Примерът с хърватите

Много поучителен е хърватският пример. В края на великата война хърватите имаха не по-малко от 300 хиляди души войници, които вече не само не се командуваха от Виена - Будапеща, но бяха се обявили срещу Австроунгарската монархия, разклатена и почти издъхваща. Значителна част от тая военна сила се намираше в Хърватско. И ако хърватската интелигенция и грамадна част от народа не бяха предварително отровени от „югосланизма", в тоя момент съвсем лесно можеше да възкръсне независимата хърватска държава. Сърбите разполагаха с около 500 хиляди свои войници, но нито щяха да посмеят да ги насочат против хърватите, нито съглашенските сили щяха да позволят такава война, след като бе оповестена голямата цел за „освобождението" на славяните от австрийското иго. И така, вместо да създават своята независима държава, хърватите отидоха в Белград да поднасят на тепсия пред крал Александър своето народно бъдеще. Не остана спомен от правата, които имаха под австро-унгарска власт. Изчезна и държавно-правната им уредба, която съществува по силата на договорни условия наложени от историческата обстановка при която хърватите биха заживели общ държавен живот отначало с австрийци, а после с маджари. От свободен народ те се обърнаха в поробен народ, и фактически и формално.

Голямата сръбска политическа конспирация срещу България, тънката стратегия срещу целия български народ напълно прилича на уловката, която употребиха сърбите в Хърватско след дълга подготовка. Още във времето на Щросмайера хърватите наивно се увличаха в мечти за югославянско щастие, а сърбите предвкусваха и обмисляха как по-сполучливо ще се използуват от курдисания идеен капан. Така, още в края на войната, щом потиснаха Македония, сърбите почнаха да пеят под прозорците на България „югославянски" серенади. И подхвърлиха даже няколко тъмни думи за общо слизане към Бяло море. С това отвличат вниманието на България от Македония, нещо което им е особено нужно докато последната, както се надяват те, се посърби. А също така те се надяват, с българска помощ, да завладеят и останалата половина на Македония, която сега е под гръцка власт, така както в 1912 с българска помощ взеха едната половина. И тогава България възпираше и разбиваше, с цената на безброй скъпи жертви, турската сила. И сега сърбите биха искали да бъде тя насочена против Турция. Но както тогава България изгуби Одрин и цяла. новоспечелена Тракия, така и сега няма да е никак чудно ако - благодарение на сръбската съюзническа „вярност" - турците влизат в Пловдив. Късата българска памет може наистина лесно да забрави поуките от Балканската война. А сърбите, от своя страна, с желязна последователност вървят от етап на етап към подчинение на българите. Почти половината от българската земя (Тимошко, Моравско и Македония) е или под сръбска власт. Този факт българина трябва всяка сутрин и всяка вечер да си го припомня.

[Previous] [Next]
[Back to Index]