Изъ старата българска книжнина

I. Книжовни и исторически паметници отъ Първото българско царство

Иванъ Дуйчевъ

 

V. ПОХВАЛА 3А СВ. КИРИЛА

 

- Бележки

 

 

Паметь и похвала на преблажения нашъ отецъ и наставникъ на славянския народъ Кирила философа и свети Методия учителя.

 

Благослови, отче!

 

1. Ето, възсия за насъ, христолюбци, свѣтозарната паметь на преблажения нашъ отецъ Кирила, новия апостолъ и учитель на всички страни, който съ благовѣрство и красота възсия на земята като слънце, просвѣтявайки цѣлата вселена съ лѫчитѣ на трисѫщественото божество. Божията Премѫдрость си създаде храмъ въ неговото сърдце, и на неговия езикъ почиваше, като на херувими, Светиятъ Духъ, винаги раздѣляйки дароветѣ съразмѣрно съ вѣрата, както рече апостолъ Павелъ [1]: „Всѣкому отъ насъ ще се даде благодать споредъ Христовото дарование". „Който ме обича, рече Господь,

 

 

1. Ефес., VI, 7.

 

 

32

 

то и Азъ ще го възлюбя, и Самъ ще му се яви, и ще си създемъ обитель въ него, и той ще ми бѫде синъ, и Азъ ще му бѫда отецъ" [1].

 

II. Като търсѣше това отечество преблажениятъ този отецъ и нашъ учитель остави цѣлата красота на този животъ, домъ и богатство, баща и майка, братя и сестри. Отъ младини бѣ живѣлъ въ чистотата като ангелъ, отклонявайки се и отбѣгвайки отъ житейскитѣ сласти, прекарвайки винаги въ псалмопѣния и пѣсни и духовни поучения, устременъ въ единъ пѫть, чрезъ който да възлѣзе на небесата. Затова и се излѣ въ неговата уста благодатьта божия, както рече премѫдриятъ Соломонъ: „Въ устнитѣ на премѫдрия лежи чувството, на езика (си) той носи закона и милостьта" [2]; съ тѣхъ свърза злохулнитѣ уста на еретицитѣ.

 

III. Яви се ересь при Теофила иконобореца и презъ много години светинитѣ иконни бѣха преследвани и унищожавани, а не почитани. При благовѣрния пъкъ царь Михаила правовѣрнитѣ, като събраха съборъ, отпуснаха го срещу еретицитѣ и той изгори цѣлата имъ злина съ (свонта) духовна сила. Когато чуваше нѣкѫде нѣкаква хула за божествения образъ, то като крилатъ прелиташе всички страни, съ ясни притчи всички съблазни премахваше и, учейки на православие, останкитѣ на Павла изпълваше.

 

IV. Прелитайки като орелъ на всички страни, отъ изтокъ до западъ и отъ северъ и югъ, при хазари и сарацини, участвуваше въ събори за светъта вѣра, силеше като слънце съ трисвѣтлитѣ зари и разрушаваше всѣко тѣхно бледословие. Като разруши безбожнато измама въ фулския народъ, [тамъ] възсия трибезначалната свѣтлина. Поради милостьта и човѣколюбието на Господа нашъ Исуса Христа, той се яви като пастиръ и учитель на славянския

 

 

1. Ср. Иоанъ, XIV, 21, 23.

 

2. Ср. Притчи Соломон., X, 11, 13, 31, 32.

 

 

33

 

народъ, които живѣеше въ неразумие и грѣховенъ мракъ. И запуши устата на вълцитѣ триезични еретици, като проясни пророчески гѫгнивъ езикъ и съ писмена насочи всички въ пѫти на спасението. Въ Римъ благоволи Господь Богъ да почива пречестното негово тѣло.

 

V. Онѣзи, които пресмѣтнaтъ неговия трудъ и странствуванията му, нѣма кому (другиму) да отдадатъ подобни похвали. Въпрѣки че по-късно се яви, всички надмина. Както и денницата, като възхожда по-късно, съ своята свѣтлина озарява цѣлия звезденъ ликъ, съ слънчеви зари проявява свѣтлина, така и този преблаженъ отецъ и учитель на нашия народъ, като сияеше повече отъ слънце съ троичнитѣ зари, просвѣти безчисленъ народъ, който лежеше въ тъмата на неведението. Кое мѣсто остана неизвестно, та не го освѣти съ своитѣ стѫпки? Кое ли изкуство остана неизвестно за блажената негова душа? Като изложи разумно съкровенитѣ тайни на всички народи въ явни словеса, обясни [ги] на едни съ писмена, на други съ учение. Излѣ се божията благодать въ неговитѣ устни и за това го благослови Богъ навѣки.

 

VI. И така, коя уста ще изповѣда сладостьта на неговото учение ? Кой ли езикъ ще може да изрече подвизитѣ и трудоветѣ и добротата на неговия животъ? Господь яви тази уста по-свѣтла отъ свѣтлината, просвѣщаваща помраченитѣ отъ грѣховната измама. Неговиятъ езикъ произнасяше сладостни и жизнени слова. Тѣзи пречестни устни процъвтѣха въ премѫдрость. Неговитѣ пречестни пръсти положиха гласови уреди на духа и украсиха златозарни писмена. Отъ тѣзи богогласни устни се напоиха онѣзи, които жадуваха за разума божий : отъ тѣхъ се насладиха мнозина съ жизнена храна. И така, обогати Богъ съ богоразумение много народи, а повече съ боготканъ вѣнецъ увѣнча многоплеменния славянски народъ: за него бѣ изпратенъ

 

 

34

 

този апостолъ. Отъ тази уста изтече изворъ на жизнени слова, като напояваше изсъхналата наша сухота, и чрезъ нея се свърза многохулниятъ еретически езикъ. Тази честна уста се яви като единъ отъ серафимитѣ, прославящъ Бога, и чрезъ нея познахме трисъставното божество, съдържащо се въ единно сѫщество, по свойства и име раздѣляемо, равнопрославяемо и съприсносѫщно — Отца и Сина и Светия Духъ.

 

VII. И така, ублажавамъ твоитѣ устни, о преблажени отче Кириле: чрезъ тѣхъ на моитѣ устни духовна сладость се източи. Ублажавамъ многогласния твой езикъ, чрезъ който зарята на трибезначалното божество, като възсия за моя народъ, прогони грѣховния мракъ. Ублажавамъ многопресвѣтлото твое лице, озарено отъ Светия Духъ, чрезъ което богоразумната свѣтлина възсия за моето лице и биде изкоренена многобожната измама. Ублажавамъ златозарнитѣ твои очи, чрезъ които неразумната слѣпота биде премахната отъ моитѣ очи и свѣтлината на богоразумението възсия. Ублажавамъ ангелозрачнитѣ твои зеници, озарени отъ божествена слава, които, като прогониха сърдечната ми слѣпота, съ боговдъхновени слова ме просвѣтиха. Ублажавамъ пречестнитѣ твои рѫце, чрезъ които слѣзе на моя народъ богоразуменъ дъждъ, които напои съ боготочна роса изгорѣлитѣ отъ грѣховна сухота наши сърдца. Ублажавамъ богодвижнитѣ твои пръсти, чрезъ които се написа за моя народъ свободата отъ грѣховното иго. Ублажавамъ златозарната твои утроба, отъ която изтече за моя народъ жизнена вода, слизаща свише съ твоитѣ молитви. Ублажавамъ златозарнитѣ твои нозе, чрезъ които обходи, като слънце, цѣлата вселена, проповѣдвайки боговдъхновено учение. Ублажавамъ златозарнитѣ твои стѫпки, чрезъ които насочи въ правия пѫть заблуденитѣ наши стѫпки. Ублажавамъ пресветата твоя Душа, чрезъ която изцѣли грѣховнитѣ струпи

 

 

35

 

на моята душа и съ духовни слова всади разумъ въ нашитѣ сърдца. Ублажавамъ твоитѣ богодвижни пръсти, чрезъ които се написа скритата отъ мнозина божия премѫдрость, откриващи богоразумни тайни. Ублажавамъ пречестната твоя църква, въ които лежи многоразумниятъ богоглаголивъ твой гласовъ уредъ.

 

VIII. Блаженъ той градъ, който е приелъ третия изпълнитель на божието усмотрение. Този блажениятъ се яви, за да изпълни недовършеното отъ тѣзи две върховни свѣтила. И така, повели му Господь Богъ да се упокои пречестно съ тѣхъ. Почина въ миръ въ Господа въ годината отъ създанието на цѣлия свѣтъ [6377], месецъ февруарий въ 14 день, и приложи се съ живота и вѣрата си къмъ всички свети отци, следъ като завърши всички чинове и трудове въ себе си. И бѣ съ ангелитѣ като ангелъ и съ апостолитѣ — апостолъ и съ пророцитѣ — пророкъ, съ всички светии съобщникъ въ славата божия. Съ тѣхъ моли се, преподобни учителю, за насъ, които славимъ твоето преславно успение, въ слава на пресветата Троица, Отца и Сина и Пресветия Духъ, сега и всегда и въ вѣки, аминъ.

 

 


 

БЕЛЕЖКИ

 

 

196

 

V. Похвала за св. Кирила

 

Гл. III. Сведенията за иконоборството при имп. Теофила (829—842) и за възстановяването на иконопочитанието съ събора презъ 843 год. при имп. Михаила III (842—867) сѫ твърде кратки, но точни.

 

Гл. IV. За мисиитѣ на Константина при хазари и сарацини, за дейностьта му при „фулския народъ" се разказва по-подробно въ ЖК, гл. VI-XII; вж. Dvorník, op. c., p. 148 sqq. вж. и тукъ по-напредъ. Думитѣ „като проясни пророчески гѫгнивъ езикъ" могатъ да се смѣтатъ като свободенъ цитатъ отъ Иcaя, XXXII, 4.

 

Глл. V-VI. Въ гл. V авторътъ несдържано е изразилъ голѣмата си почить къмъ св. Кирила, като го е поставилъ надъ всички други преди него. Изтъкнато е, че появата на св. Кирила е особена божия благодать за „славянския народъ", за чието просвѣщение той е билъ изпратенъ отъ Бога.

 

Гл. VII. Цѣлата тази глава е съставена по подражание на гръцкитѣ „макаризми" (μακαρισμοί).

 

Гл. VIII. Думихѣ „и приложи се съ живота и вѣрата си къмъ всички свети отци... И бѣ съ ангелитѣ като ангелъ и съ апостолитѣ — апостолъ и съ пророцитѣ — пророкъ, съ всички светии съобщникъ въ славата божия", напомнятъ много ЖМ, гл. XVII, и вѣроятно оттамъ е черпено, a не направо отъ св. Григория.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]