КАК СЕ БРАНЕШЕ НАРОДА В МАКЕДОНИЯ
Иван Михайлов

В Щип

През целия си многовековен живот гр. Щип не познава чужд език в своите черкви и училища; нито някога е изменил праотеческия завет, - борба с враговете на народ и народност и самобитността ни. И колчем е бивал заставян да се отказва от своя свещен завет, давал е най-поучителен ритник на насилниците.

Тук ще говорим за един ритник, който бе нанесен по челото на сръбската пропаганда и я накара да не помирише още веднъж тоя град.

През м. октомври 1894 година в Щип сръбската пропаганда с помощта на подкупеното от нея турско правителство, откри училище в къщата на Зафир Сарафа и изпрати един учител и една учителка да учат, обаче, без ученици.

Щипяни решават да изчистят града си от язвата на разцеплението и с един удар, с един ритник. На 8 ноември ст. ст. целият град се стича на богомол в старата черквица „Св. Архангел Михаил", която се намира край града, в полите на хълма „Хисаря". Там отишли и сръбските просветители. Но още не влезли в черквата, голяма тълпа от деца ги заобикаля и почва с викове „ду-ду-ду-ду"... тумкане по празни тенекии и хвърляне на такива в краката на гостите, биене със снежни топки и кал, докато принуждават дошлаците да хукнат на бяг и да се скрият в къщата на сърбоманския поп Карта, един изменник за пари. Поп Карта, за да покаже своя сърбомански героизъм, стреля с револвер три пъти върху децата, без да улучи някое.

Тогава целия град се събира и определя 5-6 души първенци да се явят пред каймакамина и най-енергично да изискат от него незабавното изгонване на смутителите - сръбски агитатори, или, вътре в 24 часа, града ще се опразни от своите български жители. Първенците точно изпълняват своята мисия, въпреки заплашванията от страна на каймакамина, че ще ги изпрати на заточение. Същевременно телеграфират и до валията в Скопие и настояват своето искане. Правителството се вижда принудено да отстъпи и под силна охрана изпраща в Скопие сръбските учители. На другия ден щипяни се възползуват от празника, затварят чаршията и се отдават на веселие. Защото беше празник на българската твърдост и съзнание.

[Previous] [Next]
[Back]