Революционната борба в Македония бе необходима и след 1918 год.

Под турска власт българската народност в Македония бе признавана неизменно до 1912 година. Тя имаше свои черкви, училища, читалища, спортни дружества, притежаваше крепки еснафски сдружения и зачитани от властта духовни съдилища (народна черковно-общинска власт). Тя изпращаше и в парламента свои депутации. Значи, в Македония, до 1912 година се развиваше българска история.

* * *

След изгонването на турците от Македония и заместването на султанската назадничава и варварска власт с християнски власти, в чужбина мнозина повярваха, че е разрешен македонския въпрос. В тоя смисъл неуморно сееха заблуждения завоевателите на Македония - гърци и сърби.

* * *

Македонските българи, направиха много опити за легално проявление под сръбска и гръцка власт, но тия опити биваха задушавани от държавните закони много по-строго отколкото чисто революционните прояви. Да се наречеш българин - това е, под сръбска и гръцка власт най-преследваната революционна проява.

Завоевателят целеше да затвърди в света едно убеждение, че не е имало и няма българска нация в Македония.

* * *

Биваше ли с безразличие да се отнесат към тия страшни планове македонските българи? Тъкмо тяхното мълчание би потвърдило, че те са гърци или сърби, които вече се радват на свобода - както лъжеха потисниците.

* * *

Като нямаше друга възможност, прибягна се до революционния метод. Дадоха се жертви наистина, но врагът и без това избиваше, изгонваше всичко по-будно измежду българите по села и градове.

Така, чрез борба и жертви, българската история в Македония продължи своите страници. Македонският въпрос биде измъкнат изпод развалините и заблудите, поставен биде наново върху политическата сцена на Европа.

* * *

В този резултат са очевидни грамадните придобивки за българската история, очевидни са и изгодните позиции, които българската държава можеше да заема срещу фалшивата обща теза на гърци и сърби, че в Македония нямало българи.

[Previous] [Next]
[Back to Index]