Във Велес
Велес никога не е познавал фанариотското иго, защото елинизмът никога не е хванал корени в тоя град. През това време и по-късно - до втората половина на миналия век, Велес се радвал на цветуще икономическо положение, защото неговите търговци са водили търговия с Австрия и Германия. Бидейки в постоянен допир с тия просветени страни, велешките търговци рано-рано са се загрижили за просвещението на своя роден град.
На първо място в реда на тия търговци стои Ангелко Палашев, който свършил средно образование в Австрия. По негово настояване през 1845 година се състави комисия за управление и издържане на училищата.
Още по-рано, през 1832 год., във Велес учението се даваше безплатно - нещо, което много късно се въведе даже в свободни страни. Обаче, в началото на втората половина на миналия век, когато черковният въпрос взе енергично да се развива от страна на българите, гръцката патриаршия беше заповядала на своите владици в Македония да употребяват всички средства, за да се задържи паството в нейното лоно. И велешкият гръцки митрополит се опълчил да въвежда гръцкия език в българските училища. Велешани приели хвърлената ръкавица и двубоят започнал. Владиката си служил с всички непростени средства. Тъкмо по това време във Велес учителствуваше знаменитият учител Йордан Джинот - най-големият враг на гръцките владици и най-разпаленият поборник за народна независима черква. Когато през 1861 год. посетил града великият везир Къбразли Мехмед паша, който обикалял провинцията с ревизорска цел, гръцкият владика се представил пред него и наклеветил българските учители, особено Джинот. Последвал обиск и намерили в къщата на Джинот български книги с революционно съдържание и Джинот биде изпратен на заточение в Гюзел - Хисар, една крепост в Мала Азия. По пътя Йордан е бил жестоко третиран; един джандарин с камшика му пръснал едното око. Велешани настръхнали и като един човек се дигнали против гръцкия владика.
Турското правителство гледало с недобро око на цъфтящия град, гдето владеело пълно единодушие между гражданите. То не давало ухо на молбите на велешани против гръцкия владика. Борбата продължавала без отпадане на духа. Търпението достигнало върха си. На 17 декември 1868 година едно грамадно мнозинство се събрало и решило да прекъсне връзките с гръцката патриаршия. На другия ден е било изхвърлено името на патриарха от богослужението. На третия ден голямо множество се събрало в училищния двор и с викове: „Не сакаме гръцки владика, долу!" - обиколило митрополията и насила искало да изхвърли от там владиката. Той напуснал дома и забягнал в една частна къща, гдето народът пак го заобиколил. Благодарение на стражата бил спасен от народния гняв. Тогава владиката телеграфирал в Цариград, че във Велес избухнало въстание. Централното правителство заповядало на битолския валия Ахмед паша да потуши въстанието. С цял полк войска той заминал за Велес, но гражданите са го посрещнали тържествено вън от града с викове: „Да живее султанът!" Пашата разпитал местните турци и разбрал, че тука няма никакво въстание, а народът се бори против патриаршията.
На 19 януари 1869 год. управителят повикал при себе си 250 души първенци и им съобщил телеграмата на великия Везир Али-паша, че Велешката епархия влиза във ведомството на народната българска черква. Радостта била неописуема. Велешани са се прегръщали по улиците и се целували. Единодушието, обичта към родното българско училище и родната българска черква и неотстъпчивостта на велешани победиха врага.
* * *
През 1891 година бяха подкупени в Башино-село, което отстои на един час от Велес, няколко семейства със сръбско злато. Сръбската пропаганда сполучила да подкупи също и един свещеник и по този начин да тури начало на сърбоманството в този край. Сърбоманите посещаваха селската черква, също и техния свещеник, но като прост посетител - богомолец.
Три дни преди Митровден на 1894 година, в един неделен ден, донасят в черквата за кръщаване едно сърбоманско дете. Сърбомански свещеник туря епатрахила и се готви да извърши тайнството. Въпреки протеста на епитропа и неколцината в черквата селяни, защото богослужението било свършено, детето бива кръстено от сърбоманския свещеник. Селяните се оплакват в българската митрополия от това насилие, а също и на каймакамина. Протестира пред последния и владиката. Ала вместо удовлетворение за онеправданите и наказание за похитителите, на самия Митровден, 4-6 души сърбомани нападат църковния клисар и му отнемат ключовете. Нови протести от българска страна. Околийския меджлис се събира и разглежда въпроса. Намира виновни сърбоманите и решава веднага да се предаде черквата на законните й собственици. Един юзбашия (поручик) бива натоварен да отиде в селото, да отнеме ключовете и ги предаде на българите.
Гръцкия владика (Дебърско - Велешки, без епархия) току що бил пристигнал във Велес. Сърбоманите заявили на юзбашията, че ключовете са у владиката, техния духовен началник. Оскърбен, юзбашията се връща в града и се скарва с каймакамина. След 3-4 дена първия е преместен в Скопие, сигурно по искане на каймакамина. Меджлиса наново се събира. Изисква от гръцкия владика ключовете; той отказва под предлог, че черквата е градена с ферман от името на патриарха. Тогава меджлиса решава да се изпрати един полицейски със силна охрана, за да наеме ключовете от селяните, понеже станало явно, че не са дадени на гръцкия владика, а се намират у сърбоманския свещеник. В случай, че не се намерят ключовете, да се счупи вратата. Обаче, щом се явил полицейския в селото, сърбоманския свещеник му предал едно тескере от каймакамина, че решението на меджлиса с отменено. Целият Велес и Башино-село негодуват. На 8 ноември сам българският владика и двама първенци заминават за Солун при валията Зехни паша, голям българомразец и декориран от сръбския крал за услуги. Валията решава: „българите да си направят нова черква, или пък да я разделят, или най-после да служат по ред".
Възмущението във Велес достига до най-голям край. На 11 същия месец велешани затварят своите черкви и училища и поднасят ключовете на каймакамина с протест да ги вземе и даде на сръбския консул в Скопие, понеже - заявили те - „Тук няма турски закони и не управлява вашия господар, а сръбския крал."
Въпросът се пренася в Цариград.
В това време със съдействието на каймакамина, се изпращат сръбски агитатори в селата на местността „Азот", гдето намират бедни хора, подкупват ги и създават сърбомански гнезда. В същото време Солунският валия пише до каймакамина да му даде по-будните българи от Велес и Башино-село, за да ги интернира като фесатчии (бунтовници). Ала не се мамят велешани и на предложенията от правителството да отворят черквите и училищата - отговарят: „Нам се забранява да имаме черкви и училища и защо да ги отваряме, когато утре, можете да ги отнемете и да ги дадете на сръбския консул..."
След тримесечна упорита борба българите тържествуват. Сърбоманският свещеник е преместен в Митровица. Черквата в Башино-село е предадена на законните й притежатели. Велес отвори своите черкви и училища на 28 януари 1895 година. Правдата, единодушието и братския сговор на велешани съкрушиха похитителите.