ПУБЛИЦИСТИКА НА ХРИСТО ТАТАРЧЕВ

МАКЕДОНСКАТА МЛАДЕЖ В МИНАЛОТО И ДНЕС В БОРБАТА ЗА СВОБОДА

Македонската Вътрешна революционна организация се наложи като мисъл и акция от оня комплекс на исторически сили, които ред години са се таили в народа ни и са чакали момента, за да се конкретизират в живота. Тя се роди на училищната скамейка, след като черковно-просветното дело в Македония бе достигнало в развитието си до апогея. Македонската младеж, която беше посредствен зрител на тезите и антитезите на живота господствуващи в родината й, при отсъствие на най-елементарни условия за свободен израз на чувства и мисъл, преживяваше по-интензивно и не можеше, следователно, да гледа безучастно на тях и да не се стреми към един правов политико-социален строй в татковината й, където отделната личност, както и народът, би могли да реализират културно-морална финалност в историята на съществуването си. Тя знаеше също, че човешкият дух е могъл, главно при свобода да се изрази в световния прогрес, като творец на оная разнообразност от форми и научни системи и да ги трансформира в по-нови и подходни в духа на времето и потребностите на живота. Затова искането на свободата се явяваше за нея като насъщна реалност и историческа необходимост за напредък и цивилизация. Младежта, въобще, е била винаги най-отзивчива към свободолюбивите идеи и е държала първо място в борбата за реализирането им. Тя е била тоже най-предан и ревностен проводник на всички стабилни ценности на човечеството в живота. Така също македонската младеж се отзова първа, с рядък ентусиазъм и самоотверженост, в редовете на Рев[олюционната] организация и спомогна с беззаветната си преданост и себеотрицание, щото идейното съдържание на Рев[олюционната] организация да се издигне във формулата на истина за народа ни и да стане същевременно материал на духовна сила, която да упътва неговата мисъл и воля. Самите основатели на Мак[едонската] Вътр[ешна] революционна] организация: Петър Попарсов, Христо Батанджиев, Андон Димитров, Дамян Груев, Иван Хаджиниколов и д-р Хр. Татарчев, към които по-късно се присъединиха Гоце Делчев, Пере Тошев, Хр. Матов и Гьорче Петров, - излязоха от недрата на тая младеж, тъкмо що бяха напуснали училищната скамейка и бяха стъпили в самата реалност на живота. Те бяха изобщо по душа и идейни разбирания по-близки до нея и затова започнаха пропагандирането на революционната идея измежду учителите, учащата се младеж и младите професионалисти. Учителят посвещаваше вече учениците си в новото евангелско откровение, а училището пък доставяше на организацията контингента от апостоли, войводи и борци. Млади енергични и интелигентни сили, като Лазар П.Трайков, Кляшев, Узунов, Сугарев, Славейко Арсов, Развигоров и пр., застанаха начело на организацията. И скоро, младо и старо, синове и бащи, образуваха едно крепко, но мощно цяло; лежаха заедно в затворите и биха се рамо до рамо по македонските полета и чукари. Тая тъжна идейност и безпримерна абнегация (Отричане от изгоди (от лат. ез.).) съдействуваха, щото Вътрешната рев[олюционна] организация да достигне до положение на държава с всички за това нужни функции и създадоха оная ненадмината в световната история епопея на македонското освободително движение.

Тая епопея, днес, поддържа вярата и надеждата на роба, останал под гръцко и сръбско иго и укрепва неговия дух и енергия срещу посегателството върху народностната му същност и култура от гръко-сръбска страна. Наистина, свободата на Македония не се постигна, ала старите поколения изпълниха своя дълг спрямо отечеството и историята с цената на имота и живота. И благодарение на геройските им подвизи и непрекъснатата борба, македонската проблема се постави в международните проблеми за разрешаване. Остава сега обаче на днешното младо поколение да довърши започнатата освободителна акция. Заветът на падналите борци за свободата на Македония, както и любовта към отечеството му вменяват това в дълг. Неговата борба в тоя случай е не само една позитивна концесия на национално чувство и съзнание, но е още и исторически акт на морал и воля, понеже тя цели да изтръгне един най-жестоко притиснат народ от гръцки и сръбски палачи и да му създаде условия на ред, закон и правда за свободно национално развитие. И македонската младеж има всички данни да реализира великата си задача!

Торино, 31 август 1932 г.

В. Вардар, Лист на Македонското студентско дружество „Вардар", г. XI, С., септември 1932, бр. 13, с. 1-2.

[Previous] [Next]
[Back to Index]