ДОКУМЕНТИ ЗА ЖИВОТА И ДЕЙНОСТТА НА Д-Р ХРИСТО ТАТАРЧЕВ

№48

Отговор на ген. Александър Протогеров на обвиненията срещу него и Тодор Александров в статията на д-р Хр. Татарчев в сп. „Сила".

[София, след 3 май 1919 г.]

По осветлението на обществото от д-р Хр. Татарчев В брой 33 на списанието „Сила" г[осподи]н д-р Хр. Татарчев излиза да осветлява обществото по работите на Вътрешната македонска революционна организация [19].

Именно за това осветление на обществото ще зададем следните въпроси на г[осподи]н доктора:

1. Обяснете колко пъти Вашата жена е ходила при Вашия другар Т. Александрова, за да го моли да ходатайствува пред Главната квартира да Ви преведат в София, толкова необходим, според нейното схващане на представителството на организацията, с Вашите съвети. Отговорете не бяхте ли командировани в София от „фронта само за един месец", където живота Ви бил в опасност, макар болницата, която завеждахте и да беше далеч на 30 кил. далеч от фронта, а Вие останахте няколко месеци пак по ходатайствата, от които Вие се възмущавате? [20]

2. Отговорете тая Ваша командировка за няколко месеци не се ли мотивираше, че била продиктувана от необходимостта на Вашия съвет в представителството, което както казвате Вие било царедворско и сътрудничили на Радославова, е всъщност виждате, че мотивите са били да бъдете в София, където тогава лекарската клиентела беше много доходна.

3. Отговорете при няколко месечното Ви стоене в София, не забелязахте ли, че Вашият другар Т. Александров е царедворец и оръдие на Радославова, а не служи на македон[ската] кауза, и ако сте забелязали какво направихте, за да го отклоните от тоя път и защо не ми писахте на мен, че сте забелязали подобно нещо, а също защо не съобщихте това и на другите членове. Всеки знае, че аз дойдох в София на 7 април 1917, когато бях назначен за директор на прехраната, а до тогава идвах рядко.

Питам Ви от свършване на Балканската война до изгонването [21] Ви от София през 1916 год. не бяхте ли член в съвещателното тяло на представителството на организацията и като такъв не участвувахте ли във всички решения? Укажете поне на едно решение, на което Вие да сте останали при особено мнение?

От друга страна от групата „върховисти" не бях ли самичък в съвещателното тяло, а всички останали не бяха ли Ваши другари, с които решавахте всичко, а сега се отмятате?

Забравихте ли, че има и протоколи подписани от Вас, особено по парични въпроси и тогава както ще каже обществото когато дойде времето да се изнесе всичко на пазар и се види Вашата безхарактерност като твърдите сега противното на това, което сте подписвали? Тогава защо не казвахте, че парите са се дирили и разходвали по наше лично схващане и разбиране, а си ударвахте подписа?

4. Питам Ви защо напуснахте София през 1916 год. дали от възмущение, че Александров и Протогеров били царедворци и оръдия на Радославов, макар в това време аз и да бях на фронта, или не напуснахте доброволно, но Ви изгониха позорно вследствие поверителния рапорт на начал[ника] на 16-а дивизия [22], който излагаше Вашето неокачествимо поведение като македонец да напуснете фронта уж за един месец, а останахте за повече и че това Ваше манкиране се коментирало зле от всички офицери и лекари и действувало деморализиращо? Виждате ли кой е деморализатор? Има и други като Вас, които ги изтеглиха от фронта и сега се сърдят, питат и хулят, но това не ме безпокои.

5. Питам Ви и след като Ви изгониха [23] от София и Ви изпратиха за начал[ник] на болница във 2-а дивизия не правехте ли отново постъпки пред Т. Александров, за да се върнете в София? И след като видяхте, че връщането Ви е невъзможно, като смятахте, че това зависело от нас, но не сме искали и с това чувам се обявихте за противник?

Нещо повече, когато аз вече бях директор на прехраната идвахте при мене и ако изказвахте известни негодувания против Вашия интимен другар, Т. Александров и то тогава само за пръв път то беше не за царедворството му, а защото не се погрижил за Вас.

6. Питам Ви не сте ли Вие бащата на царедворството във ВМР Орг[анизация], когато още в 1903 год. ходихте не само в Софийския дворец, но и в Евксиноградския; доколко бяхте поклонник на двореца може да се съди от това обстоятелство, че когато през май 1906 год. в дома Ви се реши да отидат при царя двама, а царят мене не прие. Вие бяхте революционера, който твърдяхте, че от това не бива да се прави въпрос, понеже това било право на царя кого да приема и кого да не приема. Вие тогава си протривахте ръцете самодоволни, че имате благоволението на царя понеже той беше силния, а сега изменявате мнението си, за да търсите пак силните нали?

7. Вие казвате, че аз никъде не съм бил революционер ръководител в Македония, а съм оставал като македонски работил само в свободна България, когато и на децата е известно, че аз съм бил с чета в Македония през въстанието 1902 год., ранен съм в 1903 год. и почти цялата 1905 год. бях там с чета.

По вашата логика всички мои другари полков. Янков, Саев, Стоянов Софрони, Милев, Сугарев и плеяда още борби, които паднаха убити в Македония с оръжие в ръка те не са били революционери [24], а вие г[осподи]н докторе, който сте напуснали Македония от 1902 год. и никога пушка не сте похващали, вие сте революционер и то много виден нали? Бива ли такова маниачество и такова пренебрежение на фактите [25]? Или ще си вървиш по старому - достатъчно е човек да има диплом от вас патриотара, че е бил революционер и член на ВМР Организация] и ще се счита за такъв, па може и никога да не е встъпвал в Македония.

8. Питам ви, вие българин ли сте и български поданик ли сте или сте поданик на някоя друга държава, Македония и сме от някоя друга народност [26], та считате, че аз като македонски българин и революционер, макар и генерал от българ[ската] армия щом ме назначили за директор на прехраната, да потушавам въстанието в Моравско или бунта около София или даже да формирам дивизия е трябвало да се откажа от членството в комитета или да не приема тия назначения [27]. Вие казвате, че македонската кауза нямало нищо общо нито с прехраната на българския народ и армията, нито какви преговори водела българ[ската] държава с външния свят, като че ли македон[ската] кауза не е българска, а китайска кауза.

Няма и след като българ[ският] народ даде стотини хиляди жертви и след като направи 12 милиарда дълг и от 40 год[ини] се бори, води 4 войни за свободата на Македония и за обединението на българ[ския] народ, ние македонските] българи ще се делим и ще казваме, че сме от друга народност?

Даже и когато политическите условия наложат Македония да стане самостоятелна държава ние македон[ските] българи ще посмеем ли да светотатствуваме и да казваме по-добре, че не сме се обединили с България, за да не плащаме нейните милиарди дългове? Млъкнете и не разтваряйте раните, рани които носи всяко българско семейство, оставило свой син или баща в Македония? Не злоупотребявайте с братските чувства на свободния българин, защото всяко търпение има граници.

Вие считате, че незаслужено ми са възлагани служби от съдбоносно значение, като съм злоупотребявал с името на макед[онското] население, за да удовлетворявам своите амбиции. Е добре, покойните генерали Жостов и Колев, както и главнокомандующия генер[ал] Жеков и още много други генерали, които са заемали високи постове са мои съвипусници и нищо чудно няма, че и на мене са възлагани такива отговорни служби.

Обществото и историята ще съдят как съм изпълнил възложените ми отговорни служби, и дали с тези назначения са били удовлетворявани мои амбиции или съм бил излаган на най-големи опасности физически и морални за това няма нужда от много коментарии. Не беше ли за мене хиляди пъти по-добре да си остана като к[оманди]р на бригада на фронта от колкото да се излагам на тия големи рискове? Вие даже осъждате и това, че дивизии съм формирал, а знаете ли какво значи да се формира дивизия? Вашата болна амбиция е засегната от всяка моя дейност, понеже във всичките случаи изпълних си дългът. Ами ако не успеех да потуша въстанието в Моравско или бунта около София, какво щеше да бъде моето положение, положението на България?

9. Твърдите, че от 1908 год. и до сега не е имало никакъв конгрес на ВМР Организация] и не били избирани никакви законни тела - Централен комитет и Задгранично представителство.

Ами в 1911 год. нямаше ли конгрес с войводи от всички революционни околии, в това число и от районите на така наречените „върховисти", за да се постигне споразумение между всички групи и не се ли избра Централ[ен] комитет, в който бях избран и аз, обаче влезнах в него само след Балкан[ските] войни, когато третият член Хр. Чернопеев се оттегли? [28]

До вчера не признавахте ли всички тези избрани тела и не работехте ли заедно с тях? Не ме карайте да печатам писма и протоколи от тогава и до сега. Не стигат ли на България партийните ежби та трябва да прибавим и нашите? Ако нашите разпри са само тук в България, както и да е, но жалкото е че ги пренесохте и вън от България и с това кому служим? [29]

10. Подмятате, че сме се вмесвали и в съдебни процеси, които нямали нищо общо с македонската] кауза. Това подмятане го отхвърлям и заявявам най-категорично, че нищо общо съм нямал с никакви съдебни процеси, още повече че тези процеси, които визирате се разглеждаха, когато аз бях на фронта [30]. Вие г[осподи]н Татарчев тогава бяхте в София, като важен съветник на представителството и ако Вие лично действително сте се намесвали към едната или другата страна вършили сте престъпление към македонската] кауза.

И ако тогава сте се намесвали против осъдените, а сега се показвате техен защитник, защото те са силните на деня, това показва какво е вашето понятие за морал.

Що се касае за намесата във външната и вътрешна политика на България, като български граждани, наш дълг е да участвуваме в обществен[ите] работи, толкова повече че според моето схващане македон[ският] въпрос е български въпрос, защото Македония в голямото си болшинство е населена с българи и аз съм от тия българи. Всеки българин от Мизия, Тракия, Добруджа, Моравско, Бесарабия и Македония беше длъжен да взима участие в управлението на България когато се решаваше въпроса за обединението на българ[ския] народ. Ако имаме вина и носим отговорност спрямо македон[ската] кауза не само ние, но и всички обществени дейци, не е за това, че сме се бъркали във вътрешното и външното управление на България, а за това че не показахме достатъчна твърдост да се намесим по-енергично и на време.

Вие, г[осподи]н Татарчев, никога не сте играли друга роля освен да бъдете съветник, за да внасяте малодушие и всякога сте избягвали ръководна отговорност.

ЦДИА, ф. 1909, оп. 2, а.е. 13, л. 1-8. Оригинал. Ръкопис.

[Previous] [Next]
[Back to Index]


19. Става дума за статията на д-р Хр. Татарчев - Едно осветление за българското общество, публикувана в сп. Сила, г. I. С., бр. 33, 3 май 1919, 13-15. Вж. Д-р Христо Татарчев. Спомени, документи, материали, 167-171.

20. Отговорът на ген. Александър Протогеров е допълван и коригиран на много места от Тодор Александров. Встрани, отляво на текста Т. Александров е поставил „?", на който Протогеров е отговорил: „Види се или аз съм заблуден когато ти ми говореше, че жена му ти е говорела или ти си забравил? Ами какви бяха комедиите още в началото при мобилизацията, че не искаше да отива на фронта, а искаше да остане в София; та за да се корегира тая неправда, че се изпрати на фронта след като стоя там 3-4 месеца, пак се докара в София нали. Ами ако се каже така не е ли по-силно и не е ли вярно това.

Аз не разбирам за какво ще се щади тоя подлец освен ако щадиш своите кирливи ризи, ако имаше такива и се страхуваше да не ги изнесе на пазаря. Аз намирам, че такъв страх няма, съвестта е чиста и безпощадно ще го атакувам, никой не може да ме спре; който ме възпира значи него защищава."

21. Текстът е подчертан от Т. Александров, а отляво встрани е написал „;?", на което Протогеров е отговорил: „Няма нужда от въпрос, защото това е вярно."

22. Отляво встрани Т. Александров е поставил „?", на което е отговорил: „Това е вярно."

23. Текстът е подчертан от Т. Александров, а отляво встрани е написал „?", а срещу „постъпките пред Т. Александров" е написал: „Това да, но устно и може да го откаже!" Срещу следващото изречение Т. Александров отново е написал: „Вярно!"

24. На този текст встрани отляво Т. Александров е написал: „По това по-добре ще бъдеш защитен от правилника." На това Протогеров е отговорил следното: „Никакъв правилник не ми е потребен пред делата ми. Това е напълно така, защото вие г.г. вътреш[ните] и досега нашите загинали в Македония другари не ги считате за револ[юционери] понеже нямали патент от вас?"

25. На този текст встрани отляво Т. Александров е написал: „Ще ти отговори и д-р Владов и Матов и др. не са хващали пушка, при се това са революционери и с това ти настройваш против себе си всички легални дейци в Македония и тук." На това Протогеров е отговорил: „Те не са революционери, а са легални дейци."

26. На този текст встрани отляво Т. Александров е написал: „Това ще го цитират откъслечно и ще ни бият при сегашното настроение в страната." На това Протогеров е отговорил: „Това трябва даже да се засили, за да изпъкне предателството, даже и да сме напълно уверени, че утре Македония ще бъде независима. Предпочитам да бъда афоресан и изгонен от независима Македония, отколкото да тръгна против България, която се пожертвува за Македония."

27. На този текст встрани отляво Т. Александров е написал: „Това друг да го каже или заедно двама, мисля, че ще има по-голяма тежест." На това Протогеров е отговорил: „Защо да не кажа сам? Та ще се срамувам ли или имам нужда и от чужда подкрепа защото казаното от мен не е праведно?"

28. На този текст встрани отляво Т. Александров е написал: „В София имаше 1911 г. само съвещателно събрание, а изборът стана от вътре в Македония чрез "конгрес с писмено разбирателство ", както уместно се нарече тогава, съгласно чл. 121 от правилника. А избора за предст[авителство]то стана през 1913 год., съгласно чл. 112 и чл. 3. Като свърша моя проект за отговор, ще ти донеса и правилника и ще ти обясня сичко устно. "На това Протогеров е отговорил: „ Това може да се направи според правилника. "

29. На този текст встрани отляво Т. Александров е написал: „Той ще поиска да печаташ, защото знае, че ти не ще искаш да ги печатиш и ще те постави натясно. Вън от това така казано, то противоречи на първото ни обяснение дето твърдяхме, че условията не ни позволяват да излезем с по-обширни обяснения, а сега се заканваш с това, значи може!" На това Протогеров е отговорил: „Това трябва да се каже, те печатат вестници тайни, тайни брошури, а ние не смеем 5 думи да кажем нали?"

30. На този текст встрани отляво Т. Александров е написал: „Не е вярно, че нямаш нищо общо, защото той, може би, визира Санко Антов, когото заедно водихме при Чуклева." На това Протогеров е отговорил: „Той визира това което ставаше през Европ[ейската] война и оня случай е за Викенти, а не е нито за Генадиев, Силянов, Деклозиеровци и прочее. За мене е вярно."