Васил Чакаларов, костурски войвода, е роден към 1874 г. в с. Смърдеш, Костурско. Работил няколко години в България, сменявайки няколко занаяти: обущарство, каменоделство, зидарство. През 1901 и 1902 години Чакаларов, по поръка на ръководни хора на ТМОРО, на два пъти заминава за Гърция за закупуване на оръжие.След убийството на костурския войвода Кузма Стефов, станало към края на зимата и след това на Лазар Москов, станало по-късно (юли 1902 г.), ръководството на Костурския район остава главно върху Васил Чакаларов. От тук започва неговата воеводска дейност. В негова помощ са Пандо Кляшев, Никола Андреев, запасният подпоручик Георги Папанчев, заместен през есента от Иван Попов и Митро Влаха.
След потушаването на неуспялото въстание Васил Чакаларов, заедно със сестра си Зоя, с Пандо Кляшев, Лазар Киселинчев и др. преоблечени във влашки носии, се прехвърлят в планината Грамос, минават гръцката граница и стигат в гръцкото пристанище Арта. От там взимат параход за Фиуме, после с влака за Белград и се прибират в София. Той загинал в сражение с гръцки войски на 6 юли 1913 г.
226
ВЪСТАНИЕТО В КОСТУРСКО [1]
1. 20 юни — Дреновският Осой — неделя
2. 21 юли — Апоскепската планина — понеделник
3. 22 юли — вторник
4. 23 юни — Върбица — сряда
5. 24 юли — Клисура — четвъртък
6. 25 юли — Връбница — петък
7. 26 юли — Вич планина — събота
8. 27 юли — Кономладската пресека — неделя
9. 28 юли — Смърдеш — понеделник
10. 29 юли — Смърдеш — вторник
11. 30 юли — „Вълканови чешми” — сряда
12. 31 юли — „Тиза” — четвъртък
13. 1 август — „Тиза” — петък
14. 2 август — „Вълканови чешми” — събота
15. 3 август — Кономлади — неделя
16. 4 август — Влашките колиби при Бигла — понеделник
17. 5 август — Турянската планина „Каменик” — вторник
18. 6 август — Бабчор — сряда
19. 7 август — Блацката планина — четвъртък
20. 8 август — Блаца — петък
21. 9 август — Прекопанската планина — събота
22. 10 август — Мокрени — неделя
23. 11 август — Върбица — понеделник
24. 12 август — Невеската планина — вторник
25. 13 август — Прекопана — сряда
26. 14 август — Върбица — четвъртък
27. 15 август — Вашенската пресека — петък
28. 16 август — Черешница — събота
29. 17 август — Берик — неделя
30. 18 август — Смърдеш — понеделник
31. 19 август — Смърдеш — вторник
32. 20 август — Косинец — сряда
33. 21 август — Дъмбени — четвъртък
34. 22 август — Дъмбени — петък
35. 23 август — Въмбелската планина — събота
36. 24 август — Германската планина — неделя
37. 25 август — Германската планина — понеделник
38. 26 август — Лисец в Орман, назоваем „Моро” — вторник
39. 27 август — Кономладската планина — сряда
40. 28 август — Брезнишкото кале — четвъртък
41. 30 август — Апоскепската планина, „Ковачо” — събота
20 юни — Дреновският Осой — неделяОт рано дойде Липо Лекаров и ни донесе едно окръжно от щаба, в което ни пишеха за деня на въстанието. За голямо наше учудване видяхме, че ни пишат: 20 срещу 21 се обявява въстанието низ целата Македония. Това много ни учуди и ни изненада, защото не остава никакво време, за да направим, нужните разпореждания.
Както и да е, се заехме со разпорежданията. Решихме да изпратим в Костур
по двама човеци в няколко ханове и в четири часа през нощта да подпалят
ханищата. Изпратихме Ванчето Москов в Дъмбени да вземе Лазо Поповски и
да отидат в хана на Колето Габрецко да запалят неговия хан. На Дичо Дреновчара
хана, натоварихме едно момче от Кономлади Мано и дедо Димо Попов от Дреновени,
на Алекси хана изпратихме четника Насо Бабчорски, и заедно с Наса п. Николов
да го подпалят. Жупанишчени пък некой други, а Апоскеиени други ханища,
а ние да се доближим, да нападнем чадърите, та со това да отвлечем вниманието
на правителството и да създадем суматоха и страх. Изпратихме човеци в Дъмбени
и в Жупаница, писахме чрез Липо Лекаров в Смърде, чрез п. Киров в Косинец
и Въмбел, Връбник, за да заминат и прекъснат телеграфните жици, издадохме
едно кратко окръжно, с което обявяваме въстанието. Вечерта се разделихме
с Митровата. чета [2] и заминахме за Апоскеп. Тук
вечеряхме, Розов замина за към Загоричени, Кляшев за към Блаца, а ние с
п. Трайков и с Поповата чета [3] и със Стериовата
потеглихме за към Костур. Се срещнахме с Жупанишчени на определеното място.
Часът стана вече 6, а още в Костур немаше да пламне. Апоскепени не пристигнаха
да отидат в Костур. Жупанишчени малко остана турците да ги заловят и с
триста мъки забегнали! Бабчорени и те наверно не пристигнаха. Оставаше
да се надяваме на Ванчето Москов и на дедо Димо, но на тех не знаем що
им се случи. Тъй или иначе, но факто е, че нищо не стана в Костур. Жупанишчени
ни казаха, че около сто души аскери били около Жупа-
1. Откъс от дневника на Васил Чакаларов.
2. Митровата чета — четата на Митре Влаха.
3. Поповата чета — четата на Иван Попов.
227
ницките лозя в Шестево и там имаше други аскери, а докато стигнем на
местото, ни трябваше още един час време и така не ни оставаше време, защото
щеше скоро да се осъмни. Освен това, що полза да отидем и изгърмим няколко
залпа? Когато нищо от вътре няма? Затова решихме да се върнем и се събрахме
на Апоскепската планина на „Мелимите”.
21 юли — Апоскепската планина — понеделникТук се събрахме Апоскепската, Жупаницката, Тихолицката, Поповата и Стериовата чети, всички около сто души, от Костур си дойдоха всички и казаха, че не им било възможно да подпалят ханищата, защото в тех имало аскер, поставен на квартира. Към часа 5—6 се разделихме с п. Трайков, той замина за Дъмбени, а аз с всичките чети потеглих за Шестеово, да нападнем там аскерите, които били с таксилдарите една част, а другата част да нападне Вишенския аскер. обаче ни се извести, че аскер от Шестеово избягал. На Митре войводата му бе писал да се приближи и той към Вишени, понеже запитваше, що да прави. Денем с около 120 души влезнахме во Шестеово, дето жените и децата, кръстейки и плачейки, ни посрещнаха. Седнахме под високите и хладни тополи, похапнахме малко, писах във Вишени да се приготвят да нападнат на аскерите от вътре. Писах на Кляшев да е готов откъм десната страна да нападнем с Блацени и Черешничени. Казах на Попов от Бабчор да излезне около Вишени со Бабчорени и така потеглихме като взехме и неколко души от Шестеово. Низ пътя планирах да стрелям неколко пушки и да изпратя един селянин да каже, че комити 7—8 души убили един сувария и затова да ги предизвикам да излязат от Вишени. Обаче на пътя хванахме около 25—30 души жеревенци турци, които идеха от Костур от пазар, ги вързахме всичките.и ги поведохме подире ни. Момчетата забелязали деретина души от към Тихолицкия път и затова изпратиха Нумо Желински с 15 души шестевенци да ги нападне, още не бяха достигнали на определеното място, аскерите минаха преко пресеката Вишенска и Тихолицка и момчетата, като вървеха от към дясната страна, едвам ги забелязаха, макар че бяха много близо. Аскерите ни гледаха нас, когато им бехме на среща. Веднага Петрето Христов Шестевенски гръмна върху им, турците се забъркаха и почнаха да бегат по разни посоки, почнаха да гърмят и дру-
228
гите момчета и те се намериха между няколко огньове. Се отправиха да
бегат към срещните височини нагоре. Като видеха, че ако излезнат и те заемат
височините, ще се намерим в опасност, нашите момчета, макар и залесено
мястото, почнаха да ги обстрелват с манлихерката и те беха принудени да
се крият и се завърнат назад. Нумо Желински пое дружината и без страх се
хвърли върху турците, те почнаха да бегат към Вишени. Ние ги пресекохме,
няколко турци паднаха убити, другите с бегане се спасиха. Почнаха другите
аскери от селото да стрелят и да тичат, аз заех левата височина с Биолчев,
дето се срещнахме с Митревата чета; Попов с другите момчета, със Стерио
Ташков във верига настъпва към Вишени. Добролийтски го изпратих по-рано
и той навлезна във Вишени ... Навлязохме всички в селото от към Кондороби,
пристигнаха около 20—30 души .аскер, пристигнаха аскери и от Костур, в
селото седехме до 2 часа вечер та и от там заминахме за пресеката между
Блаца и Черещница. Тук се съединихме с Кляшев и се прибрахме всичките чети.
22 юли — вторникВ зори потеглихме една част за Прекопана, а друга с Митре Влашето за Бабчорско, за да отидат към Кономладските аскери. Ние мислехме, че ще намерим аскера в Прекопана, за да се разправим со тех, но за жалост те избягаха от вечерта и оставиха храната. Тук останахме на почивка. Около 8 часа се събрахме сред селото, хванахме предателите Поп Христов и Ването Роров, при тръгването край селото ги екзекутираха момчетата. Оставаше още един предател, но той влезна в редовете на Прекопанската чета и остана друг път да се унищожава. След една реч, която държахме на Прекопанци, потеглихме за към Върбица над Загоричени, дето се забрахме и останахме на почивка да пренощуваме. Всички бехме на брой 340 души. Известихме на Манол Розов в Бобица, че сме тук, за да се присъедини и той, за да се разпределим.
23 юни — Върбица — срядаСе научихме, че аскерът от Загоричени избягал. От Манол Розов ни се извести, че загоричени не искали да въста-
229
ват. Ние с Кляшев със знамето и с една дружина от около 60 души слезнахме в Загоричени, а Попов оставихме с другите чети да се закрепи на Върбица и над Бобища.
Със слизането ни в Загоричени срещнахме една дружина от 60—70 души от Жупанци и Шестевенци. Тази дружина се присъедини към мен. Като видеха това, загориченци всички излезнаха да ни посрещнат, а жените само се кръстеха и плачеха. Влезнахме в една къща да отпочинем и да сме готови, а също и четниците ги уредихме низ къщите, за да похапнат и да са готови за всеки случай.
След малко от Попов ни се извести, че аскери идели от Кайляри в Клисура и той изпратил две отделения да ги на паднат. Веднага ние определихме Манол Розов с Бобицката чета, Пандо Сидовата (жупанишчени и шестевенци и Олицката чета около 150 души) да заминат за Которската планина и да нападнат на клисурския аскер от към гърба. Се получи второ писмо от Попов, в което ни пише всички да за минем в тази посока и да нападнем в гърба на клисурския аскер, защото забелязал коли да карат топове. Ние без да се бавим се отправихме за къде клисурската страна с около 250—300 души. За да даваме разпорежданията по-бързо, с Кляшев качихме по един кон и потеглихме. Като се доближихме до Которската планина, разпределихме четите на три части и така да заемем един вид във верига всичката планина.
Клисурският аскер го видяхме над върха на Клисура и гърмежите непрестанно, продължаваха и мислеше човек, че са топовни гърмежи. Ние мислехме, че сражението е започнато между Андреев с мокренци, но това беше само с Поповите чети. Колкото повече се качваме низ планината, пристигна един четник, изпратен от Попов, и ни казва устно: Попов и Андреев натиснаха аскерите в един трап и заптисаха три топове, нагоре да не отивате, защото местото е хванато от аскерите и по всичките върхове. Колкото за топовете, твърде не повярвах, а за аскерите, които ни хванаха височините, нема да им отстъпвам, защото се надевах на разпределението и бех уверен, че ще излезем на върха. Не отидохме много далече и се откри огън на нашия патрул. Завзех место, мнозина от загоричени почнаха да бегат, бех принуден да ги бия, немаше що. Благодарение на Нумо Желински, който водеше Тихолицката чета и на четника Васил Касов от Загоричени, те подеха командуването според показанията ми, аз заех десния фланг, а Кляшев със знамето
230
левия. Извикахме няколко пъти „ура”! Изгърмяхме няколко залпове и „храбрите” султанови аскери се витосаха към Куманичево. Ние си продължихме пътя за към Клисура и се доближихме доста много, направихме тук ново разпореждане, защото бехме се събрали всички. Една част назначихме да заеме върховете на Буката Клисурска и като наредих на три пунктове караули по няколко души, а другите да навлезат от към Св. Илия за Клисура. Друга една чета пръснахме във верига, а другата част, заедно с нас и знамената се упътихме за Клисура направо.
Аскерите като видяха, че момчетата настъпват без спиране и с викове „ура”, почнаха да бягат и напуснаха предното тепе и черквата с гробищата. Клисурчени излезнаха да ни посрещнат, мъже, жени и деца, всички се прекръстиха. Най-после стигнахме до край на Клисура при гробищата, дето вече всичките места се пазеха от нашите чети. Навсекъде ни посрещнаха и ни поздравяваха с гръмогласно „ура”!
Тук се събрахме доста множество, наредихме си караули около градчето и патрули из града. Клисурчени почнаха да се обикалят около нас и те ни съобщиха, че Геле Сребреница бил сега с аскерите и избягал, други казаха, че в селото се криел и пр.
На черквата „Св. Илия” забелязахме сума аскер, който бягаше, стреляхме два-три пъти, макар да беха доста далече, но те като сърни бегаха. Тук се научихме, че Андреев с Мокренската чета се сражавал с Геле и са му убили неколко момчета, убити имало и от аскерите. У всички момчета се забелязваше особено ентусиазъм, от какъвто и аз не се лишавах.
Наредихме още нужните караули и чаках да дойде Полов от към Блацките височини. Най-после той стигна со гвардия, ние го посрещнахме с особени церемонии. Тук наредихме всички въстаници и четници на редици, които дефилираха пред нас. След това ние им държахме неколко речи насърчителни. Подир това ние влезнахме в града с 15—20 души и отидохме право во правителствения дом на мюдюрина. Тук намерихме сума книжа, които ги изгорихме, също и некои неща. Също намерихме в един хан един хубав турски кон на некой ранен сувария, взехме коня с нас. Ни разправиха клисуренци за бегането на мюдюрина и как той нищо не можа да си вземе. Се установихме в една къща, след като наредихме навсекъде добри караули.
231
24 юли — Клисура — четвъртъкНа 22 юли Андреев со Мокренската чета имаше сражение с Геле Сребречанчето и с аскерите. Понеже нашите не бяха добре укрепени, затова дадоха пет жертви. Сражението стана към черквата „Св. Илия”. Отидохме до там, видях нещастните момчета, съблечени съвсем голи и обезобразени. На утрото стигна Андреев с мокренчани, които след стражението с турците избягали. Те разправаха, че обхванати от всякъде, чуваха само нашето „ура”. Заехме се да присоберем малко неща, потребни за четата. Забрахме доста опинци и пр. Има списък за всички. Събрахме и разхвърлените разписки и така през целия ден прекарахме, натрупани со работи.
От нигде не се появи никакъв аскер. Стигнаха Бъмбоската и Куманичевската чети. Куманичени казаха, че около 15 души повече стари, от които само три въоръжени, били нападнати от Геле Сребренеца и от няколко горенски турци. Един от куманичените се рани в ръката, а другите не се знае що станаха, дали изчегаха или ги хванаха и ги изклаха.
Се фотографирахме четиримата аз, Кляшев, Розов и Николов, друга поза
аз и Кляшев на кони качени, по желанието на фотографа, сам качен на кон.
Вечеряхме и в 5 часа през нощта напуснахме града Клисура. Значи цели 30
часа стояхме в Клисура. Заминахме всички за към Бобицките плочи и Върбица,
за да направим ново разпределение на четите, защото иначе не се може да
се прехранват и не може да се разбере кой е сит, кой е гладен.
25 юли — Връбница — петъкОт Елхово дойдоха 25 души въстаници, но оръжие немаха; от Сребрено дойдоха 12 души, заедно с едно гръкоманско попче, което на първо място ни каза, че ще припознава за напред светата Екзархия и пр.
Днес направихме ново разпределение на всички четници (всички около 700 души); разпределението стана така:
На Мокренски център — за центров войвода оставихме пак Никола Андреев;
Загорицки център: войвода Марко от Палеор с дружина от по 100 души, избрани от всичките села на центъра. На
232
селските загорицки чети едната Петрето Погончев, а другата част Митрето Гръков, на Куманичката Васил Касов, на Олицката — Костандо от Желегоже и на Въмбицката.
На Блатския център, войвода Попов, на селските Блатна и Черешница — Нумо Желински, на Прекопанската и Требренската — Аргир Сетов от Сребрено, на Тихолицката Ване Христов от Черновища, на Вишенската — Йото Рашайков.
На Апоскепския център за центров войвода Никола Христов, на селската Апоскепска — Стоянчето Бакалов, на Шестеовската — Янето от Шестеово, на Сетемската — Насо от Апоскеп и на Жупаницката Пандо Сидов.
След това разпределение на четите, раздадохме всичките взети от мюдюра
и прибрани вещи и опинци. Привечер се забеляза, че гори Шестеово. От загоричени
се дигна една тревога, едно викане, прази боже! Наредих загорицкият центров
войвода да изпрати няколко четници да проверят, а ние изгърмяхме няколко
залпа. След малко разбрахме, че не било нищо. Подир това аз и Кляшев с
въстаниците от двата центъра Блацки и Апоскепски заминахме за „Вичо”, а
другите оставихме ги на „Върбица”.
26 юли — Вич планина — съботаОттук разгледах Шестеово и видех да димят една-две къщи, а другите не бяха запалени, забелязахме сума аскер и башибозуци, които прибраха жеревенските фамилии, на които селото изгориха четниците от Корещенските центрове со Лазо и Трайков и другарите му.
Следобед се забеляза да гори и Черновища и то само една-две къщи. Получихме писмо от Георги п. Христов, който е дошъл със 150 души на помощ (леринци). Вечерта слезнахме в Бабчор, дето се срещнахме с поп Христов, с него беше и Кочо от Зелениче — тоя мъченик, който на първо време не ме позна. С поп Христов свършихме следното:
След една седмица да се съберем и нападнем аскерите на Ексишуския мост и да го бомбардираме, а подир това да нападнем и Невеска. Се разделихме. Ние заминахме за кономладската пресека, за да срещнем с Митре, понеже от Черновища ни се извести, че аскерите избягали. В Дреновския усои има стражение Кузинчо с неколко други въстанически чети.
233
27 юли — Кономладската пресека — неделяОттук наблюдавах изгорените Жервени и Черновища, току-речи от тези села по кономладската река всички жители избягали по планините. Вечерта с четите от Кономладския център и Блатския се упътихме за Кономлади, дето вечеряхме и подир това заминахме за Брезница. Тук ни посрещна поп Трайков с неговата голяма чета при особени церемонии. От тук заминахме за Смърдеш и тъкмо в зори стигнахме и се установихме на „Ивадие”.
28 юли — Смърдеш — понеделникРешено беше оттук да нападнем Билища и да го изгорим. Към седем саато след обед Трайков с неколко чети замина за Къпещица и от лявата страна да нахлуе в Билища. Попов и Кляшев заеха десната страна над Връбник от горе, а пък аз направо във Връбник.
Като излезнахме над височините над Връбник, турците ни откриха огън. И се почне редовна престрелка. Също и на поп Трайков откриха огън. Види се, турците имали известие и се закрепили много добре, всички фамилии са ги изтеглили. До вечерта се сражавахме и не беше възможно да се настъпи. Па и нашите въстаници до толкова се бяха изплашили, щото требваше човек со сила да ги кара да настъпват, па и това го направихме с Илия Биолчев, но напразно.
Л. п. Трайков даде жертва — Колето Шамандуров, а ние един ранен от турците.
Всички отстъпихме и се прибрахме в Смърдеш. Забравих да отбележа: п. Трайков
и него малко го раниха во гърба. Въстаниците прибраха неколко стотин кози
и овци и говеда и ги натераха в Смърдешката планина.
29 юли — Смърдеш — вторникНи събудиха още в зори и ни казаха, че Връбник гори. Всичките връблени избягаха, също и смърдешките, въпреки многото ни викане да не напускат селото. Се качихме и ние на „Бели Кладенци”, дето беха въстаниците. От тук видехме димовете от изгореното Връбник, веднага повикахме Стерио Стериовски, центровия Смърдешки войвода заедно с Въмбел-
234
ската, Върбицката и Смърдецката чети и ги изпратихме за Въмбел, да заемат местата и да запазят селото.
Ни се извести от караула, че от към Дъмбени се слушат топовни гърмежи и много аскери идвали — аскери идвали и от към Косинец. Аз предложих да заминем за Дъмбени, за да ги отблъснем, обаче поп Трайков и Кляшев казаха, че момчетата са много изморени, та да заминем вечерта. След малко ни се извести, че Дъмбени гори и че всички фамилии от Дъмбени, Косинец и Добаница избегали от селата и дохождат горе в планините. Аскерите също настъпвали, тук вече не ни сбираше повече и трябваше да заминем и да дадем помощ. Тръгнахме с четите Дъмбенски и Косински и се спрехме на „Тиза”. От тук се виждаха пламените от запаленото вече Дъмбене и аскерите, които настъпваха нагоре.
От десния фланг наредих косинци и после дъмбенци; наредихме ги по-наредко. Киряко Търповски и Цильо Бакалев с една дружина и те пристигнаха от към Берик и се закрепила по височините на „Харамийската планина”. Така аз прекарах всичката линия от „Корици”, „Тиза”, „Харамийската планина”, та до височините на „Мали Вогли” на „Търнова слива”. По цялата линия настъпиха момчетата с голяма бързина, но навсякъде силата ни беше слаба и много пръсната. Иначе не можеше да се стори, защото и неприятелят беше много пръснат и дохождаше по всички направления на Дъмбенската планина. Стигнаха Митре Влашето и Попов със своите чети. С тех попълнихме редовете доволно, огънят се откри най-напред откъм десния фланг и от далече. Тук се уби едно момче от Косинец и то толкова далече, щото маузеровия куршум не можа да го пробие, остана в тялото (се именува Митре Киров Пировски). Най-после се откри огънят по всичката линия. Навсякъде момчетата се държаха акуратно. Турците грабнаха всичките дъмбенски стада и ги затераха към Дъмбени и хванаха да колят стадата.
Изкомандувахме за настъпление, което се почна от всички страни. Турците, макар и да имаха два топа, со които ни гърмеха, макар и да бяха повече от нас, се изплашиха и почнаха да отстъпват. Ние бяхме окуражени от това. С викане „ура” подех аз левия фланг и с голяма бързина заехме някои места. Цильо Кономладски също акуратно настъпваше и така турците удариха на бег. Во „Мали Вогри” един от турците тръбачи с още двама души сплеткаха конците и не знаеха на къде отиват, двамата се изплъзнаха към селото Габреш, то тръбачът почна да бега низ височините на „Мали Ворги”, из-
235
викахме някои от момчетата напред да го хванем, защото, остана самичък. Момчетата мислеха, че не е сам и слабо настъпиха, обаче той излезна самичек срещу нас и почна да бега силно. Мнозина стреляхме и настъпвахме от всички страни, аз забелязах как турчинът направи една тумба, казах на Биолчев, че го раних. След малко той беше в нашите ръце, неколцина викаха, че са го ранили те, аз мълчах и не им отказвах, че те са го ранили, разбира се, за да ги насърча, обаче манлихеровият куршум се познава, където минава, той беше ранен в четирите пръста на десния крак. Продупчих му и шапката от главата, макар да стрелях от 100—120 крачки. Над него се намери тръбата, маузеров щик, 76 патрони маузерови, а пушката и патрондаш немаше, види се, ги е скрил. Запитахме го да ни каже, но не ни ги каза. Казваше, че му ги е взел юзбашията, но това беше лъжа. Всеки искаше да си отмъсти и всеки го биеше. Той беше вече изнемощял. Запретих да го бият и го качихме на едно магаре и го носим на „Мълканова чезма”. Поп Трайков и Попов с неколко момчета заминаха за Дъмбени. Стадата всичките им ги откраднахме.
Сражението се почна от 6 часа и се свърши в 12 1/2 часа вечерта. Аскерите
позорно се отправиха, без да се спрат, направо за Костур. От турците се
видеха убити над 13—14 души и заловения жив тръбач. От нашите само една
жертва, а ранен никак. . . Няколко къщи изгоряха башибозуците во Лобаница.
Забеляза се дим во Прекопане.
30 юли — „Вълканови чешми” — срядаС големи мъчнотии убедихме косинските и лобаницки фамилии да се завърнат по селата си. Днес можехме да прекараме, без да имаме големи тревоги. Решихме да нападнем „Св. Неделя”, обаче силите ни бяха доста пръснати и хлябът закъсне да ни дойде, затова отложихме за утре вечер. Една част изпратихме во Косинец, за да приготви хляб, друга част се установи на Косинското кале, а ние с трета част се установихме на „Тиза”.
31 юли — „Тиза” — четвъртъкПрез нощта настинах, та не можах да се мръдна. На заранта и през целия ден лежах. Понеже четите бяха доста пръс-
236
нати, не можахме да предприемем нещо. Особена мъчнотия срещнахме за
храна. Заръчахме в Косинец 400 хляба, а ни се изпратиха 200, останаха момчетата
гладни.
1 август — „Тиза” — петъкМакар че съм болен, слезнах в с. Косинец и насила събрах хляб. Научихме се, че в „Св. Неделя” стоели аскери и пазели селото. Устроихме Смърдешката центрова чета от около 50 души, прочетохме им въстаническия устав. Вечерта спахме на „Вълканови чешми”.
2 август — „Вълканови чешми” — съботаОт „Вълканови чешми” потеглихме в зори за Габреш и денем пътувахме. Оставихме селските чети низ селата Косинец, Дъмбени, Смърдеш, Въмбел и Връбник да пазят селата, да набавят храна и да извършеят оставените по нивите снопе. Во Габреш се установихме в къщата на покойния Динкето Яневски. Каква жалка картина представляваха домашните му — всички казваха: нека сега беше жив и нека беше убит от турците, а не от наш съселянин! Жалка картина представляваше всичката Динкова фамилия, а пък нас особено впечатление ни правеше, защото винаги во него сме ходили и сме били посрещнати отлично. Сега, когато Динкето щеше да хвърчи от радост, няма го между живите. Самият убиец го няма на мегдан, види се, избягал в другия район или при Коте. Още продължава да се крие.
Къде девет часа потеглихме от Габреш за Кономлади. Минахме през Поздавища и се научихме, че предателят Кръстю Демировски, който беше отишел в Костур при владиката да търси прибежище и спасение, си дошъл и разправял на селяните, че в Костур имало много аскери и сега се очаква да дойдат до тридесет хиляди души. Тогава нямало да остане нищо християнско от онези, които правят гюрултия. А владиката му казал, че само Битолският вилает е въстанал, та нема нищо да направят и пр. Нас ни беше чудно как така да го оставят жив в Костур и да си дойде свободен! Установихме се над Всещановата воденица, в ливадите Кономладски.
237
3 август — Кономлади — неделяНие со Пандо и Лазо слезнахме в селото. Котев Цильо ни разправи, че се срещал со Кръстю Демировски и го изпитал как можел да доди свободен от Костур. Той му казал, че с много приятели и пак може да отиде. Тогава Цильо му рекъл, ако можеш, барем малко сол да ни изкараш от града. Той се наел и на драго сърце ще се постарае да донесе. Ние се усъмнихме още повече в това обещание. Той наверно е изпратен като съгледник. Да го заловим решихме, да се накаже за досегашните престъпления, например за предаването на пушките от селото му и за свичките явни доложения на турците по комитетските работи.
Изпратихме Козинчо с още двама до Поздавища да го заловят: върнаха се, а домашните му казаха, че заминал за Костур, за да донесе сол. От тук вече се заключаваше, че той е изпратен нарочно, да види какво става по нашите села и да доложи на пашата, който му бил приятел. След пладне ни известиха, че Кръсто Демировски минава за селото си; казахме скоро да го повикат и се представи пред мен. Го запитах;
— От къде идеш?
— От при Коте.
— Що си искал при Коте.
— Да видя дали има сол да взема от него. Домашните му казаха, че отишъл
у Костур, а той бил при Коте с някоя мисия от страна на владиката. Понеже
мене ме стресе, та не можах повече да го слушам, го взеха Кляшев и поп
Трайков да го изследват. Получихме писмо от леринци, че те се намирали
над Търсие от горе и ни канят и ние да отидем да се срещнем на „Езерец”
близо при кулата на Бигла, за да нападнем Кулата и Псодерския аскер. Ние
бехме со същото намерение и посоката ни беше на там. Към 10 часа потеглихме
и пристигнахме близо до „Езерцата” (Влашките колиби).
4 август — Влашките колиби при Бигла — понеделникОще от зори, аз още спиех, слушам да пукат маузерови пушки. Станах и запитах Кляшев що е това стражение. Той ми отговори: „Наверно по нашия караул се стреля, трябва да е забелязан от аскерите, които седят на кулата, види се и те трябва да имат поставено стража и може би са ни забеляза-
238
ли и затова се стреля. Аз, макар и болен, взех со мене косинската центрова чета со Лазо Киселинчев и заехме пресеката малко по-доле. Митре Влашето со неговата чета зае от ляво. Стериьо Стариовски, войводата на Смърдешката центрова чета, взе караула от дясно на мене. Оставаше само свободно място на самата пресека.
Аз сега зная, че ще имаме работа само со няколко псета, които взели местата и ще ги изпъдим. И с момчетата настъпвам, току речи се доближих. До самия връх имаше едни доста големи и удобни камъни, които непременно трябваше да ги вземем. Две момчета се доближиха до самия камък и като видели, че от другата страна е заето от аскерите, се уплашиха и избягаха, без да пострадат. Направихме няколко опита да превземем този камък, но турците се бяха силно скопали и не ни пускаха. След малко слушам турската тръба да тръби зад гърба ни и се намерихме заобиколени. Кляшев ни известява, че турците направо от пресеката слезнали. Чак в местото, дето пренощувахме, но да взема. . .
Събрахме се. Дойде Лазо Киселинчев и ни каза, че Митре войводата бил
ранен во рамото и имало убити: Кузо Жунда от Дъмбени, Тъпо Трайков Чекарчев
от Косинец (това било убито от доста далеч, както си ядело хляб), Лексо
Христов и Митре Динов от Дреновени и от Черновища Стефо Ташов. Цильо Кономладски
ни разправяше, ако не беха отстъпили от предната позиция, не можели да
превземат местата по никой начин. Неколко пъти били отблъснати аскерите
со големи загуби, употребили и бомбите, но само една от малките се запалила,
а три от големите не се запалили. Ако да беха се запалили тези бомби, щяха
да напакостят много на турците и щяха да се изплашат страшно... Чудно как
да не хванат тия три бомби? Дали незапалени още ги хвърлиха или пък фитилите
им повредени бяха! Заедно со леринци потеглихме за Турие и се установихме
на „Каменик”.
5 август — Турянската планина „Каменик” — вторникДо къде 4 часа бях добре, после ми дойде пустата треска и чак до 12 часа едвам се свестих. Слезнахме в село Турие, гдето походих и след това пак ме обърна на треска, от един до четири часа през нощта не можах да се успокоя. Макар
239
и болен, трябваше да се върви. Лазо поп Трайков замина към Крномлади
со Дреновенската, Черновишката и Поздавишката селски чети и от там да види
фамилиите: дъмбенски, косински, добаницки, смърдешки. Вечерта турците
изгориха Жупаница, Орман, Косинец и Лобаница. Кършаков ми пише, че лобаницките
фамилии са заловени от аскерите и башибозуците и не се знае къде са отведени,
като прибавя, че имало отведени и косински фамилии. Лазаровска била намерена
от турците во Смърдешко към Капешчицко, во „Падинята”, там била заклана.
Всички фамилии от селата избягали, за да се изхранят. От Псодери известяват
за вчерашното сражение, че турците имали големи загуби, а тези, що са останали,
страшно са изплашени и само се укрепяват. Призори стигнахме над Бабчор.
Четите и Кляшев останаха вънка, а аз с 10 души се прибрах во Бабчор.
6 август — Бабчор — срядаЗех и изпих рициновото масло (очистително), голяма слабост чувствувам, ще се пръсна от мъка, защо тъкмо сега да се поболя, когато трябва да съм най-здрав. Вечерта заминахме през „Порта” (Вич), оставихме войводите Цильо Какальов и Стерио Стериовски с четите тука, а ние с четите на Попов и на Цильо Кономладски заминахме за „Пардинова падина” в камъните зад Блаца.
7 август — Блацката планина — четвъртъкОбразувахме една чета от двайсет души под войводството на Ристо Гушлев от Косинец. Тая чета един вид като наказателна полиция, да следи всички престъпления, предателите, дезертьорите-въстаници, крадците и каквито наказания се предпишат, да ги изпълнява тая чета.
Слезнахме во Блаца и тук повикахме околните селски чети да ги изследваме за времето, което са прекарали во нашето отсъствие. Известих во Прекопане да изпратят човек во Невеска да изучи колко аскери има там, техното разположение и пр. и да ни докладва до вечерта. Обаче прекопанци ми писаха, че са изпратили трима човеции, но нито един не се е завърнал. Сметнахме да заминем за Невеска, за да разрушим.
240
мюдюрлука и изгоним аскера, обаче не можехме да се научим положително
колко аскери има и как е укрепен. Привечер ни се извести от Георги поп
Христов, че от Лерин 100 души аскери заминали за Невеска, види се, те се
съмняват и затова изпратили подкрепителна сила. Понеже още не ми е поправено
здравето, затова останах пак тук во Блаца, за да се поизцеря.
8 август — Блаца — петъкСлед като прегледахме околните селски чети и им дадохме някои наставления, заминахме в Черешница, гдето се нахранихме всички и след това потеглихме за Прекопане, нещастното село е ужасно изгорено, останали само няколко къщи здрави. Преспахме в Прекопанско.
9 август — Прекопанската планина — съботаСе изкачихме на „Върбица”, дето се срещнахме с четите лерински (Михаил Чеков с екшсулийци). С тях говорихме за нападението на аскера в Невеска. Войводата лерински Динамитчията особено се изразяваше и от сърце желаеше да нападнем аскера. Михаил Чеков се колебаеше. Те преди два-три дена отишли в Невеска и пак по искането на Михаил Чеков отстъпили и не нападнали Невеска. Понеже Розов не беше тук, затова остана за до вечерта да му дадем дума, като се споразумеем с Розов. Ако бяха нападнали казармата по-рано, щеше да се сполучи, защото само 80 души аскер „илявета” имаше.
Вчера тоя аскер се промени и се замести със 180 души редовна войска.
Заминахме за обед в Лехово, дето ни посрещнаха отлично. След като обядвахме,
привечер слезнахме в Мокрени, дето се срещнахме с Розов и говорихме по
въпроса за Невеска и решихме да нападнем аскера. Писахме на леринци да
ни чакат. Тук преспахме.
10 август — Мокрени — неделяОще пред нощта свикахме четите и се отправихме към славното Клисура, което още не е омърсено от турски крак,
241
от както превзехме. Не знам колко им е по волята и дали симпатизират нашето отиване в техния градец, обаче клисурени се отнасят много мило пред нас и с особени комплименти.
Направихме сума покупки за обуване и обличане на босите и голите ни въстаници. Всред града с всичките чети се фотографирахме, фотографирахме се още по отделно. Аз се фотографирах на две пози: на кон и пеш и то по желанието на фотографа. Вечерта се забрахме на „Върбица”, дето определихме среща с Никола Андреев — да дойде и той с Мокренската чета.
Решихме с леринци да потеглим още тая вечер и да се наближим до Невеска и утре към 6 часа, първо леринци да открият огън от северната страна, а ние пък калю на помощ да нахлуем во селото от към запад и юг. Обаче Михаил Чеков пак разви своите философии и отказваше да се предприема подобна акция, понеже не разчитал на въстаниците си. Се опълчиха доста много войводите и той беше заставен да мълчи. Само Чеков ми разправяше, че от как са въстанали, никак не са влезнали во сражение, а само така се скитали и се смятат за въстаници и с това мислят, че правят въстание.
Като видехме, че времето минава и не ще може да се пристигне на определения
час, а пък Никола Андреев също го нямаше още (и той е от породата на Михаил
Чеков, само около Мокрени иска да се върти), за това отложихме за други
ден да предприемем нападението, а леринци да заминат още тая вечер.
11 август — Върбица — понеделникДнес разпределихме опинците на босите въстаници. Андреев, който трябваше да дойде снощи, днес се яви. Повикахме го и му направихме едно остро мъмрене за своеволията му.
Изпратихме човек до Невеска да вика с писма някой си Сиди Неманов да събери някои невесчани и да дойди во Прекопана, от там да заминем и се доближим до Невеска.
Вечерта тръгнахме през Прекопане за Невеска. От повиканите невесчани, нито един не се яви. За леринци нищо положително не знаехме, но ние решихме и без тяхното съдействие да нападнем аскера в Невеска.
242
Направихме следното разпределение: Манол Розов с центровата Смърдешка, Загоричката центрови и селската Загоричка чети да заеме върха от западната страна на Невеска и да бъде готов, щом ние или леринци открият огън според както бехме предвидели. Никола Андреев с Прекопанската, Сребренската и Мокренската центрови чети да нападне от долната страна — югоизточно. Наказателната чета на Ристо Гушлев, половината Дъмбено-Косинската центрова, Кономладската центрова, Олицката селска и Шестеовската чета да останем от към юг и ние да нападнем с настъпление, като свържем веригите с Манол Розов.
От вечерта още си заехме местата.
12 август — Невеската планина — вторникОт зори още почнахме да се доближаваме към върха на Невеска. Няколко дървари заловихме, които беряха дърва. Аз и Попов отидохме да разгледаме местата и видяхме тъкмо под Розов да отиват 5—6 души аскери на караул. Ние рекохме си да не би да ни забележат и още от рано да се открие сражението.
Отсрещните височини на изток и оттам навсякъде бяха поставени караули; най-високият караул, който мислехме да бъде зает от леринци, към 4 часа видяхме да се заема от аскерите.
На няколко места още поставиха чадъри. Часът стана 6 и с нетърпение чакахме от леринци да открият огън, обаче всичко вятър. Казах на Попов и на Ристо Гушлев да заемат десния фланг и да свързват веригите с Андреев и тъкмо в 7 часа Попов да открие огън. Към левия фланг изпратихме Цильо Кономладски с четата и с другите ние да настъпим.
Тъкмо когато вече се прибирахме близо до трапа, забелязахме множество аскери около казармата — ни се видеха повече, отколкото ни беше казано. Ние знаехме да има до 200 души аскери, обаче тук се вижда да са до 500—600 души. Към 7 1/2 часа една голяма тълпа потегли към Лерин, тогава разбрахме, че трябва да е дошъл и друг аскер. Писах на Попов да не открива огън той, а да чака ние да открием и така ние забавихме да открием огъня до 9 1/2 часът.
Първо аз открих огън от към нашата страна. Турците се разшаваха, няколко души дойдоха срещу нас и се загнезди-
243
ха в един окоп. От всички страни се сипеха залпове с „ура”, от всички страни се настъпваше юнашки. Турците не закъсняха да напуснат позициите и да бягат позорно. Мнозина не успяха да си вземат пушките и избягаха без пушки. Тези, що бяха влезнали в казармата, като се наближихме и дадохме няколко залпове, почнаха да бягат от казармата. Няколко души бидоха повалени при казармата, други при чадърите и на по-други места, само неколцина останаха во казармата и стреляха кучешки. От горе Манол до вечерта не можа да слезне до селото. Попов, Илия Биолчев, Андреев и много четници взеха сума пушки и патрони. Най-вече пушки взе Ристо Гушлев с момчетата.
Коста Желински навлезна с няколко момчета во мюдюрлука и тук намери един скрит аскер, който държеше пушката в ръце. Коста му хвана пушката со едната ръка и со другата го застрели с револвера. Мюдюрлука го задържаха обсаден. Ние продължавахме да обстрелваме казармата. Тук случайно един куршум се заби во главата на Йотето Здрольов от Дъмбени, който падна полумъртъв: взеха го момчетата и го свестиха. Влезнахме и ние в селото и се срещнахме с другите чети, направихме разпределение да отидат да бомбардират казармата. Аз и Кляшев заминахме и влезнахме при един доктор, дето го донесоха ранения Йоте. Докторът го прегледа и го изми, но вече му течеше мозъка и не оставаше надежда за изцеряване. Ранени имахме още един загориченец. Чухме да изгърмят две бомби и след това вече престана гърменето. Турците обаче незабелязано успели да избягат. Казармата вече остана в наши ръце и на наше разположение се намериха сума неща — провизии и дрехи, обаче немахме на какво да ги натоварим. Позволихме на момчетата да вземат кой каквото намери, а другите неща заедно со казармата изгорихме. Аз и Кляшев с Коста Желигошки отидохме в мюдюрлука — тук намерихме скрити още седем турски аскери, между които и един проклет заптия, скрит в един хамбар. Коста стреля няколко пъти, рани заптието и един уби, другите почнаха да се молят и се предават живи.
Намерихме сума дрехи, от които една част взехме, а другите ги изгорихме. Времето ни минаваше и трябваше да напуснем Невеска, защото това поражение на турците няма да ни остави така, а за да не ни изгонят, трябваше да напуснем, макар че имаше още сума работа. Всички радостни и възхитени от сполуката потеглихме за Прекопана и стигнахме призори.
244
13 август — Прекопана — срядаТук през целия ден почиствахме оръжието и почивахме. Изпратихме центровата чета Загоричка и няколко селски чети да заемат „Кайнак”, защото от много места ни се писа, че сума аскери излезли от Костур за Маврово. Ние се прибрахме на „Върбица”.
14 август — Върбица — четвъртъкРешихме да разпределим маузеровите пушки и да потеглим за Невеска, да излезнем с особена церемония. Още когато почнахме разпределенията, чухме залпове откъм „Кайнак”.
Вглеждах се аз с бинокъла и какво да видя: Хиляди аскери! Скоро изпратихме
да хванат височините над Прекопана, Цильо Кономладски с Олицката чета.
Направихме списък от маузеровите пушки и патрони — всичко се вземаха 34
пушки, сума чанти, торби и дрехи. Всичко се разпредели според показаната
храброст от момчетата, за всичко имам списък в друга тетрадка. Аскерите
настъпиха към Черешница и го изгориха, стигнаха до Прекопана и запалиха
останалите прекопански къщи. Часът още беше 7 и турците с всички сили,
с топове заедно се отправиха към нас. Сила голяма, излишно е човек да се
сражава и да си хвърля патроните, когато не може да се разбие тази сила.
Затова аз предложих, без да се сражаваме, да отстъпим към „Царцери”. Другите
другари казаха да се крепим. Но като се уверихме, че напразно е всичко,
и те се съгласиха да се отстъпи. Докато направихме разпореждане, огън се
откри. След като дадохме няколко залпа, се оттеглиха момчетата. Турците
почнаха да бият „Барбеш” со топове. Ние през Клисура се собрахме на „Царцери”.
Турците останаха на „Върбица”. Нещо не можехме да се научим за сражението
с другите чети. Вечерта се отправихме през Черешница, Вишени и се установихме
над Вишени зад пресеката.
15 август — Вашенската пресека — петъкПисахме на Попов, който се намирал во „Вич” (на Порта). Повикахме комисията вишенска да им дадем няколко
245
пушки и да закрием дълга, като раздадохме маузеровите пушки. Другите
гръцки пушки, които останаха, дадохме из селата да закрием стари сметки.
Загоричката и Бобицката чети ги повърнахме към Пополие и ние със Смърдешката,
Дъмбенската и наказателната чета заминахме за Черешница. Тук останахме
да пренощуваме.
16 август — Черешница — съботаОт зори още пристигна при нас Попов и съобщи, че в сражението с акерите на „Кайнак” и Прекопане се изгубили 30 души въстаници и то защото не слушали. От Бабчорската чета около 10 души, от Черешницката Колето Ников, Васил Рогов, Иван Пецов, от Загорицката чета имало убити няколко момчета. Така щото положително не знаят кой и колко убити са. Решихме Попов да замине за Пополие, да поддържа духа на тамкашните селски чети и да се грижи колкото се може за нещастните фамилии. Аскерите, след като обраха и ограбиха селата Загорчени, Въмбеки, Олища, Бобища и Чурилово, ги изгориха. Се каза, че са изгорени и Мокрени, и Елхово. Повикахме Загоричката центрова чета и заминахме за Берик, гдето пренощувахме.
17 август — Берик — неделяВсичките нещастни фамилии от Дъмбени се движат и се прикриват в Берик. Всеки се надпреварваше да дойде да ни види. След обед потеглихме за Габреш. Тук забрахме чорбаджиите габрешени и им направихме едно мъмрене, защото от правителството получили едно известие да си мируват и пр. А те отговориха с писмо до властите на турски, че имали мъка от комитите и немали що да правят. Това писмо се улови ...
Стигнахме в Смърдеш, дето бехме посрещнати от селските чети радостно, даже и нещастните фамили всячески се мъчеха да скрият скръбта си по изгорените имоти. Тук говорихме им, държахме няколко надеждни речи и след това официално подарихме маузеровата пушка на Кършаков, който ни посрещна, макар и още болен от раната.
Вечерта четите излезнаха на „Бели Кладенци”, а ние останахме у Цильо Поповски.
246
18 август — Смърдеш — понеделникОт Косинец ни пише Лазо, че аскери и башибозуци от Света неделя идели за Косинец и се почнали сражения със селските чети. Изпратихме на помощ Дъмбено-Косинската центрова чета и Загоричката и една селска — Смърдешка чета.
19 август — Смърдеш — вторникРешихме: Мише Николов да замине за Пополе и се завземат за уреждане въпроса за онещастените фамилии, да накажат инициаторите на предателските намерения от страна на Загоричени.
Бобчорци ни пишат в дневните рапорти за убитите в сражението на „Кайнак” и Прекопане. Ето имената на падналите: Никола Иванов, Тодоров Иван, Георги Гюревски, Нуме Христов, Коста Алексов, Янаки п. Илиов, Пандо Кондов, Митре Хр. Джуров и десетникът Коле Консулов и един ранен Апостол Костовски.
Вечерта през планината заминаха за Косинец. Тук Лазо ни посрещна много
блескаво. Селото е изгорено и представлява жалка картина! Останали само
14 къщи здрави... След като държахме по една насърчителна реч (аз, поп
Трайков и Кляшев), се прибрахме в къщата на покойния Колето Шенчев. Косинци
и добаничени хванали три лобаницки турци, които идели да обират Лобаницките
скривалища . . .
20 август — Косинец — срядаДнес нещо особено не се случи. Към 8 часа потеглихме за Дъмбени, дето ни посрещнаха весело онещастените дъмбенци. Дъмбени съвсем огрознело; махнати са и други четири къщи, останали неизгорени, а именно къщата на Пан. Жундов, на Доно Заеков, на Янето Катков и на Ването Попов; останаха неизгорени 5—6 плевни. Всичко друго е обърнато на прах и пепел. Във време на изгарянето (29 юли) убити са следните лица: Митре Терзиовски — 95 г., Търпо Наговръков — 80 г., Йото Радков — 80 г., Динка Гульова — 75 г., Трайко Ангелов — 85 г., Ставро Кенков — 80 г., Кольо поп
247
Стериов — 19 г., Лазарица Караджова — 70 г., Динковица Сулеймизова —
65 г., Митровица Хаджиовска — 65 г.; ранени с куршуми Поптрайковица, Стояница
Караджова и Трайковица Бричкенкова (малко ранена), а во плен е взета само
Ставровица Здролева — 28 г., с дъщеря й 3 г. (сестра и внучка на Лазо Поптрайков).
21 август — Дъмбени — четвъртъкОт Смърдеш и Брезница ни пишат, че аскерите от към Блаца са слезнали по Рулската река и една част заема Кономладско „Лисец”. Желево, Търново, Ощим и Руля никак не са засегнати от аскерите, така щото тези села, които Коте ги владее, види се се защищават от владиката. От Шестеово ни се извести, че около 300—400 аскери излезли от Костур и отишли към Вишени и Блаца и ги изгорили. От Въмбел нагоре тръгнахме за Въмбелската планина. Така щото от всички страни се стекоха аскери.
Ние мислехме да заминем за Нестрамско и затова повикахме централния
апоскепски войвода Никола Христов с четата, понеже той познава местата.
Също и Пандо Сидов с Жуианинката чета, за да заминем с по-голяма сила към
Нестрамско и Костенарията и там да произведем смутове и да разширим границата
на района ни — да се каже, че и там имаме направено въстание. Обаче Кономладската
чета се научила, че ще заминаваме за Костенарията и почнала да негодува
и отказва. Винаги във всичко Кономладската центрова чета произвеждаше скандали,
винаги ни е правила главоболия. Повикахме десетниците и им говорихме на
дълго, като им описахме значението на едно заминаване наше в Костенарията.
Пред десетниците се показаха всички готови да вървят, за където им се каже.
Това коно-младско съпротивление се пръсна и по другите чети, но от другите
не се прояви така, както кономладци. Останахме да пренощуваме пак тука.
22 август — Дъмбени — петъкОт Попов получихме писмо от Габрецко, в което ни пише, че освен 300—400 аскери, дето излезнаха и изгориха Вишени и Блаца, от към Турие излезнали още 7000—8000 ас-
248
кери и без да закачат села, се установили над самия Бабчор и поставили
чадъри. С Попов били четите: Вишенската, Бабчорската, Загорицката и Бобицката,
така щото и Попов може да е с около 250 души. Станахме много и се измени
вече положението и вчерашното решение. Да се замине с толкова души за Нестрамско
и Костенарията — невъзможно е за прехрана. Освен това, ако и там ни изпратят
турците някоя голяма сила, тогава невъзможно е и връщането ни. Затова решихме
да проверим силите и да се разделим на 2—3 отделения и да заминем от Преспата
за към Мориховските планини, да се срещнем с щаба и да решим нашата задача.
Писахме на четите да се приберат към Въмбелската планина. Към 8 часа потеглихме
за „Вълканови чешми”, дето бехме определили на Попов да се срещнем. Чекахме
го до 1/2 часа нощта, като не дойде и на много места се виждаше доста запалени
огньове, това ни даваше да разберем, че всичко е хванато от аскерите. Към
3 часа ноще стигна ни Попов и ни каза, че аскери 7000 души били разположени
во Поздивишките и Черновишките ливади. Тъй като аскерите пристигнали до
Черновища и сигурно утре ще обискират тези планини, затова писахме на дъмбенските
и косинските въстаници да се приберат во Въмбелската планина. Ние минахме
по Смърдеш, казахме и на смърдешани и се прибрахме във Въмбелската планина.
23 август — Въмбелската планина — съботаОт много места пристигнаха чети при нас, аскерите не закъснеха да запалят селата Поздравица, Черновища и двете махали Дреновени. От там една част обзе Дъмбенската и Смърдишката планини, друга част по шосето Габрицко за Руля и до вечерта към 10 часа сутринта около 3000 души стигнаха в Бесвина. Тук се установиха да пренощуват. Също около 3000 души заминаха низ Брезница по шосето за Смърдеш.
Оставаше да се обискира още Въмбелската планина. Затова слезнахме през Дреново, Буковник, Лъка, Оровник и се качихме на високата планина Германска „Мучурището”. Всичките гръкомани измениха на клетвата, макар и аз съм ги турнал и на най-добрите длъжности.
249
24 август — Германската планина — неделяСлучайно мина един псодерец при нас, донесе ни писмо и го изпратихме да го занесе в Герман и го предаде на четата. След малко същият псодерец се завърна заедно с писмото от Евтимов, войвода от Битолската чета, и с двама въстаници от Герман, които дойдоха да ни вземат в селото.
Слезнахме во Герман, дето ни посрещнаха радостно. Тук намерихме Германската чета, една битолска от 80 души и неколко другари с четите, всички около 300 души се събрахме. Ни разправиха за убиването на покойния Никола Кокарев и на другаря му Панчо. Кокарев бе родом от Ресенското село Царев дол. Първо бе назначен като ръководител в Ресенско, а после от конгреса — за Преспанско. Той бил заобиколен от множество аскери при Брайчино и убит заедно с Панчо и още шест души въстаници. Убити са на 15 август 1903 година.
Со Ефтимов, Ив. Кафеджията (водителите на една битолска чета от 86 члена) говорихме за положението на работите в днешно време и за едно взаимно отстъпление към Мориховските планини, за да се срещнем с щаба. Както ние и те никакво писмо от щаба не са получавали и не са знаели посоката му. И тук в Преспата положението е критическо и движението невъзможно. По-добрите села изгорени, само Герман успяха до сега да го запазят от изгаряне. Големи мъчнотии от всички страни се срещат за храни. Аскери били поставени по Пелистър (Ресенско). До сега нищо не знаехме що става во Ресенско. Писахме на щаба през Буф за Битоля и от там да го изпратят до щаба. Също писах на Спиро Олчев во Ресенско, обаче не се намери куриер да му го занесе. Като не можехме да земем едно крайно решение за движението ни и като не знаехме по кои места има централизирани войски, затова решихме да пренощуваме тук и утре да изпратим от рано куриери по разни направления. Обаче през нощта на 6 часа получихме писмо от Попов от планината, с което ни известява, че аскерите се установиха на бивак во Търновските ливади. Тъй щото трябваше на време да заминем при четите, да земем нужните мерки в случай на нападение, понеже се опасявахме от предателство, па и не лесно можем да прикрием следите на една тълпа от 825 души.
250
25 август — Германската планина — понеделникСвикахме всичките въстаници на общо събрание. Първо аз им говорих за поддържането на позициите и против напускането без заповед, говорих им на дълго за отговорността и задълженията, като си послужих со некакви примери. След мене во допълнение говори войводата Попов, после установихме въстаниците на определените позиции. Местото много ни помагаше за сражение и бехме решени на една голяма сила да се противопоставим и се задържим до край. След като заобиколихме, разгледахме местото и всичките позиции, ни се извести от Герман, че аскер иде от към Брайчинската планина за Герман.
Е да ги вземат дяволите и аскерите! Казах да ги нападнат и ние ще им изпратим помощ. Аскерите пък, които бяха во Търновските ливади, заминаха за кулата на Бигла и там поставиха чадъри; тоя аскер се виждаше да върви — до 6000 души. Това ни даде да разберем, че всичките аскери са дръпнати и наново се обнадеждихме и почнахме да решаваме за къде да се запътим вечер. Решихме да заминем, за „Лисец”.
По едно време неочаквано пристигна Спиро Олчев. Спиро е родом от Дърмени (Ресенско), един момък со добро поведение, доста развит, назначен за войвода во Ресенско. Със Спиро не бехме се видели от около 3 години, не можехме да се нарадваме и двамата на тая ни случайна среща, обаче известието, подновено от германци, че аскери пристигнали во селото, ни разтревожи. Тогава аз с Киселинчев, Биолчев и Спиро отидохме чак над селото на една височина да видим направлението на аскерите и след туй да го нападнем. Обаче напразно се измъчихме, не можахме да видим никакъв аскер. След като си поговорихме приятелски със Спиро, в който разговор се мешеше и Кокаревото име, това ни правеше да скърбим, понеже той го няма вече между нас. Запитахме Спиро за щаба — дали знае нещо. Отговори ми, че преди 6—7 дена се срещнал с Лозанчев и той му казал, че и тримата от щаба се разделили по разни посоки и не се знае кой къде се намира. От това ние заключихме защо не получаваме писма. В Ресенско били изгорени всичките села, само 3—4 оставени, които били смесени с турци. Спиро циркулирал по отсрещната страна на езерото Петринско, обаче вчера бил преследван от 3000—4000 души войска и затова минал към Нивици, дето се научил, че аз
251
съм тук. Оставил дружината и с 10 души доде да се срещнем. Между другото ме запита дали не сме виждали началника му подпоручик Панайотов. Панайотов избягал скрито и не се знае къде е отишъл. Спиро се съмняваше да не би да е отишъл при Коте и той да го е препратил за Гърция. Спиро не скърбеше толкова за избегването на Панайотов, ами за хубавата манлихерова пушка и револвера „Нагант”. Даде ни едно писмо, за да го препратим на Коте. Много ни моли Спиро да го снабдим с един бинокъл, макар и ние да сме лишени от бинокли, дадохме му един такъв, който бяхме взели от мюдюрина клисурски. Спиро не знаеше как-как да ни благодари.
Привечер пристигна войводата Люботски — Спиро Петров и с него се видехме. С всички се сбогувахме, те си заминаха за Герман, а ние потеглихме за „Лисец”.
Като дойдохме при Желево, ни казаха, че Коте бил г. Желево. Тоя брат вече е сигурен, ни най-малко се опасява от аскерите. Тук вече явно се вижда, че аскерите не го преследват. Всичките негови села още не са изгорени и непокътнати. Желевени ни разправиха, че срещу Търново на пресеката Бесвинска имало аскери до два табура и че днес имало сражение към „Корбец” (Въмбелската планина) и към „Буковник” — имало сума въстаници убити. Сто пъти изпратихме на въмбенци да съберат всичките въстаници и да дойдат со нас, обаче те си останаха.
Поръчахме хляб в Желево, Ощим и Търново и се установихме на „Лисец”
на „Моро”.
26 август — Лисец в Орман, назоваем „Моро” — вторникИзпратихме куриери по разни направления, за да изучат и ни доложат за нанесените пакости от страна на многото аскер. Установените аскери срещу нас на Бесвинско ги гледаме. От Търново и от Ощим ни донесоха до 300 хляба, от проклетото Желево, където бехме казали да ни донесат 500 хляба, не ни донесоха нито един! Къде 5 часа слезнахме в Кономлади и след като вечеряхме, се отправихме над селото на местността „Корището”, дето и пренощувахме.
От изпратените през деня куриери са научихме, че во Въмбелската планина в една дупка били убити от аскерите следните лица: Телето Тодоров — 20 г., Кирчо Марков — 21 г. (дето бяха от центровата чета, според дадени сведения от войводата Кършаков); Киро Марков се предал жив на ас-
252
керите, но не са му простили и са го заклали; от селската чета следните лица: Яне Киров — 18 г., Яне Донов — 18 г., Цветко Лабров — 23 г., Доно Митров — 28 г., Кольо Пандов — 35 г., Сотир Митрев — 19 г., Яне Трицаров — 20 г. и Яне Нанчов, всички от селската чета 10 въоръжени. Невъоръжени в същата дупка (пещера): Нумо Гергов — 18 г., Герго Донов — 27 г., Кольо Митров — 32 г., Герко Нумов — 18 г., всички без оръжие пет души. Според най-верни показания убиването за горните пет души станало така:
Се прикрили во една дупка (пещера) в планината и я зазидали отпред, обаче аскерът се усъмнил. В самата местност с аскерите имало някой шекерджия от Псодери, влах, и един аскерлия го накарал да разгледа дупката, псодерецът, макар да ги забелязал, отговорил, че няма нищо. За голямо нещастие едно от момчетата, което стояло до самата уста на дупката, като видяло, че вече наближават до дупката и за по-добре да се прикрие си дръпнало навътре пушката, която издрънкала и аскерлията чул, веднага изпсувал влаха и го наказал да види що има в дупката. Аскерите се натрупали около и почнаха да палят снопи до дупката. Види се пушекът ги притиснал и били принудени да се самоубият. Само едно момче на име Герго Янев, 15 г., което било во същата дупка, излезнало живо отвън, аскерите го ранили и като паднало, му отрезали едното уше. Момчето обаче претърпело и не се мръднало — това момче останало живо. Казват, че на всички убити били отрязани ушите. За тия нещастни жертви особено ние со Кляшев има да скърбим, защото нарочно изпратихме да викат Въмбелската чета да дойде с нас. Както казват, дошли въмбели на мястото, дето бехме, но не ни намерили, затова останали да се прикрият в дупките. Нас най-вече ни замръзна кръвта за войводата Кършаков, понеже въмбелци без нашето позволение и по погрешка отишли в Смърдеш и го взеха да носят при нас. Аз като научих, че идва, писах му скоро да се завърне в Смърдеш и да не отива никъде без наше писмо, обаче аскерите беха надошли во Смърдеш и не беше възможно завръщането на Кършаков. Той остана във Въмбел. До днес не знаехме нищо за съдбата на Кършаков и скърбехме за него, и ни най-малко не вярвахме да е останал жив. При изгарянето на селото Въмбел (25. VIII.) бяха убити още Ставро Мошенски — 108 г. (изгорял в някоя плевня) и Стояница — 100 г., а Ването Чърнио е убит в планината под „Руля”; още е убита Наумица Дякова и момчето й на 15 г. на име Митре.
253
Селото Въмбел е изгорено от башибозуците и ограбено съвсем. Другите безобразия те станаха вече обикновени и няма що да пиша. Същия ден аскерите заклаха в Руля следните лица: Павловица Аличева непразна (трудна), Стоян Аличев и едно момче ранено. Като разправят за Павловица — била разпрана и гледали изваденото от утробата дете. От Търново убити са: Трайко п. Константинов и Рангел Милясов, ранени: Ване Лазаров и Търпен Стойков. Моите домашни ги намериха в Кономлади. Те пак са пострадали при изгарянето на Блаца, обаче тоя път се спасили по-лесно, отколкото в Смърдешкото изгаряне, успели да избягат и се присъединят към вишенските фамилии, макар че бяха застигнати от аскерите, но офицерите не се отнесли така зверски както някои други. На блацките и черешничките жени собличали фанелите и гащите им, там ставали много безобразия. От Блаца, Черешница и Вишени има убити, но тук няма да ги пиша, защото са писани во подробния списък (сред въбелските убити в дупката от селската чета се намирал още и Колето Дремов).
От центровата чета на Стериовски днес избягаха: Ильо Поповски, Ването
Гичоз, Пандо Гичов, Насо Рачов, Липс Макрия, Герго Роков, Петър Лекаров,
(от селската Смърдишка чета е последният), с тях заедно и безобразния Апостол
Чекеларов, Лазо Каранджов и Янето поп Янчев.
27 август — Кономладската планина — срядаОт разни места получихме писма току речи всички с едно и също съдържание: от всякъде изплашени селяни, стари и чорбаджии се готвят да се покорят наново на аскерите и на гръцкия владика. Даже много села го направили това. Най-първо направи това селото Габреш и Брезница.
Аскерите, които се установили над Бесевина, отишли в Ерезница, събрали всичките фамилии от Смърдеш, Косинец, Въмбел, Връбник и др. и им дали байраци да окачат в знак на покорство и советвали ца убедят своите мъже да си предадат оръжието и царят ще им прости — Есичките да отидат в Костур при командир-паша да се поклонят и пр. Нашите слабоверни са готози всичко да приемат! Особено като се научили, че четите се отдалечиха, мнозина и на лево и на десно викаха: „Тая нашата вече се свърши, началниците избягаха и ни оставиха в огъня и пр.!
254
Ужасно положение! Още ние не помислихме подобно нещо, още ние сме тука! Мнозина почнаха да дирят начин, за да се подобрят со турците и гръцкия владика. А пък проклетият владика, възползувай от тоя случай, изпратил окръжно по селата, с което заблуждава простото население. Косинци, събрани в Брезница, начело со поп Петро Пинзов, решили да преклонят глава.
От всички страни псувни и нападки се чуват по наш адрес! От външния свят нищо положително не можем да научим, за да окуражим това просто и непостоянно население, което заприлича като развален компас.
Днес се получи едно писъмце от Георги поп Христов, лерински ръководител, в което пишеше някои надеждни новини. Това писмо за подновяване и подкрепяване духа всред всички го прочетохме и говорихме на дълго и широко, обаче нетърпеливото население веднага иска да му блесне свободата.
За да улесним задачите и мъчнотиите било от страна, било от каквото и да е друго, решихме да се разделим така: аз с четите центровите — Смърдешка, Дъмбенска, Косинска и Апоскепска да заминем за Костенарията м там да произведем някои тупурдии, с които да объркаме турците и обърнем вниманието на правителството и да се каже, че и Нестрамско с Костанарията въстанаха. Лазо поп Трайков да замине за Леринско и се срещне с леринци, за да нападнат и разрушат моста Екшисулийски от ж. п. линия. Кляшев да вземе наказателната чета на Ристо Гушлев и да заобиколи селата по Корещата и накажи измамниците, които влезнаха во споразумение с турците, а също и онези, които напускат редовете и бягат. Розов с една новоустроена чета под войводството на Никола от Дреновени (Кузинчо) да замине за Пополье и накажи престъпниците.
Вечерта аз, Кляшев, Киселинчев и четите от Смърдешкия, Дамбено-Косински
и Апоскепски центрове и четата на Гушлев заминахме за Брезницкото кале
„Градищата”, а Лазо поп Трайков и Розов с четите за към Бабчор.
28 август — Брезнишкото кале — четвъртъкРешихме да заминем за към Дъмбенско и за това определихме човеци да отидат на време и се разпоредят за ядение. Хляб бехме поръчали от неколко села и в Габреш бех-
255
ме изпратили цяла чета, за да приготви хляб. От Габреш сполучиха да изпратят стотина хляба. Там, дето седехме, някой си от въстаниците, види се, укрил царевици и запалил огън да ги пече, обаче бехме изненадани, когато видехме да пламнат сухите листа от гъстия гъстак. Спуснахме всички да гасим и успехме да откъснем огъня. При изгасянето на един въстаник му падна в огъня един патрон и изгърме.
Караулът ни съобщи, че аскерите слизат от към „Търново Слива”, от планината. Христо Гушлев пак го бехме изпратили да дигне и повърне косинските жени, които отиваха в Костур да се подведат на турските власти заедно со поп Петро Пинзов. Отидох да прегледам и се ориентирам по движението на аскерите, за да вземам нужните мерки. Тъкмо когато слезнах в рамното при черквичките, срещнах Гушлев да води косинци. Взех коня и отидох при караула, изгледах и видех веригите от аскерите, които имаха направление към нас и то недалеч. Дадохме с Кляшев заповед за общо отстъпление, защото местото никак не ни помагаше за сражение. Отстъпихме към Черна гора, аскерите се забраха над Габреш на местността „Локвата”.
Косинци във време на тревогата си заминаха за потурченото Брезница. Гъстълакът, който остана недоизгасен, отново се подпали и изгори сума нещо. Се постарах да намеря подпалвача, обаче напразно. Ни известиха от Косинец, Дъмбени и Лобаница, че турците наново нападнали селата и убили още няколко старци, които заварили в селото! Всички подземни скривалища са намерени и продължават всеки ден да ровят. Особено во Дъмбени страшни безобразия вършели аскерите и башибозуците.
Едно 14-годишно жупанско момиче (на Нико поп Торльов) на име Доча около четирима души зверове го обезчестили и всички се извървели върху нещастното момиче. Сега то лежи и не може да стане от местото си. Също аскерите в Бесвина, според проверени сведения, обезобразили всичко, що е женско от 13 до 60-годишна възраст.
Вечерта заминахме за Смърдешката планина, на „Червени гренди”...
30 август — Апоскепската планина, „Ковачо” — съботаТук се съединихме с другото отделение, което мина през „Берик”. Те казаха, че аскери имало под селото во Дъм-
256
бени и имало поставено до 40 чадъри. Така щото доста аскер има вече около тия планини. Аскер в Дъмбени, аскер в Габреш и други пък в Бесвина, страшни безобразия правели тези аскери в Дъмбени!
Около часа три караулите предадоха, че около 300 души аскери пристигали во селото Апоскеп и го заобиколили. Станах и зех с мене Киселинчев, заобиколихме местата и след това извикахме войводите и им казахме, в случай на едно нападение, кой кои места да заеме.
От стрещу виждахме да горат 3—4 къщи во Тихолица, между които най-първо бе запалена къщата на поп Гавро и брат му Никола. Това види се за награда го направиха турците, за гдето тия в съгласие с владиката предават всичко комитско, като същевременно отиваха да убеждават хората да си сложат оръжието. Вследствие на техните увещания тихолищени предадоха 18 пушки и някои от тях избегаха да живеят в Костур.