КАК СЕ БРАНЕШЕ НАРОДА В МАКЕДОНИЯ
Иван Михайлов

Във Воден

С изключение на гр. Битоля, от всичките западномакедонски градове Воден е бил едно от най-мощните гнезда на елинизма, макар че, както в града, тъй и в околията му да не е имало чисти елини. Българското пробуждане е срещало в лицето на воденските патриаршисти най-голямата и безскрупулна пречка в своето развитие.

Въпреки това във Воден, още рано, преди учредяването на екзархията, започна да повява лъха на народно свестяване. Благодарение саможертвеното родолюбив на първенци като Гогов, Занешев и много други, тук се открива българско училище още през 1868 година.

В Македония училището и църквата са вървели ръка за ръка и там гдето не е имало църква, школото е кретало.

Гъркоманите във Воден разполагали със 7 черкви, а събудилите се българи - нито с един молитвен дом. Трябвало на всяка цена да се обсеби поне една от градските. Око било хвърлено на черквата „Св. Врач".

На сам ден 21 май (ст. ст.) 1869 година - на празника Св. Константин и Елена - българите рано-рано обсебват черквата и започват служба на славянски език, при стечението на хиляден народ. Гъркоманите веднага съобщават на каймакамина за станалото и той, със силна стража, се явява сред богослужението. Стражарите с прикладите на пушките мушкат кого завърнат: жени, деца, старци. Сам каймакамина с камшик подгонва жената на Хр. Камчев. Последната с чадъра си чуква по ръката разярения блюстител. Захваща се една неравна борба между жени и стражари. Последните се нахвърлят на учителката Станислава, но тя сполучва да избяга заедно с учениците си през олтаря. На улицата била посрещната от жени гъркоманки, които я хващат за косите и се готвят да я хвърлят в реката. Сега идва ред на учениците. С камъни и сопи те пропъждат гьркоманите и спасяват своята учителка. П" донос на гъркоманите арестуват всички български първенци: Занешеви, Хр. Бошков, Хр. Камчев, Хр. Лимбарчев и други и ги отвеждат в Солун в затвора „Канликуле". След 5-6 месечен затвор във Воден се явява сам Солунския валия и проучва въпроса. Валията бил посрещнат бляскаво от българите, които му изложили работата и получили обещание за скорошното освобождение на затворниците. Веднага след отиването на валията учителката заминала за Солун и се явила при жената на Вали-паша, на която се оплакала: „Милостива госпожо, ние искаме да се молим Богу и за Царя на своя роден език. Във Воден има 7 черкви, а ние се черкуваме в къщи! В града има 3 училища, а ние учим в къщи. За 80 деца гърците държат и трите училища, а аз с 210 ученици се измъчвам в една къща от две стаи. Моля Ви госпожо, подействувайте пред Вали-паша да освободи нашите затворници".

При тия думи тя й поднесла и една много хубаво везана възглавничка. Госпожата обещала да ходатайствува. И наистина, след няколко дни затворниците били освободени и черквата предадена на българите. Гъркоманите преглътнали този хап, ала техните козни не са престанали никога и винаги очаквали удобни моменти за да напакостят и унищожат всеки български успех. Дълга е била борбата и ожесточена и много жертви са дали воденчани за своето народно съзнание.

[Previous] [Next]
[Back]