоха от Прилеп още двама свещеници, които се явиха пред новия владика Иларион, да им разреши да служат. Владиката не само не ги приел, а поискал от властта да ги върне назад и да бъде затворена черквата. По негово нареждане, гъркоманските деца са хвърляли кал и развалени яйца по българските свещеници и първенци.
В един неделен ден, в сборната черква „Св. Димитри", след архиерейска служба, владишкия дякон държал на български слово и от името на владиката произнесъл анатема (проклятие) кой стъпи в българската черква или покани български свещеник. В „Ени-махала", чисто българска, жителите изгонват гръцкия учител и затворили училището. През нощта владиката изпраща своя дякон с неколцина гъркомани, които счупили ключа и поставили друг ключ. На другия ден цялата махала, повече от 2000 души, се явява пред мютесарифа и иска да им се предаде ключа от училището, градено с техен труд и жертви. Същевременно искат наказание на владиковите хора. Сам мютесарифа се явява, предава им ключа и се обръща към махаленците: „Деспот ефенди янглъш етмиш афетин" (Дядо владика направил грешка, простете му) След такива борби между битолските българи и гъркоманите, първите заякнали числено и усилени в съзнанието на своята народност и право, повече не могли да търпят гръцките издевателства и интриги.
На 26 октомври 1869 година, ден Св. Димитрий, храмов празник на съборната битолска църква - битолските българи забраняват да се спомене на службата в църквата „Св. Неделя" името на гръцкия владика и патриарха и от тоя ден тържествено и официално се прибраха в лоното на българската самостоятелна народна черква. На другия ден се образува първата българска църковна община в гр. Битоля при състав: д-р Мишайков, Д. Робев, Д. Радев, Д. Ацев, Ап. Камбуров, Ноне Грънчаров, Ризо Димитров и Христо Шекерджията.
Така възкръсна българина в Битоля, за да играе по-после много важна роля в културното, народностното и политическото развитие на населението в Западна Македония.