ДЕЙСТВИЯТА НА СТ. ЧАКЪРОВ И В. АНТОНОВ

С наближаването на пролетта появиха се признаци, които говореха, че и организацията се събужда. Връщаха се стари другари, прииждаха нови борци. Тук отново се яви и Ст. Чакъров, който бе един от ревностните нелегални деятели в Западна Тракия и най-деен привърженик на Вълчо Антонов. Той организира в Хасково четата на Антонов при първото му заминаване за Гюмюрджинско—Дедеагачко на 16 август 1902 г. [1] След това Чакъров обикалял заедно с четата тия райони. Но после той се върнал, за да доведе в България болните четници Запрянов и Желю. Пристигнал на 29 септември 1902 г. в Карлуково. Тук той се поболял от тропическа треска, а освен това се появили и рани по краката му.

Задачата на Чакъров била да доведе болните до Карлуково и да се върне, но като видял лошото си здравословно състояние, заедно с болните влязъл в България. От с. Манастир и тримата се пръснали по различни направления. Той престоял известно време в с. Преглед и после отишъл във Варна. Към края на м. октомври оздравял и ходил в Пловдив и Хасково.

По това време получил писмо от П. Шишманов, с което последният му съобщава, че писал в Одрин да го иска за организатор в Ахъчелебийско, но нямал отговор, та щял да пише пак. Същевременно в Хасково научил от капитан Митрев, че Антонов бил се върнал от Турция и се намирал в Стара Загора. Чакъров писал на Антонов, че продължава да боледува и иска да му изпрати пари за лекуване. Но Антонов не му повярвал. Отговорил му, че болестта му е само претекст да не се връща в Турция. Чакъров отговорил също с остро писмо и се скарали. След това Чакъров заминал за Пловдив, където получил от Антонов ново писмо чрез Митрев с приложени 10 лв. Антонов предлагал, ако е здрав, да замине и организира от Чепеларе—Преглед през Карлуково канал за отиване до Гюмюрджина и със съдействието на Пею Шишманов да изпрати в Беломорието всички комитетски оръжия: пушки, патрони и др. Това било след като Антонов се завърнал от конференцията в София. На 15.I.1903 г. сам Чакъров отива в Стара Загора, за да се разберат по-точно. Той изложил одисеята си на Антонов и положението в Ахъчелебийско,. на което Антонов отговорил, че той можел сам да отиде там, но поддържал, че по-важно било Гюмюрджинско и Дедеагачко, защото там се тъкмяло да се развият повече терористически акции.

По всичко изглежда, че са се разбрали. Чакъров според поръчението на Антонов потеглил към Пловдив, за да вземе оттам Ив. Наумов. Този му разправил за научени работи от него в София, а именно, че Вътрешната организация взела решение за въстание, че имало примирение между враждуващите групи и пр. Чакъров от Пловдив взема Наумов и Ангел Кедиков от с. Горно дереке [2] и през Бяла Черква, Персенк и Еркюприя, откъдето взели комитетско оръжие, отпътували за Чепеларе. Тук Чакъров се срещнал с П. Кузманов, Таню Стоев и Христо Стоев (Лакудата), които се върнали още през м. откомври 1902 г. от интернирането им. Той научил от Кузманов, че революционните дейци в Карлуково начело с Пею Шишманов решили да скъсат с Антонов и да съберат и обединят всички ахъчелебийци в тоя решителен момент. За тая цел щяло да се свика и конференция в Карлуково, на която щели да отидат учителят Андон Дечев, чепеларец, Таню Стоев, Лакудата и др. При тия обстоятелства Чакъров останал озадачен, съпоставяйки ги с дадената му от Антонов задача по изпращането на оръжието в Беломорието. На конференцията бил поканен и Чакъров. П. Кузманов, който по стар навик мислил и за Антонов, казал на Чакъров, че ще му пише по тия работи и ще поиска от него необходимите сведения.

Тук Чакъров си изяснил и други работи. Както казахме, Наумов му бе разправил в Пловдив, че настъпило помирение в София между Върховния комитет и Вътрешната организация. Точно в това време обаче в Чепеларе дошли емисари на Цончев, начело с Антон Бозуков. Свикано било от тях събрание в кафене „Родопи", на което говорил Бозуков. Вместо за мир и съгласие той се опълчил срещу Вътрешната организация и положението в Чепеларе. Чакъров го апострофирал и станал скандал и ако не бил успял да избяга и да се укрие, щял да бъде задържан от полицията и може би интерниран. А другарят му Наумов счел за най-добре да се върне в Пловдив.

След тоя скандал Чакъров видял, че е опасно да се мярка около Чепеларе. Затова, придружен от Вълко Шишманов (Кичука), преминал една нощ границата и отишъл в Карлуково. Той квартирувал в къщата на Павли Клисаря на „Поляната". На срещата си с Пею Шишманов той изтъкнал с какви задачи е натоварен. Пею решително се противопоставил на отиването му в Беломорието и настоял да остане в Ахъчелебийския район. Чакъров изявил готовност да остане, но поискал да уведоми за всичко Антонов, писал му писмо и между другото му съобщил, че ще чака отговора в Карлуково. Това било към 27.I.1903 г. По това време Вълчо Антонов бил още в Стара Загора.

В това време се случило ново премеждие. В селото пристигнала турска жандармерия и предприела обиски. Едни приказвали, че тя пристигнала, за да залови Христо Кьосето, енергичен куриер-специалист, когото турците считали за голям комита и за когото научили, че прехвърлил границата и дошъл в селото си. Други отдавали идването на жандармерията като обикновено изпълнение на периодичните обиски, предприемани от турската власт в крайграничните български села. Така или иначе, това нещо предизвикало голям смут и страх сред селяните, които знаели, че в селото действително се намират нелегални комитетски хора. Но безпокойствието не било оправдано. Турците обискирали няколко крайселски къщи и още същия ден заминали за с. Петково. По-късно се разбра, че тая акция на турската власт се дължала на донос, получен от чепеларския пристав Лешов.

Проектираната от по-рано конференция в Карлуково се състояла на 12—13.II.1903 г. На нея било решено да се отхвърли ръководството на Антонов, наличното оръжие да се запази за Ахъчелебийско, да се отправи покана до изпитаните емигранти от околията да се върнат и да заработят дружно за освобождението на Одринско. Предложило се на Чакъров, разбира се, ако желае, да остане като организатор в Ахъчелебийско, а ако ли не, тукашните дейци щели да го улеснят да замине за Гюмюрджина.

В Карлуково Чакъров стоял 10 и повече дни. Без да дочака отговор от Антонов, той се върнал в Проглед. Там заварил П. Кузманов. Последният му съобщил, че получил писмо от Антонов, адресирано до двамата. Кузманов заявил, че е отчаян от езика на Антонов. Макар до тоя момент той да е бил най-довереното негово лице, не би искал вече да служи, щом той пак ще се бърка в тукашните работи. Прочел писмото и Чакъров. Останал поразен от езика на Антонов, особено дето в писмото се казвало „или да изпълни възложената му там задача (т. е. да изпрати оръжие в Беломорието и той да замине за там), или да напусне...". По повод на това Чакъров решил окончателно да скъса с Антонов и да се оттегли. В такъв дух писал на Антонов. Съобщил за решението си и на Пею Шишманов, след което към 26.II.1903 г. заминал за Пловдив. Той научил, че аз съм в Чепеларе, дошъл от Малкотърновско, за да работя в Ахъчелебийоко, но му било невъзможно да се срещнем. От Пловдив обаче на 27 февруари ми писа, че е скъсал окончателно с Антонов и ако аз остана за постоянно в тоя район, то да го препоръчам той да отиде в Малкотърновско като мой заместник. Но отбелязваше същевременно, че би дошъл да работи в Ахъчелебийско. Той по-рано се бил отказал от това намерение, тъй като разбрал желанието на Антонов да се връща тук. С дата 7 март с. г. му отговорих в смисъл, че в Малкотърновско работите отиват добре и няма нужда от нови сили. Но ако иска, може да отиде в Бунархисарско, гдето може да бъде много полезен. Но за да се оформи това, се иска време. Настоявах за това независимо от чувствата, които имахме един към друг и по отношение на Антонов. Както вече казах, миналата година, след като се оттегли от пункта, Антонов бе натоварил него да ме убеждава или да се върна отново в Преглед, или да бъда убит. [3] По същите причини вероятно той, макар да знаел, че съм в Чепеларе, на път за Пловдив не ми се обади. Както и да е, въпреки всичко писах му да предпочете да остане в родния си край, като добавих, че казвам това, макар да нямам право да говоря и настоявам, защото и аз още не бях зачислен към района. Накрая поисках от Чакъров да ме дочака в Пловдив, та да се срещнем и разменим мисли по въпроса. Това ми писмо обаче Чакъров получил късно — не му било препратено, защото не бил вече в Пловдив.

Всичко това, което излагам за движението на Ст. Чакъров през края на 1902 г. и началото на 1903 г., съвпада със самите негови спомени. Ст. Чакъров бе един от първите деятели в Гюмюрджинския окръг, по-специално в Ахъчелебийския район, познаваше добре живота на организацията и следователно можем да се основаваме на думите му, когато искаме да разберем какво бе организационното положение и най-главно какво се мислеше от върховете по бъдещата дейност и за съживяването на освободителното движение.

В заключение ще отбележим, че се пораждаше по-жив интерес към организацията, нарастваше вече съзнанието у населението за сговорна и задружна работа. Ахъчелебийско отхвърляше всяко по-нататъшно вмешателство или влияние на В. Антонов. Конференцията в Карлуково ясно се изказа против неговото желание отново да се върне тук. Тя не се подчини и на разпорежданията му да се изнася каквото и да е оръжие от Ахъчелебийско. Най-после и неговите най-приближени хора, като П. Кузманов и Ст. Чакъров, които досега и особено в последно време се намираха в едно мъчително колебание — с него или без него, разочаровани от неговото поведение, решиха окончателно да скъсат с него. Сянката на Антонов и след напущането му на Чепеларе и Проглед смущаваше волята на местните дейци и спъваше желанието им за работа. Сега като че ли тия въпроси се разчистваха и се откриваха нови перспективи, което се вижда от всички гореизброени обстоятелстаа, за сговорчива и задружна творческа й полезна дейност. Това наистина се постигна.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. Караманджуков, Хр. Посоч. съч., с. 84—87.

2. Горно Дереке — сега с. Момчиловци.

3. Караманджуков. Хр. Посоч. съч., с. 77—78.