ДВАДЕСЕТ ДНИ СВОБОДА
 

XII. ГЪРЦИТЕ ПОД ВЪСТАНИЧЕСКА ВЛАСТ

Шиваров пълновластен управник. — Тържествено влизане във Василико. — Управлението на града. — Окръжно до гръцките села. — Гръцките сметки. — Чорбаджия пострадал за верността си към революцията.

Връщахме се отново към Шиваровия участък, където нашето господство не беше никак разклатено. Посетихме пак Китката и другите чуки над Василико, които сега не познаваха други господари освен нас.

В наше отсъствие Шиваров тук управляваше пълновластно голяма част от областта на бившата Василикоска каза. Гърците, изоставени от законните си владетели, побързаха да изявят своята покорност към победителя, особено пък като се увериха, че нашето движение е насочено изключително срещу турската власт. Своята солидарност с въстаниците те манифестираха, като задигнаха остатъка от добитък и покъщнина в съседните напуснати турски села: Потурнаково, Св. Варвара и др. След тези първи враждебни акции против „общия враг”, те направиха постъпки да се сприятелят с „новите господари” и да спечелят с любезности и услужливост тяхното разположение.

Представителят на революционното управление в тоя край — Шиваров — след многократни покани, на 15 август влязъл тържествено в Ново Василико. Църковните камбани още отдалеч възвестили приближаването на въстаническия водител, а цялото мъжко население, начело с църковните хоръгви и с духовенството в свещенически одежди, излязло вън от града да го посрещне. Френетически викове цепели

321

въздуха, а жените и децата, наизлезли в празнично облекло пред къщните врати, поздравявали триумфалното шествие на победителя. От цялото това посрещане и от всичките излияния на своите посрещани Шиваров запомнил само виковете: „Жито” (Зито! — Да живее!). Той бил заведен в къщата на първия василикоски чорбаджия, където бил обсипан с любезности и нагостен царски със своите момчета. След тоя официален прием той им обяснил целта на движението, поканил ги да изберат помежду си една комисия от първенци, на която поверил управлението на града, посетил напуснатите казарми и другите турски учреждения и като задигнал всичко незадигнато от гърците — разни сумки, вехти патрондаши, шинели, стари оръжия и пр., върнал се в своя бивак.

От тоя ден нататък гърците се поставили в услуга на Организацията, изпълнявали с готовност поръчките на Шиварова и не се скъпели в любезности и армагани. Всеки ден във въстаническия лагер отивали по няколко пратеници на василикоската управителна комисия с товари грозде, тютюн, коняци, дрехи, за да искат наставления по градските работи или просто да изразят своята покорност и симпатии.

После почнаха да се явяват при нас депутации и от другите гръцки села със същите изявления на покорност и симпатия. Тогава ние разпратихме до гръцките села във Василикоско следното окръжно на гръцки:

Братя, научихме се, че искате да се побратимите със своите християнски братя — българите, за да се постигне с общи сили окончателното унищожение на общия ни враг — турците и пълното освобождение на общата ни мила татковина. Досега ние сме разчитали само на собствените си сили и на бога, понеже нашата цел е свещена и на наша страна е правото. Тъй щото и без вашата помощ ние сме убедени в скорошното пълно освобождение на страната.

Но понеже сме готови да приемем всеки християнин, който от душа и сърце желае унищожението на тирана, затова протягаме ръка и към вас, в знак на искрено побратимяване и на съвместна борба против турците.

Имайте доверие в приносителя на настоящето ни писмо и ако искрено желаете да се побратимите с нас, направете, каквото ви каже той, за да не пострадате и

вие покрай турците. Но ако храните към нас други, не братски чувства и ако преследвате други цели и искате само да услужите на нашите врагове, тогава бъдете уверени, че ще ви постигне участта на мухаджирите от Василико.

От щаба на VII Македоно-Одрински въстанически окръг.

Окръжното, разбира се, не подействува магически върху гърците — не ги направи в няколко дена революционери, борци против турската тирания и искрени приятели на българите. То само ги успокои съвършено, увери ги, че няма защо да се страхуват от нас. От друга страна, те почваха да съзнават, че нашето царство няма да бъде много трайно, че то е по-скоро едно междуцарствие, догдето се узакони отново властта на турците. Всички техни любезности и изявления на солидарност имаха за цел да им осигурят безопасно прекарване на междуцарствието. Затова те не си позволиха никакви рисковани действия, които ги биха компрометирали пред „законните” владетели. От село Кости, където беше се загнездил един турски гарнизон, който не се помръдна оттам до края на нашето господство, костичани посрещнаха с тревога окръжното ни и туриха в действие всичкото си дипломатическо изкуство, за да ни отклонят от мисълта да нападаме гарнизона в селото им. Аз нямам на ръка костичкия отговор, но съм запазил на гръцки черновката на едно наше писмо, изпратено по тоя случай до гърците в Кости. Ето писмото:

До жителите на село Кости

Получихме писмото ви. Ако всичко, което ни пишете, е вярно и искрено, тогава бъдете уверени, че от нас няма да изпитате никакво зло, както не изпитаха християните от Василико.

Но ние не можем да не нападнем войската, където и да се намира тя. Ще се стараем обаче да избегнем всяка жертва от ваша страна. От вас искаме само, ако не ни помагате, поне да не ни пречите. След няколко дни, възможно е, да дойде по-многоброен аскер и да поиска да обхожда околностите на селото ви. Ако някой от вас се осмели да служи за водач на войската и да

предава българските села или нас, ще наказваме цялото село.

Ето защо ние поискахме да се срещнем с вас и да се разберем по всички въпроси, както и по унищожението на турския гарнизон в селото ви.

Търсете случай да се срещнете с нас. Същото постарайте се да съобщите и на селяните от Бродилово.

От Щаба на VII Македоно-Одрински въстанически окръг.

Само във Василико, където имаше повече интелигентни гърци — останалите села бяха повечето нестинарски — се създаде известно увлечение от нашето движение. Някои членове на „Временното правителство” например гледаха доста сериозно на своята управническа роля и искаха от нас наставления как да изпълняват разните функции на управлението — раздаване правосъдие, уреждане полицейска служба и пр. Имаше дори един виден василикоски търговец, който се показваше особено привързан към „освободителното движение”. След като се възстанови турската власт в града, той бил наклеветен от съгражданите си, арестуван като приятел на комитите и изменник на държавата. От тоя рядък гръцки чорбаджия аз съм запазил следното характерно писмо:

Многоуважаеми г. Мишел,

Някои наши съграждани не признават никаква комисия и се разбунтуваха против нас. Затова Ви молим да ни дадете наставления как да постъпим. Опитахме се да ги смирим с добро, но напразно.

Някои искат да дойдат в планината без работа и без да ги изпращаме ние; затова, молим Ви, наказвайте всекиго, който дойде при Вас без бележка от нас. Изпратете и хора да въдворят реда.

Чакаме помощ и наставления какво трябва да направим.

Ново Василико, 23 август 1903 г.

С почитание и уважение: К.К.

Не помня какво сме отговорили тогава на това писмо, но не стана нужда да отиваме във Василико, „за да въдворим реда”, понеже същия ден вечерта пристигна един табор войска, който безпрепятствено влезе в града и сигурно е възстановил реда.

На другия ден същият аскер, предвождан от василикоски гърци, атакуваше въстаническите позиции над Василико.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]