Изъ старата българска книжнина

I. Книжовни и исторически паметници отъ Първото българско царство

Иванъ Дуйчевъ

 

Съчинения на епископъ Константина:

 

VI. Прогласъ на Евангелието 36—39

VII. Азбучна молитва 39—41

   - Азбучна молитва (Поетиченъ преводъ, Ем. п. Димитровъ)

VIII. Предисловие къмъ Поучителното Евангелие 42—43

IX. Беседа 42 43—44

X. Историкиитѣ на еп. Константина 45—50

- Бележки

 

 

VI. ПРОГЛАСЪ НА ЕВАНГЕЛИЕТО

 

 

Прогласъ на светото Евангелие:

Както пророцитѣ по-рано сѫ прорекли,

Христосъ иде да събере народитѣ,

Защото е свѣтлина на цѣлия тоя свѣтъ.

А тѣ казаха: слѣпитѣ ще прогледатъ,

Глухитѣ ще чуятъ буквеното слово,

Бога да познаятъ, както подобава.

И така, чуйте всички славяни,

Защото отъ Бога този даръ е даденъ,

Даръ божий е за дѣсната часть,

Даръ божий за душитѣ, който никога не тлѣе,

За тѣзи души, които го приематъ.

Матей, Марко, Лука и Иоанъ

Учатъ цѣлия свѣтъ, като казватъ:

Вие, които желаете красота на душитѣ,

Вижте, обичайте и радвайте се,

Вие пъкъ, които [желаете] да отхвърлите безброя грѣхове

И да отблъснете тлѣнието на този свѣтъ,

Та така да намѣрите животъ въ рая

 

 

37

 

И да избѣгнете горящия огънь,

Слушайте сега съ цѣлъ умъ,

Слушайте, цѣлъ славянски народе,

Слушайте, защото слово отъ Бога дойде,

Слово, което храни човѣшкитѣ души,

Слово, което крепи сърдцата и умоветѣ,

Слово, което подготвя да се познае Богъ.

Както безъ свѣтлина не ще има радость

За окото, което вижда цѣлото божие творение,

Но всичко не е ни хубаво, ни видимо,

Така и всѣка душа безъ букви,

Която не вижда добре божия законъ,

Писания, духовния законъ,

Закона, който открива божия рай.

Кой слухъ, като не е чулъ гръмотевичния тътнежъ,

Може да се бои отъ Бога?

А пъкъ ноздритѣ, които не миришатъ цвѣта,

Какъ ще разбератъ божието чудо?

Устата, която не чувствува сладостьта,

Като камъкъ прави човѣка.

А повече отъ това безкнижната душа

Мрътва изглежда у хората.

И като проумяваме всичко това, ние, братя,

Даваме ви подходенъ съветъ,

Който ще отлѫчи всички хора

Отъ скотския животъ и похотьта,

Та да не би вие, като имате умъ непросвѣтенъ

И като слушате слово на чужди езикъ,

Да [го] чувате като гласъ на меденъ звънецъ.

Защото ето свети Павелъ, учейки, рече:

„Когато въздавамъ своята молитва предъ Бога

Предпочитамъ да изрека петь слова,

Та и всички брати да ги разбератъ,

Отколкото безброй неразбрани слова" [1].

Кой човѣкъ не разбира ?

Кой не ще приложи мѫдрата притча,

 

 

1. I Корин. XIV, 19.

 

 

38

 

Която ни известява правитѣ думи ?

Защото, както тлѣние очаква плътьта,

Разтлѣващо всичко, разгниващо повече отъ торь,

Когато нѣма своя храна,

Така всѣка душа отпада отъ живота,

Като нѣма животъ божий,

Когато словата божии не слуша.

Още и друга притча много мѫдра

Да кажемъ: човѣцитѣ, които се обичатъ,

Искатъ да растатъ съ божи растежъ.

Кой не знае тази права вѣра,

Конто е като семе, що пада на нивата [1];

Сѫщо така [тя, като пада] на сърдцата човѣшки,

Се нуждае отъ божия дъждъ на буквитѣ,

За да израстне повече плодътъ божий.

Кой може да каже всичкитѣ притчи,

Които изобличаватъ народитѣ безъ книги

И не говорящи смислена речь ?

Нито, дори ако знае всички езици,

Може да изкаже тѣхната немощь.

Обаче, нека прибавя своя притча,

Като кажа много умъ въ малка речь:

Голи сѫ всички народи безъ книги,

Немощни да се борятъ безъ орѫжие

Съ противника на нашитѣ души,

Готови сѫ за плена на вѣчнитѣ мѫки.

Вие, народи, които не обичате врага [дявола],

А мислите да се борите силно съ него,

Отворете прилежно дверитѣ на ума,

Като приемете сега здраво орѫжие,

Което коватъ книгитѣ Господни,

Смазващо силно главата на враждата.

Които приеме мѫдростьта на тия писмена,

Христосъ въ него говори

И крепи всегда вашитѣ души, (Той)

И апостолитѣ съ всички пророци.

Които говорятъ словата на тѣзи,

Такива люде ще убиятъ врага,

 

 

1. Ср. Матей, XIII, 24 сл.

 

 

39

 

Като принесатъ славна победа Богу,

Избѣгвайки гнилото тлѣене на плътьта,

На плътьта, чийто животъ е като сънь,

Не падащи, но крепко стоящи,

Като храбри се явяватъ Богу,

Застанали отъ дѣсно на божия престолъ,

Когато съ огънь сѫди народитѣ,

Радвайки се съ ангелитѣ навѣки,

Вѣчно славейки милостивия Богъ,

Всегда пѣсни отъ Писанията

Пѣящи Богу, Който обича човѣцитѣ,

Както Нему подобава всѣка слава,

Честь и хвала божия винаги

Съ Отца и Светии Духъ

Въ всички вѣкове отъ всѣка тварь.

Аминъ.

 

 

VII. АЗБУЧНА МОЛИТВА

 

 

Азъ съ това слово се моля Богу:

Боже на всѣка тварь и създателю на

Видимитѣ и невидимитѣ [нѣща] !

 

 

40

 

Господа живия духъ изпрати,

Да вдъхне въ сърдцето ми слово, което ще

Е за благо на всички, които

Живѣятъ въ Твоитѣ заповѣди.

Защото е силенъ свѣтилникъ на живота

Законътъ Твой, свѣтлина въ пѫтекитѣ на този, който

Иска евангелскитѣ слова

И се моли да получи Твоитѣ дарове.

Къмъ кръщение и славянското племе

Лети сега. Обърнаха се всички, които желаятъ

Люде Твои да се нарекатъ;

Милостьта Твои, Боже, молятъ усърдно.

Но сега дай ми обилно слово,

Отче, Сине и Пресвети Душе, на мене, който

Прося помощь отъ Тебе.

Рѫцетѣ свои издигамъ винаги нагоре

Сила да получа и мѫдрость у Тебе, защото

Ти давашъ на достойнитѣ сила,

Цѣлишъ всѣко сѫщество. Отъ

Фараонска ме злоба избави,

Херувимска мисъль и умъ ми дай,

О, честна пресвета Троице,

Печальта ми въ радость превърни,

Мѫдро да начена да описвамъ

Чудесата Ти много предивни, на

Шестокрилитѣ силата като приема.

Вървя сега по дирята на Учителя,

Като следвамъ Неговото име и дѣло.

Явно ще сторя евангелското слово,

Хвала въздавайки на Троицата въ божеството,

Които възпѣва всѣка възрасть,

Младъ и старъ, съ своя разумъ,

Новъ народъ хвала въздавайки винаги

На Отца, Сина и Светия Духъ,

Комуто подобава честь и власть и слава

Отъ всѣка тварь и дихание,

Въ всички вѣкове и навѣки. Аминъ.

 

 

41

 

 

Азбучна молитва

(Поетиченъ преводъ)

 

Азъ се Богу моля съ тия думи:

Боже, свѣтотворче, що създаде

Видимъ свѣтъ и дивенъ свѣтъ невидимъ !

Господь-Духъ прати ми ти въ сърдцето

Да ме лъхне съ пламенното Слово —

Ето, въ прави пѫть да тръгнатъ всички

Живи въ Твойта заповѣдь пречиста!

Знамъ, законътъ Твой е живъ свѣтилникъ

И въ пѫтеки свѣтлина нетлѣнна

Къмъ евангелския даръ възжажданъ.

Литна днесъ и славянското племе

Милостьта на кръста Твой да търси...

Но на мене, който моли помощь,

Отче, Сине и пресвети Душе, —

Просещъ — Твойто мощно Слово дай ми,

Рѫце вдигамъ да получа мѫдрость,

Сила, що обилна отъ небето

Ти дарявашъ на вси твари живи.

Упази ме Ти отъ горда злоба

Фараонска, изцѣли ме, дай ми

Херувимска сила шестокрила,

Царю на царетѣ ! Да опиша

Чудесата Твои вдъхновено,

Шествувайки пакъ по пѫтя славенъ,

Що учителитѣ двама, вѣчно

Юнни, начертаха... Да направя

Явно Твойто Слово за народа !

На светата Троица прослава:

Всѣка възрасть ней хвала въздава!

И народътъ мой Отца и Сина

И Светил Духъ възвеличава —

Днесъ, вовѣкъ вѣковъ и до амина!

 

Ем. п. Димитровъ

 

 

42

 

 

VIII. ПРЕДИСЛОВИЕ КЪМЪ ПОУЧИТЕЛНОТО ЕВАНГЕЛИЕ

 

 

Добре е, братя, всѣкога отъ Бога да се начева и до Бога да се свършва, както е казалъ Григорий Богословъ, и въ закона Господенъ да се поучаваме деня и нощя, както е казалъ пророкътъ [1], и да раздаваме словата Господни на душитѣ, които ги дирятъ, [споредъ казаното]: „Не скрихъ Твоята милость и Твоята истина отъ голѣмо сборище" [2], и другаде: „Ще възвестя Твоето име на моитѣ братя и всрѣдъ църква ще Те възхвалл" [3]. Поради това и азъ, смирений Константинъ, бидейки утвърденъ въ това отъ твоитѣ молби, брате Науме, и тѣзи преждеречени повели, преклонихъ се предъ твоето смирение. А вие всички, братя мои, отци и синове, които желаете да се поучите, не ми предиряйте, че съмъ дръзналъ да се заема съ това, но се постарайте да се насладите, като се приготвите да слушате. Не е мое това следъ Оногова, Който е далъ и на безплоднитѣ много плодове и на безгласнитѣ да говорятъ но и това е явно отъ Него, защото намирамъ, че и ослицата на Валаама [4] нѣкога е проговорила съ човѣшки гласъ и сухъ камъкъ е източилъ вода на жадни люде [5]. — Възвеличиха се дѣлата Господни

 

 

1. Ис. Навинъ, I, 8; Псалми ...

 

2. Псалми, XXXIX, 11.

 

3. Псалми, XXI, 23.

 

4. Числа, XXII, 28-30.

 

5. Ср. Изходъ, XVII, 2-6.

 

 

43

 

въ всичко. И така, и азъ, унижениятъ, като бѣхъ убеденъ, както казахъ, да преведа изложението на светото Евангелие отъ гръцки езикъ на славянски, убояхъ се и бѣхъ обзетъ отъ трепетъ, като видѣхъ слова надъ моето разбиране и сила. Но пакъ, като се бояхъ отъ бѫдещата смърть за непослушание, наченахъ само уставнитѣ недѣлни Евангелия, бидейки немощенъ да напиша всичкитѣ. Моля всички христолюбци да се молятъ за успѣхъ, да ме сподоби общиятъ Богъ и Господь нашъ Исусъ Христосъ докрай да изпълня обещанието, за слава на Отца и Сина и Светия Духъ. Аминъ.

 

 

IX. БЕСЕДА 42.

 



 

Братя и отци и синове ! Послушайте умно, защото не просто тъй ще мине и днешниятъ праздникъ, но нѣкакво духовно угощение ще ни даде, което не тѣлото нахранва, но душата весели. Да послушаме и да се учудимъ на милостьта и човѣколюбието божие, какъ обхожда, понасяйки трудове и желаейки нашето спасение. Защото заради насъ преклони небесата и слѣзе, понесе гладъ и жажда, за да спечели човѣшкия родъ и не само нашитѣ тѣла отъ недѫзи освобождава. Както сега чухте, евангелистътъ Лука говори: „Когато Той отиваше въ нѣкакво село, срещнаха Го десеть прокажени мѫже" [1]. Защото е милостивъ и човѣколюбецъ този Господь нашъ Исусъ Христосъ, не оставя ни градове, ни села, които молятъ да бѫдатъ освободени

 

 

1. Лука, XVII, 12—19.

 

 

44

 

отъ лютия недѫгъ. А Той, понеже е милостивъ, и, за да не се покаже противникъ на Мойсеевия законъ, отпусна ги, като рече: „Покажете се на свещеницитѣ". А тѣ бѣха деветь евреи и единъ самарянинъ. И като бѣха изцѣлени, отидоха, както имъ повели, да се покажатъ на свещеницитѣ. Деветтѣ не проявиха желание да благодарятъ и не се завърнаха да Му въздадатъ слава като на Богъ; а само единъ, иноплеменникътъ, се завърна, като Му въздаваше благодарность; защото по-добри сѫ въ вѣрата езичницитѣ, отколкото жестокосърдечнитѣ евреи. Поради това и Господь каза: „Нали десеть души бидоха очистени?" — като посрамваше безсрамнитѣ еврейски лица, които бѣха получили множество благодеяния отъ Бога и Отца, но бѣха изпаднали въ неблагодарность.

 

Поради това, о приятели, нека се уподобимъ на този иноплеменникъ, защото прещедриятъ и премилостивиятъ нашъ Богъ освобождава не само нашитѣ тѣла, но и душитѣ, ако пристѫпимъ къмъ Него съ благодарность. Защото сме Негови творения, създадени за добри дѣла, не за лукавство, ни за зависть, но за извършване на добри дѣла. Защото кой е развързалъ нашия умъ и нашата уста е разгърналъ и нашия езикъ е уяснилъ, колкото да заговори на вашата любовь? Не е ли Онзи, Който дава премѫдрость на незлобивитѣ и чувство на юношата? Да, да. Защото Той рече: „Каквото и да поискате съ вѣра, ще получите" [1]. Поради това, моли ви се, братя и бащи, бѫдете ми помощници съ вашитѣ молитви къмъ Бога, да бѫда достоенъ да изпълни вашето обещание и заедно да прославимъ пресветата Троица: Отца и Сина и Светия Духъ, единия премилостивъ Богъ, Комуто да бѫде слава сега и винаги и навѣки вѣковъ. Аминъ.

 

 

1. Матей, XXI, 22.

 

 

45

 

 

X. ИСТОРИКИИТѢ НА ЕП. КОНСТАНТИНА

 

 

Историкии за Бога, съдържащи накратко годинитѣ отъ Адама до пришествието Христово и пакъ отъ Христа до сегашния 12-ти индиктъ.

 

Отъ Адама до потопа години 2262.

Отъ потопа до рождението на Аврама 1070.

Всички събрани години 3332.

Отъ рождението на Аврама до изхода на синоветѣ Израилеви отъ египетската земи има 505 години.

Всичко отъ Адама до изхода [на евреитѣ отъ египетската земя] 3837.

Следъ изхода на Мойсея 40 години, които [били прекарани] въ пустинята.

Исусъ [Навинъ] 27.

На сѫдиитѣ по редъ и мѫчителитѣ, които владѣха Иерусалимъ:

Хусарсадъ 8 години.

Готониилъ 40.

Егломъ 18.

Аотъ 80.

Иавинъ и Сисара 20.

Девора съ Варакъ 40.

Мадиамъ 7.

 

 

46

 

Гедеонъ 40.

Авиме[ле]хъ 3.

Тола 23.

Иаиръ 22.

Въ рѫцетѣ пъкъ на синоветѣ аммунски и филистимски прекараха 18 години.

Иефтае 6.

Авеса Витлеемски 7.

Еаломъ Завулонитъ 10.

Авдонъ Фара[то]нитъ 8.

Въ рѫцетѣ филистимски 40.

Сампсонъ 40.

Безвластие 20.

Илия 20.

Самуилъ 30.

 

Отъ изхода на синоветѣ Израилеви до Саула първия царь Израилевъ 547 години. Събрани всичко отъ Адама сѫ 4384 години.

Саулъ 40.

Давидъ 40.

Соломонъ 40.

Ровоамъ 17.

Авия 3.

Асса 40.

Иосафатъ 25.

Иорамъ 8.

Охозия 1.

Готолин 7.

Иоасъ 40.

Амасия 29.

Озия 52.

Ио[а]тамъ 16.

Ахазъ 16.

 

До пленението самарийско има 15 царе, а години 385.

Езекия 29.

Манасия 55.

Амосъ 2.

Иосия 34.

 

 

47

 

Иохазъ 3.

Елиакимъ 11.

Иоакимъ 3.

Седекия 11.

До пленението юдово 148 години.

На(в)уходоносоръ 25.

Мародахъ 12.

Валтасаръ 4.

Дазирий 17.

Киръ 32.

Камбисъ 8.

Магиминъ [?] 47.

Дарий 36.

Ксерксъ 20.

Артаванъ 7 месеца.

Артаксерксъ 40.

Ксерксъ 40.

Су(г)диянъ 42.

Дарий 19.

Ксерксъ 41.

Артаксерксъ 42.

Арсисъ 4.

Дарий 16.

 

До Александра [Велики] 301 година.

Всичко отъ Адама до Александра 5029.

Александъръ 12.

Птолемей Лагосъ 40.

Птолемей Филаделфъ 27.

Птолемей Евергетъ 24.

Птолемей Филопаторъ 32.

Птолемей Епифанъ 22.

Птолемей Филомиторъ 32.

Птолемей Евергетъ 29.

Птолемей Сотиръ 15.

Птолемей Александъръ 12.

Птолемей Филипъ [? Фусконъ ?] 8.

Птолемей Дионисий 31.

 

 

48

 

Клеопатра 22.

Убива я Августъ въ тридесеть и седмата година отъ своето царуване и следъ това царува 4 години. Всичко отъ Адама до въплощението на Христа има 5555 години. Следъ въплощението на Христа:

Августъ 15 години.

Отъ Тиберий 18 години — до спасителнитѣ мѫки на Господа нашъ Исуса Христа.

 

На християнитѣ е потрѣбно да знаятъ добре, когато ги питатъ за еврейската пасха, да намиратъ днитѣ отъ слънчевия крѫгъ точно, — което е потрѣбно християнитѣ да знаятъ и умѣятъ. Намираме слънчевия крѫгъ 23, а лунния — 10, въ спасителната мѫка и еврейската пасха, въ сѫбота, споредъ евангелиста [1]. Възкресението на Спасители нашъ Исуса Христа Сина Божия е на 25 мартъ месецъ, по църковното предание, което добре посочва по име сѫщинската пасха. Следъ възкресението на Господа нашъ Исуса Христа:

 

Тиберий 5 години.

Гай 3 години, а месеца 4.

Клавдий 13, а месеца 8.

Неронъ 13, а месеца 8.

Весп[ас]иянъ 19, а месеца 11.

Титъ 12, а месеца 2.

Домитианъ 15, а месеца 5.

Нерва 4, а месеца 4.

Траянъ 19, а месеца 6.

Адрианъ 23, а месеца 3.

Антонинъ 22, а месеца 3.

Маркъ 7 години.

Люкий [Луций] 9.

Комодъ 13.

Септимий 17.

Макринъ 1.

Антонинъ вторий 14.

 

 

1. Матей, XXVI, 2.

 

 

49

 

Александъръ 13.

Максиминъ 3.

Гордианъ 6.

Филипъ 7.

Декий [Деций] 4.

Галъ 2.

Валерианъ 12.

Клавдий 1.

Аврелианъ 5, а месеца 6.

Пробъ 6, а месеца 6.

Диоклитианъ 20.

Максимианъ 18.

 

Отъ Августа царя до Макси[ми]ана 30 царе, а години 343; събрани пъкъ отъ Адама до свети Константина [благо]вѣрния царь има 5843. Царува [благо]вѣрниятъ царь Константинъ 33 години.

 

Константиновци 23.

Юлиянъ 2.

Ювианъ 1.

Валенти[ни]анъ 12.

Валентъ арианинъ [?] 13.

Теодосий Велики 17.

Аркадий 13.

Теодосий Малки 42.

Маркианъ 6.

Лъвъ Велики 7.

Лъвъ Малки 1.

Зинонъ 17.

Анастасий 17.

Юстинъ 9.

Юстинианъ 19.

Юстинъ втори 13.

Тиберий 4.

Маврикий 20.

Фока 8.

Ираклий 30.

Константинъ 1.

 

 

50

 

Константинъ втори 27.

Константинъ 17.

Юсти[ни]анъ 10.

Лъвъ 7.

Тиберий 7 и

Юстинианъ и синоветѣ му 6.

Варданъ 2.

Артемий 2.

Теодосий 1.

Лъвъ 24.

Константинъ и синътъ му 52.

Лъвъ и синътъ му 30.

Константинъ самъ 16.

Ирина, майка му, 5.

Никифоръ 8, а месеца 9. Него убиха .... българитѣ на 27 юний.

Ставракий 2 месеца.

Михаилъ, зеть му, 1 година, а месеца 9.

Лъвъ Арменецъ 7 години, а месеца 5.

Михаилъ втори 8, а месеца 9.

Теофилъ и синътъ му 12, а месеца 3.

Теодора, жена му, съ сина [си] Михаила 14 години, а месеца 1, дни 2.

Михаилъ самъ 11 години, а месеца 1, дни 9.

Василий 20 години.

Лъвъ, синътъ му, 7 години.

 

Всички години отъ разпятието Христово до Лъва сегашния царь деветстотинъ и осемнадесеть, а отъ Адама до сегашния 12-ти индиктъ има 6406 години.

 


 

БЕЛЕЖКИ

 

VI. Прогласъ на Евангелието

 

За Прогласа ср. П. Лaвров, Кирило та Методій в давньо-слов'янському письменстві, сс. 188-191 ; Е. Георгиевъ, Две произведения на св. Кирила (София 1938). За стиховетѣ: „Христосъ иде да събере народитѣ, защото...", ср. Иcaя, LXVI, 18-20. Думитѣ „Слѣпитѣ ще прогледатъ, глухитѣ ще чуятъ буквеното слово..." напомнятъ Исая, XXXV, 5 ; cp. XXXII, 3; Лука, VII, 22. „Даръ божий е за дѣсната часть" трѣбва да се тълкува като указание за праведницитѣ ; „дѣсната страна" е почетната страна, споредъ Евангелието; ср. Мат.,

 

 

197

 

XXVI, 64; Дeяния, VII, 55 и др.; ср. сѫщо въ края : „Застанали отъ дѣсно на божия престолъ" (тукъ с. 39). Доментијан, Живот св. Саве, изд. Дан., (Биоград 1860), с. 5, разказва за  св. Сава, че се отказалъ отъ земнитѣ блага и се отдалъ на църковно учение и набожность :

Стиховетѣ: „Кой слухъ, като не е чулъ гръмотевичния тътнежъ,. . . ноздритѣ, които не миришатъ цвѣта...", издаватъ особено чувство къмъ природата и нейнитѣ красоти — нѣщо твърде рѣдко y срѣдновѣковнитѣ люде. Думитѣ за Христовата вѣра, „която е като семе, що пада на нивата..." (тукъ с. 38), отговарятъ на казаното y Mатея, XIII, 3-43. — Изразътъ не означава „безъ книги езичницитѣ" ; ср. — „народи безъ книги". За ѩзыкъ = ἔθνος ср. Ст. Младеновъ, ГодСУиф, XVII, с. 201 ; М. Дриновъ, ПспБр, I, 4. 1871, с. 4; Трифоновъ, СпБАкН, XLVIII, с. 201; γλῶσσα = populus, A. Тоugard, De l'histoire profane dans les actes grecs des Bollandistes, p. 66, 4. Равнозначностьта на тѣзи две понятия показва най-добре отсѫтствието на истинско и дълбоко народностно самосъзнание y срѣдновѣковнитѣ люде, за които единъ „народъ " е единство, доколкото той е обединенъ съ общъ езикъ и обща вѣра.

 

 

VII. Азбучна молитва

 

За нея вж. Лавров, п. с., сс. 192-196; Е. Георгиевъ, Две произведения..., с. 17 сл. — За „фараонска злоба" вж. Изходъ, II, 22 („и ме избави отъ рѫката фараонова") ; VII, 3, 13; VIII, 15, 19, 32; и др. — Подъ „шестокрили" се разбиратъ серафимитѣ (ср. Исая, VI, 2), докато по-горе сѫ споменати херувимитѣ. Изразътъ: не може да се преведе „цѣришъ и всѣка немощь", както нѣкои правятъ ; сл. ѵпостась отговаря на гр. ὑπόστασις „сѫщество", „личность",

 

 

198

 

cp. Къмъ евр., I, 3. — За думитѣ: „...отъ всѣка тварь и дихание", ср. Псалми, CL, 6. — Азбучнитѣ молитви сѫ били широко разпространени въ Византия. Въ византийската книжнина сѫществуватъ нѣколко десетки „азбучни молитви" отъ различни писатели. Особено познати сѫ азбучнитѣ молитви на Григория Назиански; молитвата, приписвана на св. Нила Синайски или на Евагрия Понтийски (IV—V вв.); на Игнатия Дяконъ (IX в.), на Лъва VI Мѫдри (886—911), на Симеона Нови Теологъ (XI в.) и др. Вж. за тѣхъ доброто изследване на D. N. Anastasijewić, Die paränetischen Alphabete in der griechischen Literatur, München 1905, който e изредилъ около 40 произведения отъ този родъ. За съжаление тази работа е останала съвсемъ неизползувана отъ досегашнитѣ изследвачи на въпроса за Константиновата „азбучна молитва", която, безсъмнено, трѣбва да се изучава единствено въ свръзка съ този книжовенъ родъ на богатата византийска книжнина. Въпросътъ заслужава ново подробно изучване. Неотдавна, о. M. Jugie, Poésies rythmiques de Nicéphore Calliste Xanthopoulos (= Byzantion, V (1930), pp. 357-390), обнародва различни стихотворби на този византийски авторъ отъ втората половина на XII и началото на XIII в. (за датата cp. ib., p. 358 n. 1), и това, което е най-занимливо е, че почти всички сѫ съставени по подобна схема: единъ азбученъ акростихъ въ честь на Богородица (I), единъ „химнъ на възхвала и страдание" пакъ въ азбученъ акростихъ (III), другъ химнъ въ честь на Богородица съ четиристишенъ азбученъ акростихъ (IV); другъ химнъ пакъ къмъ Богородица, съ сѫщия стихъ (V) ; възхваленъ химнъ къмъ Богородица въ азбученъ акростихъ (VI); „херетизми" (χαιρετισμοί) въ честь на Богородица, въ четиристишенъ азбученъ акростихъ (VII); азбученъ тропаръ къмъ Богородица (VIII); шестостишенъ азбученъ и акростишенъ тропаръ (IX).

 

 

199

 

 

VIII. Предисловие къмъ Поучителното Евангелие

 

За Поучителното Евангелие вж. статията на Ю. Трифоновъ, Бележки върху Учителното евангелие на еп. Константина (въ: Сборникъ B. Н. Златарски, сс. 459-479); A. В. Михаилов, К вопросу о времени происхожденія Учительного Евангелия Константина Болгарскаго (= Slavia, VII (1928/29), pp. 284-297). Занимливо е да се отбележи, че епископъ Константинъ начева своето предисловие съ цитатъ отъ Григория Богословъ — сѫщия авторъ, който е билъ така любимъ на св. Кирила и животописеца на ЖМ.

 

Отъ това предисловие може да се заключи, че Константинъ и Наумъ ще да сѫ си сътрудничели въ общото дѣло. — Думитѣ „възвеличиха се дѣлата Господни въ всичко", очевидно, сѫ преповторение на Псалми, CIII, 24.

 

 

IX. Бecедa 42

 

За думитѣ : „Защото кой е развързалъ нашия умъ и нашата уста е разгърналъ и нашия езикъ е уяснилъ...?" ср. Иcaя, XXXV, 5 ; XXXII, 4.

 

 

X. Историкиитѣ на еп. Константина

 

Подробни сведения за даннитѣ на този книжовенъ паметникъ сѫ дадени y B. H. Златарски, Най-стариятъ исторически трудъ..., СпБАкН, XXII (1923), с. 132 сл. Особено внимание заслужаватъ думитѣ, които предаватъ единственото сведение въ свръзка съ българитѣ — именно за убийството на Никифора I:

(тукъ сс. 45, 50). Поставенитѣ точки означаватъ единъ пропускъ: въ рѫкописа на това мѣсто една дума е изтрита. He е мѫчно да се открие каква е била тази дума, като се взематъ предвидъ гръцкитѣ текстове, отъ които авторътъ се е ползувалъ. За убийството на имп. Никифора на едно

 

 

200

 

мѣсто се съобщава, че Крумъ отишелъ къмъ стана на Никифора и българитѣ убили императора по окаянъ начинъ : καὶ τοῦτον ἀναιροῦσιν οἰκτρῶς  (вж. G. Hamart., p. 676, nota 16). Вѣроятно сѫщата тази дума οἰκτρῶς или подобна е стояла въ първообраза на Константина, била е преведена, a после изтрита отъ преписвача, защото му се е сторила обидна. Самото това би могло да се тълкува като проява на народностно самосъзнание. — Въ края на „Историкиитѣ" е дадена датата на тѣхното написване: 12 индиктъ 6406 година (вж. тукъ с. 50), което отговаря на 894 г. Сѫщата дата 6406 се чете въ „Лѣтописецъ вскорѣ" въ: ИзвОРНС, XVII (1912), часть 3-а, с. 316, за голѣмата промѣна съ прѣложениѥ книгъ (за тази реформа вж. y Златарски, История, I, 2, с. 255 сл.). Дали хронологическото съчинение на еп. Константина не е съставяло часть отъ голѣмата реформа на прѣложениѥ книгъ, та затова носи сѫщата дата? Ср. Iv. Dujčev, Una pagina délia civiltà bulgara nel medioevo. La cronologia bulgara (= L'Europa Orientale, N. S. XIV, fasc. V—VI (1934), p. 339 sqq.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]