РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ КОНФЕРЕНЦИИТЕ В ЛОЗАНА И ЖЕНЕВА
Конференцията в Лозана по репарациите както и оная в Женева по обезоръжаването комплицираха още повече международното положение с взетите в тях решения. Дискусиите в Лозанската конференция имаха за обект не толкова репарациите, колкото политическата страна на създаденото положение от Версайлските договори.
Знаеше се, че Германия няма да плаща репарации. Германската делегация тук целеше главно политическото изравняване на Германия със силите-победителки, като за туй си служеше умело с лошото финансово и икономическо положение. Французката делегация пък с въпроса за репарациите от една страна, се стремеше да отклони всякакво изменение на постановленията по трактатите, а от друга страна гледаше да излезе от настоящето си изолирано международно положение, както и да може да поднови стария съюз с Англия. Английската делегация от начало бе благосклонна към германската теза, върху която преди това още бе се произнесла симпатично голяма част от пресата, сепна се веднага, когато трябваше да каже и тя последната дума върху спорните германо-французки схващания по репарациите и по политическите въпроси. Тук изтъкна изведнъж вече традиционната английска виртуозност по примиряване германо-французките становища като не изпущаше из предвид и чисто английските сметки и политическото си надмощие в света. Германската делегация бе сега заставена да се откаже от политическата си теза и да обещае да плати три милиарда златни марки срещу опрощаване на репарациите й, като на Франция се даде удовлетворение с изоставяне третирането на политическите въпроси. Вън от това английската делегация й внуши едно частично споразумение помежду им, като й помогна още да реализира и английския заем, както французката делегация е настоявала, след като австрийското правителство даде политическия ангажимент, че в продължение на 10 години няма да аспирира за присъединение към Германия. А колкото за междусъюзническите задължения, тя измъдри gentlemens agreement, т.е. взаимен сговор между Англия, Франция и Италия при третиранията на задълженията им спрямо Америка. Разбира се, и тук тоя gentlemens agreement обезпечи английските вземания от Франция и Италия в случай, че Америка не би пожелала да анулира вземанията си от европейските си съюзници. Английската делегация избягна третирането на политическите въпроси, понеже това не можеше да не засегна морално и материално Англия.
Версайлските договори бяха изкалъпени върху базата на моралната отговорност за великата война, и заграбването на германските колонии се извърши въз основа на принципа, че германците са били лоши колонизатори. Падне ли легендата за моралната отговорност, би трябвало да се повърнат колониите и да понесат както Англия, така и Франция част от отговорността за войната и от катастрофалните й последствия.
Изобщо, частично споразумение с Франция, gentlemens agreement и предложеният от английското правителство междуевропейски съвещателен пакт, противоречат на честите му декларации, че то е противно на частичните съюзи и при това подронват чувствително смисъла и значението на ОН. Договорите и пактовете въобще, които носят английския подпис са свети, доколкото те са инструмент за постигане на чисто английски интереси. Те са незадължителни за английското правителство, когато се отнасят за други народи и интереси: така напр[имер], ако то държеше за подписа на договорите за малцинствата, неговият представител лорд Hailsham в камарата на лордовете нямаше да прави тая декларация по запитванията на лордовете Buxton, Dickenson, относно положението на малцинствата в Македония, че ОН се въздържа от всякаква намеса в Югославия, дорде не види резултата от асимилацията.
Не по-добре свърши конференцията в Женева по обезоръжаването, където от ред години се работи на тая тема. Какви ли не проекти и контрапроекти бяха за туй внесени в ОН. И най-сетне мислеше се, че американският проект, който бе посрещнат с ентусиазъм, ще тури край на фазата за проекти и да се пристъпи засега към едно скромно намаление на морските и сухопътни военни сили, като се изхвърлят от армиите зловредните агресивни боеви средства.
Френската делегация, със своите сателити от малкото съглашение се изказаха против американския проект. Английската делегация, със свойствената си адвокатска, софистика, го прие с резерва върху някои точки от проекта. Всички останали делегации се произнесоха почти за проекта. Голяма част от английската преса се отзова неприязнено към американския проект, като се стараеше да изтъкне преимуществата на английския проект спрямо оня на Америка. Английската дипломация, от друга страна, в случая е гледала да запази морското си надмощие, когато пък французката - сухопътното си военно предимство.
Тая англо-френска теза намери проводник в лицето на всеизвестния чехословашки зловреден демократ, м[инистъ]р Бенеш, докладчик на комисията по обезоръжаванието, който най-вече подкопава славянското единство и той успя със заплашване, че конференцията ще се разтури, да предума делегациите на някои малки държави, като Холандия, Швеция и пр. за неговото предложение, състоящо се главно в изхвърляне от армиите на газовете, бомбардирането на населените места, големите танкове и пр. Бенешевото предложение бе прието при гласуването му от Англия и Франция, а против него се изказаха Италия, Русия и Турция. Германия запази известни резерви, които дипломатично бяха против проекта. Повечето от другите държави се въздържаха от всякакво гласуване. Това предложение даде повод, за да се оформят всред ОН две крайни течения и да фалира окончателно конференцията по обезоръжаването, благодарение на егоистичната англо-френска политика.
Резултатите от тия две конференции са следните:
Германският народ чрез Хитлер заяви, че няма да плаща даже и трите милиарда златни марки, държи неотклонно за разглеждане на материалната отговорност по войната. Военният германски министър генерал Шлайхер в една своя реч даде израз на волята на германския народ, че след фалита на конференцията по обезоръжаването, Германия ще следва друг път, за да се изравни военно с другите сили и, че не ще зачита военните клаузи на Версайлските трактати да не се въоръжава. Америка погледна неприязнено gentlemens agreement, въпреки успокоителните изяснения от страна на английското правителство. Тя даде да се разбере, че няма да понесе всички жертви от войната, когато съюзниците й заграбиха земи и колонии, кораби и пр. и получиха не малки репарационни контрибуции от победените народи. Италия поддържала крепко Мусолиновата теза за радикално обезоръжаване и еднакви права за всички народи, без изключение на малки и големи. Унгарската преса подканва унгарското правителство да не харчи скромните народни средства да праща делегации в ОН по обезоръжаването и така нататък.
Като се спре човек, изобщо върху събитията от войната насам не може да не адмирира ония редки качества на трезвеност, тактичност и прозорливост на политическите мъже и народи на Германия и Унгария, които при всеки даден случай бичуват с необикновен кураж и постоянство Версайлските трактати. Въпросът за ревендикация на германския народ, взема не само едно ускорително темпо, но и заплашителен характер.
Тоя морален подем на народа да разкъса Версайлските вериги, въпреки виртуозните комбинации на англо-френската дипломация, е аналогичен на оня през тридесетгодишната война, както и през време на войната против наполеоновата диктатура в немския свят.
Германската готовност на всякакви морални и материални жертви за заемане на достойно място на държавата в международните отношения, се вижда най-ясно от движението на младите генерации, които предлагат доброволно, без всяко възмездие, мишците и интелекта, за да пресушават блата, да пробиват тунели и р. Тая младеж е готова при пръв позив да се хвърли вихрено срещу врага, без оглед на отровни газове, аероплани и пр. Историята на великите народи се е творила винаги с кръв, а не с молитви. Това е, въобще пътя, който ни посочва световната история и истеричната реалност.
За голямо съжаление обаче няма нищо от българската действителност и живот, от което да би могло да се съди за една планомерна рационална дейност, както за отстояване на националната кауза,така също и за подема на народностното чувство и дух и за едно по-идеално разбиране понятието „отечество" и „народност". Българските политически мъже и народ консумират своята енергия и ум в дребно партизанство и, когато идва ред да се застъпят за някоя справедлива държавна или национална кауза, свършвало се е винаги с унизителни и вредни концесии за държавата. Не бе ли безумие прехвърлянето на бежанските взимания от Гърция срещу българските репарации, както и отстъпването на български погранични земи, за да се укроти кръвопролитната сръбска алчност? Действувало ли се е енергично по въпроса за малцинствата, както и за излаз на Егейското море? Само напоследък забелязва се в речта на м[инистъ]р Мушанов в камарата по сръбско-българските отношения един успокоителен и насърчителен признак на опомнюване и достойно пледиране на българската национална кауза, че сръбско-българското сближение ще бъде постигнато само тогава, когато югославянското правителство приложи клаузите от трактатите за малцинствата в държавата.
Малодушието и абнегацията са давали винаги отрицателни резултати и в тях търсят опора всички ония хора, които са изгубили вярата в себе си. И на тоя факт, собствено, се дължи онова печално явление в българския живот, когато борбата за правата на потиснатите народи, се води отчаяно от културните нации и когато г[осподи]н Мушанов [61] посочва с една смелост, но искрено, пътя за сръбско-българското споразумение - намират се български професори и общественици, които с безумната си дейност, да не кажем повече, подхранват сръбската диктатура и нанасят с туй най-голяма пакост на племето си.
Това говори и за една явна и подземна хайка, която се води срещу освободителното македонско движение. Нека се знае обаче, че революционната борба за македонския народ е една насъщна необходимост; мерките и средствата за нея тоя народ черпи от самите условия на живота. Безспорно, революцията предизвиква разорения, страдания и огромни жертви, дава същевременно повод на властите за преследване и малтретиране на населението; тя обаче никога не се обуславя от жертвите и всякога има предвид само целта. Ако войните имат някакъв резон поради накърняване държавни интереси, колко по-голям е този резон за една революция, която има за задача създаването на най-елементарни условия за свободно народностно развитие. Революцията е акция и нейната мощ се чувствува само тогава, когато тя е акция. Бездействието погубва същността й и води към разлагане на борещите се сили, към което главно се стремят настоящите владетели на Македония, подкрепени от престъпни и заинтересувани агитатори в българската среда. Такъв един фатален изход на освободителната македонска акция е изключен. Македонският народ, със своята легендарна и историческа революционна организация, въпреки огромните материални и човешки жертви, както и въпреки многобройните мъчнотии, които му се изпречват по пътя на неговата борба, било от притеснителите на родината му, било от някои лекомислени български среди, в името на някакво сръбско-българско сближение или пък от тесногръдни егоистични подбуди, ще продължи с несъкрушима енергия и воля докрай борбата за свободата на Македония. Днешният момент е един от най-съдбоносните в историята на човечеството, resp. на потиснатите народи и македонската революционна организация да използува тоя момент и да разгърне всички морални и физически сили на ускоряване разрешението на македонската проблема.
Торино, август 1932 г.
Д-р Хр. Татарчев
В. Македония, г. VI, бр. 1738, София, 8 август 1932 г., с. 1-2
[Previous] [Next]
[Back to Index]