В Емборе
Емборе е малка паланка находяща се в Южна Македония (Кайлярско), сега в пределите на Гърция. То е чисто българско гнездо, което е дало отлични родолюбци и обществени македонски дейци. На вратата на Македония, то винаги е било заплашвано от гръцкия терор; ала всякога достойно е отстоявало своето народно съзнание и е било страж против елинските домогвания.
Един светъл пример:
На 15 април 1895 година леринския гръцки владика, въоръжен с мартинка и револвер, както подобава на добър пастир, с гавази, заптии и 20 - 30 души цигани от с. Лъка пристигнал в Емборе. Учителят на селото Кръсте Димитров чукал клепалото, за да събере учениците си. Владиката схванал това, като зов към селяните да се съберат и му възпрепятствуват за влизане в черквата. Черквата „Св. Мина" по решение на правителството е била дадена на българите, а тъкмо в нея искал да влезне владиката. Последният разярен заповядал на своя гавазин да стреля против учителя. За щастие куршума не засегнал жертвата. Понеже църковните врати били затворени, владиката заповядал да се счупят. В това време в църковния притвор се явили няколко ембор-ци и епитропа Никола Чирков.
Владиката към селяните: Отворете черквата или предайте ми ключовете й.
- Тази черква е градена от нас, наша си е и имаме илям от царщината; на чужд владика не отваряме.
Владиката: Аз имам царски ферман и тая епархия е моя.
Никола Чирков: ферман имаш, за да бъдеш владика на гърците и на тия, що признават патриаршията; ние сме българи и припознаваме екзархията. Ако можеш счупи вратата и влез, ний ключове не даваме.
Владиката крайно разгневен напуска църковния двор и се прибира в една гъркоманска къща, като се заканва, че ще вземе черквата и люто ще отмъсти на вироглавците.
Чирков и мнозина селяни още тогава заминават за Кайляри да явят на каймакамина.
През нощта гръцкия първосвещеник скроява следната интрига: Накарва един от своите гавази да излезе на двора на къщата и да гръмне в прозореца на стаята, гдето е бил владиката. Свършено. Още през нощта владиката заминава за Кайляри и се явява при същия каймакамин, оплаквайки се, че българите искали да го убият. Правителството разпорежда да се арестува българската депутация и някои видни селяни. Възползувай от тая турска подкрепа, владиката повторно се връща в селото и прави опит да отнеме черквата. Сега на свой ред се изстъпват жените българки и заявяват на пристигналия юзбашия Емин ага Кепчевски, че „Живот дават, черква не дават". Пред тия решителни заявления на смелите българки, юзбашията си заминава, а владиката по-срамен, се връща обратно в Лерин.