КАК СЕ БРАНЕШЕ НАРОДА В МАКЕДОНИЯ
Иван Михайлов

В Кичево

Както в Дебърско и Реканско, тъй и в Кичевско, никога българската реч не е била застрашавана от загиване и никога насреща си не е имала сериозен враг. Както първите две западномакедонски покрайнини, тъй и Кичевската е била под ведомството на гръцкия патриарх само по име: гръцки език гръцко книжовно слово никога не са господствували там. Три са причините за този утешителен исторически факт.

Първата причина е, че този край е без съобщения и почти отделен от света. Втората причина е потурчването. Третата и най-мощната причина се крие в дейността на монастира „Пречиста" верен хранител на вековния отечески завет и светилник, който е пръскал зарите на народна просвета.

Понеже отхвърлянето на фенерското иго в Кичевско е свързано с живота и дейността на един негов син - Козма Пречистански, ние ще изложим тук по-обстойно биографията на тоя будител и по той начин, мислим, ще осветлим пътя, по който кичевския българин е минал, за да се отрече от натрапеното духовно началство и тръгне по пътя на просветата и напредъка.

Дядо Козма е роден в Село Орланци, Кичевско, около 1836 година, а почина в гр. Кичево в първите дни на месец януари 1916 година. На четиригодишна възраст той останал сирак и бил прибран от чичо си хаджи Теодосий, игумен на „Пречиста". След свършване на монастирското училище бил изпратен на учение при знаменития Йордан Джинот в гр. Велес, гдето учил цели три години. После младия Константин (мирското име на дядо Козма) отишел на учение в гр. Крушево при учителя Шумков, в Битоля при Манчев и Жинзифов и най-сетне в Скопие, при именития даскал Стоенчо. След свършването на учението при поменатите учители, Козма се върнал в монастира „Пречиста". Той бил силно надъхан с пламенни мечти, идеи и планове за борба с духовните гнетители на българския народ в тоя край. Като достоен ученик на Джинот, Козма е хвърлил пръв семето за националните борби. Неговата будителска дейност започва усилено след избирането му за игумен на „Пречиста", което е станало на 25 май ст. ст. 1873 година. Новият игумен щом поел управлението на монастиря, първата му работа е била да построи отделна сграда за училището. Заедно с училищното здание той съградил и обширната монастирска трапезария, гдето всеки гладен намирал залък хляб. Всички се отзовали и събранието станало под председателството на игумена Козма. В това събрание се съставил и подписал следния протокол:

„Долуподписаните духовници съобщаваме с клетва пред Бога и пред съвестта си, че от днес занапред няма да споменуваме в черквите си името на гръцкия владика Антима, а ще припознаваме Св. Българска Екзархия за свое духовно началство..."

След подписването на тоя исторически акт, присъствуващите свещеници отслужили тържествена служба, в която за пръв път се споменавало името на българския екзарх: Това събитие станало на 11 май 1874 год. - в деня на българските просветители Св. св. Кирил и Методий.

През юли 1874 година 60 кметове от кичевските села, начело със своите свещеници, дошли в монастиря и заявили на игумена, че се отказват от гръцкия владика и поискали клетва от игумена, че и той с целия монастир ще сторят същото. Дядо Козма това и чакал. Той отговорил на депутацията: „Като духовно лице не мога да дам клетва; но ако народът твърдо е решил да отхвърли чуждото иго, ако той постоянствува и не се спира пред никакви пречки и напасти, ако се води борбата до край, то аз ще съм първият между вас, които ще изложа гърдите си на опасностите от борбата!"

Ликуванията на народа били неописуеми. Гръцкият владика като разбрал работата, веднага дотърчал в Кичево. Предварително той поискал от правителството да се арестува игумена Козма и вследствие на тия му постъпки Козма бил отведен под конвой в Кичево и спрян. След това дошел в монастиря гръцкия владика, но монастирските братя му казали, че няма място, понеже стаите и черквата са затворени, и ключовете останали у затворения игумен. На другия ден владиката рано станал и поискал да се счупи черковната врата, за да служи. Събраният народ в монастира по случай събора обгражда черквата: жените се нареждат една до друга около последната и не дават никакъв достъп до нея. Общо дудукане на повече от 7 - 8000 гърла, подсвиркване и вик: „Не сакаме гръчки владика". Той бил принуден да избяга. Щом добягал до града, изпратил такрир до валията, с който обвинил игумена Козма в бунтовничество. На 14 септември ст. ст. под строг конвой, игуменът бил откаран в Битоля. Населението цяло се разтревожило. Повече от сто души заминали за Битоля по своя любим духовен отец. На 27 октомври, Димитровден, Козма бил изпратен на заточение в „Света Гора". Близо две години стоял в заточение. С помощта на един монах, родом от Кичевско, в 1876 г. дядо Козма сполучил да избяга в Цариград. През 1881 г. се завръща в Македония. Балканската и Междусъюзническата война завариха дядо Козма в епархията му. Когато през м. август 1913 година завоевателите на Македония ловяха българските духовници и учители и силом ги пропъждаха от родината им, явява се пред високопреосвещения архиерей един сръбски офицер, придружен с десетина войници със заредени пушки, и му предлага да напусне Кичево и епархията си и да замине за България. Доблестният старец се изправя и гордо заявява: „Моята епархия не е в България и нищо не може да ме раздели от моето стадо". Офицерът се връща при началството си за наставления. След малко пак се явява със заповед да го изхвърли от митрополията и под конвой да го закара в Скопие. Офицерът съобщава заповедта. Дядо Козма се обръща към него: „Синко, неверници турци не ме убиха, нека загина от куршума на православни славяни. Ако имате заповед, стреляйте!" и посочил гърдите си. Офицерът, смутен от смелостта на доблестния духовник, отстъпил. Ала страдащ от дълговременна тежка болест, митрополит Козма пада в легло и на 6 януари 1916 година склопи очи с благославяща десница.

Ние се спряхме дълго върху живота на мастития кичевчанец, защото историята на неговия живот е история на народностното съзнание в Кичевско.

[Previous] [Next]
[Back]