XI. ИЗЪ ПОСЛАНИЕТО НА ПАТРИАРХЪ ФОТИЯ ДО КНЯЗЪ БОРИСА
6. И тъй, първиятъ (и) вселенски свети съборъ се събралъ въ Никея въ Витиния, събрание отъ триста и осемнадесеть божествени архиереи, които се наеха да се произнесатъ за истината. Първенствуващи между тѣхъ бѣха: Александъръ, комуто се бѣ паднало да управлява цариградския архиерейски престолъ, мѫжъ съ дълбоки старини, украсенъ съ подобна мѫдрость и съ свѣтлия си животъ и преподобието на разума и точностьта на вѣрата, чрезъ която си бѣ придобилъ голѣмо дръзновение предъ Бога. Така сѫщо и Силвестъръ и Юлий, знаменити и преславни предстоятели на Римската църква. Отъ тѣхъ нито единъ не дошелъ, но въ времето на своето архиерейство изпратили на общото събрание да бѫдатъ представлявани, всѣки за себе си, Витона и Викентия, човѣци почитащи добродетельта и въздигнати въ презвитерски санъ. Къмъ тѣхъ се подреждаше и кордувскиятъ епископъ, който въ времето на елинскитѣ гонения доказа, че името му е истинско: защото той се назоваваше Осиосъ, сиречь преподобенъ, и запази своето изповѣдание неосквернено отъ идолослужение. Отъ Александрия дойде самиятъ Александъръ, който се украсяваше съ свещени подвизи; той водѣше и своя съподвижникъ Атанасия, който тогава бѣ удостоенъ
52
съ дяконски чинъ, а не следъ много стана и наследникъ на архиерейския престолъ. Дойде сѫщо така и славниятъ Евстатий, украса на антиохийската църква, който блестѣше съ чистота въ вѣрата, а съ мѫдростьта на словата и мислитѣ си вдъхваше удивление. Съ тѣхъ и иерусалимскиятъ Макарий, обогатенъ съ разновидни добродетели, и мнозина други, блестящи съ своитѣ апостолски дарования и мѫченически страдания, между които Пафнутий и Спиридонъ, Яковъ и Максимъ бидоха признати за добри и чудни първостоятели на доброто и чудно събрание. Надъ всички тѣхъ свѣтѣше великиятъ и дивенъ Константинъ, който обладаваше властьта въ гръцката [сиречь, ромейската] държава и които събра събора и му даваше още по-голѣмъ блѣсъкъ съ присѫтствието си.
__ __ __ __ __ __ __ __ __ __
27. Съграждай храмове въ името божие и на Неговитѣ светии споредъ църковнитѣ постановления и приучвай хората да се събиратъ въ тѣхъ, та като умоляватъ общо Бога и общо Му принасятъ славословие, още повече да се стремятъ къмъ общо единомислие и да постигатъ общо спасение и полза.
28. Жертвитѣ на свещената наша служба се възлагатъ на свещеницитѣ, на които като служишъ усърдно и правишъ приношения, ще получишъ много благодеяния и благодать. Но можешъ и ти, ако желаешъ, да принесешъ Богу прекрасна жертва, като му посветишъ чистъ животъ съ обичь и права мисъль.
__ __ __ __ __ __ __ __ __ __
40. Колкото нѣкои превъзходствува по власть, толкова е длъженъ да първенствува и съ добродетель. А като върши противното, едновременно извършва три най-лоши нѣща: погубва себе си; призовава къмъ зло онѣзи, които гледатъ, и прави да хулятъ Бога за това, че на такъвъ човѣкъ е далъ такава власть. Затова всѣки човѣкъ трѣбва
53
да бѣга отъ злото, а най-много онѣзи, които иматъ власть.
41. Началствувай, прочее, надъ подвластнитѣ, не като се надѣвашъ на мѫчителството, но на благоразположението на управляванитѣ. Защото благоразположението е по-здрава основа на властьта и нейно утвърѫдение, отколкото страхътъ, а то се добива чрезъ добродетели и чрезъ трудове и грижи за поданицитѣ. Така и ти самъ наистина царски и приятно ще преживѣешъ, а и за тѣхъ ще запазишъ държавата свободна отъ злоумишления и безсмислени напасти, като оставишъ за себе си вѣчна слава въ всички времена.
42. Похвалявай и приемай най-строгитѣ закони и съ огледъ на тѣхъ управлявай своя животъ. Но на поданицитѣ не по тѣхнитѣ присѫди налагай строги наказания, но повече ги наставяй въ човѣколюбивитѣ. Така ще се представи, че ти си страшенъ за престѫпницитѣ съ тѣзи нѣща, въ които себе си изправяшъ, и недосаденъ на поданицитѣ.
43. Трѣбва да се началствува властно, не съ желанието да се наказва, но съ това да се показвашъ готовъ да наказвашъ. А това се постига съ твърдъ нравъ и честностьта на собственитѣ нрави и прилежанието; наказанията сѫ свойствени поскоро на гнѣвливи хора, отколкото на мѫдри: тѣзи, като не умѣятъ да началствуватъ благоразумно, лесно се обръщатъ къмъ наказанията. И това, прочее, може да стори и най-голѣмиятъ тиранинъ, а онова само истинскиятъ властникъ, ако добродетельта на единъ князъ се състои въ това не да унищожава, а да умножава и да подобрява подвластнитѣ.
44. Нѣкои сѫ казали, че добродетельта на единъ князъ се състои въ това, да направи единъ градъ отъ малъкъ въ голѣмъ, но азъ по-скоро бихъ казалъ, че е по-голѣмо достоинство да го превърне отъ разваленъ въ по-добъръ. За първото много
54
често е виновно стечението на обстоятелствата, а другото може да стори само онзи, който управлява отлично. Като съревнувашъ на такъвъ началникъ, съ твоитѣ дѣла можешъ да направишъ подвластнитѣ си по-добродетелни.
45. Както една гнила стена загрозява единъ градъ, ако и да има вѫтре великолепни кѫщи и добъръ въздухъ и изобилни стоки, така и онѣзи зли лица, които сѫ около княза, опетняватъ неговия нравъ. Защото онѣзи, които сѫ изпитали тѣхното лукавство, смѣтатъ, че и охраняваниятъ отъ тѣхъ е подобенъ тѣмъ.
46. Не възхвалявай ничие законопрестѫпление, ако и да изглежда, че той чрезъ него благоденствува. Защото така беззаконника повече къмъ зло ще подтикнешъ и себе си ще изобличишъ, че търсишъ време да извършишъ подобно деяние. Защото онзи, който насърдчава и почита преждевременно съ похвалитѣ си тѣзи лоши дѣла, какво нѣма да стори, когато му се падне удобно време ?
47. Поведението на князетѣ е законъ за подвластнитѣ. Ако, прочее, множеството, като съгрѣши нѣщо, приписва вината на княза, то колко, мислишъ, трѣбва да прилежавашъ въ добродетельта и си длъженъ постоянно да бдишъ за добритѣ дѣла ?
__ __ __ __ __ __ __ __ __ __
__ __ __ __ __ __ __ __ __ __
54. Смѣтай за най-добъръ сѫдия оногова, който съ скоростьта на помислитѣ долавя естеството на правдата и, като я долови, я прилага съ правота и бързо съдействува на онеправданитѣ, бавно наказва съгрѣшилитѣ, стои по-горе надъ златото, не по-малъкъ е отъ могѫществото и, като сдържа гнѣва си, не се подава на състрадание и знае, когато сѫди, правдата като единствено родство, дружба и слава, и неправдата като единствено отчуждение, вражда и безсилие.
55
55. Не промѣняй лесно и безъ явна причина нищо отъ разположението си къмъ единоплеменницитѣ ти. Защото, ако и да има скрити отъ тѣхъ причини, които оправдаватъ промѣната къмъ тѣхъ, онѣзи, които не ги съзиратъ, не тѣзи [причини] ще обвинятъ за твоята промѣна къмъ тѣхъ, но ще оклеветятъ твоята слабость и лекомислие.
56. Не толкова мѫжеството въ брань украсява и спасява княза, колкото неговото благоразположение и човѣколюбие къмъ единоплеменницитѣ. Защото мнозина, които сѫ победили врагове, сѫ погинали отъ своитѣ поради жестокостьта си, и мнозина, които сѫ се намирали въ опасность да бѫдатъ убити отъ враговетѣ, сѫ били спасявани отъ единоплеменницитѣ си, които сѫ предпочели спасението на княза предъ самия свой животъ.
57. За началници подобава да се поставятъ такива лица, които сѫ обогатени съ всѣкакви добродетели, или пъкъ всѣчески най-справедливи, защото законопрестѫпленията на началницитѣ предизвикватъ ненавистьта и гнѣва на множеството спрямо тогова, който ги е поставилъ.
__ __ __ __ __ __ __ __ __ __
62. Взаимнитѣ разпри на началствуванитѣ обръщай противъ враговетѣ и ги превръщай въ подвизи за отечеството. На тиранитѣ е свойствено да скарватъ множествата, защото въ общия развратъ и раздѣление тиранията намира сила. Князътъ и царьтъ, напротивъ, се стараятъ подвластнитѣ имъ да живѣятъ въ миръ и единомислие. Защото въ спасението на управляванитѣ е основата на тѣхната власть.
63. Както подобава князътъ да бѫде страшенъ за ония, които вършатъ неправда, така сѫщо трѣбва да бѫде стража и утвърѫдение за ония, които не вършатъ никаква неправда, но живѣятъ споредъ законитѣ.
56
64. Три нѣща сѫ важни за хората: наказание, укоръ, похвала и, ако щешъ, благодеяние. Но за това (наказанието) сѫ достойни враговетѣ; укоръ заслужаватъ онѣзи граждани, които сѫ направили малки грѣшки, а похвала и благоделние онѣзи, които се отличаватъ съ подвизи. Ако нѣкой прояви дързость или подражава [дѣла], свойствени на враговетѣ, то той ще си навлѣче наказанието, което имъ подобава. А който прилага нѣщо вражеско и промѣня установения редъ, той е врагъ на държавата, повече отколкото самитѣ неприятели. Защото които облагодетелствува враговетѣ, той е предатель; а който похвалява злитѣ, обръща наопаки държавата, защото подтиква гражданитѣ къмъ зло; онзи пъкъ, който не почита отличилитѣ се съ подвизи, хвърля държавата въ сѫщото смущение.
__ __ __ __ __ __ __ __ __ __
66. Ония, които употрѣбяватъ естественитѣ си дарования за служба на лукавството, а не за благодеяние на ближнитѣ, тѣ унижаватъ и природата и щедростьта на Създатели къмъ тѣхъ обръщатъ въ обида и неблагодарность.
67. Както е срамно и лошо да се говори за угода на множеството, така е опасно и погрѣшно винаги да бѫде човѣкъ горделивъ и да изглежда надмененъ. Подобава, прочее, да се отбѣгватъ дветѣ крайности, да се следва срѣдината като добродетель и, споредъ времето, да се отдава онова, което е потрѣбно.
68. Прибързана клетва е готово клетвопрестѫпление. Освенъ това, да се кълне никакъ не подобава на сериозенъ нравъ, нито на благороденъ разумъ. Постоянниятъ и великодушенъ мѫжъ ще се засрами да покаже съ клетва, че думитѣ му сѫ вѣрни, и да опозори вѣрата, които вдъхватъ неговитѣ нрави. Прочее, много полезно и предвидливо Господниятъ законъ забранява да се кълнемъ.
__ __ __ __ __ __ __ __ __ __
57
72. Човѣцитѣ, обикновено, обичатъ предателя, когато той върши предателство, а когато го извърши, го ненавиждатъ. Но ти разследвай: защото, ако той, като е билъ наклеветенъ отъ своитѣ близки и е страдалъ много, е извършилъ предателството, не е безнадеждно да стане приятель и добъръ човѣкъ; ако пъкъ нѣма нищо, смѣтай го не помалко предатель и на самия тебе. Защото е човѣшка страсть да се отплати съ зло на оскърбителитѣ; но да се извърши такова злодеяние [каквото злодеяние е предателството безъ причина], това е доказъ на неизцѣлима злоба.
73. Злото превръща всичко човѣшко. Затова спазвай непокварени нравитѣ на своето отечество, като самъ ти смѣташъ и показвашъ на всички, че златото — този мощенъ зломислитель на онѣзи, които го обичатъ — е безполезно.
75. Божественъ и човѣколюбивъ законъ е да не се отмъщава на врагове единоплеменници; а и ползата, която се получава отъ самитѣ дѣла, е много голѣма. Защото онзи, който отмъщава, има още по-лютъ врагъ, а онзи, който върши благодеяние, или си придобива приятель вмѣсто врагъ, или пъкъ съвсемъ по-кротъкъ врагъ.
__ __ __ __ __ __ __ __ __ __
__ __ __ __ __ __ __ __ __ __
92. Александъръ Македонски, който стана господарь на Азия чрезъ орѫжието, казалъ, че персийкитѣ сѫ стрели за очитѣ. Наистина цѣломѫдрениятъ мѫжъ и пазительтъ на Господнитѣ заповѣди ще избѣгва и ще се отвръща като отъ остра смъртоносна стрела за душата не само отъ персийкитѣ, но и отъ образа на всѣка жена. Защото шумътъ на гласа уязвява слуха и чрезъ него запечатва въ душата страстьта, а красотата на тѣлата привлича окото и чрезъ него оковава и поробава самовластния разумъ.
58
93. Както е невъзможно плуващиятъ въ морето да не изпита смущение и бури, така е невъзможно и онзи, които се взира въ красотата на тѣлата и внимателно ги издирва, да остане извънъ вълнитѣ и опасноститѣ, които произлизатъ отъ това. Поради това е необходимо да се отвръщаваме отъ началата и причинитѣ на страститѣ, защото това е полезно и нетрудно. Защото, когато злото налети въ помислитѣ и запечати въ тѣхъ образа на възжеланието, тогава страстьта мѫчно може да се премахне и тежко е избавлението отъ нея.
94. Нѣкои сѫ казали, че любящитѣ иматъ своята душа въ чужди тѣла, но азъ смѣтамъ по-разумно да се каже, че тѣ сѫ загубили въ чужди тѣла ума си заедно съ душата.
95. Пиянството и наслажденията на началницитѣ смѣтай, че сѫ корабокрушение за началствуванитѣ. Защото, когато кормчията потъне въ пресищане и вино, какъ управляваната държава нѣма да бѫде люшкана отъ безчислени вълни и силни бури и заедно съ погиналия кормчия не ще потъне ?
__ __ __ __ __ __ __ __ __ __
__ __ __ __ __ __ __ __ __ __
103. Тъкменитѣ бунтове, които не е лесно да бѫдатъ погасени, по-добре е да се престоришъ, че не ги знаешъ и да ги покриешъ съ забрава, отколкото, като ги обличишъ, да наказвашъ. Защото второто понѣкога разпалва още повече пламъка и донася люти беди и причинява голѣма щета и на спасилия се; а първото упокоява кротко и, заедно съ безопасностьта, е човѣколюбиво, разумно и безвредно.
104. Подобава князътъ, комуто дѣлата вървятъ благополучно и стоятъ добре, да ги укрепява и да се грижи за тѣхъ като за колебливи; а когато вървятъ наопаки и се сразяватъ, трѣбва да мисли и да се грижи да ги възведе и утвърди. Опитътъ
59
показва, че нито едно отъ тѣзи противоположни положения не е безнадеждно. Често, обаче, малка леность е събаряла голѣми и прегорди началства, и, напротивъ, прилежанието съ добрия съветъ сѫ възвели въ голѣма сила проваленитѣ.
__ __ __ __ __ __ __ __ __ __
__ __ __ __ __ __ __ __ __ __
109. Смѣтай, че благоразумието на управляванитѣ е по-силно и по-твърдо отъ орѫжията и мѫжеството и войнственостьта. Ако тази сѫществува и предводителствува, то и тѣзи сѫ полезни и оказватъ голѣма помощь въ всичко. Когато пъкъ се отнеме благоразумието, по-добре е да се отнематъ и тѣ; защото тѣ по-скоро ще се насочатъ противъ ненавижданото началство, отколкото противъ враговетѣ.
110. Много пѫти орѫжията сѫ обличавали словото. Често и силата на словата е притѫпявала остротата на войната и е спирала напора на голѣми войски. Прочее, рѫцетѣ съединени съ словото сѫ двойна победа. Надеждитѣ засилватъ трудоветѣ, а трудоветѣ раждатъ надежди. А ти, като умолявашъ Бога, не пропускай нищо отъ онѣзи нѣща, които трѣбва да се извършватъ, и ще пожънешъ добри и голѣми надежди.
__ __ __ __ __ __ __ __ __ __
112. Благоденствието на подвластнитѣ доказва, че властьта е много разумна и справедлива.
__ __ __ __ __ __ __ __ __ __