КАК СЕ БРАНЕШЕ НАРОДА В МАКЕДОНИЯ
Иван Михайлов

В Куманово

След сръбско-българската война, започва усиления и непрекъснат курс на сръбската пропаганда в Македония.

Отначало главната прицелна точка беше град Куманово, дето българското черковно-училищно дело здраво се развиваше и напредваше. До 1890 година в тоя град нямаше сръбско училище.

Сърбите не пожалиха парични средства, за да привлекат на своя страна привърженици от местното население и употребиха най-голям натиск върху кумановчани, които работеха в Сърбия. Те нямаха и не можеха да имат успех, докато им липсваше молитвен дом, като сборно място. Ето защо - цялото внимание, всичките грижи и усилия бяха насочени да се снабдят с черква. Окото им беше да заграбят градската черква „Свети Никола". След Винишката афера те имаха вече подкрепата на турските местни и по-висши власти, защото след тая афера турците гледаха подозрително на българското народно дело и дотогавашната им предпазливост по отношение близкото сръбско кралство се промени в българска вреда. Сръбската пропаганда намери сгоден случай и повдигна официално въпроса за предаването й на поменатата черква. Въпреки протестите на българската община, кумановският идаре-меджлис (околийски съвет) решава да удовлетвори желанието на сърбите.

Кумановци пренасят въпроса във вилаетски меджлис в Скопие, дето беше валия прочутия българомразец Хавъз паша. Под негов натиск вилаетският съвет утвърждава решението на кумановския съвет и бързо нарежда да се тури в изпълнение. Вестта за решението да се предаде черквата порази кумановци и те се явиха пред каймакамина със заявление, че ще се борят до край и с всички легални средства. Каймакамина доложи в Скопие за упоритостта на българите и от там последва заповед да се арестуват учителите и по-будните граждани. Обезглавени останаха кумановци и близо до отчаяние. Тъкмо тоя момент сърбите избират. Една заран, обиколени от кордон стражари, войски и правителствени чиновници, навлизат в оградата на черквата „Свети Никола".

Тогава настава върховен и величествен момент. Кумановските българки, начело със своята учителка Екатерина Гьоргиева Симитчиева буйно нападат войнишките кордони и смело се хвърлят в оградата, като застават пред вратата на черквата и със своите слаби гърди я бранят от посегателството на мръсни ръце. Командуващият офицер, който имал заповед да предаде черквата на сърбоманите, макар и чрез проливане на кръв, командува „на щик!" И цялата рота се хвърля с голи ножове против беззащитните жени. Първа пада мъртва, пронизана от турски щик, подкупен с християнско и славянско злато, неустрашимата Екатерина. Тя даде своя живот и живота на рожба в утробата си за спасяване на българското право и в защита на майчиния език. Блюстителите на реда останаха сразени от такава геройска смърт. И вместо да изпъдят атакуващите българки, те изпъждат своите протежета от черковния двор. Градът е наежен и заплашва бурята да се разрази до опасни размери. Българската депутация заминава за Скопие и иска незабавно връщането на затворената черква. Всесилният Хавъз паша е сломен. Сломи го великата жертва на Екатерина Симитчиева, за която поетът изпя:

„Предел не знаеше твойта любов
Къмто страната, тебе що създаде;
Да действуваш - в миг плана бе готов;
За таз страна ти два живота даде".


[Previous] [Next]
[Back]