ЕДНО ОСВЕТЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО [20]

Още на фронта, пък и по-късно тук, често бивах запитван от приятели и познати относително положението, което г[оспо]да А. Протогеров и Т. Александров заемат във Вътрешната македонска революционна организация, както и за техните дела в последните няколко години. Поради тежкото време, що преживяваше тогава българският народ, аз се въздържах да дам отговор на тези запитвания. Днес обаче, когато народите се стремят да вземат съдбините в своите ръце, когато демократичният дух надсмогва да се освободи от мандатьорство, дълг ми се налага, да дам осветление в качеството ми на бивш член на Централния революционен комитет, бивш представител на Вътрешната революционна организация и бивш съветник при задграничното нейно представителство, пред българското общество по всички ония въпроси, които напоследък бидоха повдигнати от г. Владислав Ковачев в брой 29 на сп. „Сила" [21] и от г[оспо]да Протогеров и Александров в бр. 3445 на в. „Камбана" [22]. Не мога да отмина тези въпроси с по-нататъшно мълчание, тъй като с тях се засяга не само името и честта на Вътрешната организация, но и паметта на падналите за българската кауза борци.

Преди всичко, трябва да поясня, че Вътрешната организация, макар и конспиративна, почива на най-демократични принципи - изборните институти - най-висшият измежду които е общият конгрес, от който конгрес именно произхождат централния комитет и задграничното представителство, нещо повече, тоя конгрес дава директиви за политиката на организацията. А за членове на тоя комитет и на това представителство могат да бъдат само ония ръководни сили, които са работили във вътрешността на Македония.

Обаче от Хуриета, от 1908 година насам до днес не бе свикан общ конгрес [23], поради което не е могло през това време да има формално, законно задгранично представителство на Организацията. Следователно, цитираните от г[оспо]да Протогеров и Александров параграфи 121 и 122 от „правилника" на организацията [24], не могат да имат в случая никакво приложение. При това трябва да се забележи, че г. Ал. Протогеров никога не е бил революционер ръководител в Македония, а той си остава само като македонски работник в свободна България, един от членовете на Върховния македонски комитет в София, който до Балканската война не само нямаше нищо общо с Вътрешната организация, но дори беше с последната в пълен антагонизъм [25]. Нещо повече, според статутите на организацията, г. Протогеров не притежава качеството на задграничен неин представител [26]. И ако той, въпреки всичко това се допусна след Балканската война като задграничен представител, това стана с едничката цел, за да се изглади антагонизмът между Вътрешната революционна организация и Софийския Върховен комитет. С други думи казано, когато след Балканската война настанаха тежки времена за нашия народ, няколко отделни македонски ратници, водими от желанието да бъдат и тук полезни на татко вината си, определиха от средата си г[оспо]да Александров и Протогеров като хора по-свободни, да се застъпват вън от родината си за македонската кауза.

И така като резултат от това другарско доверие на минали връзки се явява мандатът на въпросните лица като представители на организацията. Значи моралният кредит даден досега на г[оспо]да Протогеров и Александров от другарите им, се дължи изключително на оная традиционна другарска задушевност, която царуваше между борците и служеше като стимул в техните предначинания и дела. При това, да не се изпуща из пред вид, че стеклите се от Балканската война досега обстоятелства, неблагоприятни за нашата кауза, бяха изцяло погълнали вниманието и грижите на добрите работници, които поради това нямаха възможността да се взрат au fond (Фр. - из основи) в делата на представителите на организацията; толкоз повече, че тези работници са имали и са живели с оная безкрайна вяра и сюблимна преданост към делото, щото мъчно можеха да допуснат някога, че въпросните господа ще се отклонят тъй безскрупулно от принципите и традициите на организацията и ще захвърлят тъй безочливо предадените нам от плеада починали безукоризнени борци, заветни на организацията идеали. Освен това и тия малко техни другари-съратници, които бяха им възложили горния мандат, бяха пръснати през туй време по разни кътища на отечеството, а в течение на войната, те бяха на фронта, така щото г[оспо]да Протогеров и Александров имали са всички условия, за да използуват безпрепятствено храненото към тях доверие по свои лични разбирания. Благодарение на това доверие те се снабдиха с огромни парични суми, с които разполагаха за реализиране на своите лични схващания, обстоятелство което им даде от друга страна възможност да станат близки с двореца и правителствените кръгове, [...] (Заличен от цензурата текст.) при Радославовия режим, [...] (Заличен от цензурата текст.) нещо което им спомогна да раздават служби и облагодетелствуват отделни личности, които в последствие станаха техни привърженици - всичко това спомогна да създаде нечуваната до сега в аналите на Революционната организация аномалия.

При това положение, твърдението им, какво „години наред работихме задружно в съгласие и пълно единство" не е нищо друго освен горчива ирония със самата действителност. А още по-голяма смелост и заблуждение е да се твърди от тяхна страна, какво „продължението на мандата и след изтичане на законния срок се наложи от същите причини, поради които мандатът и на изборни институти в свободна държава биде продължен, въпреки изричните затова противни наредби".

С удивление, всеки от нас си задава въпроса: кои са тези причини, които им продължават мандата, когато другарското доверие спрямо тях отдавна е изчезнало, същото онова доверие, което е послужило за избирането им? А още по-странни са техните усилия да държат в заблуждение българското общество, че зад гърба им стои македонското население, което отдавна няма нищо общо с тях?

Сега да дойдем на някои отделни случаи по отношение материалните средства: изобщо Вътрешната организация е била твърде скрупольозна в подбора на техния произход и имала е всякога пред вид своята независимост и морална мощ, върху които се е градила нейната сила.

Твърдението на г[оспо]да Александров и Протогеров, какво търсенето на парични средства е ставало съгласно чл. 221 от правилника на организацията, не отговаря на истината, тъй като ото-ризация в духа на цитирания член в случая е нямало по простата причина, че по тоя повод е липсвала санкцията на общия конгрес в Македония, както и оная на самите ръководителни тела; нещо повече, не е било взето дори мнението и съгласието на техните другари. Следователно, диренето и намирането парични средства, както и изразходването им са извършвани всякога изключително по тяхно лично разбиране и схващане. И тъй като взимането на парични суми от тяхна страна несъмнено е ставало за сметка на македонското дело, покрай това не рядко туй се е отразявало и върху общите български интереси. Ето защо, г[оспо]да Протогеров и Александров са длъжни да дадат отчет и сметка пред цялото българско общество, обаче те и до днес не са сторили това.

По повод пък подсещането от г[осподи]н д-р Вл. Ковачев, когото те наричат случаен запитвач по исканите от тях отчети и сметки, те заявяват: „ние сме готови всякога да даваме сметка и отчет за нашата дейност, но не пред случайни запитвачи, а само пред компетентни затова лица и то по начина установен от правилниците". Това заявление от тяхна страна не цели нищо друго освен отказ за даване отчет и сметка, като прибягват до правилниците на организацията. Явно е, че те не могат да не знаят, какво при тези изключителни обстоятелства, изключена е всякаква възможност за конституирането в бъдеще на общ конгрес, било пък на ръководителните тела. От друга страна, даването на такъв отчет и сметка пред другари-ратници, както те, може би, възнамеряват да сторят един ден, не е ни най-малко възможен, защото другарското доверие помежду ни отдавна е изчезнало и ако те успеят оттук-оттам да намерят някои техни другари, за да се изпълни само една формалност, това разбира се, не може да се счита за израз на действителността и истината. И тъкмо днес, когато булото на тайнствеността се разпокъсва от демократичното време, няма защо визираните лица да се боят и да излезнат пред обществото и дадат своя отчет. Така щото, в случая никакви съображения, с оглед на някакво бъдеще, не може да оправдаят техния отказ, толкоз повече в миналото, по крупни свои политически дела, Вътрешната организация е играла на открити карти; и новото време ще предначертае нови пътища за израз на недоволства, ако има оправдания. Прочее, всяко отлагане на тоя въпрос може само да пакости на честа и доброто име на организацията, спечелени с толкова скъпи жертви.

Колкото пък се отнася до водената от тях македонска политика излишно е да се говори, понеже такава, в истинската смисъл на думата, е нямало. Твърде рано те скъсаха, съзнателно или не, връзките с историята и традициите на организацията. Те бяха повлечени от вълните, които раздрусаха българския кораб и забравиха своята задача. Те се заловиха твърде лековерно за спасителната котва на двореца и българските правителства и в своята сервилност към тия фактори в България, те се забравиха дотолкова много, щото във всички съдбоносни събития на страната, бяха умишлено или не, съучастници като гръмоотвод, така напр[имер] в политически съдебни процеси, при водене преговори с външния свят, по въпроса за прехраната и пр., всичко това кяма нищо общо с македонската кауза. И от там произлязоха онези крупни грешки, които мнозина искаха да отъждествят с македонското население, ала за да може да се види доколко това отъждествяване отговаря на действителността и да се прецени водената от тях македонска политика, трябва да се имат пред вид съществените принципи на Вътрешната организация и доколко тая политика хармонира с тези ръководни начала на организацията, които са били задължителни за ръководните тела, както и за ратниците. А именно:

1) Вътрешната организация е напълно независима и нейната дейност е самостойна. Действията й могат да се координират от външни фактори само дотолкова, доколкото има допирни точки с нейните интереси, без да губи, обаче своята независимост.

В духа на това основно поведение, гледало се е, щото поддържането на сношения с чуждия свят да не става от едно и също лице, с цел да се избегне, по тоя начин, всяко чуждо влияние в разбиранията на организацията.

2) Организацията е имала за неуклонно правило - да не се бърка във вътрешния живот на България: още по-малко - да взима участие явно или прикрито в тази или онази партия, - нито пък своите хора да поставя в услуга на каквито и да са височайши особи.

3) Скромността, честността и безукоризнеността на работниците бяха елементите, които издигнаха организацията пред очите на света. Не по-малко се е държало за високия морал, който трябва да се проявява в подбудите и делата на самите работници.

При ясността и категоричността на тези основни начала на организацията, не може да остане никакво съмнение у никого, че царедворството на г[оспо]да Ал. Протогеров и Т. Александров, тяхното сътрудничество при Радославови режим [...] (Заличен от цензурата текст.) вмешателството им в действуващата армия и внесената от тях деморализация във Вътрешната организация с настаняването на работниците на съблазнителни служби, - че всичко това не са ни най-малко повеления на организацията, а изключително това са били лични техни дела.

За голямо съжаление, това съставлява една от най-тъмните страници от оная славна и велика организация, която покри българските земи с бележити имена и издигна българското име предочите на чуждия свят. Вярваме, еднакво с нас съжаляват за това всички български синове, но и за щастие, това са само единици, които не можаха да устоят на съблазните на днешното време.

Най-сетне, ще се спрем бегло на г[осподи]н Ал. Протогеров, когото виждаме, ту като Моравски миротворец, ту като Владайски потушител на бунтове, ту пък като директор на прехраната - пригоден почти за всяка работа от съдбоносно значение.

Спираме се на него в случая, тъй като, въпреки декларацията му какво „във всички тези случаи той е действувал като офицер от българската армия", той не престана, обаче да се счита едновременно и като представител на Вътрешната организация, когато елементарната логика и съобразителност му налага да се откаже своевременно от представителството, за да му бъдат ръцете по-свободни за действие. Той не само не стори това, но още и за сметка на македонския роб се стараеше да използува всяко положение, където мислеше, че има поле за болезнената му амбиция. Както тогава тъй също и сега се държи от поменатите господа в заблуждение, какво зад гърба им стои македонското население, обаче заради техните простъпки сега има да изплаща освободения и неосвободения български народ.

И когато нахвърлях неохотно горните редове, за да изпълня само дълга си по отношение истината, често пъти моята мисъл се спираше върху оная величава епоха, когато мало и голямо, с онова смирено страхопочитание и безпримерно самопожертву-ване, се редеше под знамето на оня мощен институт, наречен Вътрешна македонска революционна организация.

Ратниците й, макар събрани от всички краища на робска Македония и непознаващи се един-друг, според статутите на тая организация, образуваха едно и също тяло и една душа по идеи, дела и подбуди, - и върху това себеотрицание, без оглед на материални и духовни жертви давани в олтаря на отечеството за свободата му, се роди желязната Вътрешна революционна организация, с която от десетки години насам македонското население е тъй сраснало, щото тя е станала плът и кръв от самия него, - организация, която достигна държава в държава и нейният дух ще витае над страната, докато има потиснически режим.

Промяна може да има само в израза и формата на реагиране, обусловено в даден момент от психичното и физическо състояние на изложената на изпитание народна душа. И затова протестите на угнетения народ през младотурския, гръцкия и сръбски режим се извършваха както и в първите времена на революционната дейност, със същата сила и енергия по чисто вътрешни подбуди, без каквото и да е внушение от вън, или в свръзка с някакво задгранично представителство.

А това именно съставя величието на организацията, която на вечни времена ще буди мили трогателни спомени и ще стимулира народа ни в пътя на свободата и цивилизацията.

26 април 1919 Д-р Хр. Татарчев

Сп. Сила, С., г. I, бр. 33, 3 май 1919 г., 13-15.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

20. Тази статия е последвана от отговора на генерал Ал. Протогеров, корекции и добавки от Т. Александров под заглавието „По осветлението на обществото от д-р Хр. Татарчев". В нея Протогеров атакува не само д-р Татарчев, но и дейците на ВМОРО и то главно от позициите на бивш деец на ВМОК. Отговорът вж. в Приложението, док. № 48.

21. Става дума за статията на Владислав Ковачев „Македонското дело и дейците му", публикувана в сп. „Сила",г. I, бр. 29, С., 5 април 1919, с. 13-15, публикувана без да е посочен автора й.

22. Т. Александров и ген. Ал. Протогеров отговарят с „Едно обяснение на вътрешната организация", публикувано във в. „Камбана", бр. 3442, 19 април 1919 г.

23. Последният общ конгрес на ВМОРО е Кюстендилският, който се състоял в първите дни на март 1908 г. В него не взели участие делегати от Серски и Струмишки революционен окръг. За членове на ЦК били избрани Павел Христов, Ефрем Чучков и Петко Пенчев. За действителни членове на Задграничното представителство на ВМОРО в София били избрани Хр. Матов, Аце Дорев и Апостол Дим. Грежов, а за допълнителни д-р Хр. Татарчев, П.К. Яворов и Хр. Силянов.

24. В преработения и допълнен правилник на ВМОРО на Кюстендилския общ конгрес чл. 121 гласи: „Заместването на действителен член с допълнителен става по определение на окръжните управления. За тая цел последните изпращат чрез централното бюро на останалите членове на комитета по една бюлетина с името на кандидата (или кандидатите), взет помежду допълнителните членове, и получилият (или получилите) най-много гласове се провъзгласява за избран. Заб.: Настоящият член е в сила и в случай че допълнителните членове се изчерпват". А чл. 112 гласи: „В духа на организационните наредби Централният комитет може да издава специални инструкции и окръжни по всички назрели и наложителни нововъведения със задължителност за цялата организация до общия конгрес. Ако обаче половината от окръзите изкажат своето неодобрение, Централният комитет е длъжен да ги отмени". Вж. Устав и правилник на Вътрешната м.-о.р. организация (изработен от Общия конгрес през 1908 г. Препечатан на 1923 г.), с.30-31,32-33.

25. ВМОК съществува официално до 1903 г., а неофициално до 1905 г., когато се саморазтуря. През 1911 г. бил направен неуспешен опит за възстановяването му.

26. В автобиографията си Т. Александров пише: „В началото на 1911 се постига пълно разбирателство между дейците на засилената вече ВМРО и се избира с писмено разбирателство съгласно правилника на организацията Централният комитет в състав: 1) Хр. Чернопеев, 2) Т. Александров, 3) П. Чаулев и 4) Допълняющ член Ал. Протогеров."Вж. Тодор Александров, Автобиография, - в. „Македония", бр. 865, С., 31 август 1929, с. 2. Александър Протогеров става член на ЦК на организацията по право след героичната смърт на Хр. Чернопеев в края на 1915 г., при Криволак.