Sub judice lis est - Делото е открито

Задачата на македонското освободително движение се определя (произлиза) от задачата, която си поставя противника. Той иска да изчезне македонския въпрос и да бъде асимилирано населението. Македонското освободително движение иска да запази народа от асимилация и да държи открит македонския въпрос, докато той бъде справедливо уреден. Цитираната латинска фраза в кратце изразява постоянната грижа на ВМРО, искът, процесът за Македония винаги да бъде жив пред общественото мнение.

* * *

Светът е свикнал да вярва че даден народ е потиснат и иска да бъде освободен, само, когато тоя народ се бори за свободата си. Особено на народите от Балканския полуостров от 120 години насам с прието, че те се борят за свободата си обикновено с шум, с жертви, с въстания. В такава атмосфера се започна и завърши гръцката и сръбска борба за освобождение н началото на 19 век, в такава атмосфера се водиха освободителните борби на българи и херцеговци във втората половина на същият век, в същото такава атмосфера се води и македонската борба цели 19 години - от 1893 до 1912 година. Ядно пълно затишие след това би могло да заблуди общественото мнение само във вреда на Македония. Скръбно, но е факт: до ден днешен сериозни чужденци са ни казвали „изглежда, че македонците почват да се посърбяват - отдавна нищо не е гръмва-ло в Македония" - при затишие от наша страна.

* * *

Легалните постъпки не привличат вниманието нито на широката публика, нито на отговорните политици. Ако подадете един мемоар, подписан от сто хиляди души просители, той едва ли ще бъде хроникиран с няколко думи в няколко вестника. Но когато падна убит напр. генерал Ковачевич в Щип, повече от 10 години хиляди вестници в Европа и Америка се занимават с македонската проблема.

Революционният метод прави остър, опасен този или онзи народен въпрос, това или онова освободително движение. Македонският въпрос, така е за срам на цивилизования свят, е привличал повече внимание върху себе си от страна на политическите фактори поради своята острота (опасност), отколкото чрез правдата и истината, за които е жадувала поробена Македония. Това, установено по безспорен начин обстоятелство, е играло важна роля при определяне политиката на революционната организация още през турския режим.

Не напразно и хърватите започнаха да си служат с революционния метод.

* * *

ВМРО не отрича легалните постъпки. Тя самата е вдъхновявала много легални начинания и харчила големи суми за легални дела. Но казаното по-горе си остава пак вярно, т.е. революционното дело е привличало повече вниманието на света върху Македония, това дело е допринасяло да се чувствува по-живо македонския неуреден въпрос.

Три опасности за Македония, които зависят от самите македонци

Съществуват три опасности за изчезването на македонския въпрос, които зависят от самите македонци. Те са: а) евентуалното посърбване на македонските българи, б) евентуалното им погърчване под гръцко иго, в) самозабравянето, залисването, сво-его рода асимилирването на емигрантите в политико - обществения местен живот на онези страни, където са се установили -Америка, България и пр.

Третата от тези опасности зависи почти изключително от волята на емигрантите.

* * *

Дългът към Македония и нейното освободително дело трябва за емиграцията да стои пред всякакви други обществени задължения. Всяка свободна минута от времето, всеки свободен грам от способностите и енергията си, всяка свободна стотинка от парите си емигранта е длъжен да даде на македонското движение. Защото той не е нищо друго освен един сражаващ се войник на Македония, който е успял да се оттегли на по-спокойна позиция, докато поробените му братя са останали да водят битката под силния огън на противника. Или можем да го сравним със затворник, който се е спасил от тъмница, в която, обаче, са останали собствените му братя. Ако той не би работил с всичките си сили за спасяването и на останалите му братя, той ще бъде обикновен престъпник и подлец както ще бъде дезертьор в лицето на врага войник, който от своята позиция не би помогнал на другарите си, а предпочита да избяга назад.

* * *

По горните съображения е изникнала проповедта към живущите в България македонци да не се опартизаняват, т. е. да не ангажират силите и средствата си в странични грижи, в борби един срещу друг.

* * *

Светът трябва да вижда и чувствува една обща и върховна идея за всички македонци, където и да се намират. Така само може да се доказва, че Македония има право на свободен живот и че е в състояние да се самоуправлява.

Да си представим македонците в България пръснати из разните партии. Това ще значи преди всичко, че те са възприели различните партийни взглядове за външна политика, т.е. различните становища относно политическият път, който трябва да се следва за спасението на Македония - като се приеме, че всички партии биха се интересували от тоя въпрос постоянно. Получила би се интересна смешна картина: едни македонци ще са за балканска федерация (социалисти), други за югославянското единство (звенари и земеделците на Коста Тодоров), трети ще искат Сан-стефанска България (Националлиберали, Родна защита и пр.), четвърти ще мечтаят за световната революция (комунисти), пети пък ще поддържат, че сега не е време да се говори и мисли за Македония и пр. Нищо по-страшно и по-срамно за синовете на поробена Македония не бихме могли да си представим от една подобна картина.

* * *

Идейната разпокъсаност, липсата на общ идеал (идеология). в средата на емиграцията и населението в Петричкия окръг, би се отразило твърде зле върху позицията на поробената македонска част. Враговете биха агитирали, а и приятелите биха се усъмнили (биха допуснали), че движението в поробена Македония е плод на изкуствена пропаганда от страна на официална България. Щом има македонски идеал, той би трябвало да се изповядва не само в Охрид, Щип и Солун, но и в Петрич и Якоруда, в Америка, в София и навред където живеят македонци.

Няма ли обща политическа идея - не може да има общо народно освободително движение - няма истински македонски въпрос.

* * *

Идеята за освобождението на Македония трябва да фанатизира всички македонци така, както месианството е фанатизирало евреите. Ето вече три хиляди години как тоя народ пази името и надеждата си.

Както се борим срещу асимилацията под сръбско и гръцко робство, така трябва да се борим срещу изгубването на емиграцията н кипежа на местните обществени замисли или на личните грижи. За жалост има македонци, които се изгубват, били те хамали, професори, пълномощни министри, търговци и пр. С какво право ще се сърдим на някой, който се е посърбил под гнева на робството, щом като негови събратя се асимилирват политически, обществено или се изгубват (в национално отношение) поради егоизма си, без да са в робство?

Греховно и позорно е, ако само на поробените се предостави грижата да работят и се жертвуват за Македония, да поддържат македонското дело, да изповядват неговата идеология.

Пред очите на велики народи, които са свободни, се готвят с желязна дисциплина да посрещнат изненадите на утрешния ден. А колко силна трябва да бъде духовната и организационна дисциплина на един поробен народ?

Особено емигрантите в България са длъжни да бъдат единодушни като войскова част, да бъдат месианци като евреите, да бъдат беззаветно верни към Македония и фанатизирани като старите християни. Също и емиграцията в Америка. Защото - не дай Боже! - и да се асимилират братята ни в робство (което няма да бъде), емиграцията ще може да държи открит македонския въпрос, но само ако върви по този път. Тогава всяко посегателство върху македонското дело ще бъде безрезултатно.

Да не се забравя, че македонецът, който не работи за Македония, си прилича с предателя. Последният руши, но първият пък не гради.

* * *

Македонският въпрос ще бъде жизнен и с най-много шансове за справедливото му уреждане, ако бъде поддържан открит от самите македонци.

Всяко старание на официална България да изземва от ръцете на македонските българи този въпрос ще обезсилва гранитните позиции на българската нация в Македония. Тия старания на официална България ще дадат повод на мнозина да гледат на македонската кауза като на изкуствено построение. Така се е гледало на сръбските усилия към Македония - усилия за създаване „нация" чрез подкупи, чрез държавна пропаганда. Самородната борба на македонските българи за запазване на българското му име е най-красноречивият довод за българското право. Нека не допускаме да се хвърлят съмнения върху самородния характер на борбата, върху старинния корен на българското съзнание в Македония. Това изискване, обаче, не само не изключва, а още повече налага да бъде дадена на македонското дело пълната морална и даже материална подкрепа от страна на свободните българи.

* * *

Когато защищават претенциите на българщината върху Македония, мнозина българи неуместно вземат като пръв и главен аргумент броя на падналите български войници във войните за освобождение. Въпреки безкрайната ни обич и почит към покойните български войници, ние смятаме, че е по-изгодно ако доводът за тяхното число не се поставя на пръв план. Защото сърбите и гърците веднага противопоставят броят на техните убити войници, загинали също - според тях - за „освобождението" на Македония.

Гърците и сърбите нищо не биха могли да ни противопоставят, обаче, когато ние изтъкваме миналото на Македония, етнографията й, съзнанието на народа, а особено борбата, която от 40 години насам тоя народ води, а също тъй и борбите му за черковна независимост. Всичките тези свидетелства за българщината в Македония съществуват отпреди войните. Върху тях се опираха като бранеха правата на българското племе Раковски, Бозвелия-та, Ботев, а преди тях - великият Отец Паисий.

* * *

Въпросният аргумент (за броя на падналите) най-често ни е изтъкван от онези, които смятат, че македонският въпрос трябвало да бъде български държавен въпрос.

* * *

Тая мисъл е изказвана от някои български общественици още преди Балканските войни. Днес пак я повтарят, след толкова жестоки поуки.

По-горе споменахме, че от Белград (а също така и от Атина) поддържаха едно изкуствено македонско дело, което в същност бе един апарат за шпиониране и разстройство на истинско македонско народно освободително движение. Доколко македонското освободително дело би попаднало по командата на официална България, дотолкова, в резултат, ще имаме едно по-затвърдено убеждение в света, че: не съществува ясен, определен македонски въпрос, а има различни политически и завоевателни домогвания, вдъхновявани от разните балкански политици. От това печелят сърбите и гърците, тъй като българската позиция се изравнява, в очите на чужденците, с тяхната, на сърби и гърци, фалшива позиция, вдъхновявана само от намерения за грабеж.

Ще повторим: да наричаш македонският въпрос български държавен въпрос, то значи да нанасяш пакост на националната ни кауза, без да принесеш някаква полза на държавата. Че това е така ще потвърдят, вярваме, и следващите по-долу изяснения.

* * *

Държавното македонско дело, естествено, би се командувало от правителството. Ако България се управлява чрез партийна система, всяка партия ще иска да направи македонското движение свое, за да си служи с него за малки и в повечето случаи нечестни цели. Ще бъде на лице една игра на македонско дело, която ще опошли самата освободителна кауза пред поробеното население, пред свободните българи и пред чуждия свят. „Водачите" на делото ще бъдат назначавани и сменявани както полицейските пристави, а дейците третирани съобразно „заслугите" им спрямо партията при избори. Като правило ще имаме по един екип „водачи" при всеки партиен клуб. Тия екипи ще са във вечна разпра помежду си. Едни ще са на „власт", други в опозиция. А заедно с това македонското дело, като правило, винаги ще има против себе си оная част от свободния български народ, която в даден момент не е на власт. Македонските дейци тогава едва ли ще имат повече свободно време да се занимават с поробена Македония, отколкото софийските партийни клубове.

Трябва да се напише цял том, за да се изброят нанесените на Делото пакости, предизвиканите в него същински катастрофи

поради домогванията на разни партийни български среди да се намесват в развитието му - и то във времена, когато делото старателно е пазело своята независимост.

* * *

Ако България не би се управлявала партийно, а от някаква диктатура, например както след 19 май 1934, на македонското движение пак ще бъде отредена една своего рода полицейска роля. На него ще искат преди всичко да се опират лично диктаторите. Отличен е примера с „протогеровистите", на които генерал Златев призна ролята, отредена им от Дамян Велчев - Кимон Геор-гиев. Но ако и Златев би рекъл да създава македонско държавно дело, по същия начин основателно може и той да бъде критикуван, защото н това „дело" веднага, още като се създава, ще се изроди в полицейско-преторианска банда, която диктатороманите ще използуват първо в борбата помежду си.

* * *

Едно официално македонско дело не ще има нито определена тактика, нито идеология. Властниците в България често се сменяват. Съобразно техните настроения, разбирания или политически хрумвания македонското движение ту ще го има, ту ще го няма. Днес ще го карат да заеме една позиция, утре тъкмо противната. Ще го карат да се покланя учтиво на поробителя на Македония, когато денонощно се погребва българския дух и история на тази страна. Ще го заставят за 5, 10, 15 или повече години да не се проявява, тъй като даден ръководител на официалната българска политика е насочил вниманието си, например, изключително към Чаталджа или в друга насока. А в 10, 15 години мълчание по давност може да изчезне не само едно вземане от частно правен характер, но и едно национално дело, един политически въпрос.

Веднъж приспан македонският въпрос, много мъчно ще бъде, почти невъзможно при сегашното положение, да бъде той наново открит, защото остротата му е всеизвестна и плаши мнозина, а не се знае при дългото затишие какво може да стане и с душата на поробените, както и с духът на емиграцията. Освободителното дело трябва да е будно, да се проявява постоянно, както е постоянно робството.

* * *

Защитниците на формулата „държавно македонско дело" обикновено поставят за нея идеята за Санстефанска България. Но осмели ли се някой български държавник след 1918 година да повдигне глас за Санстефанска България - в някой чуждестранен вестник, в някой меморандум, в някоя международна конференция, в Обществото на народите? Не! Тази голяма идея си остава само за у дома, само за по-дълбоко оплакване на дадените напусто жертви за народно обединение. С това обаче не можеше да се задоволи поробена Македония, нито България ако последната би пожелала да помогне за подобрение на македонската участ.

Македонския въпрос трябваше да излезе на сцената и той, както казахме преди, излезна, благодарение усилията на самите македонци, които изтеглиха поука от нещастията. Те се спряха на старата, но погрешно изоставена формула за Независима Македония, която можеше да се защищава пред всяка политическа аудитория. Тя спечели доста приятели на делото, защото включваше в себе си елемент на политическа напредничавост, национална солидарност, трайно умиротворение, каквито европейският свят желае да види въдворени в размирните Балкани. Тя се налага от примера на Швейцария, който би могъл да се яви на Балканите, туряйки край на убийствените войни между три четири народи все заради владеенето на нещастна Македония и издигайки последната като свободна единица, която ще примири воюващите около нея.

Търсейки начин за подобрение българската участ, някои българи от стара България, правейки отстъпление от идеята за Санстефанска България, възприемат по начало създаването на федеративна Югославия, с Македония като особена област. Това обаче е една чисто славянска политика на Балканите, където има също турци, гърци, албанци, румъни, а ги има специално в Македония. Ето защо лозунгът за Независима Македония се явява по-приемлив от общобалканско гледище.

С този лозунг подир 1918 година се роди наново македонския въпрос и се спечелиха позиции за македонската кауза.

* * *

Възможно е у някои късогледи българи да има страх от едно евентуално възникване на Независима Македония. Затова ще се спрем тук накратко на тази точка.

Южните и западните граници на Независима Македония (въобще на Македония) съвпадат със старите етнографски граници на българската нация в независима Македония ще се развива и умножава до Олимп и албанските планини. Подразбира се, че на Гърция ще се отнеме територията, която тя загуби през 1912 година и че Западна Тракия, ще изпадне в положение, от което най-вероятно ще се възползува България. И от Югославия; т. е. Сърбия, ще се откъсне съвсем чуждата й македонска област. Наистина Петричкия окръг би се включил в независима Македония, но с това българския елемент би се засилил с 200000 души в Македония. Не е ли по-добре днес българския народ оттатък Рила да се запази в една македонска държава, отколкото да се асимилира в Сърбия и Гърция? По-изгодно ли е за България, ако с нея граничат силните сръбски и гръцки държави, отколкото братска Македония?

Питат се мнозина: няма ли свободна Македония да се съедини с България? Ние можем само да пожелаем: дано Македония стане независима, свободна! Дано се спаси от асимилация! И в независима Македония българинът няма да е нещастен. Тя има най-хубавите стопански изгледи за развитие, със столица Солун, народните сили ще могат да се проявяват абсолютно неограничено.

В една Балканска конфедерация, или югославянска федерация, Македония би се явявала като напълно оформена и равноправна единица, която естествено ще засилва позициите на България при тия комбинации, а самата тя ще намира опора в България. Тия две единици, заедно с хървати и словенци по мнозинство и значение, биха давали тон във федерална Югославия, а така само всички югославянски народи ще престанат да бъдат предмет за сръбската асимилаторска политика. (Това споменаваме като пояснение за тия, които искат да правят югославянска политика.)

* * *

Почти цяла Швейцария е населена с немски народ, но е самостоятелна държава. Все пак за Германия е по-изгодно щом като до Симплона има немци, отколкото до Боденското езеро би имало французи. И за България е хиляди пъти по-добре да има българи до Солун и Костур, отколкото македонците до Осогово, Пирина и Беласица да станат гърци и сърби.

Който българин се страхува от независима Македония -той фактически се е загрижил за сръбските и гръцки интереси.

От някои данни се установява, че хитрият Венизелос бивал по-възбуден като му се спомене за независима Македония, отколкото за велика България. Може би той се бои, че независима Македония е по-реализуема, по-приемлива за общественото мнение комбинация, отколкото велика България. Ако си представим днешните владетели на Македония, сърбите и гърците, поставени до стената и накарани да избират - естествено е, че и те все пак по-лесно ще се примирят с една независима Македония, отколкото с велика България.

* * *

Но запитват ни някои: „Къде ви са бойните легиони, с които да отнемете от владетелите и Македония и да я направите независима?" Ако трябва да отговорим на чужденци, ние им поясняваме, че балканските неуредици най-добре се премахват чрез създаване на независима Македония. Но ако трябва да се препираме с някой късоглед наш брат (сънародник), в отговор на горния въпрос и ние имаме право да запитаме: „как ще разбиете петтях балкански държави, от които трябва да отнемете земя, за да създадете Санстефанска България?" Тия пет държави - Турция, Гърция, Албания, Югославия, Румъния - имат над 55 милиона население. Всички те държат територии, спадащи в границите на Санстефанска България (Албания държи Корчанска околия и други пунктове). Ако 7 милиона българи се опълчим против тях съотношението на силите е 1: 8. А ако седемтях милиона българи искаме независима Македония, с това засягаме живо само Гърция и Сърбия. Съотношението ще бъде, значи 1: 3, като смятаме цялото население на Югославия, големи части от което, обаче, не са зле настроени към идеята за обособеност на Македония. Но не са нужни полемики. Очевидно е, че ако чрез формула-та за самостоятелна Македония и за самостойност на нейното освободително дело се печелят приятели може да се очаква нещо добро за поробените българи, няма защо да се отхвърля от страна на някои свободни българи тази позиция, а особено излишно е да бъде тя обругавана. Тук му е мястото да кажем, че свободните българи трябва да се държат към нещастна Македония както се държа истинската майка в притчата за цар Соломона.

Не напразно още преди 40 години основателите на ВМРО -Хр. Матов, Делчев, Груев, Татарчев и др. всички до един отлични синове на българския народ, но хора с прозорливост, постановиха, че македонското движение самостойно трябва да се развива, за да стигне по-бързо и по-безболезиено целта си; и не напразно като цел на борбата поставиха автономията на Македония. Тъй постъпиха те, в едно време, когато България се очертаваше като първа сила между балканските държави. Предвиждали са пречките, които враговете на българския народ ще издигнат, за да не допуснат неговото обединение в една доста силна държава. Не са забравили, че даже една Велика Русия не успя да обедини българския народ в една държава. И затова, вместо към блясъка и величието на държавата, потърсили са път към съхранението на нацията, вместо желаното, поискали са да достигнат възможното.

Трябва да се поясни, че днешният термин „независима" Македония отговаря точно на термина „автономна" Македония издигнат през турския режим, когато цяла Македония бе в границите на Турция и можеше да се постави под един режим на автономия, така както например цяло Хърватско бе автономно в дадени рамки, под австро-унгарска власт. Днес Македония е разпокъсана в разни държави. Само при положение на независимост може да се постигне нейното географско обединение и поставянето й под общ режим, еднакъв за цялата й територия.

* * *

Ако българите в Моравско (след Берлинския конгрес) бяха създали свои организации, като македонските, ако бяха заели също такива позиции, положително е, че голямата Моравска област нямаше така бързо и безславно да се изгуби за българщината, нито така лесно да бъде забравена от свободна България. Искаме да кажем, че България се държа в това отношение така, че самите свободни българи нямаха смелост да кажат, че Моравско е българска земя. Тя не се постара да подкрепи духа па моравските българи не положи грижи за духовното им общение е българската култура, нито се застъпваше за правата им като българи пред общественото мнение. И един ден отиде с военна сила в Моравско, но намери там чисти сърби.

Емигрантите от Моравско се изгубиха в България, стопиха се в дребните грижи на живота, оставиха да се извърши посърбя-ването на отечеството им почти без глас на протест, без никакви прояви, които да свидетелствуват по-живо, че сърбите са откраднали една българска област. А България, повтаряме, забрави Моравско, като да не е принадлежало никога на българския народ. Същото ще стане и по отношение на Македония ако не са вечно будни на своя пост македонските организации.

Нищо не пречи на българската общественост ежедневно да защитава правата на Македония. Нищо не биха загубили българските политици, ако застават даже на чисто македонската позиция, одобрявана публично от толкова много светли български и европейски умове. Думата ни е за политическата позиция, която преди 28 години, в списание „Македоно-Одрински Преглед" прекрасно и искрено застъпи г. Ал. Цанков (днешен привърженик на „държавния македонски въпрос"), апелирайки към младежта на балканските страни да прегърне идеята за самостойна Македония, около която да се примирят и сближат балканските народи и държави.

Самостоятелното македонско движение се е проявило като много сериозно обществено-политическо движение в Югоизточна Европа, като е получило и световна известност.

Ако то стане българско официално дело (ако това, впрочем, е възможно), това би значило едно народно движение да бъде иззето от съвременната историческа сцена и да бъде затворено в мухлясалите папки из таваните на софийското Министерство на външните работи.

Кой човек с разум би повярвал, че от това ще спечели българщината?

„Първо ние трябва да покажем добра воля, та после да искаме от другите".

Така заяви, на времето, Кимон Георгиев в разни немски и Други вестници, в качеството си на министър-председател, като е бил запитан за политиката, която България ще води спрямо Югославия. Без съмнение той е искал с тези думи да оправдае опита си за унищожение на македонското дело. Той, обаче, не е пояснил, дали след това очаква да получи права за българите в Македония или пък сръбското благоволение ще му помогне за придобивки в друга посока. Както и да е, на лице е признанието, че посяга върху македонското освободително движение с цел да се хареса на сърбите, въпреки, че тая истина бе установена и без тия признания.

Ако той не е бил един сръбски политически агент в България, тогава следва, че е твърде късоглед, слаб българин. Срещу горната негова теза ще направим няколко малки бележки, защото не е възможно тук да се спрем върху всичко, което може да й се противопостави.

а) Самото съществуване на македонското дело е една позиция за българщината. То е един иск, самороден и исторически оправдан, на българската нация, който тя представя срещу желаещите да я изядат съседни нации. А Кимон се заемаше с предаването на позицията, с унищожението на нашия иск.

б) Срещу какво при това? - Или срещу едно обикновено предположение, че сърбите „ще дадат нещо", или срещу някакво обещание, което те са казали на ухото на Кимона. И едното и другото са празни думи. Ако сърбите искрено желаят да изправят злините, да възстановят в един или друг размер правата, които отнеха на българите, направили биха това открито, ясно, така както и открито ограбиха България в съюз с Гърция, към която се мъчат сега да насочат българските тежнения. Така те биха запушили устата на всички, биха отнели оръжието от ръцете на своите врагове. Така резултатите ще бъдат очевидни за българския народ, за да няма нужда разположението му спрямо сърбите да се спечелва чрез стрелби срещу цар Борис на Арабаконак, чрез Коста Тодоровци и чрез преврати, като тия от 19 май 1934 г.

в) Щом сърбите биха дали следуемите се права на потис натия българин, борбата сама по себе си ще спре, така както след всяко изплащане на дължима сума, протестът, делото при съдията се прекратяват от страна на ищеца.

г) А това, което Кимоновци направиха е опит за убийство на ищеца, за да няма иск, борба против длъжника - сърбите. Кимоновци нарекоха крив потиснатия. Те взеха страната на палача и посегнаха да удушат поробения българин.

* * *

За да отбият, доколко е възможно, основателните обвинения, известно време подир 19 май 1934, Кимон Георгиев и другарите му затръбиха настойчиво: „не се касае до някаква политика със сърбите. Ние искаме да възстановим суверенитета на държавата в Пет-ричкия окръг". Излишно ще бъде да се припомнят редица крупни факти, които доказват точно противното, а именно, че целта на тия пропаднали българи бе унищожението на македонското движение. Не напразно те издаваха чрез българската телеграфна агенция тъй често стереотипни комюникета, за да уверяват света, че „ВМРО умря", че „всички македонски революционери са изловени" и пр. За тия озлобени хора границите, духът и волята на Македония се свеждаха до там, до където можеше да стигне гнусната им полицейска сила и да се простре тъмната им съвест, която може би и за собствено успокоение надаваше вик: „свърши, загина ВМРО".

Македонската революционна организация е в поробена Македония, която е осем пъти по-голяма от Петричкия окръг. Нещо повече: ВМРО е всякъде и никъде.

Във всеки случай безспорно е, че централният мотив във външната политика на тези, които ръководеха преврата от 19 май, бе унищожението на македонското дело, за да се харесат на Сърбия. Всички опровержения са лъжливи. Изявленията на Кимона, за които споменаваме по-горе, потвърждават това. С право в България по това време стана популярна фразата: „Външната политика на кабинета от 19 май се води от полицията", т. е. гонитбата срещу македонците е израз на тая политика.

ВМРО много пъти заяви на открито, даже чрез мемоара си до Обществото на народите, че ще бъде изоставена въоръжената борба ако се признаят елементарните права на поробените българи. Но сърби и гърци не признаваха никакви български малцинства и никакви права не дадоха.

Е добре. Щом като добрата воля на самите македонци, изказана пред цялото културно общество, не е уважена от сърби и гърци, какво по-изгодно може да е обещал Кимон Георгиев на сърбите, та последните повярваха на него?

Ако нашите врагове, като звенарите, бяха добри българи, те трябваше да се позоват върху многократните изявления на македонските организации за готовност да се изостри въоръжената борба и да искат да се дадат правата на българите в Македония веднага, предварително, като условие без което не може побратимяването на сърбите с България.

[Previous] [Next]
[Back to Index]