ИВАН МИХАЙЛОВ, „МАКЕДОНСКА ТРИБУНА":
Македонското Освободително Дело и Преврата от 19 Май 1934 Година
 

Сръбската радост на 19 май

След пробива на Добро поле сърбите най-много се зарадваха когато падна убит Тодор Александров - за сметка на българите. Но на 19 май 1934 те се зарадваха повече отколкото при смъртта на Тодора. Защо? Очевидно е, че на 19 май те са спечелили нещо важно за себе си. А от това следва, че на 19 май българите са изгубили нещо твърде ценно и важно.

* * *

Мъртвилото в България на 19 май

Настроението в България на 19 май 1934 г. бе като при погребение. Защо? Кимон - Дамян нека си отговорят на този въпрос.

* * *

19 май е ден на сръбския реванш за 9 юни

На 19 май 1934 сърбите се реваншираха за 9 юни 1923 и то какъв срам - чрез същата българска армия, която в името на българския национализъм свали „югославянина" Стамболийски.

Впрочем, не е виновна армията, а тези които я подмамиха и използуваха за дела, каквито даже Стамболийски не извърши.

* * *

Сръбски планове спрямо българите

Дълги биха били скръбните страници, в които е нужно да се пишат един ден сръбските печалби след 1918 постигнати в средата на българското общество. На Добро поле България загуби физическата си мощ, оръжието; изгуби и територии. Но след това, по наше разбиране, сърбите постигнаха един по-голям успех - те внесоха морално раздвоение между българите, пръскаха отрова в българския дух. Чрез залисиите във взаимни борби, които те всячески подклаждат, сърбите целят да не може България вътрешно да закрепне, да не може тя да замисли и разреши успешно никакъв сериозен проблем за своето бъдеще. Чрез борбите, които инспирирват между дадени части от свободния български народ, от една страна, и поробените българи, от друга, сърбите се стремят да притъпят съпротивителната сила на македонския дух и да намалят любовта на македонеца към българщината. Те очакват едновременно в България да изстине всяка привързаност към македонците. Чрез „югославянската" агитация те искат да прережат крилете на българската народна гордост и вдъхновение. По този начин те няма да имат от изток сериозен противник в лицето на България, а ще имат един полузаб-луден, полуопиянен от „братство", „югославянство" народ, който в решителния момент може би сам ще погребе своята държавна независимост. В това отношение сръбският генерален щаб (може би повече той, отколкото сръбските политици) е избрал спрямо българите - каквито са наивни - същият начин на действие, какъвто болшевиките прилагат за разстройството на другите народи, т. е. духовното раздвоение, моралното разлагане.

[Previous] [Next]
[Back to Index]